№ 239
гр. гр. Червен бряг, 22.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Йохан М. Дженов
при участието на секретаря ВЕСЕЛКА ИВ. ВЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Гражданско дело №
20234440100448 по описа за 2023 година
на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе
взе предвид следното: Производството е по чл.49, ал.1 от СК
В РС – Червен бряг е постъпила искова молба от А. С. С. с ЕГН ********** от с.
Радомирци, обл. Плевен, ул. " ................" № 4, против А. А. С., с ЕГН ********** от с.
Радомирци, обл. Плевен, ул. "................" № 6, с която на основание чл.49, ал.1 от СК се иска
от съда да постанови решение и прекрати сключения между страните брак с всички
произтичащи от това законни последици. В исковата молба се твърди, че страните са
сключили граждански брак на 11.08.2021 г. в гр. Луковит, от който брак имат родени две
деца – М. А.ов А. с ЕГН ********** и Е. А.ова А.а с ЕГН **********. Твърди се още, че
още първата година след брака брачните отношения не потръгнали добре. Ответникът
проявявал с нищо не предизвикана ревност спрямо ищцата, което спохождало понякога и с
физическо посегателство. Твърди се, че всички тези посегателства от ответника са се
разигравали пред децата, които тежко преживявали ставащото, като поведението му
продължавало и до момента. Твърди се още, че при последния конфликт станал на
13.04.2023 г. ответника причинил наранявания от пореден скандал и ищцата заедно с децата
напуснала семейното жилище, като заживяла в дома на родителите си в с. Радомирци.
Твърди се, че между ищцата и децата е създадена хармонична връзка и обич, като в помощ
са и нейните родители, които били в отлична връзка с децата. Твърди се още, че брака е
непоправимо и дълбоко разстроен и моли съда да прекрати брака без да се произнася по
въпроса за вината.
ИЩЦАТА редовно призован в о.с.з. се явява лично, за нея адв. Ивайло Арсов от ПлАК,
които поддържат молбата. Позовават се на писмени и гласни доказателства.
1
ОТВЕТНИКЪТ редовно призован, не се явява лично и не се представлява.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и по вътрешно убеждение прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА: Безспорно по делото е, а се установява и от приложеното
у-е за сключен граждански брак № 0023/11.08.2021 г. страните са сключили валиден
граждански брак в гр. Луковит, от който имат родени две деца М. А.ов А. с ЕГН **********
и Е. А.ова А.а с ЕГН **********, което определя допустимостта на иска, активната и
пасивната легитимация на страните в процеса. Правното основание на предявените искове е
чл. 49, ал. 1 във вр. с ал. 3 от Семейния кодекс /СК/ – по иска за развод, чл. 59, ал. 2 СК –
относно родителските права, режима на лични отношения и издръжката, чл. 56, ал. 1 СК –
относно ползването на семейното жилище.
Съдът, след като взе предвид исковата молба и изложените в нея доводи, становището
на ответната страна по нея, събраните по делото доказателства и след като съобрази
приложимите разпоредби на закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното: По делото безспорно е установено, че съпрузите са сключили граждански
брак на 11.08.2021г., като ищцата С. решава да напусне семейното жилище. От тогава
съпрузите не поддържали контакти дори и само за децата. Страните, изразяват своето
непоколебимо желание и убедено съгласие за прекратяване на брака. Въз основа на така
установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна
следното:
По иска с правна квалификация чл. 49, ал.1 във връзка ал. 3 от СК: Съдът като взе
предвид доказателствата по делото по отношение на фактическата раздяла между страните и
най – вече изразеното и от двамата съгласие за прекратяване на брака намира, че
отношенията между съпрузите не са такива, каквито следва да бъдат в едно семейство,
брачната им връзка е опразнена от необходимото й съдържание. Установи се по делото, че е
настъпило физическо и духовно отчуждение между съпрузите, лишило семейството от
възможността да изпълнява вменените му функции. Между тях не съществува вече взаимна
привързаност, уважение, доверие и разбирателство, както и при двамата липсва желание за
полагане на съвместни усилия с оглед осигуряване благополучието на семейството и
изпълняване на задълженията, присъщи за нормалните отношения между съпрузите. Съдът
приема, че отношенията между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени и че те не
биха могли да съжителстват заедно.
Досежно вината, съдът намира следното: Законовата уредба не дефинира понятието
"вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака". Съдът приема това понятие като
компилация от обективно и субективно отношение към брачната връзка. Безспорно пълната
дезинтересованост и липса на отговорност към семейството, брачния партньор и
отчуждението са сред основните причини, които биха разстроили непоправимо един брак.
Ето защо съдът прие, че бракът е дълбоко разстроен. Същият е и непоправимо разстроен с
оглед нежеланието и на двамата съпрузи да поддържат каквито и да било отношения
помежду си, поради което съдът приема, че брачната връзка не може да бъде заздравена,
2
като вина за това имат и двете страни. Предвид изложените съображения съдът прие, че
предявеният иск следва да бъде уважен и бъде допуснат развод между съпрузите поради
дълбокото и непоправимо разстройство на брака, по вина и на двамата съпрузи.
По отношение на родителските права, режима на лични отношения и издръжката на
родените от брака деца: Съдът намира, че при постановяването на решението си следва да
се съобрази единствено с интересите на децата. С приемането на новия Семеен кодекс
законодателят определи, кои точно са правнорелевантните факти и обстоятелства от
значение при обосноваване на съдебното решение по този въпрос, като се има предвид, че
същото може да бъде изменяно по всяко време, с оглед промяна на обстоятелствата довели
до постановяването му. Съгласно чл.59, ал.4 от СК, Съдът решава при кого от родителите да
живеят родените от брака деца, на кого от тях да се предостави упражняването на
родителските права, определя мерките относно упражняването на тези права, както и
режима на личните отношения между децата и родителите, както и тяхната издръжка, след
като обстойно и задълбочено прецени всички обстоятелства с оглед интересите им като:
възпитателски качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към тях,
желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта им,
възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социалното обкръжение и
материалните възможности.
По делото безспорно се установи, че родените от брака деца М. А.ов А., с ЕГН
********** и Е. А.ова А.а, с ЕГН ********** се отглеждат от майката. От представените по
делото писмени и гласни доказателства се установява, че на децата е осигурено достатъчно
лично пространство, в обитаваното от тях жилище. По делото безспорно бе установено, че
майката е подпомагана от своите родители и разполага с финансови възможности, които
биха гарантирали един сравнително добър жизнен стандарт на децата, като в тази насока са
представените по делото писмени доказателства, както и събраните гласни такива от
разпита на свидетелите ................ и ................. Преценявайки на кого от двамата родители
следва да се предостави упражняването на родителските права върху родените от брака деца
и се определи тяхното местоживеене, както и след като направи сравнителен анализ на
събраните по делото доказателства по посочените от законодателя критерии, с оглед
стриктното следване интересите на децата. Съдът намира, че майката е тази която полага и
може да полага необходимите непосредствени и ежедневни грижи за тях. Съдът намира, че
към този момент следва да предостави упражняването на родителските права върху
родените от брака деца и определи местоживеенето им при майката.
По отношение на режима на лични отношения с бащата съдът намира, че един режим в
съответствие, с установената съдебна практика не би променил и досега съществуващото
положение. Съдът намира за най-подходящ следния режим на свиждане – всяка втора и
четвърта седмица от месеца от 18:00 ч. в петък до 20:00 ч. в неделя по местоживеене на
бащата, както и да ги взима за един месец през лятото не съвпадащ с платения годишен
отпуск на майката.
По отношение на издръжката за децата: Родителят, който няма да упражнява
непосредствено родителските права, дължи издръжка на своите малолетни деца.
3
Разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК предвижда, че родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Размерът й се определя в зависимост от нуждите на децата и
възможностите на родителя. По делото се събраха доказателства за реализираните от бащата
трудови доходи около 2000.00 лв., месечно. При определяне размера на дължимата
издръжка приложение намира разпоредбата на чл. 142 от СК, според чиято ал.1, съдът
следва да се ръководи от нуждите на детето и от възможностите на родителя, но
съобразявайки се с минималния установен от законодателя размер по ал.2 на същата
разпоредба от една четвърт от размера на МРЗ. Съгласно Постановление № 331 от
26.11.2020 г. на МС на Р. България МРЗ е определена на 650 лв., което определя минимален
размер на присъдената издръжка за едно дете в размер на 162.50 лв. Към датата на
постановяване на настоящия съдебен акт, предстои приемането на бюджета на страната за
текущата година, като обсъждания размер на МРЗ е 780.00 лв., което определя минимален
размер на издръжка от 195,00 лв. Вземайки предвид възрастта на детето, за което се дължи
издръжка – около 5 години съдът приема, че същите за задоволяване на своите потребности
се нуждаят от обща месечна издръжка в размер на около 350.00 лева. За да бъде даден
отговор на въпроса какво да бъде участието на всеки от двамата родители на децата, тази
общо необходима месечна издръжка, следва да се прецени възможността на всеки от
двамата да заделя средства за изплащането й. В тази връзка съдът намира, че бащата може и
трябва да участва в издръжката на децата, с 200.00 лева, а разликата ще се поеме от майката,
която ще осъществява и непосредствените грижи по отношение на децата доколкото
липсват данни и двамата родители да участват в издръжката на други низходящи.
Издръжката, която дължи се следва от датата на постановяване на окончателния съдебен акт
– 21.07.2023 г. до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване, тъй като
по делото има постановени привременни мерки. Върху сумата се дължи и законната лихва
върху всяка просрочена вноска считано от настъпване на падежът й.
По отношение на фамилното име на ищцата след развода: След прекратяване на брака,
съпругата изявява желание да носи предбрачното си фамилно име – Рангелова, което като
законосъобразно следва да бъде уважено.
Относно ползването на семейното жилище: След прекратяване на брака ищцата не желае
ползуване на семейното жилище.
Относно заплащането на лична издръжка: Ищцата не желае заплащане на лична издръжка.
По разноските: Предвид извода за вината и съгласно разпоредбата на чл.329, ал.1, изр.2 от
ГПК разноските следва да се понесат от страните така както са ги направили. Ответникът ще
следва да бъде осъден да заплати окончателна държавна такса върху иска за развод в размер
на 15.00 лв. и държавна такса върху уважения размер на дължимата издръжка на основание
чл. 78, ал.6 от ГПК и чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК в размер на в размер на 576.00 лв. Водим от горното съдът
РЕШИ:
4
ПРЕКРАТЯВА с развод на основание чл.49, ал.1 от СК сключеният на 11.08.2021 г. в гр.
Луковит с акт № 0023/11.08.2021 г. на Община Луковит граждански брак между А. С. С., с
ЕГН ********** от с. Радомирци, обл. Плевен, ул. "................" № 4, против А. А. С., с ЕГН
********** от с. Радомирци, обл. Плевен, ул. "................" № 6, поради дълбокото му и
непоправимо разстройство настъпило по вина и на двамата съпрузи.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху малолетните – М. А.ов А., с
ЕГН ********** и Е. А.ова А.а, с ЕГН ********** на майката А. С. С. с ЕГН **********,
като ПОСТАНОВЯВА местоживеенето им да бъде при нея и на адреса на който живее.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на децата М. А.ов А., с ЕГН ********** и Е. А.ова
А.а, с ЕГН ********** с бащата А. А. С., с ЕГН **********, всяка втора и четвърта
седмица от месеца от 18:00 ч. в петък до 20:00 ч. в неделя по местоживеене на бащата, както
и да ги взима за един месец през лятото не съвпадащ с платения годишен отпуск на майката.
ОСЪЖДА на основание чл. 143 от СК – А. А. С., с ЕГН ********** да заплаща на А. С.
С., с ЕГН **********, в качеството на майка и законен представител на малолетните М.
А.ов А., с ЕГН ********** и Е. А.ова А.а, с ЕГН **********, издръжка за бъдеще време,
считано от 14.04.2023 г. в размер на по 200.00 /двеста/ лева месечно за всяко от децата, с
падеж пето число на всеки месец, за който издръжката се отнася, ведно със законната лихва
върху всяка закъсняла или просрочена вноска, до настъпване на причини за нейното
изменяване или прекратяване.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака ищцата да възстанови предбрачното си
фамилно име РАНГЕЛОВА.
ОСЪЖДА А. А. С., с ЕГН ********** от с. Радомирци, обл. Плевен, ул. "................" № 6,
да заплати по сметка на РС – Червен бряг държавна такса върху присъдената издръжка в
размер на 576,00 /петстотин седемдесет и шест/ лева, както окончателна държавна такса
върху иска за развод в размер на 15.00 /петнадесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
5