Мотиви към Присъда № 10 от 20.03.2018 г. по НОХД № 610/2016 г. на
НПРС
Делото е
образувано по внесен от Районна прокуратура – гр. Н. обвинителен акт по
досъдебно производство № 444/2016
г. по описа на РУ гр. Н., ПП № 1145/2016 г. на НПРП, срещу С.К.Н.,
с ЕГН **********, роден на *** ***, за това, че на неустановена с точност
дата на месец ноември 2016 г. в гр. К., обл. Ш., противозаконно присвоил чужда движима вещ, която
владее/ мотофреза – неустановена марка, бензинова с
мотор 175 кубика/, на стойност 290,00 лева, собственост на Д.Г. ***, като случаят
е маловажен – престъпление чл. 206, ал.
5, във вр. с ал. 1 от НК.
В хода на
съдебните прения представителят на НПРП поддържа обвинението. Твърди, че
извършеното деяние се установява безспорно от всички материали по делото.
Настоява за осъдителна присъда като посочва, че безспорно се установява, че подс. Н. не е имал разрешение да се разпореди с вещта,
предмет на деянието. Оспорва защитната теза, че тя му е била оставена вместо
дължимо възнаграждение.
По делото
пострадалият Д.Г.И. е конституиран като граждански ищец и частен обвинител. В
хода по същество чрез процесуалният си представител адв.
Б.И. от ШАК, той поддържа обвинението. Твърди, че подсъдимият без неговото
знание е присвоил вещта. Моли съдът да заплати стойността на вещта в размер на
900 лв.
Защитникът на
подсъдимия адв. И.Д. от ШАК настоява подзащитния й да
бъде оправдан. Заявява, че по делото са налице противоречиви доказателства,
които не могат да обосноват една осъдителна присъда. Обръща внимание, че пострадалият
повече от година не е потърсил вещта. Когато е решил да стори това, не се е
обърнал сам към подсъдимия, а е пратил друг човек. При условията на
евентуалност моли съдът, в случай, че намери подсъдимият за виновен, да му
наложи минимално наказание при условията на многобройни смекчаващи вината
обстоятелства и да приложи чл. 55, ал. 2 от НК. Моли съдът да отхвърли
гражданският иск.
Подсъдимият
не се признава за виновен. Заявява,ч е твърденията на прокуратурата и на
повереника на пострадалия не отговарят на обективната истина.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид становищата на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
Подс. С.К.Н. е роден на *** ***, с ЕГН **********.***. Той
е ***.
Подс. С.К.Н. и св. Д.Г. ***. Познавали се от много години.
Преди 12-15
години св. Д.И. и съпругата му работили в Г. в продължение на 6-7 години.
Последната им месторабота била в сферата на селското стопанство за гръцки
гражданин. Когато приключили трудовите си правоотношения с работодателя,
последният нямал възможност да им заплати цялото дължимо възнаграждение от
повече от 1000 евро, поради което им дал една своя мотофреза
марка ***, 175 cc,
много голяма. Тя била ползвана едва 1-2 пъти.
След
пристигането си в Б., св. Д.И. я прибрал в гаража на къщата, обитавана от
неговите родители, където фрезата останала и след тяхната смърт, когато братът
на св. Д.И. – св. Н.Г.Т. наплатил дела на брат си и получил собствеността върху
цялата къща. Веднъж я дал само на един свой познат „***“ да я ползва, след
което му била върната.
През пролетта
на 2015 г. св. Д.И. дал своята фреза на подс. С. К.,
за да я ползва. В началото отношенията между двамата лежали на плоскостта на
договора за заем за послужване. Целта била подсъдимият да фрезова едно свое
собствено място. Фрезата останала във владение на подс.
Н.. Св. И. му казал да я задържи, защото нямал къде да я държи и не му
трябвала.
Няколко
месеца по-късно през пролетта или лятото на 2015 г. св. И. наел подс. Н. да извърши строително-ремонтни дейности на вилата,
собственост на И.. Когато тези дейности били завършени св. И. останал недоволен
от част от свършената работа и поискал тя да бъде поправена. Подс. Н. обаче не считал, че работата му е некачествена и
си поискал заплащането за последните свършени строителни дейности, което
надхвърляло 100 лв. Св. И. заявил на подс. Н., че
може да задържи фрезата вместо дължимото възнаграждение.
През пролетта
на 2016 г. св. И. видял св. К.Р., който притежавал парцела, съседен на този, в
който се намирала вилата на св. И.. В течение на разговора станало дума, че св.
Р. ще копае мястото си. Тогава св. И. му споменал, че има фреза, която се
намира у подс. С.Н., когото св. Р. също познавал. И.
казал на Р. да отиде и да вземе фрезата от Н.. Св. И. не се обадил на Н. да го
предупреди, че праща човек да вземе фрезата.
Когато св. Р.
посетил дома на подсъдимият С.Н., последният категорично отказал да даде
фрезата с думите, че нея я няма, но отказал да даде обяснения. Св. Р. останал
много учуден от поведението на подсъдимият, тъй като познавал последният като
изключително почтен, честен и услужлив човек. Веднага уведомил св. И., че С.Н.
не му е дал фрезата и си довършил работата с мотиката. Така и не разбрал какво
е станало с фрезата до започване на делото, когато св. И. му казал, че
подсъдимият Н. е продал фрезата.
Няколко
седмици след тази случка св. И. отишъл до дома на подсъдимия да си иска
фрезата, но Н. му отказал. Едва след няколко месеца – през есента на 2016 г. Д.И.
подал сигнал до полицията, че Н. отказва да му върне собствената вещ.
От
заключението на назначената от съда и кредитирана изцяло тройна СОЕ се
установява, че стойността на мотофрезата е била 290
лв. Съдът не кредитира показанията на св. Д.И., че стойността на фрезата е
около 1000 лв. и повече, тъй като няма никакви доказателства в тази насока.
На
неустановена дата през есента на 2016 г. С. К.Н. е продал вещта на непознато
лице за неустановена сума.
Така
установената фактическа обстановка съдът прие въз основа и след анализ на
всички събрани в рамките на съдебната и досъдебната фаза гласни и писмени
доказателства. Относно времевата рамка на случките съдът кредитира почти изцяло
свидетелските показания с малки изключения. Периодът, в който св. Д.И. е
предоставил фрезата на подс. Н., а именно пролетта на
2015 г. съдът приема въз основа на показанията на св. И., св. Т. и подс. К., които са категорични, че това е станало поне
година преди да е подаден сигнала в полицията и само няколко месеца преди Н. да
бъде нает да извърши строително ремонтните дейности на вилата на И.. По този
начин извършването на тези дейности също се поставя през 2015 г., защото и
пострадалия и подсъдимия са категорични, че е минало поне година от
извършването на тези дейности и случката с Р.. Така изложеното по-горе се превръща в
единствената хронологично възможна теза. Съдът не кредитира показанията на св. И.
дадени в съдебно заседание в частта им, в която твърди, че това е станало през
2016 г. (предоставянето на фрезата на подсъдимия и извършването на строителните
дейности), тъй като това е невъзможно от времева гледна точка. Става дума
по-скоро за грешка в изчисляването на годините от негова страна поради
продължителния период от време, защото той също беше категоричен, че е минало
поне година между приключването на строителните дейности и случката, когато е
пратил Р. да вземе фрезата от Н..
Съдът
кредитира обясненията на подс. Н., че св. И. му е дал
фрезата вместо дължимите суми. На първо място, между показанията на св. И. и подс. Н. има съществена разлика какво е останало неплатено.
Според св. Д.И. това са около 30 лв., а според подсъдимия – повече от 100 лв.
Предвид характера на дейностите, които са били извършвани – леена
на стъпала и плочка и изграждане на асмалък, съдът
приема, че дължимата сума е надхвърляла 30 лв. Самият св. И. твърди, че
стъпалата и плочата станали криви и затова не е платил за тях на Н.. Стойността
на тези дейности предполага надник, надхвърлящ 30 лв.
По тази причина съдът приема, че дължимата на подс. Н.
сума за извършените строителни дейности надхвърля 100 лв. Предвид това, че св. И.
е дължал повече от 100 лв. на подсъдимия и с оглед факта, че стойността на
фрезата е била 290 лв., съдът кредитира обясненията на подс.
Н., че поради липса на средства св. Д.И. му е дал фрезата вместо заплащане. Налице
са и няколко косвени факта, които навеждат на този извод. Не може да не направи
впечатление факта, че за 15 години откакто има фрезата, св. И. не я е ползвал
нито веднъж. Просто нямал нужда от нея. Не е имал и къде да я съхранява. Поне
до 2015 г. докато не построил вилата си. След приключване на работите по вилата
му обаче в продължение на една година отново не я е потърсил. Това поставя
въпроса защо е оставил мотофрезата у подсъдимия
толкова дълго. Особено след като след приключване на строежа по вилата, той
вече е имал място, където да я съхранява и двор, за който да я ползва. Вместо
това той я оставил повече от година у подсъдимия. Това навежда на мисълта, че в
този период, той вече не е считал вещта за своя. Извод в този смисъл налага и
въпросът защо, когато е изпратил св. Р. до подс. Н.
да вземе мотофрезата, И. не се е обадил предварително
на Н., че праща човек, който да вземе вещта. При всички положения Н., за да
даде чужда вещ на трето лице, е трябвало да знае, че това става със знанието на
собственика. Логично би било Св. Д.И. да се обади на Н., за да го предупреди,
че трябва да даде вещта на Р., за да знае Н., че това предаване става със
съгласието на собственика на вещта. Настоящият съдебен състав намира, че св. И.
не е сторил това именно, защото е знаел, че Н. няма да даде веща. Защото
подсъдимият е считал, че вещта е негова – дадена вместо изпълнение на
задължението на св. И. да му заплати определена сума като възнаграждение за
свършената работа. Несъстоятелни са възраженията на И., че не би дал толкова
скъпа вещ като мотофрезата вместо толкова малко
задължение. Нито задължението му е било толкова малко, колкото твърди той, нито
вещта е била толкова скъпа, колкото той твърди. Постоянните опити на св. И. да
омаловажи задължението си към подсъдимия и да хиперболизира стойността на
вещта, които бяха опровергани от останалите доказателства по делото, мотивират
съда да не кредитира показанията му относно действителните отношения между него
и подс. С.Н..
На основата на така изяснената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
На подсъдимия
С.К. Н. е повдигнато обвинение за това, че на неустановена с точност дата на
месец ноември 2016 г. в гр. К., обл. Ш., противозаконно присвоил чужда движима вещ, която
владее/ мотофреза – неустановена марка, бензинова с
мотор 175 кубика/, на стойност 290,00 лева, собственост на Д.Г. ***, като
случаят е маловажен.
От събраните
по делото доказателства се установи, че вещта, с която подс.
Н. се е разпоредил е била негова собственост.
Наистина в
началото, когато през пролетта на 2015 г. св. И. е дал мотофрезата
на подсъдимият да я ползва, отношенията между двамата лежали на плоскостта на
договора за заем за послужване. В последствие обаче, когато И. се е съгласил Н.
да задържи вещта вместо надникът, който му дължал за
свършените строителни дейности, се е стигнало до даване вместо изпълнение в
резултат на което, подсъдимият получил собствеността върху вещта вместо парите,
които И. му дължал – ситуация аналогична на ситуацията, при която И. е получил
вещта. По този начин, разпореждайки се с вещта, Н. се е разпоредил със своя
собствена вещ, а не с чужда.
Предвид
всичко гореизложено съдът призна подсъдимия С.К.Н., с ЕГН **********, роден на *** ***, ****, за невиновен в това, че
на неустановена с точност дата на месец ноември
2016 г. в гр. К., обл. Ш., противозаконно
присвоил чужда движима вещ, която владее/ мотофреза –
неустановена марка, бензинова с мотор 175 кубика/, на стойност 290,00 лева,
собственост на Д.Г. ***, като случаят е маловажен – престъпление чл. 206, ал.
5, във вр. с ал. 1 от НК.
Предвид
изводите на съда, че подсъдимият не е виновен за повдигнатото му обвинение,
съдът отхвърли предявения граждански иск изцяло.
Мотивиран от
изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
Мотивите
изготвени на 09.05.2018 г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Петина Николова