Определение по дело №1453/2019 на Районен съд - Провадия

Номер на акта: 154
Дата: 10 февруари 2020 г.
Съдия: Сона Вахе Гарабедян
Дело: 20193130101453
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

            /10.02.2020 г., гр. Провадия

 

 

ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,  ІІI състав, в закрито съдебно заседание на 10.02.2020 г., в състав:

 

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН

 

като разгледа докладваното от съдията г. д. № 1453/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, чрез юрисконсулт Б.М., против С.М.Р., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, вр. с чл. 45 от ЗЗД, чл. 86 ЗЗД.

      На основание чл. 140 от ГПК съдът следва да насрочи делото; да се произнесе по доказателствените искания, като допусне доказателствата, които са относими, допустими и необходими; да определи размер и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства, да изготви проект за доклад.

      Съдът на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК изготви следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:

 

Обстоятелства, от които произтичат твърденията на дружеството - ищец:

Ищецът твърди, че за него е налице правен интерес от предявяване на иска по чл. 422 от ГПК за установяване на съществуването неговото вземане срещу ответника С.М.Р., като излага следните съображения: на 03.01.2019 г. в гр. Провадия по вина на ответника било реализирано пътнотранспортното произшествие (ПТП) между МПС марка „Мерцедес”, модел „ЦЛК 230”, с per. № В 7553 СА, собственост на Айше Мехмедова Русева, управлявано от С.М.Р., и МПС марка „Опел”, модел „Зафира”, с per. № В 4478 НК, собственост на Виляна Николова Вълканова. За настъпилото застрахователно събитие бил съставен Констативен протокол (КП) за пътнотранспортно произшествие (ПТП) с № 1448566 от 03.01.2019 г., издаден от компетентните държавни органи при РУ- Провадия при ОД на МВР - Варна, при и по повод изпълнение на служебните им задължения, който бил подписан без възражения от виновния водач. В КП за ПТП било отразено, че причините за произшествието се дължат на вина на водача на лекия автомобил, марка „Мерцедес”, модел „ЦЛК 230”, с per. № В 7553 СА, а именно - С.М.Р.. В горепосочения КП за ПТП безспорно било установено, че виновният водач С.М.Р. е напуснал мястото на ПТП преди пристигане на органите за контрол на движение по пътищата. Това обстоятелство било отразено и в Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия Д, бланков номер № 872388 от 03.01.2019 г. и АУАН серия Д, бланков № 872389 от 03.01.2019 г.  Позовава се на разпоредбите на чл. 125 от ЗДвП, във вр. с чл. 123 от ЗДвП, във вр. с НАРЕДБА № Із-41 от 12.01.2009 г. относно задължителното посещение на мястото на ПТП от Органите на "Пътна полиция". Твърди, че такъв двустранен констативен протокол за ПТП не е съставен между С.М.Р. и увреденото лице. Задължението на ответника по ЗДвП, да състави двустранен констативен протокол за ПТП или да изчака идването на органите за контрол на движение по пътищата било обвързано не само с административно - наказателната и наказателната му отговорност, но и с деликтната му отговорност по КЗ, във вр. със ЗЗД, за причинени вреди на трети лица, както и с отговорността му по чл. 500, ал. 1, т. 3, предложение първо от КЗ. Позовава се на решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС, І т. о., съгласно което протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото удостоверено волеизявление. Предвид цитираното решение и константната съдебна практика механизмът на ПТП, както и вината на С.М.Р. се явявали безспорно доказани. Твърди, че МПС марка „Мерцедес”, модел „ЦЛК 230”, с per. № В 7553 СА е било застраховано по задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите“ в „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД със застрахователна полица № BG / 30 / 118003576339, валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие. За настъпилото застрахователното събитие в дружеството била заведена щета под № 0801-000157 /2019-01. След направена оценка на щетата на собственика на увреденото имущество /МПС/ - Виляна Николова Вълканова, било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 1 898, 10 лв. Твърди, че в случая е възникнало правното основание по чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ за право на регрес на застрахователя срещу деликвента С.Р. за възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение, включително лихви и разноски. Поддържа, че регресното право на застрахователя не било същинско застрахователно право, но то възниквало по силата на закона с плащането на застрахователното обезщетение. Твърди наличието на всички предпоставки за правото на застрахователя да се суброгира изцяло в правата на увреденото лице до размера на платеното му обезщетение срещу причинителя на вредите. Правният интерес на ищеца бил налице поради наличието на застрахователно правоотношение между застрахователя и застрахования по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие (причиняване на увреждането), наличието на противоправно поведение на ответната страна, причинено от ответника увреждане на трето лице, причинно-следствена връзка между поведението на ответната страна и причинените вреди, вина на ответника деликвент, установена по надлежните форма и ред от компетентните държавни органи, размера на вредите, изплатеното застрахователно обезщетение на увреденото лице. По изложените съображения моли за уважаване на исковите претенции, за които има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. г. д. № 1141/2019 г. на РС - Провадия срещу длъжника С.М.Р. за сумата 1 898, 10 лв. - главница, представляваща застрахователно обезщетение, изплатено по ликвидационна преписка по щета № 0801-000157 / 2019-01, както и законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението до окончателното изплащане на задължението, направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Претендира разноските в заповедното и настоящото производство.

 

 

  Обстоятелства, от които произтичат твърденията на ответника:  

  В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения от съда на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК  особен представител, не е подал писмен отговор.

 

  Не са налице факти и обстоятелства, които се признават, както и такива, които не се нуждаят от доказване.

 

  При разпределение на доказателствената тежест:

  При условията на пълно и главно доказване, ищецът следва да установи следните правопораждащи факти, а именно основанието, от което произтича претенцията му – да е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на ответника да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение същият да е изплатил на трето лице, овластено да получи плащане на застрахователно обезщетение за претърпените имуществени реди, като докаже и конкретния му размер.

 Принципно в тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по посочените обстоятелства, както и да докаже евентуалните си възражения, а при установяване на фактическия състав на вземането, следва да докаже, че е погасил.

 На основание чл. 146, ал. 2 от ГПК указва на ищеца, че не сочи доказателства за твърдените от него факти и обстоятелства, че на длъжника е предоставен Стандартен  европейски формуляр, респ. същият не е представен, че заемодателят е извършил действия, за които се претендира такса за разходи.

По доказателствените искания на ищеца:

Представените с исковата молба документи са относими към предмета на доказване и са необходими за изясняване на фактическата страна на спора, а приемането им като писмени доказателства е допустимо. Следва да се приложи по делото изисканото ч.гр.д. № 1141/2019  г. на РС - Провадия.

Следва да бъде издадено на ищеца исканото съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди с друго от РУ – Провадия относно съставените срещу ответника АУАН и двата от 03.01.2019 г., за издаденото НП, датата на влизането му в сила, както и дали за същото има образувано досъдебно производство.

По исканията на ищеца за допускане на съдебно счетоводна експертиза и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Марин Георгиев – младши инспектор при РУ – Провадия, за установяване на фактическите обстоятелства, свързани с извършеното ПТП, неговия механизъм, мястото на ПТП и участниците в него, в случай че ответникът оспори обстоятелствата, въз основа на които ищецът претендира вземането си, съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание след изслушване становището на ответника.

        Други доказателствени искания към този момент не са направени.

 

На страните следва да се разяснят и последиците на чл. 133, чл. 143, ал. 3 ГПК, както и на чл. 238, ал. 1 ГПК.

На основание чл. 140, ал. 3  ГПК, следва да се укаже на страните да се насочат към медиация или друг метод за извънсъдебно уреждане на спора, както и възможността да сключат съдебна спогодба.    

        Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът

 

                                                   О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 05.03.2020 г. от 10:00  часа, за които дата и час да се призоват страните.

ДОПУСКА за приемане приложените към исковата молба документи, като писмени доказателства.

ПРИЛАГА изисканото за послужване  ч.гр.д. № 1141/2019  г. на РС - Провадия.

ДОПУСКА издаването на поисканото от ищеца съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди с друго от РУ – Провадия относно съставените срещу ответника АУАН и двата от 03.01.2019 г., за издаденото НП, датата на влизането му в сила, както и дали за същото има образувано досъдебно производство, след внасяне на дължимата държавна такса.

          ОТЛАГА произнасянето по доказателствените искания на ищеца за допускане на съдебно – счетоводна експертиза и гласни доказателства за първото по делото о.с.з.

          УКАЗВА НА СТРАНИТЕ на основание чл. 146, ал. 1, т. 5, вр. ал. 2 ГПК, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тях.

УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК, срещу тях може да бъде постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при следните предпоставки: за ответника- ако не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за ищеца- ако не се е явил  в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.

УКАЗВА на страните, че тази страна, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който ѝ е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощника на страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им УКАЗВА, че постигнатото по общо съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е по - добро и от най – доброто съдебно решение, като половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение, което не подлежи на обжалване пред по-горен съд.

НАПЪТВА на основание чл. 11, ал. 2 от Закона за медиацията страните  към разрешаване на спора си чрез медиация. Указва на същите, че чрез Медиатора могат да постигнат доброволно разрешаване на спора, като там може да им бъде помогнато за постигане на споразумение, което да бъде утвърдено в съда.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че при използван способ чрез медиация, страните могат да решат и други свои конфликтни отношения, извън предмета на съдебния спор и сключат по тях споразумение.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде осъществена в Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев” №12, ет.4 , в сградата, в която се помещава СИС при ВРС.

Участие в медиация страните следва да заявят на тел. 052 662 596, като могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.

СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, обективиран в мотивната част на настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

 

Препис от Определението да се връчи на страните, като им се УКАЗВА, че на основание чл.146, във връзка с чл.140, ал.3 ГПК, те могат да вземат становище по изготвения проекто – доклад и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.

                                  

 

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: