№ 1334
гр. Варна , 14.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ в публично заседание на
осемнадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Караниколов
Секретар:Петранка Н. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно
наказателно дело № 20203110203329 по описа за 2020 година
за да се произнесе, съобрази :
С Електронен фиш Серия - К № 3500868 на ОД на МВР- Варна за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство на Д. Т. Н. с ЕГН **********, на основание чл.189, ал.4 във вр. с
чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 300.00 /триста/ лева за
извършено нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП за това, че: на
04.01.2020 год. в 17:50 часа в област Варна, общ.Аврен, по път първи клас №
9 /извън населено място/ в посока от гр.Варна към гр.Бургас, преди
кръстовището за к.к „Камчия“, при въведено ограничение на скоростта с П.З.
В-26 / от 60 км/ч., заснето с АТС, с МПС „Шкода Фабия“ с регистрационен
номер ТХ 63-42 АТ е извършено нарушение за скорост, установено и заснето
с автоматизирано техническо средство № 003059047ВАА. Посочено е, че при
разрешена скорост от 60 км/ч е установена скорост от 96 км/ч, като е налице
превишаване на разрешената скорост с 36 км/ч.
Недоволен от Електронния фиш останал жалбоподателя Д. Т. Н.,
който го обжалва в срок и излага, че е узнал за него на 27.04.2020 година.
Съгласно указанията в ЕФ, в законоустановения 14 дневен срок прилага
декларация по чл.189 ал.5 от ЗДвП с данни на лицето, което е управлявало
процесния автомобил. На 29.07.2020 г. при проверка в Сектор КАТ при РУ-
Балчик, установил, че ЕФ Серия - К № 3500868 на ОД на МВР – Варна не е
анулиран.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, не се явява,
но изпраща становище, с което заявява, че не възразява делото да бъде
1
разгледано в негово отсъствие, както и че поддържа изцяло аргументите,
изложени в жалбата за отмяна на ЕФ.
Ответникът – ОД на МВР Варна, редовно призован не изпраща
представител, депозира писмени бележки.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че
жалбата е процесуално допустима и основателна по същество.
По делото не се оспорва извършеното нарушение, а неговото
авторство.
Съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП „Собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство”. В конкретния случай собственикът на автомобила, е
адресирал жалбата против ЕФ до Районен съд – Варна, е представил
безспорни доказателства на кого го е предоставил, поради което атакуваният
ЕФ е следвало да бъде анулиран, тъй като разпоредбата на чл.189 ал.5 от
ЗДвП регламентира, че в 14-дневен срок от получаването му, собственикът
заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на
Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление
на моторно превозно средство. При това положение на лицето, посочено в
декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното
нарушение, а първоначално издаденият електронен фиш се анулира.
В случая, Д.Н. е спазил процедурата по чл.189 от ЗДвП и след като
му е бил връчен Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство - К № 3500868 на ОД на
МВР - Варна е упражнил правата си по чл.189 ал.5 от ЗДвП в срок, като е
предоставил в ОД на МВР - Варна писмена декларация с данни на лицето,
което е управлявало автомобила, с който е било извършено нарушението и
копие от свидетелството му за управление на МПС.
При положение, че жалбоподателят е изпълнил изискванията на
закона и е подал в срок възражение срещу издадения ел.фиш, като е
представил и изискуемите документи, от които по безспорен начин се
установяват данните за извършителя на нарушението, е недопустимо
отговорността за това нарушение да се носи от собственика на автомобила,
засечен с превишена скорост. / КАНД №1617/2020 год. на Административен
съд – Варна /
Предвид на изложеното, съдът намира за безспорно доказано, че
жалбоподателят не е извършил нарушението, за което е санкциониран,
2
обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен и като такъв следва да
бъде отменен.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски
по делото, съдът установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН в съдебните
производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Разпоредбата на чл. 63, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ.
Нормата на чл. 143, ал.1 от АПК сочи, че когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В
разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял
въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай АНО не е бил представляван от надлежно
упълномощен процесуален представител, с писмени бележки е поискал
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, обаче е констатирал,
че са налице основания за цялостна отмяна на НП. Поради което предвид
изхода на спора, по арг. на противното на чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.144 от
АПК, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по
настоящото дело е неоснователно и се отхвърля от съда.
В контекста на приложението на цитираните по-горе разпоредби към
конкретния казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на
процесуалния представител на въззивника за заплащане на съдебни разноски,
съставляващи адвокатско възнаграждение. От съдържанието на приложеното
на л. 20 пълномощно от 02.11.2020 г., от приложения на л.24 договор за
правна защита и съдействие се установява, че жалбоподателя е възложил на
адвокат К.С., ДАК оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се
в процесуално представителство пред Районен съд Варна по обжалване на
процесното НП. Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 300
лева и е заплатено в брой при подписване на договора, т.е. разходът е
направен съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело
№ 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд. От друга страна,
съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в
3
тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.
36 от Закона за адвокатурата. В случая възражение за прекомерност не е
направено от процесуалния представител на ОД МВР - Варна и съдът не
дължи произнасяне по този въпрос. Затова следва да се уважи претенцията на
процесуалния представител на въззивника, като на последния следва да бъдат
присъдени съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, направени по
настоящото дело, в размер от 300,00 /триста/ лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ Серия К № 3500868 на ОД на МВР - Варна за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство, с който на Д. Т. Н. с ЕГН **********, на основание чл.189 ал.4 във
вр. с чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 300.00 /триста/
лева за извършено нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА ОД МВР - Варна да заплати на Д. Т. Н. с ЕГН **********,
сумата от 300,00 /триста/ лева, представляваща съдебни разноски по АНД №
3329/2020 г. по описа на ВРС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненски
административен съд по реда на глава дванадесета от АПК в 14 дневен срок
от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4