№ 78
гр. Варна, 25.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Наталия П. Неделчева
Ивелина Владова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20223100502568 по описа за 2022 година
Производството е въззивно, образувано по жалба вх.№ 76150/
4.11.2022 от Е. М. К., действаща в лично качество и като майка и законен
представител на детето К. М. С., род.12.09.2019г, чрез адв.Бр.Б. от АК-Варна,
против: решението на ВРС-24с-в № 3017/11.10.2022г по гр.д.№ 8566/ 2022, с
което е отхвърлена молбата й за налагане на мерки за защита по чл.5 ЗЗДН
спрямо М. С. С. ЕГН ********** гр.Варна жк“Трошево“ ул."Младежка" бл.2
вх.Г ап.27, като е осъдена молителката да заплати на ответника М. С. С.
сумата от 400лв - сторени съдебно-деловодни разноски, на осн. чл.78 ал.3
ГПК; и в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС държавна
такса в размер на 25лв, на осн.чл.11 ал.3 ЗЗДН.
Счита същото за неправилно, порочно и постановено при нарушаване
на материалния закони процесуалния закон, като излага следните
съображения:
1/ решението е постановено в нарушение на процесуалните правила, тъй
като с Определение № 10138/16.09.2022г PC е отсрочил производството по
делото за 7.10.2022г и е разпоредил страните да се призоват по телефона.
Действително, както е посочено и в самия протокол страната е редовно
1
призована по телефона, но е бил посочен погрешен час – 13.30ч, а не 13ч. В
13.20 часа адв.Б. е бил в съда, но на монитора било отразено делото за 14.30ч.
Съгласно разпоредбата на чл.42 ал.3 ГПК изрично е посочено, че
„когато съобщението не е връчено по реда на ал.1 и 2, както и в случаите на
бедствия, аварии и други непредвидени обстоятелства, съдът може да
разпореди по изключение връчването да стане от служител на съда чрез
телефон, електронен адрес за връчване, телекс, факс или с телеграма".
В настоящия случай счита, че не са били налице непредвидени
обстоятелства, които да налагат връчването на призовката да стане по
телефона.
В практиката си по чл.290 ГПК /решение № 407 по гр.д.№ 1138/2010г,
IV ГО/ ВКС приема, че връчването по телефон, уредено в чл.44 ал.2 ГПК, е
допустимо в изключителни случаи, когато то не може да бъде осъществено
чрез друг способ, а страната следва да бъде уведомена за извършено или
предстоящо съдопроизводствено действие - насрочено съдебно заседание,
извършване на изп.действие, указания за отстраняване на нередовности или
за внасяне на депозити и такси; ако връчителят е съобщил за призоваването
по телефона (датата на съд.заседание или на действието по принудително
изпълнение) и това изявление е достигнало до адресата, то е извършено
редовно връчване на съобщението.
В тази връзка счита, че не е имало никаква необходимост от
призоваване по телефона от една страна и от друга страна е бил посочен
грешен час - 13:30 часа, за който адвокатът се е явил надлежно.
С молба от 11.10.2022г страната чрез процесуалния представител е
поискала отмяна на Протоколно определение № 4731/7.10.2022г за даване ход
по делото и насрочване на ново открито съдебно заседание, но с Определение
№ 11179/11.10.2022г същата е била оставена без уважение.
Затова счита, че с горните действия ВPC е нарушил процесуалните
правила и е лишил страната от възможност да води допуснатия й свидетел за
установяване на обективната истина в производството, който е и
единственият пряк очевидец на случилото се.
2/ На сл.място, съдът неправилно е приел, че в производството по
делото не е извършен акт на домашно насилие, въз основа на насрещно
доказване от страна на ответника.
2
Уважаването на молба за защита по реда на ЗЗДН изисква по надлежния
ред да бъде установен осъществен спрямо молителя конкретен акт на
домашно насилие, изразяващ се във физическо или психическо насилие от
страна на ответника по молбата - чл.2 ЗЗДН.
Съгл. разпоредбата на чл.13 ал.3 ЗЗДН като доказателствено средство в
процеса по молба за защита срещу домашно насилие е предвидена
декларацията по чл.9 ал.3 ЗЗДН, която се подава към молбата за защита и
същата е достатъчно основание за издаване на заповед за защита на
пострадалото лице. На декларацията по чл.9 ал.З от ЗЗДН е придадено
доказателствено значение и в случай на липса на други доказателства, съдът
може да издаде заповед за защита от домашно насилие само на основание
така приложената декларация, доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно
описание на извършения акт: датата, мястото, времето, съответно и
конкретните действия, с които е извършено действието на насилие по смисъла
на чл.2 от ЗЗДН.
Доказателствената тежест при направено оспорване на молбата за зашита
лежи на ответника в производството. Ответникът е този, който следва да
проведе успешно насрещно доказване, което да обори изложеното в
декларацията и да разколебае нейната доказателствена сила.
В конкретният случай представената от ищеца декларация по чл.9 ал.З
от ЗЗДН съдържа достатъчно данни, че е налице домашно насилие. В нея са
посочени конкретни фактически действия за упражнено насилие. Действията
на ответника представляват домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН.
Безспорно е, че отношенията между страните са влошени, както и че
комуникацията между тях е трудна. По тази причина смисълът и духът на
закона е да предостави защита на жертвата на домашно насилие.
В конкретния случай ответникът не проведе такова насрещно доказване
на изложените факти в декларацията. Напротив от събраните в хода на
производството писмени и гласни доказателства, по безспорен начин се
установи, а и не се отрече от страните, че на твърдяната дата и място
действително между страните по делото е имало конфликт.
3/ На сл.място. ВРС не цени останалите събрани в хода на
производството доказателства, от които безспорно се доказва извършеното от
страна на ответника домашно насилие. Към молбата за защита от домашно
3
насилие е приложен 1 бр. CD диск, на който се намира целия разговор между
ищцата Е. К. и отв.М. С., от който е видно, какви думи е използвал
ответникът за ищцата пред общото им дете, както и че същата не е
употребявала каквито и да било обидни думи срещу М.. Единственото, за
което го е помолила, е било да спре да говори обидните думи и да крещи пред
детето, което обаче не го възпряло да продължи на крещи. Записът
кореспондира изцяло с декларацията по чл.9 ЗЗДН.
Тези обстоятелства, обаче, въобще не били коментирани от съда,
въпреки задължението му, с което показва своята предубеденост.
Горното изцяло противоречи и на показанията на изслушания в полза на
ответника свид.В.Х.Х., чиито показания не са ценени от РС съгл.чл.172 ГПК и
не е взел под внимание, че същият е първи братовчед на ответника.
Това налага извода за неправилност на съдебния акт и зачитане на
избираеми писмени и гласни доказателства от страна на ВРС, от което личала
и неговата предубеденост.
Данните по делото и изложените в тази връзка обстоятелства налагат
обоснован извод, че е налице упражнено от бащата М. С. спрямо майката Е.
К. и детето К. С. домашно насилие.
Законът не предопределя със задължителни за съда правила изводите,
които трябва да направи от събраните по делото доказателства. Свободата
при преценка на доказателствата не означава, обаче, произволно формиране
на съдийското убеждение, тъй като произволът е враг на истината.
За да обезпечи правилността на съдийското убеждение относно
фактите, чл.12 ГПК задължава съда да прецени всички доказателства по
делото. Съдът трябва да изхожда от съдържащите се в тях сведения каквито
са, без да им приписва съдържание, каквото те нямат. Иначе съдът би
извратил доказателствата и би нарушил чл.12 ГПК. Нарушаването му
заплашва истинността на фактическите констатации на съда и затова винаги е
основание за отмяна на решението.
Предвид изложеното счита, че е налице необходимост от отмяна на
постановеното решение и вместо това да бъде постановено друго, с което да
бъде уважена молбата за защита от домашно насилие.
Претендира се пирсъждане на сторените по делото разноски.
4
В срок е постъпил писмен отговор от отв.М. С. С., чрез процесуалния
му представител адв.Ил.Д., със становище за неоснователност на жалбата и за
потвърждаване решението на ВРС. Счита, че правилно и съобразно
недоказаните твърдения на молителката е постановил законосъобразно
решение, постановено без нарушение на процесуалните правила, като има
предвид следното:
След сезирането на съда с молбата на ответника за отлагането на
производството, веднага в електр.сайт на ВРС на 16.09.22г под номера на
делото било изписано, че същото се пренасрочва за 7.10.22г от 13ч.
Молителите веднага са били уведомени, че производството е пренасрочено и
същото няма да се състои на 16.09.2022г, а на 7.10.2022г от 13ч.
В качеството й на адвокат на ответника адв.Ил.Д. получила също
обаждане по телефона една седмица по-късно от деловодителя на състава за
дата и часа - 13ч, за който вече запозната.
На практика, отлагането на производството поради смъртта на баща й и
депозирането на молбата в същия ден представлява „непредвидимо
обстоятелство" по смисъла на ГПК и правилно съдът е разпоредил
призоваването да бъде извършено по правилата на чл.42 ал.3 ГПК.
Цитирането на практиката на ВКС в настоящия случай и твърдението,
че не са налице непредвидими обстоятелства е неоправдано.
Правилно съдът е разпоредил да се уведоми другата страна, че делото
се отлага и кога ще бъде разгледано. Факта, че ответната страна не е разбрала
за часа, който го имало и на сайта на съдът не може да се вменява в грешка
или в наличието на нарушение на процесуалните правила. Още повече, че в
деня на производството, така, както се твърди, че в 13.20ч с нейния
доверител, свидетеля и друго лице били пред съда и не сме видели никой от
молителите.
Освен горното, моли да се има предвид и следното:
Ответникът и молителката са живеели на съпружески начала близо 10
години. От 3.12.2021г са разделени. През 2019г. се ражда детето К. и още по-
време на бременността са започнали резки промени в поведението на
ответницата. От този момент, психическият тормоз започнал да се
осъществява чрез отказа да вижда, камо ли да взема детето и да прекарва
време с него. С оглед на това било заведено гр.д.№ 17 865/2021г на ВРС-IХс-
5
в, по силата на което се споразумели майката да бъде носителят на
родителските права, като за бащата да има регламентиран РЛО с детето всяка
седмица от 17ч в петък до 16ч в неделя, с преспиване.
Веднага след влизане решението в сила настъпила рязка промяна в
отношението на майката към детето, изразяваща се в пълна
дезинтересираност към детето, а именно: в средата на м.февруари и по точно
от 18.02.2022г до 25.04.2022г детето К. по нейно настояване и на майката на
Е. останало да живее при бащата. Докато детето живеело с майката, при всяко
обаждане на моя доверител, детето крещяло, плачело и се тръшкало.
Бащата изпитва страх за здравословното състояние на майката, за която
никой не му давал информация.
Счита, че детето е поставено в риск с оглед поведението на майката,
което е неуравновесено, непоследователно, незаангажирано към
отглеждането и възпитанието на детето, което е малко и в този момент
възприема околния свят и му се създават навици.
По тази причина подал жалба в Социалната служба и иск с правно
осн.чл.59 ал.9 вр.чл.127 СК, което е под № 6485/2022г на ВРС-9с-в, с което
поискал родителските права да бъдат предоставени на бащата.
След подаването на същата, на 5.06.2022г молителката взела детето от
бащата и се започнало с подаването на жалби, сигнали към Полицията без
основание, отказ за предаде детето на бащата, постоянно контролиране къде е
той, с кого, започнала да разпитва детето, да обижда бащата пред него, като
постоянно упражнявала психически тормоз на ответника по молбата с обиди,
изпратени по телефона.
Твърди, че е налице едно продължително домашно насилие, което се
упражнява от Е. върху бащата М. и детето, което ставало свидетел на обиди,
псувни, крясъци и викове пред него, при което детето започвало да крещи,
плаче и така било стресирано постоянно от нея поради неуравновесено й
поведение.
За доказване на същото след получаването на молбата по ЗЗДН по това
производство подал насрещен иск, който бил разделен от съда в отделно дело
под № 9425/2022г на ВРС-24с-в, по което била издадена заповед молителката
да се въздържа от извършването на домашно насилие спрямо бащата и детето
К.. По това производство, въпреки факта, че Е. К. „лично е получила
6
призовката с насрочване на делото" /нямало уведомяване по телефона/,
отново никой не се явил по делото и бащата и адвоката му били обвинени в
машинации и че била осъдена, без да е била уведомена..
Твърди се, че фактите са следните:
На посочената от молителката дата 28.06.2022г, още от сутринта,
същата не спирала да му пише, да го обвинява за неща, които дори
ответникът не можел да разбере, постоянно искала да знае къде е детето,
какво прави, да иска обяснения и отново прави опит да контролира бащата.
Във връзка с горното молителката позвънила на бащата в 23.15ч
вечерта, което било редовното нейно поведение, и започнала отново да го
разпитва къде е? Той, въпреки късния час, когато детето трябвало вече да спи,
отворил телефона. Същия ден детето по изключение било спало следобеден
сън до късно и в него момент, той все още го приспивал. След като отворил
телефона, се започнало с репликата, както винаги, „Ти къде си бе, боклук?".
Той отговорил, че е при техните на вилата и се продължило:,, Ти пак ли си
при мама, алкохолик долен, наркоман?, "Какво ми правиш детето бе, коя
курва го гледа?". М. я попитал „дали е нормална", че детето заспивало в
момента и двамата са в леглото, тогава се скарали и той дал телефона на
детето.
Родителите на М. не били заспали и станали свидетели на разговора, как
същата е крещяла и обиждала М. в присъствието на детето. В този момент
дори го помолили да затвори телефона понеже детето трябвало да спи. На
случката е присъствал и разпитаният по делото свидетел.
За постоянното звънене по телефона поред нощите бил сезирал
Прокуратурата, за което молителката била предупреждавана с протокол
няколко пъти.
Нищо от написаното в молбата не отговаряло на истината поради факта,
че тя, за да го контролира, набрала по Вайбър и камера. След затварянето
детето дълго време не е могло да заспи.
Твърди се, че поведението на майката спрямо детето то да няма режим
и да го мъкне посред нощите било нейна обичайна практика.
Видно от въззивната жалба и от твърдението, че имало запис, който е
нерегламентиран, е поредната постановка на същата да компрометира бащата
7
с цел спечелване на родителските права за нея.
Счита, че правилно съдът не е допуснал записи и други записващи
устройства, а също и се противопоставя на изслушването на свидетеля, за
който съдът е дал възможност и страната не е възползвала изцяло по нейна
вина.
С оглед изложеното моли за оставяне в сила постановеното решение,
тъй като чрез това производство предвид заведеното от бащата дело се цели
ограничаване правата му спрямо детето К..
Претендира сторените по делото разноски.
Контролиращата страна ДИРЕКЦИЯ “СОЦИАЛНО ПОДПОМА
ГАНЕ“ - гр.Варна не изразява становище.
В молбата си Е. М. К., действаща лично и като майка и законен
представител на малолетното дете К., отправя искане за налагане на мерки за
защита срещу домашното насилие по отношение на ответника М. С., като
излага, че двамата с ответинка са живяли фактически на съпружески начала и
от съжителството имат родено дете К. С., род.12.09.2019г.
След впоследствие настъпилата между тях фактическа раздяла
постигнали съгласие упражняването на родителските права да бъде
предоставено на майката, а на бащата да бъде определен режим на лични
отношения.
Към настоящия момент има висящо производство за промяна в
титулярството при упражняването на родителски права.
Твърди, че в определения режим на личен контакт бащата извършил на
28.06.2022г, около 23.15ч насилие спрямо молителката и детето по време на
разговора по телефона - в резултат на употреба на алкохол и наркотици
ответникът изрекъл множество обидни думи към молителката, измежду които
: „шибана проститутке, насрана, айде да те видя в съда колко си силна, ма
мършо... боклук, майка ти ще еба умряла" и пр. Изложеното обосновава
искането й за налагане на мерки за защита по ЗЗДН и за издаване заповед за
незабавна защита.
В писмения отговор М. С. С. оспорва молбата и моли за нейното
отхвърляне.
8
Излага, че след влизане в сила на съдебното решение по гр.д.№
17865/2021г на ВРС, с което родителските права по отношение на К. били
предоставени на майката, Ев.К. предала детето на бащата.
За периода от 18.02.2022г до 5.06.2022г бащата отглеждал общото им
дете, подкрепян от неговите родители.
На 28.06.2022г ответникът и детето се намирали във вилата-собственост
на неговите родители. Действително, на посочената дата Ев.К. позвънила на
телефонния му номер ок.23.15ча. В този момент М. С. приспивал детето. При
вдигането на телефона била осъществена видео- връзка през Вайбър и Ев.К.
изрекла следните думи: „Ти къде си, бе, боклук. Ти пак ли си при мама,
алкохолик, долен наркоман." След като двамата се скарали, ответникът
предал тел.апарат на детето. Отправените обидни думи станали достояние и
на родителите на ответника.
След приключване на разговора по телефона К. не могъл да заспи.
Контролиращата страна ДИРЕКЦИЯ “СП“-Варна не е изразила
становище по молбата.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, въз основа на събрания доказателствен материал
по делото, приема за установено от фактическа страна:
Страните по делото М. К. и Е. К. са живели на съпружески фактически
начала и се явяват родители на детето К. С., родено на 12.09.2019г.
С влязло в законна сила съдебно решение, постановено по гр.д. №
17865/2021г. по описа на Районен съд - Варна, е утвърдено постигнатото
между родителите споразумение, с което родителските права са предоставени
на майката, а на бащата е определен режим на личен контакт, позволяващ му
да вижда и взема сина си всяка седмица от 17.00 ч. в петък до 16.00 ч. в
неделя с приспиване при задължение на г-н К. да го взема и връща от дома на
г-жа К..
На 23.05.2022г. М. С. е депозирал молба с правно осн. чл.59 ал.9 СК в
Районен съд - Варна, по повод на която е образувано гр.д.№ 6485/2022г с
искане за промяна в титулярството при упражня ване на родителските права.
В деня на подаване на отговора на исковата молба по делото -
30.06.2022г Ев.К. е предявила насрещна искова молба за ограничаване режима
на личен контакт и увеличаване на присъдената в полза на детето издръжка.
9
На 4.07.2022г Ев.К., действаща лично и като майка и законен
представител на К. С. е подала молба по чл.5 ЗЗДН, настоявайки на М. С.в да
бъдат наложени мерки за защита по реда на същия закон.
С влязло в законна сила решение по гр.д.№ 9425/2022г на Ев.К. е
наложена мярка по чл.5 ал.1 т.1 ЗЗДН да се въздържа от домашно насилие
спрямо М. С. и детето К..
По делото е разпитан като свидетел В.Х.Х., сочен от ответната срана и
негов първи братовчед, който излага, че на посочената дата 28.06.2022г бил в
дома на отв.М. – къща в КК“Златни пясъци“, собственост на неговите
родители, за да извърши ремонти работи с къртач в кухнята. Преди това
предупредил, че щял да се забави на работа и затова можел а позакъснее, но
му М. му казал, че няма да има проблем и затова свидетелят отишъл едва към
22ч. Описва къщата, в която имало приземен етаж и нагоре още етаж. Там
/очевидно се има предвид приземинят етаж/ имало една огромна обща стая,
където щели да слагат, малкия /т.е. детето К./ да спи. Свидетелят се видял с
родителите на М. и след това той му казал, че ще отива да приспива малкия
понеже вече искал да си ляга. Бащата на М. му предложил да отидат до
гаража, за да му даде инструменти. Отивайки натам, минавали покрай стената
на къщата, покрай стаята, където бил М.. Прозорците били отворени /по
обяснението на свидетеля на нивото на главата му/ и оттам се чуло
позвъняване по телефона през Вайбър. Зачудили се кой може да бъде, но
междувременно М. вдигнал телефона. Чули как той казва "Ало" и от
отсрещната страна - страшни крясъци. Явно го е пуснал на високоговорител,
за да може да приспива малкия. Крясъците бяха от майката на детето с
думите : "Пак с коя курва си, боклук, алкохолик", стандартните „епитети“,
които тя си използвала. А през това време М. се опитвал да приспива детето,
но то започнало да реве. Бащата на М. му казал да отиде в гаража, като му
обяснил къде се намира, а той самият казал, че ще отиде да каже на жена си
да иде да успокои детето. Междувременно М. излязъл, за да се обяснява по
телефона навън.
Свидетелят не може да каже колко време били продължили крясъците,
но поне около минута. След това той самият тръгнал към гаража, а чичо му
отишъл към стринка му.
СЪДЪТ, въз основа на изложената фактическа обстановка,
10
становището на страните и приложимите материални норми, достига до
следните правни изводи:
Молбата изхожда от и срещу легитимирани лица по смисъла на чл.3 т.1
и 4 ЗЗДН и чл.8 т.1 и т.2 ЗЗДН. Искането надлежно ангажира
компетентността на сезирания съд съобразно разпоредбата на чл.7 ал.1 ЗЗДН
и удовлетворява изискванията за редовност и срочност на същата по смисъла
на чл.9 и чл.10 ал.1 от същия закон.
Съобразно легалната дефиниция на чл.2 ал.1 ЗЗДН, всеки акт на
физическо, емоционално и психическо насилие спрямо лицата по чл.3 ЗЗДН
представлява такъв на домашно насилие.
Действително, представената по делото декларация по чл.9 от ЗЗДН се
ползва с доказателствена сила, но в конкретния случай съдът не може да
приеме само на база на същата твърденията за упражнено психическо насилие
спрямо молителката и детето за доказани.
Съобразно трайната практика декларацията по чл.9 ЗЗДН се ползва с
пълна доказателствена сила и е изцяло обвързваща съда, само и единствено
при липсата на представени по делото гласни и/или писмени доказателства.
При наличието на ангажирани други доказателства по делото, съдът има
задължението да прецени представената декларация и изложените в нея
твърдения след анализ на всички събрани по делото доказателства в тяхната
съвкупност. При това положение за уважаването на подадената молба,
съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса,
молителката следва да установи действително извършени от ответника
действия на посочената дата, които да бъдат квалифицирани като домашно
насилие. Съответно, за отхвърлянето на молбата, върху ответника е тежестта
да ангажира доказателства, които да оборят или внесат съмнение в
представените от молителката доказателства.
Съвкупният анализ на доказателствения материал налага извода, че
твърдяното в декларацията не е подкрепено по убедителен начин от други
доказателства. За да достигне до този извод съдът възприема показанията на
свид.В.Христов, макар и в родствена връзка с ответника, за обективни и
изградени върху непосредствени впечатления за случилото се на посочената
дата 28.06.2022г. Същите сочат, че молителката е прявила словесна агресиа
спрямо ответника, с което е възможно да е провокирала неговата ответника
11
реакция.Това може да се мисли с оглед съвпадащите обясения на двамата, че
на посочената дата между тях действително е бил проведен разговор, при
който очевидно и двамата са си разменили обидни думи.
Така, дори да се приеме, че е имало акт на проявена грубост от страна
на ответника, то въз основа на съвкупния анализ на събраните доказателства
може да се направи извод, че ищцата с поведението също е допринесла за
отношението на бившия й партньор.
За настъпил разрив в отношенията след одобряването на
споразумението по чл.127 ал.2 СК се съди от данните по делото за образувани
между двамата родители производства, което говори, че същите не показват
желание да положат каквито и да било усилия за позитивен диалог /било то в
съда, било то извън него/, който най-вече да е в интерес на тяхното общо дете
К..
В допълнение съдът намира за уместно да посочи и това, че целта и
социалното предназначение на Закона за защита от домашно насилие е да
даде защита на живота и здравето на лица, които действително се намират в
риск и в ситуации, когато интензитетът на въздействие излиза извън рамките
на житейския конфликт и причинява сериозно страдание. Казано с други
думи, мерките по реда на ЗЗДН имат административен характер и към тях
следва да се прибягва само в изключителни случаи, без да се стига до
злоупотреба с права, когато биват използвани като средство за репресия или
като средство за събиране на доказателства и предрешаване изхода на спора
по бъдещи или висящи между страните производства за развод, такива по
реда на чл.127 СК и други.
Ето защо въззивният съд счита, че, макар да е морално укоримо
поведението и на двамата родители, настоящият случай не представлява
изключителен такъв и прилагането на посочените в чл.5 ал.1 ЗЗДН мерки би
било несъразмерно спрямо стореното. Затова молбата следва да бъде
отхвърлена.
Съвпадащите крайни правни изводи на двете инстанции предпоставят
потвърждаване решението на РС.
По разноските.
С оглед изхода на спора, въззивницата следва да заплати и дължимата
държавна такса за настоящата инстанция-25лв, на осн.чл.11 ал.3 вр.ал.1 и
12
чл.17 ал.2 ЗЗДН.
На осн.чл.78 ал.3 ГПК същата следва да заплати на ответника сторените
от него разноски за адв.възнаграждение в размер на 600лв, за което
своевременно е направено искане и са представени доказателства за реално
сторени такива, а по отношение техния размер не е заявено възражение за
прекомерност от насрещната страна.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС-24с-в № 3017/11.10.2022г по гр.д.№ 8566/ 2022, с
което е отхвърлена молбата на Е. М. К., действаща в лично качество и като майка и законен
представител на детето К. М. С., род.12.09.2019г, за налагане на мерки за защита по чл.5
ЗЗДН спрямо М. С. С. ЕГН ********** гр.Варна жк“Трошево“ ул."Младежка" бл.2 вх.Г
ап.27, като е осъдена да заплати на отв. М. С. С. сумата от 400лв-сторени съдебно-
деловодни разноски, на осн.чл.78 ал.3 ГПК; и в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на ВРС – държ.такса в размер на 25лв, на осн.чл.11 ал.3 ЗЗДН.
ОСЪЖДА Е. М. К. ЕГН **********, действаща лично и като майка и законен
представител на К. М. С. ЕГН **********, двамата с адрес: гр.Варна ж.к."Трошево" бл.47
ет.5 ап.27, да заплати на М. С. С. ЕГН ********** гр.Варна ул."Младежка" бл.2 вх.Г ап.27,
сумата от 600лв /шестстотин лева/ - сторени разноски за възивното производство, на осн.
чл.78 ал.3 ГПК
ОСЪЖДА Е. М. К. ЕГН ********** гр.Варна ж.к."Трошево" бл.47 ет.5 ап.27, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ОКръжен съд-Варна
държ.такса в размер на 25лв /двадесет и пет лева/, на осн.чл.11 ал.3 ЗЗДН.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на осн.чл.17 ал.6 ЗЗДН.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13