РЕШЕНИЕ
№ 2357
гр. Бургас, 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ Гражданско дело №
20232120107799 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена искова молба от „СПРИНГ
СТРОЙ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, ул. „Фердинандова“ № 96, представлявано от Маринела Димитрова
Василева, с която са предявени обективно съединени искове по чл. 422, вр. чл.
415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 266, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за приемане
на установено, че „СЕВАН С.В.“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: с. Твърдица, общ. Бургас, местност Батака, Производствена база
SEVAN, ПИ с идентификатор 72151.17.37, представлявано от Севак
Хуршудян, дължи на ищеца сумата в размер на 1980 лева, представляваща
главница за неизплатено възнаграждение по сключения между страните
договор за доставка и монтаж на дограма на обект на „СЕВАН С.В.“ ЕООД,
находящ се в област Бургас, общ. Бургас, ** Производствена база SEVAN, ПИ
с идентификатор 72151.17.37, съгласно договор, сключен на 05.09.2021 г., по
повод на който била издадена фактура №**********/08.09.2021 г., сумата в
размер на 445,86 лв., представляваща мораторна лихва върху неизплатеното
възнаграждение по тази фактура от 01.10.2021 г. до 20.10.2023 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 21.10.2023 г., до окончателното изплащане на
задължението, както и сторените в заповедното и исковото производство
разноски, за които вземания е издадена Заповед № 3107 от 23.10.2023 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.410 от ГПК
по ч.гр.д. № 6259/2023 г. на Районен съд – Бургас.
1
В исковата молба (и в уточнителната молба) се твърди, че между
страните бил сключен неформални договори за доставка и монтаж на ПВЦ
дограма – първият договор на 14.04.2021 г., по повод на който била издадена
фактура №**********/14.04.2021 г., а вторият на 05.09.2021 г., по повод на
който била издадена фактура №**********/08.09.2021 г. Уговорките по двата
договора били правени устно и посредством електронна кореспонденция.
Твърди се, че по силата на тези договорки ищецът следвало да изработи
и монтира дограма на посочения в исковата молба обект на ответника,
съгласно оферти, съдържащи подробно техническо и ценово предложение и
потвърдени своевременно от ответника. По договора от 14.04.2021 г. –
доставка и монтаж на дограма на обща стойност от 6474,00 лв. с ДДС със срок
за изпълнение две седмици и по договор от 05.09.2021 г. – доставка и монтаж
на дограма на обща стойност 6084,00 лв. с ДДС със срок на изпълнение две
седмици. Ответникът следвало да заплати изработеното, съгласно
договореното – 50 % авансово плащане по първия договор, а остатъкът при
условията на чл. 303, ал. 3 от ТЗ: в 14-дневен срок от получаване на фактурата,
а цялото задължение по втория договор също следвало да бъде заплатено при
условията на чл.303, ал.3 ТЗ в 14-дневен срок от получаване на фактурата.
Наведени са твърдения, че по така издадените фактури били извършени
частични плащания от страна на възложителя, както следва: по първата
фактура били в общ размер от 5974 лв. и по втората в общ размер от 3042 лв.
Сочи, че била издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по реда на чл. 410 от ГПК, като длъжникът подал възражение по отношение на
сумата в размер на 1980 лв. по фактура №**********/08.09.2021 г.
Моли да бъде установено със сила на присъдено нещо, че „СЕВАН С.В.“
ЕООД му дължи сумата в размер на 1980 лева, представляваща главница за
неизплатено възнаграждение по сключения между страните договор за
доставка и монтаж на дограма на обект на „СЕВАН С.В.“ ЕООД, находящ се в
област Бургас, общ. Бургас, с. Твърдица, м. „Батака“, Производствена база
SEVAN, ПИ с идентификатор 72151.17.37, съгласно договор, сключен на
05.09.2021 г., по повод на който била издадена фактура
№**********/08.09.2021 г., сумата в размер на 445,86 лв., представляваща
мораторна лихва върху неизплатеното възнаграждение по тази фактура от
01.10.2021 г. до 20.10.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 21.10.2023 г., до
окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена
Заповед № 3107 от 23.10.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 6259/2023 г. на Районен
съд – Бургас.
Претендират се и разноските, направени в исковото и заповедното
производство. Представят писмени доказателства.
В срокът по чл. 131 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от
ответника, с който оспорва предявените искове, като неоснователни.
Оспорва предявените искове по основание и размер и като такива ги
счита за неоснователни. Твърди, че ответникът не дължи плащане на сумата в
2
размер на 1980 лв., представляваща неплатен остатък от главница по Фактура
№**********/08.09.2021 г., издадена по договор за доставка и монтаж на
дограма. Посоченото вземане било погасено чрез прихващане с вземане на
ответника към ищеца в същия размер за връщане на платена цена за продадена
метална двукрила фасадна врата цвят RAL7016 с широчина 2500 мм и
височина 2690 мм с включен монтаж на стойност 1980 лв. с ДДС. Не оспорва,
че между страните съществуват правоотношения, свързани с довършителни
работи на обект: Производствена база SEVAN, находяща се в с. ***,
собственост на ответното дружество.
Твърди, че между двете дружество било налице правоотношение по
сключен договор за продажба и монтаж на три броя метални двукрили
фасадни врати на обща стойност 5220 лв. с ДДС, по който била издадена
фактура №51/18.06.2020 г. Между тях бил налице и сключен договор за
доставка и монтаж на ПВЦ дограма на стойност 6474 лв. с ДДС, по който
били издадени фактури от 14.04.2021 г. и 08.09.2021 г.
Твърди се, че в изпълнение на договора за продажба на врати ищецът
доставил на обекта на ответника три броя двукрили врати. При опита за
монтаж на вратите, една от тях се огънала от вятъра и от страна на ответника
се установило, че доставените врати били некачествени, изработени от
неподходящи материали, непозволяващи използването им като фасадни врати,
поради което монтажът бил преустановен. Ищцовото дружество било
уведомено, че доставените вещи не отговаряли на договореното, същите били
с недостатъци, които не позволявали ползването им по предназначение.
Ищецът приел всички възражения по направената рекламация. Било
договорено ищецът да издаде кредитни известия по фактурата, с която били
заплатени вратите. Била постигната договореност подлежащата на връщане от
ищеца сума да бъде прихваната със стойността на дължимите от ответника
последващи плащания за доставена и монтирана ПВЦ дограма, като ищецът
от своя страна да се вземе вратите от обекта на ответника. От страна на ищеца
били издадени две кредитни известия на стойност от по 3240 лв. за две от
вратите и 1980 лв. за последната врата и монтаж. Стойността на вратите по
първото кредитно досие била прихваната от стойността на доставената и
монтирана от ищеца дограма. Ищецът анулирал кредитното известие на
стойност 1980 лв. за третата врата.
Предвид изложеното, счита, че за ответното дружество е възникнало
вземане в размер на 1980 лв. за връщане на стойността на вратата с монтажа,
което вземане било прихванато с част от вземането на ищеца към ответника по
Фактура № **********/08.09.2021 г. до размера от 1980 лв.
Моли предявеният иск за сумата в размер на 1980 лв. да бъде отхвърлен
като неоснователен. Прави възражение за прихващане. Претендират се
разноските по делото. Прави доказателствени искания.
В съдебно заседание ищецът взема становище по същество, като
поддържа предявените искове.
Ответникът се явява в съдебно заседание и взема становище по
същество, като оспорва исковете.
3
Съдът е сезиран с обективно съединени установителни искове с правна
квалификация чл. 422, вр. с. чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 266, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
като същите са допустими.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
На 18.06.2020 г. ищецът е издал на ответника Фактура № 51 за доставка
и монтаж на 3 бр. метални двукрили фасадни врати на обща стойност 5220 лв.
с ДДС. Срокът за плащане на фактурата е 35 дни след аванс 50 %.
На 06.10.2020 г. ответникът е изпратил до ищеца имейл с текст: „Моля
да ми изпратиш твоето предложение за компенсация на вратите, понеже двете
врати ги сменям и ще ги демонтираме, понеже така няма как да ми останат по
сградата“.
На 09.10.2020 г. ищецът е отговорил на ответника с имейл, че има две
алтернативни предложения: да върне 1000 лв. като компенсация или да
поръча две нови врати. Заявил е също, че за ремонта и боядисването на
вратите е дал отделно 380 лв.
На 20.10.2020 г. ищецът е написал на ответника, че му трябва аванс за
последната поръчка. Сумата по предложението е 1920 без ДДС, 384 ДДС,
общо 2304 лв. с ДДС, от които аванс 1600 лв., доплащане 704 лв.
На 21.10.2021 г., в 9:57 ч. ответникът е попитал: „А какво правим с
вратите?“.
На 21.10.2021 г., в 14:35 ч. ищецът е отговорил: „Очаквам твоето
предложение. Аз вече направих моите“.
На 22.10.2020 г. ответникът е изпратил на ищеца имейл със следното
съдържание: „Връщам трите врати, ти не ми даваш пари, а вместо тях ми
изработваш дограмата, както и ще поема транспорта до Италия до завода,
защото в нашата заявка, както и във фактурата пише метални врати, а тези не
са метални“.
На 25.10.2020 г. ищецът е изпратил на ответника имейл, в който е
заявил: „Добре, Севак, ще направя тази дограма като компенсация. Поръчал
съм профилите. Пращам ти и документи за вратите. Не се подвеждай да си
мислиш, че са правени в някой гараж. Според мен е по-добре да им търсим
купувач за втора употреба врати“.
На 27.10.2020 г. ответникът е изпратил имейл до ищеца, в който му
благодари за разбирането и съгласието. Попитал е кога ще изтегли вратите.
На 28.10.2020 г. ищецът е отговорил с имейл на ответника, че може да
организира извозването на вратите още същата седмица или след монтажа на
дограмата.
На 27.11.2020 г. ищецът е издал на ответника Кредитно известие № 103
за 2 бр. метални двукрили фасадни врати на стойност 3240 лв. с ДДС, а на
20.12.2020 г. – Кредитно известие № 125 за още една врата на стойност 1980
лв. с ДДС. И двете известия са издадени към Фактура № 51/18.06.2020 г.
4
На 14.04.2021 г. ответникът е изпратил имейл до ищеца, в който му
благодари за офертата, потвърждава изработката на дограмата на източната и
западната фасада и моли за фактура.
На 14.04.2021 г. ответникът е издал на ищеца Фактура № 114 за
„дограма по договор“ на стойност 6474 лв. с ДДС. По делото е приложена
оферта, която съответства на фактурата (л. 20-21 от исковото дело).
На 08.09.2021 г. ответникът е издал на ищеца Фактура № 124 за
„дограма ПВЦ и алуминий по договор“ на стойност 6034 лв. с ДДС. По делото
е приложена оферта, която съответства на фактурата (л. 23-26 от исковото
дело).
На 20.12.2021 г. ищецът е изпратил имейл до ответника, че до 21.12.2021
г. ще отстрани договореното по двукрилата алуминиева врата и дръжките на
прозорците.
На 13.01.2022 г. ответникът е изпратил имейл до ищеца, че кредитно
известие е за върнатата врата. Ответникът е посочил, че по оферта дограмата
струва 5070 лв., като са платени 2535 лв. – аванс по Фактура № 124/01.12.2021
г., и че за 1650 лв. по Кредитно известие № 125/20.12.2021 г. прави
прихващане и остават за плащане 885 лв. Ответникът е заявил също, че ще
заплати остатъка от 500 лв. по Фактура № 114/14.04.2021 г.
На 20.01.2022 г., в 11:52 ч., ищецът е отправил покана чрез имейл до
ответника да заплати задълженията си по следните фактури: по Фактура №
114/14.04.2021 г. за 500 лв. и по Фактура № 124/08.09.2021 г. за 3042 лв., общо
3432 лв. с ДДС. Посочено е, че фактурите са за извършена изработка, доставка
и монтаж на дограма. В имейла се съдържа и следното изявление: „След
Вашите забележки по дограмата, същите бяха отстранени в кратък срок“.
На 20.01.2022 г., в 14:24 ч., ответникът е изпратил на ищеца имейл, в
който е попитал дали ще заплати кредитно известие № 125/01.01.2022 г. и кой
ще изнесе „бракуваната врата, която е демонтирана и чака да се махне“ от
базата му. Посочено е, че задължението на „СЕВАН С.В.“ ЕООД е 1562 лв. с
ДДС.
На 27.01.2022 г. ответникът е изпратил до ищеца рекламация във връзка
с доставката на 3 бр. метални двукрили фасадни врати. В рекламацията е
описано, че вратите са с недостатъчно качество и не отговарят на
договорените изисквания. Посочено е, че вратата е неизползваема. Отправена
е покана в седемдневен срок да бъде изтеглена вратата, предмет на
рекламацията.
На 20.10.2023 г. „СПРИНГ СТРОЙ“ ЕООД е подало до Районен съд –
Бургас заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу
„СЕВАН С.В.“ ЕООД за заплащане на 3532 лв. с ДДС, от които: 500 лв. –
неплатен остатък по Фактура № 114/14.04.2021 г. на стойност 6474 лв. с ДДС,
след извършени частични плащания от страна на длъжника (30.04.2021 г. –
3237 лв., 31.05.2021 г. – 737 лв., 31.05.2021 г. – 2000 лв.) и 3042 лв. – неплатен
остатък по Фактура № 124/08.09.2021 г. на стойност 6084 лв. с ДДС, след
извършено на 08.09.2021 г. плащане в размер на 3042 лв. Претендира се и
лихва за забава в размер на 129,55 лв. по Фактура № 114/14.04.2021 г. в размер
5
на 129,55 лв. за периода от 01.06.2021 г. до 20.10.2023 г., 685 лв. по фактура №
124/08.09.2021 г. за периода от 01.10.2021 г. до 20.10.2023 г., както и законната
лихва от подаването на заявлението до окончателното изплащане.
На 23.10.2023 г. е издадена Заповед № 3107 по ч. гр. д. № 6259/2023 г. на
Районен съд – Бургас, с която заявлението на кредитора е уважено изцяло.
На 23.11.2023 г. „СЕВАН С.В.“ ЕООД е подало възражение по чл. 414
ГПК, като е признало задължението по Фактура № 114/14.04.2021 г. в размер
на 500 лв. и лихвата за забава в размер на 134,46 лв. Признало е задължението
по Фактура № 124/08.09.2021 г. до размера на сумата от 1062 лв. и за лихва в
размер на 249,59 лв. Задължението не е признато за сумата от 1980 лв. по тази
фактура, съответно и за акцесорните претенции. Дружеството е представило
доказателства, че е направило опит да плати по сметката на кредитора,
посочена в заповедта за изпълнеше, но се е оказало, че такава не съществува.
На 27.11.2023 г. съдът е дал указания на заявителя в тридневен срок да
подаде становище, в противен случай съдът ще обезсили частично заповедта
за изпълнение.
На 01.12.2023 г. кредиторът е представил актуална банкова сметка.
На 22.12.2023 г., след дадени указания, „СПРИНГ СТРОЙ“ ЕООД е
предявило иск по чл. 422, ал. 1 ГПК срещу „СЕВАН С.В.“ ЕООД за пълния
размер на вземанията по заповедта.
На 19.02.2024 г. длъжникът е подал молба по делото, че все още не му е
предоставена банкова сметка и не може да плати.
С молба от 08.03.2024 г. длъжникът е представил данни за плащане на
частта от задължението, която е признал.
На 18.03.2024 г., преди да е изпратен препис от исковата молба на
ответника, ищецът е уточнил, че претендира само сумата от 1980 лв. с ДДС.
По делото е приета декларация за съответствие, издадена на „СПРИНГ
СТРОЙ“ ЕООД от „ПРОМЕТ БЪЛГАРИЯ“ ООД. Според нея процесната
двукрила метална врата е произведена от фирма с адрес в Италия. Описано е,
че вратите са произведени от метална горещо поцинкована каса и крило,
изработени от два листа горещо поцинкована ламарина с пълнеж от
минерална вата.
По делото е разпитан П.В. който е съпруг на управителя на ищцовото
дружество и служител в него. Той сочи, че са поръчани 3 бр. двукрилни врати.
Две от тях имали нарушен външен вид от транспорта. Ответникът поискал
компенсация и ищецът предложил два варианта: да ремонтира вратите и да
заплати обезщетение от 1000 лв. или да постави две чисто нови врати.
Ответникът отказал и двата варианта, като в крайна сметка се споразумели да
изработят дограма на стойност около 2300 лв. Издадена била фактура за малко
повече от 3000 лв. с цел дружеството да няма задължение по кредитно
известие. Според свидетеля чак по-късно ответникът предявил претенция за
третата врата. След монтирането на вратите се оказало, че те не са подходящи
за мястото, защото духа много и ги завърта. Заради това ответникът решил да
замени вратите с ролетни. Той поискал да върне и трите врати, но ищецът не
6
се съгласил, защото третата врата била наред. Свидетелят отрича да е имало
уговорка да издаде кредитно известие за третата врата. Осъзнал, че ако не
издаде фактура, за която е кредитното известие, фирмата ще се задължи с
кредитно известие. По-късно, след като ответникът отказал да приеме
фактурата и кредитното известие, ищецът ги анулирал.
По делото е разпитан и С.Т., който е служител в ответното дружество.
Той дава сведения, че още при сключване на договора за вратите е уточнено,
че същите трябва да са масивни и издръжливи на метеорологични условия,
тъй като мястото е по-ветровито. Вратите били избрани по каталог, като
страните се доверили на експертизата на ищеца. Едната врата имала
поражения при доставката, а другата по време на монтажа се изкривила от
вятъра. При натиск самата врата се огъвала. Управителят на ответното
дружество, като видял вратите, преустановил монтажа и казал на ищеца, че
иска да върне вратите, защото не отговарят на поръчаното. Страните се
договорили с подлежащата на връщане сума да се изработи дограма. В края на
2020 г. представители на ищеца дошли да вземат вратите, но взели само две,
защото автомобилът не ги събрал. Казали, че ще вземат третата врата при
доставката на дограмата. Уговорката била при всяка доставка на дограма да се
издава кредитно известие, а не фактура за дограма. Това се случило само за
две от вратите, но с последната имало проблеми. Трябвало за третата врата да
бъде издадено кредитно известие, но издали само фактура и се скарали. Тогава
ищецът анулирал последната фактура и кредитното известие.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
закона, съдът достигна до следните правни изводи:
В полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на чл. 410 ГПК
заповед за изпълнение за претендираните суми. В изпълнение на указанията
на заповедния съд, заявителят в законоустановения срок е предявил исковете
за установяване на вземането, които са допустими.
След подаване на заявлението по чл. 410 ГПК длъжникът е заплатил
част от вземането на кредитора. Спорно е останало вземането по Фактура №
124/08.09.2021 г. над сумата от 1062 лв. до сумата от 3042 лв., съответно и за
акцесорните претенции, поради което кредиторът е избрал да предяви иск по
чл. 422, ал. 1 ГПК само за нея (съгласно уточнителната молба от 18.03.2024 г.).
За останалата част от сумата в указания от съда срок не е предявен иск по чл.
422, ал. 1 ГПК, поради което заповедта за изпълнение е следвало да бъде
обезсилена на основание чл. 415, ал. 5 ГПК. Не са налице предпоставките по
чл. 414а ГПК, тъй като длъжникът не е платил в срока за доброволно
изпълнение (дори и след предоставяне на правилната сметка се е забавил с
плащането). Кредиторът е можел да предяви иска за цялото вземане и искът да
се отхвърли като платено в хода на процеса, но не го е направил. Няма пречка
обезсилването по чл. 415, ал. 5 ГПК да стане с настоящото решение.
Според съда от кореспонденцията между страните може да се изведе
последователността на преговорите между тях:
На 06.10.2020 г. ответникът се е оплаквал от качеството на две от трите
доставени врати и е поискал компенсация.
7
На 09.10.2020 г. ищецът е отправил оферта действието на договора да
бъде запазено, като или се заплати обезщетение, или се поръчат нови врати.
Това са правата на поръчващия по чл. 265, ал. 1 ЗЗД.
На 22.10.2020 г. ответникът е направил контраоферта да върне на ищеца
и трите врати, а ищецът да не връща фактически дадените суми за
възнаграждение, а същите да бъдат цена по нов договор за покупко-продажба
и монтаж на дограма. По същество ответникът предлага договорът да бъде
прекратен по взаимно съгласие, като се новират задълженията. Този извод е
логичен, тъй като предложението касае последиците от прекратяването –
връщането на насрещните престации по договора, като платеното по
прекратения договор да има характера на авансова платено възнаграждение
по новия договор.
На 25.10.2020 г. ищецът се е съгласил с отправената контраоферта. Така
по делото се установява сключването на нов договор, който представлява
новация. Видно от електронната кореспонденция задълженията са пдоновени,
като ответника се е задължил да върне и трите врати, като задължението и за
трите врати следва да се счита за възнаграждение за изработването на
дограма. Тази изрична воля личи от уговорката между страните, като
електронната кореспондениця между страните, след като не е оспорена,
следва да се приеме за писмена уговорка.
Спорно между страните е дали сумата от 1980 лв. е била прихваната или
може да се прихване с възнаграждението, дължимо за доставката на третата
врата и монтажа на трите врати. Според настоящата инстанция не е налице
прихващане, но исковете са неоснователни.
Според настоящия съд, в момента на новиране на договора са се
погасили паричните задължения между страните, като ищцовото дружество е
било задължено да осъществи монтажа на дограми, който монтаж не е
предмет на настоящото дело. Това е така защото страните са уговорили сумите
за трите врати да служат като възнаграждение по новия договор.
Следва да се има предвид, че ответното дружество към настоящия
момент е задължено да върне третата врата на ищеца, доколкото са налице
данни, че същата все още се съхранява при ответника.
Установява се, че както вземането, което е предмет на делото не
съществува към момента на предявяване на иска, така и вземането с което се
иска да се извърши прихващане също не съществува. Поради това
предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
Предвид недължимостта на главните вземания, недължимо е и
акцесорното вземане за лихва за забава.
Предвид изхода на спора, ищецът следва да заплати на ответника
направените от него съдебно-деловодни разноски в заповедното и исковото
производство. Той е претендирал 500 лв. за адвокатско възнаграждение в
заповедното производство и 800 лв. за адвокатско възнаграждение в исковото
производство. Представено е доказателство за заплащане само на
възнаграждението в размер на 500 лв. (договор за правна защита и съдействие
на л. 18 от заповедното дело), но не и на това в размер на 800 лв., което е
8
платимо по банков път (л. 57 от исковото дело). Поради изложеното следва да
се присъдят само 500 лв. за заповедното производство. Съгласно т. 10в и т. 12
от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ВКС,
ОСГТК, присъдените със заповедта за изпълнение разноски за заповедното
производство не се включват в предмета на установителния иск по чл. 422
ГПК, а представляват законна последиците от уважаването, респективно
отхвърлянето на иска. Поради това съдът в исковото производство следва да
разпредели отговорността за разноските по издаване на заповедта за
изпълнение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, вр.
чл. 266, ал. 1 ЗЗД на „СПРИНГ СТРОЙ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Фердинандова“ № 96, представлявано
от Маринела Димитрова Василева, за приемане на установено, че „СЕВАН
С.В.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.
Твърдица, общ. Бургас, местност Батака, Производствена база SEVAN, ПИ с
идентификатор 72151.17.37, представлявано от Севак Хуршудян, дължи
сумата от 1980 лева, представляваща главница за неизплатено възнаграждение
по сключен между страните договор за доставка и монтаж на дограма на обект
на „СЕВАН С.В.“ ЕООД, находящ се в област Бургас, общ. Бургас, **,
Производствена база SEVAN, ПИ с идентификатор 72151.17.37, сключен на
05.09.2021 г., по повод на който е издадена фактура № **********/08.09.2021
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление в заповедното
производство – 20.10.2023 г. до окончателното изплащане, за което вземане е
издадена Заповед № 3107 от 23.10.2023 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6259/2023 г.
на Районен съд – Бургас, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. 86, ал. 1 ЗЗД на
„СПРИНГ СТРОЙ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ул. „Фердинандова“ № 96, представлявано от
Маринела Димитрова Василева, за приемане на установено, че „СЕВАН С.В.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Твърдица, ***,
Производствена база SEVAN, ПИ с идентификатор 72151.17.37,
представлявано от Севак Хуршудян, дължи сумата от 445,86 лв.,
представляваща мораторна лихва върху сумата от 1980 лева – главница за
неизплатено възнаграждение по сключен между страните договор за доставка
и монтаж на дограма на обект на „СЕВАН С.В.“ ЕООД, находящ се в област
Бургас, общ. Бургас, ***Производствена база SEVAN, ПИ с идентификатор
72151.17.37, съгласно договор, сключен на 05.09.2021 г., по повод на който е
издадена фактура № **********/08.09.2021 г., за което вземане е издадена
Заповед № 3107 от 23.10.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6259/2023 г. на Районен съд –
9
Бургас като неоснователен.
ОБЕЗСИЛВА Заповед № 3107 от 23.10.2023 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
6259/2023 г. на Районен съд – Бургас, в частта, с която „СЕВАН С.В.“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. ** Производствена
база SEVAN, ПИ с идентификатор 72151.17.37, представлявано от Севак
Хуршудян, е осъдено да заплати на „СПРИНГ СТРОЙ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул.
„Фердинандова“ № 96, представлявано от Маринела Димитрова Василева,
сумата от 500 лв. – главница, представляваща остатък от неплатена сума по
издадена фактура № 114/14.04.2021 г. на стойност 6474 лв. и падеж 31.05.2021
г.; сумата от 129,55 лв. – лихва за забава върху главницата от 500 лв. за
периода от 01.06.2021 г. до 20.10.2023 г., сумата от 1062 лв. по Фактура №
124/08.09.2021 г., както и сумата от 249,59 лв. – лихва за забава върху
главница от 3042 лв. за периода от 01.10.2021 г. до 20.10.2023 г.
ОСЪЖДА „СПРИНГ СТРОЙ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Фердинандова“ № 96, представлявано от
Маринела Димитрова Василева, да заплати на „СЕВАН С.В.“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: с. Твърдица, общ. Бургас,
местност Батака, Производствена база SEVAN, ПИ с идентификатор
72151.17.37, представлявано от Севак Хуршудян, сумата от 500 лв. – разноски
за адвокатско възнаграждение в заповедното производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Бургас
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
10