№ 1198
гр. Пловдив, 11.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Мирела Г. Чипова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300501014 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 413, ал. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. ЯНК. ЮЗ., ЕГН: **********, ИВ.
М. ЮЗ., ЕГН: **********, и ЯНК. М. ЮЗ., ЕГН: **********, против Заповед
№ 10499 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 12.12.2021
г., издадена по ч.гр.д. № 18993 по описа на РС – Пловдив за 2021 г., в частта
за разноските, с която на „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ”
ООД, ЕИК: *********, е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на
400 лв.
Жалбоподателите поддържат, че размерът на присъденото със заповедта
адвокатско възнаграждение е прекомерно завишен, както и че доколкото
делото не се характеризира с фактическа и правна сложност, същият следва
да бъде редуциран до минимума, определен по реда на чл. 7, ал. 7, вр. чл. 7,
ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Искането им към въззивния съд е за изменение
на обжалваната заповед в частта за разноските и намаляване на присъденото
адвокатско възнаграждение от 400 лв. на 300 лв. Претендират разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на частната жалба от
„ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ” ООД, в който се взема
становище за нейната неоснователност и се настоява за оставянето без
уважение. Претендират се разноски.
Пловдивският окръжен съд, след като се взе предвид доводите на
страните и се запозна с материалите по делото, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна – наследници по
закон на длъжника М. ЕНЧ. ЮЗ., ЕГН: **********, починал на 13.12.2021 г.
след издаване на оспорената заповед, срещу подлежащ на обжалване съдебен
1
акт, поради което същата е допустима. Съгласно разпоредбата на чл. 413, ал.
1 ГПК заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване от страните, освен в
частта за разноските. Съгласно задължителните разяснения в т. 12 на ТР № 4
от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ако пред съда в
заповедното производство е подадена частна жалба по чл. 413, ал. 1 ГПК
срещу заповедта за изпълнение, в частта за разноските, същата не се
администрира до изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК, тъй
като при подадено възражение и образувано исково производство по чл. 422
ГПК за установяване дължимостта на вземането, администрирането и
разглеждането на частната жалба е обусловено от решението по
установителния иск. В случая частната жалба е изпратена до въззивната
инстанция за произнасяне повече от два месеца след връчване на заповедта за
изпълнение на жалбоподателите, като няма данни срещу нея да е подадено
възражение, поради което и жалбата подлежи на разглеждане.
Производството пред първата инстанция е образувано по подадено от
„ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ” ООД заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника М. ЕНЧ. ЮЗ., ЕГН:
**********, с предмет следните вземания: 400 лв. – главница по сключен
между страните договор за потребителски кредит от 13.10.2021 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда до окончателното плащане, и 19,80 лв. – договорна
лихва за периода 27.11.2021 г. – 27.11.2021 г. Със заявлението е претендирано
и присъждането на разноски за заповедното производство в размер на 25 лв.
за заплатена държавна такса и 400 лв. за адвокатско възнаграждение. Към
заявлението е приложен договор за правна защита и съдействие с предмет
изготвян на заявление по чл. 410 ГПК и процесуално представителство пред
РС – Пловдив, в който е отразено, че договореното възнаграждение е платено
в брой. Съдът е уважил изцяло така подаденото заявление, като на 12.12.2021
г. е издал обжалваната Заповед № 10499 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, като е присъдил на заявителя разноски в
претендираните от него размери.
Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение
за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, съдът може, по искане на насрещната страна, да присъди
по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно разпоредбата на чл. 36 от Закона за
адвокатурата. Последната препраща към Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. В чл. 7, ал. 7 от
цитираната наредба се предвижда, че за процесуално представителство,
защита и съдействие в производства за издаване на заповед за изпълнение
възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на базата на половината
от стойностите на претендираните суми. Изчислен по този ред, минималният
размер на адвокатското възнаграждение в случая възлиза на 300 лв.
Настоящият състав на съда намира за основателно направеното възражение за
2
прекомерност на заплатеното от страна на заявителя адвокатско
възнаграждение и съответно искането на жалбоподателите същото да бъде
намалено до посочения по-горе минимален размер по наредбата. Този извод
съдът прави, изхождайки както от фактическата и правната сложност на
делото, така и от обема на извършените от процесуалния представител на
заявителя действия, които се изчерпват с подаване на заявлението.
По изложените съображения съдът намира жалбата за основателна, поради
което заповедта за изпълнение следва да бъде отменена в частта, с която на
заявителя е присъдено адвокатско възнаграждение за разликата над сумата от
300 лв. до сума от 400 лв., а подаденото заявление следва да бъде отхвърлено
в частта, с която се иска присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение за разликата над сумата от 300 лв.
Въпреки основателността на подадената частна жалба не следва да бъде
уважавано искането на жалбоподателите за присъждане на разноски.
Настоящото производство е образувано по повод дължимостта и размера на
направените от заявителя разноски в заповедното производство. В него
такива не следва да се присъждат, за да не се създават нови задължения за
разноски в рамките на процеса относно разноските, което би било в
противоречие с целта на закона и уредбата на отговорността по чл. 78 и
следващите ГПК.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Заповед № 10499 за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 12.12.2021 г., издадена по ч.гр.д. № 18993 по описа на РС –
Пловдив за 2021 г., в частта за разноските, с която на „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ
САЛАМАНКА КАПИТАЛ” ООД, ЕИК: *********, е присъдено адвокатско
възнаграждение за разликата над сумата от 300 лв. до присъдената сума от
400 лв., като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ заявлението на „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА
КАПИТАЛ” ООД, ЕИК: *********, за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК в частта, с която се иска присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение за разликата над сумата от 300 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4