Р Е Ш
Е Н И Е
№ 26.07.2019 г. гр. Айтос
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АЙТОСКИ РАЙОНЕН СЪД граждански състав
На двадесет и осми юни две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Таня Спасова
при секретаря Росица Марковска
като
разгледа докладваното от съдия Спасова гражданско дело № 295 по описа за 2019
г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищец по делото е Т.А.Р. с
ЕГН ********** ***, против Н.П.Г. с ЕГН ********** ***.
Предявени са искови претенции с правно основание по
чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД. Поддържа се, че страните са в родствени връзки –
ответникът е съпруг на внучката на ищцата. На два пъти през 2014 г. м.юли и
август същият поискал заем от ищцата, като посочил, че парите са необходими за
ремонт на жилището, което подарила на него и внучката си. Знаела, че жилището
се нуждае от ремонт, поради което му заела първо 5 000 лева, а после още
1000 лева. Вторият път същият собственоръчно на лист от тетрадка подписал
разписка за получения заем, заявявайки, че ще върне парите в срок от 1 година.
През м. септември 2014 г. дал сумата от 500 лева, като обещал да върне остатъка
на вноски от по 500 лева всеки месец. Сумата така и не била върната, като нито
той, нито внучката на ищцата отвръщали на обажданията й. Била изпратена
нотариална покана, но и това не помогнало за уреждане на отношенията. Поради
това ищцата предявява осъдителен иск за сумата от 5 500 лева – главница,
2 487, 23 лева – лихва за забава от 01.10.2014 г. до 15.03.2019 г., както
и законна лихва, считано от 15.03.2019 г. до окончателното плащане, разноски за
нотариална покана от 140 лева, както и желае присъждане на направените по
делото разноски.
В срока за отговор по
исковата молба от ответника е постъпил такъв чрез адв. И.М., като исковата
претенция се оспорва. Оспорват се твърденията за предоставен заем. Оспорва се
разписката. Оспорва се, че ищцата е подарявала апартамент. Желае се представяне
на оригинала на разписката и съответно назначаване на съдебно графологическа
експертиза.
От събраните по делото доказателства от ФАКТИЧЕСКА и ПРАВНА СТРАНА
съдът намира следното:
Представена е разписка, с
която ответникът признава, че на 01.08.2014 г. е взел от ищцата сумата от
6 000 лева, като се задължава да я върне в срок от една година.
Изслушано е заключението
на вещото лице Х.Д., който е категоричен, че подписът и ръкописният текст в
разписката от 01.08.2014 г. са изпълнение от ответника Н.П.Г.. Съдът възприема
заключението като обективно, обосновано и подкрепено от гласните доказателства
по делото, събрани чрез разпит на С. Т. и М. Б., в които се съдържат данни,
които потвърждават твърденията, изложени в исковата молба, че ищцата е дала в
заем на ответника сумата от 6 000 лева, от която въпреки договорката за
връщане същият върнал само 500 лева.
При горните данни исковата
претенция се явява основателна. Съгласно разпоредбата на чл.240, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД), с договора за заем заемодателят предава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. По делото е представен от ищцата документ - разписка
от 01.08.2014 г., в която е обективирано признание на факта на получаване от
ответника на паричната сума от 6 000 лева в заем, което представлява
изпълнение на задължението на заемодателя да предаде на заемателя заместимите
вещи, предмет на договора, както и съгласие за получаването им при задължение
за връщане на уговорен падеж – 01.08.2015 г. Въз основа на представената
разписка, съдът приема, че между страните е сключен
реален договор за заем, задължението на заемодателя – ищцата, по който е
изпълнено, тъй като съставлява елемент от фактическия състав на договора. В
правната сфера на заемателя е възникнало задължение за връщане на получената
сума, което задължение е следвало да бъде изпълнено в срок до 01.08.2015 г. С
настъпване на крайната дата за връщане на получената в заем сума - 01.08.2015 г.,
задължението за длъжника е станало изискуемо, без да е необходимо покана от
страна на кредитора. Следва да се приеме, че е
налице валидно сключен договор за заем по смисъла на чл.240, ал.1 ЗЗД, по който
ответникът дължи връщане на остатъка от заемната сума от 5 500 лева,
доколкото не твърди и не ангажира доказателства за нейното плащане.
На основание чл.86 от ЗЗД се претендира мораторна лихва в размер на 2 487, 23 лева за периода от 01.10.2014 г. до
15.03.2019 г., като исковата претенция е частично основателна. Вземането за законна лихва
възниква от фактически състав, включващ елементите: главно парично задължение,
настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като предметът на това
вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и закономерно
причинява. Вземането за лихва е акцесорно, но има известна самостоятелност
спрямо главното, като провопораждащият го състав включва релевиране на
неизпълнение – липса на дължимо поведение по отношение на главното задължение.
Съгласно Решение № 89 от 30.06.2010 г. по т. д. № 985/2009 г., Т. К., І Т. О.
на ВКС, и посочените в същото Решение №
178/21.10.2009 г. по т. д. № 192/2009 г. и Решение № 29/07.05.2009 г. по т. д.
№ 535/2008 г. на ВКС, ТК., неизпълнението на едно парично задължение е винаги
забавено, като кредиторът би могъл да търси от длъжника мораторно обезщетение.
Съгласно общото правило на чл.86, ал.1 от ЗЗД длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата. Когато задължението е срочно,
длъжникът изпада в забава след изтичане на срока, а когато няма ден за
изпълнение, длъжникът изпада в забава, когато бъде поканен от кредитора,
съобразно нормата на чл.84, ал.2 от ЗЗД. В конкретния случай главното
задължение е срочно, като покана не е била необходима, за да изпадне ответникът
в забава. Размерът на законната лихва е
нормативно определен, на основание чл.86 ал.2 ЗЗД, като обезщетението за забава
върху главницата от 5 500 лева се дължи, считано от деня на
забавата – 02.08.2015 г. (деня, следващ датата на падежа, вписан в
представената разписка - 01.08.2015 г.). Ето защо акцесорният иск следва да бъде уважен до размера на 2
019, 07 лева за периода от деня на забавата – 02.08.2015 г. до 14.03.2019 г.
вкл. - деня, предхождащ датата на предявяване на исковата молба, като размерът на лихвата
е определен на основание чл.162 от ГПК от съда чрез онлайн калкулатор за
изчисляване на законна лихва, поддържан като електронна услуга на НАП, а
считано от датата на предявяване на исковата молба - 15.03.2019 г. се дължи
претендираната с исковата молба законна лихва.
Възражението за погасяване на
мораторната лихва по давност, направено в с.з. от 28.06.2019 г. едва в хода на
устните прения от процесуалния представител на ответника, съдът не следва да
разглежда, тъй като не е заявено в срока за това - отговора по исковата молба –
постановеното по чл.290 от ГПК Решение № 177 от 26.11.2010 г. по гр.д. №
46/2010 г. на ВКС, ТК, 2-ро отд.
С оглед доброволно уреждане на
финансовите отношения между страните по повод дължимата сума от 5 500
лева, ищцата е изпратила на ответника нотариална покана, с която го е поканила
да върне сумата от 5 500 лева, като е направила разноски в размер на 60
лева – нотариална такса и 80 лева адв. възнаграждение за изготвяне на
нотариалната покана. Тези разноски следва да се присъдят в цялост, тъй като
касаят основния иск за главницата от 5 500 лева, който е уважен в цялост.
По искането на ищцовата страна за
разноски в исковото производство съдът констатира, че направените в исковото
производство разноски възлизат на 320 лева държавна такса и 76 лева за
възнаграждение на вещо лице, като съобразно уважената част от исковите
претенции от тях на ищцата следва да се присъдят 372, 20 лева на основание
чл.78, ал.1 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Н.П.Г. с ЕГН ********** ***, да заплати на Т.А.Р. с ЕГН ********** ***,
сумата 5 500 (пет хиляди и петстотин) лева, представляваща задължение по
договор за заем, заедно със законната лихва от предявяване на исковата молба –
15.03.2019 г. до окончателното й погасяване, сумата 2 019, 07 (две хиляди и
деветнадесет лева и 7 стотинки) лева – обезщетение за забава върху
главницата за периода 02.08.2015 г. до 14.03.2019 г. вкл., както и 140 (сто и четиридесет) лева извънсъдебни
разноски във връзка с връчената нотариална покана за доброволно уреждане на
отношенията по повод главницата от 5 500 лева и 372, 40 (триста седемдесет и
два лева и 40 стотинки) лева разноски в исковото производство съобразно
уважената част от исковите претенции.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна исковата претенция за заплащане на
обезщетение за забава в останалата част – за сумата над уважените 2 019,
07 лева до претендираните 2 487, 23 лева и за периода от 01.10.2014 г. до
01.08.2015 г.
Решението може да се
обжалва с въззивна жалба пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Районен съдия: