ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 353
гр. Пазарджик, 12.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на дванадесети
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елеонора П. Серафимова
като разгледа докладваното от Елеонора П. Серафимова Гражданско дело №
20215200100788 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.248 от ГПК – за допълване на
крайният съдебен акт в частта за разноските.
С определение № 250/01.06.2022 г. съдът е прекратил производството
по настоящото дело, образувано по исковата молба на „Б. Д." ЕАД, ЕИК
******, против Ц.. Т. В., ЕГН **********, поради недопустимост на
предявените искове и е върнал ИМ на ищеца.
От пълномощника на ответницата - адв.Л.-Г. (***) е постъпила молба с
вх. № 3854/10.06.2022 г., в която се съдържа искане по чл.248 ГПК - за
допълване на крайният съдебен акт в частта за разноските, представляващи
заплатено адв. възнаграждение в размер на 1700 лв. Към молбата като
доказателство е представен и договор за правна защита и съдействие от
30.05.2022 г.
В срока по чл. 248, ал.2 ГПК е постъпил отговор от ищеца, в който се
оспорва искането. Поддържат се съображения за процесуална недопустимост
на молбата, аргументирани с доводи за нейното просрочие, поради
неподаването й в срока за обжалване на крайния съдебен акт. Евентуално, се
иска отхвърлянето й като неоснователна и необоснована. Твърди се, че
размерът на претендираното адв. възнаграждение не бил съобразен с
размерите по НМРАВ във вр. чл. 78, ал.8 ГПК. Липсвали данни, че
претендирания хонорар е действително заплатен. Наред с това се сочи и че
1
производството не се отличавало с фактическа и правна сложност, която да
обоснове така претендирания размер на разноските.
Съдът намира, че молбата за допълване на крайният съдебен акт в тази
инстанция е подадена в законния срок от легитимирана страна, поради което
искането като процесуално допустимо следва да бъде разгледано. Видно е от
данните по делото, че постановеното прекратително определение №
250/01.06.2022 г. е съобщено на ответника на 07.06.2022 г., а молбата по
чл.248 ГПК е депозирана на 10.06.2022 г., т.е. в законоустановения срок за
обжалване, поради което възражението за недопустимост на искането се
явява несъстоятелно.
Съдът констатира, че в хода на разглежданото дело е било направено
надлежно искане за присъждане на разноски, съдържащо се още в подадения
отговор на ИМ, по което съдът действително не се е произнесъл с крайния си
съдебен акт.
В разглеждания казус делото е прекратено преди провеждането на о.с.з.,
т.е. без страната която е направила искането за присъждане на разноските да е
имала възможността да представи списъка по чл.80 ГПК и доказателства за
извършените разходи. Съгласно разрешенията, дадени с т.8 от ТР № 6/2012 г.,
ОСГТК на ВКС, липсата на представен списък по чл. 80 ГПК в хипотезата,
при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски, не е основание да
се откаже допълване на крайният акт. Затова и съдът приема, че
представянето на въпросните доказателства към искането по чл. 248 ГПК от
страна на ответника се явява допустимо и следва да бъде съобразено от съда.
Видно е, че съгласно представения договор за правна защита и
съдействие от 30.05.2022 г., в полза на Адвокатско дружество „Л. и С.“ е било
договорено и внесено от ответницата възнаграждение за процесуално
представителство по гр.д. № 788/2021 г. на ПзОС в размер на 1700 лв.
Посочено е, че договорения хонорар в размер на 1700 лв. е внесен изцяло.
При тези данни съдът приема, че са налице достатъчно доказателства по
смисъла на т.1 от ТР № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС за заплащането на
договорения хонорар, при което вписването за направеното плащане е
достатъчно и има характера на разписка. Т.е., налице са достатъчно
доказателства за реалното извършване на разхода от страна на ответника.
Съдът приема, че наведените от ищеца доводи, имащи характер и
2
смисъл на възражение по реда на чл.78, ал.5 ГПК, се явяват допустими, но
неоснователни. Възражението се явява допустимо, тъй като определението за
прекратяване на производството е постановено без да е даван ход на устните
състезания, поради което и същото не може да се приеме за преклудирано.
Същото обаче е неоснователно. Вярно е, че извършените от процесуалния
представител на ответника действия се изчерпват с подаването на отговора на
ИМ, но въз основа на наведени в същия доводи относно недопустимостта на
предявения иск, производството по делото е прекратено на това основание.
Ето защо макар и леко завишен, хонорара кореспондира със стойностите на
нормативно определения в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
минимум съобразно интереса по делото (830 лв. + 828,80 лв.=1658,80 лв.), т.е.
надвишаването е незначително и затова съдът прима, че същият в размер на
1700 лв. се явява напълно адекватен за обема на предоставеното процесуално
представителство, защита и съдействие по конкретното дело и липсват
основания за неговата редукция по реда на чл. 78, ал.5 ГПК. Същият се дължи
по силата на чл.78 ал.4 от ГПК.
По изложените съображения и на основание чл.248, ал.1 от ГПК
Пазарджишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА Определение № 250/01.06.2022 г., постановено по гр.д. №
788/2021 г. по описа на ПзОС, като
ОСЪЖДА „Б. Д.“ ЕАД ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление гр. С., район „О.“ ул. „М.“ № *** ДА ЗАПЛАТИ на Ц.. Т. В., ЕГН
**********, от гр. П., ул. „Н.“ № **, ет.**, ап.**, сумата от 1700 лв. (хиляда
и седемстотин лева), представляващи сторени разноски за адвокатско
възнаграждение, дължими на основание чл.78, ал.4 ГПК.
Определението подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
3