№ 20249
гр. София, 07.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20221110137089 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба и
уточнителни молби към нея от В. С. Г. против М. Р. Х. за осъждането на ответницата
да заплати на ищцата сумата от 5000 лева, съставляваща обезщетение за причинените
неимуществени вреди на ищцата, изразяващи се в болки и страдания, вследствие от
неправилно проведеното лечение на нейната майка и настъпилата в резултат на това
смърт, ведно със законната лихва върху сумата от 03.01.2001 г. до окончателното й
изплащане, ведно с лихвата от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба е постъпил такъв от ответната страна чрез
адв. ............, с който счита предявения иск за недопустим, алтернативно –
неоснователен. Сочи се, че съдът вече е бил сезиран със същата искова молба, по която
е било образувано гр. дело № 32333/2016 г. по описа на СРС, приключило с влязло в
сила решение от 08.12.20.17 г., с което искът е отхвърлен. Ето защо намира, че
предявеният иск е недопустим и производството по делото следва да бъде прекратено.
Представя доказателства.
По допустимостта на иска съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 299, ал. 1 ГПК спор, разрешен с влязло в сила
решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда
друго.
Съдът, като взе предвид представените от ответника доказателства и като
извърши и служебна справка, констатира, че за същия спор е налице влязло в законна
сила съдебно решение от 08.12.2017 г. по гр. дело № 32333/2016 г. по описа на СРС, с
което предявеният от В. С. Г. иск с правно осн. чл. 45 от ЗЗД вр. чл.52 от ЗЗД за
осъждане на ответницата М. Р. Х. да заплати на ищцата сумата от 5000.00 лева,
съставляваща обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, вследствие от неправилно проведеното лечение на
майка й и настъпилата в резултат на това смърт, ведно със законната лихва върху
сумата от 03.01.2001 г. до окончателното им изплащане, е отхвърлен като
неоснователен и недоказан. С Решение № 7107/21.10.2019 г. по в. гр. дело № 7410/2018
г. по описа на СГС, първоинстанционното решение е потвърдено. Постановеният от
въззивния съд съдебен акт е окончателен, поради което, считано от 21.10.2019 г.
първоинстанционният съдебен акт е влязъл в законна сила.
1
Видно е, че приключилият спор касае същите страни, същия предмет и се
основава на същите обстоятелства. Нещо повече, налице е и идентичност между
депозираната в настоящото производство искова молба и исковата молба, послужила за
образуване на гр. дело № 32333/2016 г. по описа на СРС. Копие от депозираната искова
молба по по-рано образуваното и приключило дело е приложена към отговора на
исковата молба. Единствената констатирана от съда разлика касае съда, до който е
адресирана същата. По настоящото дело е видно, че печатният текст „До Софийски
районен съд Гражданско отделение“ е зачертан и частично заличен посредством
коректор, като ръкописно исковата молба е адресирана до Административен съд
София. Впоследствие делото е изпратено по подсъдност на Софийски районен съд.
Влязлото в сила съдебно решение по приключилото между страните
производство, касаещо същия спор, представлява абсолютна отрицателна процесуална
предпоставка за продължаване на съдопроизводствените действия. Влязлото в сила
решение се ползва със сила на присъдено нещо - решението влиза в сила само между
същите страни, за същото искане и на същото основание, като е задължително както за
страните, така и за техните наследници и правоприемници /чл. 298, ал. 1 и ал. 2 ГПК/.
Разрешеният с влязло в сила решение спор не може да бъде пререшаван. Съгласно чл.
299, ал. 2 ГПК, повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда. Тъй като
отводът за сила на пресъдено нещо е абсолютна процесуална предпоставка за
допустимост на иска, съдът следи за нея служебно и при установяването й е длъжен да
прекрати делото.
По разноските:
С отговора на исковата молба е направено искане за присъждане на разноски.
Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на
делото. Представено е доказателство за заплатено адвокатско възнаграждение в размер
на 580 лева, което не надхвърля предвидения минимален размер на възнаграждение
съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. на ВАдС. Ищцата следва да бъде осъдена
да заплати сторените от ответницата разноски.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА на осн. чл. 299, ал. 2 ГПК производството по гр. дело №
37089/2022 г. по описа на Софийски районен съд.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 4 ГПК В. С. Г., ЕГН ********** да заплати на М. Р.
Х., ЕГН ********** сумата от 580 лева разноски по делото.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от определението.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с частна жалба
в едноседмичен срок от връчването му на ищцата.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2