РЕШЕНИЕ
№ 4
гр. Разлог , 23.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на двадесет и трети март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Искра К. Трендафилова
в присъствието на прокурора РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - РАЗЛОГ, НП №
19-0331-001216/09.07.2020 г.
като разгледа докладваното от Искра К. Трендафилова Административно
наказателно дело № 20201240200392 по описа за 2020 година
Производството е образувано по повод жалба от Д.Л.Т., ЕГН*, с адрес: с.Б., о.Р., у.
„В.“№26, против НП №19-0331-001216 от 09.07.2020 г. на Н-ка на РУ-Р. към ОДМВР-Б., с
което на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.150 от ЗДвП, на основание чл.177,
ал.1, т.2 от ЗДвП му е наложено адм. наказание „глоба“ от 300.00 лв., както и за извършено
адм. нарушение по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП, му
е наложено адм. наказание „глоба“ от 10.00 лв.
С жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на обжалваното НП,
като се твърди, че при неговото издаване са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, регламентирани в ЗАНН. Също така се твърди, че изнесеното в НП
не отговаря на действителното фактическо положение, тъй като жалбоподателя не е
извършил вменените му нарушения по ЗДвП.
В откритото съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от
упълномощен представител, като поддържа депозираната жалба.
Административно-наказващият орган - редовно и своевременно призован, не
ангажира свой представител по делото и становище по жалбата.
РП-Б., ТО-Р. - редовно призована, не ангажира свой представител по делото и
становище по жалбата.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по делото
доказателствен материал и закона, установи следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е депозирана в срока по ЗАНН и от лице
с право да обжалва НП.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
След преценка на събрания по делото доказателствен материал, съдът прие от
фактическа страна следното:
На 15.11.2019 г., около 11.50 часа в г.Р. по у.„Ш.“ в посока ЦГЧ-Р. за ДГС-Р., в
районна на паркинг „Л.“, жалбоподателят управлявал собствения си лек автомобил „Б..“, с
рег. №*. Автомобилът бил спрян за проверка от полицейските служители – св. Х.К. и Н.К..
При проверката жалбоподателят Т. не представил СУМПС, при което св. Х.К. извършил
1
справка, чрез ОДЧ и установил, че същият е с отнети контролни точки към СУМПС.
Контролните органи изискали и документите за управлявания от жалбоподателя автомобил,
като установили, че водачът не носи и свидетелство за регистрация на МПС, което
управлява. При тези данни св. Х.К. в присъствието на св. Д.Ш., съставил на жалбоподателя
АУАН сериен №19-0331-001216 от 15.11.2019 г., за нарушения по чл. 150а от ЗДвП и
чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП. Акта бил връчен на място на жалбоподателя, който направил
възражения като посочил, че не знае че са му отнети контролните точки и не е уведомяван
по никакъв начин.
Въз основа на акта е издадено атакуваното НП №19-0331-001216 от 09.07.2020 г. на
Н-ка на РУ-Р. към ОДМВР-Б., с което на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.150
от ЗДвП на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП му е наложено адм. наказание „глоба“ от
300.00 лв., както и за извършено адм. нарушение по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, на основание
чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП му е наложено адм. наказание „глоба“ от 10.00 лв.
На водача била издадена Заповед за прилагане на принудителна адм. мярка
№126/15.11.2019 г., с която е наложено санкция по чл.171, т.2А, б.„б“ от ЗДвП –
прекратяване на регистрацията на МПС за срок от 6 месеца, считано от 15.11.2019 г., като са
отнети два броя рег. табели с №*.
С Решение №311 от 20.02.2020 г., постановено по адм.д. №1280/2019 г. е отхвърлена
жалбата на Д.Т. срещу така издадената Заповед за прилагане на принудителна ад. мярка.
Съгласно приетото по делото копие на ЗПАМ №100004 от 13.02.2009 г., издадена от
н-ка на сектор ПП, при ОД на МВР-Б., на жалбоподателя е наложена принудителна адм.
мярка на основание чл.171, т.4 от ЗДвП, връчена на 18.02.2009 г., с която СУМПС на Т. е
отнето на 18.02.2009 г.
От приложената по делото справка за нарушител/водач, се установява че
жалбоподателя е санкциониран многократно за нарушения по ЗДвП, като са отнети всичките
му контролни точки.
От приложената към административно-наказателната преписка справка от РУ-Р., се
установява, че от Н-к Група, Сектор „ПП“ при ОДМВР-К. са издадени ЗПАМ №185310-
000180/11.05.2018 г., издадена на основание чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП, връчена на
16.08.2018 г., влязла в сила на 15.11.2018 г. и ЗПАМ №18-5310-000182, издадена на
основание чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП, връчена на 16.08.2018 г., влязла в сила на 10.12.2018 г.,
с които временно е отнето СУМПС на Т. до решаване на въпроса за отговорността.
От Постановление за прекратяване на наказателно производство от 10.06.2020 г.,
постановено по ДП №331 ЗМ-64/2020 г. по описа на РУМВР (Наблюдателно производство
№1594/2019 г. по описа на РП-Р.) се установява, че за същия случай е било образувано и
водено ДП за престъпление по чл.343в, ал.3 от НК, което към настоящия момент е
прекратено. С постановлението е прието, че двете заповеди /ЗПАМ №185310-
000180/11.05.2018 г., издадена на основание чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП, връчена на
16.08.2018 г., влязла в сила на 15.11.2018 г. и ЗПАМ №18-5310-000182, издадена на
основание чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП, връчена на 16.08.2018 г., влязла в сила на 10.12.2018 г./
не са били приведени в изпълнение, тъй като налагането на ПАМ се извършва чрез
отнемането на документите по чл.165, ал.2, т.1 от ЗДвП – в случая СУМПС, което не било
извършено. Според изводите на РРП, дори и да се приеме, че случая престъплението по
чл.343в, ал.3 от НК е осъществено от обективна страна, то липсва субективния елемент по
отношение на Т.. Този извод е основан на обстоятелството, че в деня на връчване на двете
ЗПАМ СУМПС е било върнато от органите на полицията.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на
разпитаните от съда свидетели Х.К. и Д.Ш. и от приобщените към доказателствения
материал по реда на чл.283 НПК писмени доказателства.
Съдът постави в основа на фактическите изводи показанията на свидетелите К. и Ш.,
2
доколкото същите са пълни и хронологично издържани, като свидетелите излагат
непосредствени си възприятия за описаното в акта деяние.
Същевременно показанията им не съдържат вътрешни противоречия и намират опора
в приетите по делото писмени доказателства.
Съдът кредитира и надлежно приетите писмени доказателства.
От показанията на свидетелите и съставения АУАН се установява датата, мястото на
извършената на жалбоподателя проверка, както и обстоятелства около процедурата по
съставяне и връчване на АУАН.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на 7-дневния срок за обжалване по чл.59, ал.2
ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е частично основателна.
АУАН и НП са издадени от материално и териториално компетентни органи
съобразно Заповед №81213-515/14.05.2018 г. на Министъра на ВР.
При издаване на АУАН и НП са спазени сроковете по чл. 34 ЗАНН.
По нарушението по чл.150 от ЗДвП:
По отношение на вмененото за осъществено от страна на жалбоподателя нарушение
по чл.150 от ЗДвП при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, предпоставящи отмяна на НП в частта относно
наложеното наказание по чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Съставянето на акт за извършеното адм. нарушение е основополагащ елемент от
всяко адм. производство, от което зависи в голяма степен ефективността на последващата
юрисдикционно-наказателна дейност на административно-наказващия орган. Абсолютно
задължително е в акта за установяване на адм. нарушение, вмененото нарушение да бъде
описано пълно, прецизно и разбираемо, като съдържа всички обективни и субективни
признаци на посочената като нарушена норма от съответния нормативен акт. Наличието на
пълно описание на нарушението е основна гаранция за осъществяване на адекватна на
административното обвинение право на защита.
Законосъобразността на съставения и АУАН и издаденото НП е обусловена от
спазване на императивните разпоредби, уреждащи съдържанието им – съответно чл.42 и
чл.57 ЗАНН.
В конкретния случай АУАН и издаденото въз основа на него НП в посочената част
не отговарят на въведените с цитираните разпоредби изисквания към съдържанието им,
доколкото извършеното описание на приетото за реализирано от жалбоподателя нарушение,
респ. обстоятелствата, при които е извършено не са формулирани изчерпателно и ясно в
достатъчна степен, за да удовлетворят изискванията за пълнота на обвинителната теза и
адекватното упражняване на реципрочното й право на защита на лицето, срещу което се
насочва административно-наказателната принуда.
На първо място в съставения АУАН е посочено, че жалбоподателят управлява МПС,
като при извършената проверка е установено, че „СУМПС е отнето – справка ОДЧ“. При
словесното описание на нарушението е прието, че същият „не притежава СУМПС валидно
за категорията към спада управляваното от него ППС“, като същевременно нарушението е
квалифицирано като такова по чл.150а от ЗДвП. От една страна в случая не са описани
достатъчно ясно фактическите обстоятелства, за да се приеме наличието на съставомерно
деяние, а от друга същото не е съответно и на посочената като нарушена норма от ЗДвП. С
така избрания от актосъставителя начин на формулиране при описание на нарушението не
става ясно дали при проверката е установено, че водачът е неправоспособен или същият е с
отнето СУМПС, доколкото двете хипотези са различни нарушения /такива по чл.150 и
чл.150а ЗДвП/, като се отчете, че временното отнемане на свидетелството за
3
правоуправление на МПС не води до загубване на правоспособността на водача. / В случай
че лицето е придобило правоспособност за водач на МПС с положени изпити за това, и
притежава такава, временното отнемане на СУМПС по чл.171, т.1 ЗДвП не води до нейното
загубване/. Ето защо в случая е неясно какво нарушение се твърди да е извършил
жалбоподателят - по чл.150 ЗДвП или чл.150а ЗДвП.
При издаване на обжалваното НП, административно-наказващия орган е приел за
нарушена разпоредбата на чл.150 от ЗДвП, като е добавил при описание на нарушението и
обстоятелствата при които е извършено, че жалбоподателят управлява МПС, след като е
загубил правоспособност по реда на чл.157, ал.4 от ЗДвП /водач, на когото са отнети всички
контролни точки, губи придобитата правоспособност/. В случая обаче наказващият орган не
е разполагал с възможността за първи път в НП да добавя елементи от обективната страна
на инкриминираното с акта нарушение, тъй като по този начин нарушава с висок интензитет
правото на защита на санкционираното лице.
На следващо място нито в акта, нито в издаденото въз основа на него НП не е
посочено по изискуемия се начин кога, на какво основание жалбоподателят е лишен от
право да управлява МПС с необходимото индивидуализиране на съответния адм. акт /номер,
дата, орган, който я е издал/. Посочената неяснота в "административното обвинение" води
до нарушаване на правото на защита на наказаното лице, доколкото последното е поставено
в невъзможност да разбере фактическите рамки на вмененото му адм. обвинение.
Предвид горното фазата на административно-наказателното производство по
установяване на адм. нарушение по чл.150 от ЗДвП и налагане на адм. наказание е
опорочена, поради допуснати съществени процесуални нарушения, което от своя страна
предпоставя отмяна на НП, предмет на настоящия съдебен контрол.
Въпреки че констатираните от районния съд нарушения на процесуалните правила
са съществени в степен, налагаща отмяна на обжалваното НП, съдът намира за необходимо
да посочи, че същото се явява незаконосъобразно и с оглед неправилното приложение на
материалния закон.
От представените по делото доказателства се установява, че спрямо жалбоподателя са
издадени ЗПАМ №100004 от 13.02.2009 г., издадена от н-ка на сектор ПП, при ОД на МВР-
Б. на жалбоподателя е наложена принудителна адм. мярка на основание чл.171, т.4 от ЗДвП,
връчена на 18.02.2009 г., с която СУМПС на Т. е отнето на 18.02.2009 г., ЗПАМ № 185310-
000180/11.05.2018 г., издадена на основание чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП, връчена на
16.08.2018 г., влязла в сила на 15.11.2018 г. и ЗПАМ №18-5310-000182, издадена на
основание чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП, връчена на 16.08.2018 г., влязла в сила на 10.12.2018 г.,
с които временно е отнето СУМПС на Т. до решаване на въпроса за отговорността /вж.
справка от РУ-Р. – л.38 от делото/. Съгласно чл.172, ал.2, т.3 от ЗДвП, налагането на
принудителни адм. мерки се извършва, чрез отнемане на документите по чл.165, ал.2, т.1.
На практика ЗПАМ не са били приведени в изпълнение, доколкото СУМПС на Т. не е било
отнето с последните две заповеди. Независимо от горното и дори и да се приеме, че
формално осъщественото от Т. деяние да покрива състав на нарушение по чл.150 от ЗДвП,
не се установява субективния елемент на деянието, доколкото не е било налице и
фактическо отнемане на СУМПС, към датата на осъщественото от него деяние, до какъвто
извод е достигнал и прокурора, материализиран в Постановление за прекратяване на
наказателно производство от 10.06.2020 г., постановено по ДП №331 ЗМ-64/2020 г. по описа
на РУМВР (Наблюдателно производство №1594/2019 г. по описа на РП-Р.).
Предвид гореизложеното, обжалваното НП следва да бъде отменено като
незаконосъобразно в частта, в която на жалбоподателя за извършено адм. нарушение по
чл.150 от ЗДвП, на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено адм. наказание „глоба“ от
300.00 лв.
Относно нарушението по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП:
Що се отнася до другото нарушение по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, при издаване на
4
АУАН и НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да
обуславят отмяна на НП. Обжалваното НП е издадено от компетентен орган (оправомощен
да издава НП по силата на Заповед №81213-515/14.05.2018 г. на Министъра на ВР) в срока
по чл.34, ал.3 ЗАНН. При издаване на АУАН и НП в тази му част са спазени императивните
разпоредби на чл.42 и чл.57 ЗАНН.
По материалната законосъобразност на НП в частта му относно наложеното
наказание по чл.183, ал.1, т.1, пр. 2 от ЗДвП, съдът намира следното:
С разпоредбата на чл.100, ал.1, т.2 ЗДвП, е създадено задължение за водачите на
МПС при управление да носят в себе си свидетелство за регистрация на МПС, което
управлява. От фактическа страна по делото се установява, че жалбоподателят е управлявал
МПС без да носи в себе си свидетелство за регистрация на МПС. Това е достатъчно за да се
приеме, че той е осъществил нарушението по чл.100, ал.1, т.2 ЗДвП. Наказващият орган е
определил правилно и относимата санкционна норма на чл.183, ал.1, т.1, пр.3 ЗДвП.
Същевременно наказанието в тази норма е фиксирано и е "глоба" от 10.00 лв. Точно такова
наказание е наложено на жалбоподателя, поради което при определяне на наказанието
наказващият орган е спазил чл.27, ал.2 от ЗАНН.
Всичко изложено до тук води до краен извод, че НП следва да бъде отменено за
посоченото в т.1 нарушение по чл.150 от ЗДвП и потвърдено за посоченото в т.2 нарушение
по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО НП №19-0331-001216 от 09.07.2020 г. на Н-
ка на РУ-Р. към ОДМВР-Б., в частта, с която на жалбоподателя Д.Л.Т., ЕГН*, с адрес: с.Б.,
о.Р., у.„В.“№26, за адм. нарушение по чл.150 от ЗДвП, на основание чл.177, ал.1, т.2 от
ЗДвП, е наложено адм. наказание „глоба“ от 300.00 лв., като ПОТВЪРЖДАВА НП №19-
0331-001216 от 09.07.2020 г. на Н-ка на РУ-Р. към ОДМВР-Б. в частта, с която на
жалбоподателя Д.Л.Т., ЕГН*, с адрес: с.Б, о.Р., у.„В.“№26, за адм. нарушение по чл.100, ал.1,
т.2 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП, му е наложено адм. наказание
„глоба“ от 10.00 лв.
Решението може да се обжалва пред Бл.АС в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________
5