№ 482
гр. София, 09.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно
наказателно дело № 20211110213340 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. Т. ЕН., ЕГН ********** срещу
електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство Серия К № 4251942, издаден от СДВР, с
който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП, обн. в ДВ бр. 20 от 05.03.1999 г., в сила от
01.09.1999 г./ й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
100,00 /сто/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗДвП.
В жалбата са релевирани оплаквания за допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
привлеченото към отговорност лице. Отправена е молба за цялостната отмяна
на атакувания електронен фиш като незаконосъобразен.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призована, не се
явява и не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител,
който да изрази становище по фактите и приложимия по делото закон.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея
1
твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5
НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи
нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона
суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява
НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 10.12.2020 г. в 11:34 ч. в гр. София, по бул. „България“ до № 118
/Бизнесцентър „Абакус“/, с посока на движение от бул. „Тодор Каблешков“
към Околовръстен път, при ограничение 70 км/ч за населено място, въведено
с пътен знак В26, товарен автомобил марка „Инфинити“, модел „ЕХ 30Д“ с
рег. № СА 39 39 СР се движи със скорост от 91 км/ч, установена след
отчитане на допустима грешка в полеви условия 3 км/ч. Направена е справка
за собственост на заснетото МПС, видно от която собственик е
жалбоподателят М. Т. ЕН.. Нарушението е установено с преносимо
техническо средство CORDON M2, сериен № MD1192 за контрол на
скоростта с вградено разпознаване на регистрационните номера от
разстояние. Отчетено е превишение от 21 км/ч на разрешената скорост за
движение в процесния пътен участък.
За констатираното нарушение бил издаден оспореният електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство, с който на въззивника Е. е наложено административно
наказание „глоба“ в размер 100,00 /сто/ лева за извършено нарушение по чл.
21, ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗДвП.
По делото липсват фактически данни за датата и начина на връчване
на електронния фиш на привлеченото към отговорност лице, поради което
съдът приема, че жалбата е депозирана в законоустановения срок.
2
Установява се от изисканата справка от ОПП СДВР, с приложено
извлечение от регистъра, че мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение CORDON M2 е вписана в регистъра
на одобрените за използване типове средства за измерване под № 5126 на
07.09.2017 г. със срок на валидност до 07.09.2027 г. Видно от приобщения по
делото протокол от БИМ периодичността на проверките на техническото
средство е една година, като последващата такава е извършена на 21.02.2020
г. и е обективирана в протокол.
Изяснява се от постъпилата справка от СО, дирекция „Управление и
анализ на трафика“, ведно с представена схема за организация на движението,
че в процесния пътен участък е бил поставен пътен знак В 26, който въвежда
ограничение на разрешената скорост в населено място от 70 км/ч.
Възприетата фактическа обстановка се установява от приобщените
на етапа на съдебното следствие писмени доказателства и доказателствени
средства: заповед № 8121з-931/30.08.16г. на министъра на вътрешните работи
- образец на електронен фиш, часови график, протокол за използване на
автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта, снимков
материал към нарушението, справка за собственост на процесния автомобил,
справка от Български институт по метрология, протоколи от първоначална и
последваща проверка на техническото средство и удостоверение за одобрен
тип средство за измерване, справка от СО, ведно с приложение, които следва
да бъдат кредитирани без резерви като единни, последователни и
кореспондиращи по между си.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи електронни фишове е за
законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
3
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в
електронния фиш /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
Електронният фиш, според легалното определение закрепено в
разпоредбата на § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП, представлява електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от АТСС. Съгласно чл. 189, ал. 4, изр. 2
ЗДвП електронният фиш следва да съдържа данни за: териториалната
структура на министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане. Горното съдържание е
интерпретирано и съответно закрепено в утвърдения от министъра на
вътрешните работи със Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. образец на
електронен фиш в съответствие с изискването на чл. 189, ал. 4, изр. последно
ЗДвП. При издаването на оспорения електронен фиш е спазена установената
форма и същият съдържа всички изискуеми реквизити, като в тази връзка
следва да се подчертае, че електронният фиш се приравнява едновременно
към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие,
съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП, не и по форма, съдържание, реквизити и
процедура по издаване т.е. изискванията за форма, съдържание, реквизити и
ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в
ЗАНН, са неприложими по отношение на него /в този смисъл вж.
Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на
ОСК на ВАС, докладчик-съдия л.п., което не е изгубило сила в обсъдената
част/.
В разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изр. 1 ЗДвП са посочени изрично
условията, които следва да са налице, за да се издаде електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител, а именно нарушението да е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система,
4
както и за него да не е предвидено наказание лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки. По
делото е установено по безспорен и несъмнен начин, че процесното
нарушение е констатирано с мобилна АТТС, която е била технически
изправна, както и че същото е наказуемо единствено с „глоба“. Съгласно чл.
165, ал. 3 ЗДвП условията и редът за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи. В изпълнение на
предоставената му пряка законова делегация министърът на вътрешните
работи е приел Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата /обн. в ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г./, в
която детайлно са уредени условията и редът за използване на АТСС за
контрол на правилата за движение по пътищата. Тези императивни
изисквания са били спазени стриктно от представителите на ОПП-СДВР. В
тази връзка не е било необходимо правоохранителните органи да оповестят
предварително мястото на контрол на интернет страницата на МВР или чрез
средствата за масово осведомяване, доколкото с ДВ бр. 54 от 05.07.2017 г., в
сила от 09.07.2017 г. това задължение е отпаднало, поради отмяната на
разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 8 ЗДвП. От посочения темпорален момент е
отпаднало и изискването за обозначаване на контролирания пътен участък с
допълнителен пътен знак Е 24, поради изменението на чл. 165, ал. 2, т. 7
ЗДвП, която разпоредба понастоящем предвижда, че органите на МВР имат
право да извършват контрол по спазване на правилата за движението по
пътищата с автомобили, оборудвани със средства за аудиозапис и
видеозаснемане, като контролът се осъществява само в обхвата на средствата
за видеозаснемане. С това всъщност е преодоляна и забраната по чл. 32, ал. 2
от Конституцията на Република България за следене, фотографиране,
филмиране, записване или подлагане на други подобни действия на
гражданите без тяхно знание или въпреки тяхното изрично несъгласие, освен
в предвидените от закона случаи, доколкото ЗДвП регламентира изключение
в очертаната насока, което ограничение на личния им живот е
пропорционално на необходимостта от опазването на живота и здравето на
останалите участници в движението. Ето защо, следва да се приеме, че
Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на
5
ОСК на ВАС, докладчик-съдия л.п., е изгубило сила в обсъдената част и не
следва да се прилага, поради различната нормативна уредба към момента на
неговото постановяване.
В Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. е предвидено, че
стационарните и мобилните АТСС заснемат статични изображения във вид на
снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, с данни за
установените нарушения на правилата за движение /чл. 2, ал. 1/. При
осъществяване на контрол с мобилни АТСС служителят позиционира
служебен автомобил или мотоциклет или временно разполага АТСС на
участък от пътя и насочва уреда в контролираната посока /чл. 9, ал. 1/.
Служителят включва автоматизираното техническо средство или система и
извършва необходимите първоначални настройки за започване на
автоматизирания контрол и поставя начало на работния процес /чл. 9, ал. 2/.
По време на измерване на скоростта от мобилно АТСС служителят може да
осъществява наблюдение за функционирането на уреда или да осъществява
регулиране и подпомагане на движението, както и контрол за спазване
правилата за движение /чл. 9, ал. 3/. След изтичане на времето за контрол
служителят изключва автоматизираното техническо средство или система,
като информацията със запаметените от уреда данни се съхранява в локална
компютърна конфигурация или локален сървър за издаване на
административни документи във връзка с установените нарушения, което се
отразява в протокола по чл. 10. /чл. 9, ал. 4/. За всяко използване на мобилно
АТСС за контрол се попълва протокол съгласно приложение /чл. 10, ал. 1/.
При работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани
технически средства и системи за контрол на скоростта протоколът се
попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на
разположението на уреда /чл. 10, ал. 3/. В случаите на осъществяване на
контрол с мобилно АТСС във време на движение нарушителите се спират на
място и се предприемат действия за реализиране на
административнонаказателната отговорност за извършеното нарушение. За
нарушения, установени с мобилни АТСС във време на движение, електронни
фишове не се издават. /чл. 11, ал. 3/. От анализа на относимата нормативна
уредба се налага изводът, че са налице три хипотези на установяването и
заснемане на нарушения: 1.) от статични АТТС; 2.) от мобилни АТСС,
временно разположени на участък от пътя или позиционирани в служебен
6
автомобил или мотоциклет; 3.) от мобилни АТТС, прикрепени към превозно
средство в режима на движение. В първите две хипотези по смисъла на чл.
189, ал. 4 ЗДвП във вр. чл. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., за
установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата, се
издават електронни фишове. Характерно за статичните и мобилни АТСС
/временно разположени на участък от пътя или позиционирани в служебно
МПС/ е, че осъществяваният от тях контрол винаги е автоматизиран, без
значение дали се извършва в присъствие или отсъствие на контролен орган.
Или казано в резюме - контролният орган не участва в процеса на
установяване на нарушението, чрез преки действия и субективни възприятия,
по тази причина неговото присъствие или отсъствие е ирелевантно за факта
на установяване и заснемане на нарушението. В тази връзка, противно на
изложената в жалбата позиция, служителите на ОПП СДВР са изготвили
протокол при използването на процесната АТСС, както и снимки на
разположението на уреда и на поставения знак В26, въвеждащ ограничение на
скоростта от 70 км/ч. Точното местоположение на мобилната система се
установява от генерираните GPS координати и снимковия материал, като
същото съвпада изцяло с отразения в електронния фиш пътен участък. Що се
отнася до абстрактното оплакване, че техническото устройство не е
експлоатирано в съответствие с неговата спецификация, то отчитайки
липсата на каквато и да било конкретика в очертаната насока, съдът е
възпрепятстван да провери достоверността на тези бланкетни твърдения.
Съгласно съдържанието на специалната разпоредба на чл.188, ал.1
ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено МПС, отговаря за
извършеното с него нарушение, а в случай, че собственикът не посочи на кого
е предоставил МПС, се наказва с наказанието, предвидено за извършеното
нарушение. В настоящия казус се установява, в корелация с
доказателствената съвкупност по делото, в частност справка от централна
база КАТ, че към датата на извършване на констатираното нарушение
собственик на превозното средство е именно жалбоподателят Е.. Същата не се
е възползвала от правото си по чл. 188, ал. 1, изр. 2 ЗДвП да посочи името на
лицето, което е управлявало моторното превозно средство, поради което този
съдебен състав намира, че правилно въззивникът е привлечена към
административнонаказателна отговорност.
Нарушението е безспорно установено от разпечатаните показания
7
на техническото средство и приложения снимков материал, тъй като
изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи
датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното
превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес /арг. от чл.
189, ал. 15 ЗДвП/. От приложената справка за регистрация, е възможно да се
установят данните за собственика на управляваното МПС. Няма съмнение, че
скоростта, с която се е движил автомобилът към момента на заснемането му е
била 91 км/ч при ограничение в конкретния пътен участък от 70 км/ч за
населено място, с което е реализиран състав на нарушение по чл. 182, ал. 1, т.
3 ЗДвП, тъй като е налице превишаване с 21 км/ч. Скоростта е фиксирана със
система за видеоконтрол, която е одобрена в съответствие с изискванията на
Закона за измерванията, от председателя на Българския институт по
метрология, вписана е в регистъра за одобрените типове средства за
измерване, а нарушението е констатирано с техническо средство, преминало
през надлежна първоначална и последваща периодична проверка. Що се
отнася до толеранса от „3 км/ч”, с който е преизчислена скоростта на
движение на засеченото от техническото средство МПС, същият е определен
на база режима за работа, регламентиран за процесното техническо средство,
обективиран в протокола за проверка: „Ако резултатите от измерването са
основания за наказание за нарушение на разпоредената максимална скорост,
се вземат предвид допустимите грешки на уредите за измерване на
скоростта в обхвата от +/-3 км/ч за измерени скорости до 100 km/h.”.
Доколкото по-горе бяха изброени законоустановените реквизити на
електронния фиш и между тях липсва такъв за посочване на правилата за
изчисляване на толеранс при определяне на наказуемата скорост, то
непосочването му не представлява нарушение. В тази връзка, противно на
твърденията в жалбата, приспадането е било извършено коректно, имайки
предвид от приложения снимков материал, че установената скорост при
констатиране на твърдяното нарушение е била 94 км/ч.
От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на
вината – несъзнавана непредпазливост, доколкото липсват доказателства
жалбоподателят да е управлявала автомобила. Същата не е предвиждала
неправомерната деятелност на неустановения водач, но е била нормативно
задължена да стори това, като не са съществували пречки от обективно или
8
субективно естество, които да препятстват протичането на изискуемата
съзнателна дейност.
В разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП е предвидено, че при
констатирано превишаване на максимално допустимата скорост за движение
в населено място от 21 км/ч до 30 км/ч, вкл. се налага административно
наказание „глоба“ в абсолютно определен размер на 100,00 /сто/ лева.
Фиксирана в този вид и размер, санкцията съответства на принципа за
законоустановеност, на високата обществена опасност на извършеното
нарушение и създалата се непосредствената опасност за останалите
участници в движението. Доколкото същата е абсолютно определена, то не
съществува правна възможност за нейното редуциране /арг. от чл. 27, ал. 5
ЗАНН/.
В заключение, макар и да липсва искане в очертана насока, съдът
намира, че процесното нарушение не следва да се третира като маловажно по
смисъла на чл. 28 ЗАНН. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от
12.12.2007 г. по т. д. № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, докладчик-съдия Б.И.
преценката на административнонаказващия орган за „маловажност” на
случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен
контрол. Приложеното поле на визирания нормативен регламент винаги е
фактическо и се предопределя от спецификите на всеки отделен случай.
Установените в практиката критерии за неговото дефиниране са свързани с
естеството на засегнатите обществени отношения, липсата или
незначителността на настъпилите общественоопасни последици и
обстоятелствата, при които нарушението е намерило проявление в
обективната действителност – време, място, обстановка, механизъм и т.н.
Съгласно разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК “маловажен случай” е този, при
който извършеното престъпление /административно нарушение, б.м./ с
оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност /вредност, б.м./ в сравнение с обикновените случаи на
престъпление /административно нарушение, б.м./ от съответния вид”. В
случая не би могло да се говори за липса или незначителност на вредните
последици, тъй като посоченото нарушение е формално, на просто
извършване и за довършването му не е необходимо настъпването на някакъв
допълнителен съставомерен резултат. Не е налице и третата алтернатива от
9
визираната дефинитивна норма, а именно “други смекчаващи обстоятелства”,
които да редуцират степента на обществена вредност на деянието
съпоставима с нарушенията от същия вид, отчитайки потенциалната опасност
за увреждане на трети лица с превозно средство, поради лекомислено
превишаване на разрешената скорост за движение.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни
доводи, така протеклата фаза на административнонаказателното производство
по установяване на административно нарушение и по налагане на
административно наказание не е опорочена, поради допуснати съществени
процесуални нарушения, а отговорността на жалбоподателя е ангажирана
правилно.
Ето защо, този съдебен състав намира, че така издаденият
електронен фиш е законосъобразен и като такъв същият следва да бъде
потвърден изцяло.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1, предл. 1 ЗАНН,
Софийски районен съд, НО, 106 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К №
4251942, издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл.
182, ал. 1, т. 3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП, обн. в ДВ бр. 20 от
05.03.1999 г., в сила от 01.09.1999 г./ на жалбоподателя М. Т. ЕН., ЕГН
********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
100,00 /сто/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗДвП, като
законосъобразен.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град, на основанията предвидени в НПК,
и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му.
10
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11