№ 83
гр. Кюстендил, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Мария Ст. Танева
при участието на секретаря Любка Евг. Николова
като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско
дело № 20221500500056 по описа за 2022 година
С решение № 260192/23.04.2021 г., постановено по гр.д. № 146/2020 г. по описа на
Районен съд- Дупница е признато за установено, че СТ. Г. Д. дължи на „Кредит инс“
АД суми по оспорена заповед за парично изпълнение: 1 375 лв. главница, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението- 13.03.2020 г., 495 лв. договорна лихва за
периода 27.04.2019 г. – 27.02.2020 г. Със същото решение са отхвърлени исковете за
присъждане на такса „Гарант“ в размер на 1017.50 лв. и за сумата 109 лв.,
представляваща лихва (обезщетение) за забава за периода 28.04.2019 г. – 11.03.2020 г.
„Кредит инс“ АД с ЕИК ***, чрез пълномощника адв. Р.Д., обжалва посоченото
по- горе решение в отхвърлителната му част, като се сочат доводи за неговата
неправилност и незаконосъобразност. Възразява се срещу извода на съда, че вземането
за такса „Гарант“ е недължимо, поради неравноправния характер на договорената
клауза от процесния договор. Въззивното дружество счита, че първоинстанционният
съд необосновано е приел недължимост и на законната лихва за периода от 28.04.2019
г. – 11.03.2020 г., като твърди, че същата се дължи съгласно чл. 86 от ЗЗД от датата на
забава- 28.04.2019 г. до дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение- 11.03.2020 г. върху сумите за главница. Иска се отмяна на решението на
ДнРС в обжалваните части и постановяване на ново решение, с което отхвърлените
искове да бъдат уважени.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от
насрещната страна.
Адвокат ***, в качеството си на пълномощник на СТ. Г. Д. обжалва посоченото
по- горе решение само в частта, в която е признато за установено, че Д. дължи на
„Кредит инс“ АД сумата 495 лв., представляваща договорна лихва за периода
27.04.2019 г. – 27.02.2020 г. Във въззивната жалба се сочат доводи за неправилност на
решението в обжалваната му част като незаконосъобразно и постановено в
противоречие с материалния закон. Твърди се, че клаузите от договора, уреждащи
1
договорната лихва, са нищожни, предвид което се акцентира, че на основание чл. 23 от
ЗПК лихви и други суми по договора не се дължали, включително и претендираното
обезщетение за забава. Иска се отмяна на решението на ДнРС в обжалваната част и
признаване за установено, че ответникът не дължи сумата 495 лв. договорна лихва за
периода 27.04.2019 г. – 27.02.2020 г.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
насрещната страна „Кредит инс“ АД чрез пълномощника адв. Р.Д., в който се изразява
становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба. Иска се оставяне на
въззивната жалба без уважение и потвърждаване на първоистанционното решение в
обжалваната част.
В съдебно заседание страните не са изпратили представители, които да изразят
становище по жалбите.
Жалбите като подадени в законноустановения срок срещу подлежащ на въззивно
обжалване съдебен акт от лица, имащи право и интерес от обжалване и отговарящи на
изискванията на закона се явяват допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
КнОС след като прецени становищата на страните, събраните по делото
доказателства и след преценка на обжалвания съдебен акт, приема за установено
следното:
Пред районен съд са предявени от „Кредит ИНС“ АД срещу СТ. Г. Д. обективно
кумулативно съединени искове за сумите както следва: 1 375 лв. – главница, дължима
на основание сключен Договор за потребителски кредит "Екстра" № 84509/27.02.2019
г., 495 лева, представляваща договорна лихва за периода 27.04.2019 г.– 27.02.2020 г.
1017.50 лв., представляваща договорна такса "Гарант" за периода 27.04.2019 г. –
27.02.2020 г. и 109,20 лв., представяваща законна лихва за забава за периода 28.04.2019
г. – 11.03.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК - 13.03.2020 г., до
окончателното изплащане на сумата.
По делото не се спори, че между страните е сключен Договор за потребителски
кредит "Екстра" № 84509/27.02.2019 г, по силата на който ищцовото дружество е
предоставило на ответника сумата 1 500 лв., която сума следва да се издължи на равни
месечни вноски, като крайният срок на връщане е 27.02.2020 г. В чл.4 от този договор
е посочено, че кредитополучателят е избрал кредитодателят да ангажира дружество
гарант за гарантиране връщане на вноските му по кредита, за което се е съгласил да
заплати в полза на ищцовото дружество такса „Гарант“. Към договора се съдържа
погасителен план, в който са определени падежът и размерът на дължимите месечни
вноски. Няма спор между страните, че първата вноска по кредита с падеж 27.03.2019
г.е погасена.
По делото са представени Общите условия на „Кредит инс“ООД приложими към
договорите за предоставяне на потребителски кредит, както и Договор за предоставяне
на гаранция по потребителски кредит от 25.10.2014 г., сключен между ищцовото
дружество и „Бикнел корп“ООД.
По възражението във въззивната жалба на „Кредит инс“ АД за неправилност на
извода на съда, че вземането за такса „Гарант“ е недължимо, поради неравноправния
характер на договорената клауза от процесния договор, въззивният съд приема
следното:
Въззивният съд намира, че уговорката за дължимост на такса "Гарант" е
нищожна като неравноправна. Съгласно чл. 4. 1. от договора посочената такса се
дължи в полза на кредитодателя за осигурен от него гарант, който да отговаря за
връщане на вноските по кредита, като същата е разсрочена към месечните вноски по
погасителен план. Видно от чл. 8. 4. от ОУ кредитодателят може да предостави на
кредитополучателя гаранция от посочено и одобрено от страните дружество гарант,
2
като в този случай кредитодателят се задължава да събира дължимите гаранционни
такси от името от избраното от кредитополучателя дружество- гарант, като същият
урежда отношенията си с дружеството- гарант съгласно условията на договор, сключен
помежду им. С представения договор за предоставяне на гаранция по потребителски
кредити от 25.10.2014 г., сключен между "Кредит Инс" АД и дружеството гарант
"Бикнел Корп" ООД, последното се е задължило да отговаря пред кредитодателя
солидарно с кредитополучателя и да гарантира изплащане на сумите по
потребителските кредити, след като кредитодателят е положил усилия и грижа на
добър търговец и не е събрал дължимите му суми включително по съдебен ред в срок
от 2 години от датата на предсрочната изискуемост, като кредитодателят се задължава
да събира от името и за сметка на дружеството гарант суми наречени такса „Гарант" от
кредитополучателя.
По своята правна природа претендирата такса представлява възнаграждение за
осигуряване на поръчител, предварително одобрен едностранно само от кредитора, в
отклонение на чл. 8. 4. от ОУ. Представеният договор за предоставяне на гаранция има
рамков характер и е сключен далеч преди процесния договор за кредит. Ето защо съдът
намира, че клаузите, предоставящи на потребителя избор да сключи договор за заем с
осигурен от кредитора гарант, са типови, а кредитополучателят не може да влияе върху
съдържанието им, нито да избере с кое лице да се сключи договор за поръчителство и
при какви условия.
Отделно от изложеното предвидената субсидиарна отговорност за гаранта,
която може да бъде ангажирана само при неуспешно проведено изпълнение срещу
длъжника, заставя потребителя да заплати възнаграждение без да е сигурно
ефективното предоставяне на насрещна престация, което е в противоречие с чл.143,
ал.1, т.15 от ЗЗП.
На следващо място кумулирането на таксата към погасителните вноски води до
скрито оскъпяване на кредита. Посоченият размер на разходите по кредита за
потребителя като ГПР в размер на 49, 7 %, нараства допълнително с размера на таксата
по чл. 4 от договора. Включена по този начин в погасителните вноски, тази такса по
същество се добавя към възнаградителната лихва на търговеца – кредитодател и
поражда значително фактическо оскъпяване на ползвания заем, тъй като по естеството
си позволява на заемодателя да получи сигурно завишено плащане и то в размер,
равняващ се приблизително на сумата по кредита, без това оскъпяване да е надлежно
обявено на потребителя в съответствие с изискванията на специалните норми,
ограничаващи свободата на договаряне при потребителско кредитиране. Съгласно чл.
19 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит, като в него не се включват разходите, които
потребителят дължи при неизпълнение на договора. В случая таксата е включена като
падежно вземане – част от дължимата вноска, като същевременно не е отразена в
размера на ГПР. По този начин се заобикаля ограничението в чл.19, ал.4 от ЗПК при
определяне ГПР, което обуславя нищожност на договорната клауза и съответно
недължимост на претендираното на това основание вземане.
Основателен е доводът във въззивната жалба на „Кредит инс“АД, че е
необоснован изводът на районен съд, че въззиваемият не дължи законната лихва за
периода от 28.04.2019 г.- 11.03.2020 г. Обезщетението за забава върху просрочените
задължения за връщане на главница по кредита е дължимо на основание чл. 9. 1 от
приложимите към делото Общи условия на „Кредит инс“, приложими към договорите
за предоставяне на потребителски кредит, съгласно който при забава на плащането на
погасителните вноски по кредита от страна на кредитополучателя, кредитодателят
начислява върху неиздължените суми за времето на забавата до окончателното
3
изплащане на забавените задължения обезщетение за забава.
Неоснователен е доводът във въззивната жалба на С.Д., че клаузите от договора,
уреждащи договорната лихва, са нищожни. Следва да се има предвид, че уговорената
възнаградителна лихва сама по себе си не нарушава забраната, установена в чл.19, ал.5
от ЗПК, нито накърнява добрите нрави. Отчитайки определения в договора размер на
договорения лихвен процент, без да се включва такса "Гарант", начислена въз основа
на нищожна клауза, определеният в договора размер на ГПР от 49. 7% не надвишава
пет пъти размера на законната лихва, поради което и съдът приема, че цената на
кредитиране не е прекомерна. По същите мотиви се налага изводът, че не е налице
някоя от хипотезите на чл.143, т.1-19 от ЗЗП, тъй като клаузите не създават
възможност за облагодетелстване на кредитора за сметка на длъжника и това да го
постави в по – неравностойно имуществено положение, при отчитане на спецификата
на рисково небанково кредитиране. Поради това следва да се приеме, че клаузата за
договорна лихва е действителна и ответникът дължи заплащане на неизплатената част
от главницата в размер на 495 лева за периода от 27.04.2019 г. – 27.02.2020 г.
Предвид изложеното съдът намира, че въззивната жалба на „Кредит инст“АД е
частично основателна, като решението е неправилно в частта, в която и отхвърлен
искът за сумата 109,20 лева, представляваща законна лихва за забава за периода
28.04.2019 г. – 11.03.2020 г., поради което в тази част ще бъде отменено и вместо него
ще се постанови друго решение, с което ще се уважи този иск. В частта, в която е
уважен искът за сумата 495 лв., представляваща договорна лихва за периода 27.04.2019
г. – 27.02.2020 г. и е отхвърлен искът за присъждане на такса „Гарант“ в размер на
1017.50 лв., дължима за периода 27.04.2019 г. – 27.02.2020 г. решението на районен съд
е законосъобразно и ще се потвърди, а в частта, в която е уважен искът за сумата 1 375
лв. – главница, дължима на основание сключен Договор за потребителски кредит
"Екстра" № 84509/27.02.2019 г., ведно със законната лихва решението е влязло в сила
като необжалвано.
С оглед на горното Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260192/23.04.2021 г., постановено по гр.д. № 146/2020 г.
по описа на Районен съд- Дупница в частта, в която е отхвърлен предявеният от
„Кредит инс“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Цар Борис III“, № 19, вх.В, ет.1, ап. 6 за признаване за установено по отношение на
СТ. Г. Д., ЕГН ********** от гр. Дупница, кв. ***“ 8, вх.А, ап.8, че дължи на „Кредит
инс“ АД сумата 109 лв., представляваща лихва (обезщетение) за забава за периода
28.04.2019 г. – 11.03.2020 г. за която е издадена заповед за изпълнение в
производството по ч. гр. д. № 498/2020 год. на ДнРС и вместо него постановява:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на СТ. Г. Д., ЕГН ********** от гр.
Дупница, кв. ***“ 8, вх.А, ап.8, че същият дължи на „Кредит инс“ АД сумата 109 лв.,
представляваща лихва (обезщетение) за забава за периода 28.04.2019 г. – 11.03.2020 г.
за които е издадена заповед за изпълнение в производството по ч. гр. д. № 498/2020
год. на ДнРС .
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260192/23.04.2021 г., постановено по гр.д. №
146/2020 г. по описа на Районен съд- Дупница в частта, в която е признато за
установено по отношение на СТ. Г. Д., ЕГН ********** от гр. Дупница, кв. ***“ 8,
вх.А, ап.8, че дължи на „Кредит инс“ АД сумата 495 лева договорна лихва за периода
27.04.2019 г. – 27.02.2020 г, за която е издадена заповед за изпълнение в
производството по ч. гр. д. № 498/2020 год. на ДнРС, както и в частта, в която е
отхвърлен предявеният от „Кредит инс“ АД, с ЕИК *** за признаване за установено по
отношение на СТ. Г. Д., ЕГН **********, че дължи на „Кредит инс“ АД сумата
4
1017.50 лв., представляваща такса „Гарант“ за периода 27.04.2019 г. – 27.02.2020 г.
В останалата част решението е влязло в сила.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5