№ 2060
гр. Варна , 10.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на десети юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от мл.с. Лазар К. Василев Въззивно гражданско
дело № 20213100501234 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. от 268 ГПК, образувано по подадена
въззивна жалба № 280993/31.03.2021г. от „Т.М. КОМЕРС" ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район „Одесос",
ул. „Одесос", № 20, ет. 1, представлявано от управителя Цветомир Тодоров
Ценов, чрез адвокат Р.Д. Д. от ВАК, срещу Решение № 260847 от 10.03.2021
г., постановено по гр. д. № 2232/2020 г. по описа на Районен съд - гр. Варна,
34 с-в, с което първоинстанционният съд е ОТХВЪРЛИЛ предявения от
„Т.М. Комерс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Варна, ул. „Одесос“, № 20, ет. 1 , срещу „ОТП Факторинг България“
ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Княз Дондуков“, № 19, ет. 2 , иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД, вр. чл.
3 от ГПК, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
772.32 лева, претендирана като имуществена вреда, изразяваща се в
претърпяна загуба под формата на удръжка от трудовото възнаграждение на
Петър Красимиров Машев с ЕГН **********, вноска за месец февруари и
март 2015г., всяка от по 386.16 лева, причинена в резултат от неправомерно
поведение на служител на „Банка ДСК“ ЕАД (праводател на ответника),
изразяващо се в извършване на действия по продължаване на принудителното
изпълнение по и.д.№ 637/2011г. по описа на ЧСИ Румяна Тодорова, рег. №
717 при КЧСИ, по издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист по реда на чл. 417 ГПК по ч.гр.д.№ 1533/2011г. по описа на ВРС, 25-ти
състав, въпреки знанието, че Петър Красимиров Машев не е титуляр на
задължения по Договор за кредит от 13.08.2007г., въз основа на който са
издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.
417 ГПК по ч.гр.д.№ 1533/2011 г. по описа на ВРС, 25-ти състав, и е
предприето принудителното изпълнение, което вземане е цедирано в полза на
ищеца „Т.М. Комерс“ ЕООД с договор за покупка и прехвърляне на вземане
1
/цесия/ от 11.09.2019 г.
Жалбоподателят намира постановеното решение за неправилно и
необосновано. Счита, че като е приел, че взискателят по изпълнителното дело
е прилагал допустим изпълнителен способ за събиране на удостоверено с
изпълнително основание задължение, съдът е отказал изобщо да разсъждава
върху съответствието на извършеното деяние с „добрите нрави" и
добросъвестността, при незачитане на фактическия състав от правилото на
чл. 3 от ГПК. Предвид това намира, че РС Варна му е отказал гарантираното
право на разглеждане и разрешаване на подадената от него молба за защита
на имуществени права.
Намира, че съдът е допуснал класическа логическа грешка, като е
подменил тезиса, че деянието противоречи или не на „добрите нрави" и
„добросъвестността", с тезис за съществуването на материалното право, което
е предмет на принудително изпълнение, като тази замяна прави решението
очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2 от ГПК.
Сочи, че няколкократно е заявил, че не оспорва установеността на
вземането на кредитора към него, както и законосъобразността на
изпълнението. Въпреки това намира, че знанието на взискателя от определен
момент нататък, че длъжникът никога не се е задължавал, прави
упражняването на процесуалното право неотговарящо на „добрите нрави" и
„добросъвестността", което е достатъчно, съобразно правилото на чл. 3 от
ГПК, да бъде окачествено деянието /продължаването на изпълнението/ като
укоримо, при това без да е налице каквото и да било преклудирано
възражение.
Предвид изложеното във въззивната жалба, моли обжалваното решение
да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено ново, с което да бъде
уважен предявеният иск.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемото дружество „ОТП Факторинг
България“ ЕАД твърди, че така постановеното решение на РС Варна е
правилно и законосъобразно, поради което моли то да бъде потвърдено.
Сочи, че доколкото се твърди наличие на деликтен фактически състав в
поведението на дружеството, то в тежест на ищеца е било да установи
противоправност в това поведение. Също така ищецът е следвало да установи
причинените му вреди, както и причнно-следствената връзка между тях и
деянието.
Въззиваемата страна намира, че по делото недоказано е останало
твърдението на ищеца, че поведението на служителите на дружеството е
противоправно. Недоказана според въззиваемото дружество е и причинно-
следствената връзка между действията на служителите и вредата за ищеца. В
подкрепа на тези си твърдения развива подробни съображения, насочени към
поведението на страните във воденото между тях заповедно производство,
както и правата които страните са имали и са можели да реализират.
2
Намира, че доколкото цедентът на ищцовото дружество е проявил
небрежност в защита на правата и интересите си в заповедното производство,
то предявяване на иск с правно основание чл. 3 от ГПК и уважаване на същия
би довело до заобикаляне на преклузивните срокове, предвидени в глава 37 от
ГПК.
Предвид изложеното, въззиваемото дружество моли обжалваното
решение да бъде потвърдено изцяло, като претендира и присъждане на
сторените разноски, в това число юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лв.
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на
чл. 260 ГПК – подадена е от надлежна страна, срещу акт подлежащ на
обжалване и съдържа останалите необходими приложения.
Няма искания за събиране на нови доказателства пред въззивната
инстанция.
Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба № 280993/31.03.2021г.
от „Т.М. КОМЕРС" ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, район „Одесос", ул. „Одесос", № 20, ет. 1,
представлявано от управителя Цветомир Тодоров Ценов, чрез адвокат Р.Д. Д.
от ВАК, срещу Решение № № 260847 от 10.03.2021 г., постановено по гр. д.
№ 2232/2020 г. по описа на Районен съд - гр. Варна, 34 с-в.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д № 1234/2021 г. на ВОС за
29.09.2021 г. от 09:30 ч., за която дата и час да се призоват страните, ведно с
препис от настоящото определение, а на въззивника да се връчи и препис от
депозирания отговор.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3