Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Пазарджик,20.03.2018
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД гражданска колегия в открито заседание на двадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :АНИ ХАРИЗАНОВА
при секретаря Мария
Кузева като разгледа докладваното от съдията Харизанова гр.д.№3168 по описа
за 2017
година и за да се произнесе
взе предвид следното :
В исковата си молба срещу О.Г.И. с ЕГН ********** ***
ищецът „ПАН БАЛКАН ФИНАНС“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление град София, район Средец, ул.“Шейново“№22, ап.18, представлявано от
Борислав Николаев Фесчиев, чрез пълномощника си адв. Г., твърди, че въз основа
на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 от ГПК е било образувано ч.гр.д.№1213/2017г по
описа на РС-Пазарджик. Срещу ответника е издадена заповед за изпълнение .
Ответникът е подал в срок възражение срещу заповедта за изпълнение, което
обусловило правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск. Твърди се,
че между страните съществува правоотношение по договор за предоставяне на
паричен заем от разстояние № 055931 , сключен на 17.05.2016г. по силата на чл.6 от ЗПФУР. По силата на този
договор ищецът в качеството на заемодател е предоставил на ответницата в
качеството на заемател паричен заем в размер на 350 лв. със срок на издължаване
тридесет дни.Твърди се, че ищецът е финансова институция и като такава е вписан в Регистъра по чл.3,
ал.2 от закона за кредитните институции с рег.№ BGR00263. Твърди, че съгласно т.3.14 от
Общите условия процедурата по подаване
на искане за финансиране стартира директно
пред кредитния посредник, избран от кредитополучателя, който осъществява
комуникацията с кредитора и попълва електронен формуляр за кандидатстване за
кредит от името на кредитополучателя, за което се счита надлежно овластен с
подписването на одобрено от кредитора искане за предоставяне на кредит от
разстояние от страна на кредитополучателя , като по този начин
кредитополучателят декларира своята воля за формиране на правоотношение с
кредитора и сключване на договор за предоставяне на кредит от разстояние.
Посредникът използва свой персонален акаунт в електронната система на кредитора
и попълва в реално време / on-line/ електронна
форма за регистрация след като се увери в достоверността на предоставената от
кредитополучателя информация. Информацията, предоставена от кредитополучателя ,
се изпраща на кредитора , ведно с препоръчителен и индикативен кредитен анализ
и оценка, изготвена от съответно избрания от кредитополучателя финансов
консултант и/ или кредитен посредник. След одобрение на кандидата по заложени
критерии на посочената от него електронна поща заемодателят изпраща електронен
формат на договор за паричен заем от разстояние. Заемателят потвърждава
сключването на договора като е необходимо да избере изпратен от заемодателя
линк за потвърждение.След активиране на
посочения линк се счита, че договорът между страните е валидно сключен и страните се задължават да спазват
задълженията си по него. Заемната сума се превежда по лична банкова сметка, ***,
считано от момента на получаване на електронното потвърждение от страна на кредитора в случай, че същото е
получено в рамките на работен/ присъствен ден на Република България, но не
по-късно от 15:50 часа на същия ден. В случай, когато електронното потвърждение
е извършено от заемателя и получено от/ доставено на заемодателя през почивен / неприсъствен ден в
Република България, кредиторът превежда стойността на уговорения от страните
паричен заем единствено по личната банкова сметка , ***вия работен ден ,
следващ този, през който е получено потвърждението.Процесният договор е сключен
на 17.05.2016г като съгласно договорените условия заемната сума в размер на 350
лв. по т.2.1 от договора с срок на
издължаване 30 дни по т.2.2 от договора. Страните са уговорили и такса за
осъществено финансово консултиране в размер на 80.06 лв. по т.2.13. Уговорена е
и административна такса за управление на сделката в размер на 4.00лв. по т.2.6
от договора. Уговорена е такса за ползване в размер на 14.44 лв. по т.2.5. Страните
са уговорили такса за просрочие от 1,
над 3, над 15 и над 120 дни в размер на 580 лв. по т.2.9, т.2.10 ,т.2.11 и
т.2.12 от договора. Твърди се, че към момента на подаване на заявлението
ответникът е направил частично плащане в размер на 150 лв. , с което е погасил частично начислената му такса за
просрочие на кредита над 120 дни- по т.2.9, т.2.10, т.2.11, т.2.12г. от
договора, която е в размер на 580 лв. , поради което с настоящото заявление се
претендира непогасения остатък от 430 лв. Твърди се, че по силата на процесния
договор ответникът се е задължил да върне предоставения му паричен заем на една
вноска. Заемната сума е била преведена
от ищеца на ответника по посочена от последната банкова сметка *** ***. На 08.06.2016г.
с Анекс №1 към договора страните са удължили срока за връщане на заемната сума
с нов падеж до 16.07.2016г.Впоследствие са сключени още два анекса – Анекс№2 от
20.06.2016г , с който е уговорен нов падеж 15.08.2016г и Анес№3 от 21.07.2016г. , с който падежът е
бил определен на дата 14.09.2016г.Доколкото заемополучателят е забавил вноската
по заема като на последния уговорен падеж 14.09.2016г. не е направи плащане, то
съгласно общите условия Раздел 9, т.11.11 при забава в плащането на дължима
вноска , продължила повече от един ден, заемът е бил обявен за предсрочно
изискуем и на ответника е изпратена
покана за доброволно изпълнение на 25.01.2017г. , с която е уведомен, че заемът
се счита за предсрочно изискуем и е поканен да плати доброволно. Забавата е продължила
повече от 120 дни, поради което на основание т.11.1“б“ от Общите условия на
договора и т.2.9, т.2.10 и т.2.11 и т.2.12 от договора е начислена и такса
просрочение на кредита над 120 дни в размер на 580 лв. при предсрочно
изискуемост. Твърди се, че към настоящия момент задълженията на ответника по
процесния договор са както следва : сумата от 350лв. заемна сума по т.2.1 от
договора, сумата от 14.44 лв. такса за ползване по т.2.5 от договора, сумата от
4.00 лв. административна такса за
управление на сделката по т.2.6 от договора, сумата от 430 лв. непогасен
остатък от начислена такса при просрочие на кредита над 120 дни по т.2.9, 2.10, 2.11, 2.12
от договора, която е в размер на 580 лв.
и сумата от 80.06 лв. такса за осъществено финансово консултиране по
т.2.13 от договора. Моли се съда да постанови решение, с което да се приеме за
установено по отношение на ответника , че за ищеца съществува вземане за
следните суми: сумата от 350лв.
заемна сума по т.2.1 от договора, сумата от 14.44 лв. такса за ползване по
т.2.5 от договора, сумата от 4.00 лв. административна такса за управление на сделката по т.2.6 от
договора, сумата от 430 лв. непогасен остатък от начислена такса при просрочие
на кредита над 120 дни по т.2.9, 2.10,
2.11, 2.12 от договора, която е в размер на 580 лв. и сумата от 80.06 лв. такса за осъществено
финансово консултиране по т.2.13 от договора. Претендират се сторените по
делото разноски. В подкрепа на твърденията ищецът ангажира доказателства.
В срока
по чл.131 от ГПК от ответника, чрез пълномощника, е подаден писмен отговор, с
който не се оспорва факта, че между страните е сключен договор за предоставяне
на паричен заем от разстояние №055931 от 17.05.2016г, по силата на който
заемната сума в размер на 350 лв. е получена своевременно от заемополучателя.
Твърди се, че ответникът не е получил договора на хартиен носител според чл.10
от ЗПФУР. Не е получила и Анексите към този договор както и Общите условия на
заемодателя нито по електронен път, нито на хартиен носител. Вижда ги за първи
път като приложение към исковата молба. Твърди се, че с ответника са водени телефонни
разговори, в които не са разяснявани клаузите на договора , анексите и общите
условия, а само е била насърчавана да плаща .Оспорва се твърдението, че към
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
ответницата е била извършила само частично плащане в размер на 150 лв. , с
което е била погасила само частично изчислената такса при просрочени на кредита
над 120 дни по т.2.9, т.2.10, т.2.11 и т.2.12 от договора. Твърди се, че
ответницата е направила следните плащания по договора : на 08.06.2016г. е
погасила 100 лв. от задължението и, на 20.06.2016г е погасила 100 лв., на
21.07.2016г е погасила 100 лв., на 02.11.2016г е погасила 150 лв./ като само
това плащане е признато от ищеца/ , на 03.02.2017г. е погасила 50 лв. и на 27.02.2017г е погасила 50 лв. или общо
ответницата е погасила сумата от 550 лв. , който факт е съществувал преди подаване на заявлението. Оспорва се
твърдението, че уговорената такса за просрочие на кредита над 120 дни е в
размер на 580 лв. Твърди се, че съгласно т.2.12 от договора тази такса е в
размер на 400 лв. Направено е неправилно пресмятане като са сумирани таксите по
т.2.9 до т.2.12 от договора, недопустимо както от правна страна, така и
противоречащо на житейската логика, тъй като обикновената житейска логика , тъй
като ищецът е наложил за едно и също
закъснение неколкократни такси. Оспорва дължимостта на сумата от 580 лв. ,
съставляваща такса за просрочие Според ответника видно от т.2.8 от договора
общо дължимата сума за връщане е 448.40 лв., а от 2.12- такса при просрочие над 120 дни е 400
лв.Следователно допустимата претенция на ищеца би могла да бъде в размер на
848.40 лв. и след направените плащания от ответницата в размер на 550 лв. ,
дължимият остатък е 298.40 лв. Твърди се, че
клаузите от т.2.9 до т.2.12 от на договора са неравноправни. Моли се да
бъде отхвърлен иска. Претендират се разноски.
В
съдебно заседание ищцовото дружество поддържа иска. Подробни съображения по
съществото на спора са развити в хода на устните състезания, чрез представените
по делото писмени бележки.
В
съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника си, поддържа писмения отговор.
Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните
състезания.
Пазарджишкият
районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически
твърдения, след като съобрази доводите на страните и след като анализира
събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:
Видно е
от приложеното като доказателство по делото ч.гр.д.№1213/2017г. по описа на
РС-гр.Пазарджик, че със заявление, депозирано на 31.03.2017г.ищецът в
настоящото производство е отправил искане до съда за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК. Издадена е Заповед №766/10.04.2017г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът О.Г.И./ ответник по настоящото дело/ да
заплати на „Пан Балкан Финанс“АД с ЕИК *********/ ищец по настоящото дело/
сумата от 350 лв. заемна сума по т.2.1 от договора, сумата от 14.44 лв. такса
за ползване на отпуснатия заем п от.2.5 от договора, сумата от 4.00 лв. такса
за управление на сделката по т.2.6 от договора, сумата от 430 лв. непогасен
остатък от начислена такса при просрочие на кредита с над 120 дни, сумата от
80.06. лв. такса финансово консултиране по т.2.13 от договора , ведно със
законната лихва ,считано от 30.03.2017г до изплащане на вземането. В заповедта за изпълнение е
посочено, че вземането произтича от следните обстоятелства : договор за
предоставяне на паричен заем от разстояние №055931 от 17.05.2016г. В т.12 от
заявлението подробно са отразени обстоятелствата във връзка със сключен между
заявителя и длъжника по заявлението договор за паричен заем от разстояние ,
които обстоятелства са залегнали в исковата молба, инициирала настоящото исково
производство.Срещу така издадената заповед за изпълнение длъжникът е депозирал
възражение в законовоустановения срок по чл.414, ал.2 от ГПК, че е платил по
процесния кредит сумата от 550 лв. С разпореждане №5272 от 17.05.2017г
заповедният съд е указал на заявителя да предяви иск за установяване на
вземането си в едномесечен срок. Указани са му и последиците от непредявяване
на иска. Това разпореждане е връчено на заявителя на 26.07.2017г. На
14.08.2017г е входирана настоящата искова молба.
При това
положение съдът счита, че така
предявеният специален положителен установителен иск с правно основание чл.422
във вр. чл.415, ал.1 от ГПК е процесуално допустим. Предявен е от легитимирана
страна – заявителя в заповедното производство, след подадено в срок от длъжника по заповедта за изпълнение
възражение. Налице е развило се заповедно производство с предмет, който е идентичен
с предмета на настоящото исково производство.
По
същество съдът намира следното :
От
приложените към исковата молба писмени доказателства/ в заверени от страната
ксерокопия, съдържащи на лист 7-30 от досието на делото, е видно , че на
17.05.2016г страните са сключили договор за предоставяне на кредит от
разстояние по силата, на който ищецът в качеството на кредитор е предоставил на ответницата в качеството на
кредитополучател паричен заем в размер на 350 лв. за срок от 30 дни/ т.2.2 от
договора/ Съгласно т.2.3 и т.2.4 от
договора сумата по кредита е следвало да бъде върната на една вноска с падеж 16.06.2016г. Уговорена
е такса за ползване в размер на 14.44лв./ т.2.5 от договора/, административна
такса за управление на сделката в размер на 4.00 лв./ т.2.6 от договора/ като общо дължимата сума за връщане на
падежа е в размер на 448.50 лв.
Уговорени са следните такси при просрочие на кредита: такса при просрочие от 1 ден-30
лв./ т.2.9/, такса при просрочие над 3
дни -60 лв./т.2.10/, такса при просрочие над 15 дни/ 90 лв./ т.2.11/ , такса
при просрочие над 120 дни/-400лв./ т.2.12 от договора/ , такса за осъществено
финансово консултиране -80.06 лв. / т.2.13 договора/. В титулната част на коментирания договор
кредитополучателят/ответника по делото/
е индивидуализиран с трите имена, ЕГН-то. Посочен
е постоянния адрес на кредитополучателя , неговия e-mail,телефон за връзка, данни от личната карта му карта –
номер , дата на издаване. В т.31 от договор е посочена банковата сметка на
ответника. Съгласно т.3.2 от договора заемателят се е задължил да върне на
заемодателя предоставения паричен заем , ведно с дължимите такси на посочения в договора падеж. Това
писмено доказателство съдържа подпис само на представители на ищцовото
дружество. Според т.4.2 от договора отношенията между страните във връзка със
сключването на настоящия договор със съдействието на независим финансов
консултант се уреждат от Общите условия
за предоставяне на паричен заем от разстояние , неразделна част от договора.По
делото са представени общи условия по
договори за предоставяне на паричен заем
от разстояние на „Пан Балкан Финанс“ АД
. В Раздел III от ОУ са разписани условията и реда
за подаване на искане за финансиране посредством електронната система на
заемодателя. Съгласно т.3.3 и т.3.4 от ОУ за да извърши регистрация в
електронната система на заемодателя заемателят регистрира свои индивидуален
акаунт като попълва достъпна в реално време / on-line/ електронна форма за регистрация , посочвайки потребителското
си име и парола, избрани от него. При попълване на електронната форма за регистрация заемателят
е длъжен да предостави пълни и верни данни относно своята самоличност у като
попълни полетата, маркирани като задължителни . регистрацията се извършва с
действителното собствено, бащино и фамилно име на заемателя. Съгласно т.3.14 от ОУ процедурата
по подаване на искане за финансиране
стартира директно пред кредитния посредник, избран от заемателя, който
осъществява комуникацията със
заемодателя и попълва електронен формуляр за кандидатстване за кредит от името
на заемателя, за което се счита надлежно овластен с подписване на одобрено от заемодателя
искане за предоставяне на паричен заем от разстояние от страна на заемателя – по този начин заемателят
декларира своята воля за формиране на правоотношения със заемодателя и сключване на договор за предоставяне на
паричен заем от разстояние. Посредникът използва свой персонален акаунт в
електронната система на заемодателя и попълва в реално време on-line електронна форма
за регистрация след като се увери в достоверността на предоставената от
заемателя информация. Информацията,
предоставена от кредитополучателя , се изпраща на кредитора , ведно с
препоръчителен и индикативен кредитен анализ и оценка, изготвена от съответно
избрания от кредитополучателя финансов консултант и/ или кредитен посредник. Според
т.4.2 от ОУ заемодателят уведомява заемателя относно взетото решение
посредством съобщение на посочената от заемателя електронна поща в рамките на
работния ден, следващ този, през който е подадено съответното искане за
финансиране по образец. Съгласно т.4.3 и т.4.4 от ОУ в случай, че заемателят е
одобрен текстът на договора се
предоставяне на паричен заем от разстояние се изпраща на заемателя в
електронната му поща като прикачен файл, ведно с уведомлението по т.4.2 и линк
за потвърждение. За потвърждаване на сключването на договора е необходимо
заемателят да потвърди съдържанието и сключването на договора като натисне изпратения от заемодателя линк за
потвърждение. По този начин заемателят декларира, че е запознат с договора и с
общите условия ,приложими към него ,
които са в сила към момента на сключването му, съгласен е с тях и се задължава
да ги спазва. От този момент договора се счита за сключен. След потвръждаване
на сключването на договора заемодателят превежда стойността на уговорения
кредит по личната банкова сметка , ***,
считано от момента на получаване на електронното потвърждение/ т.4.5 от ОУ.
Съгласно т.6.5 от ОУ в случай, че заемателят забави дължимата вноска по
договора, последният дължи еднократно на заемодателя освен заемната вноска и
съпътстващите я такси, така и при
просрочие от 1 ден еднократна такса в размер на 30 лв. и при просрочие над 3
дни еднократна такса в размер на 60 лв. и при просрочие над 15 дни еднократна
такса в размер на 90 лв. и при просрочение над 120 дни еднократна такса в
размер на 400лв.
Ищецът е
представил в заверено копие три анекса към коментирания по-горе договор. С
Анекс №1 от 08.06.2016г. е предоговорен срока на договора като е посочен падеж 16.07.2016г. Останалите
условия на договора са непременени като това изрично е записано в анекса. С
Анекс №2 от 20.06.2016г. е предоговорен срока на договора, като е посочен падеж
15.08.2016г. Останалите условия на договора са непроменени като това изрично е
записано в анекса. С Анекс №3 от
21.07.2016г е предоговорен срока на договора като е посочен падеж 14.06.2016г.
Останалите условия на договора са непроменени като това изрично е записано в
анекса.
Между
страните няма спор, а и този релевантен факт се установява и от
приетото по делото писмено доказателство- платежно нареждане, съдържащо
се на лист 27 от досието на делото, че на 17.05.2016г. ищецът е превел по банковата сметка на ответницата сумата от 350 лв. като основание в документа е
отразено договор за заем №055931.
На
25.01.2017г ответницата е уведомена, че
на падежната дата 14.09.2016г не е изпълнила задължението си по договора за
предоставяне на паричен заем от разстояние №055931 от 17.05.2016г.и е поканена
в тридневен срок да заплати задължението
си по договора в размер на 478.50 лв.
От
ангажираните от ответника писмени доказателства- шест броя разписки/ лист 43-45
от делото/, неоспорени от ответника се установява, че на ответницата е
превела на ищцовото дружество следните
суми: на 08.06.2016г сумата от 100 лв., на 20.06.2016г – сумата от 100 лв., на
21.07.2016г сумата от 100 лв., на 02.11.2016г – сумата от 150лв., на
27.02.2017г – сумата от 50 лв. и на 03.02.2017г – сумата от 50 лв. Макар в
обсъдените разписки да не фигурира основанието за плащане, страните не спорят,
че плащанията са по процесния договор.
Въз
основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна
съдът прави следните изводи:
Въз
основа на така възприетата фактическа обстановка от правна страна съдът прави
следните изводи:
При така
изложените факти както се посочи и по-горе съдът приема, че е сезиран с иск с
правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.124 ,ал.1 предл.второ от ГПК – специален положителен установителен иск за съществуване на вземането , предмет на
ч.гр.д.№1213/2017г по описа на ПРС, за което е издадена заповед № 766от 10.04.2017г
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК
всяка страна е длъжна да установи фактите , на които основава своите искания и
възражения. В производството по чл.422 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже
наличието на правен интерес от
предявяване на иска и фактите, от които произтича вземането му. Правният
интерес, който е свързан с допустимостта на иска, е доказан, по развитите от съда по-горе съображения.
Правопораждащият
факт, на който ищецът основава вземането си,
е съществувало между тях валидно
облигационно отношение по договор за
предоставен паричен заем от разстояние №055931, сключен на 17.05.2016г.
Уважаването на претенцията му предполага доказване в кумулативна наличност на
следните предпоставки : валидно правоотношение, ищецът е изправна страна по
това правоотношение , тоест изпълнил е поетите
задължения, ответникът не е извършил дължимата насрещна престация.
Учредената
между страните договорна връзка намира правна опора в разпоредбите на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние/ЗПФУР/. Легалното определение на
договора се съдържа в чл.6 от ЗПФУР, според който текст договор за предоставяне
на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и
потребител като част от системата за
предоставяне на финансови услуги от
разстояние , организирана от доставчика , при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средства за комуникация от разстояние. В разпоредбата на чл.18 от ЗПФУР са
посочени подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със
сключването на този вид договор като доказателствената тежест е възложена на
ищеца –доставчика на услугата. Между страните няма спор, че са сключили процесния вид договор, регламентиран в ЗПФУР, като ответницата с писмения отговор признава този факт, както и
че своевременно е получила сумата от 350 лв. дадена и в заем от ищеца по силата
на този договор. Съгласно общото правило на чл.240 от ЗЗД с
договора за заем заемодателят предоставя
в собственост на заемателя пари или
други заместими вещи , а заемателят се задължава да върне заетата сума
или вещ от същия вид, количество и качество. Договорът за заем е реален, и предаването на дадената в заем сума е елемент
от фактическия състав на сделката. Именно защото е реален, а не консенсуален, договорът
се счита сключен от момента на предаване на заемната сума . Безспорно се
установи по делото , че ищецът е изправна страна по правоотношението, тъй като
е изпълнил основното си задължение като заемодател. Предоставил е на заемателя
определената парична сума. Какво насрещно задължение е поел ответника като
страна по договора? Съгласно обсъдените по-горе клаузи на процесния договор ответницата е поела насрещно задължение да заплати сумата от 448.50 лв., включваща размера на
паричния заем от 350 лв., такса за ползване в размер на 14.44 лв. и 4.00 лв.
административна такса. Тук е момента да се посочи, че с писмения отговор ответницата признава факта,
че е поела насрещно задължение да върне сумата от 448.50 лв. Не оспорва и факта, че е поела задължение да
заплати такса за осъществено финансово консултиране в размер на 80.06 лв.
Ответницата
оспорва дължимостта на такса при просрочие на кредита над 120 дни в размер на
580 лв., като твърди, че тази такса е в
размер на 400 лв. Ответницата не оспорва факта, че е в просрочие над 120 дни.
Спорът се
фокусира върху конкретния размер на такса просрочие над 120 дни. Претенцията си
в размер на 580 лв. такса при просрочие над 120 дни ищецът обосновава с твърдението, че същата е
дължима на основание т.6.5 от Общите
условия на договора, обсъдена по-горе, според който текст таксите при просрочие се
кумулират. Действително така както са разписани таксите в т.6.5 от Общите
условия на договора, свързани със съюза „и“, се кумулират и сумарно същите възлизат на сумата от 580 лв. Следва да се отбележи обаче, че в
процесния договор т2.9, т.2.10., т.2.11 и т.2.12 тези такси
са уговорени по начин, изключващ възможност същите да бъдат кумулирани.
Волята на страните е за всяко просричие
в зависимост от времевите му параметри да се дължи отделна такса като ако просрочието е над 120 дни, таксата е
в размер на 400 лв. При условие, че таксите за просрочие са индивидуално
уговорени с договора, неприложима в случая е разпоредбата на т.6.5 от Общите условия към
този вид договори. Според чл.18, ал.5 от ЗПФУР за процесния вид договори се
прилагат разпоредбите на чл.143-148 от Закона за защита на потребителите.
Ответницата инвокира възражение за неравноправност на клаузите на договора,
регламентиращи такси при просрочие/ т.2.9, т.2.10, т.2.11, т.2.12./Съгласно
чл.143 от ЗЗП неравноправна клауза в договор , сключен с потребител, е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, при определени
хипотези , регламентирани в цитираната правна норма, която обаче не съдържа
изчерпателно изброяване на хипотезите. Съгласно обаче разпоредбата на чл.146,
ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са
уговорени индивидуално. Клаузи, които не са уговорени индивидуално са
дефинирани в чл.146, ал.2 от ЗЗП- клаузи, изготвени предварително, при които
потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Съдът приема,
че клаузите- т.2.9, т.2.10, т.2.11, т.2.12 от договора са уговорени
индивидуално и на това основание не попадат в предметния обхват на чл.143 от
ЗЗП.
В този ред на
мисли настоящия съдебен състав приема, че по силата на договорната обвързаност
ответницата е задължена да върне на ищеца следните суми: 1/сумата от 448.50 лв.,
включваща заемната сума от 350 лв. по т.2.1 от договора, сумата от 14.44лв.
такса за ползване по т.2.5 от договора, сумата от 4.00 лв. административна
такса за управление по т.2.6 от договора и 2/ такса за осъществено финансово
консултирана в размер на 80.06 лв. съгласно т.2.13 от договора.
Безспорно се
установи, че крайният срок на договора е
изтекъл на 14.09.2016г., към който момент ответницата не е погасила
задълженията си по договора. Безспорно се установи, че просрочието по кредита е
над 120 дни, за което дължи такса
просрочие в размер на 400 лв.
От обсъдените по-горе писмени доказателства,ангажирани
от ответницата и неоспорени от ищеца, се
установи, че ответницата е извършвала плащания
по кредита в общ размер от 550 лв. като
последното плащане е извършено на
27.02.2017г.
При това
положение и съобразно правилото на чл.76, ал.2 от ЗЗД съдът приема, че с извършените плащания
ответницата изцяло е заплатила следните суми: таксата просрочие по т.2.12 от
договора в размер на 400 лв., таксата финансово консултиране в размер на 80.06
лв. по т.2.13 от договора, такса за ползване в размер на 14.44лв. по т.2.5 от
договора, административна такса за управление в размер на 4.00 лв. по т.2.6 от
договора и част от главницата по т.2.1
от договора в размер на 51.50 лв. като непогасената главница възлиза на сумата
от 298.50 лв.
Предвид
изложеното предявения иск се явява частично основателен.
Ето защо следва
да се приеме за установено по отношение на ответника, че за ищеца съществува
вземане по Заповед №766 от 10.04.2017г по ч.гр.д.№1213/2017г за сумата от 298.50
лв. заемна сума по т.2.1 от договора, като за разликата от 298.50 лв. до
претендираните 350 лв. главница по т.2.1 от договора, и за сумите : 14.44лв. такса за ползване по
т.2.5 от договора, сумата от 4.00лв. административна такса за управление по
т.2.6 от договора, сумата от 430 лв. такса при просрочие на кредита над 120 дни
по т.2.12 от договора и сумата от 80.06 лв. такса за финансово консултиране по
т.2.13 от договора иска следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Двете страни са направили искане за разноски и
двете страни са ангажирали доказателства за действително сторени такива. С
оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца
следва да се присъдят разноски в размер на 69.65 лв. за заповедното
производство и разноски в размер на 69.65 лв. за исковото производство. На
основание чл.78, ал.3 от ГПК и с оглед отхвърлената час от иска в полза на
ответника следва да е присъдят разноски в размер на 198.06 лв.
Воден от горното
Пазарджишкият районен съд
Р Е Ш И
:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение О.Г.И. с ЕГН ********** ***, че СЪЩЕСТВУВА вземане на „ПАН БАЛКАН ФИНАНС“ АД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление град София, район Средец,
ул.“Шейново“№22, ап.18, представлявано от Борислав Николаев Фесчиев по Заповед
№766/10.04.2017г по ч.гр.д.№1213/2017г. по описа на РС-Пазарджик за сумата от 298.50 лв. заемна сума по т.2.1
от договор за предоставяне на паричен заем от разстояние № 055931 от
17.05.2016., като за разликата от
298.50 лв. до претендираните 350 лв. главница по т.2.1 от договора, както и за сумите : сумата от 14.44лв.- такса за ползване по т.2.5 от договора, сумата от 4.00лв.- административна
такса за управление по т.2.6 от договора, сумата
от 430 лв.- такса при просрочие на кредита над 120 дни по т.2.12 от
договора и сумата от 80.06 лв. -такса за финансово
консултиране по т.2.13 от договора иска отхвърля
иска.
ОСЪЖДА О.Г.И. с ЕГН ********** *** да заплати на „ПАН БАЛКАН ФИНАНС“ АД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление град София, район Средец, ул.“Шейново“№22,
ап.18, представлявано от Борислав Николаев Фесчиев сумата от
69.65 лв. разноски за заповедното
производство и сумата от 69.65 лв.
разноски за исковото производство
ОСЪЖДА„ПАН БАЛКАН ФИНАНС“ АД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление град София, район Средец, ул.“Шейново“№22, ап.18,
представлявано от Борислав Николаев Фесчиев да заплати на О.Г.И. с ЕГН ********** *** сумата от
198.06 лв.разноски в настоящото производство.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :