№ 837
гр. Плевен, 20.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Зорница Д. Димитрова Банкова
при участието на секретаря Станислава Т. Станева
като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско
дело № 20234430105114 по описа за 2023 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Пред ПлРС е депозирана искова молба от „***“ ЕАД против К. К***. В
молбата се твърди, че На 25.11.2021 г. е подписано Приложение №
1/25.11.2021 г. на осн. чл. 1.3 от сключения на 31.08.2018 г. Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ на основание чл. 99 от ЗЗД
между “***” ЕАД, с ЕИК *** /Банката/ и „***” ЕАД, с ЕИК *** /***/, по
силата на което вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит
с № ***, сключен между Банката и К. В. К***, е прехвърлено в полза на „***”
ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения, принадлежности и лихви,
което вземане е индивидуализирано в Приложение 1 от 25.11.2021 г. към
Рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
31.08.2018/ г.С цел спазване изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679 на
Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на
физическите лица във връзка с обработването на лични данни относно
свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО
(Общ регламент относно защитата на данните (ОРЗД)) приложение № 1 се
предоставя със заличени лични данни на физическите лица, които не участват
1
в настоящия съдебен процес.Съгласно принципите, залегнати в чл. 5, nap. 1,
б. „г“ и „е“ от ОРЗД, администраторът е длъжен да ограничи обработването
на личните данни на физическите лица до минимум и да прилага такива
мерки за защита, които да гарантират, че данните на субектите няма да бъдат
засегнати по неблагоприятен начин.Ето защо в извлечението на приложение
№ 1 са включени само и единствено личните данни на участващите в
настоящия правен спор субекти. Личните данни на другите физически лица са
заличени. Обратното би означавало превишаване на целите, за които се
обработват личните данни, и нарушаване на горепосочените принципи.В
приложение № 1 и договора за цесия е заличена и търговската информация,
която също е ирелевантна за процесния случай.Съгласно чл. 3.6. от рамковия
договора за цесия, ***, в качеството на цесионер се е задължила от името на
цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия, за
което *** има изрично пълномощно от “***” ЕАД. В изпълнение на
договорните задължения и изискванията на закона на ответника е изпратено
по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия от страна на
Банката с Изх. № ***/*** от 25.11.2021 г., което се върнало в цялост като
непотърсено.Към настоящата искова молба представя заверено копие от
уведомлението за извършената цесия от страна на “***” ЕАД с Изх. № УПЦ-
С-ТБИ/*** от 25.11.2021 г. и моли съда да връчи същото на ответника, ведно
и с исковата молба и приложенията към нея. Позовава се на постановените от
ВКС на основание чл. 290 и 291 от ТПК Решение № 3/16.04.14 г. по т. д. №
1711/2013 г. на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на II
т. о.,съгласно които ако към исковата молба по иск на цесионера, е
приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия,
същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от
исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99
ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника,
на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда,
като факт от значение за спорното право.С оглед факта, че Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен иск не е подадено от
ищеца „***“ ЕАД, се позовава на т. 10.б. от ТР 4/2013 г. на ОСГТК,
съгласно която ВКС е привел, че настоящият иск би могъл да се предяви и от
цесионера ако е спазил срока по чл. 415, ал.1 ГПК, от датата на връчване на
указанията на съда на цедента. В тази насока е и Определение № 329 от
2
31.05.2011 г. на ВКС по ч.гр.д. № 226/2011 г., 4-то г.о., ГК с докладчик
съдията Мими Фурнаджиева, съгласно което „не е предвидена /в закона/
забрана след издаване на заповед за изпълнение на парично задължение,
вземането да бъде прехвърлено от кредитора - заявител....законът не обвързва
разрешаването на повдигнат материалноправен спор в исков процес,
непременно със заявителя в заповедното производство“. Също в тази насока е
и Определение № 366 от 19.05.2011 г. на ВКС по т.д. № 994/10 г., 1-во т.о., ТК
с докладчик съдията Дария Проданова, съгласно което ВКС е постановил, че
е допустимо да бъде подаден иск за установяване на вземането по издадена
заповед за изпълнение от новия кредитор /цесионер по договор за цесия/ на
длъжника, когато вземането по заповедта за изпълнение е цедирано преди да
е подадено възражението срещу същата.В Определение № 665 от 04.11.2019 г.
по ч. т. дело № 2390 от 19 г. на II т.о. На ВКС със съдия докладчик Татяна
Върбанова е допуснат въпроса: „При частно правоприемство, основано на
договор за цесия, настъпило след издаване на заповедта за изпълнение,
легитимиран ли е цесионерът да предяви иска по чл.422 ГПК, ако заповедта
за изпълнение е издадена на основание чл.417, т.2 ГПК с оглед особеното
качество на кредитора - банка, каквото качество цесионерът
няма?“.Върховният съд е отговорил, че задължителната практика на ВКС,
обективирана в т. 106 от ТР по д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно
която при частно правоприемство при прехвърляне на вземането чрез договор
за цесия, настъпило в периода след издаване на заповедта за изпълнение до
предявяване на иска по чл. 422 ГПК, легитимиран да участва в
производството по установителния иск е цедентът, с приложение на нормата
на чл.226 ГПК. Изрично е посочено обаче, че легитимиран да предяви иска е
и цесионерът, ако е спазил срока по чл.415, ал.1 ГПК /ал. 4 в сегашната
редакция на ГПК/.На основание цитирана практика на ВКС, и с оглед на това,
че длъжникът не е намерен на посочените адреси и е уведомен чрез залепване
по реда на чл. 47 от ГПК за издадената Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 и чл. 418 от ГПК, по ч. гр. д. № 6727/2019 г., по описа
на Районен съд - Плевен, *** ЕАД възниква правен интерес да предяви
настоящата искова молба срещу К. В. К***.Процесното вземане произтича от
сключен на 11.06.2018 г. Договор за потребителски кредит с № *** между
„***“ ЕАД и К. В. К***, съгласно който кредитора е предоставил кредит в
размер на 1120.00 лв., за общо ползване, която сума ответникът се е задължил
3
да върне на Кредитора ведно с уговорените лихви до 15.08.2019г. /чл. 6 от
Договора/ на равни месечни вноски, всяка в размер на 91.03 лв., без
последната вноска, която е изравнителна и е в размер на 91.08 лв.Съгласно чл.
9 от Договора, за отпусната сума се дължи възнаградителна лихва с годишен
лихвен процент от 21.26 %. А в случай на просрочие, съгласно чл. 9.4. от
Договора, се дължи и лихва за просрочие в размер на законната лихва,
начислена върху просрочената главница за периода на просрочието.В чл. 11.2
от Договора е инкорпориран и погасителния план към него, съгласно който
първата дължима месечна погасителна вноска е с падежна дата 15.07.2018 г., а
последната е 15.08.2019г.Видно от извлечението от счетоводните книги на
„***“ ЕАД, приложено по ч. гр. д. № 6727/2019 г., по описа на Районен съд -
Плевен, към датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за
изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417, т. 2 от ГПК, ответникът
не е възстановил на дружеството следните суми: главница в размер на 348.59
лв., договорна лихва в размер на 10.94 лв., дължима за периода от 15.05.2019
г. до 15.08.2019г. и обезщетение за забава в размер на 30.76 лв., дължимо за
периода от 15.05.2019 г. до 07.10.2019 г., ведно със законната лихва от
15.05.2019 г. до изплащане на вземането, като до датата на подаване на
настоящата исковата молба в съда, дължимите суми остават незаплатени.Въз
основа на издадения по ч. гр. д. № 6727/2019 г. по описа на PC Плевен
изпълнителен лист е подадена молба за образуване на изпълнително дело от
„***“ ЕАД срещу длъжника К. В. К***.Въз основа на изложеното моли съда
да постанови решение, с което да признае за установено, че ответницата
дължи на „***“ ЕАД, с ЕИК ***, следните суми, присъдени в издадената
срещу него Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по ч. гр.
д. № 6727/2019 г., по описа на Районен съд - Плевен, а именно:
348.59 лв. /триста четиридесет и осем лева и петдесет и девет стотинки/ -
представляващи главница;
10.94. лв. /десет лева и деветдесет и четири стотинки/- представляващи
договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 15.05.2019 г. до
15.08.2019 г.;
30.76 лв. /тридесет лева и седемдесет и шест стотинки/ -
представляващи лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от
15.05.2019 г. до 07.10 2019 г.;
4
законна лихва върху главницата считано от 14.10.2019 г. до
окончателно погасяване на дълга, както и да ни присъдите сторените и
предявени разноски по ч. гр. д. № 6727/2019г., по описа на Районен съд -
Плевен.Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от назначения особен
представител на ответника.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата
на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между страните
относно дължимостта на вземането по заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 6727/ 2019год. по описа на Плевенския районен съд.
Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за
изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт
/несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника
в установения двуседмичен срок, респ. заповедта за изпълнение е връчена по
реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят /кредиторът/ разполага с
възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 422
от ГПК. Разгледан по същество, предявеният положителен установителен иск
е частично основателен.
Вземането на „***” ЕАД гр. ** произтича от договор за потребителски
кредит № *** от 11.06.2018год., рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ от 31.08.2018год. и приложение № 1 към него от
25.11.2021год. По силата на цитирания по- горе договор за кредит
ответницата като кредитополучател се е задължила да върне получения
кредит на 14 месечни вноски, всяка от които по 91.03лв. Уговореният между
страните лихвен процент, с който се олихвява предоставеният кредит, изразен
като годишен лихвен процент е в размер на 21,26 % (чл. 9, ал.1 и ал.2 от
Договора). Крайният срок на договора е настъпил на 15.08.2019г.Така
предоставената сума, кредитополучателят има задължение да върне на
месечни вноски, всяка включваща 2 /два/ компонента: главница и договорна
лихва. Ссъобразно отразеното в договора, че на кредитополучателя, е
предоставена своевременно, на хартиен носител и на български език,
5
необходимата информация, с което съдът приема, че такъв е предоставен на
ответника преди подписване на договора. Следва да се отбележи също, че по
арг. чл. 22, ал.1 от ЗПК, непредставянето на преддоговорна информация, не е
основание за недействителност на договора.
За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е
необходимо да отговаря на предвидените в разпоредбите на чл.10, ал.1 ЗПК,
чл. чл.11, ал.1 т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК и чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК.В исковата
молба са изложени обстоятелства и твърдения за недействителност на
процесния договор, поради липсата на реквизитите, предвидени в чл.11, ал.1,
т.9, т.10 и т.11 от ЗПК, като е направено искане за прогласяване на
недействителност на договора на основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 и т.11
ЗПК. След изследване съдържанието на договора, съдът намира, че са спазени
изискванията към съдържанието на договора за потребителски кредит,
предвидени в цитираните разпоредби.
Видно от договора е посочен лихвеният процент по кредита, който е
21,26 % фиксиран годишен лихвен процент по заема, представляващ реквизит
по чл.11, ал.1, т.9 ЗПК и доколкото е фиксиран за це** период от договора,
посочени са и условията за прилагането му и как се изчислява - в чл.9, т.9.2 и
т.9.3.
Претенцията за прогласяване на недействителност на договора,
основана на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК, а именно, че към договора липсва
погасителен план също е неоснователна. Видно от самия договор в чл.11,
т.11.2 е инкорпориран погасителен план, в който са посочени броя на
вноските по кредита, дата на всяка една от вноските, периодичността на
вноските, както и размерът на всяка една от вноските. Тъй като договорът е
сключен при фиксиран лихвен процент за це** му срок и за всички вземания
по него, последното изискване на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК- за посочване
последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми в това число главница и лихви, е неприложимо. Съгласно
самата разпоредба тази информация следва да се съдържа в погасителния
план единствено при наличието на различни лихвени проценти, каквито не се
установяват в случая.
На следващо място в чл.12 е уговорена възможността потребителят да
получава при поискване информация за всяка вноска с разбивка по пера.
6
Съдът намира за неоснователен доводът на ищеца за нищожност на
договора, тъй като ответникът не му предоставил по пълен и разбираем начин
преддоговорна информация, като намира, че в договора ясно и пълно са
посочени параметрите му, които са били известни на ищеца към момента на
сключването му. С оглед изложените съображения съдът намира, че не са
налице посочените от страна на ищеца основания за прогласяване на
недействителността на договора за заем и същият е валидно сключен.
Уговорена е и възнаградителна лихва, включена във
вноската.Възнаградителната лихва се различава от обезщетителната по
своите функции, размер и приложение. Така, докато мораторната лихва по чл.
86 ЗЗД служи като заместител на неизпълненото от длъжника и в този смисъл
възниква като вземане при едно „ненормално” развитие на
правоотношението, то възнаградителната лихва, служи за „възнаграждение”,
тоест за насрещна престация срещу получените средства и се дължи при
обичайно развитие на правоотношението, за което е уговорена.
Възнаградителните лихви се дължат като следствие от разсроченото
изпълнение на задължението за връщане на заетата главница.
В чл. 15. 1 от договора страните са постигнали съгласие, че в случай че
потребителят е допуснал просрочие на дължимите от него плащания, той
дължи на кредитора и законната лихва върху цялата просрочена сума за це**
период на просрочието – от датата на падежа, до датата, на ефективното
изплащане на сумата.
Вземането по договора е било прехвърлено изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности на ищцовото дружество с последващото
подписано приложение към рамковия договор за цесия. В това приложение
подробно са описани всички индивидуализиращи елементи на прехвърленото
вземане: дата на сключване на договора за кредит, номер на същия, име и
ЕГН на кредитополучателя, размер на сумите за главница, лихви, такси и
разходи и т. н. Ирелевантно за предмета на спора е обстоятелството дали
уведомлението за извършената цесия на вземането е било връчено на
ответницата. Длъжникът може да възрази за липса на уведомяване само ако
едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на
овластено от последния лице, но настоящият случай не е такъв. Тук е мястото
да се отбележи, че няма пречка уведомяването за извършена цесия да бъде
7
направено и чрез връчване на препис от искова молба, към която е приложено
уведомлението от стария кредитор. Тъй като този факт е от значение за
спорното право, той следва да се съобрази като факт, настъпил в хода на
процеса по реда на чл.235, ал.3 от ГПК. Длъжникът се счита за уведомен и
когато цесията е съобщена на особения му представител, назначен по реда на
чл.47, ал.6 от ГПК, в потвърждение на което са и разясненията, дадени в
решение № 198- 2019- I т. о.: връчването на всички книжа по делото на
ответника е надлежно, ако е направено на особения представител, и от този
момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици.
По възраженията за нищожност на клаузи, доколкото тяхното уговаряне
в договора, противоречи на разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК, регламентиращ
забрана да се начисляват такси и разноски за услуги, които са свързани с
усвояването и управлението на кредита.
В разглеждания казус не е оспорено кой е подписал договора за кредит.
След като ответникът е подписъл процесният договор, то явно не е налице
липса на съгласие от негова страна по смисъла на чл. 26 ал.2 предл.2 ЗЗД,
водещо до твърдяната от ответника нищожност.
По отношение на сумата 120 лева, представляваща такса за оценка на
риска, дължима в деня на подписване на процесния договор, съдът намира,
следното: Уговорката за такса за оценка на риска е нищожна, тъй като не
отговаря на изискванията на чл. 10а, ал. 4 ЗПК. Според тази разпоредба видът,
размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да
бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.
Посочената таксата е уговорена в чл. 7. 1 от договора като задължителна.
Според тази клауза таксата е еднократна, дължима в деня на подписване на
договора за кредит, финансира се от кредитора и се възстановява от
потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план и
предвид заявеното му желание в искането-декларация. Съдът счита, че
посочената уговорка не отговаря на разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 ЗПК, тъй
като е неясна - не става ясно за какво точно действие (услуга) се дължи
въпросната такса. Следователно се заобикалят изискванията на закона и като
такава клаузата е нищожна по аргумент на чл. 21, ал. 1 ЗПК. Съдът счита
също така, че доколкото оценката на риска предхожда сключването на
договора, то тази дейност касае усвояването на кредита, във връзка с което
8
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони, на
основание чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Клаузата противоречи и на чл. 16 ЗПК, която
предвижда императивно задължение за кредитора да оцени
кредитоспособността на потребителя преди да предостави кредит на
последния. Клаузата, с която е уговорена такса за оценка на риска, на
практика прехвърля върху самия длъжник финансовата тежест от
изпълнението на задълженията на финансовата институция за предварителна
оценка на платежоспособността на кандидатстващите за кредит, вменени й с
посочената нормата и води до неоправдано допълнително увеличаване на
размера на задълженията по договора.
С оглед направеното възражение от страна представителя на
ответниика за нищожност на клауза и че освен, че не се дължи такса оценка
на риска, то неправилно е начислявана и лихва върху нея, то ВЛ е дало
варианти: при дължимост на такса риск и съответно дължима сума с
начисляване на лихва върху и тази сума и без начисление и дължимост без
такса оценка на риска.
От заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, което
не е оспорено от страните и съдът кредитира като обективно и компетентно,
се установява, че по процесния договор заемната сума е 1000лв., като оценка
на риска е 120лв., преведена е сумата на ответницата и е удържана
автоматично 120лв.Отразено е, че е заплатена сума 1160лв.- 940лв. до датата
на заявлението 220лв. От изложеното следва, че не се е дължала сумата от
120лв., не е следвало да се начислява лихва върху нея и при това положение
следва да се приме втори вариант на ВЛ, като е останала неиздължена сума
12,13лв., главница, в какъвто размер следва да се уважи искането, а в
останалата част да се отхвърли като неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК в полза на юридическите
лица се присъжда адвокатско възнаграждение по Наредба№1/2004г. за
минималните адвокатски възнаграждения, ако са защитавани от юрисконсулт,
като е съобразено последното изменение на ГПК, обнародвано в ДВ
бр.8/2017г. относно юрисконсултското възнаграждение.
Съобразно т. 12 от ТР № 4/2013г., съдът следва да се произнесе и
относно разноските в заповедното производство, съобразно изхода на спора, с
осъдителен диспозитив. След съответно изчисление, съобразно частта от
9
вземането, която е била основателна към датата на подаване на заявлението и
за която е предявена претенция по чл. 422 от ГПК, съдът установи, че
дължимият размер на направените в заповедното производство разноски, е
сумата от 75лв., съобразно предявените претенции.
Следва да се присъдят и разноски по настоящето дело, като размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ-Наредба за заплащането на правната помощ- чл.25, ал.1-или в размер
от 100 до 300лв. В случая, съдът намира, че юрк. възнаграждение, следва да
бъде определено в минимален размер от 100лв.Следва да се осъди ответника
да заплати направени разноски в настоящето производство общо 25,64лв.,
съобразно уважената част от претенциите
Следва с изхода на процеса, следва на осн чл.78, ал.6 от ГПК ищеца да
заплати 180лв. за възнаграждение на ВЛ, по сметка на ПлРС.
По тези съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата К. В.
К***, ЕГН**********, че същата дължи на ищеца „***” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. **, бул. „***, , сумата от 12,13 лв.,
остатък от главница по договор за потребителски кредит № *** от
11.06.2018год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
14.10.2019год. до окончателното изплащане на сумата, за която сума има
издадена заповед по чл.410 от ГПК №3779/15.10.2019г. по ч.гр.д.
№6727/2019г. на ПлРС, като за разликата до претендираните 348.59 лв.
/триста четиридесет и осем лева и петдесет и девет стотинки/ -
представляващи главница; 10.94. лв. /десет лева и деветдесет и четири
стотинки/- представляващи договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за
периода от 15.05.2019 г. до 15.08.2019 г.; 30.76 лв. /тридесет лева и
седемдесет и шест стотинки/ - представляващи лихва /обезщетение/ за забава,
дължима за периода от 15.05.2019 г. до 07.10.2019г.;
ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА К. В. К***, ЕГН**********, да заплати на „***” ЕАД, ЕИК
10
***, със седалище и адрес на управление гр. **, бул. „***, представлявано от
Ю** Х*** Ю***, сумата от 25,64лв., представляваща деловодни разноски в
исковото производство, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА К. В. К***, ЕГН**********, да заплати на „***” ЕАД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр. **, бул. „*** , сумата от 75лв.,
представляваща деловодни разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.6 от ГПК „***” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. **, бул. „***, ДА ЗАПЛАТИ заплати по
сметка на ПлРС сумата 180лв., направени разходи от бюджета за ВЛ.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
11