Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 25.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 53 състав, в
открито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми май през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕДЕЛИНА МАРИНОВА
при участието на секретаря Димитричка
Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 11923/2020 г. по описа на Районен съд - Варна, 53 състав, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от
„Б.2.” ЕООД, ***, със седалище и адрес на
управление:***, срещу „А.В.С.“ ООД,***, със седалище и
адрес на управление:***, обективно съединени положителни установителни
искове с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 266 ЗЗД, вр. чл. 258 ЗЗД за приемане на установено между страните,
че ответникът дължи на ищеца следните суми:
1. 16 816,80 лева с включен ДДС, представляваща цената за изработка, доставка и монтаж
на метални изделия за обект, находящ се в град***,
съгласно Договор за изработка, сключен между ответника „А.В.С.“ ООД, като възложител
и ищеца***ЕООД, като изпълнител, от която сума: 4 823 лева – цената за
изработка на метална конструкция в обем 2 650 кг, 2 651 лева – цена
за подцинковане на метална конструкция в обем
2 651 кг, 440 лева – цена за изпълнение на крепежни
дейности, 1 300
лева – цена за дейности по залепване на метални елементи
с използване на химическо лепило „Хилти“, 4 800
лева – цена за вложен труд, като за общата сума от 16 816,80 лева с
включен ДДС е издадена Фактура №***г.;
2.
сумата от 414 лева с включен ДДС, представляваща цената за изработка на метална
ограда за обект, находящ се в град***, съгласно
Договор за изработка, сключен между ответника „А.В.С.“ ООД, като възложител и
ищеца***ЕООД, като изпълнител, за която сума е издадена Фактура №***г.;
ведно
със законната лихва върху посочените суми за главници от подаване на
заявлението в съда – 17.02.2020 г. до окончателното изплащане на вземането;
за които суми е издадена Заповед №***г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №***г. по описа на Районен съд - Варна, 53 състав.
Прието за съвместно
разглеждане в производството е направено от ответника „А.В.С.“ ООД,***, процесуално възражение
за прихващане за сумата от 17 230,80 лева от общо 177 678,21 лева, с претендираната от ищеца сума от 17 230,80 лева, представляваща неустойка за забавено изпълнение от 142 дни, за
периода от 30.06.2019 г. до 19.11.2019 г., съгласно т. 40 от сключен между
страните Договор за строителство от 05.02.2019 г.
В исковата молба се твърди, че процесните
вземания произтичат от сключен между ответника, като възложител, и ищеца, като
изпълнител, договор с предмет „изработка, доставка и монтаж на метални изделия
за обект – сграда със смесено предназначение“ в град***. Сочи се, че
възложената работа е предадена и приета с двустранно подписан Протокол /Образец
19/ от 19.08.2019 г., съдържащ конкретизация на извършените дейности по
вид и обем, както следва: 4 823 лева – цената за изработка на метална конструкция в обем
2 650 кг, 2 651 лева – цена за подцинковане
на метална конструкция в обем 2 651 кг, 440 лева – цена за изпълнение на крепежни дейности, 1 300 лева – цена за дейности
по залепване на метални елементи с използване на химическо лепило „Хилти“, 4 800 лева – цена за вложен труд, като за
общата сума от 16 816,80 лева с включен ДДС е издадена Фактура №***г.
Ищецът
заявява, че по същия договор е извършена и приета от възложителя с Протокол /Образец 19/ работа по изработка на метална ограда за обект, находящ се
в град***, за която сума е издадена Фактура №***г. Сочи, че претендираните
суми са потвърдени като дължими от ответното дружество с писмо от 28.01.2020
г., подписано от счетоводителя на последното.
Твърди
се, че доколкото сумите по двете издадени фактури не са заплатени, ищецът е
инициирал заповедно производство, в рамките на което е издадена Заповед №***г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК. Обуславя интереса си от предявяване на иска с подаденото срещу
посочената заповед възражение по чл. 414 ГПК от ответника в настоящото
производство.
В открито съдебно заседание и в
представена писмена защита ищецът, чрез процесуалния си представител, моли за
уважаване на исковите претенции, съответно за оставяне без уважение на
направеното от ответника възражение за прихващане на процесните
суми. Претендират се сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба
от ответника, в
който не се оспорва, че между страните по делото е сключен договор с предмет
„изработка, доставка и монтаж на метални изделия за обект – сграда със смесено
предназначение“ в град***, че възложената работа е предадена и приета с
двустранно подписан Протокол /Образец 19/ от 19.08.2019 г., съдържащ конкретизация
на извършените дейности по вид и обем, като общата дължима сума за същите е в размер на 16 816,80 лева с
включен ДДС, за която сума е издадена Фактура №***г., и в размер на 414 лева,
за която сума е издадена Фактура №***г.
Твърди се, че между страните съществува и друго
търговско правоотношение по сключен Договор за строителство от 05.02.2019 г. с
предмет „подмяна на покривно покритие за съществуваща сграда и сграда за
съхранение на храни в УПИ***„за производствено-складова база“, кв. 3 по плана
на село***/идентификатор***/“. Сочи се, че в Приложение № 1 към договора са
посочени видовете работи, техните количества, единични и общи цени, като
стойността на договора е определена на 125 125,50 лева без включен ДДС.
Заявява се, че съгласно т. 9 от посочения договор, срокът за изпълнение на СМР
е двадесет дни, но не по-късно от 30.06.2019 г. Ответникът твърди, че ищецът не
е изпълнил възложените СМР в уговорения срок, като първият протокол за отчитане
на същите е от 22.05.2019 г., а последващите такива –
от дати 31.07.2019 г. и 19.11.2019 г. Сочи, че съгласно т. 40 от договора, при
неизпълнение на възложените работи в срок по вина на ищеца, същият дължи на
ответника неустойка в размер на 1% от стойността на договора за всеки просрочен
ден. Заявява, че в случая е допусната забава от 142 дни, поради което дължимата
неустойка е в размер на 177 678,21 лева.
В открито съдебно заседание и в представена
писмена защита ответникът, чрез процесуалния си представител, се иска
отхвърляне на предявените искове, поради погасяване на процесните
суми чрез прихващане със заявените от ответника такива. Претендират се
разноски.
След като съобрази доводите
на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Прието за
безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по делото,
на основание чл. 146, ал.
1, т. 3 ГПК, е, че същите са сключили договор с предмет „изработка, доставка и монтаж на метални изделия
за обект – сграда със смесено предназначение“ в град***, че възложената работа
е предадена и приета с двустранно подписан Протокол /Образец 19/ от 19.08.2019
г., съдържащ конкретизация на извършените дейности по вид и обем, като общата дължима
сума за същите е в размер на 16 816,80 лева с включен ДДС, за която сума е
издадена Фактура №***г., и в размер на 414 лева, за която сума е издадена
Фактура №***г.
Издадени от „Б.2.” ЕООД с получател „А.В.С.“ ООД са Фактура №***г. на
стойност 16 816,80 лева и Фактура №***г. на стойност 414 лева, както и
протоколи/актове (Образец 19) за извършени за
извършени СМР на обект производствено-складова база, кв. 3 по плана на село ***,
Община ***, с възложител ответника и изпълнител ищеца.
Сключен между страните е Договор за строителство от 05.02.2019 г. с предмет
„подмяна на покривно покритие за
съществуваща сграда и сграда за съхранение на храни в УПИ***„за
производствено-складова база“, кв. 3 по плана на село***/идентификатор***/“,
ведно с Приложение № 1 към него и протоколи/актове (Образец 19) за извършени СМР.
Приобщена по делото е електронна кореспонденция, ведно с проектна
документация, касаещи СМР, предмет на Договор за строителство от 05.02.2019 г.,
както и Акт Образец 19 за извършени СМР от 08.11.2019 г., Акт Образец 19 за извършени СМР от 20.11.2019 г.; Фактура №
2887/21.01.2019 г., Приемо – предавателен
протокол от 21.01.2019 г., Фактура № 3125/18.07.2019 г., Приемо
– предавателен протокол от 18.07.2019 г., Фактура №
3162/13.08.2019 г., Приемо – предавателен
протокол от 13.08.2019 г., Фактура № 3245/17.10.2019 г., Приемо
– предавателен протокол от 17.10.2019 г., Фактура №
168/21.08.2019 г., Акт Образец
19 за извършени СМР от 21.08.2019 г., Фактура №
1/05.09.2019 г., Акт Образец
19 за извършени СМР от 05.09.2019 г., Фактура №
2/17.09.2019 г., Акт Образец
19 за извършени СМР от 17.09.2019 г., Фактура №
5/03.10.2019 г., Акт Образец
19 за извършени СМР от 03.10.2019 г., Фактура №
11/24.10.2019 г., Акт Образец
19 за извършени СМР от 24.10.2019 г., Фактура №
12/08.11.2019 г., Акт Образец
19 за извършени СМР от 08.11.2019 г., Фактура №
13/20.11.2019 г., Акт Образец
19 за извършени СМР от 20.11.2019 г.; папка „Инвестиционен проект от месец май
2018 г. на Община ***, строеж „**** в УПИ *** „за производствено-складова
база“, кв. 3 по плана на с. ***,
общ. *** /идентификатор***/“;
папка „*** г.“; папка
„***“.
От показанията на
разпитаните
по делото свидетели,
преценени съобразно правилото на чл.
172 ГПК, се установяват следните обстоятелства:
Свидетелят *** твърди, че през 2019
г. работил на процесния обект в село ***, като
изпълнявал монтажа на термопанели и метална
конструкция, чрез фирма подизпълнител. Заявява, че през месец юли 2019 г. имало
изляти бетонни фундаменти с поставена метална
конструкция, върху която започнал да монтира термопанелите.
Сочи, че имало забавяне от страна на ищцовото
дружество и недовършени СМР, които той изпълнил вместо последното.
Свидетелят *** твърди, че е бивш
работник при ищцовото дружество, като през 2019 г.
работил на процесния обект по повод на монтаж на
метални конструкции. Заявява, че имало много забавяния при полагането на
бетона, армировката и кофража от други подизпълнителски
фирми, което било условие работниците на ищеца да поставят анкерните
групи. Сочи, че поради последното, същинската дейност по монтаж на
конструкцията започнала през месец юли 2019 г., а освен това били направени
промени в проектната документация и на обекта се осъществявали и други
дейности, което налагало постоянно изчакване.
Изслушано по делото е заключение по допусната Съдебно-техническа
експертиза, съгласно което технологичната последователност при извършване на
СМР в процесната сграда е следната: изпълнение на
метална конструкция на окачен таван за хладилна камера – след 02.08.2019 г.,
монтаж на хладилни термопанели на тавана – след
02.08.2019 г., изпълнение на метална конструкция за хладилна врата – след
16/19.08.2019 г., монтаж на хладилна врата в хладилна камера и монтаж на термопанели – след 5-16/19.08.2019 г. Естеството на
възложените от ответника на ищеца работи по Договор за строителство от
05.02.2019 г. е СМР относно изграждането на метална носеща конструкция на нова
сграда – строеж пета категория, описана в проекта като „сграда за съхранение на
храни“, изградена върху бетонни основи. Възложени на ищеца са били допълнителни
работи като качество и вид, а именно: вътрешно укрепване на метална
конструкция, монтаж на винкел между оси 2,3,4 – покривен наклон, монтаж на
елементи по окачен таван на основна камера и навес на предверие,
укрепване на хладилни врати, промяна на черна каса за врата на хладилната
камера, залагане на винкел в основана на цокълна
стена. Само Протокол/Акт *** от *** г. е резултат от възлагане на допълнителни
работи.
На вещото лице е възложено да
отговори на допълнително поставени задачи, като заключението по същите е в
следния смисъл:
Времето за изработване на
допълнителните СМР възлиза на приблизително десет работни или 14 календарни
дни, при условие, че са изпълнени с двама работници за изработката и трима
работници за монтажа. Посочено е, че при спазване на сроковете, както следва:
02.05.2019 г. – крайна дата за полагане на бетон в основите, 31.05.2019 г. –
крайна дата от 28 календарни дни за зреене на бетона в основите и 30.06.2019
г. – 20 работни дни за приключване на СМР
по договора, е било възможно първоначално възложените работи по договора да се
изпълнят в договорения срок, а допълнителните такива – след това.
Неизпълнението на допълнителните СМР – вътрешно укрепване на метална
конструкция и монтаж винкел между оси 2, 3, 4 покривен наклон би било пречка за
изпълнение на СМР по основния договор.
Видно от материалите по приобщеното ч.гр.д. №***г. по
описа на Районен съд – Варна, *** състав, въз основа на подадено на 17.02.2020
г. заявление от „***.” ЕООД срещу „А.В.С.“ ООД е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за процесните суми, срещу която длъжникът (настоящ ответник)
своевременно е възразил. С Разпореждане № *** г. заповедният съд е дал указания
на кредитора за предявяване на установителен иск за
вземанията по заповедта и в указания едномесечен срок по чл. 415 ГПК заявителят
е инициирал настоящото производство.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявените обективно кумулативно
съединени установителни искове по чл. 422 ГПК са
допустими, доколкото са налице общите предпоставки за съществуването и надлежно
упражняване на правото на иск, както и специалните такива, свързани с реда за
търсената защита (съгласно т. 10а от Тълкувателно решение по тълк. дело № 4/2013
г., ОСГТК на ВКС).
Основателността им е обусловена от
наличието на следните материалноправни предпоставки,
а именно:
наличието на валидно сключен
договор с ответника с предмет „изработка, доставка и монтаж на метални изделия за
обект – сграда със смесено предназначение“ в град***; пълно и точно изпълнение на задълженията си по възложената работа съобразно поръчката на възложителя; приемане на работата от последния; размер на претендираните
възнаграждения.
Прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване между страните е, че същите са сключили договор с предмет „***“
в град***, че възложената работа е предадена и приета с двустранно подписан
Протокол *** от *** г., съдържащ конкретизация на извършените дейности по
вид и обем, като общата
дължима сума за същите е в размер на 16 816,80 лева с включен ДДС, за
която сума е издадена Фактура №***г., и в размер на 414 лева, за която сума е
издадена Фактура №***г.
Договорът
за изработка е консенсуален, двустранен, възмезден и
неформален. Той се счита сключен с постигането на съгласие между страните по него
и създава задължения и за двете страни – за изпълнителя – да изработи нещо на
свой риск, съобразно поръчката, а за възложителя – да приеме изработеното и да
го заплати. Предмет на задължението на изпълнителя е конкретен трудов резултат,
който се постига чрез полагане на физически или на умствен /интелектуален/
труд.
В случая,
не се спори между страните и е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване наличието на валидно сключен
договор с предмет „изработка, доставка и монтаж на метални изделия за
обект – сграда със смесено предназначение“ в град***; пълно и точно изпълнение на задълженията по възложената работа съобразно поръчката на възложителя; приемане на работата от последния с двустранно подписан *** от *** г., съдържащ конкретизация на извършените
дейности по вид и обем, като общата дължима сума за същите е в размер на 16 816,80 лева с
включен ДДС, за която сума е издадена Фактура №***г., и в размер на 414 лева,
за която сума е издадена Фактура №***г.
В този
смисъл, съдът намира за доказани по основание и по размер предявените от ищеца
срещу ответника обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 266 ЗЗД, вр. чл. 258 ЗЗД
за приемане на установено между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 1. 16 816,80
лева с включен ДДС, представляваща цената за изработка,
доставка и монтаж на метални изделия за обект, находящ
се в град***, съгласно Договор за изработка, сключен между ответника „А.В.С.“
ООД, като възложител и ищеца***ЕООД, като изпълнител, от която сума: 4 823
лева – цената за изработка на метална конструкция в обем 2 650 кг,
2 651 лева – цена за подцинковане на метална
конструкция в обем 2 651 кг, 440 лева – цена за изпълнение на крепежни дейности, 1 300 лева – цена за дейности
по залепване на метални елементи с използване на химическо лепило „Хилти“, 4 800 лева – цена за вложен труд, като за
общата сума от 16 816,80 лева с включен ДДС е издадена Фактура №***г.; 2.
сумата от 414 лева с включен ДДС, представляваща цената за изработка на метална
ограда за обект, находящ се в град***, съгласно
Договор за изработка, сключен между ответника „А.В.С.“ ООД, като възложител и
ищеца***ЕООД, като изпълнител, за която сума е издадена Фактура №***г.; ведно
със законната лихва върху посочените суми за главници от подаване на
заявлението в съда – 17.02.2020 г. до окончателното изплащане на вземането; за които суми е издадена Заповед №***г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №***г. по описа на
Районен съд - Варна, *** състав.
По възражението за
прихващане:
Изводите на съда за основателност на исковите
претенции обуславят необходимост от разглеждане на направеното в условията на
евентуалност възражение за прихващане на исковите суми с претендираните
такива от ответника.
Основателността на заявеното от страна на ответника възражение за
прихващане е обусловена от доказване наличието на следните обстоятелства: валидно сключен договор с ищеца с предмет „подмяна на покривно покритие за съществуваща сграда и сграда за съхранение на храни
в УПИ***„за производствено-складова база“, кв. 3 по плана на село***/идентификатор***/“;
валидно сключена клауза за неустойка в същия договор; предпоставките, обуславящи възникване на задължението на ищеца за заплащане
на претендираното вземане за неустойка; размер и
период на претендираната неустойка.
От друга
страна, защитата на ищеца по повод на направеното от ответника възражение за
прихващане би се реализирала чрез пълно и главно доказване на пълното
и точно изпълнение на задълженията му
по възложената работа по сключен с
ответника договор с предмет „подмяна на покривно покритие за съществуваща сграда и сграда за съхранение на храни
в УПИ***„за производствено-складова база“, кв. 3 по плана на село***/идентификатор***/“.
Безспорно по делото е,
че между ответника като изпълнител и ищеца като подизпълнител е сключен договор с предмет „подмяна на покривно покритие за съществуваща сграда и сграда за съхранение на храни в УПИ***„за
производствено-складова база“, кв. 3 по плана на село***/идентификатор***/“,
както и че СМР, предмет на същия, са изпълнени след уговорения срок –
30.06.2019 г.
Спорно по делото е дали забавата на
ищеца – изпълнител по договора се дължи на негова вина или на поведение на
възложителя, както и на обективни фактори.
От приетите по делото писмени
доказателства се установява следното:
Съгласно чл. 9 от Договор за
строителство от 05.02.2019 г., срокът за изпълнение на СМР, предмет на същия, е
20 дни, но не по-късно от 30.06.2019 г.
В чл. 10 от договора е уговорено,
че срокът на строителството се увеличава в случай, че са налице други особени
обстоятелства, възпрепятстващи строителството, извън отговорността на
изпълнителя/подизпълнителя, както и по взаимно съгласие между страните. Съгласно
чл. 15 от договора, подизпълнителят извършва всички СМР по договора в
съответствие с инвестиционния проект, качествено и в срок, а съгласно чл. 27 –
изпълнителят предоставя безвъзмездно на подизпълнителя всички чертежи и
спецификации по частите, касаещи договора, на цифров и хартиен носител. Чл. 40
от договора предвижда в случай, че подизпълнителят не успее да завърши по своя
вина работите, съгласно уговорения срок, той да заплати на изпълнителя
неустойка в размер на 1% за всеки просрочен ден от стойността на договора, а
чл. 41 – че в случай на неосигуряване от изпълнителя на фронт за работа на
подизпълнителя и възпрепятстване завършването на обекта, то срокът за
завършване на последния се увеличава с всеки ден забава.
Видно от приетите по делото *** отделните СМР, предмет на договора, са приети на
22.05.2019 г., 31.07.2019 г. и 19.11.2019 г., тоест последните от тях са приети
от ответника 142 дни след изтичане на уговорения в чл. 9 краен срок –
30.06.2019 г.
Видно от приобщената електронна кореспонденция, ведно с проектна документация, касаещи СМР,
предмет на Договор за строителство от 05.02.2019 г., в периода от 02.08.2019 г.
до 20.09.2019 г. е водена кореспонденция между възложителя на процесния строителен обект и подизпълнителя /ищец в
производството/ по повод на ревизия на окачен таван, метална рамка на врата по
ос 5, стоманени колони и фасадна колона, вертикални връзки, врата на хладилна
камера, вътрешна стена по ос В – конструктивни елементи.
Прието като доказателство по делото е
и Писмо изх. № *** г. от ищеца с поставени въпроси по повод изпълнение на СМР
след указаните ревизии.
Съгласно заключението на вещото лице
по допуснатата Съдебно-техническа експертиза, възложени на ищеца са били
допълнителни работи като качество и вид, а именно: вътрешно укрепване на
метална конструкция, монтаж на винкел между оси 2,3,4 – покривен наклон, монтаж
на елементи по окачен таван на основна камера и навес на предверие,
укрепване на хладилни врати, промяна на черна каса за врата на хладилната
камера, залагане на винкел в основана на цокълна
стена. Експертът посочи, че само Протокол/Акт (Образец *** г. е резултат от възлагане на допълнителни работи, както и че по
отношение на част от металната конструкция
/вратата/ допълнителните СМР включват допълнителни детайли, а по
отношение на друга /покривна конструкция/ -- те са конструктивни елементи.
Посочена от вещото лице е и технологичната последователност при извършване на
СМР в процесната сграда.
От показанията на разпитания по
искане на ищеца свидетел съдът намира за установено, че цялостната дейност на процесния строителен обект се е осъществявала от различни
подизпълнители, като възложените на ищеца СМР са се забавяли поради зависимост
от изпълнение на работите от другите подизпълнителски
дружества, от възложени на ищеца промени в конструкцията и присъствие и
осъществяване на дейност от трети лица на обекта.
Посочените свидетелски показания
съдът намира за необорени от тези на свидетеля, разпитан по искане на
ответника, доколкото същият заяви пред съда наличието на забава в изпълнението
на СМР от ищеца, което обстоятелство не е спорно по делото.
От съвкупния анализ на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, както и от приобщените заключения по Съдебно-техническа
експертиза, съдът намира за недоказани предпоставките,
обуславящи възникване на задължението на ищеца за заплащане на претендираното вземане за неустойка, а именно – негово
виновно неизпълнение, съответно размер и период на претендираната
неустойка.
Установи
се по делото, че след сключване на Договор за строителство от 05.02.2019 г. на
ищеца като подизпълнител, в различни периоди от време, включително след
изтичане на крайния срок за извършване на основните СМР, са възлагани
допълнителни такива. Установи се също така, че част от последните са включвали
допълнителни детайли и изменения, но друга част са били неразривно свързани с
конструктивни елементи, касаещи основните СМР, като неизпълнението на част от
допълнителните СМР е пречка за осъществяване на основните такива.
От друга
страна, съдът намира за доказано в производството, че забавата в изпълнението
на основните и на допълнителните СМР от страна на ищеца се дължи на комплекс от
странични фактори, които не могат да бъдат вменени във вина на последния, а
именно: наличието на извършени в различни периоди от време изменения /ревизии/
в първоначалните проекти, включително касаещи основните СМР по договора,
участието в изпълнение на цялостната строителна дейност на множество
подизпълнители, чиито възложени СМР са взаимосвързани и изпълнението на които е
обусловено едни от други, както и осъществяваната и непрекъсвана дейност в
самата складова база, свързана с наличието на хора и машини на строителния
обект.
Изложеното,
както и липсата на част от относимите, съгласно
приложимата нормативна уредба, строителни книжа /както бе посочено от вещото
лице/, води до извод за недоказаност на предвидения в договора фактически
състав, обуславящ претендираната от ответника
неустойка, съответно за неоснователност на приетото за съвместно разглеждане възражение за
прихващане. С оглед на това, настоящият
съдебен състав намира, че същото следва да бъде отхвърлено.
По
разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, в полза на ищцовото дружество следва да бъде присъдена сумата от общо 3 478,05 лева за сторени съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, от които: 378,05 лева - държавна такса, 600 лева - депозит за вещо лице и 2 500 лева - адвокатско възнаграждение. Съгласно задължителните указания, дадени в т. 12 на Тълкувателно решение № 4/2013 г.,
ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК,
следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени в заповедното производство. Такива
следва да бъдат присъдени в полза на ищеца в общ размер на 984,62 лева, от
които: 344,62 лева – държавна такса и 640 лева – адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на делото,
разноски в полза на ответната страна
не следва да се присъждат.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по предявените по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 266 ЗЗД, вр. чл. 258 ЗЗД, че „А.В.С.“ ООД,***, със седалище и адрес на управление:***, ДЪЛЖИ на „***” ЕООД, ***, със седалище и адрес на управление:***, следните суми: 1. 16 816,80 (шестнадесет хиляди осемстотин и шестнадесет лева и
осемдесет стотинки) лева с включен ДДС, представляваща цената за изработка, доставка и монтаж на
метални изделия за обект, находящ се в град***,
съгласно Договор за изработка, сключен между ответника „А.В.С.“ ООД, като
възложител и ищеца***ЕООД, като изпълнител, от която сума: 4 823 лева –
цената за изработка на метална конструкция в обем 2 650 кг, 2 651
лева – цена за подцинковане на метална конструкция в
обем 2 651 кг, 440 лева – цена за изпълнение на крепежни
дейности, 1 300
лева – цена за дейности по залепване на метални елементи
с използване на химическо лепило „Хилти“, 4 800
лева – цена за вложен труд, като за общата сума от 16 816,80 лева с
включен ДДС е издадена Фактура №***г.; 2. сумата от 414 (четиристотин и четиринадесет) лева с включен ДДС, представляваща
цената за изработка на метална ограда за обект, находящ
се в град***, съгласно Договор за изработка, сключен между ответника „А.В.С.“
ООД, като възложител и ищеца***ЕООД, като изпълнител, за която сума е издадена
Фактура №***г.; ведно със законната
лихва върху посочените суми за главници от подаване на заявлението в съда –
17.02.2020 г. до окончателното изплащане на вземането; за които суми е издадена Заповед №***г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №***г. по описа на
Районен съд - Варна, *** състав.
ОТХВЪРЛЯ
направеното от ответника „А.В.С.“ ООД,***, процесуално възражение за прихващане за сумата от 17 230,80 (седемнадесет хиляди двеста и тридесет лева и осемдесет
стотинки) лева от общо 177 678,21 лева, с претендираната
от ищеца сума от 17 230,80 лева, представляваща неустойка за забавено изпълнение от 142 дни, за
периода от 30.06.2019 г. до 19.11.2019 г., съгласно т. 40 от сключен между
страните Договор за строителство от 05.02.2019 г.
ОСЪЖДА „А.В.С.“ ООД,***, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на „***.” ЕООД, ***, със седалище и адрес на управление:***, сумата от общо 3 478,05 (три хиляди четиристотин седемдесет и осем лева и пет стотинки) лева, представляваща сторени в исковото производство разноски, от които: 378,05 (триста седемдесет и осем лева и пет стотинки) лева - държавна такса, 600 (шестстотин) лева - депозит за вещо лице и 2 500 (две хиляди и петстотин) лева - адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК.ОСЪЖДА „А.В.С.“ ООД,***, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на „***.” ЕООД, ***, със седалище и адрес на управление:***, сумата от общо 984,62 (деветстотин осемдесет и четири лева и шестдесет и две стотинки) лева, представляваща сторени в заповедното производство разноски, от които: 344,62 (триста четиридесет и четири лева и шестдесет и две стотинки) лева – държавна такса и 640 (шестстотин и четиридесет) лева – адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК. РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: