№ 1782
гр. С., 04.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
при участието на секретаря МИНКА Х. БАШОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20241110126251 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.357, ал.1 КТ вр. чл.188, т.1 КТ.
Производството по делото е образувано по предявен иск и подадена искова молба от
ищец Д. И. Д., ЕГН **********, срещу ответник У.Б. АД, ЕИК ******, като моли съдът да
постанови решение, като се моли съдът да постанови решение с което да отмени като
незаконосъобразна Заповед № 118/9.4.2024г., издадена от ответника в качеството му на
работодател на ищеца, с която се налага дисциплинарно наказание „Забележка“.
Ищецът поддържа, че между страните са възникнали трудови правоотношения по
силата на сключен Трудов договор/ТД/ № 271/05.03.2002г. и Допълнително
споразумение/ДС/ № 2022/21.04.2022г., въз основа на които изпълнява длъжността „Експерт
Т.п.“ в структурата на банката „Г.Д.К.б.“, „Т.п.“, „Бизнес проучвания“, „Т.п.“. Излага се, че
на 09.04.2024 г. ищецът получил по електронен път Заповед № 118/09.04.2024г., с която му
било наложено дисциплинарно наказание „Забележка“ поради нарушаване на трудовата
дисциплина, изразяващо се в неспазване на техническите и технологичните правила,
неизпълнение на законни нареждания на работодателя, злоупотреба с доверието и доброто
име на работодателя. В заповедта било посочено, че ищецът нерагламентирано е
предоставил клиентска информация в нарушение на трудовата дисциплина. Ищецът
поддържа, че заповедта била незаконосъобразна поради неспазване на изискванията на
чл.195, ал.1 КТ относно формата и съдържанието на заповедта; не било извършено
нарушаване на трудовата дисциплина; не били изискани обяснения от ищеца по реда на
чл.193, ал.1 КТ; наложеното наказание не е определено при спазване на критериите на
чл.189 КТ; дисциплинарното наказание не било наложено в предвидените срокове. Твърди,
че изложените фактически твърдения в заповедта на отговаряли на обективната
действителност. Заповедта била непълна, неясна и непоследователна. Сочи, че вътрешните
документи на банката - „Декларация за опазване на банковата търговска тайна и за
доверителност“, „Длъжностна характеристика за заемане на длъжността експерт търговско
предприятие“, „Правилник за вътрешния трудов ред на У.Б. АД“, „Кодекс на поведение“ не
са били представени на ищеца от ответника. Ищецът оспорва да е разполагал с достъп до
1
информация на банката за условията по кредитиране.
Моли съдът да уважи претенцията с присъждане на сторените по делото разноски.
ОТВЕТНИКЪТ, в срока по чл. 131 ГПК, е депозирал отговор на исковата молба, чрез
упълномощен адвокат А. М., с който оспорва исковата претенция като неоснователна.
Твърди, че процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание е била издадена от
упълномощено от двама изпълнителни директори за това лице в 2-месечния срок по чл.194
КТ от узнаване на извършените нарушения на трудовата дисциплина - 15.2.2024г., на която
дата била започната и процедурата по налагане на дисциплинарното наказание. В хода на
процедурата били събрани по електронен път обясненията на А.Б. на 26.02.2024г., на З.С.-П.
на 27.02.2024г., и на директор на филиал „Сандански-Х.Т. на 27.02.2024г. Излага се, че
А.Йор. била уведомена за извършеното нарушение за първи път с имейл от 05.02.2024г.,
изхождащ от Е.К., в който бил посочен ищецът. Въз основа на това писмо били изготвени
други такива за искане на обяснения от ищеца и З.С.. Твърди се, че ищецът получил на
20.02.2024г. искането за даване на обяснения, като предоставил такива по случая с писмо от
20.02.2024г. до А.Йор.. Поддържа, че в писмото ищецът е признал извършването на
дисциплинарните си нарушение, а именно че на 15.01.2024г. е разговарял с клиента П.М., че
се е свързал с двама от служителите в „Управление продукти и услуги“, като е изпратил
съобщение на Директора на „Управление продукти и услуги“, във връзка разговора с
клиента П.М. на 19.01.2024г., като е разговарял относно с него на 22.01.2024г. Излага, че
били поискани допълнителни обяснения от З.С.-П., Х.Т. и А.Б. като такива били дадени по
имейл от посочените лица. Излага се, че срокът за налагане на дисциплинарното наказание
бил 1-годишен от извършване на нарушенията и 2-месечен от „откриването“ му, които
срокове не били изтекли. Поддържа, че съгласно практиката на ВКС началният момент на 2-
месечният срок по чл.194, ал.1 КТ се свързвал с довеждане до знание на субекта на
дисциплинарна власт констатациите в резултат на възложени проверки, а не с
първоначалните сигнали. С оглед изложеното твърди, че А.Йор. е узнала в пълнота за
извършените нарушения в момента на получаване на последните обяснения от А.Б. от
26.02.2024г., от З.С.-П. от 27.02.2024г., и от директора на филиал „Сандански“ на
27.02.2024г. Също така се излага, че за периода от 04.04.2024г. до 08.04.2024г. ищецът е бил
в отпуск, през което време не тече 2-месечният срок. Поддържа се, че издадената заповед
съдържала всички изискуеми от закона реквизити. Твърди, че ищецът е предоставил
вътрешна информация на клиента относно решенията и условията на банката за одобрение
на ипотечен кредит, като преди това е искал да му бъде предоставена такава от други
служители на банката чрез създаване на напрежение и влияние върху работата им. Сочи се,
че освен Кодекса на поведение нито един от изброените от ищеца документи не може да
бъде открит на сайта на банката, доколкото не е бил публикуван. Поддържа се, че на ищеца
била връчена за подпис Декларация за опазване на банковата търговска тайна и за
доверителност, Длъжностна характеристика за заемане на длъжността експерт търговско
предприятие и Правилник за вътрешния трудов ред на У.Б. АД.
Поради изложеното се иска отхвърляне на претенциите на ищеца с присъждане на
сторените по делото разноски.
В открито съдебно заседание/о.с.з./ ищецът, редовно призован, се явява лично и се
представлява от адвокат по пълномощно, като се поддържа подадената ИМ и предявен иск,
и се моли съдът да уважи молбата.
В о.с.з. ответната страна, чрез процесуалния си представител адвокат по пълномощно,
оспорва иска, поддържа възраженията наведени с ОИМ и моли съдът да отхвърли
предявения иск, като им се присъдят сторените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на чл.12 и чл.235 ГПК, и като прецени
събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства, по отделно и в
тяхната съвкупност, и във връзка с доводите и съображенията на страните, и като взе
2
предвид правните норми, които уреждат спорните отношения, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
По делото са приети като доказателства копия на следните писмени документи –
адвокатско пълномощно и ДПП от 17.4.2024г. за ищец/л.6/; Трудов договор/ТД/ №
271/5.3.2002г. на ищеца с ответник/л.7/; Допълнително споразумение/ДС/ №2022/21.4.2022г.
към ТД на ищеца/л.8/; Заповед № 118/9.4.2024г. за налагане на дисцип.нак.“забележка“
връчена на ищеца на същата дата/л.9-11/; длъжностна характеристика/л.12-13/; Кодекс на
поведение /л.14-39/; Правилник за вътрешния трудов ред на „У.Б.“ АД/л.41-49/; Нотариално
заверено пълномощно за А.Йор. от изпълнителните директори на банката Ц.М. и А.Т. от
07.09.2023 г./л.71-73/; Допълнително споразумение/ДС/ № 252/15.12.2011г. на А.Йор./л.74/;
Декларация за опазване на банковата, търговска тайна и доверителност подписана
собственоръчно от ищеца на дата 14.12.2007г./л.75/; Длъжностна характеристика, утвърдена
от А.Йор./л.76/; Длъжностна характеристика, получена от ищеца на 29.3.2023г/л.77/;
Служебна бележка от 27.6.2024г. за ползван отпуск от Д. И. Д. в периода 4.4-8.4.2024г./л.78/;
мейл от А.Йор. от 12 февруари 2024 г. 11:04/л.79/; мейл от Б.Г. от 9 февруари 2024 г. 5:19
РМ/л.80/; мейл от Ц.Ц. от 5 февруари 2024 г. 10:37/л.80/; мейл от Е.К. от 05.02.2024г. 8:38
АМ/л.81-гръб/; мейл от Е.К. от 01 февруари 2024 г. 7:49 PM (19:49)/л.83/; мейл от П.К. от 01
февруари 2024 г. 4:38 РМ до Е.К./л.84/; мейл от Е.К. от 18.01.2024 г. 2:18 РМ (14:18)/л.85/;
мейл от А.П. от 18.01.2024 r. 11:42 AM/л.86/; мейл от Е.К. от 08.01.2024г. 10:27АМ/л.86-
87/; мейл от А.П. от 18.01.2024г. 10:26 АМ/л.87/; мейл от Е.К. от 18.01.2024г. 10:15
АМ/л.88/; мейл от П.К. от 18.01.2024г. от 8:53 АМ/л.89/; Писмо изх. № 34/15.02.2024г. до Д.
И. Д./л.92/; Писмо от 20.02.2024 г. от Д. И. Д. по чл.193 КТ/л.93-94/; Писмо изх. №
33/15.02.2024г. до З.В.СП./л.95/; Имейл от З.С.-П. от 16 февруари 2024 г. 3:04 РМ/л.96-97/ с
приложени писмени обяснения по чл.193 КТ от дата 16.02.2024 г./л.98/; мейл от А.Б. от 26
февруари 2024 г. 11:36 АМ/л.99/; мейл от 12 март 2024 г. 19:12 от А.Йор./л.99/; мейл от З.С.-
П. от 27.02.2024 г. 9:52/л.105, л.115/, в отговор на имейл от М.В. от 26.02.2024 г./л.100,
л.116/; мейл от Х.Т. от 27.02.2024 г. 16:09/л.107, л.112-113/, в отговор на имейл от М.В. от
26.02.2024 г. 11:20/л.108, л.114/; мейл от А.Б. от 26.02.2024 г. 11:35/л.110/ в отговор на имейл
от М.В. от 26.02.2024г. 11:17/л.110/; Имейл, озаглавен New Internal Regulations (Release №
25/16.11.2023) - Нови вътрешни регулации (Издание № 25/16.11.2023) с линк към
ПВТР/л.119/; Правилник за вътрешния трудов ред иа „У.Б.“ АД UCB HR-17-3- 15/11/2023 - В
сила от 14.11.2023 г./л.120-128/; Договор за правна защита и съдействие от 10.6.2024г. за
ответник/л.129/; Пълномощно от изпълнителните директори на „У.Б.“ АД Ц.М. и А.Т. за
Р.С.П- - Директор на Управление „Процесуално представителство и корпоративно право“
при Главна Дирекция „Правна“ на „У.Б.“ АД от 02.08.2022г./л.130-131/; Адвокатско
пълномощно за адв. А. Г. М. от 10.06.2024г./л.132/; Преводно нареждане за платен
адв.хонорар от 18.06.2024г./л.133/; Фактура по ЗДДС № ********** от 12.06.2024г. за сумата
2400лв. с ДДС/л.134/; Процедура относно Реда и начина на налагане на дисцип.наказания
при ответник UCB HR-20-4/15.12.2021/л.167-172/ ведно с Образец 1, 2 и 3 към
Процедурата/л.173-176/.
По искане на страните в о.с.з. на 11.10.2024г. са разпитани свидетели – А.Йор./л.146-
150, водена в о.с.з. от ответник, без дела и родство със страните/, и Х.Ю.Т.л.151-153, воден в
о.с.з. от ответника, без дела и родство със страните/, и З.В.СП./л.153-гръб-155-гръб, водена в
о.с.з. от ответни, без дела и родство със страните/.
В о.с.з. проведено на 13.12.2024г. е разпитан свидетеля П.М.Кл.181-191, водена в о.с.з.
от ответник, без дела и родство със страните/. Показанията съдът възприема в частта, в
която съдържат данни за релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления и
не противоречат на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на всички
писмени и гласни доказателства.
С определение по чл.140 ГПК № 28727/15.07.2024г./л.137-138/ за безспорно между
3
страните е прието всичко изложено в ИМ по отношение на длъжността на ищеца и
издаването и връчването на оспорената заповед.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Искът е допустим, доколкото е предявен в законово установения за това срок, като
възраженията на ищеца в тази посока остават недоказани.
Остават недоказани възраженията на ищец, че не е спазен 2-месечен срок за налагане
на наказанието съгласно чл.194, ал.1 КТ, доколкото оспорената Заповед № 118/9.4.2024г. на
работодателя е връчена в същия ден на ищец, а самото дисциплинарно производство следва
да се счита започнало на 5.2.2024г. с уведомяването по мейл на А.Йор. от Е.К., за
нарушенията извършени от ищец. Доколкото по делото се събраха доказателства, че А.Йор.
е упълномощена от работодателя да подписва заповедите, с които се налагат дисциплинарни
наказания, при установени нарушения и водене на дисциплинарни производства, то от
нейното уведомяване следва да се счита, че е датата на узнаване на работодател за
дисциплинарни нарушения извършени от ищец. Доколкото се събраха писмени
доказателства, които ищецът не е оспорил, че е бил в платен годишен отпуск за период
4.4.2024г.-8.4.2024г. и доколкото 2-месечен срок по чл.194, ал.1 КТ е започнал да тече от
5.2.2024г. то същия е изтекъл веднага след връщане на ищец на работа на 9.4.2024г., като
срокът е спрял да тече за времето от 4.4.2024г. до 8.4.2024г.
За успешното провеждане на предявения иск по чл.358 КТ във вр. чл.187, ал.1, т.3, т.7 и
т.8 и чл.188, т.1 КТ, в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно трудово
правоотношение. Ответникът, от своя страна, е длъжен, в случай че ищецът установи
горното обстоятелство, да докаже, че правомерно е наложено дисциплинарното наказание
„забележка“.
Съдът приема за установено, че ищеца е полагал труд по трудово
правоотношение/ТПО/ с ответната страна, което се доказва от събраните по делото писмени
доказателства, като този факт е безспорен между страните.
Нарушението, което се твърди от ответник, с оспорената Заповед, е неспазване на
правилата на:
1/ т.4 от Декларация за Опазване на банковата, търговска тайна и за доверителност –
„Ще проявявам лоялност към банката и със своите действия ще опазвам и защитавам
правата, интересите и имуществото на Банката. Няма да злоупотребявам с доверието и
уронвам доброто име на Банката, както и да разпространявам поверителна информация.“;
2/ Основни задължения и отговорности на Длъжностна характеристика на заеманата
длъжност „Експерт Т.п." – „Съблюдава опазването на банковата тайна и правилата на
конфиденциалност; Спазва вътрешнобанковите процедури и правила на Банката и
нормативните изисквания по отношение на дейността като се стреми да намалява нивото на
нефинансов и финансов риск в работата; Прилага в работата си корпоративните ценности и
Кодекса на поведение на Групата.“;
3/ Правилникът за вътрешния трудов ред на У.Б. АД: „чл. 46, ал.1 - Служителите са
длъжни да спазват изискванията на Работодателя, установени в длъжностната
характеристика, вътрешнобанковите актове, настоящия правилник, Кодекса на поведение на
У.К., КТ и подзаконовите актове по прилагането му.“;
И чл.48 – „Всяко виновно неизпълнение на трудовите задължения установени с КТ,
подзаконовите актове по прилагането му, длъжностната характеристика за заеманата
длъжност, всеки един от вътрешнобанковите актове, неспазването на разпоредбите на този
правилник, други вътрешнобанкови нормативи, правила, заповеди на работодателя е
нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187 и чл.190 от КТ, за което се
налагат предвидените в Кодекса на труда дисциплинарни наказания.“
4
4/ Кодексът на поведение - „Кодексът за поведение налага принципите, които всички
служители и партньорите-трети страни на У.К. трябва да спазват, за да гарантират високи
стандарти на професионално поведение и почтеност, свързани с тяхната дейност в полза или
от името на У.К.………Разпоредбите на този Кодекс са неразделна част от договорните
задължения на всеки служител."
„Нарушения от страна на служителите или поведение, което не съответства на
задълженията, произлизащи от настоящия документ в съответствие с гореспоменатата
рамка, могат да бъдат причина за дисциплинарни действия….“.
Към така описаните в оспорената Заповед актове, за които е посочено, че са нарушени
от ищец, не е конкретизирано с кои действия на ищеца в посочен период 16.1- 18.1.2024г.
това е станало, т.е. няма конкретизация в този смисъл. Разпоредбите на точките по чл.187 КТ
посочени в оспорена Заповед също не са описани действия на ищец, с които са нарушени
тези разпоредби, а само са изброени самите разпоредби като членове и точки с цифровото
им изражение.
„Забележката“ по чл.188, т.1 КТ представлява морален укор към поведението на
работника/служителя, респективно следва да се направи извод, че е спазено законовото
изискване на чл.189, ал.1 КТ за преценка тежестта на нарушението, предвид и длъжността
която заема ищцата (предполагаща по-високо чувство за отговорност и личен пример, тъй
като е заемала длъжност „Експерт Т.п.“ в Централата на банката).
Видно от приетите доказателства ответникът е наложил наказание на ищеца поради
това, че е изнесъл информация за ниво на разглеждане на преписка в банката във връзка с
отпускане на кредит с клиент работещ с филиал на банката в гр.Сандански, чрез достъп до
данни в системите на банката до клиентски данни за период 16.1.-18.1.2024г., като достъпа
до данните в системата не е осъществен от самия ищец, а от друг служител на
банката/свидетел по делото З.С.-П./.
В случая се установява, че са изискани писмени обяснения по реда на чл.193 ал.1 КТ от
ищеца, които е дал на 20.2.2024г. с и-мейл адресиран до А.Йор. с твърдение, че не е
извършил нарушение. Следователно и това възражение наведено в ИМ е недоказано.
Въз основа на горните фактически и правни констатации, съдът приема, че не са
налице елементите от фактическия състав на чл.195, ал.1 КТ, поради което предявеният иск
се явява основателен и доказан, и като такъв следва да бъде уважен.
Това е така, защото съгласно чл.195, ал.1 КТ - Дисциплинарното наказание се налага с
мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е
извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Видно е, че
оспорената заповед не е мотивирана, защото в нея липсва посочване на това кога е
извършено и в какво точно се изразява нарушението, т.е. към всеки от актовете описани в
заповедта не е посочено, с кое действие е нарушен от ищец, а също така не е конкретизирано
кои задължения не е спазил ищеца, които са му възложени от работодател. Липсва и
конкретизиране на това по какъв начин ищецът е „злоупотребил с доверието и уронил
доброто име на Банката, както и как е разпространил поверителна информация“, нито е
посочено по какъв начин действията на ищеца са довели до провал на сделката с клиента или
други неблагоприятни последици за работодателя-ответник. Също така не е конкретизиран
самия клиент/дали става въпрос за физическо лице или за сключване на банков кредит с
фирма/. Липсва каквато и да било яснота, за това кое от описани действия на ищец са довели
да нарушаване на разпоредбата на чл.187 КТ в посочените от ответник точки, т.е. всичко
посочено в оспорената Заповед е оформено съвсем схематично, без каквато и да било
конкретизация на нарушение, начин на допускане, последваща санкция.
Следователно съдът достига до извод, че оспорената заповед не е мотивирана съгласно
изискванията на КТ, като не е конкретизирано самото нарушение, за което е наложено
5
оспореното наказание, макар и да е спазена процедурата с изискване на писмени обяснения
от ищец.
Доколкото оспорената заповед не е мотивирана, то съдът не е необходимо да обсъжда
събраните по делото свидетелски показания, и дали те допринасят за установяване или
оспорване на твърдяното нарушение.
За пълнота на изложението и изводите на съда следва да се посочи, че самата заповед е
незаконосъобразна и поради неспазен ред установен от самия работодател-ответник по
налагане на дисциплинарно наказание на ищеца, като не е спазена вътрешна процедура на
банката за това. По делото е прието като доказателство Процедура относно: Реда и начина
за налагане на дисциплинарни наказания и осъществяване на ограничена имуществена
отговорност по Кодекса на труда(КТ) с № UCB HR-20-4-15/12/2021/л.167-176/ с три
приложения Образец 1, 2 и 3. Видно от т.2.6. на Процедурата е уредено да действа при
работодателя Дисциплинарна комисия/ДК/, която разглежда дисциплинарните нарушения,
вината и дееца, а също така следва да взема решение за предложение до наказващ орган за
реализиране на дисциплинарна отговорност. Въз основа на обсъждането в ДК се съставя
доклад относно заседанието на ДК, в който се отразява предложението, което ДК прави до
органа, вземащ решение за налагане на дисциплинарните наказания/реализиране на
имуществената отговорност за всеки отделен служител. Също така от Образец 1 към
Процедурата е видно, че следва да се състави Акт за установяване на дисциплинарно
нарушение. Така представената процедура не е изпълнена от самия ответник, защото към
делото не са ангажирани писмени доказателства да е съставян Акт за установяване на
дисциплинарно нарушение за действията описани в оспорената Заповед от ищец. Липсват
съставени по същата Процедура – Решение на ДК какво предложение е направила по казуса
на ищеца, нито пък е съставен Доклад относно заседанието на което е взето решение. В тази
връзка ответникът не е спазил свой собствен вътрешен акт, с който е определил Реда и
начина за налагане на дисциплинарни наказания, нито са съставени посочените писмени
документи във връзка с прилагането на Процедура с № UCB HR-20-4-15/12/2021 по казуса
на ищеца и във връзка, с което е издадена оспорената Заповед.
Поради изложеното иска подлежи на уважаване и съдът следва да отмени като
незаконосъобразна оспорената Заповед № 118/9.4.2024г., издадена от ответника.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на спора в полза на ищеца следва да се присъдят разноски по реда на
чл.78, ал.1 ГПК за заплатен адв.хонорар.
Ответникът е направил възражение по чл.78, ал.5 ГПК за намаляване на адв.хонорар на
ищеца до минимума предвиден по Наредба №1 от 2004г. Съгласно тази Наредба/която не е
задължително да се прилага от съда/, и предвид възражението на ответник, на ищец следва
да се присъди адв.хонорар от 1000лв., което е предвиден минимум за неоценяеми искове
съгласно чл.7, ал.1, т.4 от Наредбата. По чл.7, ал.9 от същата Наредба се дължи
допълнителен адв.хонорар при проведени повече от 2 съдебни заседания с участието на
страните в размер на 250лв., но по делото са проведени точно 2 съдебни заседания, затова
искания от ищец адв.хонорар следва да се уважи само за 1000лв., и да остане без уважение за
искането над присъден размер до поисканите 2000лв. и допълнително още 300лв. за
проведено второто о.с.з. по съществото на спора.
Списък с разноски е представен само от ответника и е приет от съда по делото с
приложени към него писмени документи за платен адв.хонорар от ответник/л.177-179/.
Делото е трудово и ищеца е освободен от заплащане на държавни такси и разноски
предварително не се внасят.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК, във вр. с чл. 3 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
6
полза на съда, по сметка на СРС държавна такса върху уважения иск в размер на 80,00 лева,
като неоценяем.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по предявен иск от ищец Д. И. Д., ЕГН **********, с адрес гр.С., ул.И.С.
№59, вх.Б, ет.3, ап.8, срещу ответник У.Б. АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление гр.С., пл.С. Н. №7, като незаконосъобразна Заповед № 118/9.4.2024г., издадена
от ответника, с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „Забележка“ за
извършени нарушения в период 16.1.2024г.-18.1.2024г., на основание чл.358 КТ във вр.
чл.187, ал.1, т.3, т.7 и т.8 и чл.188, т.1 КТ.
ОСЪЖДА У.Б. АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр.С., пл.С. Н.
№7, да заплати на Д. И. Д., ЕГН **********, с адрес гр.С., ул.И.С. №59, вх.Б, ет.3, ап.8,
сумата от 1000 лева за сторени разноски за платен адв.хонорар пред СРС, на основание чл.78,
ал.1 и ал.5 ГПК.
ОСЪЖДА У.Б. АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр.С., пл.С. Н.
№7, да заплати по сметка на СРС, сумата от 80,00 лева, дължима държавна такса за уважен
иск, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от уведомяването на страните със съобщение за изготвянето и
обявяването му.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните със съобщение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7