Мотиви към присъда
по НОХД N 3421/2016г. по описа на СНС,
ХI състав
Специализирана
прокуратура е повдигнала обвинение срещу
И.С.З. и същият е предаден на съд за извършено
престъпление по чл. 108а, ал.4, вр. ал.1
от НК за това, че за времето от 04.07.2016 г. до 19.09.2016г. в
Република България в гр. София, стрелкови клуб „Левски", находящ се на ***
в с. Войводино, общ. Марица, област Пловдив, 132-ри километър от автомагистрала
„Тракия"-стрелкови комплекс „360 градуса" се обучава: придобива
знания и умения за боравене с огнестрелно оръжие, включително и с автомат
„Калашников", като за целта посещава стрелковите клубове и борави с
предоставеното му оръжие, с цел извършване на престъпление по ал. 1 на чл. 108а
от НК, за да бъдат използвани придобитите от него знания и умения за извършване
на престъпление по чл. 115/убийство/ и по чл. 128/тежка телесна повреда/ от НК,
с цел да създаде смут и страх в населението.
В
съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението със същата правна квалификация на деянието.
По отношение на реализирането на наказателната отговорност се предложи на
подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на осем години.
Подсъдимият в съдебно заседание даде подробни обяснения по обвинението като не призна
вината си и моли Съда да бъде признат за невинен. Същото становище зае и
защитникът му. В хода на съдебните прения защитникът на подсъдимия изрази
мнение, че от доказателствата по делото не може да бъде изведен извод за
извършено то страна на подсъдимия престъпление. Също заяви, че е налице
провокация от страна на св. К.Г.. Алтернативно на молбата да бъде оправдан
подсъдимият, изрази молба да му бъде наложено ниско наказание в случай, че бъде
признат за виновен.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните, намери за установено
следното:
Подсъдимият
И.С.З. е роден
на ***г. в гр.*** Българин е. Има българско и австралийско гражданство. Той е
със средно образование, неженен, неосъждан, ЕГН:
**********.
В документите,
издадени му от Австралия подсъдимият е с име *** изписано на латиница ***
Бащата на подсъдимия е българският гражданин С.И.З.. Майката на подсъдимия е с
виетнамски произход. Така изброените членове на семейството му дълги години са
живеели в Австралия. На практика преди инкриминирания период подсъдимият не е
живял в Р България, поради което и не говори български език.
Преди няколко
години родителите му са се развели, което подсъдимият приема тежко емоционално.
По същото време в Австралия той се запознава с членове на ислямска група
„Стрейт алах“. Тъй като намира подкрепа и разбиране в тежкото си емоционално
състояние, подсъдимият е решил да приеме за своя религия исляма. Заради това е
започнал да чете ислямски книги и да изповядва постулатите на тази религия.
След няколкогодишни контакти с членовете на тази група, подсъдимият започнал да
се интересува от случващите се военни събития в Р Сирия.
През 2013г.
подсъдимият И.З. пребивавал в Сирия,
където е участвал в битка в редовете на
Свободната сирийска армия като е имал желание да участва в реални бойни
действия в Сирия срещу армията на Башар Асад.
Военната му
подготовка се оказала не на необходимото за боеве ниво. Заради това
подсъдимият напуснал Сирия и през
пролетта на 2016г. е пристигнал в Република България, където се намира и до днес.
По време на престоя си подс. З. посещавал джамията, намираща се в гр. София,
срещу ЦУМ. Там през пролетта на 2016г.
се срещнал със св. М.Д. и контактувал на няколко пъти с него. Св. Д. е
мюсулманин, женен за българка и живеещ от няколко години постоянно в страната
ни. В разговор с него подсъдимият му
заявил, че е сменил религията си като е приел за такава исляма. Представил се
на свидетеля с името Х. въпреки че му споменал, че по документи се казва ***
Подсъдимият бил с брада, която според свидетеля, поддържат привържениците на
„Ислямска държава“. Подс. З. изразил пред свидетеля М.Д. симпатиите си към
дейността на „Ислямска държава“ и желанието си да помогне на членовете на тази
организация. След като свидетелят го попитал как смята да направи това, при
положение, че „Ислямска държава“ се намира в Сирия и Ирак, а подсъдимият живее
в Австралия, подс. И.З. му обяснил, че познава човек в Турция, който се
занимава с изпращане на хора в „Ислямска държава“.
Свидетелите Б.Б.,
Р. Ж.и Д.Ц. към инкриминирания период работели в стрелкови клуб „Левски“ в гр.
София, *** Св. Д.Ц. бил управител, св. Б.Б. – домакин, а св. Р. Ж.– инструктор.
Съгласно показанията на тримата, при желание на гражданин да стреля в
стрелковия клуб, същият получавал оръжие и боеприпаси срещу подпис и му се
предоставяла възможност да стреля самостоятелно, или с инструктор. В целия клуб
имало множество камери, които записвали на практика всичко, случващо се клуба.
При първото си
посещение в стрелкови клуб „Левски“ през лятото на 2016г. подс. И.З. дошъл с
лице, неустановено по делото. Подсъдимият разговарял с управителя на клуба –
св. Д.Ц.. Пред него подсъдимият заявил желание да стреля с автомат
„Калашников“, но свидетелят му обяснил, че в този стрелкови клуб това не е
възможно. Предложил му стрелба с наличните оръжия в стрелбището – пистолети и
револвер. Подсъдимият се съгласил и започнал да посещава стрелковия клуб.
Като инструктор,
при всяко посещение на подсъдимия в клуба, св. Р. Ж.му давал оръжие и
боеприпаси, но не разговарял с него поради причина, че не владеел английски, на
който език единствено разговарял подсъдимия. В периода на посещенията на
подсъдимия в този стрелкови клуб, той стрелял с ровелвер. След като взимал съответното оръжие и
боеприпаси, подсъдимият отивал до съответния коридор в клуба заедно със св. Д.Ц.,
който му провеждал обучението по стрелба. Св. Д.Г. бил инструктор по стрелба от
12 години. Във връзка с опита му в тази дейност, свидетелят бил впечатлен от
изказването на подсъдимия при едно от обученията, че му е трудно да се
концентрира върху мерните прибори, защото си представя, че стреля по живи хора.
При друго посещение, докато подсъдимият и св. Д.Г. били на стрелковия коридор,
свидетелят оставил ползвания от подсъдимия револвер на маса и се насочил към
мишената с цел да я смени. В това време подсъдимият тръгнал към оръжието.
Свидетелят видял това и му казал, че докато има човек от пред, не бива да пипа
оръжието. След тази забележка, подсъдимият казал на свидетеля, че щял да го
застреля. Въпреки че го обърнал на шега, свидетелят силно се впечатлил от тази
забележка, доколкото в 12 годишния му
опит като инструктор и срещите си с множество хора, идващи да стрелят в клуба,
подобни „шеги“ не били употребявани от друг. Същото свидетелят заяви и относно
забележката на подсъдимия, че си представял, че стреля по живи хора.
Св. К.Г. е
лицензиран състезател към Българската
федерация по динамична стрелба и шампион по динамична и по прецизна стрелба на
Р.България за 2015г. Към инкриминирания период свидетелката била член съм на
стрелкови клуб „360 градуса“, намиращ в
с.В. близо до гр. Пловдив.
На 11,08,2016г.
св. К.Г. срещнала подсъдимия в гр. Пловдив. Подсъдимият я попитал дали знае
къде се намира гореспоменатия стрелкови клуб. Тя му отговорила, че дори отива
натам в момента и двамата заедно тръгнали към с. В. По пътя двамата провели
разговор на английски. По време на този разговор св. К.Г. го попитала защо се
интересува именно от този стрелкови клуб и подсъдимият й отговорил, че
причината е, че е разбрал, че в същия може да се стреля с дълго оръжие.
Подсъдимият й казал, че предните дни е стрелял в стрелкови клуб в София с
пистолет и сега иска да стреля с дълго оръжие. След като пристигнали в
стрелковия клуб в с. В. двамата се записали в нарочна книга за посетители. Св. К.Г.
платила за себе си боеприпаси и наем на пистолет „ЧЗ 75 Шадоу“, а подсъдимият
заплатил за себе си 60 бр. патрони за стрелба с дълго оръжие. За избор на
оръжие на подсъдимия били предложени автомат „Калашников“, пушка – помпа и
американско оръжие и подсъдимият избрал автомат „Калашников“.
Тъй като
коридорът, в който трябвало да стреля подсъдимият, бил зает, той проявил
интерес към стрелбата на свидетелката и отишъл заедно с нея до отредения й за
стрелба коридор. Там подсъдимият поискал да стреля с взетия от свидетелката
голямо калибрен пистолет. Св. К.Г. заредила взетото от нея оръжие, обяснила на
подсъдимия правилата за безопасност и му дала оръжието. По време на стрелбата
на подсъдимия, като дългогодишен състезател по стрелба, св. К.Г. се впечатлила
от две неща. На първо място подсъдимият възпроизвел последните изстрела от
много близко разстояние, като „от упор“. При това извъртял ръката си, което
било необичайно за спортна стрелба. На второ място подсъдимият постоянно дърпал
совалката на пистолета, при което от него изпадали по два неизстреляни патрона.
На края на тренировката подсъдимият дори попитал дали може да вземе със себе си
неизстреляните патрони, на което свидетелката му отговорила, че това
противоречи на закона.
След като се
освободил коридора за стрелба с дълго оръжие, двамата се преместили там. И тъй
като св. К.Г. нямала опит с подобно оръжие, към тях се присъединили и
инструктор от клуба, който напътствал подсъдимия, а свидетелката превеждала. По
време на стрелбата си с автомат „Калашников“ подсъдимият изразил желание да
стреля от къса дистанция и в движение.
По време на
разговорите си със св. К.Г., подсъдимият й разказал, че се интересува от
военните събития, случващи се в Сирия.
Същия интерес
подсъдимият заявява и в проведените от него разговори, обективирани в
приложените по делото ВДС, изготвени въз основа на експлоатиране на СРС. В
същите подсъдимият разказва как е бил в Сирия и е участвал в реални бойни действия.
Информация
за същите обстоятелства се съдържа и в
некласифицираната информация, предоставена на САЩ и Р България от Департамента
на правосъдие на САЩ, ФБР.
От заключението
на компютърно-техническа експертиза/том 11/ се установи, че на предоставените
на вещото лице носители на информация се намират файлове, които пропагандират
„...нуждата да бъде напълно отречена западната цивилизация без да се отказват
материалните обекти, свързани с нея, тъй като те представляват продукт на
научното и технологично развитие.", „необходимостта да бъде премахнато
чуждото интелектуално ръководство, чуждата култура, която противоречи на
исляма". Вещото лице е намерил в изследваните обекти „книга, съдържаща
въпроси и отговори, свързани с емиграцията в земите на исляма". Във
файловете е намерена информация, която твърди, че след падането на режима на
Асад „...могат да бъдат освободени и други мюсюлмански страни, страдащи от
тирания и несправедливост..."
Вещото лице е
установило също, че подсъдимият И.З. е
посещавал сайтове, където е чел информация на теми, както следва:"Кога е
разрешено на жена да открива лицето си?", „Какво да правим с роднина,
който е вероотстъпник?", „Дали всеки мюсюлманин, включително и лицемерите,
които не се молят, ще попаднат в Рая след прекарано известно време в
Ада?", „Дали е позволено да се посещава погребение на немюсюлманин в
черква?" и др. Четени от обвиняемото лице са статии, свързани със
ситуацията в Сирия:"Ислямска държава води огромно военно подкрепление и
несирийските бойци в града Деир Езор". Регулярно е посещаван друг сайт, в
който са следени действията и напредъка на Илямска държава във водената война.
Описваните събития са разглеждани от гледна точка на противниците на
правителството на Сирия/Ислямска държава, бунтовници и др./.
Четени са
статии, свързани с България, като например „Хиджабът е забранен в българските
училища". Разглеждани са статии относно нападения от страна на палестинци
и други, свързани с предстоящ процес срещу австралиец, извършил опит да изпрати
пари на терористични групи.
Посочено в
експертизата е, че подсъдимият З. е
гледал видео клипове с музикално озвучаване на военната групировка Джабхат Ал
Нусра. На видеото автомобили, джипове и бусове минават покрай камерата, возейки
въоръжени мъже като на повечето от превозните средства са сложени черни знамена
с изписани на тях арабски символи. На друг видео клип е заснета огромна колона
от моторни превозни средства, в които има облечени в черно мъже, развяващи
черни знамена с арабски символи. Автомобилите се движат по градски улици.
Наименованието под клипа е:"Рекламен запис от дрон на конвой на
терористичната групировка Ал Нусра, движеща се към Северен Алепо/.
Според експерта
са разглеждани различни сайтове, на които има статии и видео клипове за Джабхат
Ал Нусра и Ислямска държава.
Изследването на
интернет активността на потребителя подсъдимия
И.З. показва наличие на посещение на сайтове, съдържащи данни, свързани
с обучение в стрелкова подготовка и предлагане за продажба на оръжие.
Разглеждани са видео клипове, свързани с употребата на автомат
„Калашников". Търсено е бойно оръжие/пистолет „Глок"/.
Разглеждани са
сайтове, описващи успехите на групировките срещу войските на Башар Асад, където
последните са наричани терористи, както и са разглеждани от обвиняемия
видео-клипове за съвременните джихадисти. За това как да се наложи ислямът
радикално и напълно.
При изследване
на скайп комуникацията, са намерени писма със съдържание:"Салам Алейкум,
братко! Към теб ли трябва да се обърна, братко, относно тренировъчния лагер на
бригадата Ансар за Хомс. Ако е така, кажи ми повече. Нека Аллах награди
добротата ти!"; „Отидох до Сирия и после преминах при Билад Ал Шам.".
В съхранена
бележка от 25 август 2013г. се съдържа текст ***, което според експерта е
телефонният номер на австралийски гражданин, издирван за съпричастност към
„Ислямска държава". Справка в интернет показва, че същият гражданин е
отговорен за вербуването на двама американски граждани за бойци на „Ислямска
държава".
От заключението
на в.л. М.В. – специалист по ислямознание, арабска история и национална
сигурност/том 12/ се установява, че в иззетите от подсъдимия книги се съдържат
материали с пропагандна насоченост в
смисъла на писмен текст, с който се разпространява и пропагандира учение/в
случая-исляма/ с цел да бъде убеден неопределен кръг лица да го възприемат. В
повечето случаи става дума за поднасяне, обясняване, разясняване на основни
положения от ислямската догматика в сунитската й/преобладаваща в ислямския свят
и в България/ интерпретация. Тези характеристики според вещото лице дават
възможност посочената литература да има място както в процеса на първоначално
„въвеждане" в ислямската догматика, така и в задълбочаването на
религиозността.
Изследваната
книга „Тъмната страна на християнската история" може ефективно да повлияе
на лица с проблеми в самоидентификацията/по смисъла на теорията на Ерик
Ериксон/, включително на етап на формирането й, както и на лица с изразена
фрустрация и когнитивен дисонанс, които самостоятелно и в съвкупност могат да
доведат до идейна и поведенческа преориентация.
Книгата „Митът
за ислямското варварство и неговите цели" според вещото лице най-вероятно
цели насаждане на омраза на верска/ислямска/ основа чрез системно насаждане на
„синдром на преследвания" в смисъл на:"ислямът и мюсюлманите са обект
на перманентна агресия и геноцид на верска основа, датираща от векове".
От своя страна
книгата на шейх Насър бин Хамад ал-Фахд „Изложение относно неверието на този,
който помага на американците" цели индоктриниране/в контекста на
радикализирано противопоставяне ислям/воюващи срещу исляма друговерци/ и
консолидация на мюсюлманите в по същество биполярна конфронтация, сведена до
религиозен конфликт.
Посочено от
вещото лице е, че част от литературата е напълно възможно да повлияе в насока
подсилване и укрепване на предходно установени поне на зачатъчно ниво нагласи
за радикализиране/саморадикализиране.
От заключението
на комплексната съдебна психиатрична и психологична експертиза/том 10, л.
83-100/, подсъдимият И.С.З. към момента на освидетелстването не страда от
същинско психологическо заболяване-психоза, което да може да се приравни към
краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието по смисъла на чл. 33
от ИК. Няма данни той да е страдал от такова разстройство и в миналото,
включително и към инкриминирания период. Личността му не показва белезите на
дисхармония, в случая не се касае за разстройство на личността/психопатия/.
Психичното му състояние му позволява правилно да възприема фактите, имащи
значение по досъдебното производство и да дава достоверни обяснения за тях, ако
желае. Също така той притежава годностга да участва в наказателния процес,
пълноценно и да носи наказателна отговорност.
От
заключението на дактилоскопната експертиза се установи, че годните
дактилоскопни следи, иззети от иззетите от подсъдимия книга „ The
history of islam
„ и лаптоп „ Apple“
съвпадат с отпечатъка от показалеца, съответно от палеца на лявата ръка на подсъдимия.
От
заключението на компютърно-техническа експертиза/том 6/ се установи, че твърдия
диск, предоставен на вещото лице са записани видеофайлове, които документират
случващото се в стрелкови клуб „Левски“.
В заключението
на компютърно-техническа експертиза/том 7/ вещото лице е изследвал
кореспонденцията в социалната мрежа Фейсбук между потребител ***
профила на подсъдимия. При това вещото лице е установил кореспонденция, касаеща
религиозни и светски въпроси на исляма. При изследване на тази кореспонденция
експертът е стигнал до извод, че от профила на подсъдимия се защитават
по-крайни схващания по религиозните въпроси. Също е установена кореспонденция,
касаеща прикриване от страна на пътуващи мюсюлмани на тяхната религия. Като
един от тези начини в кореспондецията се сочи носене демонстративно на
християнски кръст на обществени места като летища.
При изготвяне на
заключението на назначената в съдебно заседание компютърно-техническа
експертиза, вещото лице е изследвало профил на подсъдимия в социалната мрежа
Фейсбук с име „ ***. Доколкото вещото лице не е разполагал с паролата за този
профил, не е могъл да свали исканата информация относно кореспонденция от този
профил.
След като от
страна на подсъдимия бяха предоставени точните наименования на профилното име и съответните пароли, вещото лице изготви
нова компютърно-техническа експертиза.
Но при изготвяне и на това заключение вещото лице установи, че с предоставената му информация от подсъдимия,
не е успял да „влезе“ в съответните профили и да ги изследва в пълнота.
Съдът възприе и
кредитира в присъдата си заключенията на вещите лица като изготвени обективно,
с необходимите професионални знания и опит в съответната област.
Съгласно
Резолюция 1373/2001г. на Съвета за сигурност към ООН от 28.09.2001г. се
предвижда вземане на подходящи мерки от страните - членки на ООН, в случай на
установяване на лица или образувания, ангажирани с терористична дейност.
Европейската регулация, свързана с налагането на специфични рестриктивни мерки,
насочени към определени лица и образувания, свързани с „Ал-Кайда", се
състои от регулация /ЕС/ № 881/2002, приета от Европейския съюз на 27.05.2002г.
Регулация /ЕС/ №
881/2002 от 27.05.2002г. е свързана с налагане на рестриктивни мерки, насочени
срещу определени лица и образувания, свързани с организациите „Ислямска държава
в Ирак и Леванта" /ДАЕШ/ и „Ал- Кайда".
С Регулация /
EU/ № 632/2013 от 28.06.2013г. се извършва поправка на Регулация /ЕС/ №
881/2002 , като към терористичната организация „Ал-Кайда в Ирак" и нейните
производни имена се добавя наименованието „Ислямска държава в Ирак и
Леванта".
ТЕРОР- в буквален превод означава
„СТРАХ", „УЖАС". Представлява антихуманна система за брутално
преследване, насилие и жестоко физическо унищожаване на хора, при пълна незаинтересованост
от броя на жертвите и размера на материалните поражения.
За
да постанови присъдата си Съдът прие за безсъмнено установена именно така
описаната фактическа обстановка.
Гореописаната
фактическа обстановка се установи по несъмнен начин от следните, събрани по
делото доказателствени материали - от обясненията на подсъдимия, дадени в
съдебно заседание, в кредитираната им от Съда част, от свидетелските показания на свидетелите К.Г.,
Б.Б., М.Д., Р. Ж. Д.Ц., А.В., дадени в съдебно заседание, от свидетелските
показания на свидетеля М.Д., дадени в
досъдебното производство,прочетени на основание чл. 281 ал.1 т. 2 от НПК и
тези, прочетени на основание чл. 281,ал.4 вр.
ал.1,т.2 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал, от
назначените в хода на досъдебното производство и изслушани в хода на съдебното
следствие заключения на компютърно технически експертизи, съдебно психиатрична
и психологична експертиза, дактилоскопна експертиза, както и от писмените
доказателства, събрани на предварителното производство, прочетени на основание
чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал - протоколи за
претърсване и изземване, за доброволно
предаване и обиск, свидетелство за съдимост, материали,
изпратени от ДАНС и ФБР, заключенията на компютърно-технически експертизи,
назначени в съдебната фаза на процеса, както и писмените доказателства, събрани
в хода на съдебното следствие, прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно
приобщени към доказателствения материал.
Показанията
на св. С. З. , баща
на подсъдимия,бяха изключени от доказателствения материал, тъй като същият в
съдебно заседание се конституира като защитник на сина си, а по-късно почина.
Съдът
не базира изведените изводи относно приетата фактическа обстановка на
показанията на св. М. М., тъй като същата, в съдебно заседание, заяви, че нищо
не знае по случая, поради което и същите не свидетелстват за обстоятелства, изясняващи
настоящия казус.
В
съдебно заседание, след изразено
съгласие от страните в процеса, бяха заличени като свидетели М.Г. Ш., В.Б.М., Н.Т.
и С.Ц.З., както и свидетели със защитена самоличност с ид.№ 199 и с ид. № 197.
Съдът се позова на показанията
на свидетеля М.Д., дадени в досъдебното
производство,прочетени на основание чл. 281 ал.1 т. 2 от НПК и тези, прочетени
на основание чл. 281,ал.4 вр. ал.1,т.2
от НПК като прецени за неоснователно направеното възражение от страна на
защитата, че не следва да се ползват същите поради причина, че свидетелят
заяви, че в хода на ДП е разпитван само веднъж. В съдебно заседание, при
прочитане на горните два броя показания, свидетелят потвърди като вярна
съдържащата се в тях информация поотделно и за двете. Нещо повече, на свидетеля
бяха предявени хартиените носители на неговите показания, при което той
потвърди наличие на негови подписи на всички възможни места от съответните
протоколи.
От
наличните по делото доказателствени материали,събрани и проверени по реда и със
средствата, предвидени в НПК, по безсъмнен начин се установи осъществяването на
деянието, предмет на настоящото наказателно производство, неговото време,
място, механизъм и начин на извършване, както и авторството.
Противоречието,
което се очерта между доказателствата е относно това дали подсъдимият е
извършил подготовка по стрелба в страната ни.
От една страна в полза на горното са описаните
по-горе доказателства. От друга страна, в показанията си подсъдимият отрече
подобно обучение, както и да е участва в боеве при посещението си в Сирия. В
същите той заяви, че действително е приел исляма за своя религия, но след като
е разбрал за терористичните действия в Сирия, се е отказал от тази религия и се
е върнал към християнството.
Относно това
обстоятелство Съдът не даде вяра на обясненията на подсъдимия. На първо място
причина за това е, че самите обяснения съдържат в себе си вътрешни
противоречия. Въпреки че не е относимо към предмета на делото каква религия
изповядва подсъдимият, в обясненията си същият заяви, че се е отказал от исляма
въпреки предстоящото „смъртно наказание“ за това от страна на хора от същата
религия. В същото време, обаче, подсъдимият заяви, че не е изразил този свой
отказ пред никого, който би могъл да го доведе до знанието на тези хора, или
сам да инициира това „смъртно наказание“ за него.
На следващо
място същите обяснения не намериха подкрепа в
нито едно от събраните по делото доказателства. Напротив, обориха се от
тях по несъмнен начин.
Не на последно място, твърденията, изказани в
обясненията на подсъдимия се обориха от съдържанието на проведените от него разговори, обективирани
в приложените по делото ВДС, изготвени въз основа на експлоатиране на СРС. В
същите подсъдимият разказва как е бил в Сирия и е участвал в боеве като поради
неподготвеността си не е бил в състояние да продължи тази дейност, както и че
желае да се върне, за да продължи участието си във военни действия след като
извърши необходимата подготовка за това.
Съдът се позова
на данните, съдържащи се в горните разговори при постановяване на присъдата си.
Причина за това е, че съдържащите с в тях твърдения намериха подкрепа в
показанията на описаните свидетели, както и в информацията, съдържаща се в некласифицираната
информация, предоставена на САЩ и Р България от Департамента на правосъдие на
САЩ, ФБР.Отделно от това, от приложените по делото справки от мобилни оператори
и извършените обиск и претърсване се установи, че именно подсъдимият е
осъществил проследените разговори с телефон, иззет от него.
За да даде вярна на показанията на описаните свидетели относно обсъжданото
противоречие, Съдът отчете обстоятелството, че същите са напълно логични и
последователни и намират подкрепа едни в други. Нещо повече, свидетелите К.Г., Д.Ц. и М.Д., в чиито
показания се съдържа преразказ на заявения интерес от страна на подсъдимия към
военните събития в Сирия, съответно обстоятелствата около обучението му по стрелба,
не се познават помежду си. По делото не беше установена каквато и да било
връзка между същите, благодарение на каквато би може да бъде изведено някакво
съмнение за желание от страна на някой от тримата да навреди на подсъдимия,
изказвайки в показанията си немерни обстоятелства. Напротив, фактът, че трима
непознаващи се лица, несвързани по никакъв начин един с друг, изказват едни и
същи твърдения, може да доведе до единствения възможен извод, че същите
преразказват действително настъпили събития.
Поради изложеното Съдът, относно обсъденото
противоречие, прие обясненията на
подсъдимия като израз на неговата защитна позиция и даде вяра на показанията на
свидетелите К.Г., Д.Ц. и М.Д..
При
така установената по категоричен и несъмнен начин в хода на настоящото
производство фактическа обстановка Съдът
зае становище, че с деянието си
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 108а ал.4 вр. ал.1
от НК.
От
обективна страна подсъдимият за времето от 04.07.2016 г. до 19.09.2016г. в
Република България в гр. София, стрелкови клуб „Левски", находящ се на ***
в с. В., общ. Марица, област Пловдив, 132-ри километър от автомагистрала
„Тракия"-стрелкови комплекс „360 градуса" се обучава: придобива
знания и умения за боравене с огнестрелно оръжие, включително и с автомат
„Калашников", като за целта посещава стрелковите клубове и борави с
предоставеното му оръжие, с цел извършване на престъпление по ал. 1 на чл. 108а
от НК, за да бъдат използвани придобитите от него знания и умения за извършване
на престъпление по чл. 115/убийство/ и по чл. 128/тежка телесна повреда/ от НК,
с цел да създаде смут и страх в населението.
Действително, като е посещавал двата описани
стрелкови клуба, подсъдимият е извършвал напълно законоводопустима стрелба с
пистолет и автомат „Калашников“. За разлика, обаче, от други граждани, които
стрелят в подобни клубове, подсъдимият е стрелял от „упор“, заявил е, че си
представя, че стреля по живи хора, „пошегувал „ се е с инструктора, че иска да
го убие. Нещо повече, при стрелбата си с
автомат „Калашников“, подсъдимият е изразил желание да стреля в движение и от
близко разстояние.
Всяко от тези обстоятелства само по себе си не може да
доведе до извод, че подсъдимият е извършил процесното деяние. Но всички те,
взети комплексно, водят до напълно основателен извод, че поведението на
подсъдимия съдържа в себе си повече от желание просто да постреля като
обикновен гражданин. Това впечатление формулираха в показанията си свидетелите К.Г.
и Д.Ц.. И двамата свидетели се занимават с оръжие от много години. И двамата
имат наблюдение върху хора, стрелящи с оръжие за спортни цели. И двамата
изказаха едно и също впечатление, че поведението на подсъдимия не само че не е
обичайно, но всички дребни на вид негови действия и изказвания, са странни и
нехарактерни за лице, чийто интерес към стрелбата се ограничава до спортно-
любопитен интерес. Още повече двамата свидетели не се познават, занимават се
със стрелба в стрелкови клубове в две отделни и достатъчно отдалечени едно от
друго населени места в страната ни – гр. София и с. В. При това положение няма
как дори да се предполага, че двамата в показанията си изопачават истината с
някаква химерна цел да навредят на подсъдимия. Напротив, обстоятелството, че
двамата не се познават и от позицията на дългогодишния си опит от боравене с
оръжие и контакти с хора, стрелящи с огнестрелно оръжие, изказват едно и също
впечатление относно поведението на подсъдимия, дава основание на съдебния
състав да приеме това впечатление за достоверно.
Същият извод
споделя и съдебния състав. Действително, да се стреля от упор и в движение, при
това с автомат „Калашников“, не е дори житейски обичайно. Дори само изразеното
желание от страна на подсъдимия за подобни действия, водят до извода, че от
негова страна е налице желание именно да бъде обучен за ползване на огнестрелно
оръжие за реално използване, извън помещението на спортните клубове.
За да достигне до горния извод Съдът отбеляза
и обективираните във ВДС, приложени по
делото след експлоатиране на СРС, разкази на подсъдимия. В същите подсъдимият
многократно разказва, че е участвал в бойни действия в Сирия, че е преустановил
това поради неподготвеността си и желае
отново да се включи в борбата на „Ислямска държава“, след като се подготви. А
същото се потвърждава и от информацията, съдържаща се в некласифицираната
информация, предоставена на САЩ и Р България от Департамента на правосъдие на
САЩ, ФБР.
Горните
обстоятелства доведоха съдебния състав до извод, че не само че подсъдимият И.З.
е осъществил изпълнителното деяние на процесното престъпление „обучава“, но това
същият е извършил със сътавомерната специална цел да извърши престъпление по
чл. 115 и по чл. 128 от НК, с цел да създаде смут и страх в населението.
Тук е моментът да се
отбележи, че съдебният състав не намира за основателно възражението на
защитника на подсъдимия, че в конкретния казус
е налице провокация към извършване на процесното престъпление от страна
на св. К.Г.. Действително, обстоятелството, че подсъдимият, отивайки в гр.
Пловдив, среща именно нея, която се занимава със спортна стрелба от дълги години, навява известна странност,
но единствено и само разгледано самостоятелно. По делото, обаче, беше
установено несъмнено, че подсъдимият е
отишъл в гр. Пловдив с цел да намери стрелкови клуб в с. В. където да може да
стреля с автомат. И именно срещата със
св. К.Г. го довежда до този клуб. Дали
преди срещата си с нея подсъдимият е попитал други случайни минувачи за този
клуб, по делото не е установено. Но това е напълно възможно, доколкото житейски
е напълно естествено, отивайки в непознат град, едно лице да се обърне с въпрос
относно местонахождението на търсения от него обект именно към минаващите по
улиците хора. И тъй като именно срещата
със св. К.Г. е довела до желания от подсъдимия положителен резултат, именно тя
е разпитана по делото като свидетел. Още повече, двамата заедно са посетили
този стрелкови клуб. Относно каквито и да било провокативни действия от рана на
свидетелката към подсъдимия, по делото не бяха събрани никакви доказателства-
дори такива, които да навеждат само на
съмнение.
От
субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на вина пряк
умисъл като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е
настъпването на общественоопасните му последици и е желаел настъпването им. В
представното съдържание на умисъла на подсъдимия е било включено както
съзнанието, че се обучава в стрелкови умения с различни о вид оръжия, но и знанието, че извършва това именно мотивиран
от желанието си да извършва терористични действия, като се включи в дейността
на организацията ДАЕШ. А бидейки пълнолетно, дееспособно лице с нормална
психика, в съзнанието му неминуемо е присъствало знанието, че терористичните
дейности водят до извършване на престъпления
по чл. 115 и по чл. 128 от НК, както и
да създадат смут и страх в населението тоест, осъществени са от
субективна страна всички съставомерни елементи на процесното престъпление.
При
индивидуализиране на наказанието на подсъдимия Съдът отчете като смекчаващо
вината обстоятелства чистото му съдебно минало. Отегчаващи вината обстоятелства
Съдът не констатира. Като анализира тези индивидуализиращи отговорността
обстоятелства настоящият съдебен състав счете, че в конкретния казус е налице
баланс на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. Ето защо Съдът и наложи на подсъдимия наказание при условията на чл.54 от НК, а
именно лишаване от свобода в размер на четири години. Според преценката
на Съда именно това наказание се явява съответно на степента на обществена
опасност на деянието и дееца, поради което и
е справедливо.
При обсъждане на въпроса за изпълнението на така наложеното наказание на
подсъдимия Съдът отчете размера на наложеното на
подсъдимия наказание лишаване от свобода, което е под пет години. Това обстоятелство изпълва
хипотезата на разпоредбата на чл.57 ал.1
т.3 от ЗИНЗС, поради което и Съдът
постанови така наложеното наказание
лишаване от свобода на подсъдимия да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.
На
основание чл.59,ал.2 вр. ал.1 от НК от
така наложеното наказание Съдът приспадна времето на предварително задържане, а
именно от 20,09,2016г. до влизане на настоящата присъда в сила.
С оглед изхода на делото и на основание
чл.189,ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия Съдът
възложи направените по делото разноски в размер на 10 222,96
лв.
По
изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ: