№ 31415
гр. София, 15.11.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА М. АНТОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА М. АНТОНОВА Частно гражданско
дело № 20211110163673 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК във връзка с чл. 146 ЗЗП.
Образувано е по заявление на „А.К.П.З.“ ЕООД срещу Ася Димчева Й. за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за суми, дължими по Договор
за паричен заем сключен между длъжника и Изи Асен Менджмънт АД.
Със заявлението освен главница, закнна лихва и договорна лихва се претендира и
такса - разходи за извънсъдебно събиране на задължение – 27,00 лв.
При извършената проверка за редовност, допустимост и основателност на заявлението,
съдът намира, че са налице основания същото да бъде отхвърлено в частта за
претендираните такси за извънсъдебно събиране на задължение.
Съдът е длъжен служебно да следи за спазване на императивните разпоредби на чл.
19, чл.10а, чл.22 и чл. 33 ЗПК. Съгласно постоянната практика на Съда на ЕС въпросът дали
дадена договорна клауза трябва да бъде обявена за неравноправна следва да се приравни на
въпрос от обществен ред, тъй като националният съд е длъжен служебно да преценява
неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на
Директива 93/13. В този смисъл изрично е обобщена и съдебната практика в Решение от
7.08.2018 г. по съединени дела C‑96/16 и C‑94/17 на Съда на ЕС. Преценката за спазване на
посочените разпоредби е възможно да се направи само на база на твърденията в
заявлението, от които произтичат вземанията, като съдът може да съобрази и представените
към заявлението договор и общи условия по аргумент от чл. 410, ал. 3 ГПК. Това
задължение на съда да следи служебно за неравноправни клаузи в заповедното производство
произтича пряко от целта на Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48 да се осигурява
минималната процесуална гаранция за ефективна защита на правата и интересите на
потребителите. Този принцип е въздигнат и в основен принцип на гражданския процес,
което следва от изричната разпоредба на чл. 7, ал.3 ГПК.
1
Относно таксата за извънсъдебно събиране на вземането:
Съдът намира, че и клаузата, предвиждаща задължение за заплащане на такси за
събиране на вземането, е нищожна, тъй като преследва забранена от закона цел да се
присъди още едно обезщетение за забава. Това е така, тъй като срещу тази такса не се дължи
никакво поведение, а напротив – изискуемостта на това вземане следва автоматично от
момента на изпадане на длъжника в забава. Следователно, не става въпрос за никаква такса,
защото не се дължи заради извършени разходи, а самото наименование покрива
неистинската цел на клаузата да служи за обезщетение за вреди от забавата. Съгласно
императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Ето защо,
посочената клауза е в колизия с императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК и следва да
се приеме за нищожна. Тази наказателна клауза е в пряко противоречие на забраната за
неоснователно обогатяване, като в същността си представлява неустойка, излизаща извън
присъщите ѝ от закона функции, което също влече нищожността ѝ.
С оглед изложеното, заявлението в частта, с която се претендира такса за извънсъдебно
събиране на дължа в размер на 220 лв. следва да бъде отхвърлено на основание чл. 411, ал.
2, т. 2 ГПК.
Съобразно отхвърлената част от вземанията, заявлението следва да бъде отхвърлено и
в частта за разноските над сумата от 72,32 лева (общо държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер).
Така мотивиран, Софийският районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, вх. №
23055326/01.10.2020г. на „А.К.П.З.“ ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. Панйот волов № 29, ет.3, срещу Ася Димчева Й., ЕГН
**********, В ЧАСТТА за сумата от 27,00 лв. - разходи и такси за извънсъдебно събиране
2
на задължение, както и за разноски над сумата от 72,32 лв.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от получаване на препис от него от заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3