№ 387
гр. Бургас, 20.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно
гражданско дело № 20212100501094 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по
повод въззивната жалба на Маринела Мюлер в качеството й на управител на
„Евро-алумил 2014“ ,чрез процесуалния й представител –ответник по гр.д.
№ 579/2020 г. по описа на Несебърския районен съд против решение №
260095/21.01.2021 г. постановено по същото дело ,с което се признава за
установено ,че „Оптимакс тур“ООД –гр.Бургас не дължи на Т.Г.М. и „Евро-
алумил 2014 “ЕООД-гр.Несебър ,сумата от 6154 лв. по издадените в полза на
последното дружество изпълнителни листи от 07.02.2020г- по ч.гр.д. №
7241/2018 г. и от 11.02.2020 г. по гр.д. № 8770/2018 г. ,двете на БРС и
сключения между ответниците договор за цесия от 30.01.2020 г.,въз основа
на които е олбразувано изп.д.№ 82/2020 г. на ЧСИ Делян Николов –поради
извънсъдебно прихващане на вземанията.
Въззивникът изразява недоволство от решението в частта ,с
която се признава за установено извършването на извънсъдебно прихващане
по изп.лист от 21.01.2020 г. по гр.д. № 5794/2018 г. на БРС ;изп.лист от
16.10.2019 г. по гр.д. № 5795/2018 г. на БРС и изп.л. от 27.01.2020 г. по гр.д.
1
№ 5793/2018 г. на БРС , като твърди ,че в тази част решението е неправилно и
незаконосъобразно .Сочи се ,че на 09.04.2021 г. с решение по т.д. № 67/2021 г.
на ВКС е отменено решението по гр.д. № 5794/2018 г. на БРС,по което е
издаден изп.лист № 275/21.01.2020 г.Съответно с решение по т.д. № 73/2021 г.
на ВКС е отменено решението по гр.д. № 5793/1018 г. в частта му ,в коятое
отхвърлен предявеният от „Евро-алумил 2014“ООД иска за установяване
вземането към „Оптимакс тур“ООД в размер на 5 348 лв.-неплатено
възнаграждение по договор за избработка и монтаж на алуминием предпазен
парапет ,като за сумата е издадена заповед за изпълнение по гр.д. д.№
4116/2018 г. на БРС ,по което пък е издаден изп.д.№ 382/27.01.2020 г.По
третата молба за отмяна на решениепо по гр.д. № 5795/2018 г. на БРС още не
е постановено решение от ВКС
Затова се иска отмяна на настоящото атакувано решение,с което
е признато за установено ,че е извършено извънсъдебно прихващане по
дължимити по издадените въз основа на отменените решения изпълнителни
листи .И тъй като до настоящия момент няма произнасяне от ВКС в
частта,засягаща извънсъдебното прихващане по задълженията по изп.л.№
4235/16.10.2019 г.,издаден по гр.д. № 5795/2018 г. на БРС ,се иска сприране на
производството по приключване на производството по цитираното дело и
произнасяне на ВКС .
Постъпила е въззивна жалба и от А.М. -другия ответник по
делото ,против решението в същите части ,със същите аргументи и
съображения и със същото искане за спиране на производството по делото до
приклчюване с влязло в сила решение по гр.д. № 163/2021 г. по описа на ВКС
И двете страни не сочат нови доказателства, или
обстоятелства по делото .
Въззиваемият –ищец по делото не е депозирал в сроа по чл.
263 от ГПК писмен отговор на въззивните жалби .
Съдът с оглед направеното искане за спиране на настоящото
производство –до приключване на производството по образуваното гр.д. №
163/2021 г. па описа на ВКС –образувано по молба за отмяна на влязлото в
сила решение ,по което е издаден един от изпълнителните листи ,предмет на
2
настоящото дело ,счита ,че страните следва да се задължат да представят
постановените от ВКС решения по молбите за отмяна ,при което съдът да се
произнесе по искането за спиране /доколкото ,ако са налице решения и по
трите дела на ВКС липсва основание за спиране ,а решенията следва да бъдат
взети предвид за основателността на исковата претенция /.
След преценка на събраните по делото доказателства и като
обсъди съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за
установено следното :
Предявен е бил отрицателен установителен иск с правно
основание л. 124 ал. 1 ГПК ,като фактическата обстановка е безспорна между
страните :
Няма спор ,че въз основа на заповед за изпълнение ,издадена по
ч.гр.д. № 7241/2018 г. на БРС и влязло в сила решение по гр.д. № 8770/2018
г. на БРС в полза на „Евро-алумил2014“ЕООД са издадени изпълнителни
листи за общата сума от 21 224,40 лв. срещу ищцовото дружество ,въз основа
на които е образувано изп.д. № 82/2020 г. по описа на ЧСИ Делян Николов,с
район на действие – БОС,като образуваното изп.дело е за неолихвяемата
сума от 6 184 лв. плюс такси и разноски за ЧСИ.Безспорно е също ,че между
ищеца и ответника „Евро-алумил2014“ЕООД се водят множество дела и към
настоящия момент .
Няма спор също ,че между ответниците по делото – А.М. и „Евро-
алумил 2014“ЕООД е сключен договор за цесия от 30.01.2020 г. ,с който
ответникът М. е изкупил вземането на „Евро-алумил 2014 „ЕООД срещу
ищеца ,възлизащо общо в размер на 21 224,40 лв.
Ищецът бил уведомен както от цедента ,така и от цесионера за
прехвърлянето на вземането ,при което на осн.чл. 103 ал. 3 от ЗЗД ищцовото
дружество уведомило цесионера А.М. ,че не е съгласен с договора за цесия
,тъй като „Оптимакс тур“ООД от своя страна имал вземания от „Евро-
алумил 2014“ЕООД/цедента/,произтичащи от присъдените му разноски по
влезли в сила решения на БРС ,общо в размер на 6 154 лв.Това са решения по
гр.д. № 9356/2018 г.;гр.д. № 5795/2018г.;гр.д. №5794/2018 г. и гр.д. №
5793/2018 г. – всички по описа на БРС . Затова и на осн.чл. 104 вр.чл. 103 от
3
ЗЗД ищецът отправил към ответника М. изявление за прихващане на
вземането към предишния кредитор „Евро-алумил 2014“ЕООД ,възлизащо
общо на сумата от 6 154 лв. с цедираното на М. вземане в размер на
21 224,40 лв. и след извършеното прихващане размерът на задължението на
ищеца възлизал общо на 15 070,40 лв. ,която сума била преведена на
цесионера на 05.02.2020 г. по посочената в уведомлението за прехвърляне на
вземанията банкова сметка .Затова и ищецът претендира да се приеме за
установено по отношение на ответниците ,че не дължи на цесионера М.
сумата от 6154 лв. ,предмет на изп.д. № 82/2020 г. на ЧСИ Д.Николов
.Несъгласието на длъжника-ищец с прехвърлянето на вземането от
предишния кредитор е достигнало до цесионера на 07.02.2020
г.,непосредствено след сключване на договора за цесия на 30.01.2020 г. и
преди образуване на изпълнителното дело на 27.03.2020 г. Частичното
плащане на сумата от 15 070,40 лв. е извършено също преди образуването
на изпълнителното дело – на 06.02.2020 г.
При тази фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел
,че с отправеното от ищеца до цесионера М. изявление за прихващане по
чл. 104 ал-.1 ЗЗД ,извършено преди образуване на изпълнителното дело ,е
било погасено задължението му по издадения срещу него изпълнителен лист
от 07.02.2020 г. по ч.гр.д. № 7241/2018 г. и от 11.02.2020 г. по гр.д. №
8770/2018 г. на БРС до размера от 6154 лв. – част от предмета на изп.д. №
82/2020 г. по описа на ЧСИ Николов .
Затова е уважил предявения иск за установяване по отношение на
ответниците ,че ищцовото дружество не дължи на цесионера М. сочената
сума от 6154 лв.
Решението е правилно .
Фактическият състав на правото да се извърши прихващане по чл.
103, ал. 1 ЗЗД включва следните елементи: съществуването на две насрещни и
действителни вземания /задължения/, с предмет пари или еднородни и
заместими вещи; изискуемост и ликвидност на активното вземане.
Прихващането по чл. 103, ал. 1 ЗЗД, като един от способите за прекратяване
на насрещни задължения до размера на по-малкото от тях, както и различието
между изявлението за прихващане и възражението за прихващане, са предмет
4
на разглеждане в непротиворечивата практика на ВКС, създадена по реда на
чл. 290 ГПК /в редакция преди ЗИД ГПК – ДВ бр. 86/2017/, както и в
доктрината. Според категоричното становище в решение по т. д. № 3164/2015
г. на ВКС, I т. о. и цитираната в него практика на ВКС, в хипотезата на
съдебно прихващане на две насрещни вземания, при неликвидност на
активното вземане към момента на въвеждането му в процеса, правният ефект
на съдебното прихващане настъпва занапред – след влизане в сила на
съдебното решение. Горното е възприето и в решение по т. д. № 2839/2017 г.
на ВКС, II т. о., според което: изискването за изискуемост и ликвидност на
вземането, с което се иска извършване на компенсация, касае възникването и
упражняването на потестативното право на извънсъдебно прихващане, като
правопогасяващия ефект настъпва с факта на отправяне на изявление по чл.
104, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Правото да се извърши извънсъдебно прихващане следователно е
обусловено от ликвидността на вземането на лицето, което извършва
прихващане. За да настъпи конститутивното действие на прихващането -
погасяването на двете насрещни вземания до размера на по-малкото,
основанието и размерът на вземането на прихващащия следва да бъдат
установени и безспорни. В случая са налице условията на чл. 103, ал. 1 ЗЗД за
извършване на прихващането, тъй като вземането на ищеца към момента на
изявлението за прихващане е ликвидно и изискуемо, а това на ответника
подлежи на изпълнение. Погасителният ефект настъпва до размера на по-
малкото от насрещните вземания, поради което, като се приспадне сумата от
6 154 лв, ищецът остава да дължи 15 070,40 лв. ,която сума той е изплатил на
първия ответник преди образуването на изпълнителното дело .Както е
посочил и първоинстанционният съд ,правото на длъжника, при съобщена му
цесия по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, да прихване по чл. 103, ал. 3 ЗЗД задължението си
към цесионера със свое вземане към цедента, не е обусловено от изразяване
на несъгласие с цесията. За упражняването на това право на компенсация е
достатъчно длъжникът да не е изразил съгласие с извършеното прехвърляне
на вземането от предишния кредитор, като непротивопоставянето на
длъжника на цесията не се приравнява на изразено съгласие с нея. Законът не
изисква противопоставяне на цесията от длъжника, нито приравнява липсата
на такова противопоставяне на дадено от длъжника съгласие, като съгласието
5
не се презюмира.В случая обаче ищецът-длъжник е изразил писмено
несъгласието си с цесията ,при което на осн.чл. 103 ал. 3 ЗЗД за него е
възникнало право да извърши прихващане на задължение към цесионера с
вземане ,което има към цедента .Верно е ,че с последващи решения на ВКС –
решение от 09.04.2021 г. по т.д. № 73/2021 г. и решение от 09.04.2021 г. по т.д.
№ 67/2021 г. по реда на чл. 303 ГПК е отменено частично влязлото в сила
решение по гр.д. № 5793/2018 г. на БРС и изцяло решението по гр.д. №
5794/2018 г. на БРС ,въз основа на които решения са издадени изпълнителни
листи за част от разноските ,присъдени в полза на ищцовото дружество ,които
разноски са част от вземането му ,с което той е извършил прихващане .Това
обаче е станало повече от година след извършване на прихващането .Към
момента на извършването му предпоставките за него ,визирани в чл. 103 ал.
1 ЗЗД ,са били налице,като вземането на ищеца към този момент е било
признато с влезлите в сила решения –било е ликвидно и изискуемо.При
изричната разпоредба на чл. 104 ал. 1 ЗЗД погасителният ефект от
прихващането настъпва с обратна сила-от деня ,от който прихващането е
могло да се извърши .Това е моментът ,в който са настъпили всички
юридически факти ,образуващи правопораждащия го фактически състав
.Обратното действие дава възможност да се извърши прихващане и след като
на длъжника е съобщено за цесията.С други думи –прихващането в случая е
породило правното си действие и последвалата отмяна по реда на чл. 303
ГПК на двете съдебни решения ,въз основа на които са издадени двата
изпълнителни листа не водят до отмяна и заличаване на последиците от вече
извършеното прихващане .Както сочи въззиваемата страна , отпадането на
изпълнителното основание след извършване на прихващането и проявяване
на правния му ефект няма за поледица неговата отмяна ,доколкото законът
не е предвидил обратна сила на отмяната на изпълнителното основание
,отмяната действа занапред Нещо повече –изпълнителните листи не са
обезсилени ,решението по едно от делата – това по гр.д. № 5793/2018 г. на
БРС е отменено само частично –само в частта ,с която предявеният иск е
отхвърли до размер на 5 348 лв. ,а в останалата си част до пълния преявен
размер ,както и за разноските в тази му част молбата за отмяна е оставена
без уважение .
Във въззивната жалба се иска отмяна на решението в частта ,с
6
която се признава за установено ,че е извършено извънсъдебно прихващане
на дължимите по издадените въз основа на отменените решения
изпълнителни листи ,каквото произнасяне в диспозитива на обжалваното
решение не съществува и това не е предмета на иска .В случая става дума за
оспорване с иск на изпълнението , а не законосъобразността на извършеното
прихващане.Явно в случая по аналогия следва да се приложи разпоредбата на
чл. 245 ал. 3 ГПК за издаване на обратен изпълнителен лист ,но към момента
на извършеното прихващане са били налице всички предпоставки за
настъпване на правопогасителния му ефект-
Затова и решението следва да бъде потвърдено,като при този
резултат в полза на въззиваемото дружество следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски ,които възлизат на 510 лв. – платено
адвокатско възнаграждение .
По тези съображения Бургаският окръжен съд
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260095/12.04.2021 г.
постановено по гр.д. № 579/2020 г. по описа на Несебърския районен съд
ОСЪЖДА Т.Г.М. ,ЕГН **********,с адрес – гр.*** ул.***
* ет.* ап.* и „ЕВРО –АЛУМИЛ“ ,ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление-гр.Несебър ,ул.“Христо Кудев“ № 17 ,с управител Маринела
Валентинова Мюлер да заплатят на „ОПТИМАКС ТУР“ООД,ЕИК *********
,със седалище и адрес на управление –гр. Бургас ,ул.“Цар Симеон !“ № 59
,вх.1 ,представлявано от управителя Елена Иванова ,съдебен адрес – гр.
Пловдив ,ул.“Опълченска „ № 1 ,ет.1 ,чрез процесуалния му представител –
адв. Красимир Алексиев ,сумата 510/петстотин и десет /лева-разноски по
делото пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8