РЕШЕНИЕ
№ 205
гр. Добрич, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Любомир Генов
при участието на секретаря Снежина Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Любомир Генов Гражданско дело №
20223230101181 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.344 и сл. от ГПК във връзка с чл.34 от
Закона за собствеността.
Образувано е по искова молба на Х. К. К. с ЕГН ********** от гр. Добрич,
ж.к.“***“ бл.***, вх.***, ет.***, ап.***, представляван от процесуалния
представител адвокат Е. В. с адрес за призоваване гр. Добрич, пл.“***“ №***,
ет.***, офис ***, срещу Ж. К. К. с ЕГН ********** от гр. Добрич, ул.“***“
№***, вх.***, ет.***, ап.*** по чл.34 от Закона за собствеността за делба на
съсобствените между страните: 1) Апартамент №***, намиращ се в гр.
Добрич, ул.“***“ №***, вх.***, ет.***, представляващ самостоятелен обект с
кадастрален идентификатор №*** по кадастралната карта на град Добрич,
намиращ се в сграда с идентификатор №***, разположена в поземлен имот с
идентификатор №***, като жилището се състои от три стаи, кухня и сервизни
помещения със застроена площ от 90 кв.м., заедно с избено помещение №4 с
площ от 16.74 кв.м. и таванско помещение №6 с площ от 13.81 кв.м., както и
припадащите му се 12.526 % идеални части от общите части на сградата и от
отстъпеното право на строеж върху мястото. 2) Нива с идентификатор №***
1
по кадастралната карта на с. М. С., общ. Добричка и площ от 13505 кв.м., при
квоти от по 1/2 за всяка от страните по делото. Ищецът е посочил, че е брат на
ответника, като тяхната майка е починала на 11.02.2020 г.; след смъртта на
майка им страните са си поделили доброволно останалите в нейната банкова
сметка парични средства; смятали са да поделят наследствените недвижими
имоти, но ответникът е отказал; настоява за извършването на съдебна делба
на процесните имоти при квоти от по 1/2 идеална част за всеки от тях.
В законоустановения едномесечен срок ответникът е посочил, че
предявеният иск относно нивата е допустим и основателен, тъй като тя е
съсобствена между страните при дялове от по 1/2 за всеки от тях; искът
относно апартамента в гр. Добрич е неоснователен, защото същият е
собственост изцяло на ответника, който го е придобил по силата на
продължило над 10 години давностно владение - от месец септември 1999
година най-малкото до пролетта на 2020 година; на 23.09.1999 г. ответникът и
майката на страните са продали съсобствения им гараж, като получената
продажна цена в размер на 7000 лева е била дадена на ищеца за закупуването
на ползвания от него общински апартамент, в който живее и към настоящия
момент; още тогава майката на страните е заявила, че дарява на ответника
своята част от процесния апартамент, за да може всеки от синовете да има по
едно жилище от нея; ищецът е бил там и се е съгласил с тази уговорка;
оттогава не е имало никакви спорове за апартамента, в който ответникът се е
грижил за майката на страните до нейната смърт; след смъртта на майката
през пролетта на 2020 година страните са си поделили останалата в нейната
банкова сметка сума; едва впоследствие ищецът е заявил претенции за част от
процесния апартамент; искането за присъждане на разноски при допускане на
делбата е неоснователно, тъй като разноските се поделят между страните
съобразно стойността на дяловете им; настоява за допускането до делба на
процесната нива и отхвърлянето на иска за делба на апартамента с
присъждането на направените разноски във връзка с този иск.
В последното съдебно заседание и писмената си защита ищецът е посочил,
че ако наследството не е поделено в срок и ако не могат страните да се
разберат доброволно, тогава съдът решава за квотите на всеки един от
съделителите; общата наследодателка е оставила два имота – апартамент,
находящ се в град Добрич, ул.“***“ №***, вх.***, ет. ***, ап.***, както и
нива в с. М. С., общ. Добричка; нивата следва да бъде допусната до делба при
2
квоти от по 1/2 идеална част за всеки, а апартаментът при законните квоти;
ответникът живее в процесния апартамент, а ищецът на друго място; ако
общата наследодателка и двамата братя се бяха разбрали да се прехвърли по
някакъв начин нейния дял, то досега това щеше да бъде направено; факт е, че
делът на наследодателката е бил увеличен от Х. К. К. и тя е живяла жилището
до малко преди смъртта си, защото е починала в гр. Балчик; след нейната
смърт апартаментът се владее от ответника, без да бъде представен никакъв
документ; не може да се доказва собственост със свидетели при условие, че
дарение в писмен вид или завещание пред съда не е било представено; през
1980 г., когато процесният апартамент се снабдява с акт 16, собствениците са
били трима - ищецът, ответникът и тяхната майка, за което е представен и
нотариален акт; на 07.06.1999 г. той е дарил своята 1/4 от процесния
апартамент; сделката е извършена безвъзмездно, тъй като е живеел в
общинско жилище и условието за неговото закупуване е било да няма друго
жилище; уговорката е била, ако някой ден имат някакви пари останалите, да
му дадат; дарени са апартамент, гараж и таванска стая, както е записано в
нотариалния акт; гаражът е продаден няколко месеца по-късно и то защото
останалите са нямали пари в брой да му платят неговата част; трябвало е да
закупи апартамент в ж.к.“Балик“, понеже е получил разрешение; имал е
спестени пари, които не са стигнали, защото там е трябвало да се прави
ремонт и той наистина е получил пари от продажбата на гаража; предишният
ден, преди да заведат наследодателката в старчески дом, което е станало през
2020 г., ответникът е отказал да поеме ангажимент към нея и ищецът също е
отказал, за което искрено съжалява; тогава лично брат му е попитал майка им
какво ще прави с нейната част от апартамента и е искал да заведе нотариус в
апартамента, за да може тя да прехвърли своя дял на него, което тя
категорично е отказала и е казала, че законът ще го раздели; ответникът е
направил възражение за придобиването на целия апартамент въз основа на
давностно владение, което е неоснователно; не са доказани елементите от
фактическия състав на придобивната давност, тъй като ответникът дълги
години не е живял в апартамента, а там е живяла неговата майка; от
показанията на разпитаните свидетели не може да се направи извод
ответникът да е направил достояние на другия съсобственик намерението за
своене на неговата част; настоява за уважаването на предявените искове.
В последното съдебно заседание и писмената си защита ответникът е
3
заявил, че процесната земеделска земя е съсобствена между страните, като
всеки от тях притежава по 1/2 идеална част; настоява за допускането на
делбата при тези квоти; по отношение на процесния апартамент исковата
молба е изцяло неоснователна и трябва да бъде отхвърлена; апартаментът не е
съсобствен между страните; той е индивидуална, лична собственост на
ответника Ж. К.; доказва се от събраните по делото доказателства, както
писмени, така и гласни, че Ж. К. е придобил процесното жилище въз основа
на давностно владение, упражнявано в период, много по-дълъг от 10 години,
каквото е изискването на закона; Ж. К. е формирал animus и е упражнявал
corpus върху процесния апартамент от края на месец септември 1999 г. до ден
– днешен; това е станало след изрична уговорка между Ж. К., брат му Х. К. и
тяхната майка К. К., че когато Ж. и К. продадат съсобствения си гараж на
ул.“***“ в град Добрич и с парите от него Х. К. си купи апартамент в
ж.к.“Балик“, то имотът на ул.“***“ преминава в собственост на Ж. К.; този
фактически състав е осъществен; гаражът е продаден и парите от него 100 %
са предадени на Х. К., като е закупено жилището, в което той живее в
ж.к.“Балик“; владението си Ж. К. упражнява от септември 1999 г.
непрекъснато, несмущавано и явно за всички трети лица, включително и за
неговия брат Х. К.; Ж. К. полага грижи за този апартамент, той манифестира
собственическо отношение; от разпита на свидетелите и по - точно от разпита
на сина на ищеца става ясно, че баща му никога не е имал претенции, че брат
му живее в процесния апартамент; Ж. К. не е прекъсвал и не е губил
владението върху процесния апартамент; излизанията му в чужбина, видно от
извършената справка, са краткотрайни; упражняването на владение върху
една вещ не е задължително да е 24 часа в денонощието и 7 дни в седмицата;
достатъчно е, че няма данни и доказателства това владение по някакъв начин
да е смущавано от някой или да е тайно; представени са договорите за
продажба на гаража, от които се доказва неговата продажна цена; представен
е договорът, с който ищецът е закупил жилище в ж.к.“Балик“; от горните
документи е видно, че сделките за покупко-продажбата на гаража и на
апартамента в ж.к.“Балик“ са осъществени в един и същи ден - на 23.09.1999
г.; цената на гаража дори е по-висока от тази на апартамента; изцяло в
подкрепа на тези факти са и показанията на всички разпитани свидетели по
делото; ангажираните от ответника Ж. К. свидетели са били категорични в
позицията си, че апартаментът на ул.“***“ е на Ж., че му е дарен от неговата
4
майка като компенсация за това, че с парите от гаража е закупен имота на
брат му Х.; показанията на тези свидетели трябва да бъдат кредитирани по
ред причини - първо, те са в синхрон с писмените доказателства по делото;
второ - един с други са в синхрон, т.е. свидетелите се допълват един с друг,
като думите им не си противоречат, нито се изключват взаимно; трето -
свидетелите са очевидци на фактите и събитията, за които излагат показания
пред съда; те са и лични участници в процесите, за които свидетелстват;
например свидетелят Т. П., който е закупил процесния гараж, е съсед; той е
посочил за колко пари го е закупил, защо го е закупил, защо К. го е продала,
какво е станало с парите от продажбата; на четвърто място - двама от
свидетелите са близки кръвни роднини на страните по делото; техните
отношения със страните показват еднаква връзка както с ищеца, така и с
ответника; не е налице индикация, че са по-близки с единия, отколкото с
другия; те просто заявяват това, което знаят; тримата свидетели, които Ж. К. е
довел, нямат никакъв личен интерес за това как ще приключи делото, за
разлика от свидетелите на ищеца, които имат личен финансов интерес от
исковете; не на последно място, тримата свидетели са хора на преклонна,
почтена възраст, за която е характерно, че хората не лъжат; те споделят това,
което помнят и са чистосърдечни като деца; затова техните показания трябва
да бъдат кредитирани; ако те не са достатъчни, идват показанията не на кого
да е, а на сина и на съпругата на ищеца; тези свидетели доказват тезата на
ответника; свидетелят К. К., който е син на ищеца, заявява следното: “… за да
се закупи апартамента в кв.„Балик“ моите родители са ползвали лични
средства, но и средства от продажбата на гаража…от продажбата на гаража
баща ми е получил пари, но аз не знам колко… апартаментът на моите
родители в кв.“Балик“ е закупен с техни лични средства, след това се е
наложило да продаде баща ми негова лична собственост от апартамента на
ул.“***“, продажбата е извършена на първия свидетел чичо Т., така го зная…
никога моят баща Х. не е имал претенция чичо ми Ж. на ул.“***“ да живее
там и да го обитава… С парите, изтеглени от банковата сметка след смъртта
на моята баба К., ми платиха капаро за моя апартамент в град Варна…Преди
да се разболее, аз ходих малко като на гости при нея. Там живееха доста хора
при нея. Освен нея, там живееше моят чичо….Капарото за апартамента беше
20 000 лева. Сумата, която баща ми получи от баба ми, е отишла за капарото
на апартамента ми в град Варна…“; думите на този свидетел, макар той да се
5
опитва хем да защити баща си, хем да каже истината, доказват по един
несъмнен начин, че апартаментът в кв.“Балик“ е закупен със средства от
продажбата на гаража; показват, че след това както свидетелят К., така и
неговите родители нямат чувството, че апартаментът на ул.“***“ е техен и те
имат права там, защото думите на свидетеля са “ходих малко като на гости
при нея“; при баба си, където мислиш, че баща ти е наследник, не ходиш като
на гости, ти си отиваш като у вас; animus и corpus е важното, когато се говори
за владение; „черешката на тортата“ са показанията на свидетеля Таня К.,
която е майка на свидетеля К. К. и съпруга на ищеца; на 07.12.2022 г. тя е
разпитана по делото и е заявила следното: “Апартаментът в ж.к.“Балик“ го
закупихме с парите от гаража…. Сумата от 7000 лева я получихме през 1999
г. Апартаментът в ж.к.“Балик“ закупихме за сумата от 6800 лева и ни
останаха около 120 лева…. В разговор, мисля че със свекърва ми, но не съм
сигурна, са се разбрали и при прехвърлянето дадоха на моя съпруг 7000 лева,
след като продадоха гаража…. Капарото за апартамента на сина ми в гр.
Варна беше 20 000 лева. Тези пари бяха в сметката на свекърва ми и аз нямам
дял от тях.“; съпругата на ищеца казва, че е вярно, че са продали гаража през
1999 г., взели са 7000 лева, дали са ги на нейния съпруг и с тези пари е
закупен апартамент в ж.к.“Балик“; не само че са стигнали, но и са останали
120 лева; предаването на тези 7000 лева не е нещо инцидентно, не е нещо
случайно, не е нещо абстрактно, а е резултат от изрична уговорка; той не
твърди, че има договор за дарение и не доказва наличието на договор за
дарение; твърди настъпването на придобивна давност, десетгодишна, защото
е недобросъвестен владелец, тъй като не е установил фактическа власт върху
имота на основание, годно да го направи собственик; но има съзнанието за
собственост, манифестира го и всички трети лица, в това число и ищецът, са
наясно с този факт; давността се доказва само със свидетели; настоява за
допускането до делба на процесната нива при квоти от по 1/2 за всеки, за
отхвърлянето на иска за делба на апартамента като неоснователен и за
присъждането на съответната част от разноските за отхвърлената част от
исковете; разноски на ищеца не се следват за адвокатски хонорар, защото
съдебната делба е специално производство и при него всяка страна понася
разноските съобразно дела си от имота.
Добричкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
6
Предявените искове за делба са процесуално допустими.
Разгледани по същество, те са основателни.
Налице са всички предпоставки за уважаването на предявените искове за
делба. Не се спори между страните, че на 28.02.2002 г. процесната нива с
площ от 13.503 декара (понастоящем с площ от 13.505 декара) по силата на
договор за доброволна делба (на лист 12 - 13 от делото) е предоставена в дял
и изключителна собственост на наследодателката на страните К. Ж. К.
Последната според намиращото се на лист 5 удостоверение за наследници е
починала на 11.02.2020 г. и е била наследена от своите синове Х. К. К. и Ж. К.
К. Затова по силата на чл.5 ал.1 от Закона за наследството ищецът и
ответникът са придобили по 1/2 идеална част от нивата, като нейната делба
следва да бъде допусната при тези квоти. Между страните по делото няма
спор относно допускането до делба на горния имот при равни квоти.
Споровете са относно собствеността върху другия имот – апартамент в гр.
Добрич. В края на първото съдебно заседание процесуалните представители
на страните са заявили, че след смъртта на своя баща К. Х. К. (починал на
31.05.1974 г. съгласно намиращото се на лист 97 от делото удостоверение за
наследници) малолетните тогава Х. К. К. и Ж. К. К. са придобили
наследствени дялове от процесния апартамент – тези дялове са от по 1/4
идеална част за всеки от тях, като от нотариалния акт за собственост върху
жилище, строено на държавно място от ЖСК“***“ по ул.“***“ №*** от
18.04.1980 г. става ясно, че придобиването на жилището от родителите им е
станало въз основа на отстъпеното право на строеж върху държавно място
съгласно протокол №6/06.04.1972 г. на ИК на ГНС – Толбухин, когато баща
им е бил жив; в съответствие с чл.14 ал.7 от Семейния кодекс от 1968 г. (отм.,
но действал към 31.05.1974 г.) съпругата не получава дял от общото
имущество на починалия съпруг, когато наследява заедно с деца, поради което
притежаваните части от апартамента първоначално са били 1/2 за К. Ж. К. и
по 1/4 за Х. К. К. и Ж. К. К.. След извършеното на 07.06.1999 г. от Х. К. К.
дарение на неговата 1/4 идеална част в полза на К. Ж. К. притежаваните
дялове от имота са били 6/8 за последната и 2/8 за Ж. К. К.. След смъртта на
К. Ж. К. на 11.02.2020 г. нейните 6/8 идеални части по силата на чл.5 ал.1 от
Закона за наследството са наследени от Х. К. К., който е придобил 3/8
идеални части, и от Ж. К. К., който също е придобил 3/8 идеални части. Като
7
краен резултат към настоящия момент ищецът притежава 3/8 идеални части, а
ответникът 3/8 + 2/8 = 5/8 идеални части от апартамента, като делбата трябва
да бъде допусната именно при тези квоти. Неоснователно е възражението на
ответника, че е станал собственик на частта на своята майка от апартамента
по силата на изтекла придобивна давност, продължила над 10 години –
според константната практика на ВКС (Решение №140/17.03.2006 г. по гр.
дело №797/2005 г. на І г.о. на ВКС) наследникът (респективно другият
съсобственик), който се позовава на придобивна давност, трябва да докаже не
само че е ползвал имота, но и че е променил намерението си и е завладял
частите на сънаследниците (другите съсобственици); промяната в
намерението трябва да бъде демонстрирана чрез предприемане на конкретни
действия, които да станат достояние на останалите съсобственици и да
показват несъмнено, че лицето, което упражнява фактическата власт, отрича
техните права върху вещта и я държи само за себе си. Такова доказване
ответникът не е осъществил по отношение на общата наследодателка К. Ж.
К. (през този период Х. К. К. не е бил собственик на никаква част от
апартамента), като от всички разпитани по делото свидетели се установява,
че от 1999 година до 2020 г. спорове за апартамента не е имало; отношенията
между страните по делото също са се обтегнали чак след смъртта на тяхната
майка през 2020 година; ангажираните от ответника свидетели не установяват
изтичането на твърдяната от него придобивна давност, като посоченото от тях
дарение на апартамента е строго формален акт и очевидно не е било
осъществено; живеенето в апартамента и неговото поддържане по никакъв
начин не доказва осъществено намерение за своене.
С оглед на изложеното делбата трябва да бъде допусната при посочените
по-горе квоти.
По присъждането на направените съдебно-деловодни разноски съдът на
основание на чл.355 от ГПК трябва да се произнесе във втората фаза на
делбата след установяването на всички разноски и съобразно стойността на
дяловете на съделителите.
Водим от горното, Добричкият районен съд
РЕШИ:
8
ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА на нива с идентификатор №*** по
кадастралната карта на с. М. С., общ. Добричка и площ от 13505 кв.м., между
съделителите с квоти: Х. К. К. с ЕГН ********** от гр. Добрич, ж.к.“***“
бл.***, вх.***, ет.***, ап.*** – 1/2 идеална част; Ж. К. К. с ЕГН **********
от гр. Добрич, ул.“***“ №***, вх.***, ет.***, ап.*** - 1/2 идеална част.
ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА на апартамент №***, намиращ се в гр.
Добрич, ул.“***“ №***, вх.***, ет.***, представляващ самостоятелен обект с
кадастрален идентификатор №*** по кадастралната карта на град Добрич,
намиращ се в сграда с идентификатор №***, разположена в поземлен имот с
идентификатор №***, като жилището се състои от три стаи, кухня и сервизни
помещения със застроена площ от 90 кв.м., заедно с избено помещение №4 с
площ от 16.74 кв.м. и таванско помещение №6 с площ от 13.81 кв.м., както и
припадащите му се 12.526 % идеални части от общите части на сградата и от
отстъпеното право на строеж върху мястото, между съделителите с квоти: Х.
К. К. с ЕГН ********** от гр. Добрич, ж.к.“***“ бл.***, вх.***, ет.***,
ап.*** – 3/8 идеални части; Ж. К. К. с ЕГН ********** от гр. Добрич,
ул.“***“ №***, вх.***, ет.***, ап.*** - 5/8 идеални части.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ДОС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
9