№ 4191
гр. София, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА
при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА Гражданско
дело № 20241110140752 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. №
242310/25.07.2024 г. и молба с вх. № 268787/21.08.2024 г./ на „***********“ ЕАД срещу Щ.
А. П., с която са предявени осъдителни искове за следните задълженията за топлоснабден
имот, находящ се в гр. ***********, с абон. № 325274, а именно: 30.38 лв. – цена на
услугата дялово разпределение за периода от м. 05.2021 г. до м. 04.2023 г., ведно със
законната лихва от 05.07.2024 г. до окончателното плащане; 7.20 лв. – мораторна лихва за
периода от 16.07.2021 г. до 13.06.2024 г. Претендират се разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение за продажба на топлинна
енергия за битови нужди с ответника в качеството му на собственик на процесния имот, към
което са приложими общите условия на ищцовото дружество, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че е доставил през процесния период топлинна енергия
за имота. Твърди, че дяловото разпределение в сградата, където се намира имотът, е
извършвано от „****“ ООД /с предишно наименование „*********“ ООД/, с което етажната
собственост е сключила договор, като е извършван реален отчет на уредите за дялово
разпределение, след което са издавани изравнителни сметки. Сочи, че е сключил договор с
фирмата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно чл. 36 вр. чл. 22 от общите условия,
чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяване и чл. 10 от общите
условия на договорите между „***********“ ЕАД и търговците цената за извършване на
услугата дялово разпределение се дължи от потребителя на ищцовото дружество, което, от
своя страна, я заплаща на фирмата за дялово разпределение.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Щ. А. П. чрез особения представител адв. В.
е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер.
Оспорва да е клиент на топлинна енергия за имота. Оспорва одобряването от ДКЕВР и
публикуването на общите условия на ищеца в един централен и един местен всекидневник.
Оспорва да е ползвал услугата дялово разпределение на топлинна енергия през исковия
период. Оспорва коректното отчитане и изчисление на доставената топлинна енергия.
Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „****“ ООД не изразява становище по
делото.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предмет на делото е спорното материално субективно право – претендираното или
отричано от ищеца право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска.
Основанието на иска се определя от съда въз основа на обстоятелствата, на които се
позовава ищецът в исковата молба, за да извлече претендираното право, което свързва със
заявения петитум на иска, като дадената от ищеца цифром и словом правна квалификация
не е обвързваща за съда. В случая, съобразявайки изложените от ищеца в исковата молба и в
уточнителните молби фактически твърдения, съдът счита, че е сезиран с иск с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за цената на услугата дялово разпределение и иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва върху главницата.
Основателността на главния иск се обуславя от наличието на следните предпоставки:
наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
между страните и неговото съдържание; извършването от „****“ ООД /с предишно
наименование „*********“ ООД/ на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за
процесния имот през исковия период, нейната цена и дължимостта й именно на ищеца;
изискуемост на вземането. Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК установяването на
горните обстоятелства е в тежест на ищеца.
По правило източник на облигационно договорно правоотношение е договорът. Този
начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна
енергия предвид разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Същевременно законът предвижда
хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор, а именно –
когато се касае за топлоснабдена сграда – етажна собственост, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са
клиенти на топлинна енергия, т.е. те са страни по договорното правоотношение с доставчика
/чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В коментираната хипотеза законът приравнява придобиването на право на
собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на
договор с топлопреносното предприятие.
В случая от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 67, том 2, рег.
2
№ 11869, дело № 237/2001 г. на нотариус ********, се установява, че ответникът е придобил
собствеността върху процесния имот на 19.10.2001 г. Не се твърди, нито се доказва по
делото извършено от него разпореждане с правото му на собственост преди или по време на
исковия период, поради което съдът приема, че и през него той е бил собственик на имота.
При тези факти ответникът в качеството си на собственик е материалноправно легитимиран
да отговаря за задълженията, произтичащи от доставката на топлинна енергия в имота през
исковия период. Нещо повече дори – от Заявление – декларация с вх. № ОП-1745/24.06.2005
г. е видно, че в случая ответникът е поискал откриване на партида за имота на негово име.
Посоченото заявление има характер на предложение за сключване на договор с ищцовото
дружество, което очевидно е прието, щом последното го представя по делото, което сочи на
извод, че ответникът има качеството на клиент на топлинна енергия не само по силата на чл.
153, ал. 1 ЗЕ, но и по силата на сключен нарочен договор с „***********“ ЕАД.
Предвид изложеното съдът приема, че между „***********“ ЕАД и ответника е
възникнало и съществувало през процесния период облигационно отношение по договор за
продажба на топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. ***********, с абон.
№ 325274. Договорът съобразно чл. 150 ЗЕ се регулира от общи условия. В случая
приложими са Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„***********“ ЕАД на клиенти в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на
КЕВР, по отношение на които с обективирания в Определение № 1708/13.01.2025 г. проект
за доклад, приет за окончателен без възражения на страните, е съобщено, че на съда е
служебно известно публикуването им в един централен и в един местен всекидневник.
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение, а в ал. 2 е предвидено, че
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради – етажна
собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна
енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл.
139а. В случая от писмените доказателства по делото се установява, че клиентите в сградата
– етажна собственост са избрали услугата дялово разпределение да се извършва от „****“
ООД /с предишни наименования „*********“ ООД и „********* БЪЛГАРИЯ“ ООД/, като не
се твърди и не се установява след изтичане на срока на сключения Договор №
2094/26.09.2002 г. за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ чрез система за
индивидуално отчитане и разпределяне на топлинна енергия клиентите да са избрали друго
дружество, с което да са сключили договор. В случаите, когато дяловото разпределение се
извършва от лице, на което е възложена тази дейност, топлопреносното предприятие
сключва писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано
от клиентите, по реда на чл. 139б /при общи условия/, в който се уреждат цените за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от
страна на клиентите към топлопреносното предприятие, а след това – от топлопреносното
предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия, а
съгласно чл. 140, ал. 5 ЗЕ лицето по чл. 139б, ал. 1 ЗЕ предлага на клиентите в сграда –
3
етажна собственост, самостоятелно или чрез упълномощено лице, да сключат писмен
договор, в който се уреждат условията и начинът на плащане на услугата дялово
разпределение. Следователно по силата на закона възниква система от две относително
независими договорни правоотношения, чиито страни и предмет се определят от закона. По
едното възниква задължение за топлофикационното дружество за заплащане на търговеца,
извършващ дялово разпределение, на цената на услугата дялово разпределение, а по второто
клиентите дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество. В
този смисъл е и чл. 22, ал. 2 от приложимите общи условия, съгласно който клиентите
заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвано от
избрания от тях търговец.
Ето защо съдът приема за доказано наличието на задължение на клиента на топлинна
енергия да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение, чиято
цена се определя от договора между двете дружества. Без значение е дали
топлофикационното дружество е платило предварително, впоследствие или дали въобще е
платило тази цена на търговеца, извършващ дялово разпределение. Единственото основание
за задължението на клиентите за плащане на сумите за тази услуга на топлофикационното
дружество е услугата за дялово разпределение да е извършена.
В случая е установено по делото, че през исковия период третото лице – помагач е
извършвало дяловото разпределение на топлинна енергия за процесния имот, като са
издавани индивидуални справки за използвана топлинна енергия за имот с абон. № 325274.
Възражението на ответника срещу коректното отчитане и изчисление на доставената
топлинна енергия е ирелевантно в случая, а би имало значение, ако ищецът претендираше и
цената на доставената топлинна енергия, каквато претенция в случая не е предявена.
Предвид изложеното съдът счита, че за ищеца е възникнало вземане за цената на
извършената от „****“ ООД услуга дялово разпределение на топлинна енергия.
Съгласно чл. 36, ал. 1 от приложимите общи условия клиентите заплащат цена за
услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях търговец, като стойността й се
формира от: 1. цена за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на
изравнителна сметка; 2. цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на
уредите в имота на клиента; 3. допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача,
за отчитане на уредите за дялово разпределение извън обявените от търговеца дати. Според
чл. 36, ал. 2 редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се определят от
продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се
обявява по подходящ начин на клиентите.
Съгласно чл. 3.1. от Договор с рег. № Д-0-72/09.06.2020 г., сключен между
„***********“ ЕАД и третото лице – помагач, възложителят заплаща извършената услуга
съгласно ценоразпис – Приложение № 2, въз основа на броя обслужвани имоти и броя
средства за дялово разпределение в тях. Приложение № 2 обаче не е представено по делото.
Съгласно чл. 162 ГПК, когато искът е установен в своето основание, но няма
достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера по своя преценка или взема
4
заключението на вещо лице. В случая искът е доказан по основание, но липсват убедителни
доказателства за размера на вземането за исковия период. Същевременно размерът не може
да се установи чрез заключение на вещо лице, защото за установяването му не са
необходими специални знания, доколкото се касае за писмено уговорена между ищеца и
третото лице – помагач цена на извършваната от последното услуга. При това положение
размерът на вземането следва да бъде определен по преценка на съда, като в случая съдът
счита, че той възлиза на претендирания размер от 30.38 лв.
По възражението за изтекла погасителна давност съдът намира следното:
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с ТР № 3/2011 г. по тълк.
д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, вземанията на топлофикационното дружество, в това
число и за стойността на услугата дялово разпределение, са периодични плащания по
смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, респ. те се погасяват с 3-годишна давност.
По делото не е доказано какъв е определеният от ищеца, съгласувано с третото лице –
помагач, ред и начин на заплащане на услугата дялово разпределение, нито е представен
действащ през исковия период договор по чл. 140, ал. 5 ЗЕ, сключен между клиентите в
сградата – етажна собственост, и търговеца, осъществяващ дялово разпределение на
топлинна енергия, в който да са уредени условията и начинът на плащане на услугата. Това
налага извод за липса на уговорен срок за заплащането на това задължение. Следователно то
става изискуемо след покана, респ. началото на давността се определя съобразно чл. 114, ал.
2 ЗЗД – от деня, в който задължението е възникнало, т.е. след изготвянето на
индивидуалните справки за използвана топлинна енергия. В случая няма конкретни данни за
датата на изготвяне на индивидуалните справки, но при всички случаи справката за първия
отчетен период е изготвена след неговия край, т.е. най-рано през м. 05.2022 г. Следователно
давността е прекъсната с подаването на исковата молба на 05.07.2024 г., респ. възражението
на ответника за погасяване по давност на вземането е неоснователно.
По изложените съображения искът с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за цената на
услугата дялово разпределение е изцяло основателен, като върху сумата от 30.38 лв.
ответникът дължи и законната лихва, считано от 05.07.2024 г. до окончателното плащане.
Що се отнася до иска за мораторната лихва, следва да се посочи, че не са представени
доказателства по делото нито за уговорен срок за заплащане на задължението за услугата
дялово разпределение, нито за изпратена до ответника покана за заплащането й. От това
следва извод, че той не е изпаднал в забава по отношение на тази главница, респ. искът
срещу него за мораторна лихва върху стойността на услугата дялово разпределение е
неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца следва да се
присъдят разноски, съразмерно на уважената част от исковете. Ответникът му дължи
разноски в общ размер на 445.50 лв., както следва: 40.50 лв. – държавна такса; 324 лв. –
депозит за особен представител; 81 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
5
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Щ. А. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ***********, да заплати на
„***********“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. **********,
на основание чл. 79, ал. 1 ЗЕ сумата 30.38 лв. – цена на услугата дялово разпределение за
топлоснабден имот, находящ се в гр. ***********, с абон. № 325274, за периода от м.
05.2021 г. до м. 04.2023 г., ведно със законната лихва от 05.07.2024 г. до окончателното
плащане, и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата 445.50 лв. – разноски по делото,
като ОТХВЪРЛЯ изцяло иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 7.20 лв. –
мораторна лихва за периода от 16.07.2021 г. до 13.06.2024 г.
Решението е постановено при участието на „****“ ООД като трето лице – помагач
на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6