Р Е Ш Е Н И Е
№260072/5.10.2020г.
гр. Ямбол, 05.10.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVII-състав, в публичното заседание на шестнадесети
септември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМЧО
ДИМОВ
при секретаря И.
Г. като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ
гр. дело № 4087 по описа на ЯРС за 2019 г. и за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е
образувано по искова молба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр. София,
чрез пълномощник юрк. И. Н. срещу Г.С.Д.
***.
С исковата молба се твърди, че на 17.10.2018 г.,
ответникът в качеството си на кредитополучател е сключил договор за стоков кредит
№ *** с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД. Твърди се, че съгласно договора
страните са постигнали съгласие, общият размер на кредита да е 2 247,54
лв., който представлява сбор от следните компоненти: чиста стойност на кредита
1 980 лв. и застрахователна премия 267,54 лв., който кредит кредитополучателят
се е задължил да заплати на 24 равни части, включени в размера на всяка отделна
месечна погасителна вноска. Твърди се, че страните са постигнали съгласие
възнаградителната лихва за срока на договора да бъде в общ размер на 539,34 лв.
или общата сума, която се задължил кредитополучателя да върне била в размер
2 786,88 лв. Твърди се, че крайния срок за издължаване на всички
задължения по кредита е 21.10.2020 г. Твърди се, че поради неизпълнение задължението
на кредитополучателя да заплаща в срок погасителните вноски, кредитът е обявен
за предсрочно изискуем, като от страна на ищеца до кредитополучателя било
изпратено писмено уведомление, че вземането е отнесено в просрочие. Твърди се,
че уведомлението за предсрочна изискуемост е получено от длъжника на
01.07.2019г. Твърди се, че ответника дължи и обезщетение за забава в размер на
108,07 лв. за периода от 21.11.2018г. до датата на входиране на задължението в
съда. На следващо място се твърди, че на 20.06.2019г. вземането по процесния
договор за стоков кредит е било прехвърлено на ищцовото дружество от „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД.
На горните
обстоятелства и предвид обстоятелството, че ищецът е инициирал заповедно
производство за търсените суми, същият обосновава правния си интерес от
предявяване на настоящия иск.
Ищецът претендира от съда да
постанови решение с което да признае за установено, че ответника дължи на ищеца
сумата от 2 247,54 лв. – главница по 24 броя неплатени погасителни месечни
вноски за периода от 21.11.2018 год. до 21.10.2020 год., по отношение на които
на основание чл.16, ал.2, б. „А“ от Общите условия към договора е обявена
предсрочна изискуемост считано от 01.07.2019 год.; сумата от 282,68 лв. - възнаградителна лихва за
периода от 21.11.2018 год. до 20.06.2019 год., както и сумата от 108,07 лв. - обезщетение
за забава, за периода от 21.11.2018 год. до датата на подаване на заявлението в
съда, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителния лист до
окончателно погасяване на дълга.
При условията
на евентуалност се иска от съда да постанови решение с което да осъди ответника
да заплати на ищеца сумата 2 247,54
лв. – главница по 24 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от
21.11.2018 год. до 21.10.2020 год.; 282,68 лв. - възнаградителна лихва за
периода от 21.11.2018 год. до 20.06.2019 год. ши сумата от 127,76 лева -
обезщетение за забава, за периода от 21.11.2018 год. до датата на подаване на
исковата молба в съда, както и законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда до окончателно погасяване на
дълга.
Претендират се и разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника с който се
оспорва твърдението на щцовото дружество, че е сключил договор за стоков кредит
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД.
За ищеца в съдебно заседание не се явява законен или
процесуален представител, с депозирани по делото писмени молби преди съдебно
заседание с вх.№№ *** год. и № *** год., ищецът по същество и на изложените в
тях съображения поддържа исковите претенции.
В съдебно заседание ответника, чрез процесуалния
представител оспорва автентичността на представения с исковата молба договор за
стоков кредит № 3410584, във връзка с което оспорване съдът е открил нарочно
производство по чл.193 от ГПК.
След
преценка твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от материалите по ч. гр. дело № *** год. по
описа на ЯРС, на 30.09.2019 год. пред ЯРС е било депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и изпълнителен лист от ищеца в
настоящото производство – „Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр. София против
ответника-длъжник Г.С.Д., за следните суми: 2 247,54 лв. – главница по 24
броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от 21.11.2018 год. до
21.10.2020 год., по отношение на които на основание чл.16, ал.2, б. „А“ от
Общите условия към договора е обявена предсрочна изискуемост считано от
01.07.2019 год.; 282,68 лв. - възнаградителна лихва за периода от 21.11.2018
год. до 20.06.2019 год., както и сумата от 108,07 лв. - обезщетение за забава,
за периода от 21.11.2018 год. до датата на подаване на заявлението в съда,
както и законната лихва за забава, за периода от подаване на заявлението в
районен съд до окончателно изплащане на задължението.
Заповедният съд е уважил това искане като е издал
заповед № *** год. за претендираните по заявлението суми.
Заповедта за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК е била връчена на длъжника като в срока по чл.414, ал.2 ГПК, същият
е депозирал пред съда възражение срещу издадената против него заповед, като е
заявил, че не е подписвал договора за стоков кредит и същия е фалшифициран.
Заповедният съд е указал на заявителя, че може да
предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок като довнесе
дължимата държавна такса.
В срока по чл.415, ал.4 ГПК, заявителят е предявил иск
за установяване вземанията си, предмет на разглеждане в настоящото
производство.
По делото са ангажирани като писмени доказателства: зав.копие
на договор за стоков кредит от 17.10.2018 г. и Общите условия към него, рамков
договор за прехвърляне на вземания от 20.12. 2016г., индивидуален договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
20.06.2019г., потвърждение за извършената цесия на парични вземания на основание
чл.99 от ЗЗД, приложение № 1 към индивидуален договор за продажба и прехвърляне
на вземания между „Уникредит консюмър файненсинг“ ЕАД и „АСВ“ ЕАД от 20.06.2019
г., пълномощно по чл. 99, ал.3 от ЗЗД, уведомително писмо от „УниКредит
консюмър файненсинг” ЕАД, чрез „АСВ“ ЕАД до ответника Г.С.Д. от 28.06.2019г.,
зав. копие на известие за доставяне; заверено копие на постановление за
привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 27.11.2019г.,
постановление на Окръжна прокуратура Ямбол от 02.07.2019г., протокол №***.за
извършена графическа експертиза, протокол за вземане на сравнителен материал
/автограф от подпис/ от 08.01.2019 г., декларация от Г.С.Д. от 22.10.2018г.,
протокол за разпит на свидетел от 22.10.2018г., декларация от Г. П. П. от
22.10.2018г., протокол за вземане на сравнителен материал /автограф от почерк/
от 08.01.2019г., протокол за разпит на обвиняем от 27.11.2019г., протокол за
разпит на обвиняем от 08.01.2019г.,
протокол за разпит на свидетел от 22.10.2018г.
По делото е била допусната и изслушана съдебно
счетоводна експертиза, видно от заключението на вещото лице по която,
кредитополучателят е изпаднал в забава на 21.11.2018 год., когато е падежът на
първата неплатена погасителна вноска; Непогасената главница по процесния
договор за периода 21.11.2018 год.-21.10.2020 год. е 2 247,54 лева;
Непогасената възнаградителна лихва за периода 21.11.2018 год.-20.06.2019 год. е
282,68 лева; В случай, че е настъпила предсрочна изискуемост, размерът на
лихвата за забава, изчислена върху непогасената главница – 2 247,54 лева ,
за периода от 21.11.2018 год. /падеж на първата неплатена погасителна вноска/
до датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение в
съда – 30.09.2019 год. е 196,05 лева; В случай, че е настъпила предсрочна
изискуемост, размерът на лихвата за забава, изчислена върху непогасената
главница – 2 247,54 лева , за периода от 21.11.2018 год. /падеж на първата
неплатена погасителна вноска/ до датата на подаване на исковата молба в съда –
21.11.2019 год. е 228,52 лева; Размерът на лихвата за забава, изчислена върху
падежиралата и непогасена главница към датата на подаване на исковата молба –
21.11.2019 год., за периода от падежа на всяка неплатена погасителна вноска до
предявяване на исковата молба в съда – 21.11.2019 год. е 53,84 лева.
По допустимостта на исковете:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 415, ал.1, т.1 ГПК, във вр. чл.79 и
чл. 86 ЗЗД и с предявени при условията на евентуалност обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Същите се преценят от съда като допустими, предявени
от и срещу процесуално легитимирани страни, от заявителят в заповедното
производство срещу надлежен ответник - длъжника в заповедното производство, при
условията на 415, ал.1 г.2 ГПК, при наличието на положителни и липсата на
отрицателни предпоставки за упражняване правото на иск.
По основателността на исковите
претенции:
В настоящия случай за да бъдат уважени исковите
претенции, в тежест на ищеца при условията на главно и пълно доказване е да докаже, че е възникнало
валидно облигационно правоотношение между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД в
качеството на кредитодател и ответника Г.С.Д. в качеството на кредитополучател
по договор за стоков кредит № *** г. В тази насока са и дадените от съда на
ищеца указания с доклада по делото.
От своя страна ответникът оспорва авторството
/автентичността/ на договора за стоков кредит № ***. и Общите условия към него,
като твърди, че не ги е подписвал.
Съдът е открил нарочно производство по чл.193 ГПК във
връзка с направеното оспорване като за нуждите на поискана
съдебно-криминалистическа/почеркова експертиза, е изискал от ищеца да представи
в оригинал, представените от него с исковата молба копия, на договор за стоков
кредит № *** год. и Общите условия към него. Указал е на ищеца, че не представянето на посочените
документи ще се прецени от съда съгласно разпоредбата на чл.161 ГПК, а именно,
че с оглед обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказан факта, че
ответника Г.С.Д. не е подписвал процесния договор за стоков кредит и Общите
условия към него. Въпреки дадените указания и срокове, ищецът не е представил
по делото изискани от съда документи.
От друга страна, в производството по проверка
истинността на оспорения документ са допустими всички доказателствени средства
– писмени, гласни, експертизи – чл.194, ал.1 ГПК.
Ето защо и като съобрази горното, взе предвид
представения по делото протокол № *** год. на ОДМВР Ямбол за извършена
графическа експертиза, видно от който подписите на стр. 7/12 в Декларация за
приемане на застраховането по програма „Защита макс“ към договор № *** год., на
стр. 11/12 в Общите условия по декларация за приемане на застраховането по
програма „Защита Макс“ към договор № *** год.; за „Кредитен посредник“ в
договор за стоков кредит № *** год., сключен между „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг” ЕАД и Г.С.Д. с ЕГН ********** и в Общите условия към него и за
„Застрахователите“ в Общи условия по застрахователна програма „Защита Макс“ и
подписа за проверил върху ксерокопие на лична карта на Г.С.Д. с ЕГН **********,
са изпълнени от трето неучастващо по делото лице - В. П. К., а ръкописния текст „Вярно с
оригинала“ и датата „17.10.2018 г.“ в договор***, най-вероятно са изпълнени от
третото неучастващо по делото лице – В. П. К., и постановление за привличане на
обвиняем от 17.11.2019 год., видно от което третото неучастващо по делото лице –
В. П. К., е била привлечена като обвиняем, за това, че на 17.10.2018 год., в
гр.Ямбол, чрез използване на неистински документи пред „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг” ЕАД с ЕИК *********, а именно: договор за стоков кредит № *** год.,
сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и Г.С.Д. с ЕГН ********** и
общи условия към него, съзнателно е дала възможност на юридическото лице
„Стандарт-91“ ЕООД гр.Ямбол с ЕИК *** – кредитен посредник на „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, да получи без правно основание чужди движими вещи –
парична сума в размер на 1980 лева, собственост на „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг” ЕАД с ЕИК ***, съдът намира, че ответника е доказал направеното от
него оспорване автентичността/истинността на авторството на подписите за
потребител в представените по делото от ищеца - договор за стоков кредит № ***
год. и Общи условия към него.
По делото ищеца не успя да ангажира доказателства,
които да обосноват извод, че е възникнало валидно облигационно отношение между
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и ответника Г.С.Д., напротив събраната по
делото доказателствена съвкупност води на извод за противното.
Ето защо предявените от ищеца установителни искове с
правно основание чл. 415, ал.1 от ГПК, във вр. чл.79 и чл. 86 от ЗЗД и
предявените такива при условията на евентуалност осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал.1 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, следва да се отхвърлят като
неоснователни и недоказани.
По разноските:
При този изход на делото ответникът има право на
разноски в пълен размер, като с оглед представените доказателства за направени
разноски за адвокатско възнаграждение, в негова полза следва да се присъди
сумата от 440,00 лева.
Водим от горното и на основание чл.235 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявеният от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „***,
против Г.С.Д. с ЕГН **********, с адрес: ***, иск по чл. 415, ал.1, т.1 ГПК,
във вр. чл.79 и чл. 86 ЗЗД, с който се претендира да се признае за установено,
че ответникът в качеството си на кредитополучател по Договор за стоков кредит №
*** год. дължи на ищцовото дружество следните суми, присъдени в издадената
срещу него Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.дело № *** год.
по описа на ЯРС, а именно: сумата от 2 247,54 лева – главница по 24 броя
неплатени погасителни месечни вноски за периода от 21.11.2018 год. до
21.10.2020 год., по отношение на които на основание чл.16, ал.2, б. „а“ от
Общите условия към договора е обявена предсрочна изискуемост считано от
01.07.2019 год.; сумата от 282,68 лева - възнаградителна лихва за периода от
21.11.2018 год. до 20.06.2019 год.; сумата от 108,07 лева - обезщетение за
забава, за периода от 21.11.2018 год. до датата на подаване на заявлението в
съда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителния лист до
окончателно погасяване на дълга.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявеният от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „***,
против Г.С.Д. с ЕГН **********, с адрес: ***, иск по чл. 79, ал.1 и чл. 86,
ал.1 от ЗЗД, с който се претендира да бъде осъден ответника в качеството си на
кредитополучател по Договор за стоков кредит № *** год. да плати на ищцовото
дружество, следните неизплатени по процесния договор суми: 2 247,54 лева –
главница по 24 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от
21.11.2018 год. до 21.10.2020 год.; 282,68 лева - възнаградителна лихва за
периода от 21.11.2018 год. до 20.06.2019 год.; 127,76 лева - обезщетение за
забава, за периода от 21.11.2018 год. до датата на подаване на исковата молба в
съда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда до окончателно погасяване на дълга.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „*** да заплати на Г.С.Д. с ЕГН **********,
с адрес: *** сумата от 440,00 лева, разноски
по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр.
Ямбол в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Димчо Димов/