Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София, .............. 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 5 състав, в публичното съдебно заседание на петнадесети юли през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
при участието на секретаря
Т.Щерева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 9374 по описа
за 2018 год. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обща искова молба е предявен от К.П.К.
против „З. “Б.и.“ АД иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ за заплащане на неимуществени вреди и
иск от К.П.К. и А.К.К. против З. “Б.и.“ АД с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм/ за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди.
Ищцата
твърди, че на 21.05.2016 г. настъпило пътно-транспортно произшествие по вина на
водача на л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № ********, чиято отговорност била застрахована
по договор за застраховка „Гражданска отговорност” от ответното дружество. При
пътно-транспортното произшествие на ищцата била причинена средна телесна повреда
– фрактура на дясната ключица в средна трета, от която претърпяла неимуществени
вреди, изразили се в болки и страдания. Счита, че справедливото обезщетение за
неимуществени вреди възлиза на 30 000 лв.
Наред с това претърпяла и имуществени вреди, тъй като притежавания от
нея и съпругът й /ищецът А.К.К./ автомобил бил тотално
повреден. Стойността на имуществените вреди двамата ищци определят на
5 000 лв. Поради изложените доводи, ищцата моли съда да осъди ответника да
й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., ведно
със законната лихва от датата на подаване на ИМ до окончателното изплащане.
Двамата ищци молят съда да осъди ответника да им заплати обезщетение за
имуществени вреди в размер на 5000 лв., изразили се в тотална повреда на
притежавания от тях лек автомобил „Нисан Примера“ с рег
№ ********, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на ИМ до
окончателното изплащане.
Ответникът оспорва предявения иск, като прави следните
възражения: оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка “Гражданска отговорност“; оспорва механизма на настъпване на ПТП; оспорва твърденията, че поведението на сочения от ищцата
деликвент е било виновно и противоправно; оспорва ищцата да е претърпяла
описаните в ИМ вреди; оспорва наличието на причинно-следствена връзка между пътно-транспортното
произшествие и описаните от ищцата вреди; поддържа възражение за съпричиняване
на вредите от ищцата, която се возила без поставен обезопасителен колан;
твърди, че евентуална продължителност на болките и страданията на пострадалата
се дължала на предходни нейни заболявания с хронично – дегенеративни изменения
и на неспазване на лекарските предписания; оспорва ищцата да е приживяла стрес
и душевни страдания; поддържа, че дори и да е преживяла такива страдания, те се
дължали на лабилната й психика и на предходна нейна обремененост. Моли съда да
отхвърли иска. Третото лице – помагач В.С.Д. признава,
че е виновен за настъпилото ПТП и за причинената на ищцата средна телесна
повреда, както и за имуществените вреди, но оспорва размера на исковете. Моли
обезщетението за неимуществени вреди да бъде определено, съобразно съдебната
практика, периода на възстановяване на пострадалата и интензитета на болките и
страданията. Счита, че при определяне размера на обезщетението за имуществени
вреди следва да се вземе предвид оценъчната експертиза. Предявен
е обратен иск от „З. “Б.и.“АД против В.С.Д. с правно основание чл. 274, ал.1, т.1, пр.4 от КЗ/отм./.
Ищецът по обратния иск твърди, че ответникът при управление на л.а „Фолксваген
пасат“ с рег. № ******** допуснал нарушения на правилата за движение, при което
причинил ПТП на 21.05.2016г., след което „виновно напуснал мястото“. В случай,
че бъдат уважени предявените искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/
за заплащане на обезщетение за вреди, причинени от В.С.Д., при управление на
МПС, моли съда да го осъди да му заплати сумата от 35 000 лв., която „З. “Б.и.“
АД е осъдено да заплати на К.П.К.
и А.К.К., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира
разноски.
Ответникът по обратния иск В.С.Д. признава, че е виновен за настъпилото ПТП и
за причинените неимуществени и имуществени вреди при катастрофата на
21.05.2016г., но оспорва размера на иска. Моли обезщетението за неимуществени
вреди да бъде определено, съобразно съдебната практика, периода на
възстановяване на пострадалата и интензитета на болките и страданията. Счита,
че при определяне размера на обезщетението за имуществени вреди следва да се
вземе предвид оценъчната експертиза.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По предявения иск с правно
основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм/ за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди:
Тежестта на доказване на всички юридически факти от
състава на чл. 226, ал.1 от КЗ/отм/ е върху ищцата, което означава, че следва
да ангажира доказателства за следните обстоятелства: 1/за наличието на договор
за застраховка "Гражданска отговорност" между прекия причинител на
вредата и ответното дружество; 2/да докаже юридическите факти от състава на чл.
45 от ЗЗД по отношение на водача на застрахованото от ответното дружество МПС:
вреда, противоправно деяние и причинно-следствена връзка между противоправното
деяние и вредата; 3/да докаже размера на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди. При непозволено увреждане вредата се предполага до доказване на
противното.
В тежест на ответното дружество е да докаже съпричиняване
на вредоносния резултат, доколкото установяването на последното е основание за
намаляване отговорността на ответника, на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Събраните доказателства установяват настъпването на всеки
един от фкатите от състава на чл. 226,
ал.1 от КЗ/отм/.
От справка от Гаранционния фонд се установява, че към
датата на ПТП за процесния автомобил с рег.№ ******** е имало сключен договор
за застраховка „Гражданска отговорност“.
С определение от 09.03.2017г. по НОХД № 1392/2017г. на
РС-Пловдив е одобрено споразумение, с което В.С.Д. е признат за
виновен в това, че на 21.05.2016 г. в
гр. Пловдив, на бул.“********, при управление на моторно превозно средство -
лек автомобил „Фолксваген“ модел „Пасат“ с per. № ********, е нарушил правилата
за движение, а именно: чл. 20 ал.1 от ЗДвП/Водачите са длъжни да контролират непрекъснато моторните превозни
средства, които управляват/, чл. 20 ал.
2 от ЗДвП/Водачите на пътните превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението/; чл.
21 ал.1 от ЗДвП/При избиране скоростта на движение в населено място на
водача на пътно превозно средство от категория „В“ е забранено да превишава
стойност т 50 км/ч - в конкретния случай скоростта е била около 90 км/ч/; чл.23 ал.1 от ЗДвП/Водачът на пътно
превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се
пред него друго превозно средство, че да може да избегне удар в него, когато то
намали скоростта или спре рязко/, в резултат на което по непредпазливост е
причинил средна телесна повреда на К.П.К., изразяваща се в счупване на дясната ключица в средната трета, довела до трайно затрудняване движението, на десния горен
крайник, като деецът е избягал от местопроизшествието – престъпление по чл.343,
ал.З, б.“А“, пр.2, вр. ал.1, вр.
чл.342, ал.1 от НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за
срок от единадесет месеца, като изтърпяването на наказанието е отложено за срок
от три години.
Одобреното от наказателния съд
споразумение има значението на влязла в сила присъда, съгласно чл.383, ал. 1 НПК, поради което и на основание чл.300 ГПК е задължително за гражданския съд
относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността
на дееца.
С оглед на одобреното по НОХД №
1392/2017г. на РС-Пловдив споразумение, настоящият състав приема за установено
по делото противоправното поведение на водача В.С.Д., неговата вина и съставомерните последици, които са част от
състава на престъплението/причинената средна телесна повреда на К.П.К.,
описана в споразумението/, както и причинно-следствената връзка между
противоправното поведение на водача и вредоносния резултат.
От заключението на медицинската експертиза, което съдът
приема, се установява, че след катастрофата, в следствие на причинената средна
телесна повреда ищцата е ползвала отпуск
за временна нетрудоспособност за 44 дни. Спрямо нея е предприето консервативно
лечение в амбулаторно-домашни условия. По спешност е транспортирана в
СО-УМБАЛ-Пловдив, направени са й изследвания и увреденият крайник е имобилизиран
за 30 дни с мека превръзка. Възстановителният период е продължил 2-3 месеца. При
натоварване и промени във времето ищцата
може да има оплаквания от болка и дискомфорт в мястото на счупването. Според вещото
лице, с оглед на механизма на катастрофата, е възможно ищцата да е била с
поставен колан по време на удара. Движението на тялото следва посоката на
ударите по автомобила, поади което ищцата би могла да получи травматичното
увреждане, независимо от това дали е пътувала с поставен или без поставен
обезопасителен колан. По делото няма представена медицинска документация за
съпътстващи заболявания, които да повлияят на възстановителния процес.
Гореобсъдените доказателства установяват настъпването на
всеки един от фактите от състава на чл.226, ал.1 от КЗ/отм/, поради което
предявеният иск е доказан по основание.
При определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди съдът отчете следните обстоятелства: възрастта на ищцата към датата на
увреждането – 32 г, вида и характера на телесната повреда – средна телесна
повреда, изразила се в закрито счупване на дясната ключица в средната трета;
вида на проведеното лечение – консервативно лечение с поставяне на имобилизация за 30 дни с мека
превръзка; продължителността на възстановителния период – 2-3 месеца. Съдът
съобрази претърпените от пострадалата К. неудобства от личен и битов характер
по време на възстановителния период и отчете типичните за механизма на
катастрофата стрес и негативни емоционални преживявания, които са се отразили
върху начина й на живот.
Като съобрази посочените обстоятелства,
социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната през 2016 г.,
съдът определи обезщетението за неимуществени вреди, на основание чл.52 от ЗЗД,
по справедливост на 15 000 лв., до който размер искът е основателен, а в
останалата част до пълния предявен размер от 30 000 лв. следва да бъде
отхвърлен.
По възражението за
съпричиняване на вредите:
Ответникът поддържа възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от ищцата, която пътувала без поставен обезопасителен колан. Наред с
това твърди, че продължителността на възстановяването й се дължала на
обстоятелството, че не спазила лекарските предписания, както и на предходни
нейни заболявания с хронично - дегенеративен характер.
Изводът за наличие на съпричиняване
на вредата не може да почива на предположения, а намаляването на дължимото
обезщетение за вреди от деликт по правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква
доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на увреденото
лице, с които то обективно да е способствало за настъпването на вредите
/решение 99/08.10.2013 г. по т.д. 44/2012 г. на ВКС, второ ТО; решение
98/24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на ВКС, второ ТО/.
От заключението на автотехническата експертиза, което
съдът приема се установява следният механизъм на настъпване на катастофата: На 21.05.2016 г.,
около 17:00 часа, лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с per. № ******** е
пътувал в посока от юг на север, върху лявата лента за движение по източното
платно на бул. „Кукленско шосе“ в гр.Пловдив. По същото време л.а. „Нисан
Примера“ с per.
№ ********се
е движел пред л.а. „Фолксваген Пасат“ в същата лента за движение и в същата
посока. Пред л.а „Фолксваген пасат“ е пътувал друг автомобил „Рейндж Ровър
Спорт“. Водачът на л.а. „Рейндж Ровър Спорт“ се е отклонил надясно, като е
преминал покрай л.а. „Нисан Примера“. Водачът на л.а. „Фолксваген Пасат“, макар
да е имал пряка видимост към л.а „Нисан Примера“, не е реагирал своевременно на опасността от
удар с движещия се пред него автомобил, в следствие на което е настъпила
катастрофата между предната дясна част на л.а. „Фолксваген Пасат“ и задната
лява част на л.а. „Нисан Примера“. От удара л.а. „Нисан Примера“ се е отклонил
наляво, завъртял се е в посока, обратна на часовниковата стрелка, напуснал е
платното за движение отляво, след което се е
ударил последователно в предпазна ограда и в метален стълб, после се е
установил на място върху платното за движение. След удара л.а. „Фолксваген
Пасат“ е продължил движението си и е
напуснал местопроизшествието. Причината за настъпване на катастрофата,
според вещото лице, е поведението на водача на
л.а. „Фолксваген Пасат“, който се е движел с висока скорост, поради
което не е могъл при възникналата опасност да реагира своевремнно и да спре. Скоростта на движение на л.а „Нисан
Примера“ непосредствено преди удара е била 75 км/час. Вещото лице е посочило,
че скоростта на движение на л.а „Фолскваген Пасат“ и на л.а „Рейндж Ровър“ не
може да бъде определена по изчислителен път. Счита, че следва да е била от
порядъка на 90 км/час. При огледа на
местопроизшествието са констатирани следните деформаци по „Нисан Примера“ – „силно огъната навътре към купето предна
дясна врата и праг“; „начупено“ предно стъкло; откъсната предна броня; скъсана
задна броня и отворена от двата края; силно деформиран заден ляв калник и стоп; силно деформирана
задна дясна джанта; всички гуми са били с изпуснат въздух, с изключение на
задна лява гума; откъсната регистрационна табела. Вещото лице е посочило, че
липсва опис на щетите, поради което не може да ги остойности.
Според заключението на медицинската експертиза, което
съдът приема, при този механизъм на настъпване на катастрофата, ищцата би
получила счупване на
дясната ключица в средната трета, независимо от това дали е пътувала с поставен
или без поставен обезопасителен колан.
По делото не бе установено ищцата да е страдала от
предходни заболявания, които да са допринесли за продължителността на нейното
възстановяване, нито бе доказано да не е изпълнила лекарски предписнаия относно
лечението си, поради което възраженията на ответника останалаха недоказани.
По предявения от К.П.К.
и А.К.К. иск с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ/отм/ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди:
От представеното по делото свидетелство за регистрация
първа част от 24.04.2012г. и удостоверение за граждански брак от 15.01.2005г.
се установява, че ищците К.П.К. и А.К.К. към датата
на ПТП /21.05.2016г./ са били
собственици на л.а „Нисан Примера“ с рег. № ********.
Видно от протокола за оглед и заключението на
автотехническата експертиза по л.а „Нисан Примера“ с рег. № ******** е имало редица повреди: „силно огъната навътре към купето предна дясна врата и праг“; „начупено“
предно стъкло; откъсната предна броня; скъсана задна броня, отворена от двата
края; силно деформиран заден ляв калник
и стоп; силно деформирана задна дясна джанта; всички гуми са били с изпуснат
въздух, с изключение на задната лява гума; откъсната регистрационна табела.
Вещото лице е посочило, че липсва опис на щетите, поради което не може да ги
остойности.
Ищците претендират обезщетение за тотална щета на
автомобила. От свидетелството за регистрация първа част се установява, че регистрацията
на автомобила е прекратена на 21.08.2017г. - една година и три месеца след катастрофата./л.70/. Независимо от
по-късното дерегистриране на автомобила, многобройните щети по него и техният
вид дават основание да се направи извод, че същият не е бил в движение след
катастрофата. Автомобилът е с първа
регистрация от 15.09.1999г., т.е към датата на ПТП е бил на 17 години. Вещото лице
не е остойностило вредите, а ищците не ангажираха други
доказателства за установяване стойността на имуществената вреда. Съгласно чл.162 от ГПК, когато искът е установен в своето основание, но няма
достатъчно данни за неговия размер,
съдът определя размера по своя
преценка или взема заключението на вещо лице. На основание чл.162 от ГПК, при липса
на други доказателства, съдът прие, че стойността на имуществената вреда възлиза
на 2 500 лв., до който размер искът е основателен, а в останалата част, до
пълния предявен размер от 5000 лв. следва да бъде отхвърлен.
По предявения от "З. „Б.и.“ АД
против В.С.Д. обратен иск с правно основание чл. 274, ал.1, т.1, пр.4 от КЗ/отм./.:
С оглед уважаване на първоначално предявения иск против застрахователя,
съдът дължи произнасяне и по предявения евентуален обратен иск от "З. „Б.и.“
АД против третото лице - помагач В.С.Д..
Съгласно чл.274, ал.1, т.1 от КЗ/отм/, застрахователят има право да получи
от застрахования платеното обезщетение, когато застрахованият при настъпването на пътнотранспортното произшествие е управлявал моторното превозно средство след употреба на
алкохол с концентрация на алкохола в кръвта
над допустимата по закон норма
или под въздействието
на наркотично вещество или негов
аналог, или е отказал да се
подложи, или виновно се е отклонил
от проверка за алкохол, наркотично
вещество или негов аналог;
За да бъде уважен този иск трябва да бъде доказан следният фактическия
състав: 1/валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка
"Гражданска отговорност"; 2/да е заплатено застрахователно обезщетение
на увредения; 3/деликвентът – водач на МПС виновно да се е отклонил от извършване на проверка за
употреба на алкохол, наркотично вещество или негов
аналог.
В настоящото производство не се установи водачът виновно да се е отклонил от проверка за алкохол или наркотично вещество. Само факта на напускане на
ПТП не може да се квалифицира
като виновно поведение за отклоняване
от такава проверка, ако не са
ангажирани доказателства, че спрямо водача са били предприети мерки за извършването й. В този смисъл са и решение № 183/22.11.2010 г. по т. д. № 30/2010 г ., ІІ ТО на
ВКС, и решение № 16/02.02.2011 г. по
т. д. № 374/2010 г ., ІІ ТО на ВКС.
Предвид даденото
разрешение и с оглед липсата на категорични
данни, от които да се
направи извод за доказаност на
предпоставките за ангажиране на регресната отговорност
на застрахования на посоченото основание, исковата претенция на ищеца се явява
недоказана.
Предявеният обратен иск следва да бъде
отхвърлен изцяло.
По разноските по предявения иск с правно основание чл.226,
ал.1 от КЗ/отм/:
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищците, на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
направените по делото разноски в размер на 1000 лв., съобразно уважената част
от иска.
Ищците
следва да бъдат осъдени да запатят на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 712.50 лв., съразмерно на
отхвърлената част от иска.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на държавата, по сметка на СГС, ДТ върху
уважените искове в размер 700 лв., а на СГС разноски за вещи лица в размер на
150 лв., съразмерно на уважената част от исковете.
По разноските по
обратния иск:
Ответникът по
обратния иск не претендира разноски, пради което съдът не дължи произнасяне по
този въпрос.
Мотивиран от
горното, Софийски градски съд:
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „З. „Б.И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на К.П.К., ЕГН **********, съдебен адрес: *** – за адв. Д.К., на основание чл. 226, ал.1 от КЗ/отм/, сумата от
15 000 лв./обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в преживени болки и
страдания от счупване на дясната ключица в средната трета, причинено при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 21.05.2016 г.,
по вина на водача В.С.Д., при управление на л.а.
„Фолксваген Пасат“ с рег. № ********, по време на действие на застрахователен
договор "Гражданска отговорност"/, ведно със законната лихва от 21.05.2016г.
до окончателното изплащане, като иска в
останалата част до пълния предявен размер от 30 000 лв., като неоснователен
ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „З. „Б.И.“ АД, ЕИК ********
да заплати на К.П.К., ЕГН **********, и на А.К.К.,
ЕГН **********, съдебен адрес: *** – за адв. Д.К., на
основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/, сумата от 2 500 лв./обезщетение за тотална
щета на л.а „Нисан Примера“ с рег. № ********, причинена при пътно-транспортно
произшествие, настъпило на 21.05.2016 г., по вина на водача В.С.Д., при
управление на л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № ********, по време на действие
на застрахователен договор "Гражданска отговорност"/, ведно със
законната лихва, считано от 21.05.2016г. до окончателното изплащане, като иска в останалата част до пълния предявен размер от 5000 лв., като
неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „З. „Б.И.“ АД, ЕИК ********, против В.С.Д., ЕГН **********, съдебен адрес: ***,
обратен иск с правно
основание чл. 274, ал.1, т.1, пр.4 от КЗ/отм./ за
заплащане на сумата от 35 000 лв., представляваща регресно вземане
за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка "Гражданска отговорност" за пътно-транспортно произшествие, настъпило на 21.05.2016г. в гр.Пловдив.
ОСЪЖДА „З. „Б.И.“ АД да заплати на К.П.К. и А.К.К.,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 1000 лв., съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА К.П.К. и А.К.К.
да заплатят на „З. „Б.И.“ АД, на основание чл.78, ал.3
от ГПК, направените по делото разноски в размер на 712.50 лв., съразмерно на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „З. „Б.И.“ АД да заплати на държавата, по сметка на СГС, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, държавна такса върху уважените искове в размер на 700 лв., а на СГС разноски за вещи
лица в размер на 150 лв., съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок
от връчването на страните.
СЪДИЯ: