Определение по дело №2633/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 2515
Дата: 4 декември 2019 г.
Съдия: Христо Георгиев Иванов
Дело: 20195300502633
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 12 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

O П Р Е Д Е Л Е Н И Е №2515

04.12.2019г.

 

                ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, VII- ми състав на Гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стефка Михова

                                                           ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев

                                                                                  Христо Иванов

                                                                                                                         

 

като разгледа докладваното от мл.съдия Христо Иванов в. ч. гр.д. № 2633 по описа на ПОС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

               

    Производството е по реда на чл. 274 ал.1т.1 ГПК.

     Образувано е по частна жалба на Д.Д.Н. срещу Определение  постановено в съдебно заседание на 17.10.2019г. по гр.д. 15173/2018 г. на Пловдивски районен съд, 17 гр. с-в , с което на осн. чл. 229 ал. 1 т.4 ГПК е спряно производството по делото. Излагат се подробни аргументи, сочещи липсата на връзка между двете граждански производства и съответно се моли да бъде отменено обжалваното определение.

      Ответниците по частната жалба В.Х.В. и В.Г.В. са подали отговор в срок, в който излагат съображение относно правилността на атакуваното опредление.

      Частната жалба е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и е допустима.

       Разгледана по същество е основателна.

       Предмет на спора  по гр.д. 15173/2018 г. на Пловдивски районен съд  е иск с претенция за  разпределение право на ползване на съсобствен имот между страните, а гр. дело № 992/2019 г. е образувано по иск с правно основание чл. 109 ЗС, като ответниците по гр.д. 15173/2018 г. твърдят, че ищцата по настоящото първоинстанционно производство им пречи да упражняват в пълен обем собствеността си и претендират възстановяване на стена, отделяща стълбището в сградата, възстановяване на дървеното стълбище, премахване на малката дворна врата и предоставяне на ключ за входната врата. На първо място, спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК може да има, когато решението на другия съд би формирало сила на пресъдено нещо по отношение на преюдициално правоотношение на спорното по гражданското дело субективно право. Разпределяне на ползването на дворното място е производство по спорна съдебна администрация. Характерът  на  производството по чл. 32, ал. 2 ЗС предполага съдът да съобрази  фактическото състояние в момента, като преценява най-подходящия и целесъобразен вариант за разпределение. Това, че съдебното решение по чл. 32, ал. 2 ЗС не се ползва със сила на пресъдено нещо не е пречка, а напротив – на още по-силно основание означава, че съдът не следва да съобразява евентуални бъдещи  промени в квотите на съсобствеността. Отделно от това, няма основание да се откаже на страните именно в рамките на това производство да бъдат разгледани всички техни възражения и доводи, относими към предмета на делото, включително възраженията им относно правата им в съсобствеността, представляващи по съществото си преюдициални спорове за собственост. (така ТР №13/10.04.2013 на ОСГК, ВКС). С разглеждането на тези възражения в рамките на производството по чл. 32, ал. 2 ЗС, а не в отделно производство по иск за собственост (където се търси друг вид съдебна защита), в най-голяма степен би се постигнала целта на закона – разпределяне на ползването на  вещта, което да е съобразено с действителните права на страните в съсобствеността върху нея. 

      Искът по чл. 109, ал. 1 ЗС е иск за защита на собствеността. Той не е във връзка с използването и управлението на общия имот, а с обезпечаване на вещното право на собственост на отделния съсобственик.Отхвърлянето на иска по чл. 32, ал. 2 ЗС не означава, че съсобствениците не разполагат с иск по чл. 109, ал. 1 ЗС, което означава, че предметът на двата иска е различен и няма наличие на обусловеност помежду им. ( в този смисъл Решение № 1132 от 14.IV.1982 г. по гр. д. № 581/82 г., I г. о.)

     Поради изложеното обжалваното определение следва да се отмени.

     Мотивиран от горното съставът на Пловдивски окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И

       ОТМЕНЯ Определение  постановено в съдебно заседание на 17.10.2019г. по гр.д. 15173/2018 г.. на Пловдивски районен съд, 17 гр. с-в, с което е спряно производството по делото.

       ВРЪЩА ДЕЛОТО на Пловдивски районен съд, 17 гр. с-в за продължаване на процесуалните действия.

       Определението е окончателно.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: