Определение по дело №2263/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК.

Образувано е по молба с. д. № 18746/9.12.2024 г. на Директора на ТД на НАП – Варна, депозирана чрез главен юрисконсулт Г., за допълване на решение № 12950/3.12.2024 г., постановено по адм. д. № 2263/2024 г. по описа на АС – Варна в частта на разноските. В молбата се поддържа, че жалбоподателя е освободен от заплащане на такси и разноски, от друга страна чл. 143, ал.3 от АПК, вр. §2 от ДР на ДОПК урежда правото на ответника, при разрешаване на спора в негова полза, да иска присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Освобождаването от държавни такси и разноски не включва възнаграждението на насрещната страна за правна защита. Въпреки, че Н. е освободен по реда на чл. 83, ал.2 от ГПК от заплащане на такси и разноски, при отхвърляне на жалбата той дължи на ответната страна възнаграждение за юрисконсулт за осъществено процесуално представителство. По изложените доводи моли да се допълни постановеното решение, като се присъди в полза на НАП юрисконсултско възнаграждение.

Депозирано е становище с.д. № 18908/2024 г. от Н., в което поддържа, че молбата е недопустима. Нормата на чл. 248, ал.1 от ГПК е извънреден способ за изменение на съдебното решение. В случая, съдът е посочил, в решението, че разноски не се дължат, тъй като Н. е освободен от заплащане на такси и разноски, поради което евентуална промяна, би означавала изменение на съдебното решение.

Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:

Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

С разпоредбата на чл. 248 от ГПК законодателят предвижда специален ред за допълване или изменяне от съда на постановеното от него решение в частта му с характер на определение по произнасянето относно разноските. Отделно от това е предвиден ред съгласно нормата на чл. 250 от ГПК за допълване на решението, ако съдът не се е произнесъл по искане на страната. Както е посочено в т. 8 от ТР № 6/2012 от 6.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, допълване на съдебното решение, като способ за неговото поправяне се предприема, когато то не съдържа произнасяне по целия въведен спорен предмет, като претенцията за разноски, макар и обусловена от разрешаване на повдигнатия спор, има относителна самостоятелност, тъй като отговорността за разноски не е правна последица, по която съдът дължи служебно произнасяне, а въпрос, по който се произнася само след като бъде сезиран. В чл. 248, ал. 1 ГПК е предвидено, че съдът по искане на страната може да допълни или да измени решението в частта му за разноските, като текстът разграничава две хипотези, свързани с промяна на вече постановения съдебен акт в частта му, с която е определена отговорността за разноски, установени като изключение от правилото на чл. 246 ГПК. Посочено е, че аналогично на чл. 250 ГПК, първата хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за разноски. Правната характеристика на допълване на съдебния акт е процесуален способ за отстраняване непълноти при формиране волята на съда. Посочено е още, че, уредена като изключение от принципа, въведен с чл. 246 ГПК, тази непълнота може да бъде отстранена, без да се променя вече постановения съдебен акт в същата част. В ТР се сочи, че при втората хипотеза на чл. 248, ал. 1 от ГПК, след като съдът е определил дължимите разноски, е налице искане от страната те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им, което искане не е за допълнително произнасяне, а за изменение в размера на вече присъденото. По тази причина и правната последица, установена с чл. 80, изр. 2 ГПК, настъпва само по отношение на изменението на решението в частта му за разноските, а не по отношение на неговото допълване.

В случая, съдът приема, че молбата е за допълване на решението в частта на разноските, подадена е в срок.

Производството пред настоящия съд е образувано по жалба на Н. против Решение № 217/12.09.2024 г. на директора на ТД на НАП – Варна. С решение № 12950/2024 г., постановено по адм. д. № 2263/2024 г., съдът е отхвърлил жалбата на Н.. В решението е прието, че жалбоподателя е освободен от заплащане на такси и разноски в производството, поради което разноски не се дължат.

С Определение № 9760/1.10.2024 г. по настоящото дело, на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, жалбоподателят е освободен от заплащане на държавни такси и разноски в производството.

Разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. § 2 ДР на ДОПК урежда правото на ответника, при разрешаване на спора в негова полза, да иска присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Не съществува идентичност между разноските и юрисконсултското възнаграждение. Нормата на чл. 83, ал. 2 от ГПК, вр. § 2 ДР на ДОПК, регламентира случаи, в които страните не внасят такси и разноски по производството. Касае се до такси и разноски, които се дължат в хода на самото производство, като заплащането им е условие за извършването на съответното процесуално действие. Във връзка с това страната разполага с възможността да прецени дали да внесе съответната сума или не, като във втория случай носи риска от последиците от пропускането на действието. С разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ГПК се дава възможност на оспорващата страна да бъде освободена от заплащането на тези такси и разноски, с което се гарантира ефективния достъп до правосъдие, в случаите когато страната не разполага с необходимите средства за това. В този случай по силата на чл. 83, ал. 3 от ГПК, вр. § 2 ДР на ДОПК разноските по производството се плащат от сумите, предвидени от бюджета на съда. Следователно, касае се за разноски за извършване на определени процесуални действия в хода на съдебното производство, които по начало се дължат на съда. Юрисконсултското възнаграждение по чл. 143, ал. 3 от АПК вр. § 2 ДР на ДОПК, също е във връзка с производството, но дължимостта му се определя с приключване на производството и в зависимост от крайния изход от спора. Тази сума се дължи на насрещната страна в производството, в случая на ответника. Следователно, освобождаването от държавни такси и разноски, не включва възнаграждението на другата страна за правна защита. Въпреки че жалбоподателят е освободен по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК, вр. § 2 ДР на ДОПК от внасяне на държавни такси и разноски, при отхвърляне на жалбата /както е в случая/, той дължи на ответната страна възнаграждение за юрисконсулт при осъществената по делото защита от такъв. В този смисъл е съдебната практика: Определение № 343 от 15.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 311/2011 г., Определение № 310 от 30.11.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 60359/2016 г., Определение № 247 от 10.07.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1541/2017 г.

Ответникът е претендирал присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Процесуално представителство е извършено от упълномощен юрисконсулт, чрез участие в проведено едно открито съдебно заседание. Искането е основателно предвид изхода на спора. Нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК е приложима при определяне размера на юрисконсултското възнаграждение при оспорване на актове издадени по реда на ДОПК различни от ревизионните актове, съответно не е приложима нормата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. § 2 ДР от ДОПК поради това, че делото не е с фактическа и правна сложност, следва на ТД на НАП – Варна да се присъди възнаграждение за юрисконсулт в минималния предвиден размер съгласно чл. 24 от НЗПП от 100 лева, която сума следва да се заплати от жалбоподателя.

Съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК обжалваемостта на настоящото определение се обуславя от обжалваемостта на основният акт, предмет на допълване/изменение и като такова, същото е окончателно

Предвид изложеното и на основание чл. 248 ГПК, вр. чл. 144 АПК, вр. чл. 143, ал. 3 АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПЪЛВА решение № 12950/3.12.2024 г., постановено по адм. д. № 2263/2024 г. по описа на АС – Варна в частта на разноските като

ОСЪЖДА Н. А. Н., [ЕГН] да заплати в полза на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите – Варна сумата от 100 /сто/ лева, представляваща възнаграждение за юрисконсулт.

Определението не подлежи на обжалване. Препис от определението да се изпрати на страните.