№ 110
гр. гр. Д., 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на двадесет и девети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Десислава Б. Николова
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско
дело № 20213200500527 по описа за 2021 година
намира следното:
Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по
въззивна жалба с вх.№ 5502/22.07.2021 г. ( по регистратурата на ДРС) на
ответника Д. ИВ. Д. от град Д. срещу Решение № 257 от 9.07.2021 г. на Д.кия
районен съд по гр.д.№ 842/2021 г. в частта относно уважения иск за
увеличаване на дължимата от него издръжка над 162,50 лева до 220 лева.
В жалбата по оплаквания, свеждащи се до необоснованост на изводите
за настъпило увеличение на материалните възможности на ответника в
периода на изтеклите 5 години и за размерите на дължимото от всеки от
родителите участие в общата издръжа на детето - от 220 лева – на бащата и от
280 лева – на майката, се иска отмяна на решението за присъденото
увеличение над минималната издръжка.
Възиваемата Д. Д. Д. от град Д. оспорва жалбата по съображения, че
преценката на съда за нарасване на нуждите й е правилна и че присъденото
увеличение е съобразено с възможностите на ответника и със задоволената му
1
жилищна нужда в резултат на придобиването на дял от бившото семейно
жилище със средства от кредита. Иска след събиране на доказателства за
новоизвършени разходи потвърждаване на решението и присъждане на
разноски .
При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в
жалбата, доводите в отговора и съобразно член 269 от ГПК въззивният съд
намира, че то е валидно, допустимо и правилно.
По предявения на 17.03.2021 г. иск с правно основание член 150 от СК
на непълнолетното дете Д.Д. се твърди, че от утвърждаване на
споразумението по член 51 от СК по гр.д.№ 3376/2014 г. по описа на ДРС за
определяне на първоначално дължимата издръжка в размер на 100 лева
месечно, считано от 18.02.2015 г. , е настъпило увеличение освен в нуждите
на детето, така и в материалните възможности на ответника Д.Д. в резултат на
получени от него доходи като *** и от използване на имущество.
Въззивникът не оспорва приетото от съда, че за задоволяване на
потребностите на детето Д. е необходима обща издръжка от 500 лева месечно
.
Правилно при липса на представени от ищцата доказателства
първоинстанционният съд е отрекъл бащата да има други източници на
доходи освен от трудово възнаграждение. Между месец септември 2020 г. и
месец февруари 2021 г. въззивникът е получил от работодателя
*** , град *** брутен месечен доход от 682,80 лева. Според извлечението от
банковата му сметка в „ Банка ДСК “ в релевантния по делото период, считан
от месец март 2020 г. ( една година преди завеждане на делото ) постъпилите
плащания от трудови възнаграждения в нетен размер от същия работодател
са между 451,75 лева и 529,84 лева . Те бележат спад в съпоставка с
плащанията по възнаграждения за периода от май 2019 г. до февруари 2020 г.
в размер от 1054,10 лева месечно, както правилно е установил
първоинстанционният съд. Но дори с това намаление в заплатата ответникът
обслужва редовно , получения в юли 2019 г. банков кредит от 15 000 лева
чрез плащането на ежемесечни вноски от по 191 лева. Дори с това намаление
на заплатата той се е съгласил да встъпи като съдлъжник по сключен от
лицето, с което е във фактическо съжителство, договор за финансов лизинг на
2
лек автомобил „ ***“, регистриран в 2011 г., съгласно признание на ответника
в съдебното заседание от 7.06.2021 г. Средствата от кредита не увеличават
имуществото на въззивника, защото са разходени още същия месец за
погасяване на негови задължения . При така установеното изводът в
решението за настъпило макар и несъществено подобрение в материалните
възможности на ответника е обоснован .
В релевантния по делото период, считан от месец март 2020 г., майката
на детето е получила възнаграждение в средномесечен размер от 644,23 лева
до месец юли 2020 г. ; обезщетение за безработица от 17,40 лева ,считано от
3.07.2020 г. до 5.06.2021 г. както и рента за *** дка земеделска земя в размер
от 3 000 лева . Не получава доходи от другото притежавано от нея
имущество – 1/3 идеална част от апартамент и гараж в град Д. и от дворно
място с къща и постройки в село К. . Сравнението между възможностите на
двамата родители не показва съществена разлика . Определеното участие на
бащата в издръжката на детето с 220 лева срещу определеното участие с 280
лева на майката съответства на материалното им състояние . Уважаването на
иска по член 150 от СК до размера на 220 лева е законосъобразен резултат и
въззивният съд потвърждава решението. За производството, образувано по
жалба на ответника по иска за издръжка , дължимата такса е внесена от него.
А искане по член 38,ал.2 от ЗА от пълномощника на въззиваемата – ищец . не
е заявено .
Воден от гореизложените съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 257 от 9.07.2021 г. на Д.кия районен съд
по гр.д.№ 842/2021 г. в частта, с която е изменен размерът на месечната
издръжка , която Д. ИВ. Д. , ЕГН: ********** от град Д., *** дължи на
непълнолетното си дете Д. Д. Д., ЕГН: ********** със съгласието на неговата
майка Д. ИЛ. З., ЕГН: ********** от град Д. , *** ,като е увеличен в размера
над 162,50 ( сто шестдесет и пет лева и петдесет стотинки ) лева до 220 (
двеста и двадесет лева ) лева месечно ,считано от 17.03.2021 г. до настъпване
на основания за нейното изменяване или прекратяване .
3
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4