МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 260003 от 02.02.2021 г.
по НОХД № 2300 по описа за 2020 г. на Окръжен съд –
Стара Загора
Обвинението против подсъдимия К.А.К., ЕГН ********** е в това, че на 07.02.2018 г. в гр. К.,
на ул. “***“ до № 15, в посока изток-запад, при управление на
МПС - лек автомобил марка “Форд“, модел “Фокус“,
с рег. № СТ 8003 ВС е нарушил правилата за движение по Закона за
движение по пътищата, а именно:
Чл.5, ал.1 от ЗДвП – Всеки участник в движението по
пътищата: т.1. с поведението си не трябва да
създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност
живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди;
Чл.5, ал.2 от ЗДвП - Водачът на пътно превозно средство
е длъжен: т.1. да бъде внимателен и предпазлив
към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на
двуколесни пътни превозни средства - обвиняемият не е изпълнил това свое задължение при наличието на
пешеходец пред него;
Чл.20, ал.2 от ЗДвП – Водачите на
пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението - обвиняемият
не спрял при наличието на пешеходец на платното, като е имал възможност да го
види;
Чл.116
от ЗДвП – Водачът на ППС е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
пешеходците, особено към децата, към инвалидите, в частност към слепите, които
се движат с бял бастун и към престарелите хора, като с деянието
си по непредпазливост е причинил смъртта на Н.К.М. от гр.К., родена на *** г. – престъпление по чл.343, ал.1, б. "в", вр. чл.342, ал.1 от НК.
В проведеното по делото
разпоредително заседание, при изслушване становищата на страните по чл.248, ал.1, т.1–8
от НПК подсъдимият К. и защитника му
направиха искане за разглеждане на делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК, в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК.
На основание чл.252, ал.1 от НПК съдът разгледа
делото незабавно след провеждане на разпоредителното заседание по реда на Глава
ХХVІІ от НПК, в хипотезата
на чл.371, т.2 от НПК, като подсъдимият К. направи изявление, с което призна
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изрази
съгласие да не се събират доказателства за тези факти.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение и описаната в
обвинителния акт фактическата обстановка. Предлага на съда да индивидуализира наказанието
“лишаване от свобода” при превес на смекчаващите отговорността на подсъдимия
обстоятелства около минималния предвиден в закона размер, а именно – две години,
което след приложение на императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК във
връзка с чл.58а, ал.1 от НК да бъде намалено с една трета в размер на една
година и четири месеца. Пледира за приложение на чл.66, ал.1 от НК и отлагане
изпълнението на наказанието “лишаване от свобода” за срок от три години. Предлага подсъдимият К. на основание чл.343г, вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК
да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от една година и четири месеца.
Частните обвинители С.К.М.,
К.К.Т. и Д.К.М. - братя на пострадалата Н.М. и повереникът им адвокат
А.А. от АК - Пловдив поддържат обвинението срещу подсъдимия наред с
прокурора. Повереникът развива съображения за доказаност на обвинението
по несъмнен начин от направеното от подсъдимият К. самопризнание, подкрепено от доказателствата,
събрани в хода на досъдебното производство и пледира за осъдителна писъда.
Пледира за определяне на наказание лишаване от свобода при превес на
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, в минималния размер предвиден
в закона /2 години/, което да се редуцира с 1/3 с оглед направеното от
подсъдимия самопризнание. Относно начина на изтърпяване на наказанието лишаване
от свобода взема становище да се приложи чл.66, ал.1 от НК. По отношение на наказанието лишаване от право да управлява МПС, предлагат на съда да бъде определено в размер, равен
на срока на лишаването от свобода. Претендира за присъждане в полза на доверителите му
на направените от тях разноски по делото за възнаграждение на адвокат.
Защитникът на
подсъдимия К. – адв. Р.К. от АК - Хасково, в хода на съдебните прения
не оспорват фактическата обстановка и правната квалификация на деянието. Счита,
че нарушенията вменени на подзащитният му по чл.5, ал.1 и ал.2 от ЗДвП са общи
и по тях следва да бъде оправдан. Моли съдът да определи на подзащитния му К. наказание лишаване от свобода в размер на минималния предвиден в закона – две
години, с оглед наличието единствено на смекчаващи отговорността му
обстоятелства, което да бъде редуцирано с 1/3 заради направеното самопризнание /на
една година и четири месеца/. Пледира за приложение на чл.66, ал.1 от НК и
отлагане изпълнението на наказанието лишаване от свобода. Моли съда да наложи наказанието лишаване от право да управлява МПС в по-нисък
размер от този на лишаването от свобода.
Подсъдимият К.А.К. поддържа пледоарията на защитника си и в
последната си дума моли за справедливо наказание.
Съдът след като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе
предвид становищата и доводите на страните, намира за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият
К.А.К., с ЕГН **********е роден на ***
***, българин, български гражданин, със
средно образование, работи в “***” АД - К., женен, неосъждан.
На 07.02.2018 г. около 18.00
часа подсъдимият К. тръгнал за работа с личния си автомобил - лек автомобил марка „Форд”, модел “Фокус“, с
рег. № СТ 8003 ВС. Бил сам в
автомобила. Движел се в северната лента
на платното за движение по ул. “***“ в гр. К. в посока от изток на запад, със скорост около 48 км/час /при максимално
разрешена 50 км/час/, на къси светлини. Платното за движение в този участък се
състои от две разнопосочни ленти, разделени с единична непрекъсната линия.
Понеже навън било вече тъмно, подсъдимият К. наблюдавал внимателно
насрещно движещите се автомобили.
По същото време в северната лента на ул. “***“
в гр. К., в близост до дом № 15, пострадалата Н.М. поради употребения от нея алкохол, с концентрация 2,07
промила установена по надлежния ред, и под въздействието на алкохолно
опиянение, лежала неподвижно по граб на платното за движение. Пострадалата
била облечена в тъмни дрехи без
светлоотразителни елементи, а на мястото, където се намирала нямало изградено
улично осветление.
Когато стигнал до пътен участък по ул. “***“,
в близост до дом № 15, наблюдавайки насрещно движещите се автомобили, на съвсем
близко разтояние пред автомобила подсъдимият К. възприел черен предмет,
разположен перпендикулярно в неговата лента за движение, ориентиран в посока юг
- север. Подсъдимият К. задействал спирачната уредба на автомобила, но не успял
да спре навреме, вследствие на което прегазил пострадалата Н.К.М..
След като спрял, подсъдимият
К. пуснал аварийните светлини и слязъл от автомобила. Установил, че под
предната част на автомобила, между двете предни гуми има тяло на човек.
Незабавно подал сигнал на телефон 112 и останал да изчака идването на полицейските
служители и медицинския екип.
На място пристигнал екип на
ФСМП – Казанлък, който установил смъртта на пострадалата М..
При огледа в близост до местопроизшествието била намерена наполовина пълна ПВЦ
бутилка с бира.
Подсъдимият К. бил тестван
на място за употреба на алкохол и наркотични вещества, като и двата теста
показали отрицателен резултат. На подсъдимия бил издаден талон за изследване и от
Протокол за химическо изследване № 33/12.02.2018 г. е видно, че в предоставената
за изследване кръвна проба не е установено съдържание на етилов алкохол.
Трупът на пострадалата бил откаран в КСМ – Стара
Загора, където била извършена аутопсия. От Протокол за химическо изследване №
43/21.02.2018 г. е видно, че в предоставената за изследване кръвна проба, взета
от трупа на пострадалата Н.М. е
установено съдържание на етилов алкохол с концентрация 2,07 промила.
Видно от заключението на назначената при разследването Съдебно-медицинска
експертиза на труп № 46/2018 г. пострадалат
Н.М. е получила съчетана
черепно-мозъчна и гръдна травма при автозлополука – открито счупване на черепа,
разкъсване и контузия на мозъка и обвивките му, разкъсно-контузна рана и
кръвонасядане на меките черепни обвивики, оток на мозъка, охлузвания и кръвонасядане
по лицето и главата, раздуване на белия дроб, счупване на IV – X ребра двустранно с кръвонасядане,
охлузвания по гърба, изгаряне III степен на кожата на седалището и кръстеца,
охлузвания по корема и по крайниците, кръвен застой, точковидни кръвоизливи по
лигавиците. Смъртта е настъпила вследствие механична асфиксия от притискане на
снагата. Натискът е реализиран в областта на гръдния кош и корема, което
причинява смърт за кратко време – няколко минути. Описаните увреждания са
причинени от действието на твърди тъпи предмети и отговарят да са били получени по механизма на удар и натиск от
долно разположените детайли на автомобила и пътната настилка. Изгарянето на
кожата на седалището и кръстеца е в резултат от плътен контакт с гореща
повърхност – най-вероятно детайл от изпускателната система на автомобила.
Смъртта е настъпила бързо и е била неизбежна.
Видно от заключението на
изготвената тройна авто-техническа експертиза, което съдът възприема като
компетентно и обосновано, първоначалния
контакт между лекия автомобил марка “Форд”, модел “Фокус”, с рег. № СТ 8003 ВС,
управляван от подсъдимия К. и лежащата върху пътното платно пешеходка М. е настъпил на ул. “***“, в участъка до дом № 13-15, на около 1.1-1.5 м
източно от мерната линия, приета в огледния протокол /западна метална колона на
входен портал на склад за дърва за огрев/ и на около 2.8 м южно от северния
край на платното за движение. Първоначалния контакт е настъпил с предна дясна
част на пластичната облицовка на предната броня, елементите от предното
окачване и изпускателната система на автомобила с максимална височина на
елементите до 0.35 м от пътното покритие. Към този момент надлъжната ос на
лекия автомобил е била ориентирана успоредно на надлъжната ос на платното за
движение, с предна част насочена в посока запад, като десните габарити на
автомобила са се намирали на около 1.6 м южно от северния край на платното за
движение, а пешеходката се е намирала в хоризонтално положение, разположена
напречно по средата на северната лента за движение на лекия автомобил. След
така описания първоначален контакт тялото е останало притиснато от елементите
на автомобила и съвместно с него са изминали около 13-14 м в посока запад, след
което са се установили на местоположението, в което са фиксирани в огледния
протокол.
Скоростта на
движение на лекия автомобил непосредствено преди настъпването на удара е
съответствала към тази към момента на удара и е била 48.8 км/час /13,5
м/секунда/ и не е надвишавала максимално разрешената за конкретния пътен участък
50 км/час.
Произшествието
настъпва на пътен участък, в зоната на който липсва пътна маркировка, както и
такава, указваща максималната скорост на движение. В случая единствената пътна
маркировка е единичната бяла непрекъсната линия тип “М1”, разделяща двете
разнопосочни ленти за движение. В тази връзка следва да се приеме, че
максимално разрешената скорост на движение, съобразена с обстоятелството, че
произшествието настъпва в населено място за съответната категория на МПС
възлиза на 50 км/час, т.е. определената скорост на движение от 48.8 км/час не е
надвишавала максимално разрешената за конкретния пътен участък.
В конкретния
случай за водача на процесния лек автомобил са съществували обективни
предпоставки, нарушаващи линията му на видимост, при което същият е имал
техническа възможност да възприеме пешеходката, лежаща на платното за движение,
със закъснение от около 0.6 секунди спрямо базовото време за реакция.
При
технически изправни и правилно регулирани фарове, общата видимост по оста на
левия фар е възлизала на около 50-52 м.
Конкретната
видимост на опасността при изправни фарове на процесния лек автомобил по оста
на левия фар би възлизала на 44 м, а по оста на десния фар - на 62 м.
Тъй като дължината
на опасната зона на спиране на процесния лек автомобил е по-малка от далечината
на конкретната видимост на опасността пред фронта на водача по оста на десния
фар, следва да се приеме, че при така определената скорост и при конкретните
пътно-климатични условия същият е имал техническа възможност да възприеме
опасността пред фронта на автомобила си и своевременно и чрез спиране да
предотврати настъпването на произшествието.
Основните
технически причини за настъпване на конкретното ПТП са:
- закъснялата
реакция от страна на водача на процесния лек автомобил и
- неправилните
действия на пешеходката, която към момента на удара, под въздействието на
алкохолно опиянение /със съдържание 2.07 промила на алкохол в кръвта/, е лежала
на пътното платно в тъмната част на денонощието.
Видно от
заключението на Съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 172/2019 г.,
което съдът възприема като компетентно и обосновано, към момента на настъпване
на произшествието концентрацията на алкохол в кръвта на пешеходката е била 2,07
промила, която отговаря на средна степен на алкохолно опиване. То се
характеризира със значителни нарушения в мисловната дейност, речта
съобразителността, вниманието, ориентацията, координацията на движенията,
понягога сънливост и др. Видно от заключението пострадалата М. е страдала от психично разстройство – умерена
умствена изостаналост с нарушение на поведението, изискващо внимание и лечение.
Синдром на поведенческа несъгласуваност. На фона на това заболяване алкохолното
опиване протича с по-тежка симптоматика – от агресия, липса на съобразителност
и ориентировка до сънливост и заспиване на случайни места.
Съдът намира, че гореизложената
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от направените от подсъдимия
К. самопризнания на всички факти, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и от изцяло кореспондиращите им
доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, подкрепящи
самопризнанията и приобщени към доказателствата по делото по реда на чл.374, вр.
с чл.283 от НПК. Кореспондиращите на самопризнанието доказателства, въз основа
на които се установява по несъмнен начин приетата от съдът фактическа
обстановка са, както следва: протокол за оглед на
местопроизшествие и фотоалбуми /том I,
л.11-15 от ДП/; протокол за разпит на обвиняемия К.К.Т. / т.ІІ, л.95 от ДП/, С.К.М. /том I, л.20; т.ІІ, л.96; т.ІІ, л.99 от ДП/, Д.К.М.
/т.І, л.21; т.ІІ, л.97 от ДП/, С. Д.М. /т.І, л.22 от ДП/, Г.Д.Г. /т.І, л.23 от ДП/, Р.К.М. /т.І, л.24-25 отДП/, М.М.Л. /т.І, л.26-27 от ДП/; справки за съдимост на подсъдимия /т.І, л.29; т.ІІ,
л.100 от ДП/; характеристична справка на
подсъдимия /т.І, л.33 от ДП/; Съдебномедицинска
експертиза на труп № 46/2018 /т.І, л.62-66 от ДП/; протокол за химическа
експертиза № 33/12.02.2018 г. за К.А.К. /том I, л.72 от ДП/; талони за
медицинско изследване /том I,
л.33, л.96 и л.118 от ДП/; протокол за медицинско изследване /том I, л.75 от ДП/; протокол
за химическа експертиза № 43/21.02.2018 г. за Н.К.М. /том I,
л.77 от ДП/; справки за водач /том I, л.86-89 от ДП/; удостоверение
за наследници /т.І, л.100-101 от ДП/; съобщение
и акт за смърт /т.І, л.102-102 от ДП/; единична Автотехническа експертиза и
допълнителна такава /т.І, л.35-54, и л.161-167 от ДП/; Съдебномедицинска експертиза по
писмени данни № 172/2019 /том I,
л.172-173 от ДП/; Тройна автотехническа експертиза /т.ІІ, л.19-37 от ДП/;
Допълнителна тройна автотехническа експертиза /т.ІІ, л.53-62 от ДП/; декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние /том ІІ, л.101 от ДП/, както и от актуалната сравка за съдимост,
приета от съда.
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
С оглед на приетата за установена фактическа обстановка, съдът намери за
безспорно установено по делото, че по описания начин с деянието си подсъдимият К.А.К.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.343, ал.1, б. „в", вр. чл.342, ал.1 от НК, като
на 07.02.2018 г. в гр. К., на ул. “***“ до № 15, в посока
изток-запад, при управление на МПС - лек автомобил марка “Форд“, модел “Фокус“,
с рег. № СТ 8003 ВС е
нарушил правилата за движение по пътищата, предвидени в Закона за движение по пътищата, в
частност чл.20, ал.2,
изр.2 от ЗДвП - Водачите на пътни превозни средства са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението, като по непредпазливост е причинил смъртта на Н.К.М., родена на *** г..
Съдът намира, че само
това нарушение на правилата за движение по пътищата, измежду включените в
обвинението срещу подсъдимия К. за попълване на бланкетната норма на чл.342,
ал.1 от НК е в пряка
причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат
- причинената смърт
на
пострадалата Н.М.. Видно
от заключението на тройната АТЕ закъснялата реакция от страна на водача на
процесния лек автомобил наред с неправомерното поведение на пострадалата са
причината за възникване на процесното ПТП. Подсъдимият К. не е спрял при
наличието на пешеходка на платното за движение, като е имал възможност
своемремонно да я въприеме като опасност за движението и е имал възможност да
спре автомобила преди настъпването на удара и така да предотврати ПТП. Като не
е сторил това е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата – това
по чл.20, ал.2, изр.2
от ЗДвП – изискващ
от водачите на пътни
превозни средства да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението. Подсъдимият К. като е нарушил това правило сам
се е поставил в невъзможност да
предотврати настъпването на ПТП.
Останалите нарушение на
правилата за движение по пътищата вменени във вина на подсъдимия К. с
повдигнатото му обвинение, а именно тези по чл.5, ал.1 и ал.2 от ЗДвП и по
чл.116 от ЗДвП съдържат общи правила и съобразно константната съдебна практика
нямат връзка със съставомерния резултат и подсъдимият следва да бъде оправдан
по тях.
Що се касае до
обвинеието за нарушен чл.20, ал.2, изр. 1 от ЗДвП регламентиращ съобразенана
скорост, доколкото никоя от АТЕ не е дала заключение за движението на
подсъдимия К. с несъобразена скорост и за наличието на връзка между това
нарушение и възникналото ПТП, също следва да бъде постановено оправдаването му
по обвинението за допускане и на това нарушение на ЗДвП.
Несъмнено
съществен принос в причиняването на ПТП има самата пострадала Н.М.,
която към момента на удара, под въздействието на алкохолно опиянение /със
съдържание 2.07 промила на алкохол в кръвта/, е лежала на пътното платно в
тъмната част на денонощието, облечена в тъмни дрехи без светлоотразителни
елементи.
С оглед на
това съдът намира, че пострадалата като е допуснала нарушения на правилата за движение по пътищата
като пешеходец е допринесла за настъпването на ПТП и за настъпилия съставомерен
резултат и в случая е налице съпричиняването му.
От субективна страна
деянието е извършено от подсъдимият при форма на вина несъзнавана
непредпазливост – небрежност по смисъла на чл.11, ал.3, предл.1 от НК, тъй като
не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и
е могъл да ги предвиди.
ПО ВИДА И
РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЯТА
При определяне
вида и размера на наказанието съдът се съобрази с принципите на
законоустановеност и индивидуализация на наказанието.
Съгласно първия
принцип в специалната част на закона за извършеното от подсъдимия К.А.К. престъпление по чл.343,
ал.1, б.“в” от НК е предвидено наказание лишаване от свобода от две до шест
години.
При определянето
и индивидуализацията на наказанието съдът отчете направеното от подсъдимия
самопризнание по реда на чл. 371, т.2 от НПК и анализира обществено опасния
характер на деянието и дееца, както и всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства.
Като смекчаващи отговорността на подсъдимия К. обстоятелства съдът отчете:
чистото му съдебно минало; добрите характеристични данни за личността му;
оказаното съдействие в хода на ДП за разкриване на обективната истина по
случая; изразеното искрено разкаяние и съболезнованията, изказани на братята на
загиналата. Като смекчаващо
обстоятелство съдът отчете и съпричиняването на вредоносния резултат от самата
пострадала, като следва да следва да се отчете съществения й принос за това.
Ниска степен на
обществена опасност разкрива настоящото деяние, с оглед спецификите на случая –
съществен принос на пострадалата за настъпването му, и допуснато от дееца само
едно нарушение на правилата за движение.
Ниска степен на
обществена опасност разкрива и подсъдимият като извършител, тъй като настоящото
престъпление, извършено от него по непредпазливост, е изолиран случай в
житейския му път.
Съдът, с оглед на гореизложеното
и на основание чл.373, ал.2 от НПК във вр. с чл.58а, ал.1
от НК индивидуализира наказанието лишаване от свобода при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, в размер на две години, което като намали
с една трета и наложи на подсъдимият К. наказание лишаване от свобода за срок
от една година и четири месеца.
Съдът прие, че изброените смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства не са многобройни, нито някое от тях е изключително по см. на
чл.55, ал.1 от НК и не са налице основанията за приложение на чл.58а, ал.4 от НК.
Съдът счете, че са налице предпоставките визирани
в чл.66, ал.1 от НК и за постигане целите на наказанието и преди всичко за
поправянето и превъзпитанието на конкретния извършител не се налага същото да
бъде изтърпяно ефективно. От съществено значение за определяне на начина на изтърпяване
на наказанието са всички обстоятелства, които имат отношение към личността на
подсъдимия и очертават личната му обществена опасност. В случая личната
обществена опасност на подсъдимия К., както се посочи, е ниска. Той не е
осъждан, с добра характеристика е, осъзнава вината си и се разкайва. Очевидно причиненото
ПТП е трагичен инцидент в живота му, чиито последици той напълно осъзнава,
видно от процесуалното му поведение. Съдът не намери пречки за отлагане
изпълнението на наказанието, защото процесът на поправяне и превъзпитание на подсъдимият
е започнал и не се налага той да бъде изолиран от обществото в затворнически
условия.
Предвид изложеното съдът
намери, че за поправянето на подсъдимия не е наложително той да изтърпи
наказанието, което следва да бъде отложено за срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила.
Съдът на основание чл.343г, вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК наложи на подсъдимия К. и наказание лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, като при определяне срока на това наказание отчете
изложените вече /за наказанието лишаване от свобода/ смекчаващи отговорността обстоятелства. Отчитайки тези
обстоятелства съдът прие, че срок от една година и четири месеца на наказанието лишаване от право да
управлява моторно превозно средство е достатъчен, за да се постигнат целите
както на специалната, така и на генералната превенция.
Съдът се произнесе по вещественото доказателство по делото - лек автомобил марка “Форд“,
модел “Фокус“, с рег. № СТ 8003 ВС, намиращ се на съхранение в РУ - Казанлък, като
постанови да се върне на собственика К.А.К.,
ЕГН **********.
На основание чл.189,
ал.1 и ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия бяха възложени направените по делото
разноски в хода на досъдебното производство в размер на 2492,82 лв. /две
хиляди четиристотин деветдесет и два лева, 82 стотинки/, като
съдът го осъди да ги заплати в полза на Министерство
на вътрешните работи по бюджетната
сметка на ОД на МВР – Стара Загора.
Съдът постанови подсъдимият К.А.К. да заплати на всеки от частните обвинители С.К.М., ЕГН **********, К.К.Т., ЕГН **********
и Д.К.М., ЕГН **********, и тримата с адрес гр. К., ***, направените от
него разноски по делото в размер на по 300 /триста/ лева.
Водим от горните
мотиви, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: