Р
Е Ш Е Н И Е
№………./30.12.2020г.
град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7-ми състав, в публичното съдебно заседание на
двадесет и седми юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
при секретаря
Славка Димитрова, разгледа докладваното от съдията т.д. № 2140 по описа за 2019г и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е
образувано по искове на Л.М. срещу „Б.“ООД с правно основание чл.74 ТЗ за отмяна
на решенията по т. 1, 2, 3, 4,5,6, взети с протокол от 04.10.2019г.
В исковата молба
се поддържа, че решенията са незаконосъобразни, тъй като: считано от
23.04.2019г, ищцата не е съдружник в „Б.“ ООД; че фирмата „Б.“ ООД и „Б.“ООД не
се изписват по един и същи начин на латиница; че „Б.“ООД не е използвало
утвърдената форма на външнотърговска фактура на „Б.“ ООД, че за участието си в
„Б.“ООД е имала съгласието на другия съдружник в „Б.“ООД А.Б.; че не е прехвърляла
един милион лева от сметките на дружеството в свои лични сметки, че не е
съставила ГФО за 2015г и 2016г с невярно съдържание – отразена касова наличност
в размер на стотици хиляди левове; че в качеството си на управител не е
декларирала пред ревизионен орган на НАП невярни
обстоятелства, че липсващите в касата суми са били разпределени като дивиденти
поравно между двамата съдружници. Тези обстоятелства
са били предмет на разглеждане в друго производство между страните и са приети
за неоснователи. Решението по т. 3 е незаконосъобразно, тъй като ищцата не е
уведомена за дневния ред и не е конкретизирано на какво основание ще се търси
имуществена отговорност в качеството й на управител, а по т. 4 защото не са
спазени изискванията на чл. 21 от Устава, дяловете да бъдат изкупени от другия
съдружник или да бъдат предложени за изкупуване от трети лица.
Ответникът „Б.“ ООД
оспорва исковете. Твърди, че ищцата чрез учреденото от нея дружество „Б.“ ООД в
периода 2016г-2017г извършва износ за фирма „М.“ ООД, „Р.“ ООД и ЕТ „Н.-Х.С.“.
Изписването на фирмите на „Б.“ ООД и „Б.“ООД на латиница във фактурите е идентично.
Оспорва да е давал съгласие на ищцата за участие в търговската дейност на „Б.“ ООД.
Твърди, че ищцата в качеството и на съдружник е съставяла неистински ГФО, което
е установено от заключението на ССЕ по гр.д. №9125/14г на СРС. Фиктивната
касова наличност е предизвикала ревизия на НАП, където отразено изявлението й че последната е
разпределена като дивидент между съдружниците. Там е
отразена и констатацията, че са разпределяни суми към сина на ищцата за
погасяване на банкови кредити, което е констатирано и в решение №9125/14г на
СРС.
Съдът като обсъди
доводите на страните и събраните доказателства приема за установено следното:
По исковете по чл.
74 ТЗ в тежест на ответника е да докаже: че е спазена формата и реда за
свикване на събранието, че поканата е писмена, получена е от съдружника преди
повече от 7 дни преди събранието, че съдържа дневния ред и предупреждение за
изключването му като съдружник и за освобождаването му като управител, поради описаните
в отговора неправомерни действия; кворум и мнозинство съгласно дружествения
договор за вземане на решенията.
В тежест на ищцата
е провеждането на насрещното доказване по фактите, поставени в тежест на
ответника.
Между страните не
е спорно, че до 04.10.2019г Л.М. е съдружник в ответното дружество „Б.“ ООД.
Няма спор и че на
04.10.2019г е проведено общо събрание на съдружниците
на „Б.“ ООД, на което са взети следните решения: по т. 1 за изключване на Л.М.
като съдружника на дружеството; по т. 2 за вземане на решение за освобождаване
на Л.М. като управител на дружеството; по т. 3 за вземане на решение за търсене
на отговорност от управителя, за причинени вреди на дружеството за действията
описани в протокола; по т. 4 за намаляване на капитала на дружеството с дела на
изключения съдружник; по т. 5 за промяна адреса на управление на дружеството;
по т.6 за продължаване дейността на дружеството като ЕООД от съдружника А.Б..
Събранието на ОС е
свикано от управителя А.Б..
Съдружника Л.М. е
уведомена за събранието с нотариална покана връчена лично на 18.07.2019г. В
поканата са посочени: дневния ред, часа и мястото на провеждане на събранието
(л.15). Посочени са основанията за освобождаване на ищцата като управител, а
именно: учредяване и участие е дружеството „Б.“ ООД в периода м.декември
2015г-м.04.2019г; извършване на конкурентна дейност с дружеството „Б.“ ООД със
идентично наименование на латиница и същия адрес на управление на дейността;
през 2016г-2017г извършва износ за фирма „М.“ ООД, Канада, която фирма от 1997г
е клиент на ответното дружество, използвайки утвърдената форма на
външнотърговска фактура на ответното
дружество като по този начин са заблудени митническите власти и клиенти в САЩ,
а стоката е закупувана от дългогодишни клиенти на дружеството „Р.“ ООД и ЕТ „Н.-Х.С.“,
с което на дружеството са нанесени щети под формат на пропуснати ползи.
Съдебно-счетоводна експертиза през 2015г. по гр.д. №9125/14г на СРС, установява, че за времето от 2008г до 2014г
сина на ищцата И.М., като служител на „Б.“ООД е прехвърляла един милион лева от
сметките на дружеството в свои лични сметки, като неотчетените разходни
документи са отнасяни като фиктивна касова наличност. Липсата на касовата
наличност е потвърдено през 2016г и при проверка на НАП. Въпреки това ищцата в
качеството й на управител е подписала ГФО за 2015 и 2016г с невярно съдържание
– отразена касова наличност в размер на стотици хиляди левове, който противоречат
на подписаните от съдружниците протоколи за приемане
на тези ГФО. През 2017г в ищцата в качеството на управител е декларирала фиктивната
касова наличност в ревизия пред НАП, където е отразено изявлението й че
последната е разпределена като дивидент между съдружниците.
Там е отразена и констатацията, че са разпределяни суми към сина на ищцата за
погасяване на банкови кредити, което е констатирано и в решение №9125/14г на
СРС
Следователно ищецът
е активно процесуално легитимиран да предяви иска по чл. 74 ТЗ по отношение на
решението по т.1, тъй като е съдружник в ответното дружество и е упражнил
правото си в преклузивния 14-дневен срок от
провеждане на събранието.
Разгледан по
същество иска срещу решението по т.1 е основателен и следва да бъде уважен по
следните съображения:
Писменото
предупреждение по чл. 126, ал. 3 ТЗ цели да уведоми съдружника за наличието на
констатирани нарушения по повод на участието или неучастието му в дружествените
работи, а също така представлява и известие, че дружеството би могло да
предприеме действия по изключването му. С предупреждението на съдружника, освен
да узнае за възнамеряваното прекратяване на членствените му права, се предоставя и възможност да се подготви
за заседанието на Общото събрание, на което ще се разглежда този въпрос, като
изложи доводи против съобщените му писмено провинения, попадащи в някое от
основанията по чл. 126, ал. 3 ТЗ, евентуално и да коригира поведението си, ако
нарушението позволява това. По важното е, че отговорността по чл. 126, ал.3 ТЗ
следва да се ангажира за действия и бездействия на лицето като съдружник, а не
като управител на дружеството, тъй като отговорността на управителя се
упражнява по друг ред – арг. чл. 14 ТЗ. В случая
всички описани в нотариалната покана действия, които в крайна сметка са
причината за прекратяване на членственото правоотношение
на ищцата, се твърди да са извършени от нея в качеството и на управител на
ответното дружество. Следователно при ангажиране на отговорността й са смесени
двата правни института и членственото правоотношение
е прекратено като последица от действия и бездействия, който ищцата се твърди
да е извършила като управител на дружеството. Това е самостоятелно и достатъчно
основание да се приеме, че прекратяването на правоотношението е
незаконосъобразно и без да се навлиза по същество, т.е. да се изследва дали
действията описани в поканата и протокола за вземане на решението по т.1
действително са действително извършени или не. Изключение прави членственото правоотношение на ищцата с „Б.“ ООД и
твърдяната да е извършваната чрез него
конкурента търговска дейност. В тази част иска е основателен, защото далеч
преди момента на ангажиране на отговорността на съдружника, последният е преустановил
членственото си правоотношение в това дружество и
извършваната чрез него конкурентна дейност. Така изключването му се явява
санкция за поведение, което е преустановено, което е незаконосъобразно.
Исковете за отмяна
на останалите решения от 04.10.2019г за освобождаване на ищеца като управител
на ответното дружество, за вземане на решение за търсене на отговорност от
управителя, за причинени вреди на дружеството за действията описани в
протокола; за намаляване на капитала на дружеството с дела на изключения
съдружник; за промяна адреса на управление на дружеството и за продължаване
дейността на дружеството като ЕООД от съдружника А.Б. са недопустими. Активно легитимирани да предявят конститутивния иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ са само лицата, които
притежават качеството съдружник или акционер в дружеството към момента на
вземане на решението на ОС, което се оспорва. За наличието на тази абсолютна
положителна процесуална предпоставка за правото на иск съдът следи служебно във
всяко положение на делото. Съгласно постоянната практика на ВКС, обективирана решение № 86 от 01.09.2017 г. по т. д. №
1068/2016 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 39 от 15.04.2011 г. по т. д. №
526/2010 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 690 от 03.12.2008 г. по т. д. №
349/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о. и др., която настоящият състав споделя,
взетите от ОС на съдружниците решения, подлежащи на
вписване в търговския регистър, имат незабавно действие във вътрешните
отношения между дружеството, чрез неговите органи, и съдружниците,
т. е. имат действие от вземане на решението, и това действие не е поставено в
зависимост от вписването им по чл. 140 ТЗ. Конститутивният
ефект, включително и в хипотезата на чл. 140, ал. 4 ТЗ, е по отношение на трети
лица. С оглед на това следва да се приеме, че взетото от ОС на 04.10.2019г.
решение, за изключването на ищцата Л.М. като съдружник в ответното дружество е
породило действието си във вътрешните им отношения незабавно, поради което към
момента на вземане на решенията по т.2-т.6 от 04.10.2019г тя вече не е имала
качеството съдружник в търговското дружество. Предвид изложеното следва да се
приеме, че ищцата не е активно легитимирана да предяви иска по чл. 74, ал. 1 ТЗ
за отмяна на тези решения. Отмяната с настоящото решение на решението на ОС за
изключване на ищцата като съдружник не обуславя различен извод, тъй като то ще
прояви правния си ефект занапред (така ТР2-2002 ОСГК на ВКС), .т.е след влизане
на решението в сила. То няма обратно действие, което да обуслови активна
легитимация на ищцата по останалите предявени искове.
По разноските.
При този изхода на
спора право на разноски имат и двете страни.
Ищцата доказва
разноски за държавна такса в размер на 320,00 лева, от която съразмерно на
уважената част от исковете следва да се присъди сумата от 53,33 лева.
Ответникът не
претендира разноски и не доказва направата на такива, с оглед на което и съдът
не му ги присъжда.
При тези мотиви,
съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ по искове на Л.Т.М., ЕГН **********, със адрес: ***, предявени срещу „Б.“ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
на основание чл. 74 ТЗ решението
прието от ОС на съдружниците на „Б.“ ООД, проведено
на 04.10.2019г. по т.1, с което: ищцата е изключена като съдружник в „Б.“ООД.
ВРЪЩА като процесуално недопустима на основание чл. 130 ТЗ исковата молба на Л.Т.М.,
ЕГН **********, с която срещу „Б.“ООД, ЕИК *********, , са предявени
искове с правно основание чл. 74 ТЗ за отмяна
на решенията приети от ОСС на „Б.“ООД, проведено на 04.10.2019г: по т. 2 за
освобождаване на Л.М. като управител на дружеството; по т. 3 за търсене на
отговорност от управителя, за причинени вреди на дружеството за действията
описани в протокола; по т. 4 за намаляване на капитала на дружеството с дела на
изключения съдружник; по т. 5 за промяна адреса на управление на дружеството;
по т.6 за продължаване дейността на дружеството като ЕООД от съдружника А.Б..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд, както
следва в частта, с която иска по чл. 74 ТЗ е уважен - в 2- седмичен срок, а в
останалата част, с която исковата молба се връща като недопустима – с частна жалба
в едноседмичен срок, от връчването на преписа.
СЪДИЯ: