Р Е Ш Е Н И Е
№ 322 / 04.11.2019 г. град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Втори наказателен състав,
на втори октомври
две хиляди и деветнадесета година,
в публично
съдебно заседание в състав:
Съдия: Даниела Николова
секретар: Михаела
Бончева
прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията
АНД № 905
по описа на Районен съд - Хасково за 2019г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от А.М.К. *** ,
срещу Наказателно постановление № 432750– F437627 от 30.04.2019г.
издадено от и.д. заместник
директора на ТД на НАП, гр. Пловдив, с
което на жалбоподателя е наложена на
основание чл.74, ал.1 от ЗСч.
административна санкция –глоба в размер на 200 лева за нарушение на
състава на чл. 38, ал.1, т.1 от ЗСч. В подадената жалба се релевират оплаквания
за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно
постановление. Твърди се, че дружеството
не е извършвало дейност и неправилно АНО е приел обратното,тъй като направените разходи
не са продажби, а покупки и са направени за започване на дейност през
2018г. Моли съда да постанови решение, с
което да отмени изцяло, като незаконосъобразно и неправилно, атакуваното
наказателно постановление.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят редовно
призован, не се явява и не изпраща представител.
Административнонаказващият орган, редовно призован, чрез упълномощения
по делото представител – юрисконсулт Б.,
оспорва жалба и в хода по същество моли същата да бъде оставена без уважение ,а
атакуваното с нея наказателно постановление – потвърдено, по съображения,
подробно изложени и аргументирани в съдебно заседание.
Жалбата е подадена
в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице,
легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално
допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се
произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните
доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно
постановление, намира за установено следното:
При проверка, в ПП на НАП - VAT 14, е констатирано от св.Г.Т., че през 2017г.
„БЪЛГАРСКА КРУША" ООД с ЕИК ********* е осъществявало дейност и има
извършвани покупки, на стойност 260.13 лв., има заплатени такси за извършени
услуги на стойност 12,00 лв., има продажба на стоки на стойност 480.50лв., има
заплатена нотариална услуга на стойност 103.20 лв. Констатациите относно
обстоятелството, че дружеството е осъществявало дейност, през отчетния период
се подкрепяли и от справка за история на осигуряването, като самоосигуряващо се
лице. Поради горното и св.Г.Т. приела, че е налице извършено нарушение на ЗСч.
,което се състояло в това, че А.М.К. ,в
качеството си на управител на „БЪЛГАРСКА КРУША" ООД с ЕИК ********* -
предприятие по смисъла на Закона за счетоводството и търговец по смисъла на
Търговския закон, като е бил задължен не
е публикувал годишния си финансов отчет /ГФО/ за 2017г., като не го е заявил за
вписване и представило за обявяване в Търговския регистър при Агенцията по
вписванията в законоустановения срок до 30 юни на следващата година, т. е. до
02.07.2018 г, /30.06.2018 г. и 01.07.2018 г. са неприсъствени дни/. Нарушението
е извършено на 03.07.2018 г. в гр. Хасково, а е установено на 07.08.2018 г. -
датата, на която НАП е уведомена от Агенцията по вписванията, във връзка с
писмо изх. № 20-00-149/17.08.2018 г. на ЦУ на НАП, получено в ТД на НАП Пловдив
с вх. № 04-01-1347/17.08.2018 г. за това нарушение е съставен АУАН е при
условията на чл,40 ал.2 от ЗАНН в отсъствие на нарушителя, като е била
изпратена покана за съставянето на АУАН, която е получена лично от управителя,
но той не се е явил и не е изпратил представител за съставяне на АУАН. Към
датата на съставяне на АУАН ГФО на дружеството за 2017 г. не е заявен за
вписване и не е представен за обявяване в Търговския регистър към Агенцията по
вписванията. Нарушението е квалифицирано като такова по чл.38, ал.1, т.1 от
ЗСч. АУАН е връчен лично на управителя на дружеството.
Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното наказателно
постановление, в което административнонаказващият орган изцяло е възприел
описаната в процесния АУАН фактическа обстановка и правна квалификация на
нарушението. НП е връчено на 29.07.2019г. на жалбоподателя.
Изложената дотук фактическа обстановка е установена от представените по делото писмени
доказателства, както и от показанията на разпитаните в хода на делото
свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите Г.Т.,Д.Б. и М.К. относно обстоятелствата, свързани с начина на
извършване на проверката и с констатациите, до които е достигнала в хода
на административнонаказателното производство, както и за обстоятелствата,
свързани със съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран
доказателствен материал. Показанията на посочените свидетели се основават на
техни преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените факти, поради
което съдът ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си
изводи.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от Закона за счетоводството, предприятията публикуват
годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по
глава седма, приети от общото събрание на съдружниците или акционерите или от
съответния орган, както следва: т. 1. всички търговци по смисъла на Търговския
закон – чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския
регистър, в срок до 30 юни на следващата година. Според чл. 74, ал. 1 ЗСч,
който е задължен и не публикува финансов отчет, се наказва с глоба в размер от
200 до 3000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от
0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за отчетния период, за който
се отнася непубликуваният финансов отчет, но не по-малко от 200 лв.
Следователно, деянието, за което е наложена санкция на жалбоподателя, е обявено от закона
за наказуемо с административно наказание.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не
констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да
налагат отмяна на последното. Съставеният акт за установяване на
административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не са
допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето му в
отсъствие на жалбоподателя, на който е
изпратена писмена покана за явяване за съставяне на АУАН при изпълнение на
изискванията на чл.40 ал.2 от ЗАНН в присъствие на двама свидетели. Препис от
АУАН е надлежно връчен на същия. Факт, удостоверен с неговия подпис в
разписката, съдържаща се в самия АУАН. На следващо място, обжалваното
наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите
правомощия, спазена е формата и редът за издаването му, а по съдържанието си
отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити.
От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства по обвинението, повдигнато с АУАН, по което с наказателното постановление е ангажирана отговорността на жалбоподателя, действително, се установяват. Безспорно е, че жалбоподателят като е бил длъжен не е публикувал годишния си финансов отчет /ГФО/ за 2017г., като не го е заявил за вписване и представило за обявяване в Търговския регистър при Агенцията по вписванията в законоустановения срок до 30 юни на следващата година, т. е. до 30.06.2018 г. в настоящият случай този срок изтича на 02.07.2018г. доколкото 30.06.2018г. -01.07.2018 г. са неприсъствени дни. По делото се доказа че управляваното от жалбоподателя дружество „БЪЛГАРСКА КРУША" ООД е извършвало дейност през отчетния период 2017г., видно от писмените доказателства по делото, а именно представените фактури за извършвани покупки на стойност 260.13 лв., заплатени такси за извършени услуги на стойност 12,00 лв., покупка на стоки на стойност 480.50лв., и заплатена нотариална услуга на стойност 103.20 лв., както и от справка за история на осигуряването като самоосигуряващо се лице за 2017г. Действително в случая има допусната грешка при изписването на това дали сумата от 480.50 лева е за покупка на стоки или за продажба, но това според настоящият състав на съда не променя крайният извод, за наличието на дейност на дружеството, пък била тя и съвсем незначителна. Съгласно параграф 1, т.30 от ДР на ЗСч. - предприятия, които не са осъществявали дейност през отчетния период" са предприятия, за които едновременно са налице следните условия: а) през отчетния период не са извършвали сделки по чл. 1, ал. 1 от Търговския закон;б) през отчетния период не са възникнали условия да бъде признат приход съгласно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти;в) не са осъществявали дейност, свързана с инвестиции, производство и/или продажба;г) не са осъществявали покупка на стоки и услуги с цел получаване на доходи и печалби.В конкретният случай по отношение на наказаното лице не е изпълнено условието на б.“г“ на параграф 1, т.30 от ДР на ЗСч., тъй като е налице покупка на стоки и услуги, които както сам управителят заявява, ще послужат в дейността на дружеството, естествено насочена към получаването на доходи и оттам на печалба. Следователно не са изпълнени всички кумулативно дадени предпоставки, за да се приеме, че дружеството не е извършвало дейност съгласно параграф 1, т.30 от ДР на ЗСч. Горният извод се налага и от направената в ПП на НАП - VAT 14 справка от св.Т., която потвърждава и описаното в горните фактури. Тези факти на практика и не се отричат от жалбоподателя. Безспорно е установено и че не е подадено ГФО за 2017г. в определените законови срокове. След като това не е сторено правилно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя на осн.чл.74, ал.1 от ЗСч. Ирелевантно в случая е, дали е подадена или не декларация за извършване на дейност или не по чл.38, ал.9,т.2 от ЗСч. В случая правилно нарушението е било квалифицирано като такова по чл.38, ал.1,т.1 от ЗСч. Правилно е определен и размера на административната санкция, а именно в минималният размер от 200 лева. Тава е така защото нарушението е за първи път и глобата е определена правилно в минимален размер от 200 лева.
В случая не са на лице предпоставките на чл.28 от ЗАН. В чл.93, т.9 от НК, приложим по силата на препращащата разпоредба на
чл.11 от ЗАНН, е дадено определение на понятието "маловажен случай".
Такъв е налице, когато, с оглед липсата или незначителността на вредни
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието представлява
по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи от
съответния вид. Предвид характера на нарушението и обществените отношения,
които то засяга, както и липсата на такива смекчаващи вината обстоятелства,
които да сочат, че деянието представлява по-ниска степен на обществена
опасност, в сравнение с обикновените случаи от съответния вид, настоящата
инстанция счита, че не се касае за маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В настоящият случай глобата е
наложена в минимално предвиденият в закона размер, поради което съдът счита, че
са отчетени всички смекчаващи вината обстоятелства и нарушението е определено
като такова с ниска степен на обществена опасност съобразно нарушенията от този
вид, но по никакъв начин не са налице такива смекчаващи вината обстоятелства,
които да сочат, че степента на обществената опасност на деянието е с по-ниска в
сравнение с обичайните нарушения от този вид. По
тези съображения обжалваното НП следва да бъде потвърдено.
Мотивиран така, Хасковския
районен съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателното постановление № 432750–F437627 от
30.04.2019г. издадено от и.д. заместник
директора на ТД на НАП, гр. Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно с
оригинала!
Секретар:Г.А.