П Р О Т О К О Л
гр. Русе, 08.05.2018 г.
РУСЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание
на 8 май 2018 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА ГЕРАСИМОВА
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ: Л.Г.
С.С.
при участието на секретаря СВЕТЛА ПЕЕВА и прокурора ВАЛЕНТИНА ЛИЧЕВА сложи за разглеждане НОХ дело № 120 по описа за 2018 година, докладвано от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
На
именното повикване в 9.30 часа се явиха:
……………………………………………………………………….
СЪДЪТ във връзка с
обсъждането на въпроса по т. 3 на чл. 248 от НПК и доводите на адв. Г., в качеството й на упълномощен защитник на подсъдимия
в настоящото производство, намира, че в конкретния случай, в рамките на досъдебната
фаза от развитието на производството, не е било допуснато съществено процесуално
нарушение довело до накърняване правата на обвиняемото лице. Обвинителният акт
има изискуемото по закон съдържание, като надлежно отразява фактите, въз основа
на които е изведена правната квалификация на твърдяното престъпление. В
частност, липсва посоченото от страна на защитата несъответствие, респективно противоречие между обстоятелствена
част и диспозитив, касателно нарушението на правилата
за движение визирано в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Представителят на държавното
обвинение е посочил съответните факти, за които счита, че обуславят движение на
подсъдимото лице с несъобразена с релефа на местността скорост. Липсва и
твърдяното нарушение свързано с ненадлежна и непрецизна цифрова квалификация на
извършеното деяние. Безспорно, не е конкретизирано съответното предложение от
материалния наказателен закон, но доколкото текстово е извършена надлежна
квалификация, то в случая не може да се говори за допуснато съществено нарушение
на процесуални правила, довело до ограничаване правата на обвиняемия,
респективно на подсъдимия.
Несъответствието
в разпореждането на съдията докладчик за насрочване на разпоредителното
заседание е от технически характер, а и няма характера на дейност на органите
на досъдебното производство, която да налага прекратяване на съдебното такова и
връщането му в предходна процесуална фаза. Не съставлява и съществено процесуално нарушение и неотразяването на факти, свързани
с поведението на водача на втория автомобил участвал в процесното
ПТП, респективно на такива по съпричиняване. Няма
пречка такива факти да бъдат установени в рамките на съдебното дирене пред настоящия
съдебен състав и съобразени при постановяване на крайния акт в производството.
Същевременно, Съдът
в настоящия си съдебен състав обаче намира, че в предходната процесуална фаза е
било допуснато съществено процесуално нарушение, довело пряко до накърняване
права на лица, пострадали от деянието по
повдигнатото спрямо подсъдимия обвинение
за осъществен състав на престъпление по чл. 343, ал. 4, във вр. чл. 343, ал. 3, б. “б“, във вр.
чл. 342, ал.1, пр. 3 от НК. По-конкретно става дума за нарушение, легално
дефинирано в текста на чл. 249, ал. 4, т.2 от НПК, което според императивните предписания
на действащия процесуален закон,
съставлява съществено и отстранимо процесуално
нарушение и налага прекратяване на съдебното производство и връщане на делото в
досъдебната фаза на производството за отстраняването му. В случая, органите на досъдебното
производство изцяло са дерогирали правата на
пострадали лица, конкретно тези на Невзат Р. Али – баща на починалия в процесното
ПТП А. Невзат Р., както и тези на Хатидже А. Али – майка на починалия в процесното ПТП Л.Р.Т..
Според действащата
задължителна съдебна практика, а именно цитираните в предходното съдебно заседание:
ППВС № 2 от 1984 г., ППВС № 5 от 1969 г. и ППВС 4 от 1961 година при смърт на
пострадали, с право на обезщетение за неимуществени вреди, респективно
пострадали от съответното деяние, търпящи такива вреди, се явяват не
наследниците по закон, а кръгът от
лицата, очертани в цитираната задължителна съдебна практика – най-близките на
пострадалия при смърт - възходящи, низходящи, съпруг и т.н.
Освен задължителната
и константната съдебна практика е категорична, че качеството на пострадал в
тези хипотези имат родителите на починалото лице, които търпят на собствено
основание неимуществени вреди - болки и страдания от загубата на близък човек.
В конкретния случай
такова процесуално нарушение е било допуснато и по отношение на конституираните
в предходното съдебно заседание, в качеството на частни обвинители А.Х. и Д.Х.
- майка и баща на починалата при
произшествието Мелекшен Х.. По отношение на нито едно
от изброените лица органите на досъдебното производство не са изпълнили
задълженията си, произтичащи от императивните предписания на процесуалния закон.
Същите не са били уведомени за образуване на досъдебното производство, за
правото си да участват в същото, като по отношение на тях не са били
предявявани и съответните материали.
В известна степен
правата на А.Х. и Д.Х. са били обезпечени предвид процесуалната активност на
упълномощения им повереник. Същевременно обаче,
изцяло лишени от възможност за участие в производството, включително и чрез
конституиране в качеството на страни при съдебното му разглеждане са били
Невзат Р. Али и Хатидже Ф. Али.
В този смисъл и
с оглед императивните предписания на цитираната разпоредба на чл. 249, ал. 4,
т. 2 от НПК, СЪДЪТ, в настоящия си състав намира, че съдебното производство по
делото следва да бъде прекратено и делото върнато на прокуратурата за
отстраняване на индивидуализиране процесуални нарушения, поради което и на основание
чл. 248, ал.1, т.3, във вр. чл. 249, ал. 4, т. 2 от НПК,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА съдебното
производство по НОХД№ 120/2018г. по описа на Окръжен съд Русе.
ВРЪЩА делото на
ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА ШУМЕН за отстраняване на индивидуализираните в
обстоятелствената част на настоящото
определение съществени процесуални нарушения.
Определението подлежи
на обжалване и протестиране в
седмодневен срок от днес пред Апелативен съд Велико Търново.
Съдебното заседание приключи в 10.40 часа.
Протоколът се изготви на 10.05.2018 година.
СЕКРЕТАР: ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.