гр. Стара Загора, 25.01.2020 г.
Старозагорски районен съд,
гражданско отделение в публично заседание на четиринадесети ноември, две хиляди
и деветнадесета година в състав:
при секретаря Тонка Тенева като
разгледа докладваното от съдия Тенева гр.дело № 1978 по описа за 2019 г. за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск по чл.
226 от КЗ (отм.) във вр. с чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Ищцата
Н.Т.Д. (поради малолетие е представлявана от своя баща Т.Г.Д.) твърди, че е
внучка на починалия в резултат на ПТП Георги Тодоров Д. .
Според
постановките на Тълкувателно решение №1/2016г. от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от
25.05.1961г. и Постановление №5 от 24.09.1969г. на Пленума на Върховния съд, и
по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди.
Ищцата
била изключително близка с дядо си. Между двамата са съществували чувства на
обич и привързаност, дядото се е грижил за своята внучка като за своя дъщеря.
Макар да не са живели в едно домакинство, ищцата често е ходила на гости на
дядо си, както и последният често е посещавал внучката си. Н.Д. е изпитвала
любов и уважение към своя дядо, който бащински се е грижил за нея и е помагал в
отглеждането и възпитанието ѝ. Връзката между ищцата и Георги Д. била
изключително силна и внезапната смърт на последния се е отразила изключително
негативно на психиката на ищцата. Същата е претърпяла и търпи и към момента
негативни преживявания, психически дискомфорт,
страдания и мъка от загубата на толкова близък за нея човек. Това било
нормалното, житейски оправдано състояние на едно задружно и сплотено семейство.
Предвид
изложеното и тъй като ищцата не е получавала каквото и да било обезщетение във
връзка с процесния инцидент нито от ответника, нито от делинквента, за Н.Д. бил
налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Твърди
се, че на 30.10.2015г., около 15:47 часа, на път 1-5, км. 231+800, в землището
на гр. Стара Загора, е възникнало ПТП, при което л.а. „БМВ 320 И" с per. № А 8674 KB, управляван от водача Г.И.Б., се движил по
път 1-5 в посока север-юг. В същото време от крайпътна отбивка,
намираща се отдясно по посоката на движение на л.а. „БМВ 320 И", л.а.
„Опел Астра" с per. №
СТ 1734 АХ, управляван от водача Георги Тодоров Д., е предприел навлизане в
платното за движение на път 1-5. Виждайки излизащия на пътя л.а. „Опел Астра", водачът на л.а. „БМВ" Г.Б. не задействал
спирачната система на автомобила, а предприел маневра да заобиколи
отляво на посоката си на движение навлезлия в неговата пътна лента автомобил и
насочил л.а. „БМВ" в лентата за насрещно движение. Между двата автомобила
настъпил сблъсък, при който те изпаднали в безконтролно аварийно движение и
напуснали платното за движение. При настъпилото ПТП водачът на л.а. „БМВ"
причинил по непредпазливост травми в областта на таза и главата на водача на
л.а. „Опел" Георги Д..
Видно
от Фиш за спешна медицинска помощ №0145438 от 30.10.2015г., издаден от ЦСМП -
Стара Загора, след инцидента Георги Тодоров Д. е бил откаран от екип на
спешната помощ в Спешен травматологичен кабинет на УМБАЛ „Проф. д-р Стоян
Киркович" АД - Стара Загора. Пострадалият веднага е бил приет за лечение в
Клиниката по ортопедия и травматология на болницата. От Епикриза към ИЗ №22499
било видно, че Георги Д. е постъпил в клиниката за операция след като е
претърпял травми на таза и главата при ПТП. При извършения преглед са
установени силна палпаторна болка в тазобедрената
става, със силно ограничени и болезнени движения във всички посоки, както и
болки в торса и главата. Поставена е диагноза: Фрактура пелвис.
Назначена била медикаментозна терапия. Въпреки назначеното лечение, на 31.10.2015г.
около 19:40 часа, била регистрирана смъртта на пострадалия в болничното заведение.
От
съставения във връзка с инцидента Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
и от представената справка в електронния сайт на Гаранционен фонд било видно,
че към датата на ПТП за посоченото по-горе МПС, управлявано от водача Г.Б., е
имало сключена застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите в
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС" АД по застрахователна полица№
BG/07/115002616025, валидна от 22.10.2015г. до 21.10.2016г. (прекратена на
05.02.2016г.).
Съгласно
разпоредбата на §22 от Преходните и заключителни разпоредби на новия КЗ, в сила
от 01.01.2016г., относно застрахователните договори,
сключени преди влизането в сила на този Кодекс, се прилага част четвърта от
отменения КЗ „Застрахователен договор", освен ако страните договорят друго
след влизането в сила на новия Кодекс. Тази част от КЗ (отм.) освен материалноправни норми относно съдържанието и елементите на
застрахователните договори и пр., съдържа и процесуалноправни норми, каквато в
частност е и нормата на чл.226 от КЗ (отм.). Текстът е общо формулиран и не
липсва посочване на конкретни разпоредби, по отношение на които не следва да се
прилага. Поради това следва да се приеме, че има действие и по отношение на
прекия иск срещу застрахователя, регламентиран в чл.226, ал.1 от КЗ (отм.).
Изключението, визирано в §22 от ПЗР на КЗ (нов), е, когато „страните договорят
друго" след влизане в сила на Кодекса, каквито уговорки между страните не
съществуват. От гореизложеното категорично можело да се направи изводът, че
правното основание на предявения иск е чл.226 от КЗ (отм.).
За
станалото на 30.10.2015г. ПТП били образувани ДП №441/2015г. по описа на ОД на
МВР - Стара Загора, пр.пр. №4439/2015г. по описа на
ОП - Стара Загора. С внесен в съда обвинителен акт срещу виновния водач Г.И.Б.
било образувано НОХД №286/2017г. по описа на ОС - Стара Загора. С Присъда №4 от
30.01.2018г. съдът признал подсъдимия Г.Б. за виновен в това, че на
30.10.2015г., около 15:47 часа, на път 1-5, км. 231+800, в землището на гр.
Стара Загора, при управление на МПС - л.а. „БМВ 320 И" с per. № А 8674 KB, без да има необходимата правоспособност
да управлява МПС, нарушил правилата за движение по пътищата, предвидени в ЗДвП,
а именно: чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП
- „Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението" - след като видял МПС л.а. „Опел Астра"
с per. № СТ 1734 АХ, който представлява опасност, не
намалил скоростта и не спрял, и чл. 150 от ЗДвП - „Всяко пътно превозно средство,
което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва
да се управлява от правоспособен водач,..." - управлявал л.а. „БМВ 320
И" с per. № А 8674 KB без необходимата
правоспособност и по непредпазливост причинил смъртта на Георги Тодоров Д., с
ЕГН: **********,***, като водач на л.а. „Опел Астра"
с per. № СТ 1734 АХ, поради което на основание
чл.343, ал.3, пр. предпоследно, б. „б", пр.1, вр. с чл.343, ал.1, б.
„в", вр. с чл.342, ал.1 от НК и чл.54 от НК, подсъдимият е бил осъден на
пет години лишаване от свобода при първоначален общ режим. Г.Б. е бил признат
за невинен и оправдан по обвинението за допуснати нарушения и на чл.15, ал.1,
т.1 от ЗДвП и чл.25, ал.1 от ЗДвП.
Така
постановената присъда по НОХД №286/2017г. по описа на ОС - Стара Загора е била обжалвана
от подсъдимия и е образувано ВНОХД №342/2018г. по описа на Апелативен съд -
Пловдив. С Решение №286 от 03.12.2018г., влязло в законна сила, въззивният съд изменил присъдата, постановена от ОС Стара
Загора, като намалил наложеното на Г.Б. наказание от пет на четири години
лишаване от свобода за престъпление по чл.343, ал.З, пр. предпоследно, б.
„б", пр.1 от НК, и приспаднал времето, през което подсъдимият е бил
задържан под стража, считано от 11.10.2018г., като същото следвало да се зачете
за изтърпяна част от наказанието лишаване от свобода. В останалата й част
присъдата на първоинстанционния съд е била потвърдена.
Съгласно
чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно
това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. С оглед на това, следвало да се приеме за установено, че описаното
деяние е било извършено виновно от делинквента.
Счита,
че фактическият състав на посочената
правна норма чл. 226 от КЗ (отм.) е бил осъществен, което обуславяло пасивната
процесуалноправна легитимация на ответното застрахователно дружество.
От
представения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и от Протокол за
извършена в хода на досъдебното производство химическа експертиза за определяне
концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта №69/09.02.2016г.
било видно, че не е установено наличието на алкохол в кръвта на починалия водач
на л.а. „Опел Астра" Георги Тодоров Д..
В
хода на досъдебното производство била изготвена съдебно-медицинска експертиза
на труп №261/2015г., от заключението на която ставало ясно, че при огледа и
аутопсията на Георги Тодоров Д. са установени: разкъсно-контузна
рана и кръвонасядане на кожата на главата, оток на
мозъка, счупване на II, III, IV и V ребра вляво с кръвонасядане
в междуребрената мускулатура, счупване на лявата хълбочна кост на таза с кръвонасядане, разчленение на лонното
съчленение, кръвоизлив зад коремницата
вляво, кръвонасядане на мастната капсула на левия
бъбрек, малък кръвоизлив в корема, охлузване на левия глезен, масивна мастна
емболия; умерено изразена генерализирана атеросклероза. Според вещото лице
смъртта е настъпила вследствие на мастна емболия, развила се от масивна мекотъканна травма и счупване на кости. По досъдебното
производство били изготвени и автотехническа експертиза и повторна тройна
автотехническа експертиза, в заключенията на които се приемало, че тъй като
л.а. „Опел" не е попадал в опасната зона за спиране на л.а. „БМВ", то
водачът на л.а. „БМВ" е имал техническа възможност да предотврати
процесното ПТП, ако към момента на навлизане на л.а. „Опел" на платното за
движение е реагирал за аварийно спиране. Вещите лица, изготвили двете
експертизи считат, че инцидентът е можел да бъде избегнат и по още един начин -
ако водачът на л.а. „БМВ" не бил предприел спасителна маневра за завиване
наляво към лентата за насрещно движение, а е продължил движението си по
първоначалната си траектория в собствената си пътна лента - тогава удар не би
настъпил.
Така,
вследствие на противоправното си поведение, водачът Г.И.Б. е причинил на ищцата
вреда - изгубила е много близък за нея човек - своя дядо. Инцидентът е белязал
завинаги живота на ищцата, лишавайки я от обичта, ежедневните подкрепа и
грижите на дядо й Георги Д.. Безспорно, претендираните от ищцата неимуществени
вреди - душевни болки и страдания, са в пряка и непосредствена причинна връзка
с ПТП от 30.10.2015г. Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението следва да бъде
определено съобразно принципа на справедливостта.
С
предявения иск с правно основание чл. 226 и сл. от КЗ(отм.), вр. с чл. 84, ал.З,
вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, ищцата Н.Т.Д. претендира застрахователят по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите -
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС" АД да й заплати обезщетение за
претърпени неимуществени вреди - болки и страдания настъпили в следствие на
смъртта на нейния дядо Георги Тодоров Д., настъпила от ПТП на 30.10.2015г. Претендираните страдания се изразявали в изживените от нея
негативни емоционални преживявания и силна мъка по загубата на дядо й, с когото
са имали постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка и са живели в едно
домакинство.
Претендираният размер на обезщетението е
справедлив и с оглед на трайната съдебна практика по подобни казуси, поради
което предявеният иск следва да бъде уважен изцяло. На основание чл.84, ал.3,
вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, ответникът следва да заплати и дължимата законна
лихва върху претендираното обезщетение от датата на непозволеното увреждане -
30.10.2015г., до окончателното изплащане на сумата.
Искането
е да се постанови решение, с което да се осъдите „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО
ЕВРОИНС" АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Искър", п.к. 1592, бул. „Христофор Колумб" №43,
представлявано от Димитър Стоянов Д. - прокурист, Румяна Гешева Бетова, Петър Веселинов Аврамов, Йоанна Цветанова Цонева и
Евгени Светославов Игнатов, да заплати на Н.Т.Д., с ЕГН: **********, в качеството й на внучка
на Георги Тодоров Д., с ЕГН: **********,*** Загора, чрез нейния баща и законен
представител Т.Г.Д., с ЕГН: **********, двамата с адрес: ***, сумата от 5000
лв. (пет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на
30.10.2015г., при което е починал дядо й - Георги Тодоров Д., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 30.10.2015г. - датата на непозволеното
увреждане, до окончателното й изплащане.
Претендирани
са разноски.
В
срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
На
първо място, имайки предвид представената по делото и влязла в сила Присъда № 4
от 30.01.2018г. на Окръжен съд - Стара Загора, по НОХД № 286/2017г., както и
нормата на чл.300 от ГПК, не се оспорва вината на водача Г. Илиев Б..
С
горецитираната Присъда Г. Илиев Б. е признат за виновен в това, че на
30.10.2015г., на път I - 5, км.231+800, в землището на гр.Стара Загора, при
управление на на МТПС л.а."БМВ 320", без да
има необходимата правоспособност да управлява МПС, нарушил правилата за
движение по пътищата по ЗДвП, а именно чл.20,ал.2, изр.2 от ЗДвП - „Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението." - след като видял МПС л.а."Опел Астра", който представлява опасност, не намалил
скоростта и не спрял, и чл.150 от ЗДвП - „Всяко пътно превозно средство, което
участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се
управлява от правоспособен водач..." и по непредпазливост причинил смъртта
на Георги Тодоров Д., водач на л.а."Опел Астра",
с рег.№ СТ1734АХ.
В
Решението на Пловдивски апелативен съд от 03.12.2018г., 1-ви НС, по ВНОХД №
342/2018г, с което е изменена Присъдата, обаче, изрично се подчертавло
следното:
„Не
е отчетено в максимална степен съпричиняването на съставомерния резултат от страна на пострадалия Георги Д..
Не може да се игнорира обстоятелството, че същият е навлезнал
в платното за движение, без да даде предимство на движещият се по пътно лек
автомобил, управляван от подсъдимия, а според показаният на св. Р.Г. дори и без
да включи ляв пътепоказател. Не е без значение обстоятелството, че в бързината
да направи маневрата се е наложило първият преминаващ автомобил да използва и
звуков сигнал, за да предупреди пострадалия, който веднага след това е
потеглил. В същата посока следва да се преценява и казаното от свидетелката, че
тя е възприела автомобила на подсъдимия, следващ първия преминал покарай тях от
достатъчно разстояние и дори е извикала „чакай" към пострадалия. Всичко
това води до извода на голяма степен на съпричиняване от страна на пострадалия,
което следва по-съществено да се отчете, като смекчаващо отговорността
обстоятелство при определяне размера на санкцията."
Имайки
предвид механизма на настъпилото ПТП и нормата на чл.51 от ЗЗД „Ако увреденият
е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се
намали.", е отправено възражение за съпричиняване, като се твърди, че
пострадалият Георги Д. - наследодател на ищцата Н.Т.Д., със собствените
действия и поведение, е допринесъл в изключително висока степен за настъпване
на процесното ПТП и е улеснил настъпването на вредоносните последици. Водачът
на л.а."Опел Астра" Георги Д. е предприел
маневра за навлизане от крайпътна територия на главен път без да се съобрази с
движещия се пътя с предимство л.а."БМВ 320", като е отнел
предимството на същия. Пострадалият не е оценил правилно скоростта на движение
на л.а.БМВ 320" (която е разрешена и съобразена за конкретните пътни
условия), не го изчакал да премине, а изключително рисково и неразумно, в
противоречие с правилата за движение по пътищата, е предприел навлизане в
неговата лента за движение и е пресякъл траекторията му. От страна на
пострадалия е налице нарушение на чл.37,ал.3 от ЗДвП - „Водачът на пътно превозно средство, излизащо
на път от крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг,
бензиностанция и други подобни, е длъжен да пропусне пешеходците и пътните
превозни средства, които се движат по този път."
По
този начин пострадалият сам се е поставил в предвидима опасност. Счита, че в
процесния случай приносът на пострадалия е в изключително висока степен и
следвало да бъде оценен от настоящия съд на 90 %.
Оспорва
наличието на претърпени вреди от страна на ищцата и на причинно-следствена
връзка между настъпилото събитие и твърдените вреди.
С
договора за застраховка „Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
неимуществени вреди. Обект на застраховане по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската
отговорност на застрахованите лица за причинените от тях на трети лица
неимуществени и имуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването
на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно
българското законодателство. Третите лица следва да са увредени, за да имат
право на обезщетение за вреди, причинени от моторни превозни средства.
Неимуществените вреди са неизмерими в пари, а всяко увредено лице е в
индивидуално отношение с пострадалия. Поради това Върховният съд е приел
ограничителни критерии за определяне на лицата, имащи право на обезщетение.
Според него следващото се обезщетение за неимуществени вреди, както и кръгът на
лицата, които имат право на такова, се определят по принципа на справедливостта
- само най-близките на пострадалия в случай на неговата смърт. А това са
неговите възходящи, низходящи и съпруг. С Тълкувателно решение № 1/2016 от
21.06.2016 г. Върховният касационен съд на РБ разшири кръга на лицата,
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинената смърт
на техен близък - лицата посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и
Постановление № 5 от 24.XI.1969 г. на Пленума на Върховния съд и по изключение
допусна възможност за присъждане на обезщетение, претендирано
от всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Установената до момента
практика въвежда два критерия, които трябва да са налице кумулативно за
определяне на лицата, имащи право на обезщетение - единият е с оглед родството
или близостта на лицата, а вторият е наличието на съществувала трайна и
непрекъсната духовна връзка между пострадалото лице и лицето, претендиращо
претърпени вреди. Според посоченото Тълкувателно решение № 1/2016 г., с оглед
правилното прилагане на закона, за вреди следва да бъдат обезщетявани само
най-близките на пострадалия в случай на неговата смърт, а това са неговите
низходящи, съпруг и възходящи, и по изключение други лица, включително
възходящи и низходящи до втора степен, братята и сестрите, но само при
положение, че е налице доказана особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му сериозни неимуществени вреди.
При
претендиране на обезщетение от лице, което не попада в кръга на лицата,
посочени в Постановление № 4/25.V.1986 г., единият от критериите -
близко-родствената връзка обективно не е налице, поради което е необходимо да
бъдат събрани безспорни доказателства за наличието на другия критерий -
съществуването на трайна дълбока и емоционална връзка с починалия и настъпили в
резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални
болки и страдания.
По
смисъла на диспозитива на TP № 1/2016 г., следвало да
бъде доказана изключително дълбока и силна привързаност, духовна и емоционална
близост между починалото лице и претендиращия застрахователно обезщетение,
което представлявало изключение от обичайната такава при подобен род
взаимоотношения. Следователно, въпреки че ищцата попада в кръга на материално
легитимираните лица да търси обезщетение за претърпените от нея неимуществени
вреди - емоционални болки и страдания, във връзка със смъртта на нейния дядо, в
случая липсвали каквито и да било доказателства в тази посока извън
твърденията, изложени в исковата молба. Без да се подценяват болките и
страданията на ищцата, претърпени от загубата на нейния дядо, то в случая не
можело да се приеме, че е била налице твърдяната изключителна и дълбока
емоционална привързаност между претендиращото лице и пострадалия от ПТП.
Загубата на близък човек като дядо обичайно предизвиквала отрицателни
преживявания у внуците му, но по настоящия казус отсъстват доказателства, че тези
негативни емоции, претърпени болки и страдания са били по-дълбоки и интензивни
от обичайните за подобни случаи и че са основание за аргументиране на
изключение от правилото, че обезщетение се дължи на лицата, посочени в
Постановление № 4 от 25.V. 1961 г. и Постановление № 5 от 24.XI.1969 г.
В
производството, при условията на пълно и главно доказване, следвало да се
установи наличието на съществувала приживе трайна и непрекъсната духовна връзка
между пострадалия и неговите наследници. Оспорва заявените с исковата молба
твърдения относно емоционалното състояние на ищцата вследствие на
застрахователното събитие. Към настоящия момент тези обстоятелства все още не
били доказани.
На
следващо място, възразява срещу претендираната законна лихва от датата на застрахователното
събитие 30.10.2015г. Твърди, че тази претенция е погасена по давност, позовава
се на кратката тригодишна давност съгласно чл. 111, буква в) от Закона за
задълженията и договорите „С изтичане на тригодишна давност се погасяват: в)
вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания.“
С
определението по чл. 140 ал. 1 от ГПК е привлечено и конституирано трето лице
помагач на страната на ответника – делинквента Г.И.Б..
В
открито съдебно заседание е отправено искане по чл. 214 ал. 1 от ГПК за
увеличение на иска, което е прието от съда и същият следва да се счита за
предявен за сумата от 10 000 лева.
След приключване на съдебното дирене и с
оглед събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал.1 КЗ /отм./, е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност“,
между прекия причинител на вредата /респективно собственика на автомобила/ и
застрахователя. Наред с това, следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване на
причинените вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на застрахования делинквент, като
застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е
отговорен спрямо увреденото лице за възстановяването им. Обезщетение
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Ако увреденият е допринесъл за настъпването на
вредите, обезщетението може да се намали.
Съгласно чл. 300 от ГПК
съдът, който разглежда гражданските последици от деянието, е длъжен приеме за
установено, че същото е извършено от ответника, както и неговата вина. Видно от
Присъда № 4 от 30.01.2018 г. на ОС Стара Загора Г.И.Б. е признат за виновен, че
на 30.10.2015 г. и без да има правоспособност да управлява МПС е причинил по
непредпазливост смъртта на дядото на ищцата. Присъдата е влязла в сила (справка
от ОП Стара Загора на л. 96 от делото), като същата е изменена само в частта с
размера на наказанието – Решение № 286 от 03.12.2018 г. на ПАС.
Страните не спорят, че е
към момента на ПТП – 30.10.2015г. е била налице валидна застраховка Гражданска
отговорност, сключена при ответника - застраховател.
Ищецът следва да докаже по
настоящото дело само размера на иска, както и че връзката между починалия и
ищцата е била близка и силна. Ответникът следва да докаже насрещното си
възражение за съпричиняване.
Съгласно Решение № 15 от
16.06.2017 г. по т. д. № 2662 / 2015 г. II ТО на
ВКС възражението за съпричиняване подлежи на пълно и главно доказване в настоящия
процес – „Позоваването
единствено на мотивите на присъдата, съдържащи констатации за съпричиняващо поведение на пострадалия, не означава
надлежно установяване на твърденията за принос на пострадалия за настъпването
на вредоносния резултат освен ако то не съставлява елемент от състава на
престъплението. Във всички случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу деликвента или по чл. 226, ал. 1 КЗ ал. 1 КЗ /отм./ срещу
застрахователя съпричиняването подлежи на доказване
от страната, която го е въвела в процеса.“
За изясняване на този спорен момент по делото беше
назначена САЕ, която е дала следното заключение: изяснено е мястото на удара,
като е приложена детайлна схема; изяснен е и механизмът на ПТП с оглед
възражението за съпричиняване и са посочени техническите причини за удара.
Според заключението лекият автомобил БМВ, управляван от Г.Б. се е движил по
главен път I - 5 в посока юг, като отдясно по посока на
движението на БМВ-то от отбивка водачът на лек
автомобил Опел, е предприел маневра пресичане на главния път към намиращ се
вляво на главния път черен път. В този момент автомобил БМВ е бил на разстояние
127 метра т.е. по-голямо от опасната му зона на спиране и е могъл да го
възприеме, както и да намали скоростта или дори да спре в своята пътна лента.
Вместо това Б. завива наляво и на платното за движение настъпва удар. Към
момента на удара лек автомобил Опел (управляван от починалия) е бил
позициониран косо на оста на пътя, насочен на югоизток. В резултат на
движението на двата автомобила и по-голямото количество движение на л.а. БМВ
(същият макар и с разрешената скорост от 70 км/ч се е движил по бързо от л.а.
Опел) той увлича Опела и двете МПС напускат платното за движение. Вещото лице е
приело, че видимостта на водача на л.а. Опел е била неограничена и посочва
техническите причини за възникване на ПТП по следния начин – субективните
действия на починалия водач на Опела, който е предприел пресичане на платното
за движение, без да се увери, че не го застрашава опасност от преминаващи по
него автомобили, както и субективните действия на делинквента Б., който не се е
съобразил с възникналата опасност за движението му като намали скоростта на
л.а., а при необходимост и да спре, запазвайки разположението на МПС в своята
лента. Произшествието не би възникнало, ако водачът Б. е задействал спирачната
уредба на максимално спирачно закъснение. Ударът е бил предотвратим от страна
на водача на Опела само ако не предприеме пресичане на път I - 5 и изчака преминаването на л.а. БМВ.
Съдът възприема заключението на вещото лице като
достоверно и обосновано изготвено. Всъщност наред с други обстоятелства Пловдивския
Апелативен Съд при изменение на наказанието е приел, че от страна на починалия
е имало значителна степен на съпричиняване, тъй като не е изчакал л.а. БМВ,
управляван от подсъдимия да премине и тогава да завие в отбивката към черния
път.
Съпричиняването
е обективен факт, който се определя единствено от наличието на причинно-следствена връзка за настъпване на
вредоносния резултат, а не и от наличието на вина в действието или
бездействието на пострадалия. За да е налице съпричиняване обективно е
необходимо за настъпването на вредите да са допринесли най-малко две лица- деликвентът и увреденият, като тяхното поведение е част от
общия верижен процес на увреждането или в настоящия случай се доказва, че е
налице съпричиняване от страна на Георги Тодоров Д..
Обстоятелството,
че делинквентът е имал достатъчно време да възприеме
загиналия водач на л.а. Опел, като ударът е бил предотвратим при своевременно намаляване
на скоростта на БМВ или спирането му, не освобождава водача на л.а. Опел
(починалия дядо на ищцата) от задължението му да спазва правилата за движение
по пътищата, като при извършване на маневра, която е свързана с навлизане
изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните
превозни средства, които се движат по нея – чл. 25 ал. 2 от ЗДвП.
При
определяне на процента съпричиняване следва да се има предвид механизма на ПТП
и отговорността на третото лице помагач, който е управлявал без СУМПС. Предвид
това и нарушението на ЗДвП следва да се
определи 40 % съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Георги Д..
Съгласно
Тълкувателно решение №1/2016г. от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС материално легитимирани
да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен
близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961г. и Постановление
№5 от 24.09.1969г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго
лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи
от неговата смърт продължителни болки и страдания. В наказателния процес тази материална легитимация може да бъде реализирана
само от лицата, изброени в Постановление № 4 от
25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на
Пленума на Върховния съд, както и от братята и сестрите на починалия и от неговите
възходящи и низходящи от втора степен.
По
делото безспорно се доказа от приложеното удостоверени за наследници и от
удостоверение за родствени връзки, че Н.Т.Д. е внучка на починалия в резултат
на процесното ПТП. Особено близка привързаност може да съществува между
починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци, тъй като в
традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите,
съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен
кръг. В тези случаи за получаването на обезщетение не е
достатъчна само формалната връзка на родство, а е необходимо вследствие смъртта
на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания,
които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от
разрешението, залегнало в двете постановления на Пленума на ВС.
За
доказване на тези морални болки и страдания
бяха разпитани двама свидетели на страната на ищцата – Н.М.С. (съсед) и Живка
Николаева Д. (майка).
Към
момента на смъртта на дядо си Н. е била на 7 години и според свидетеля С.
дядото и внучката са имали близки и добри отношения. Дядото я водел на градина
и я вземал, виждал как се грижи за нея, като я взема на колене и я храни. Той
живеел в гр. Гурково, но идвал често на гости и да се грижи за внуците си,
защото родителите на Н. отсъствали. След смъртта на дядо си Н. станала
по-затворена, като впечатленията на свидетеля са непосредствени – дъщеря му е
съученичка на Н..
Майката
на ищцата споделя, че дядото много помагал и се грижел за отглеждането на
внучка му. Непосредствено преди датата на ПТП-то, тя била сама в България,
защото мъжът ѝ работел в Италия и дядото идвал редовно в Стара Загора, а
през уикенда те ходили при него. Били сложили снимка на дядото вкъщи след
смъртта му и Н. казвала, че дядо ѝ много ѝ липсвал, като виждала
снимката.
Следва
да се има предвид и че разпоредбата на § 96 ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ е неприложима по настоящото дело. Тази
разпоредба има отношение към застрахователни събития, попадащи в приложното
поле на новия КЗ, в сила от 01.01.2016 година.
По силата на § 22 от ПЗР на КЗ /
в сила от 01.01.2016 година/ , за застрахователните
договори, сключени преди влизане в сила
на новия КЗ, какъвто е и процесния, се прилага част Четвърта от отменения КЗ /
отм. ДВ бр. 102 от 29.12.2015 година/, освен ако страните договорят друго след
влизане в сила на новия КЗ. По делото няма данни страните да са договаряли нещо
друго.
Ето защо при определяне размера
на дължимото застрахователно обезщетение са приложими единствено нормите на
част четвърта от КЗ /отм./. Лимитите на застрахователна отговорност по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите" към момента на настъпване на процесното застрахователно
събитие, определени по чл. 266 КЗ /отм./ във връзка с § 27 ПЗР на КЗ /отм./ са 1
000 000 лева при едно пострадало лице и 5 000 000 лева при две и повече пострадали лица, а след
11.06.2012 година – 2 000 000 лева за всяко събитие
при едно пострадало лице и 10 000 000 лева за всяко
събитие при две и повече пострадали лица.
По
изложените съображения съдът счита, че размерът на обезщетението за
неимуществени вреди на ищеца следва да бъде определено не в границите, установени по § 96, ал. 1 от
ПЗР на ЗИДКЗ, а по справедливост съобразно принципа на чл. 52 от ЗЗД, при отчитане на установените обективни факти
и обстоятелства по конкретното дело,
икономическото положение в страната и нормативно определените нива на
застрахователно покритие към момента на настъпване на ПТП.
В
мотивите на горецитираното Тълкувателно решение върховните съдии са изразили следното
становище, а именно че от гледна точка на чл.52 ЗЗД е справедливо и други лица,
извън най-близкия семеен и родствен кръг, да могат да получат обезщетение за
неимуществени вреди, ако са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока
емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални болки и
страдания от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и
страданията на най-близките.
Несъмнено
между починалия и неговите низходящи от втора степен – внуци от сина му е имало
създадена емоционална връзка т.е. дядото на Н. не е бил само формален
родственик, а е участвал интензивно в отглеждането на внучка си и е създадена
близка връзка, която е прекъсната преждевременно в резултат на смъртта му от
ПТП. От показанията на свидетелите се доказа, че семейството е живяло задружно
и дядото е бил част от най-близкия кръг на детето (когато бащата на ищцата е
отсъствал от страната, за да работи, дядото е помагал на семейството и е бил
значима фигура), като смъртта му е имала негативен ефект върху нея т.е. от фактите
по делото се установява, че Н. е претърпяла морални болки и страдания от
смъртта му, сравними по интензитет с болките и страданията на най-близките му
непосредствени родственици. Тези показания не бяха
оборени по делото, поради което и съдът приема, че чрез тях се доказва пълно и
главно създадената близка връзка и претърпени страдания. Смъртта на близък
родственик е винаги трудно да се оцени в парична сума, която да е справедлива
за претърпелия морални болки и страдания и да възмезди липсата на починалия
роднина, като при определянето ѝ следва да се вземе в настоящия случай
фактът, че Н. е била на сравнително ниска възраст (съдът приема, че тази връзка
би се задълбочила с годините), но достатъчно голяма, за да запази спомен от
дядо си и от травмиращото събитие, каквото е катастрофата, отнела живота му
преждевременно.
Съобразявайки горното, съдът
намира, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди е 10
000 лева в настоящия случай (каквато сума е предявена и с настоящата искова молба),
който размер следва да бъде намален с 40 % поради съпричиняване от страна на
починалия или справедливото обезщетение се явява в размер на 6 000 лева, до
която сума следва да се уважи и иска по чл. 226 от КЗ във вр. с чл. 52 от ЗЗД.
По иска по чл. 86 от ЗЗД.
Отправено
е в срок възражение за давност от ответното застрахователно дружество.
Вземането за лихви при предявен
пряк иск на трети лица срещу застрахователя на гражданската отговорност на
увредилия ги деликвент се погасява с кратка
тригодишна давност по чл.111, буква „в“ ЗЗД, считано от датата на настъпване на
увреждането, поради което следва да се приеме, че застрахователят дължи на
ищцата законна лихва върху присъдената главница, считано от 04.04.2016г. (за период от 3 години преди завеждане на
исковата молба).
По разноските.
По делото ищцата е сторила
разноски в размер на 830 лева адвокатски хонорар, а ответникът 250 лева за вещи
лица и юрисконсултско възнаграждение, което следва да се определи по чл. 78
ал.8 от ГПК в размер на 150 лева. Възнаграждението за адвокат на ищцата е
съобразено с минималното такова според Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и не следва да се намалява. На
основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати държавна такса в
размер на 240 лева. Съобразно уважената част от иска на ищцата следва да се
заплатят разноски в размер на 498 лева, а на ответника 160 лева.
Водим от горното, съдът,
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС" АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Искър", п.к. 1592, бул. „Христофор
Колумб" №43, представлявано от Димитър Стоянов Д. - прокурист, Румяна
Гешева Бетова, Петър Веселинов Аврамов, Йоанна
Цветанова Цонева и Евгени Светославов Игнатов да заплати на Н.Т.Д., с ЕГН: **********,
в качеството й на внучка на Георги Тодоров Д., с ЕГН: **********,*** Загора,
чрез нейния баща и законен представител Т.Г.Д., с ЕГН: **********, двамата с
адрес: ***, сумата от 6 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди -
болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 30.10.2015г., при което е починал
дядо й - Георги Тодоро*** Д., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 04.04.2016 г. до
окончателното ѝ изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за сумата над 6 000 лева до 10 000 лева ведно със законната лихва от 30.10.2015г.
- датата на непозволеното увреждане до 03.04.2016 г. вкл. като неоснователен.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС" АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Искър", п.к. 1592, бул. „Христофор
Колумб" №43, представлявано от Димитър Стоянов Д. - прокурист, Румяна
Гешева Бетова, Петър Веселинов Аврамов, Йоанна
Цветанова Цонева и Евгени Светославов Игнатов да заплати на Н.Т.Д., с ЕГН: **********,
в качеството й на внучка на Георги Тодоров Д., с ЕГН: **********,*** Загора,
чрез нейния баща и законен представител Т.Г.Д., с ЕГН: **********, двамата с
адрес: *** сумата от 498 лева
разноски.
ОСЪЖДА Н.Т.Д.,
с ЕГН: **********, в качеството й на внучка на Георги Тодоров Д., с ЕГН: **********,***
Загора, чрез нейния баща и законен представител Т.Г.Д., с ЕГН: **********,
двамата с адрес: *** да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС" АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Искър", п.к. 1592, бул. „Христофор
Колумб" №43, представлявано от Димитър Стоянов Д. - прокурист, Румяна
Гешева Бетова, Петър Веселинов Аврамов, Йоанна
Цветанова Цонева и Евгени Светославов Игнатов
разноски в размер на 160 лева.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС" АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Искър", п.к. 1592, бул. „Христофор
Колумб" №43, представлявано от Димитър Стоянов Д. - прокурист, Румяна
Гешева Бетова, Петър Веселинов Аврамов, Йоанна
Цветанова Цонева и Евгени Светославов Игнатов да заплати по сметка на Старозагорски районен
съд 240 лева държавна такса.
Присъдените суми могат да бъдат
заплатени по следната посочена в исковата молба банкова сметка в „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/”
ЕАД, с IBAN: ***.
Решението е постановено при
участието на трето лице – помагач на страната на ответника, а именно Г.И.Б.,
ЕГН: **********, с адрес: ***.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от получаване на съобщението пред Окръжен съд Стара Загора.
Районен
съдия: