Решение по дело №3209/2015 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр.С., 20.09.2016 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, TO, VI - 5 състав, в публичното заседание на седми юли две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ РАЙКИНСКА

 

при участието на секретаря А.С., като взе предвид докладваното от съдия Райкинска т.д.№ 3209 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.625 ТЗ.

Молителят – „К.т.б.“ АД („КТБ“ АД) – в несъстоятелност твърди, че на 19.07.2013 г. сключил с ответника „О.И.“ АД Договор за банков кредит, по силата на който дружеството получило кредит в размер на 30 000 000 евро. Кредитът следвало да бъде върнат на 36 погасителни вноски, първата от които, в размер на 833 345 евро – на 10.01.2015 г., а останалите, всяка в размер на 833 333 евро, ежемесечно до 10-то число на месеца, считано от 10.02.2015 г. Уговорено било и задължение за заплащане на лихва в годишен размер на 9%, платима ежемесечно, на 25-то число на месеца, чийто размер към 25.11.2014 г. бил 251 324.41 евро. Към 21.04.2015 г. липсвало погасяване по главницата.

В Договора за кредит било уговорено, че при просрочие на вноски или обявяване на предсрочна изискуемост на кредита банката ще начислява и наказателна надбавка в размер на 10 пункта годишно, като нейният размер към 21.04.2015 г. бил 2 090 0000 евро – падежирала наказателна лихва и 411 666.67евро – начислена, но непадежирала наказателна лихва.

Върху неплатената лихва била начислена уговорената неустойка в размер на 10%, която към 21.04.2015 г. е в размер на 123 623.93 евро.

Б.та направила и допълнителни разходи по събиране на вземането в размер на 22.07 евро.

Поради допуснати просрочия, банката обявила кредита за предсрочно изискуем на 13.11.2014 г. Изявление за това било изпратено на „О.И.“ АД на вписания в търговския регистър адрес на управление, но куриерската фирма „С.п.“ ООД не успяла да го връчи, тъй като нямало на кого. Според чл. 47, ал. 2 от договора за кредит, изявлението се считало за редовно връчено. Въпреки това, изявлението било отправено и с нотариална покана, като нотариусът удостоверил, че на посочения в договора адрес за кореспонденция адресатът не е намерен. Било залепено уведомление, но в посочения в него 14-дневен срок никой не се явил да го получи, поради което поканата се считала връчена с изтичането му, или на 31.03.2015 г. Към датата на обявяването на предсрочна изискуемост на кредита общото задължение на ответника било в размер на 33 876 637.08 евро.

Молителят сочи още, че на 25.03.2014 г. сключил с ответника и втори договор за кредит за сумата от 5 000 000 евро. По него също не постъпвали плащания, поради което бил обявен за предсрочно изискуем на 13.11.2014 г. , като изявлението на банката било връчено на ответника с писмо и с нотариална покана, като в дадения доброволен срок за изпълнение плащания не постъпили. Общият размер на задължението по този втори договор за кредит към 21.04.2015 г. било в размер на 5 646 314.55 евро (5 000 000 евро –главница, 208 750 евро – лихва, 348 333.34 евро – падежирала наказателна лихва, 68 611.11 евро начислена, но непадежирала наказателна лихва и 20 620.10 евро – неустойка върху неплатената лихва)

            „КТБ“ АД – в несъстоятелност твърди, че ответникът не може да изпълнява задълженията си по посочените търговски сделки поради неплатежоспособност, която се предполага при спиране на плащанията. Тъй като дружеството нямало активи, то било и свръхзадължено. Предвид изложеното, моли съдът да определи началната дата на неплатежоспособността, съответно – на свръхзадължеността и да открие производство по несъстоятелност на „О.И.“ АД.

Ответникът "О.И." АД не е депозирал отговор на молбата по чл. 625 ТЗ в законоустановения едномесечен срок.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от представения Договор за банков кредит от 19.07.2013 г., с него „КТБ“ АД се е задължила да предостави на „О.И.“ АД банков кредит в размер на 30 000 000 евро за финансиране на инфраструктурни проекти, по разплащателната сметка на кредитополучателя и краен срок за усвояване на кредита – 30.12.2013 г. В чл. 10 е уговорено заплащане на годишна лихва в размер на 9%, начислявана върху фактически използваната сума ежедневно, платима на 25-то число на всеки месец. Според чл. 12, банката може да начислява и наказателна надбавка в размер на 10 пункта при просрочие, а според чл.13  банката начислява неустойка за забава върху начислената, но неплатена в срок лихва. Страните са уговорили, че главницата се погасява на 36 месечни погасителни вноски в срок до 10.12.2017 г., на всяко 10-то число на месеца, считано от 10.01.2015 г.

В чл. 40 от договора за кредит са уговорени случаите, в които банката може да обяви кредита едностранно за предсрочно изискуем, като между тях е и случай на просрочие на една вноска по главницата, лихвата или по друг кредит, както и когато не е дал или е намалил дадените обезпечения.

В Раздел Х на договора за кредит - „Съобщения“, страните са уговорили, че съобщенията между тях се отправят писмено на посочените адреси за кореспонденция, като същите се считат връчени и когато съответната страна не е осигурила възможност за получаването им на същите адреси. Посочен е адрес на ответника в гр. С., ж.к. „**********.

Според извлечение от сметката на „О.И.“ АД по кредита, същият е предоставен в размер на 30 000 000 евро, а последно плащане по него е направено на 25.06.2014 г., частично, като от тази дата насам кредитът е в просрочие.

Видно от представения Договор за банков кредит от 25.03.2014 г., с него „КТБ“ АД се е задължила да предостави на „О.И.“ АД банков кредит в размер на 5 000 000 евро за оборотни средства, по разплащателната сметка на кредитополучателя и краен срок за усвояване на кредита – 25.12.2014 г. В чл. 10 е уговорено заплащане на годишна лихва в размер на 9%, начислявана върху фактически използваната сума ежедневно, платима на 25-то число на всеки месец. Според чл. 12, банката може да начислява и наказателна надбавка в размер на 10 пункта при просрочие, а според чл.13  банката начислява неустойка за забава върху начислената, но неплатена в срок лихва. Страните са уговорили, че главницата се погасява на 20 месечни погасителни вноски в срок до 20.08.2016 г., на всяко 10-то число на месеца, считано от 10.01.2015 г.

В чл. 40 от договора за кредит са уговорени случаите, в които банката може да обяви кредита едностранно за предсрочно изискуем, като между тях е и случай на просрочие на една вноска по главницата, лихвата или по друг кредит, както и когато не е дал или е намалил дадените обезпечения.

В Раздел Х на договора за кредит – „Съобщения“, страните са уговорили, че съобщенията между тях се отправят писмено на посочените адреси за кореспонденция, като същите се считат връчени и когато съответната страна не е осигурила възможност за получаването им на същите адреси. Посочен е адрес на ответника в гр. С., ж.к. „**********.

Според извлечение от сметката на „О.И.“ АД по кредита, същият е предоставен в размер на 5 000 000 евро, а последно плащане по него е направено на 26.05.2014 г., като кредитът е в просрочие от 25.06.2014 г.

Представено е писмено изявление на банката за обявяване предсрочна изискуемост на задълженията по двата кредита с изх. № 8505/13.11.2014 г., с което банката е уведомила „О.И.“ АД, че към 31.10.2014 г. има просрочени лихви по кредита от 19.07.2013 г. в размер на 1 131 324.41 евро, а по кредита от 25.03.2014 г. – 188 750 евро, като забавата е основание за обявяване на предсрочна изискуемост. Посочено е още, че не са учредени всички уговорени обезпечения, като по причина на посочените просрочия и неизпълнение банката обявява кредита за предсрочно изискуем.  Същото е изпратено чрез куриерска фирма „С.П.“ ООД на адрес гр. С., ж.к. „**********. Видно от представената обратна разписка, адресът е посещаван на 14.11., 20.11 и 28.112014 г. по различно време, адресатът не е открит и пратката е върната на 28.11.2014 г. като непотърсена.

Същото изявление е връчено по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК чрез нотариус Здравко Тончев, като, видно от удостоверителното изявление на нотариуса, до този способ на връчване е прибегнато поради неоткриване на адресата на адреса или лице, което е съгласно да получи. Залепено е уведомление на 17.03.2015 г. и е удостоверено на 01.04.2015 г., че нотариалната покана се счита за връчена.

С писмо изх. № 10-00-905/16.02.2016 г. ТД на НАП С. е уведомила съда, че към момента върху имуществото на „О.И.“ АД са наложени обезпечителни мерки с Постановление изх. № 5361/07.01.2015 г. за налагане на предварителни обезпечителни мерки на осн. чл. 121, ал. 1 ДОПК, но няма започнато принудително изпълнение по реда на ДОПК. От същото е видно, че има Заповед за възлагане на ревизия на ответното дружество от 24.10.2014 г., която е връчена по реда на чл. 32 ДОПК.

Видно от Удостоверително писмо на Агенцията по вписвания изх. № 11-00-295/19.02.2016 г., към тази дата не са налични извършени вписвания, отбелязвания или заличавания в имотния регистър по партида на ответника, на територията на цялата страна.

С писмо от 16.02.2016 г. съдът е уведомен от СДВР, че в централната база на АИС-КАТ, към 12.02.2016 г., на името на „О.И.“ АД няма данни за регистрирани МПС.

По делото е изслушана финансово-икономическа експертиза, заключение по която е изготвила вещото лице И.П., като същото не е оспорено от страните. Вещото лице е посочила, че към 21.04.2015 г. ответникът има задължения към банката по двата процесни договори за банков кредит, както следва: По договор за банков кредит от 19.07.2013 г. – главница – 30 000 000 евро, договорна лихва – 1 251 324.41 евро, просрочена наказателна лихва – 2 090 000 евро, текуща наказателна лихва – 411 666.67 евро и неустойка – 123 623.93 евро.

По договор за банков кредит от 25.03.2014 г. – главница – 5 000 000 евро, договорна лихва – 208 750 евро, просрочена наказателна лихва – 348 333.34 евро, текуща наказателна лихва – 68 611.11 евро и неустойка – 20 620.10 евро.

Общото задължение на ответника към банката е в размер на 39 522 929.56 евро.

По делото е събран ревизионен акт № Р-22221114001860-091-001/12.05.2016 г., връчен по реда на чл. 32 ДОПК. Видно от него, установени са задължения на ответника по ЗКПО в размер на 4 091.26 лева за периода 15.07.2013 г. – 31.12.2013 г. и лихви, както и задължение по чл. 38, ал. 3 ЗДФЛ в размер на 74 940.81 лева за периода 01.01.2015 г. – 31.02.2015 г., изискуемо до 30.04.2015 г., както и лихва за просрочие. Няма данни кога и дали е приложена процедурата по чл. 32 ДОПК, сътов. – дали ревизионният акт е влязъл в сила.

В съдебно заседание вещото лице П. е пояснила, че по кредита от 19.07.2013 г. последното плащане по задължение за лихва е от 25.06.2014 г., но частично, а по кредита от 25.03.2014 г. последното плащане е от 26.05.2014 г.

По отношение финансовото състояние на ответника, вещото лице е посочила, че не може да отговори на поставените й задачи, тъй като на адреса на управление на „О.И.“ АД не се намира такова дружество, съотв. – вещото лице няма достъп до счетоводната му документация; в търговския регистър няма обявявани годишни финансови отчети за 2013 г. и насетне, нито такива са подавани в НАП.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 625 ТЗ производство по несъстоятелност се открива по подадена до съда писмена молба от длъжника, съответно от ликвидатора или от кредитор на длъжника по Т.сделка, както и от Националната агенция за приходите за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно вземане. В настоящия случай съдът е сезиран от търговско дружество, което твърди, че е кредитор на „О.И.“ АД по договор за паричен заем, поради което производството е допустимо.

Молителят в настоящото производство е твърдял, че ответникът е неплатежоспособен, съответно - свръхзадължен. Двете основания за откриване производство по несъстоятелност могат да съществуват паралелно, но е възможно свръхзадължеността, каквато е определена от чл. 742 ТЗ, да е възникнала по-рано, без да е налице неплатежоспособност, поради което е добре преди настъпване на състоянието на неплатежоспособност да бъде открито производство по несъстоятелност и да бъде дадена възможност за оздравяване на свръхзадълженото предприятие. Възможно е и обратното съотношение (така Решение № 201/11.12.2014 г. по т. дело № 659/ 2014 г. на ВКС, І т.о.)

Съгласно разпоредбата на чл.608 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане.

В чл. 608, ал. 3 ТЗ законът е установил презумпция за неплатежоспособност при спиране на плащанията.

Съгласно чл. 742, ал. 1 ТЗ търговецът е свръхзадължен, ако неговото имущество не е достатъчно да покрие паричните му задължения.

Предвид поставянето на двете предпоставки за откриване производство по несъстоятелност в съотношение на евентуалност, съдът следва да разгледа най-напред твърдението, че ответникът е неплатежоспособен.

По наличието на предпоставките по чл. 608 ТЗ

Несъмнено длъжникът „О.И.“ АД има качеството „търговец“ – същото е търговско дружество, регистрирано съобразно разпоредбите на Търговския закон чрез вписване в търговския регистър с ЕИК ********, поради което и на осн. чл. 1, ал. 2, т. 1 ТЗ същото е търговец.

Установи се още, че ответникът има изискуеми парични задължения към „КТБ“ АД – в несъстоятелност по два валидно сключени договора за банков кредит от 19.07.2013 г., съотв. 25.03.2014 г., които са абсолютни търговски сдеки, в общ размер на близо 40 000 000 евро. Падежът на вземането, при условията на обявена предсрочна изискуемост поради просрочие на вноски за лихва, е настъпил най-късно на 31.03.2015 г. – датата, на която изявлението на банката е връчено на ответника с нотариална покана. Доколкото страните са уговорили в договорите помежду си, че се приема фингирано връчване на адреса, посочен в тях, при невъзможност съобщението да бъде връчено на него, то би могло да се приеме, че предсрочната изискуемост е настъпило и по-рано - на 28.11.2014 г. Ответникът не ангажира доказателства в процеса, че е заплащал в срок задълженията си по кредитите, съотв. – че няма задължения, нито че за банката не е възникнало право да го лиши от преимуществото на първоначално уговорения срок за погасяване на кредита.

Молителят се позовава на установената в закона (чл. 608, ал. 3 ТЗ) презумпция за неплатежоспособност при спиране на плащанията. Данните по делото сочат, че към 25.06.2014 г. ответникът е имал изискуемо задължение към молителя за лихви по двата процесни кредити, като е заплатил частично дължимата на тази дата вноска по кредита от 19.07.2013 г. и въобще не е погасил дължимата вноска по кредита от 25.03.2014 г.  Доколкото няма данни описаният по-горе ревизионен акт да е влязъл в сила, макар според него към 30.04.2014 г. ответникът да е имал изискуемо задължение по ЗКПО в размер на 4 091.26 лева, тъй като няма други доказателства за задължението, същото не следва да се взема предвид. Напълно достатъчно е обаче неизпълнението на задълженията на „О.И.“ АД за погасяване значително по размер парично задължение към „КТБ“ АД – в несъстоятелност за лихви по двата кредита (вноските към  25.06.2014 г.), което само по договора за кредит от 25.03.2014 г. е в размер на 37 500 евро (0.75% месечна лихва върху 5 000 000 евро), като и по кредита от 19.07.2013 г. вноската за лихва с падеж на 25.06.2014 г. е платена частично, макар да няма данни за размера. След тази дата не са правени никакви плащания, а задължението към момента е близо 40 000 000 евро при условия на предсрочна изискуемост, които обстоятелства обосновават извод, че длъжникът е спрял плащанията. Спиране на плащанията е налице тогава, когато длъжникът не е в състояние да плати, предвид финансовото си състояние, дори задълженията си към един кредитор, когато те са значителни. Спирането на плащанията по настоящото дело се установява да е настъпило със сигурност към дата 25.06.2014 г. - датата, на която за първи път не са заплатени дължими вноски за лихви.

Следва да се приеме за установено, че спирането на плащания е в резултат на трайно лошото финансово състояние на „О.И.“ ЕООД, а не по други причини (възражения за недължимост или просто нежелание за плащане), Следва да се приеме, че спирането на плащания е в резултат на трайно лошо финансово състояние, тъй като длъжникът няма никакво имущество нито към 2014 г., нито сега; няма и данни след 2014 г. да е извършвал търговска дейност, която да генерира приходи.

От друга страна, липсата на достъп до каквито и да е счетоводни документи, предвид неизпълнението на длъжника да  впише в търговския регистър своя настоящ адрес на управление, както и да публикува годишните си финансови отчети, възпрепятства установяването на възприетите в съдебната практика показатели за платежоспособността на едно предприятие – показателите за ликвидност, даващи информация относно способността на търговеца да изплаща текущите си задължения с наличните краткотрайни (краткосрочни) активи. При данни само за краткострочни задължения без данни за каквито и да било краткотрайни активи, това би означавало коефициент на обща ликвидност „0“, което пък е сигурен белег за невъзможност на ответника да погасява задълженията си.

Същевременно, горното установява и липсата на отрицателните предпоставки по чл. 631 ТЗ – затрудненията не са временни и длъжникът няма имущество, с което да покрие задълженията си без опасност за кредитора. Длъжникът, в чиято тежест е да установи наличието на тези отрицателни предпоставки не е представил доказателства за тях.

Ето защо, настоящият състав приема, че финансовите затруднения на длъжника са трайно състояние и същият е спрял плащанията именно поради това свое влошено състояние, а не по друга причина (напр. нежелание да изпълнява публичните си задължения) и това състояние продължава и към настоящия момент, като „О.И.“ АД не е в състояние да изпълни задължението си към „КТБ“ АД – в несъстоятелност.

При констатираната неплатежоспособност, следва да се установи началната дата на това състояние. Както бе посочено, спирането на плащанията се установява по сигурен начин към 25.06.2014 г., поради което следва да бъде прието, че това е началната дата на неплатежоспособност на „О.И.“ АД.

Относно предпоставките на чл. 742 ТЗ.

Молителят в настоящото производство е твърдял, че ответникът е неплатежоспособен и свръхзадължен, като е поискал да се обяви неплатежоспособността, съотв. – свръхзадължеността, като второто основание на несъстоятелността съдът приема като въведено в условия на евентуалност. След като съдът приема за установена неплатежоспособността на ответника, то евентуално въведеното основание свръхзадълженост не следва да бъде разглеждано.

Тъй като в хода на съдебното дирене не се установи ответникът да притежава каквото и да било имущество, нито молителят или друг кредитор е привнесъл разноски, съобразно дадените с определение от 07.07.2016 г. указания по чл. 629б ТЗ, то следва да се постанови решение по чл. 632, ал.1 ТЗ, като производството по делото бъде спряно.

По разноските. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в тежест на ответника следва да се бъдат възложени разноските на молителя, каквито са доказани в общ размер на 1050 лева.

Воден от горното и на осн. чл. 608 ТЗ, във вр. чл. 630, ал. 1 ТЗ и чл. 632, ал. 1 ТЗ, съдът

 

РЕШИ:

 

ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на "О.И.“ АД, *** и  ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНАТА Й ДАТА – 25.06.2014 г.

ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ за "О.И.“ АД, ***.

ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на "О.И.“ АД, ***.

ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ "О.И.“ АД, *** и СПИРА ПРОИЗВОДСТВОТО по несъстоятелност.

 

УКАЗВА на кредиторите на "О.И.“ АД, ***, че спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от вписване на решението в Търговския регистър, ако удостоверят, че е налице достатъчно имущество или ако депозират по сметка на СГС необходимата сума за първоначални разноски в размер на 6000 лева.

УКАЗВА на кредиторите на "О.И.“ АД, ***, че ако в посочения едногодишен срок не бъде поискано възобновяване на производството, съдът ще прекрати производството по несъстоятелност.

ОСЪЖДА "О.И.“ АД, *** да заплати  на „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК ******* гр. С., ул. „******* сумата от 1050 (хиляда и петдесет) лева – разноски в производството, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване пред САС, в 7 дневен срок от вписването му в Търговския регистър, от страните по делото и трети лица, които имат вземане, произтичащо от влязло в сила съдебно решение или от влязъл в сила акт, установяващ публичноправно задължение, както и от трети лица, които имат вземане, обезпечено със залог или ипотека, вписани в публичен регистър преди датата на подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност (12.05.2015 г.)

 

Решението да се изпрати за вписване в Търговския регистър.

 

 

 

СЪДИЯ: