Решение по дело №263/2016 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 626
Дата: 4 август 2017 г. (в сила от 8 ноември 2018 г.)
Съдия: Любка Милкова
Дело: 20164110100263
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 февруари 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

  Р Е Ш Е Н И Е

 

                                      №.....

                      гр.*, 04.08.2017г.

 

       В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ районен съд, дванадесети състав, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА МИЛКОВА

                                                    

при участието на секретаря Албена Шишманова и в присъствието на прокурора ….., като разгледа докладваното от съдията Милкова Гр.д. № 263 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

            Предявени с първоначална ИМ от ищцата М.Н.Г. против ответника И.П.С. в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване иск по чл.127 ал.2 от СК, иск по чл.127а ал.2 от СК и в качеството и на майка и законен представител на малолетната и дъщеря В. И. С., против ответника И.П.С. - иск по чл.143 ал.2 от СК, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху всяка просрочена вноска и иск по чл.149 от СК, както и предявен с насрещна ИМ от И.П.С., чрез пълномощника му адв.К.Г. от ВТАК, против ищцата по първоначалните искове М.Н.Г. насрещен иск с правно основание чл.127а ал.2 от СК.

            Ищцата по първоначалните искове М.Н.Г. от гр.*, излага твърдения в ИМ, че в резултат от съвместното и съжителство с ответника през 2005г. - 2006г. на съпружески начала е родена малолетната им дъщеря В. И. С., родена на ***г. Твърди, че от около 3-4г. и към момента с ответника не живеят заедно и са в непрекъсната фактическа раздяла, като тя живее в гр.* и полага преки и непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието на малолетната им дъщеря В., а ответникът е напуснал *и живее и работи в *, като от момента на раздялата им и до сега бащата проявява минимален интерес и никакви грижи за състоянието и развитието на детето, като родителските му контакти с него са сведени до минимум и се свеждат до такива чрез вайбър все по-рядко, че бащата не е виждал детето, не го е търсил, не се е обаждал по телефона и не е поемал и от разходите за издръжка и гледане на дъщеря си, а работи и получава добри доходи в *. Твърди, че В. е ученичка в ІІІ кл. в ОУ "*" гр.* и посещава и вокална детска група "П. К." при Младежки дом гр.*, която участва във фестивали и конкурси в страната и чужбина предимно в страните от *******, като детето иска да пътува с групата в чужбина, но липсата на физическо присъствие и съгласие от страна на бащата се явява пречка за това, както и за пътуването на детето в чужбина заедно с майка си и мъжът, с когото тя живее в момента, доколкото имат възможност и често пътуват в същите страни. Твърди, че в момента живее с друг мъж на семейни начала, като е осигурила много добри социално - битови условия за отглеждането му вкъщи и е подпомагана в грижите за детето от родителите си. Твърди, че ответникът напълно и трайно се е отделил от контакти и грижи за детето, като не притежава и родителски капацитет, познания и опит за възпитание и грижи за детето. Претендира по реда на чл.127 ал.2 от СК да и бъде предоставено упражняването на родителските права спрямо малолетната и дъщеря В., като съдът определи местоживеенето на детето да бъде при нея, да бъде определен режим на лични отношения между бащата и детето, както и бащата да бъде осъден да заплаща на дъщеря си месечна издръжка занапред в размер на 250лв., считано от предявяване на ИМ, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, както и издръжка за минало време в размер на 250лв. месечно за период от една година назад от ИМ, както и по реда на чл.127а ал.2 от СК съдът да замести липсващото съгласие на бащата за пътуване на детето до всички държави членки на *, *, **до навършване на пълнолетие и за издаване на необходимите му лични документи за това. Претендира направените по делото съдебни разноски. Представя списък по чл.80 от ГПК.

            В СЗ ищцата лично и чрез пълномощниците си адв.Д.Д. и адв.М.Н. от ВТАК, вкл. и адв.В.Н. от ВТАК, редовно преупълномощен, поддържа предявените искове и оспорва и моли да бъде отхвърлен насрещния иск по чл.127а ал.2 от СК по съображения, изложени в писмена защита.

Ответникът по първоначалните искове И.П.С. в срока по чл.131 ал.1 от ГПК, чрез пълномощника си адв.К.Г. от ВТАК, депозира писмен отговор, с който оспорва и моли да бъде отхвърлен иска на ищцата по чл.127 ал.2 от СК, като му бъде предоставено упражняването на родителските права спрямо дъщеря му В., да бъде определено местоживеенето на детето при бащата в *, щат *, гр.*, да бъде определен подходящ режим на лични отношения между майката и детето, както и майката да бъде осъдена да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 150лв., считано от влизане в сила на съдебното решение за родителските права до настъпването на законни основания за нейното изменяване или прекратяване. Оспорва твърденията на ищцата по първоначалния иск относно отношенията му с дъщеря им В., твърденията и, че се е дезинтересирал по всякакъв начин от битието и личността на детето, че проявява безотговорно и незряло отношение към детето и че не притежава родителски капацитет, познания и опит за възпитанието и грижите за детето. Навежда, че като баща никога не е прекъсвал контактите с дъщеря си. Оспорва ищцовото твърдение, че не е поемал никакви разходи за издръжка и гледане на детето с довод, че през периода от раздялата до 04.04.2015г., докогато ищцата с детето са продължили да живеят в жилището на родителите му, ищцата не е участвала в консумативните разходи за жилището и в тези за храна, които са били поемани от ответника, който изпращал пари на родителите си. Навежда, че след 04.04.2015г. ищцата ограничила контактите на детето с него и с родителите му, че през лятото на 2015г. детето било наказано с отнемане на мобилния му телефон за няколко месеца. Навежда доводи за поведение на майката през последната една година в насока отчуждаване на детето от баща му и неговите родители. Навежда, че в * той има създадено ново семейство, сключен граждански брак и създадени условия за отглеждане на В. в дома му. В рамките на срока по чл.131 ал.1 от ГПК, течащ по отношение на първоначалния иск на ищцата по чл.127а ал.2 от СК, ответникът, чрез пълномощника си адв.Г. от ВТАК, депозира писмен отговор, с който оспорва същия и моли да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан по начина, по който е предявен. Навежда, че съображенията на ищцата по иска и по чл.127 а ал.2 от СК са в противоречие с петитума на ИМ, както и че този неин иск е в противоречие с отговора, който е подала по насрещния му иск по чл.127а ал.2 от СК. Навежда, че майката - ищца никога не е искала ответника да даде съгласие по въпроса, свързан с пътуване на детето в чужбина, предмет на първоначалният и иск по чл.127а ал.2 от СК.

В срока по чл.131 ал.1 от ГПК ответникът по първоначалните искове И.П.С., чрез  пълномощника си адв.К.Г. от ВТАК, предявява против ищцата по първоначалните искове насрещен иск по чл.127а ал.2 от СК за издаване на разрешение, заместващо отсъстващото съгласие на майката за излизане на детето В. извън пределите на *за неограничен брой пътувания до * и да пребивава в *, при които пътувания е придружавано от своя баща или от трети лица, както и за издаване на необходимите за това пътуване лични документи, вкл. и виза. Насрещният си иск обосновава с твърдения, че не е виждал дъщеря си В. от 2013г., но не е спирал по всички възможни начини да контактува с нея, че не е имал възможност да напуска * и да си идва през всичките тези години, че от една година е сключил граждански брак, живее в собствено жилище, заедно със съпругата си и нейната дъщеря, в което има стая, специално подготвена и обзаведена за В., че детето е изявявало огромно желание да отиде при него в *, като категоричният отказ на майката да даде съгласие детето да пътува до * и да му бъдат издадени необходимите за това документи, вкл. и виза, обуславя правният му интерес от насрещния иск.

В срока по чл.131 ал.1 от ГПК по отношение на насрещната ИМ ответницата по насрещния иск, чрез пълномощника си адв.Д.Д. от ВТАК, депозира писмен отговор, с който заема становище за процесуална недопустимост, неоснователност и недоказаност на насрещния иск и като такъв моли да бъде оставен без разглеждане, евентуално отхвърлен. Навежда, че исканото от ищеца по насрещния иск разрешение по чл.127а ал.2 от СК за заместване съгласието на майката за неограничен и неясен брой пътувания, неконкретизирано по срок и период в годината пребиваване в далечна страна, придружавано от всяко едно трети лице, не е в интерес на детето и не отчита естеството, възрастта, пола и най - вече неговата безопасност, а освен това и отношенията и контактите с искащия, липсата у него на родителски капацитет, отговорност, познания и опитност у последния, предвид което моли насрещният иск да бъде отхвърлен.

В СЗ ответникът по първоначалните искове, чрез пълномощника си, поддържа доводите, изложени в писмения отговор. Моли да бъде отхвърлен иска на ищцата по чл.127 ал.2 от СК, по първоначалния иск по чл.127а ал.2 от СК да бъде постановено съдебно решение, съобразно задължителната съдебна практика и интереса на детето, моли да бъде отхвърлен първоначалния иск по чл.149 от СК като неоснователен, а изхода по първоначалния иск по чл.143 ал.2 от СК да е в зависимост от решението по иска за предоставяне упражняването на родителските права спрямо детето, като, в случай, че бъде уважен, моли издръжката на детето да бъде присъдена, считано от датата на влизане в законна сила на съдебното решение по главния иск за упражняване на родителските права, по съображения, изложени в писмена защита. Претендира направените по делото съдебни разноски, съгласно представен списък.

В СЗ ищецът по насрещния иск, чрез пълномощника си, поддържа същия по съображения, изложени в писмена защита.

Съдът, след като изслуша становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

            Безспорен между страните по делото е факта, че от съвместното им съжителство на съпружески начала, продължило от края на 2005г. до края на 2011г., е родено на ***г. малолетното им дете В. И. С.. Установи се, че страните по време на съвместното си съжителство са живели заедно в гр.* в жилище - мансарден етаж, предоставено им от родителите на И.С., в което жилище, дори и след раздялата им /м.01.2012г./, продължили да живеят ищцата и детето до края на м.03.2015г. От събраните гласни доказателства се установи, че в периода от началото на 2012г. до м.май 2013г. бащата работел в гр.*, като всяка седмица от четвъртък до неделя се прибирал в гр.* и прекарвал време с дъщеря си В.. Безспорен е и факта, че през м.май 2013г. бащата заминал за * и се установил трайно там, като понастоящем живее и работи в *, щат *, гр.*, където е създал ново семейство, сключвайки, видно от удостоверение за брак №20150201000045920/20.04.2015г., изд. от Регистъра на лицата при Щата *,  на 16.04.2015г. граждански брак с И. А. Д.. Бащата И.С., видно от идентификационна карта за определен срок, изд. от *, Невада, е със статут на постоянно пребиваващ, с валидност на картата до 12.07.2017г. От брака си с И. Л. И.С. има родено на ***г. малолетно дете К. А. С.. От свид. показания на И. Л. се установи, че настоящото семейство на И.С., включващо него, съпругата му, малолетният им син и дъщерята на съпругата му от първия и брак В., на 11г., живеят в гр.*, щат *, *, в къща, собственост на И. Л., с площ от 220 кв.м. с заден двор с басейн, трева в предния двор, 4 стаи, два хола, три бани и тоалетни, като четвъртата стая в къщата е свободна и напълно обзаведена, предвидена за малолетната В.. Показанията на свид.И.Л.в тази им част се потвърждават и от показанията на свид. Пл. С., който има преки впечатления от жилището, в което живее семейството на И.С. в *, придобити при посещението на сина му там. От показанията на свид.И.Д.се установи, че тя и дъщеря и В. са се запознали с В. преди сключването на брака и с И.С. чрез вайбър, видеоконференции, като при общуването им В. и Ванеса непрекъснато пеят и общуват на английски език. От показанията на И.Л.се установи, че със И.С. имат общ бизнес - доставка на храни от различни ресторанти в града, като С. е мениджър на компанията. Видно от Федерална данъчна декларация за 2015г. коригираният брутен доход на И.Д.и И.С. е 52591,00 щатски долара. Установи се, че от заминаването си в * през м.май 2013г. бащата не се е връщал в *до м.04.2017г., когато заедно със съпругата и сина му се е прибрал в * и е осъществил лични контакти с В. през пролетната ученическа ваканция, съобразно определените от съда привременни мерки.

            Безспорно по делото се установи, че от раздялата между страните и понастоящем малолетната В. се отглежда от майката в семейната и среда, като до края на м.март 2015г., майката е била подпомагана в грижите за детето от родителите на бащата /свид.Пл. С. и съпругата му/. От свид. показания на Пл. С. се установи, че в периода от раздялата между родителите до заминаването на бащата в *, майката е работила като маникюристка, като свид.Пл. С. и съпругата му вземали детето от градина и се грижили за него до прибирането на майката, което се случвало през първите три дни от седмицата, а при прибирането на бащата от София в четвъртък в дните до неделя той се занимавал с детето.

            Установи се, че през м.март 2015г. майката е заживяла на съпружески начала с Л. И. Г., разпитан като свидетел по делото, като малолетната В. се отглежда от майката в семейната и среда, подпомагана активно от съжителя и, който, видно от показанията му, също води и взема В. от училище, от извънкласни занятия, буди я всяка сутрин, организирал и финансирал е последните и два рождени дни, също и почивките на семейството. Установи се, че майката от съжителството си с Л. Г. имат родено малолетно дете И., роден на ***г. По делото, вкл. и от свид. показания на Л.Григоров, се установи, че майката, съжителят и Л.Григоров, В. и брат и И. понастоящем  живеят в гр.*, ул."*" №*, ет.*, ап.*, в жилище, собственост на фирма на Г., в което всеки си има стая, В. има отделна нейна стая, за която сама си е избрала вещите. Свид.Г. установи, че В. чувства сигурност с него, че се чувства перфектно в семейната им среда, че самият той приема В. за свое дете.

            По делото е изискан и изготвен от Д СП * социален доклад за положението на детето В., видно от който майката е осигурила сигурна и стабилна среда при отглеждането и възпитанието на дъщеря си В., осигурила е лично пространство за нея, жилището, което обитават, предлага отлични в хигиенно - битови условия за живот, в което В. има самостоятелна модерно обзаведена стая. Видно от соц. доклад, при извършената социална анкета с майката и детето е установена силната привързаност помежду им, В. се чувства значима и ценена, майката е създала стабилна, сигурна и безопасна среда за развитието на детето, както и задоволява в пълна степен потребностите на детето. По делото се установи, че понастоящем майката е в отпуск по майчинство. Прието като доказателство е удостоверение изх.№04/14.10.2015г., изд. от "*" ЕЕОД за доходите на майката М.Г., видно от което за релевантния за иска по чл.149 от СК период - от м.02.2015г. до м.09.2015г. средно месечното и БТВ е в размер на 183,75лв., т.е. под МРЗ за страната за 2015г.

            Установи се, че малолетната В. е ученичка в ІV "д" клас през уч. 2016/2017г. в ОУ "*" гр.*, като, видно от соц. доклад, уч. 2015/2016г. е завършила с отличен успех.

            Изслушана в СЗ по реда на чл.15 ал.1 от ЗЗДетето в присъствието на соц. работник И. малолетната В. заяви, че живее "с мама и Л.", че има брат на 1г., с когото обича да ги играе,че добре се чувства в семейната среда на майка си и че и е по-хубаво сега, че си има братче, че се разбира с Л. и че той се държи добре с нея. Детето заяви, че от 2013г. не се е виждала с баща си, че той не се е прибирал в България /до осъществяване на привременните мерки през м.април 2017г./, че понякога баща и й се обажда, звъни и й пише по вайбър, че от много време не са се чували с баща и, че обича да говори с него. В. заяви, че не иска да живее в *, иска да работи в НАСА, че иска да пътува, но не обича да пътува с други хора, предпочита да пътува с майка си, че не иска много да пътува до *. В. заяви, че за нея мама е мама, тати е тати, че баща и и праща колети, но по-рядко, както и че за да е едно дете щастливо то трябва да има стая, може би брат или сестра и на нея и е добре, и да се разбират всички, а "Ние вкъщи се разбираме и ми е добре".

            В изпълнение на чл.59 ал.6 от СК по делото съдът изслуша лично освен детето, и родителите.

            Изслушана лично майката заяви, че според нея притежава нужния родителски капацитет за отглеждане на дъщеря и, както и че е изненадана от желанието на баща и да упражнява родителските права, тъй като никога не е имал голям родителски капацитет. Признава, че докато е живяла в жилището на родителите на бащата не е заплащала консумативи, заявява, че няма нищо против детето да се вижда в * с баща си.

            Изслушан лично в СЗ но 06.04.2017г. бащата заяви, че не може да вижда дъщеря си и не може да се свързва с нея по телефона и това е причината за настоящия процес, че иска В. да живее при него и да я отглежда в *, че смята, че най-добре би било по равно да бъде разделено упражняването на родителските права, че не могат да разговарят с ищцата и не желае да говори с нея, не могат да водят нормален разговор. Твърди, че не е живял с В. през последните четири години, но няма пропуснат ден разговор с нея, като заявява, че има умения за отглеждането и възпитанието и. Заявява, че е заминал за * да търси нови възможности за бизнес и за работа, както и че не е заплащал на дъщеря си ежемесечна издръжка, но е изпращал средства за издръжка, достигали първо до В., след кова до М..

            По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетели. Свидетелите Г. /приятелка на ищцата/ и А. /детето и е било в една група в детската градина, заедно с В./ установиха, че майката се справя на 100% със задълженията си на майка /свид.Г./, както и че майката притежава необходимите родителски качества за отглеждане на В., винаги майката се е стремяла да обръща максимално внимание на В. и създадената от майката среда за В. в дома им с Л.Г.е подходяща /свид.А./. Свид. А. установи също, че В. е доста привързана към майка си, имат прекрасни отношения, както и че В. има контакти с баща си през интернет, като майката не е пречила или възпрепятствала срещите с бащата, никога не е казвала нищо лошо по негов адрес. Свид. Г. установи, че раждането на В. е било голям шок за бащата, както и че след раждането и изцяло грижата за детето е поела майката, като бащата заминал за * и се връщал рядко, почти не е живял във *, не е имал тогава необходимата зрялост да бъде родител, бащата постоянно е отсъствал, имал е други интимни връзки след раждането на В., въпреки, че с ищцата са били в условията на фактическо съжителство, за наличието на каквато връзка на Ив. С. с друга жена през лятото на 2010г. свидетелства и свидетеля Д. Я., сестра на ищцата, която установи е че заниманието на Ив. С. в гр.София е било харченето на пари и е бил издържан от родителите си на 100%.

            От разпита на свидетелите А. И. и П. С. /дядо на детето по бащина линия/, последните преценени по реда на чл.172 от ГПК, се установи, че след занимаването на бащата за * до заживяването на ищцата с новия и съжител детето е живяло с майката, но от петък до неделя вечерта е било при бабата и дядото по бащина линия /свид.Пл. С. и съпругата му/, като едва ли не по цял ден В. е разговаряла с баща си първоначално по скайп, впоследствие по вайбър, като са си разказвали всичко. Свид.А. И. установи, че бащата Ив. С. е много внимателен и любвеобвилен, изключително голямо внимание е отделял на В., грижел се е за нея, разхождал я е, играел, прекрасни отношения за пример между баща и дъщеря. Свид. Пл. С. установи, че В. споделя всичко на баща си, те имат много специална връзка двамата, разбират се само с погледи, че отношенията дете - баща до ден днешен не са променени, че му е болно, че се налага на това дете от малко да лавира, да крие контактите си с баща си. Свид. Пл. С. установи, че след завеждане на настоящото дело контактите на бащата, както и неговите и тези на съпругата му контакти с детето са намалени, като свидетелят предполага, че "М. и ги забрани", като към момента на разпита му като свидетел са прекъснати, но не на 100%, има епизодични такива през месец - два по инициатива и на двамата, като И.С., свид. Пл. С. и съпругата му пишат на В. по вайбър почти всеки ден, както и че св.Пл. С. и съпругата му ходят при В. в училище почти всеки ден, за да могат да я видят, преди една година са и носили топла храна в училище. Свид. Пл. С. установи, че по време на концерти, в които участва В., поведението и към него и съпругата му е сърдечно до появяването на майката, след което вече детето се държи все едно че не ги познава. От показанията на свид.Пл. С. се установи, че след заминаването за * бащата е изпращал колети на В. - кутия с флумастри, дрехи, обувки, телефон модел Айфон, който не е пуснат, таблет Айпад, колети задължително и по Коледа, Нова година, рождени дни, че В. е получавала от баща си пари, част от тях в колети, като свид. Пл. С. и съпругата му са занесли на В. изпратени от баща и 150 щатски долара в училище и още 150 щатски долара ги оставили да свид.А. И. да ги пусне на ищцата с пощенски запис, който двукратно бил върнат.

            От свид. показания на И. Л., преценени по реда на чл.172 от ГПК, се установи, че преди завеждане на настоящото дело, когато В. свободно е контактувала с баща си, детето било изключително щастливо, разказвало с най- големи подробности за ежедневието си, била спокойна. Свид. Л. установи, че при срещата между детето и бащата, осъществила се на 06.04.2017г. при завръщането на бащата в *имало голяма прегръдка помежду им, В. била изключително радостна, не спряла да говори, задавала много въпроси, като при споделянето, че баща и желае да прекара част от пролетната ваканция 2017г. с нея В. приела това с усмивка и била много притеснена от отговора си, който не дала, че В. винаги е била любопитна относно *, че когато е говорила свободно е споделила, че иска да отиде в *, да разгледа различни места, че иска да види и да работи в НАСА. От показанията на свид. И.Л.се установи, че винаги бащата е изпращал колети на дъщеря си за рожден ден, Коледа, Нова година, че изпраща на дъщеря си по 3-4 колета на година, че имало задържане на последния колет в *, но В. го е получила, като видно от СР72- Митническа декларация този последен колет е с дата на изпращане 11.02.2017г. /т.е. не преди, а след Нова година 2016г./. Свид. И.Л. установи, че рожденият ден на В. семейството и празнува специално - купуват торта, балони, подаръци около тортата, всички са заедно, пеят Happy birthday, правят клипче и много снимки, които изпращат на В.. Свид. И.Л.установи, че когато В. е била при родителите на И., контактите и с него /които са по вайбър/ били по всяко време, като в последно време нещата са се променили, че И.С. е повече от прекрасен баща и към нейното дете и към В., че винаги е бил много внимателен, търпелив, че В. обича да споделя с него, той я изслушва, направлява я по телефона, имат много силна връзка с нея и тя като съпруга на И.С. подкрепя желанието му да упражнява родителските права спрямо В..

            По делото, вкл. и от обясненията на майката при изслушването и, се установи за един случай,у при който В. е счупила телевизор и е била наказана от майката без телефон за известен период от време.

            По делото във връзка с оспорванията от страните на родителския капацитет на насрещния родител и твърденията на ответника по първоначалните искове за наличие на синдром за родителско отчуждение и в съответствие с чл.59 ал.6 изр.2 от СК са назначени първоначална СПсЕ, изготвена от ВЛ Д.М., на основание чл.201 пр.2 от ГПК е допусната повторна единична СПсЕ, изготвена от ВЛ Д.П., както и СпсЕ, изготвена от ВЛ Д.П., последната експертиза във връзка с оценка родителския капацитет на бащата, оценка душевното състояние на детето, представата му за сигурна и спокойна семейна среда и отношението му поотделно към всеки родител, вкл. и от прилаганите от тях мерки за възпитание.

            Видно от писменото заключение на ВЛ по първоначалната СПсЕ, изготвено от ВЛ. Д.М., съществува отчуждение от страна на В. към нейния баща, но не родителско, като причина за това е както неговата физическа липса от живота на детето, така и новосъздадената семейна среда, в която се отглежда, като детето се опитва да оцелее в среда, където търси закрила, подкрепа и сигурност от постоянно присъстващия в живота му родител. Видно от първоначалната СПсЕ на ВЛ М.: възможна е повлияемост от страна на майката върху детето, но тя е на основата и е в резултат на не приемане отношението на неизпълнение на родителските ангажименти от страна на бащата към В.; детето е несигурно, трудно приема промените, за него сигурна и защитена среда се свързва с присъствието на майката и познатия град; трайна промяна на местожителството и хората от семейното обкръжение би довела до допълнителни усложнения и състояние на несигурност, лутане и страх от загуба на значими за живота на детето хора - майката и природения брат И., като при извършената от ВЛ анкета с детето е споделило, че би приело пътуване до * само в присъствието на майка си; М.Г. е загрижен и отговорен родител, както към В., така и към сина си И., полага адекватни грижи за В., притежава родителски капацитет за отглеждането и възпитанието и.

            Повторната единична СПсЕ, изготвена от ВЛ Д. П. потвърждава заключението на първоначалната СПсЕ на ВЛ М., че няма данни за родителско отчуждение от страна на В. спрямо нейния баща И.С. че няма данни за някаква  съзнателна повлияемост върху психиката на детето за изграждане у него на отрицателно виждане и отношение за/към личността и поведението на другия родител. Видно от повторната СПсЕ, евентуална промяна на местоживеенето на детето от гр.* в гр.*, заедно с бащата и неговото семейство, както и едно пътуване и пребиваване за определено време от съда на детето в Лас вегас със същите лица, без съгласието и одобрението на майката, която е водещият към момента родител, би  затруднила адаптацията на детето към новото местоживеене и то трудно би преживяло отделянето и противопоставянето на майка си. Видно от повторната единична СПсЕ, майката е социално отговорна личност, с образование професия, с фокус - семейството и децата, като В. е повлияна от майка си в доброто си за възрастта когнитивно и интелектуално развитие, в амбициите си да се справя в училище, да развива талантите си, да постига успехи, да има културно поведение и дисциплина, да има широка обща култура; не се наблюдават особености в характера на майката, които да влияят негативно на възпитанието на детето и да пречат на връзката между бащата и детето, като реакциите, които са довели до възпрепятстване на връзката между бащата и детето са свързани с емоциите и на гняв, обида, разочарование, несправедливо отхвърляне и омаловажаване от страна на бащата и близките му на личността и майчината и роля, липса на доверие; майката притежава добър родителски капацитет, част от който е вкл. и да поставя граници на детето; съществуват прояви в поведението на ищцата, които не подкрепят и не стимулират контакта баща - дете, като мотивацията на майката за тези и прояви не цели предизвикване във В. на родителско отчуждение спрямо баща и, а е израз на конфликта с бившия партньор и родителите му.

            Видно от писменото заключение на ВЛ Д.П. по допуснатата СПсЕ, както и от изслушването на ВЛ в СЗ, В. изпитва конфликт на лоялност към двамата си родители - детето си налага да е обрано в емоциите и споделянията, за да не предизвика конфликти, недоволства, обвинения между двете страни, а така също и да не нарани майка си. Видно от СПсЕ, изготвена от ВЛ Д.П., майката е водеща фигура за детето, дава му обич, нежност, грижа, но и слага граници, а бащата е "тъжен", неактивен, несъответен, затруднен да се справи със загубата, като в образа на партньора на майката В. проектира сигурност, защита, активност. Видно от СПсЕ, изготвена от ВЛ Д.П. към момента на психологическото му изследване бащата изразява семейни ценности на грижа за дома и семейството, търпение, внимание и емоционална подкрепа на В., амбиция за нейното социално и образователно развитие, автономия, независимост, риск, динамика, личността му е с преобладаваща екстравертна насоченост - към външната среда и стимули; контактът с бащата би спомогнал В. да изгради по-пълен образ за себе си, да е по-уверена в своята идентификация, да е способна да съпоставя ценности и прави избори в по-късна възраст, както и че възрастта на И.С. /35г./ е преход от младост към ранна зрялост и може да се очаква промяна и развитие в стила и модела му, в сравнение с времето, когато е станал за първи път родител; наблюдава се емоционална връзка и желание за контакт с В. от страна на И.С., нежност и стимулиране развитието на детето е силна страна на родителския му капацитет, В., въпреки че не живее с баща си има усещането, че е ценна за него, че той тъгува заради раздялата им, детето не е отчуждено от баща си и близките му; откъсването от създадената семейна и социална среда би било силен стрес за детето, особено, ако насилствено и без одобрението на най-важния възрастен за него до сега - майката, е станало това; не се наблюдава у детето вътрешен психологически откази отрицание да контактува с баща си; към момента на психологическото му изследване детето е в добро душевно състояние, движено от училищни и извънкласни задължения и изяви, както и от усещането си за кака на малките бебета в семействата на родителите и; В. задава формулата за сигурна и спокойна семейна среда - без конфликти и противопоставяния; В. е емоционално привързана и към двамата си родители и към техните близки, като майката и дава сигурност, стабилност, системност, възпитава, изисква, развива талантите на детето, стимулира го, а бащата я подкрепя емоционално, детето усеща безусловно харесване, собствена ценност в контакта с него; бащата притежава интелигентност и емоционалност, даващи му възможност да развие и следва собствени концепции за възпитанието на В., стреми се да е приятел, да я подкрепя емоционално, да разговаря, да се интересува от света му, да разширява кръгозора му.

            Писменото заключение на повторната единична СПсЕ потвърждава изцяло заключението на ВЛ по първоначалната СПсЕ, изготвено от ВЛ Д.М., поради което съдът възприема и писм. заключение на ВЛ М. изцяло, вкл. и писмените заключения на ВЛ Д.П. по СПсЕ и по повторната единична СПсЕ като компетентни и обосновани.

            Видно от Служебна бележка изх.№67/14.10.2015г., изд. от Младежки дом гр.*, В. посещава ВДГ "П. К." при Младежки дом гр.* и участва във фестивали и конкурси в страната и чужбина.

            По делото е приета като писмено доказателство разписка от 01.07.2016г. /след завеждане на процеса/ за сумата от 290лв. /за издръжка/ с получател М.Г. и подател И.С..

            Видно от справка за съдимост на И.С., изд. от ВТРС, същият е осъждан с влязло в сила споразумение за решаване на делото по НОХД №1497/2009г. на ВТРС за престъпление по чл.343б ал.1 от НК, извършено на 13.11.2009г.

            По делото са приобщени като доказателства рисунки на детето, на една от които В. е нарисувала себе си по начин напълно тъждествен с образа на майка си и Лъчо до нея, друга рисунка, на която изразява обичта си към майката, както и рисунка - картичка, адресирана до бащата с надпис "обичам те тате!!! с много много обич!!! татко №1, Тате ти си най-добрият татко на света!!!!!!!".

            По делото бе изискано изготвянето на международен социален доклад от МСС - България със седалище гр.София, който, поради оттегляне исканията на страните за изготвянето му, не е приобщен по делото.

            При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

            По първоначалните искове:

            По иска с правно основание чл.127 ал.2 от СК:

            Налице е спор между страните по делото – родители на малолетната В. И. С. относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права спрямо него, личните отношения с детето и издръжката му, съгласно чл.142, чл.143 от СК, който следва да бъде разрешен от сезирания родово и местно компетентен съд по настоящия адрес на детето на основание чл.127 ал.2 от СК, поради което предявеният от ищцата по първоначалните искове иск с правно основание чл.127 ал.2 от СК е процесуално допустим, а разгледан по същество се явява основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен.

Съдът при произнасяне по иск с правно основание чл.127 ал.2 от СК следва да постанови при кого от двамата родители ще живее ненавършилото пълнолетие дете, като предостави упражняването на родителските права спрямо детето на родителя, при когото постанови то да живее, и определи на другия родител подходящ режим на лични отношения с детето, както и определи издръжката на детето занапред, съгласно чл.142, чл.143 от СК.

При решаване на въпроса при кого от родителите да живее детето водещ критерий, съобразяван от съда, е интереса на детето, преценен, с оглед на следните обстоятелства: родителски качества, полагане грижи и умения за възпитание, желание на родителя за отглеждане и възпитание, подпомагане подготовката за придобиване знания, трудови навици и др., морални качества на родителя, социално обкръжение, жилищно- битови  и други материални условия на живот, възраст и пол на детето, привързаност между дете и родители, помощ на трети лица и др. /Постановление №1/12.11.1974г. по гр.д. №3/1974г., Пленум на ВС/. Съдът след обстоен анализ на събраните по делото доказателства и установените въз основа на тях факти следва да постанови решение по иска по чл.127 ал.2 от СК, съобразно "най - добър интерес на детето", съгласно легалната дефиниция на това понятие, дадено в §1 т.5 от ДР на ЗЗДетето, изискващо преценка на: желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата.

След съвкупна преценка на установените по делото факти въз основа на извършен анализ на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и съобразно водещия за изхода по иска по чл.127 ал.2 от СК критерий - интереса на детето, преценен, съобразно изброените по-горе обстоятелства, цитирани в Постановление №1/12.11.1974г. по гр.д. №3/1974г., Пленум на ВС, и след преценка на всички обстоятелства, включващи се в легалното определение на понятието "най-добър интерес на детето" съдът счита, че в най-добър интерес на малолетната В. е същата да има местоживеене при майката, на която следва да бъде възложено упражняването на родителските права спрямо детето, с което първоначалният иск на ищцата по чл.127 ал.2 от СК се уважи, ведно със законните последици от това.

Съдът е мотивиран да достигне до горният правен извод и решение, доколкото съобрази, че родителят, който полага и винаги е полагал за малолетната дъщеря на страните В., почти на 11г., преки грижи по нейното отглеждане и възпитание от самото и раждане, вкл. и след трайно установената между родителите фактическа раздяла помежду им през м.01.2012г., в частност след заминаването на бащата през м.май 2013г. за * и трайното му установяване да живее и работи там, е майката, подпомагана активно в грижите за детето от м.март 2015г. и от мъжа, с когото съжителства на съпружески начала /свид.Л. Г./, като с негова помощ и подкрепа е осигурила на детето подходяща семейна среда за отглеждането и възпитанието му, в която детето се чувства щастливо, което безспорно се установи от изслушаните по делото СПсЕ на ВЛ М., повторна единична СПсЕ и СПсЕ, изготвени от ВЛ Д.П., както и от изслушването на детето по реда на чл.15 ал.1 от ЗЗДетето.

Съдът прецени, че в процесният случай и двамата родители заявяват готовност и желание да отглеждат В. и да полагат за нея преките родителски грижи. Съобрази наличието на емоционална привързаност на детето и към двамата му родители, но безспорно установен по делото е факта, че бащата е трайно физически отсъстващия от живота на детето родител от раздялата между страните, в частност след заминаването му за * и трайното му установяване там, в резултат на което и доколкото майката е постоянно присъстващия в живота на детето родител, полагащ безрезервно за него родителски грижи в дължимия им обем и с необходимия за това родителски капацитет, съобразно и конкретното му проявление при отглеждането и възпитанието на детето, то безспорно и безпротиворечиво по делото се установи, че за В. майката е водещия родител, най - важния възрастен в живота на детето, че майката е сигурния родител за детето, родителя, към когото детето изпитва освен емоционална близост, каквато е налице и спрямо бащата, но и най- важното - истинско доверие, което безспорно се установи от разпита на ВЛ. Д.П. в СЗ. Съдът съобрази установения по делото факт, вкл. и от изслушаните СПсЕ на ВЛ М., която съдът въприема, доколкото заключението и се потвърждава от допуснатите повторна единична СПсЕ и СПсЕ, изготвени от ВЛ Д.П., че е налице емоционална привързаност на детето и към двамата му родители, но тази към майката е много силна, майката е задала един чудесен женски модел, налице и пълна идентификация между детето и майката /разпита на ВЛ Д. П. в СЗ/, поради което в най- добър интерес на малолетната В. е да продължи да бъде отглеждана и възпитавана в семейната среда на майката, в която насока са желанията и чувствата на детето, физическите, психическите и емоционалните му потребности, с оглед установения по делото факт, вкл. и  от изслушаните експертизи, че евентуално откъсване на детето от семейната среда на майката би било силен стрес за детето и би довело до емоционален дискомфорт, особено, ако насилствено и без одобрението на най-важния възрастен за него до сега - майката, стане това.

По делото безспорно, вкл. и от изслушаните СПсЕ на ВЛ М., повторна единична СПсЕ и СПсЕ, изготвени от ВЛ Д.П., се установи, че майката притежава необходимия родителски капацитет, изискуемите родителски и възпитателски качества за отглеждане и възпитание на детето, които са намерили конкретно проявление при грижата за детето, майката е с фокус към семейството и децата и е осигурила на В. сигурност, каквато детето чувства и у съжителя и /свид.Л.Г./, майката дава на детето необходимите, за да расте всестранно развита личност стабилност, системност, възпитава, изисква, развива талантите на детето, стимулира го, поради което безспорно същата е с по-добър родителски капацитет от този на бащата, който, заминавайки през 2013г. за *, следвайки желанието си за собствено развитие и просперитет, трайно и до момента не е полагал за В. лични преки родителски грижи, не и е осигурявал издръжка, което е неизпълнение на родителските му задължения по чл.125 ал.1 и ал.2 от СК да се грижи за физическото, умствено, нравствено и социално развитие, да отглежда детето, до завеждане на настоящия процес и до м.04.2017г. не се е срещал физически с дъщеря си, освен контактите им по телефон и вайбър, като километрите разстояние, на които живее не са оправдание за това, не е съгласувал и съдействал възпитателски въздействия с майката, което безспорно е слаба страна в родителския му капацитет, в който смисъл е и писменото заключение на ВЛ Д.П. по СПсЕ. За продължителния период на трайно физическо отсъствие на бащата от живота на детето контактите с него по телефон, вайбър, изпращането на 3-4 колета годишно с подаръци за детето не са проява на дължимата родителска грижа. Съдът отчете установения по делото факт на емоционална привързаност между детето и бащата, че към момента на психологическото му изследване същият, за  разлика от преди, вече притежава родителска зрялост, заявява желание и готовност за грижи за В., тъгува от раздялата с нея, но съдът счита, че само емоционалността му и интелигентността му като част от родителския му капацитет не са достатъчни, и при липсата на системна лична родителска грижа за детето и липса на нейно конкретно проявление, по-добър родителски капацитет притежава майката, която е постоянно присъстващия, сигурен родител за детето, спрямо когото същото изпитва доверие и в този смисъл в интерес на детето е майката да упражнява родителските права спрямо него. В този смисъл майката е с по-добри родителски качества, намерили конкретно проявление в доброто обгрижване на детето и израстването му като всестранно развита личност от раждането му до настоящия момент, същата притежава умение добре да направлява детето в живота, да му дава положителен пример за отговорност и постоянство, притежава нравствен лик, полага пряко лични усилия във връзка с отглеждането на В., надзора и възпитанието и, стимулирайки и духовното и развитие и музикален талант /детето участва във ВДГ "П. К." при Младежки дом гр.*/, изявява желание и готовност да продължи грижата за детето, между нея и В. е налице много силна емоционална връзка, пълна идентификация, в който смисъл са и изслушаните по делото експертизи. Майката е по - пригодна в случая от бащата да се грижи за детето и с оглед пола му - В. е момиче в предпубертетна възраст, която има нужда от женски модел на поведение и доказана в случая потребност на детето този модел да бъде задаван именно от майката. Не на последно място, при решението си детето да живее при майката и същата да упражнява родителските права спрямо него съдът изхожда и от помощта на трети лица, с която разполага майката в лицето на съжителя и - свид.Л.Г., който активно я подпомага в грижите за В. и в когото детето среща сигурност, като двамата заедно са създали и осигурили на детето една  подходяща, сигурна за детето и стабилна семейна среда, в която на В. и е добре, както сама заяви по реда на чл.15 ал.1 от ЗЗДетето и в която семейна среда детето се чувства щастливо и обичано, същата се вписва в представата му какво е необходимо на едно дете, за да е щастливо, поради което в най- добър интерес на детето е да продължи за пребивава и да се отглежда именно в тази среда на майката, при все, че по делото се установи и че е налице и подходящо социално обкръжение на детето, осигурено от майката. Не на последно място,  от соц. доклад се установи, че създадените от майката в дома й жилищно - битови  и други материални условия на живот са подходящи за отглеждане на В.. Не на последно място съдът прецени и последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата, т.е. в случай, че бъде променено установеното му местоживеене при майката, а именно, това ще доведе до стрес за детето, поради което преценени всички обстоятелства, обсъдени по - горе в съвкупност, включващи се в "най-добър интерес на детето", съгласно легалното му определение, водят до извода, че в интерес на В. е да живее при майката и последната да упражнява родителските права спрямо нея. Горният извод на съда не се променя от обстоятелството, че действително слаба страна в родителския капацитет на майката е, че съществуват прояви в поведението и, които не подкрепят и не стимулират контакта баща - дете, в резултат от което детето изпитва конфликт на лоялност към двамата си родители, а от там страх да изрази емоциите си към другия родител, за да не нарани майката. В този контекст съдът съобрази, че от една страна до изпитвания конфликт на лоялност от детето се е достигнало вследствие и от наличните противоречия и враждебност на двете, значими за детето родителски среди, омаловажаване ролята и приноса на майката от страна на бащата. Съдът отчете, което се установява и от повторната единична СПсЕ, че мотивацията на проявите в поведението на майката, които не подкрепят и не стимулират контакта баща - дете не цели предизвикване във В. на родителско отчуждение, каквото от всички изслушани по делото експертизи се установи, че не е налице у В. спрямо бащата, а е израз на конфликта между майката и бившия и партньор и родителите му и са израз на емоциите и на гняв, обида, разочарование, несправедливо отхвърляне и омаловажаване от страна на бащата и близките му на личността и майчината и роля, липса на доверие. В този смисъл съдът счита, а и видно от повторната СПсЕ, не се наблюдават особености в характера на майката, които да влияят негативно на възпитанието на детето и да пречат на връзката между бащата и детето, т.е. съдът счита, че майката притежава и е доказала това в ежедневните си грижи за отглеждането, израстването и формирането на В. като личност, че притежава нужните родителски качества да я отглежда и възпитава правилно, противно на твърденията в обратна насока на ответната страна. Не на последно място, съдът съобрази емоционалната топлина, нежност и стимулиране развитието на детето като силна страна от родителския капацицет на бащата, че детето не е отчуждено от баща си и от близките му, но интереса на детето, преценен в контекста на описаните по-горе обстоятелства, включващи се в "най - добър интерес на детето" по смисъла на Закона, преценени в съвкупност с чувствата и желанията на детето, за което водещ, сигурен родител, към когото изпитва доверие и с когото се идентифицира напълно е майката, чиято създадена за детето от майката семейна среда е вписваща се в представите му за сигурна и спокойна семейна среда и което семейство на майката детето рисува при психологичното му изследване от ВЛ- а, където винаги отсъства образа на бащата, обуславят категоричният извод на съда, че в интерес на В. е местоживеенето и да бъде при майката, на която следва да бъде възложено упражняването на родителските права спрямо детето, с което искът на майката по чл.127 ал.2 от СК се уважи.

Не намира опора в закона - в чл.59 ал.2 от СК желанието и искането на бащата за съвместно упражняване от двамата родители на родителските права спрямо В., в който смисъл е и задължителното за съда тълкуване, дадено в т.2 от ТР №1/2016г. от 03.07.2017г. на ВКС, ОСГК, съгласно което разпоредбата на чл.59 ал.2 от СК изключва възможността родителските права да бъдат предоставени за упражняване съвместно на двамата родители в случай, че не се постигне споразумение по упражняването им, каквото в процесният случай не е постигнато, което налага намесата на съда чрез произнасяне по настоящия иск по чл.127 ал.2 от СК.

На следващо място, в контекста на даденото по-горе тълкуване на разпоредбата на чл.59 ал.2 от СК, не намира опора в закона и желанието и искането на бащата за постановяване съвместно упражняване на родителските права спрямо В. по важните въпроси за здраве и образование. Липсата на постигнато, както в процесният случай, споразумение между двамата родители по упражняването на родителските права, на основание чл.59 ал.2 от СК и съобразно т.2 от ТР №1/2016г. от 03.07.2017г. на ВКС, ОСГК, изключва възможността родителските права да бъдат предоставени за упражняване съвместно на двамата родители, чрез исканото от бащата разпределяне помежду им - родителят, при когото е местоживеенето на детето да упражнява ежедневно осъществяваните права, а упражняването на правата, чрез които се защитават основни, дълготрайни интереси на детето /образование, лечение/ да се предостави съвместно на двамата родители. Противно на твърденията на ответника по първоначалния иск, цитираното задължително за съда ТР №1/2016г. от 03.07.2017г. на ВКС, ОСГК, не допуска подобна правна възможност съда да постанови съвместно упражняване на родителските права само по важните въпроси за здраве и образование извън хипотезата на постигнато между родителите съгласие за разпределянето помежду им чрез определяне от съда на мерки относно упражняването им. В случая липсва постигнато между родителите съгласие упражняването на родителските права да бъде разпределено помежду им чрез определяне от съда на мерки относно упражняването им, като това изключва възможността съда да постанови съвместно упражняване на правата от родителите по важните въпроси за здраве и образование, още повече, че задължителна е преценката на съда на интересите на детето, като в случая извън че не е налице законова възможност за това,  съвместно упражняване на правата от родителите по важните въпроси за здраве и образование на В. не е в интерес на детето, предвид липсата на всякаква комуникация и сътрудничество между родителите и предвид факта, че бащата живее на хиляди километри от *, което изключва бързата негова реакция при важни нетърпящи отлагане въпроси, касаещи здравето на детето.

            С оглед изхода по иска по чл.127 ал.2 от СК, съгласно който съдът определя местоживеенето на детето при майката и възлага на майката да упражнява родителските права спрямо детето, на бащата следва да бъде определен подходящ режим на лични отношения с детето, съобразно чл.59 ал.3 от СК, като водещ в случая е интереса на детето да общува и с баща си, което би го обогатило емоционално и способствало за по-пълноценното му изграждане като личност. В случая конкретният режим на лични отношения между бащата и детето следва да бъде определен при съобразяване, че бащата живее и трайно пребивава извън РБългария, в *, и с оглед възможността за неговото реално упражняване, съдът счита, че следва да определи следния подходящ режим на лични отношения между бащата и детето, както следва: право на бащата да вижда и взема дъщеря си при себе си с преспиване по време на всяко свое пребиваване в * за период от по 10 дни, през половината дни от всяка Коледна, зимна и пролетна ученически ваканции, както и право на бащата да взема детето при себе си с преспиване 20 дни през лятната ваканция на детето, когато майката не е в редовен платен годишен отпуск.

            На основание чл.127 ал.2 от СК, съдът следва да определи и да се произнесе и по обективно кумулативно съединения с първоначалния иск - иск по чл.143 ал.2 от СК за издръжка занапред на малолетната В.. Съдът следва да присъди месечна издръжка на малолетната В. занапред, считано от датата на предявяване на ИМ 03.02.2016г., която следва да възложи в тежест на бащата, доколкото родителските права спрямо детето се предоставят на майката. Не намира опора в Закона твърдението на ответника по иска, че издръжката занапред следва да бъде присъдена, считано от датата на влизане в законна сила на съдебното решение по родителските права, която съдебна практика е относима не към настоящия иск по чл.143 ал.2 от СК за издръжка занапред, а само и единствено относно иск по чл.59 ал.9 от СК за изменение на родителски права, каквато хипотеза в случая не е налице. На основание чл.143 ал.2 от СК, родителите на ненавършили пълнолетие деца дължат издръжка безусловно, като размерът и, съобразно чл.142 ал.1 от СК, се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Съдът при определяне размера на дължимата издръжка следва да съобрази именно нуждите на ненавършилото пълнолетие дете и възможностите на родителя, дължащ издръжка, да осигурява такава, която се преценява, съобразно доходите, имуществото и квалификацията му.

В процесният случай малолетната В. към момента на приключване на устните състезания по делото е почти на 11г., ученичка в завършен ІV клас, посещава ВДГ "П. К." при Младежки дом гр.* и безспорно се нуждае от средства за издръжка за задоволяване на физическите и духовните и потребности, вкл. и за обучение и развиване на таланта и. Ответникът, дължащ издръжка, неин баща, е млад, в активна трудоспособна възраст, работи като мениджър на компанията - общ бизнес със съпругата му /свид.И. Л./, следователно формира доходи от трудова дейности, като съобразно и твърденията му в процеса, разполага с възможности за отглеждане на дете, следователно в частност с материални такива да престира месечна издръжка на малолетната си дъщеря В.. При преценка възможността на ответника да престира издръжка относно дохода му и материалните му възможности съдът съобрази представената по делото Федерална данъчна декларация за 2015г. на ответника И. С. и съпругата му с посочения в същата коригиран брутен доход, съответно облагаем доход, както и изходи от по-високия стандарт на живот и заплащане на труда в *, поради което приема, че бащата разполага с възможности да престира издръжка на дъщеря си В., при отчитане задължението му за издръжка и на малолетния му син от брака му с И. Л.. След преценка на обстоятелствата по чл.142 ал.1 от СК, съдът счита, че за В. е необходима месечна издръжка в размер на 270лв., от която 100лв. следва да поема майката /в отпуск по майчинство/, ведно с преките грижи по отглеждане и възпитание на детето, като осъди бащата да заплаща на дъщеря си остатъка от 170лв. до пълния размер необходима за детето месечна издръжка, считано от датата на предявяване на ИМ 03.02.2016г. до настъпване на законни основания за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от датата на изискуемостта на вземането до окончателното изплащане, като отхвърли иска по чл.143 ал.2 от СК за разликата от 80лв. до пълния предявен размер от 250лв. месечна издръжка, като неоснователен и недоказан, доколкото не се доказват и изключителни нужди на детето, които да обосновават този завишен размер претендирана издръжка.

По иска по чл.149 от СК за издръжка на детето за минало време:

Искът е процесуално допустим.

Разгледан по същество се явява частично основателен и доказан.

На основание чл.149 от СК издръжка за минало време може да се търси най-много за една година преди предявяването на иска, в случая за период от 03.02.2015г. до 03.02.2016г. Ищцовото твърдение за неплащане от ответника на издръжка за минало време на малолетната му дъщеря В. е за отрицателен факт, който обръща тежестта на доказване, като в тежест на ответника, баща на детето, е да докаже, че е престирал такава, каквито доказателства по делото не са събрани, поради което иска по чл.149 от СК за издръжка за минало време се явява доказан по основание. Изпращането на колети с подаръци за детето 3-4 пъти годишно не е даване на издръжка по смисъла на Закона, дори и да се приеме, че освен парична, същата може да се изрази и в натура, доколкото престирането на издръжка се свежда до ежемесечно даване на такава. Следва да се отбележи, че двукратно даване на детето от бащата на суми от по 150 щатски долара /едните от които неполучени/ също не е даване на издръжка по смисъла на Закона, още повече, че е след образуване на настоящото производство и е неотносимо към настоящия иск по чл.149 от СК. Поемането на разходите за жилището на майката и детето за периода м.02.2015г., до края на м.03.2015г., докато са живели в това на родителите на бащата, не е престиране на издръжка на детето.

Предвид изложеното, искът по чл.149 от СК по съображенията, изложени по-горе относно иска по чл.143 ал.2 от СК относно нуждите на детето и възможностите на дължащия издръжка за минало време родител, баща на детето, не полагал през исковия период на този иск преки грижи за дъщеря си, се явява доказан и следва да бъде уважен в месечен размер издръжка за минало време от 170лв. за претендирания период на издръжката за минало време, считано от една година назад от ИМ, т.е. за периода от 03.02.2015г. до датата на предявяване на ИМ 03.02.2016г., респ. отхвърлен за разликата от 80лв. до пълния предявен размер от 250лв. месечна издръжка за минало време, като неоснователен и недоказан.

            На основание чл.242 ал.1 от ГПК съдът следва да допусне предварително изпълнение на съдебното решение в частта на присъдената издръжка занапред и за минало време.

            По първоначалния иск с правно основание чл.127а ал.2 от СК:

            Липсата на съгласие в случая между родителите на детето по въпросите, свързани с пътуването на детето в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, обуславя правния интерес у ищцата, майка на детето, от предявяване на настоящия иск с правно основание чл.127а ал.2 от СК, който е процесуално допустим.

            Разгледан по същество се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.

            Съгласно т.1 от ТР №1/2016г. от 03.07.2017г. на ВКС, ОСГК, съдът може да разреши по реда на чл.127а СК пътуването на ненавършило пълнолетие дете в чужбина без съгласието на единия родител само за пътувания в определен период от време и/или до определени държави, респ. държави, чийто кръг е определяем, или за неограничен брой пътувания, през определен период от време, но също до определени държави.

            Производството по иска по чл.127а ал.2 от СК е такова по спорна администрация на гражданските правоотношения, в рамките на което съдът прави преценка по целесъобразност. Интересът на детето за пътуване в чужбина се преценява конкретно за всеки отделен случай, съобразно установените по делото обстоятелства.

            В процесният случай причината за завеждане на настоящия иск и исканото разрешение е възможността малолетната В. да пътува до всички държави - членки на *, *, * и * до навършване на пълнолетие и да и бъдат издадени необходимите лични документи за това с оглед възможността да участва по време на провеждани в тези държави фестивали и конкурси, които се провеждат в тези страни на ВДГ "П. К." при Младежки дом гр.*, която детето посещава, както и с оглед възможността детето да придружава майката и съжителя и до тези страни в организирани от тях почивки, екскурзии и ваканции. Така заявена посочената причина за исканото разрешение за пътуване на детето до посочените по-горе държави и издаване на необходимите му за това лични документи е изцяло в интерес на малолетната В., доколкото пътувайки до тези държави същата ще опознава нови страни, култури, ще разшири кръгозора си, ще развива музикалния си талант и ще споделя радостта от пътуването до тези страни с другите участници от ВДГ "П. К." по времето на провежданите в тези страни фестивали и конкурси, както и ще споделя радостните мигове със семейството си /майка си и съжителя и/ по времето на организирани от тях почивки, екскурзии и ваканции, предвид и конституционното право на детето, съгласно чл.35 ал.1 от КРБ, на свободно придвижване и напускане пределите на *, съответно право да се завръща  в страната, както и правото му по чл.10 т.2 от Конвенцията за правата на детето, по която *е страна, да напуска която и да е страна, вкл. и собствената си.

При липса по делото на данни за съществуващ конкретен и реален риск за детето, съдът следва да уважи първоначалния иск по чл.127а ал.2 от СК, като определи параметрите на разрешението. *е страна по Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 1980г., ратифицирана и от държавите - членки на *, *, *, така че българската държава би могла да гарантира изпълнението на собствените си съдебни решения за осъществяване на мерки за лични отношения между детето и родителя, който се е противопоставил на извеждането му зад граница, поради което исканото съдебно разрешение за пътуване на детето в чужбина следва да бъде дадено.

Водим от горното, на основание чл.127а ал.2 от СК съдът следва да замести отсъстващото съгласие на бащата и разреши малолетната В. да пътува до всички държави - членки на *, *, * и * през времето на провеждане на фестивали и конкурси в тези страни на ВДГ "П. К." при Младежки дом гр.*, която детето посещава, както и през времето на почивки, екскурзии и ваканции на майката и съжителя и, организирани от тях до тези страни, до навършване на пълнолетие на детето, както и да бъдат издадени на детето необходимите лични документи за това.

По насрещния иск по чл.127а ал.2 от СК:

Не постигането на съгласие между родителите на малолетната В. по въпросите, свързани с пътуването на детето в чужбина /до */ и издаването на необходимите лични документи за това, обуславя правния интерес у ищеца по насрещния иск по чл.127а ал.2 от СК от предявяването му, поради което същият е процесуално допустим.

Разгледан по същество се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.

Изложените теоретични постановки относно характера на производството по чл.127а ал.2 от СК и рамките на проверката, извършвана от съда относно първоначалния иск по чл.127а ал.2 от СК са относими и към настоящия насрещен иск със същата правна квалификация, вкл. и задължителното разрешение, дадено в т.1 от ТР №1/2016 от 03.07.2017г. на ВКС, ОСГК.

Преценката за основателност на насрещният иск по чл.127а ал.2 от СК е дали исканото съдебно разрешение за пътуване на детето в чужбина и издаване на необходимите за това лични документи е в интерес на детето.

Причината за исканото съдебно разрешение за пътуването на детето в чужбина /до */ по насрещния иск е факта, че бащата живее трайно и работи в *, щат *, гр.* и с оглед възможността на детето да осъществява лични контакти с баща си, предвид отдалечеността на * от *и рядкото връщане на бащата в страната.

Съдът счита, че изхождайки от интереса на малолетната В. да контактува с баща си и да осъществява лични отношения с него и семейството му, което би я обогатило и емоционално и доизградило като личност, правото на детето на свободно придвижване и напускане пределите на *, както и с оглед възможността да опознава нови държави, култури, още повече и че самото дете желае да работи в НАСА, изцяло в негов интерес е да бъде дадено съдебно разрешение детето да пътува до * и да му бъдат издадени необходимите за това лични документи, като законът не изисква изброяването им, поради което съдът не следва ги изброява изрично, вкл. и виза, с което насрещният иск по чл.127а ла.2 от СК се уважи като основателен и доказан. По делото липсват доказателства, от които да се направи извод, че страхът на майката от даване на разрешение на детето да пътува до * е основателен. Напротив, по делото са събрани гласни доказателства относно мястото, условията и средата, при които детето ще пребивава при своя баща по време на пътуването му до * - че бащата живее в луксозно жилище на съпругата си, в което има самостоятелно обзаведена стая за В., тя познава членовете от семейството на баща си, в този смисъл съдът приема, че не съществува конкретен и реален риск за детето да бъде дадено исканото съдебно разрешение да пътува до *, като съдът определи конкретните параметри на разрешението. По делото не са налице данни, от които да се направи извод, че бащата би предприел в * действия, които не са в интерес на малолетната му дъщеря В., при все и че бъдещи несигурни събития не могат да бъдат основание за отхвърляне на насрещния иск. На фона на изложените обстоятелства, обосноваващи интереса на В. да пътува до *, заявеното от нея при изслушването и, че не желае много да пътува до * не може да обуслови извод, различен от този за уважаване на насрещния иск. Не на последно място, * е държава, която е ратифицирала Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 1980г., ратифицирана и от *, така че българската държава би могла да гарантира изпълнението на собствените си съдебни решения за осъществяване на мерки за лични отношения между детето и родителя, който се е противопоставил на извеждането му зад граница, още повече, че в случая майката, като родител, на който се възлага упражняването на родителските права спрямо детето би следвало да не пречи, а напротив, да съдейства за осъществяване личните отношения на другия родител /бащата/ с детето.

Водим от горното и доколкото приема, че насрещният иск е основателен и доказан, на основание чл.127а ал.2 от СК съдът следва да замести отсъстващото съгласие на майката и счита за целесъобразно да разреши малолетната В. да пътува до * всяка година за период от 20 дни през лятната ваканция на детето до навършване на пълнолетие, придружавана от своя баща или от упълномощено от него трето лице или лица, както да и бъдат издадени необходимите лични документи за това. Съдът счита, че даване на съдебно разрешение детето да пътува до * за период по-малък от разрешения 20 дни през лятната ваканция на детето не е в интерес на детето и не е и житейски оправдано, с оглед отдалечеността на двете държави.

            Изходът на делото по първоначалните главни иск по чл.127 ал.2 от СК и иск по чл.127а ал.2 от СК и нормата на чл.78 ал.1 от ГПК обуславят основателност на ищцовата претенция за съдебни разноски за внесени ДТ от по 25лв. за всеки от тях, за ВЛ в размер на 140лв. по СПсЕ, изготвена от ВЛ Д.П., доколкото касае уважения главен иск по чл.127 ал.2 от СК, в доказан общ размер от 190лв., които следва да бъдат възложени в тежест на ответника по първоначалните искове. Претенцията на ищцата за присъждане на разноски за адв. възнаграждение в размер на 490лв. за един адвокат /адв.Д. от ВТАК/ е неоснователна, доколкото по делото липсват доказателства ищцата да е направила такива /да ги е заплатила/.

            Съдът е сезиран с претенция за разноски и от ответника по първоначалните искове, явяващ се и ищец по насрещния иск. С оглед изхода на делото, на ответника по първоначалните искове не се следват направените от него съдебни разноски за защита срещу уважените първоначални искове и в тази част претенцията му е неоснователна, а именно за разноските за ВЛ по СПсЕ, изготвена от ВЛ М. по въпросите, касаещи първоначалния иск по чл.127 ал.2 от СК, изцяло за ВЛ по СПсЕ, изготвено от ВЛ Д.П., касаещи първоначалния иск по чл.127 ал.2 от СК и за ВЛ по повторна единична СПсЕ на ВЛ Д.П. по въпросите, касаещи първоначалния иск по чл.127 ал.2 от СК. Видно от Договор за правна защита и съдействие №017966/28.04.2016г. договореното между И.С. и адв.Г. от ВТАК адв. възнаграждение в размер на 470лв., противно на твърденията в процеса, не е уговорено само за насрещния иск, а е за защита по гр.д.№263/2016г. на ВТРС /т.е. за защита срещу първоначалните искове/ и по насрещния иск, поради което на ответника по първоначалните искове, с оглед изхода по първоначалните главни искове, не се следва като разноски заплатеното от него адв. възнаграждение от 170лв. над минималното адв. възнаграждение, съгласно чл.7 ал.1 т.4 от "Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения" в размер на 300лв. за насрещния иск.

            С оглед изхода по насрещния иск и на основание чл.78 ал.1 от ГПК в полза на ищеца по насрещния иск следва да бъдат присъдени направените от него съдебни разноски по този иск в общ размер от 377,62лв., от които: 25лв. дължимо внесена ДТ, заплатено 300лв. адв. възнаграждение за един адвокат по насрещния иск, 28,33лв. разноски за ВЛ по СПсЕ на ВЛ М. за един въпрос, касаещ насрещния иск и 24,29лв. разноски за ВЛ по повторната единична СПсЕ на ВЛ Д.П. за един въпрос, касаещ насрещния иск, които следва да бъдат възложени в тежест на ищцата по първоначалните искове.

            На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът, осъден да заплаща издръжка занапред и за минало време, следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС, дължимата ДТ върху предявените искове /244,80лв. за иска по чл.143 ал.2 от СК и 81,60лв. за иска по чл.149 от СК/, съобразно и чл.72 ал.1 от ГПК, общо ДТ в размер на 326,40лв., ведно с 5лв., в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

            Водим от изложените съображения, съдът

 

   Р Е Ш И:

 

            На основание чл.127 ал.2 от СК ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на малолетното дете В. И. С., родена на ***г., с ЕГН **********, да бъде при нейната майка М.Н.Г. ***, с ЕГН **********.

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо малолетното дете В. И. С., родена на ***г., с ЕГН **********, на майката М.Н.Г. ***, с ЕГН **********.

            ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между бащата И.П.С. с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, и малолетното му дете В. И. С., родена на ***г., с ЕГН **********, както следва: право на бащата да вижда и взема дъщеря си при себе си с преспиване по време на всяко свое пребиваване в * за период от по 10 дни, през половината дни от всяка Коледна, зимна и пролетна ученически ваканции, както и право на бащата да взема детето при себе си с преспиване 20 дни през лятната ваканция на детето, когато майката не е в редовен платен годишен отпуск.

            ОСЪЖДА И.П.С. с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАЩА на малолетната си дъщеря В. И. С., родена на ***г., с ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител М.Н.Г. ***, с ЕГН **********, месечна издръжка занапред в размер на 170 лв. /сто и седемдесет лева/, считано от датата на предявяване на ИМ 03.02.2016г. до настъпване на законни основания за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от датата на изискуемостта и до окончателното изплащане.

ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Н.Г., в качеството и на майка и законен представител на малолетната и дъщеря В. И. С., против И.П.С. иск с правно основание чл.143 ал.2 от СК за месечна издръжка занапред за разликата от 80лв. до пълния предявен размер от 250лв. месечна издръжка, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА И.П.С. с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на малолетната си дъщеря В. И. С., родена на ***г., с ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител М.Н.Г. ***, с ЕГН **********, месечна издръжка за минало време в размер на 170 лв. /сто и седемдесет лева/ месечно за периода от 03.02.2015г. до датата на предявяване на ИМ 03.02.2016г.

ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Н.Г., в качеството и на майка и законен представител на малолетната и дъщеря В. И. С., против И.П.С. иск с правно основание чл.149 от СК за издръжка за минало време за разликата от 80лв. до предявения размер от 250лв. месечна издръжка, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

На основание чл.242 ал.1 от ГПК ДОПУСКА предварително изпълнение на съдебното решение в частта на присъдената издръжка занапред и за минало време.

На основание чл.127а ал.2 от СК ЗАМЕСТВА отсъстващото съгласие на бащата И.П.С. с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, и РАЗРЕШАВА малолетната В. И. С., родена на ***г., с ЕГН **********, да пътува до всички държави - членки на *, *, *и * през времето на провеждане на фестивали и конкурси в тези страни на ВДГ "П. К." при Младежки дом гр.*, която детето посещава, както и през времето на почивки, екскурзии и ваканции на майката и съжителя и, организирани от тях до тези страни, до навършване на пълнолетие на детето, както и да бъдат издадени на детето необходимите лични документи за това.

На основание чл.127а ал.2 от СК ЗАМЕСТВА отсъстващото съгласие на майката М.Н.Г. ***, с ЕГН **********, и РАЗРЕШАВА малолетната В. И. С., родена на ***г., с ЕГН **********, да пътува до * всяка година за период от 20 дни през лятната ваканция на детето до навършване на пълнолетие, придружавана от своя баща или от упълномощено от него трето лице или лица, както и да бъдат издадени на детето необходимите лични документи за това.

ОСЪЖДА И.П.С. с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на М.Н.Г. ***, с ЕГН **********, сума в размер на 190 лв. /сто и деветдесет лева/, представляваща направени по делото съдебни разноски.

ОСЪЖДА М.Н.Г. ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на И.П.С. с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, сума в размер на 377,62 лв. /триста седемдесет и седем лева и шейсет и две стотинки/, представляваща направени по делото съдебни разноски по насрещния иск.

            ОСЪЖДА И.П.С. с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС, сума в размер на 326,40 лв. /триста двадесет и шест лева и четиридесет стотинки/, представляваща общ размер на дължимата ДТ върху уважения размер на първоначалните иск по чл.143 ал.2 от СК и иск по чл.149 от СК, ведно с 5 лв. /пет лева/, в случай на служебно издаване на ИЛ.

Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Великотърновски окръжен съд.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ : ………………..