№ 13447
гр. София, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110155394 по описа за 2023 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно
съединяване положителни установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1
ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
съществуването на вземания на ищеца спрямо ответника,
съответно за сумата в размер на 1 164,70 лв. – цена на
доставена от дружеството топлинна енергия и нейното
дялово разпределение за периода 01.05.2019 г. до 30.04.2021
г. за топлоснабден имот с адрес: /АДРЕС/, аб.№ ********.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК – 13.12.2022 г., до
окончателното плащане, мораторна лихва в размер на
235,00 лв., за периода от 15.09.2020 г. до 05.12.2022 г., сумата
от 15,31 лв., представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение, за периода от 01.08.2020 г. до
1
30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 13.12.2022 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 3,96
лв., за периода от 05.03.2020 г. до 05.12.2022 г., и за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 20.12.2022 г., издадена в
производството по ч.гр.д. № 67813/2022 г. по описа на СРС,
45-ти състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение,
възникнало с ответника въз основа на договор за продажба
на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е
престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Въз
основа на сключен договор от ищцовото дружество
разпределението на топлинна енергия между
потребителите в сграда-етажна собственост се извършвало
по системата за дялово разпределение, което било
възложено на /ФИРМА/, поради което последното се иска да
бъде привлечено в производството като трето лице –
помагач, предвид евентуално предявяване на регресни
претенции срещу него при отхвърляне на исковете.
По делото е постъпил писмен отговор на исковата
молба в предвидения за това срок, депозиран от ответника,
с който той не оспорва предявените срещу него искове.
2
Посочва, че е заплатил процесните суми.
В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно
призован, се представлява от юрисконсулт Г.Н., който
посочва, че ответникът е заплатил изцяло процесните суми,
поради което моли съдът да постанови решение съобразно
извършеното плащане. Моли за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.
Ответникът А. Д. К., редовно призован, не се явява, не
се представлява.
Третото лице – помагач, конституирано на страната на
ищеца – /ФИРМА/, редовно призовано, не изпраща
представител.
Съдът, след като обсъди доводите на страните,
събраните по делото писмени доказателства в тяхната
съвкупност на основание чл. 235, ал.2 от ГПК и по свое
вътрешно убеждение на основание чл. 12 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Исковете са допустими, като предявени от лице в полза
на което е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 20.12.2022г. в
производството по ч.гр.д. № 67813/2022г. по описа на СРС,
45-ти състав, в срока по чл. 415 от ГПК, и при дадени
изрични указания от съда за предявяване на иск.
По исковете с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл.
3
150 от ЗЕ, вр. чл. 79 от ГПК, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 86 от
ЗЗД, в доказателствена тежест на ищеца бе на основание чл.
154 от ГПК да докаже осъществяването на следните
релевантни за спора факти: наличие на облигационно
правоотношение между страните по доставка на топлинна
енергия за стопански нужди, количеството на реално
доставената от ищеца топлинна енергия за процесния
период и размера на нейната цена, а по исковете с правно
основание чл. 86 от ЗЗД в тежест на ищеца бе да докаже
наличието на главен дълг, изискуемост на вземането и
размера на лихвата за забава. При доказване на
горепосочените факти и обстоятелства в доказателствена
тежест на ответника бе да докаже положителният факт на
заплащане на процесните суми.
Приложимата нормативна уредба в случая е ЗЕ /Обн
ДВ, бр. № 107/09.12.2003г./; Наредба № 16-334/06.04.2007г. и
№ Е-РД-04-1 от 12.03.2020г.за топлоснабдяването и ОУ за
продажба на топлинна енергия от /ФИРМА/ на потребители
за битови нужди, действали към процесния период,
съответно това са ОУ, одобрени с Решение на ДКЕВР №
ОУ-1/27.06.2016г./
Съдът намира, че релевантните за спора факти и
обстоятелства не са спорни между страните, доколкото в
срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от ответника, с който исковете не се оспорват,
напротив ответникът посочва че е заплатил процесните
4
задължения. Представени са доказателства за плащане на
сума в размер общо на 1661,53 лева, с която процесните
суми са изцяло заплатени, което се потвърди и от ищеца в
о.с.з., проведено на 09.04.2024г.
Страните не спорят, че ответникът е „потребител на
топлинна енергия“ и че между него и ищеца валидно е
възникнало и към процесния период съществува
правоотношение по продажба на топлинна енергия за
битови нужди. По делото ответникът не оспорва, че в имота
реално е доставяна топлинна енергия на претендираната от
ищеца стойност.
По делото безспорно се установи, че ответникът в хода
на исковото производство е заплатил процесните суми по
заповедта, което обстоятелство следва да бъде взето
предвид от съда при постановяване на крайния му акт по
съществото на спора, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК и
което обосновава извод, че ответникът доказа в
производството положителният факт на заплащане на
сумите, макар и в хода на производството.
По изложеното исковете следва да бъдат отхвърлени по
същество, поради постъпило плащане на процесните суми,
в хода на исковото производство.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК право на разноски се
поражда в полза на ищеца. Това е така, защото ответникът,
независимо, че е заплатил исковите суми, с което на
5
практика признава исковите претенции, е дал повод за
образуване, както на заповедното, така и на исковото
производство. Съдът при служебни изчисления по реда на
чл. 162 от ГПК установи, че със сумата в размер на 1661,53
лева са заплатени сумите по заповедта, включително и за
законна лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за парично задължение
по чл. 410 от ГПК до датата на окончателното заплащане на
сумата, за юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство и за държавна такса в заповедното и исковото
производства. Ищецът претендира единствено присъждане
на юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство. Така на ищеца следва да се присъдят
разноски за юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство в минимален размер от 100,00 лева на
основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25,
ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от /ФИРМА/, ЕИК *********
срещу А. Д. К., ЕГН **********, положителни
установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК,
за признаване на установено в отношенията между
страните, че А. Д. К. дължи на /ФИРМА/, сумата в размер
на 1 164,70 лв. – цена на доставена от дружеството
топлинна енергия и нейното дялово разпределение за
6
периода 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот с
адрес: /АДРЕС/, аб.№ ********., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 13.12.2022 г., до окончателното плащане, мораторна
лихва в размер на 235,00 лв., за периода от 15.09.2020 г. до
05.12.2022 г., сумата от 15,31 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение, за периода от
01.08.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от
13.12.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 3,96 лв., за периода от 05.03.2020 г. до 05.12.2022 г.,
и за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК от 20.12.2022 г. в
производството по ч.гр.д. № 67813/2022 г. по описа на СРС,
45-ти състав, поради постъпило плащане на процесните
суми в хода на исковото производство.
ОСЪЖДА А. Д. К., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
/ФИРМА/, ЕИК *********, сумата в размер на 100,00 лева
деловодни разноски в исковото производство, на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението е постановено при участието на /ФИРМА/,
конституирано като трето лице-помагач на страната на
ищеца – /ФИРМА/.
7
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от съобщаването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8