Решение по дело №4991/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 526
Дата: 9 април 2020 г. (в сила от 20 октомври 2020 г.)
Съдия: Теодора Пламенова Шишкова
Дело: 20193110204991
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                                                 Р Е Ш Е Н И Е

 

   

Номер ...............2020 г.                                                                                                гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненски районен съд,                                                                                 XXXVI – ти състав

На двадесети февруари                                                               две хиляди и двадесета година 

В публично заседание

                                                                                                Районен съдия: Теодора Шишкова

Секретар: Силвия Генова

като разгледа докладваното от съдията

а.н.д. № 4991 по описа за 2019 година, установи следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на М.В.Р., ЕГН **********, представляваща ЕТ „Д-р М.Р.-АИПППДМ“, подадена против Наказателно постановление  № 13-50/03.09.2019 г. на  Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор” при Министерство на здравеопазването, с което на д-р М.В.Р. са били наложени три административни наказания „глоба“ общо в размер на 3300,00  лв., за нарушения на чл. 89, ал. 1, вр. с чл. 88, ал. 1 от Закона за здравето, чл. 9б от Наредба за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, издадена на основание чл. 81, ал. 3 от Закона за здравето и Наредба № 50 от 26 ноември 2010 г. за утвърждаване на Медицински стандарт „Орална хирургия“, Раздел I „Обща част“, в частта на т. 5.2.2.3. във връзка с чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения.

В жалбата се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на обжалваното НП и основанията за налагане на описаните санкции. Посочва се по същество, че липсват обективни и субективни признаци на сочените деяния, като в наказателното постановление е налице само бланкетно изреждане на нарушения, без да бъдат отчетени фактите от обективната действителност и спецификата на изискуемите задължения при конкретно поисканата услуга. Твърди се, че разпоредбите на чл. 89, ал. 1, вр. с чл. 88, ал. 1 от ЗЗ са неприложими, тъй като в случая не било извършвано лечение на болен зъб, а само изваждане на млечен зъб, за която процедура не се изисква информирано съгласие на пациента, тъй като манипулацията не представлява хирургична интервенция. От друга страна, твърди се, че пациентът чрез своята майка и заонен представител е бил информиран за извършваната процедура и съпътстващите я рискове, поради факта, че услугата е осъществена по желание на пациента, а не във връзка със здравословен проблем. Навеждат се твърдения за налагане на санкции за едни и същи нарушения от страна на ИА „Медицински надзор“, Районна колегия БЗС и РЗОК Варна, с което  жалбоподателката на практика била наказана три пъти за едни и същи нарушения. На следващо място се твърди, че наложената санкция за неиздаване на амбулаторен лист е незаконосъобразно, тъй като това задължение е на лечебното заведение (ЕТ „Д-р М.Р.-АИПППДМ“), а не на физическото лице, следователно жалбоподателката не е субект на извършеното нарушение. На последно място, но не и по значение, се твърди, че наложената санкция за нарушени стандарти по Наредба № 50 от 26 ноември 2010 г., утвърждаваща стандартите „Орална хирургия“ е незаконосъобразна, тъй като тези медицински стандарти са задължителни за спазване от лечебното заведение и са утвърдени и договорени с договорите, сключени между ЛЗ и НЗОК, а наказанието е наложено не на ЛЗ, а на ФЛ – д-р Р.. Посочва се, че стандарти, касаещи диагностичен преглед за уточняване на заболяването са неприложими с оглед извършваната манипулация – вадене на млечен зъб. Навеждат се твърдения за съпричиняване от страна на майката на детето, която с поведението си е допринесла за настъпването на неблагоприятните последици (чрез представяне на неактуална рентгенова снимка). Моли се за отмяна на наложеното с НП наказание, респ. намаляване на неговия размер.

В съдебно заседание въззивницата д-р Р.,  редовно призована, явява се лично,  и се предствалява от адв. Л.Ш., която поддържа жалбата. Моли съда да уважи жалбата на основанията, подробно изложени в нея.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк. Тодор Пенев, който оспорва жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да остави жалбата без уважение и да потвърди издаденото НП като правилно и законосъобразно.

След преценка на доводите на жалбоподателката и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното: 

На 29.06.2018 г. д-р М.Р., в качеството й на лекуващ лекар по дентална медицина, е извършила манипулации - екстракция на два временни (т.нар. млечни) зъби  на детето А.А.К., с кодове 74 и 73 по данни от свидетелката И.К. (актосъставител).

Посещението в кабинета на д-р Р. било направено след предварително запазен час от майката на детето – Д.К., като целта била да бъдат извадени два млечни зъба на детето – трети и четвърти зъб долу вляво, във връзка с провеждано ортодонтско лечение и по препоръка на д-р Г. – ортодонт.

 Манипулациите били извършени в уговорения ден и час, въз основа на предоставена от майката на детето рентгенова снимка от 11.01.2018 г., и след поставена анестезия от страна на д-р Р..

По данни от събраните в хода на производството гласни доказателствени средства се установява, че по-рано през 2018 г. в кабинета на д-р Р. са извършени същите манипулации на други четири зъба на А.К. във връзка с провежданото ортодонтско лечение.

Въз основа на показанията, дадени от свидетелката М.Я. (медицинска сестра в кабинета на д-р Р.), по време на посещението на 29.06.2018 г. безпроблемно бил изваден четвърти млечен зъб на детето, но за изваждането на трети млечен зъб настъпили известни затруднения, поради които се наложила и смяна на клещите.

 Това затруднение д-р Р. обаче не възприела, като необичайно с оглед факта, че има случаи на млечни зъби с много здрави корени, по-специално такива чието падане не било предстоящо.

След изваждането на зъба, на следващия ден майката на детето е провела разговор с д-р Р., в който изразила опасенията си, че е изваден постоянен, а не млечен зъб.

 По препоръка на д-р Р. е направена панорамна снимка на детето, от която се установило, че постоянният зъб липсва, от което бил направен извода, че предишната рентгенова снимка, представена от майката на детето при посещението през юни 2018 г., не била актуална и по погрешка е бил изваден постоянният зъб на детето.

Провеждани са срещи между родителите на детето и д-р Р., в които са обсъждани алтернативни варианти за решаването на възникналия проблем (поемане на част от финансовите средства за лечението на детето от страна на д-р Р.), но поради непостигане на компромис от двете страни, майката на детето подава жалба.

На основание Заповед № ИАМН-РД-13-50/10.05.2019 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ е извършена проверка по случая по реда на чл. 2, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 26.03.2019 г. за условията и реда за извършване на проверки от ИА „Медицински надзор“ за периода 13.05.2019 г. – 17.05.2019 г. на лечебното заведение ЕТ „Д-р М.Р. – Амбулатория за индивидуална практика за първична помощ по дентална медицина“, гр. Варна, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Тодор Икономов“ № 15, ет. 1, ап. 3.

Задачата на проверката била свързана с получено писмо от адвокат Т., Адвокатско дружество Б., Т. и Х., гр. Варна, с приложена жалба от Д.К. – законен представител на малолетното дете А.А.К. (вх. № МО-05-107/25.02.2019 г.).

В жалбата била изразена неудовлетвореност от медицинското обслужване и осъществената дентална помощ от страна на д-р М.Р. на 29.06.2018 г. при екстракцияте на „два млечни зъба – трети и четвърти, долу вляво“ с твърдения „за причинена на детето вреда, представляваща причинена поради немарливост средна телесна повреда“, вследствие на „погрешно извадения постоянен трети зъб (кучешки)“.

Заповедта за възложената проверка била връчена на д-р Р. на 14.05.2019 г. като представляваща лечебното заведение ЕТ „Д-р М.Р. - АИПППДМ“.

След извършената проверка и след констатиране на описаните обстоятелства бил съставен АУАН № А-13-50/26.06.2019 г., в който били посочени обстоятелствата, при които са извършени нарушенията, а също и разпоредбите, в които са описани съставите на нарушенията – чл. 89, ал. 1 вр. чл. 88, ал. 1 от ЗЗ; чл. 9б от Наредба за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, издадена на основание чл. 81, ал. 3 от ЗЗ, както и нарушение на задължителните изисквания на Наредба № 50 от 26 ноември 2010 г. за утвърждаване на Медицински стандарт „Орална хирургия“, Раздел I „Обща част“, в частта на т. 5.2.2.3. вр. с чл. 6, ал. 1 от ЗЛЗ.

В АУАН е посочено, че д-р Р. притежава Диплома за завършено висше образование, магистър по специалност Стоматология (2006 г.), издадена от МУ - Пловдив,  Сведетелство за призната специалност по Оперативно зъболечение и ендодонтия (2016 г.), издадена от МУ – Варна и е с актуално членство в РК на БЗС Варна.

От описаното в обостоятелствената част на съставения АУАН е видно, че съгласно Удостоверение № 1901/06.12.2007 г. от регистъра на лечебните заведения в Регионална здравна инспекция гр. Варна, ЕТ „Д-р М.Р. - АИПППДМ“ е регистрирано като лечебно заведение с предмет на дейност: осъществяване на извънболнична първична дентална помощ, съгласно чл. 40, ал. 4 от ЗЛЗ, с регистрационен номер на практиката: **********.

На основание ЗЗО и в съответствие с НРД е сключен Договор и допълнително споразумение към горепосочения договор от 05.02.2019 г. между НЗОК/РЗОК – гр. Варна и изпълнител – ЛЗ ЕТ „Д-р М.Р. - АИПППДМ“, за оказване на първична извънболнична дентална помощ на здравноосигурени лица.

В АУАН е посочено още, че в амбулаторния дневник на ЛЗ на дата 29.06.2018 г. под амб. № 631 е регистрирано посещението на детето А.К., но липсва информация за диагноза, извършени дейности, консултации, изследвания и др. Не е издаден Амбулаторен лист за извършения преглед и дейности от страна на д-р Р..

В АУАН, а впоследствие и в издаденото въз основа на него НП № -13-50/03.09.2019 г. е посочено в какво се състои всяко нарушение и приложимите разпоредби, а именно – в документацията на ЛЗ не се съдържа писмено декларирано писмено „Информирано съгласие“ на родител/и на детето А.К. за извършването на хирургични интервенции, не са разяснени произтичащите рискове, както и усложненията, които могат да настъпят от екстракцията на зъби, като се посочва, че това представлява хирургична интервенция и като такива са обект на оралната хирургия. С това действие е нарушена разпоредбата на чл. 89, ал. 1 вр. чл. 88, ал. 1 от ЗЗ.

На следващо място – в документацията на ЛЗ липсва попълнен и издаден Амбулаторен лист за регистрираното посещение на А.К. на 29.06.2018 г., извършен преглед и дейности от страна на д-р Р., с което е нарушена разпоредбата на чл. 9б от Наредба за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, издадена на основание чл. 81, ал. 3 от ЗЗ.

На последно място – при проверката е констатирано нарушение в проведения диагностично-лечебен процес на детето, а именно: на 29.06.2018 г. д-р Р. не е назначила и изпълнила инструментално-рентгенологично изследване, който е важен диагностичен метод. Екстрактцията на четвърти и трети временен зъб долу вляво на детето е извършена по предоставена от майката рентгенова снимка от 11.01.2018 г., без да бъде направена преди това нова актуална към тази дата (на екстракцията) рентгенова снимка. С тези действия д-р Р. нарушила задължителните изисквания на Наредба № 50 от 26 ноември 2010 г. за утвърждаване на Медицински стандарт „Орална хирургия“, Раздел I „Обща част“, в частта на т. 5.2.2.3. вр. с чл. 6, ал. 1 от ЗЛЗ.

Всички нарушения са установени на 16.05.2019 г., на която дата е съставен Протокол за установени липси, който е подписан собственоръчно от д-р Р. без възражения, с предоставен един екземпляр за нея. За дата на извършване на нарушението се посочва 29.06.2018 г., а за място на извършване на нарушението – ЛЗ ЕТ „Д-р М.Р. ***. Всички нарушения за извършени за първи път.

С издаденото въз основа на АУАН № А-13-50/26.06.2019 г.  НП № -13-50/03.09.2019 г., предмет на разглеждане в настоящото производство, в което са възприети изцяло фактическите и правни констации на актосъставителя, на д-р М.В.Р. са наложени следните административни наказания – „глоба” в размер на 1000,00 /хиляда/ лв. на основание чл. 220, ал. 2 от ЗЗ за нарушение на чл. 89, ал. 1 вр. чл. 88, ал. 1 от ЗЗ; „ глоба” в размер на 300,00 /триста/ лв. на основание чл. 229, ал. 1 от ЗЗ за нарушение на чл. 9б от Наредба за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, издадена на основание чл. 81, ал. 3 от ЗЗ, както и „глоба” в размер на 2000,00 /две хиляди/ лв. на основание чл. 115, ал. 1 от ЗЛЗ за нарушение на Наредба № 50 от 26 ноември 2010 г. за утвърждаване на Медицински стандарт „Орална хирургия“, Раздел I „Обща част“, в частта на т. 5.2.2.3. вр. с чл. 6, ал. 1 от ЗЛЗ.

В хода на проведеното съдебно следствие като свидетел беше разпитана св. И.К. - актосъставител, чиито показания съдът кредитира, като дадени обективно и с необходимата конкретика. Рзпитана беше още и св. М.Я. – в трудови правоотношения с д-р Р., чиито показания на свой ред бяха възприети от съда в тяхната обща фактологична част, без да бъдат отчетени субективните възприятия на същата досежно качеството на предоставената услуга, както и житейската и професионална обоснованост на неизвършването на рентгеново изследване преди предприетата манипулация, тъй като майката бързала понеже трябвало да води пациентката на балет.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът направи следните правни изводи:  

Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

На първо място, съдът намира, че процесното Наказателното постановление № 13- 50/03.09.2019 г. е издадено от компетентен орган, а именно от  Изпълнителния директор на ИА „Медицински надзор”.

На свой ред, видно от наличната по преписката заповед № ИАМН - РД – 13-50/10.05.2019 г. АУАН също е бил издаден от компетентно длъжностно лице в предвидените за това процесуални срокове.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Административно наказващият орган правилно е издирил приложимите законови норми от  ЗЗ, ЗЛЗ и подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на тях, а обстоятелствата около извършване на нарушението са описани достатъчно пълно и ясно, като позволяват на санкционираното лице да разбере какво нарушение се твърди, че е извършило. Санкцията също така е наложена правилно по отношение на физическо лице – лекар по дентална медицина или медицински специалист, което извършва дейност попадаща в разпоредбите на цитираните разпоредби, поради което не може да бъде подкрепено направеното възражение от страна на жалбоподателката за неприложимост на разпоредбите, посочени в НП, поради факта, че се отнасят за ЮЛ, а не за ЕТ или ФЛ.

Що се отнася до възраженията по същество, наведени с жалбата, съдът намери следното:

На първо място са нарушени изискванията на чл. 89, ал. 1 от Закона за здравето „При хирургични интервенции, обща анестезия, инвазивни и други диагностични и терапевтични методи, които водят до повишен риск за живота и здравето на пациента или до временна промяна в съзнанието му, информацията по чл. 88 и информираното съгласие се предоставят в писмена форма.".

Правилно се констатира в хода на производството, че екскракцията на зъб в случая следва да се приравни на хирургична интервенция, за която трябва да бъде дадено информирано писмено съгласие от пациента, още повече, че същата е била затруднена и е наложила анестезия,  поради което правилно първото нарушение, посочено в АУАН и НП, е подведено под разпоредбата на чл. 89, ал. 1 от ЗЗ.

На следващо място са налице нарушения и на разпоредбата на чл. 9б от Наредба за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, съгласно коят „Лекарите и лекарите по дентална медицина от лечебните заведения за първична извънболнична помощ попълват амбулаторен лист за извършения преглед на пациента при спазване на изискванията и образците, въведени с националните рамкови договори. Един екземпляр от амбулаторния лист се предоставя на пациента.“ В настоящия случай се доказа в хода на производството, че липсва издаден амбулаторен лист при посещението на пациента, поради което е изпълнен състава на цитираната разпоредба.

Третото нарушение се състои в следното: на 29.06.2018 г. след поставена анестезия д-р М.Р. е извършила екстракция на четвърти и трети временен (млечен) зъб долу вляво на детето А.А.К.. Видно от изложеното д-р Р., в качеството си на лекуващ лекар по дентална медицина, не е извършила диагностичен преглед и не е назначила рентгенологично изследване, с което е нарушила задължителните изисквания на Наредба № 50 от 26 ноември 2010 г. за утвърждаване на Медицински стандарт „Орална хирургия“, Раздел I „Обща част“ в частта на т. 5.2.2.3., а именно: „Клиничният диагностичен преглед е неотменен етап от диагностичния процес, който включва следните основни компоненти: … г) назначаване и изпълнение на инструментални изследвания в обем, уточняващ характера на основното заболяване и неговите усложнения, прецизиращ индикациите за операция, евентуалния необходим лечебен обем на операцията, възможните варианти на оперативно или алтернативно нехирургическо третиране на заболяването“, във вр. с чл. 6, ал. 1 от ЗЛЗ, според който „Дейността на лечебните заведения и на медицинските и другите специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента.“ В случая обстоятелството дали извършването на рентгенологично изследване е било задължително или не, не е от съществено значение доколкото пред медицинския специалист е имало снимка със значителна давност назад във времето, като по време на работа се е появило и обективно затруднение, свързано с целената и предписана екстракция, което само по себе си би следвало да наведе денталния медик до извод за извършването на ново допълнително рентгенологично изследване при този конкретен пациент преди извършване на манипулацията.

От така изложените доказателства се налага категоричният според съда извод, че по делото са налице безсъмнени доказателства за извършени от страна на д-р М.В.Р. административни нарушения на чл. 89, ал. 1, вр. с чл. 88, ал. 1 от Закона за здравето, чл. 9б от Наредба за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, издадена на основание чл. 81, ал. 3 от Закона за здравето, и Наредба № 50 от 26 ноември 2010 г. за утвърждаване на Медицински стандарт „Орална хирургия“, Раздел I „Обща част“, в частта на т. 5.2.2.3. във връзка с чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения. В тази насока, за да се направи положителен извод, спомогнаха преди всичко показанията на актосъставителя, лишени от субективна оценка на обстоятелствата по случая и подкрепени от писмените доказателства по делото.

Не могат да бъдат споделени и твърденията на жалбоподателката за съпричиняване от страна на майката на детето, тъй като извършените нарушения са изцяло в компетентността и задълженията на лекарите по дентална медицина, още повече, че в това производство не следва да се разглеждат наведените твърдения, тъй като те не попадат в предмета на доказване и нямат отношение към размера или вида на наказанията, нито към приложимите разпоредби.

Също така съдът не споделя и възраженията, ревизирани в жалбата за наличие на други наложени наказания за същите нарушения, тъй като в настоящия случай те касаят различни субекти и различни нарушения, предвидени в различни нормативни актове.

С НП, издадено от Районна колегия на БЗС, е наложено наказание глоба в размер на две минимални работни заплати на д-р Р. за нарушение на разпоредби на Кодекса за професионална етика на лекарите по дентална медицина, а със Заповед за налагане на санкции на РЗОК на ЕТ „Д-р М.Р. - АИПППДМ“ е са наложени санкции общо в размер на 200,00 лв. за нарушения, предвидени в НРД за денталните дейности между НЗОК и БЗС.

Не на последно място самият жалбоподател, въпреки предоставената му за това възможност, не ангажира достатъчно доказателства за опровергаване направените в АУАН констатации.

Тоест следва да се приеме, че извършените констатации от проверяващия и санкциониращия орган не са опровергани по какъвто и да било начин и безсъмнено се установява, че на посочената дата (29.06.2018 г.) и място жалбоподателката не е спазила изикванията, вменени й в посочените нормативни актове, като е извършила описаните деяния.

Както се посочи, представените писмени доказателства и показанията на актосъставителя са категорични, че задължително е следвало да бъде получено декларирано писмено информирано съгласие от родител на детето за извършваните манипулации, каквито в настоящия случай липсват.

 Също липсва и попълнен и издаден Амбулаторен лист за извършените дейности от страна на д-р Р. за детето А.К. от дата 29.06.2018 г.

На последно, но не и по значение място, правилно от страна на компетентните органи е констатирано нарушение при проведения диагностично-лечебен процес на пациента, като това се установява от извършената екстракция на постоянен зъб вместо на временния такъв, което е в резултат на използвана неактуална рентгенова снимка от 11.01.2018 г., без назначена и направена актуална такава към датата на извършване на исканата манипулация.

В случая правилно наказващият орган приема, че не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като фактическите обстоятелства, свързани с настоящия случай, не указват маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. За да е налице "маловажен случай" на административно нарушение, то следва извършеното нарушение с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед други смекчаващи обстоятелства, да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.

Съдът намира, че в хода на производството не се изтъкнаха доводи и не са ангажираха доказателства, които да сочат  по-ниска степен на обществена опасност на извършените нарушения в сравнение с обикновените случаи.

В случая се касае за особен вид обществени отношения, свързани с постоянен риск за живота и здравето на хората, като жалбоподателката е допуснала извършването на 3 нарушения, поради което и случая не може да се счете за маловажен.

С оглед искането за намаляване размера на наложените наказания, посочено в жалбата срещу издаденото НП, съдът намира следното:

За първото цитирано нарушение административно наказващият орган на основание чл. 220, ал. 2 от Закона за здравето е наложил наказание – глоба в размер на 1000,00 лева, при предвидена възможност за налагане на такава в размер от 500,00 лева до 1500,00 лева. За второто нарушение на основание чл. 229, ал. 1 от ЗЗ е наложено наказание в размер на 300,00 лв. при граници от 100,00 до 600,00 лв.

За третото нарушение и на основание чл. 115, ал. 1 от ЗЛЗ е наложена глоба в размер на 2000,00 лв. при граници от 1000,00 до 3000,00 лв.

При определяне размера на наложеното наказание, административно наказващия орган е съобразил разпоредбата на чл. 27, ал. 2 ЗАНН, съгласно която при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя и е определил размера на глобите в границите, предвидени в закона и то към средния размер, поради което  реализира и целите на административното наказване, предвидени в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.

С оглед на безспорно установените обстоятелства, че и трите нарушения са извършени за първи път (но и трите са в достаъчна степен на сериозност и допускането им в крайна смета е довело и допринесло за реализиране на средна телесна повред ана пациента), съдът намира, че при определяне размера на трите санкции, не  са нарушени изискванията на чл. 27 от ЗАНН.

Предвид посоченото, съдът намира, че обжалваното НП е правилно и не са налице основания за отмяна или изменение. Същото следва да бъде потвърдено като законосъобразно, а жалбата - да бъде оставена без уважение.  

Воден от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът

           

                                                              Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 13-50/03.09.2019 г. на  Изпълнителния директор на  Изпълнитела агенция „Медицински надзор” при Министерство на здравеопазването, с което на д-р М.В.Р. са били наложени три административни наказания „глоба“ общо в размер на 3300 лв., за нарушения на чл. 89, ал. 1, вр. с чл. 88, ал. 1 от Закона за здравето, чл. 9б от Наредба за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, издадена на основание чл. 81, ал. 3 от Закона за здравето, и Наредба № 50 от 26 ноември 2010 г. за утвърждаване на Медицински стандарт „Орална хирургия“, Раздел I „Обща част“, в частта на т. 5.2.2.3. във връзка с чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен Съд-Варна по реда на АПК.

                                                                                          

РАЙОНЕН СЪДИЯ: