Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, .03.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24 състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти февруари през две хиляди
и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при участието
на секретаря В.Г., като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 16314/ 2016 година
на ВРС, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен
от Ф.А. срещу М.М. иск с правно основание чл. 49 СК за прекратяване на сключения на 29.12.2008г.
граждански брак с развод, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство
на брака по вина на съпруга, съединен с небрачни искове с правно осн. чл. 59, ал. 2 СК, чл. 56, ал. 1 СК, чл. чл. 56, ал. 5 вр. чл. 143 СК.
С протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание,
проведено на 24.02.2017г., производството по делото е трансформирано в производство
за развод по взаимно съгласие, с оглед постигнатото споразумение, в следния
смисъл:
Родителските права по отношение на родените от брака деца – А. М. и М. М.
се предоставят на майката Ф.А..
Местоживеенето на децата се определя при тяхната майка Ф.А..
Режимът на лични отношения на бащата М.М. с
детето А. М. се определя по следния начин: всяка първа и трета събота
и неделя от месеца с преспиване, за времето от
10.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя, тридесет дни през лятото,
когато майката не ползва платен
годишен отпуск, всяка нечетна година от 25 декември до 30 декември, за времето от
10.00 часа на 25 декември до 17.00 часа на 30 декември, всяка четна година от
30 декември до 4 януари, за времето
от 10.00 часа на 30 декември до 17.00 часа на
4 януари.
Режимът на лични отношения на бащата М.М. с
детето М. М. се определя по следния начин: до навършване
на 2-годишна възраст - всяка събота от всеки
месец, за времето от 10.00 часа до-12.00 часа в дома на майката, от 2-годишна възраст до 5-годишна възраст – всяка
първа и трета събота от месеца,
за времето от 10.00 часа до
17.00 часа, след навършване на 5-годишна възраст - всяка първа и трета събота
и неделя от месеца с преспиване, за времето от
10.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя, тридесет дни през лятото,
когато майката не ползва платен
годишен отпуск, всяка нечетна година от 25 декември до 30 декември, за времето от
10.00 часа на 25 декември до 17.00 часа на 30 декември, всяка четна година от
30 декември до 4 януари, за времето
от 10.00 часа на 30 декември до 17.00 часа на
4 януари.
Бащата М.М.
се съгласява да заплаща на малолетното си дете А. М.
месечна издръжка в размер на 200 лв., считано от 01.02.2017г с падеж от
петнадесето до двадесето число на месеца, за който се дължи, ведно със
законната лихва върху всяка закъснителна вноска до настъпване на законно
основание за нейното изменение или прекратяване.
Бащата М.М.
се съгласява да заплаща на малолетното си дете М. М.
месечна издръжка в размер на 170 лв., считано от 01.03.2017г с падеж от
петнадесето до двадесето число на месеца, за който се дължи, ведно със
законната лихва върху всяка закъснителна вноска до настъпване на законно
основание за нейното изменение или прекратяване.
Ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Варна, ******** се предоставя за ползване на
съпругата М.М..
В открито съдебно заседание молителите поддържат молбата за прекратяване на
брака им по взаимно съгласие и утвърждаване на постигнатото между тях
споразумение.
Заинтересованата страна – ДСП – Варна не е изразила становище по
представеното от молителите споразумение.
Установи се по делото, че съгласието на съпрузите да бъде прекратен
съществуващият между тях брак е сериозно и непоколебимо. Депозираното
споразумение съдържа постигнато съгласие между съпрузите по въпрос, посочен в
чл. 51, ал.1 СК.
Горното обуславя извод за основателност на молбата с правно основание чл.50 СК, като бракът между съпрузите следва да бъде прекратен с оглед сериозното им,
взаимно и непоколебимо съгласие, без да се издирват мотивите за това. Следва да
бъде и утвърдено постигнатото споразумение по чл. 51, ал.1 СК.
Молителите Ф.А. и М.М. следва да заплатят по
сметка на Районен съд – Варна държавна такса в размер на 40 лв., или всеки от
тях по 20 лв., на чл. 6, т.3 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата.
Молителят М.М. следва да заплати и държавна такса
по споразумението за издръжка в размер на 266, 40 лв., на осн.
чл. 7, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
Водим от горното и на
осн. чл. 330, ал. 3 ГПК, съдът
Р Е Ш
И:
ПРЕКРАТЯВА брака между М.Х.М., ЕГН ********** и Ф.А. М.,
ЕГН **********, сключен на 29.12.2008г. с акт
№ 1787, съставен от длъжностно лице по гражданското състояние при Община Варна,
по взаимно съгласие, на осн. чл. 50 СК.
УТВЪРЖДАВА на основание чл.51, ал.2 СК споразумението, с което съпрузите
уреждат личните и имуществени отношения помежду си след прекратяване на брака, както следва:
ПРЕОДСТАВЯ родителските права по отношение на родените от брака деца – А. М. М., ЕГН **********
и М. М. М., ЕГН ********** на майката Ф.А. М..
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на децата – А. М. М., ЕГН ********** и М. М. М., ЕГН **********
при тяхната майка Ф.А. М..
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на детето А. М. М., ЕГН ********** с неговия баща
М.Х.М. по следния начин: всяка първа и трета събота
и неделя от месеца с преспиване, за времето от
10.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя, тридесет дни през лятото,
когато майката не ползва платен
годишен отпуск, всяка нечетна година от 25 декември до 30 декември, за времето от
10.00 часа на 25 декември до 17.00 часа на 30 декември, всяка четна година от
30 декември до 4 януари, за времето
от 10.00 часа на 30 декември до 17.00 часа на
4 януари.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на детето М. М. М., ЕГН ********** с неговия баща
М.Х.М. по следния начин: до навършване на 2-годишна възраст - всяка събота от всеки
месец, за времето от 10.00 часа до-12.00 часа в дома на майката, от 2-годишна възраст до 5-годишна възраст – всяка първа и трета събота от
месеца, за времето от 10.00 часа до 17.00 часа, след навършване на 5-годишна възраст - всяка първа и трета събота
и неделя от месеца с преспиване, за времето от
10.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя, тридесет дни през лятото,
когато майката не ползва платен
годишен отпуск, всяка нечетна година от 25 декември до 30 декември, за времето от
10.00 часа на 25 декември до 17.00 часа на 30 декември, всяка четна година от
30 декември до 4 януари, за времето
от 10.00 часа на 30 декември до 17.00 часа на
4 януари.
ОСЪЖДА М.Х.М., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАЩА на малолетното си дете А. М.
М., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Ф.А. М., ЕГН **********,***,
********”, сумата от 200 лв. /двеста лева/, представляваща месечна издръжка, считано от 01.02.2017г.
с падеж от петнадесето до двадесето число на месеца, за който се дължи, ведно
със законната лихва върху всяка закъснителна вноска до настъпване на законно
основание за нейното изменение или прекратяване.
ОСЪЖДА М.Х.М., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАЩА на малолетното си дете М. М.
М., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Ф.А. М., ЕГН **********,***,
********”, сумата от 170 лв. /сто и седемдесет лева/, представляваща месечна издръжка, считано от 01.03.2017г.
с падеж от петнадесето до двадесето число на месеца, за който се дължи, ведно
със законната лихва върху всяка закъснителна вноска до настъпване на законно
основание за нейното изменение или прекратяване.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Варна, ******** на съпруга М.Х.М..
ОСЪЖДА М.Х.М., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на ВРС държавна
такса в размер на 20 лв. /двадесет лева/, на осн. чл. 6, т. 2 от Тарифата за
държавните такси, които се събират
от съдилищата.
ОСЪЖДА Ф.А. М., ЕГН **********,***,
********” ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС държавна такса в размер на 20 лв. /двадесет лева/, на осн. чл. 6,
т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата.
ОСЪЖДА М.Х.М., ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС държавна такса в размер на 266,
40 лв. /двеста шестдесет и шест лева и четиридесет ст./, на осн. чл.
7,
т. 2 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от
съдилищата.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване на осн. чл. 330, ал. 5 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: