РЕШЕНИЕ
№ 684
гр. Благоевград, 26.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Атанас Иванов
при участието на секретаря Елица Яв. Педова
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Гражданско дело № 20231210100853 по описа
за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена искова молба от „Юробанк България“ АД,
ЕИК *********, против О. Ю. Х., ЕГН **********.
Навежда се в молбата, че на 05.01.2015 г. между АЛФА БАНКА АД, дружество,
учредено и регистрирано по гръцкото законодателство, със седалище и адрес на управление
Република Гърция, гр. Атина, ул. „Стадиу” № 40, чрез българския си клон „АЛФА БАНКА -
КЛОН БЪЛГАРИЯ”, регистриран в Търговския регистър на Република България с ЕИК
********* в качеството му на кредитодател, от една страна, и О. Ю. Х., ЕГН: **********, в
качеството му на кредитополучател и Цв. В. К., ЕГН: ********** в качеството й на
солидарен длъжник, е сключен Договор за потребителски кредит № CL193295/2014. По
силата на чл. 1 от този договор банката предоставила на кредитополучателя и солидарния
длъжник потребителски кредит, предназначен за рефинансиране на кредити и други
потребителски нужди в размер на 9500 лв. за срок от 120 месеца. В чл. 3 от горепосочения
договор за банков кредит, озаглавен РАЗНОСКИ ПО КРЕДИТА, ЛИХВИ страните
установили какъв ще е размерът на дължимата от кредитополучателя възнаградителна лихва
във връзка с предоставения му кредит. Съгласно чл. 3.3. от процесния договор за кредит при
просрочие на дължими погасителни вноски кредитополучателят ще дължи на банката-
кредитодател обезщетение за забава съгласно приложимите към договора Общи условия и
по конкретно съгласно Раздел III, т. 9 от същите, които кредитополучателят и солодарният
длъжник са приели със сключване на процесния договор. Общите условия са подписани на
всяка страница от кредитополучателите.
Поддържа се, че Договор за потребителски кредит № CL193295 сключен на
1
05.01.2015 г., подписаните общи условия и погасителният план към него, по несъмнен начин
доказват факта, че между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД и О. Ю. Х., ЕГН: ********** и Цв.
В. К., ЕГН: ********** е възникнало облигационно отношение, основано на процесния
договор за банков кредит, по което банката е отпуснала на същите кредит в размер на 9500
лв. Като косвено доказателство за възникналите облигационни правоотношения може да се
счетат и молбите - искане за потребителски кредит, подписани от кредитополучателите и от
представител на банката, които прилагам към настоящата искова молба. От тях е видно, че
във връзка с бъдещия кредит са съществували преддоговорни отношения, в рамките на
които О. Ю. Х., ЕГН: ********** и Цв. В. К., ЕГН: ********** са имали качеството на
кредитоискател и съкредитоискател. С тези молби О. Ю. Х., ЕГН: ********** и Цв. В. К.,
ЕГН: ********** са поискали отпускане на потребителски кредит. Това искане на
кредитоискателите е удовлетворено от банката със сключване на процесния договор за
банков кредит.
Твърди се, че впоследствие с Договор за прехвърляне на търговско предприятие,
сключен на 29.02.2016 г., вписан в Търговския регистър на Република България на
09.03.2016 г., „АЛФА БАНК” А.Е., лицензирана банкова институция, надлежно учредена и
валидно съществуваща, съгласно законите на Република Гърция, вписана в Главния
Търговския регистър с per. № *********, със седалище в Община Атина, Атика, чрез клона с
в България „АЛФА БАНКА - КЛОН БЪЛГАРИЯ”, вписан в Търговския регистър на
Република България с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район „ Слатина”, бул. „Цариградско шосе” № 99, прехвърлила на настоящия ищец
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, със седалище и адрес на управление в гр. София, район
Витоша, ул. „Околовръстен път” №260 на основание чл. 15 и сл. от Търговския закон
собствеността върху цялото търговско предприятие на „АЛФА БАНКА - КЛОН
БЪЛГАРИЯ”. По силата на този договор за прехвърляне на търговско предприятие и
дейността на АЛФА БАНКА – КЛОН БЪЛГАРИЯ, всички активи, задължения и фактически
отношения, свързани и попадащи в дейността на Търговското предприятие на АЛФА
БАНКА - КЛОН БЪЛГАРИЯ, както и всички права и задължения по сключени договори с
клиенти, се прехвърлят на „ ЮРОБАНКЛ БЪЛГАРИЯ” АД. За извършеното прехвърляне на
търговско предприятие длъжниците бяха уведомени чрез нотариални покани от АЛФА
БАНКА - КЛОН БЪЛГАРИЯ чрез пълномощника си „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, съгласно
Нотариално заверено пълномощно per. № 4682 от 16.11.2016 г. на нотариус Здравко Тончев,
per. № 438 в регистъра на НК, /заверено копие/, с което АЛФА БАНКА А.Е. - ГЪРЦИЯ, ЕИК
*********, упълномощава „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК ********* да уведоми всички
длъжници по кредити за извършеното прехвърляне на търговско предприятие.
Твърди се, че въпреки установените клаузи между страните, е преустановено
погасяването на кредита съобразно условията, уговорени в чл. 4 от договора. С оглед на
обстоятелството, че длъжниците изпаднали в забава в плащането на две последователни
месечни вноски, а именно вноска № 8 с падеж 06.09.2015 г. и вноска № 9 с падеж 06.10.2015
г., съгласно изготвения погасителен план към договора, Юробанк България АД инициирала
2
изпращане на уведомление за обявяване на кредита за изцяло предсрочно изискуем на
основание Раздел VIII, т.42 от ОУ към договора за кредит.
Твърди се, че уведомлението за обявяване на предсрочна изискуемост до О. Ю. Х.,
ЕГН: ********** е връчено чрез ЧСИ Б. В., района на действие ОС БЛАГОЕВГРАД при
условията на чл. 47 от ГПК. На дата 20.07.2021 г., на дата 31.07.2021 г. и на дата 20.08.2021 г.
призовкар на ЧСИ е направил посещение на адрес гр. Благоевград, ул. „Велико Търново”№
32, който адрес, съгласно справка в НБД „Население”, е постоянен и настоящ на лицето. И
при трите посещения адресатът на уведомлението не е открит. Не е открито и лице, което да
е съгласно да получи книжата със задължение да ги предаде.
Твърди се, че при посещението на 20.08.2021 г. е залепено уведомление по чл. 47, ал.1
от ГПК на входната врата. В указания в уведомлението, при спазване на условията на чл. 47,
ал. 2 от ГПК срок, лицето или негов представител не са се явили да получат книжата, с оглед
на което същите следва да се считат за редовно връчени при условията на чл. 47 от ГПК на
дата 06.09.2021 г.
В съответствие с чл. 47, ал.З от ГПК е направена справка за местоработата на лицето,
при което е установено, че О. Ю. Х. има актуално осигуряване от работодател във фирма
„МИ 9”ЕООД, с адрес гр. София, ж.к. „Дружба”1, бл. 2, ет. П. С оглед на това обстоятелство
е изпратено уведомление за връчване до работодателя чрез ЧСИ Ст. Як., район на действие
СГС. На дата 05.03.2022 г. призовкар на ЧСИ Якимов е посетил адреса на фирмата, като е
констатирал на място, че адресът е непълен и е получил сведение от живущи, че не знаят
нищо за търсеното дружество. След данните, дадени от призовкаря е направена справка от
среда за междурегистров обмен на данни (Regix), от която е видно, че към дата 08.03.2022 г.
О. Ю. Х. няма регистриран трудов договор, а трудовия договор във фирма „МИ 9”ЕООД,
ЕИК: ********* е прекратен на 19.11.2021 г.
Твърди се, че уведомлението за обявяване на предсрочна изискуемост до Цв. В. К.,
ЕГН: ********** е връчено чрез ЧСИ Б. В., район на действие ОС БЛАГОЕВГРАД при
отказ на дата 27Л 1.2022 г.
Прави се довод, че с оглед на горното вземането на „Юробанк България” АД по
договора за потребителски кредит № CL193295 сключен на 05.0L2015 г. станало изцяло
предсрочно изискуемо на дата 27.11.2022 г. - след достигане до кредитополучателите на
уведомлението за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, инкорпориращо
волеизявлението на кредитора „Юробанк България” АД.
С оглед на обстоятелството, че кредитът станал изцяло предсрочно изискуем
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД подала заявление по реда на чл. 418 във вр. с чл. 417 ГПК за
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу
кредитополучателите. След преценка на компетентния районен съд, че приложеният към
заявлението документ по чл. 417 ГПК, а именно извлечение от счетоводни книги на банката
е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу
длъжниците, в полза на ищеца бяха издадени Заповед за изпълнение на парично задължение
3
въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 63/2023 г. по описа
на PC БЛАГОЕВГРАД. С тези актове кредитополучателят и солидарният длъжник били
осъдени да заплатят солидарно на кредитора „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД
долуописаните суми: - главница в размер на 9129.58 лв. за периода от 06.09.2015 г. до
04.01.2023 г„ ведно със законната лихва от 13.01.2023 г.- датата на подаване на заявлението в
съда до окончателното изплащане на вземането, възнаградителна лихва в размер на 2201.14
лв. за периода от 06.06.2016 г. до 27.11.2022 г„ мораторна лихва в размер на 120 лв. за
периода от 06.06.2016 г. до 26.07.2018 г„ както и направените в заповедното производство
разноски, от които 229.01 лв. заплатена държавна такса и 1047.04 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение.
Твърди се, че въз основа на гореописаните Заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист е образувано изпълнително дело по описа на ЧСИ Б. В., р-н на действие:
ОС - БЛАГОЕВГРАД. Горепосочената заповед за незабавно изпълнение била връчена на
длъжниците като срещу нея длъжникът О. Ю. Х., ЕГН: ********** подал възражение. В
изпълнение на чл. 415 ГПК PC – Благоевград постановил разпореждане, с което на заявителя
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД беше указано да предяви установителен иск за вземането си в
едномесечен срок.
Прави искане пред съда да бъде установено спрямо ответника, че съществува
вземането в общ размер на 11 450.72 лв., от които 9129.58 лв. главница за периода от
06.09.2015 г. до 04.01.2023 г., ведно със законната лихва от 13.01.2023 г.- датата на
подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането,
възнаградителна лихва в размер на 2201.14 лв. за периода от 06.06.2016 г. до 27.11.2022 г.,
мораторна лихва в размер на 120 лв. за периода от 06.06.2016 г. до 26.07.2018 г., както и
претендира ищеца заплащане на сторените по делото разноски.
Ответникът, в срока за подаване на отговор на исковата молба, е подал такъв, в който
оспорва исковете. Навежда се, че договорът е недействителен, нищожен.
Навежда се, че в исковата молба е посочено, че длъжниците по договора за кредит са
изпаднали в забава в плащането на две последователни месечни вноски с падеж 06.09.2015
г. и 06.10.2015 г., което съгласно общите условия води до обявяването на кредита за
предсрочно изискуем след неплащането на две месечни вноски, което означава, че същият е
предсрочно изискуем от 06.10.2015г., а не както е посочено в исковата молба от 27.11.2022 г.,
като във връзка с това в петитума на исковата молба също е посочено, че се претендира
главница за от 06.09.2015 г.
В този смисъл прави възражение, че дължимата се главница по кредита е погасена по
давност, тъй като е изтекла петгодишната погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД.
Прави възражение, че претенцията на ищеца за лихви за периода от 06.06.2016г. до
27.11.2022г. също е погасена по давност, тъй като е изтекла предвидената в разпоредбата на
чл. 111 от ЗЗД тригодишна давност за вземания за лихви.
Поддържа, се процесния договор за кредит, като сключен при наличие на
4
неравноправни клаузи е нищожен, респективно не поражда валидни правоотношения между
страните.
Отпуснатият на ответника като физическо лице заем представлява предоставяне на
"финансова услуга" по смисъла на § 13 т.12 от ДР на Закона за защита на потребителите
/ЗЗП/ и същият има качеството потребител по смисъла на § 13 т.1 от ДР на този закон,
според който потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги,
които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност.
Като потребител кредитополучателя разполага със защита срещу неравноправни
клаузи, предвидена в Глава Шеста на ЗЗП, за които съдът следи служебно, по който въпрос е
налице категорично установена съдебна практика по чл.290 ГПК /Решение № 23 от
7.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, I т. о. и др./ в която се приема, че за
неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и
следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не, като
служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са
нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС.
Съгласно практиката на Съда на ЕС по приложението на Директива 93/13/ЕИО на
Съвета от 5.IV.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е
транспонирана в българското законодателство с § 13а т. 9 от ДР на ЗЗП, националният съд е
длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи
в приложното поле на Директива 93/13/ЕИО и по този начин да компенсира
неравнопоставеността, съществуваща между потребителя и продавача или доставчика.
В Закона за защита на потребителите и по-конкретно в чл.143 от същия е дадено
определение на понятието "неравноправна клауза" в договор с потребител, а именно - всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, като раз-личните хипотези на неравноправни уговорки са неизчерпателно
изброени в 20 точки от посочената разпоредба. Според чл.146 ал.1 ЗЗП неравноправните
клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2-
ра от същата разпоредба е посочено, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са
били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе
върху съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия. Такова
разрешение е дадено и в Директива 93/13/ЕИО. Според чл.З от Директивата, неравноправни
клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки
изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. Не се счита
за индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и следователно
потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание.
Фактът, че някои аспекти от дадена клауза или някоя отделна клауза са индивидуално
договорени, не изключва приложението на чл.З от Директивата към останалата част на
5
договора, ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи условия. Когато
продавач или доставчик твърди, че клауза от договор с общи условия е договорена
индивидуално, негова е доказателствената тежест да установи този факт.
В случая е видно, че процесният договор за потребителски кредит е сключен при
Общи условия, т.е. при предварително определени от страна на ищеца договорни клаузи.
Доколкото самият договор е бланков, същият не е бил предмет на предварително договаряне
между страните, от което следва извод, че ответника не е имал възможност да влияе върху
съдържанието му. В случая е бил подписан стандартизиран бланков формуляр, чието
съдържание е предварително изготвено от ищеца. Видно още от договора е че кредиторът се
е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по
заема, ГПР и годишното му оскъпяване. Липсва обаче ясно разписана методика на
формиране на годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са
включени в него и как се формира посочения в договора ГПР. Следва да се посочи още, че
ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика,
налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия е
недопустимо. Тези съставни елементи обаче, както бе посочено и по-горе в случая остават
неизвестни. Не става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя /настоящи или
бъдещи/, доколкото в погасителната вноска е включено и изплащане на задължения по
споразумение за допълнителни услуги.
Претендира ответникът разноски.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се явява законният представител,
не се представлява, като с писмено становище поддържа изцяло исковата молба, считайки я
за доказана по основание и размер.
Ответникът, редовно призован, не се явява, не делегира процесуален представител.
След съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
По делото не е спорно, а това се установява и от писмените доказателства, че на
05.01.2015 г. между АЛФА БАНКА АД, дружество, учредено и регистрирано по гръцкото
законодателство, със седалище и адрес на управление Република Гърция, гр. Атина, ул.
„Стадиу” № 40, чрез българския си клон „АЛФА БАНКА - КЛОН БЪЛГАРИЯ”, регистриран
в Търговския регистър на Република България с ЕИК ********* в качеството му на
кредитодател, от една страна, и О. Ю. Х., ЕГН: **********, в качеството му на
кредитополучател и Цв. В. К., ЕГН: ********** в качеството й на солидарен длъжник, е
сключен Договор за потребителски кредит № CL193295/2014, по силата на чл. 1 от този
договор банката предоставила на кредитополучателя и солидарния длъжник потребителски
кредит, предназначен за рефинансиране на кредити и други потребителски нужди в размер
на 9500 лв. за срок от 120 месеца. В чл. 3 от горепосочения договор за банков кредит,
озаглавен РАЗНОСКИ ПО КРЕДИТА, ЛИХВИ страните установили какъв ще е размерът на
дължимата от кредитополучателя възнаградителна лихва във връзка с предоставения му
6
кредит. Съгласно чл. 3.3. от процесния договор за кредит при просрочие на дължими
погасителни вноски кредитополучателят ще дължи на банката-кредитодател обезщетение за
забава съгласно приложимите към договора Общи условия и по конкретно съгласно Раздел
III, т. 9 от същите, които кредитополучателят и солодарният длъжник са приели със
сключване на процесния договор. Общите условия са подписани на всяка страница от
кредитополучателите.
Установява се от Договор за прехвърляне на търговско предприятие, сключен на
29.02.2016 г., вписан в Търговския регистър на Република България на 09.03.2016 г.,
„АЛФА БАНК” А.Е., лицензирана банкова институция, надлежно учредена и валидно
съществуваща, съгласно законите на Република Гърция, вписана в Главния Търговския
регистър с per. № *********, със седалище в Община Атина, Атика, чрез клона с в България
„АЛФА БАНКА - КЛОН БЪЛГАРИЯ”, вписан в Търговския регистър на Република
България с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „
Слатина”, бул. „Цариградско шосе” № 99, прехвърлила на настоящия ищец „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ” АД, със седалище и адрес на управление в гр. София, район Витоша, ул.
„Околовръстен път” №260 на основание чл. 15 и сл. от Търговския закон собствеността
върху цялото търговско предприятие на „АЛФА БАНКА - КЛОН БЪЛГАРИЯ”. По
силата на този договор за прехвърляне на търговско предприятие и дейността на АЛФА
БАНКА – КЛОН БЪЛГАРИЯ, всички активи, задължения и фактически отношения,
свързани и попадащи в дейността на Търговското предприятие на АЛФА БАНКА - КЛОН
БЪЛГАРИЯ, както и всички права и задължения по сключени договори с клиенти, се
прехвърлят на „ ЮРОБАНКЛ БЪЛГАРИЯ” АД. За извършеното прехвърляне на търговско
предприятие длъжниците са уведомени чрез нотариални покани от АЛФА БАНКА - КЛОН
БЪЛГАРИЯ чрез пълномощника си „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, съгласно Нотариално
заверено пълномощно per. № 4682 от 16.11.2016 г. на нотариус Здравко Тончев, per. № 438 в
регистъра на НК, /заверено копие/, с което АЛФА БАНКА А.Е. - ГЪРЦИЯ, ЕИК *********,
упълномощава „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК ********* да уведоми всички длъжници
по кредити за извършеното прехвърляне на търговско предприятие.
Видно от уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост до О. Ю. Х., ЕГН:
********** е връчено чрез ЧСИ Б. В., района на действие ОС БЛАГОЕВГРАД при
условията на чл. 47 от ГПК. На дата 20.07.2021 г., на дата 31.07.2021 г. и на дата 20.08.2021 г.
призовкар на ЧСИ е направил посещение на адрес гр. Благоевград, ул. „Велико Търново”№
32, който адрес, съгласно справка в НБД „Население”, е постоянен и настоящ на лицето. И
при трите посещения адресатът на уведомлението не е открит. Не е открито и лице, което да
е съгласно да получи книжата със задължение да ги предаде.
Установява се, че при посещението на 20.08.2021 г. е залепено уведомление по чл. 47,
ал.1 от ГПК на входната врата. В указания в уведомлението, при спазване на условията на
чл. 47, ал. 2 от ГПК срок, лицето или негов представител не са се явили да получат книжата.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 63/ 2023 г. по описа на Районен съд – гр.
Благоевград, ищецът е подал Заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по
7
чл. 417 от ГПК, въз основа на което съдът е издал Заповед за незабавно изпълнение на
парично задължение, по силата на която е разпоредено длъжникът О. Х. и Цветелина
Китанова, да заплатят солидарно на кредитора ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, с ЕИК:
*********, следните суми и на следните основания: - сумата , както и са присъдени
разноски.
Съдът е изпратил съобщение до длъжниците за изпълнение на издадената заповед,
като е подадено възражение в срока по чл. 414, ал. 1 от ГПК.
Видно е, че в законоустановения едномесечен срок за предявяване на установителен
иск, от връчване на съобщението по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, ищецът е депозирал
настоящата искова молба само срещу длъжника О. Х..
Ето защо и въз основа на гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск е
допустим и за ищеца е налице правен интерес от търсената защита с предявения по чл. 422
от ГПК иск.
Установява се от приетите по делото писмени доказателства – че на 05.01.2015 г.
между АЛФА БАНКА АД, дружество, учредено и регистрирано по гръцкото
законодателство, със седалище и адрес на управление Република Гърция, гр. Атина, ул.
„Стадиу” № 40, чрез българския си клон „АЛФА БАНКА - КЛОН БЪЛГАРИЯ”, регистриран
в Търговския регистър на Република България с ЕИК ********* в качеството му на
кредитодател, от една страна, и О. Ю. Х., ЕГН: **********, в качеството му на
кредитополучател и Цв. В. К., ЕГН: ********** в качеството й на солидарен длъжник, е
сключен Договор за потребителски кредит № CL193295/2014, по силата на чл. 1 от този
договор банката предоставила на кредитополучателя и солидарния длъжник потребителски
кредит, предназначен за рефинансиране на кредити и други потребителски нужди в размер
на 9500 лв. за срок от 120 месеца. В чл. 3 от горепосочения договор за банков кредит,
озаглавен РАЗНОСКИ ПО КРЕДИТА, ЛИХВИ страните установили какъв ще е размерът на
дължимата от кредитополучателя възнаградителна лихва във връзка с предоставения му
кредит. Съгласно чл. 3.3. от процесния договор за кредит при просрочие на дължими
погасителни вноски кредитополучателят ще дължи на банката-кредитодател обезщетение за
забава съгласно приложимите към договора Общи условия и по конкретно съгласно Раздел
III, т. 9 от същите, които кредитополучателят и солодарният длъжник са приели със
сключване на процесния договор. Общите условия са подписани на всяка страница от
кредитополучателите.
Видно от Покана чрез ЧСИ Б. В. с № 890 в регистъра на КЧСИ и район на действие
ОС-Благоевград, банката е направила изявление, че поради неизпълнение на договорни
задължения за заплащане на дължимите по договора вноски – има неизпълнение на вноска с
падеж 06.09.2015 г. и 06.10.2015 г., прави задължението предсрочно изискуемо, без да
прекратява действието на договора, считано от получаване на поканата, като е предоставен
срок от седем дни, в който да се погаси задължението от длъжника.
Видно от констативен протокол от 06.09.2021 г. на ЧСИ Б. В., че служител на
8
кантората е посетил адреса на ответника на 20.07.2021 г., 31.07.2021 г. и 20.08.2021 г., като
на адреса никой не е отворил, като при разговор със съседи, които заявили, че не познават
адресата. Установява се от протокола, че след като на 20.08.2021 г., призовкарят не намерил
лице, което да получи, на основание чл. 47 ГПК призовкарят залепил уведомление, като в
указания срок който изтекъл на 06.09.2021 г., не се е явил ответникът, за да получи книжата.
Видно от разписка от 20.08.2021 г. на призовкаря при ЧСИ Б. В., че е залепено
уведомление на входната врата на адреса на О. Х., като е отбелязано по долу, че е посетен
адреса на 20.07.2021 г., 31.07.2021 г. и 20.09.2021 г. и няма никой на адреса.
Видно от Покана чрез ЧСИ Ст. Як. в регистъра на КЧСИ и район на действие СГС,
банката е направила изявление, че поради неизпълнение на договорни задължения за
заплащане на дължимите по договора вноски – има неизпълнение на вноска с падеж
06.09.2015 г. и 06.10.2015 г., прави задължението предсрочно изискуемо, без да прекратява
действието на договора, считано от получаване на поканата, като е предоставен срок от
седем дни, в който да се погаси задължението от длъжника.
Видно от разписка от 05.03.2021 г. на призовкаря при ЧСИ Ст. Як., че е посетен
адреса, но никой не е намерен и няма никой на адреса.
От приетото по делото заключение на вещо лице – основно и допълнително, които
съдът кредитира, тъй като не са оспорени от страните, че на 06.01.2015 г. по сметката на
ответника е постъпила сума в размер на 9500 лв., от която сума е погасена 370.42 лв., като
непогасената възнаградителна лихва за периода от 06.06.2016 г. до 27.11.2022 г. е 3010.08 лв.,
а непогасената мораторна лихва за периода от 06.06.2016 г. до 27.11.2022 г. е 155.52 лв..
Останалите писмени доказателства, съдът не обсъжда, тъй като са неотносими към
спора.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
По отношение допустимостта на установителния иск:
Предявеният положителен установителен иск, при така наведеното в
обстоятелствената част и петитум на иска, въведени са три предмета на делото, при
обективно евентуално съединяване на искове - по първия иск е спорното материално право
да се иска установяване на съществуване на оспорено вземане от трето лице, което вземане е
правото на вземане на банката да получи връщане на главница по договор за банков кредит,
която правна квалификация е чл. 422 от ГПК, във връзка чл. 430 от ТЗ, във връзка с чл. 79 от
ЗЗД, по втория иск е правото на вземане на кредитора за лихви при забавено изпълнение,
която правна квалификация е чл. 86 от ЗЗД.
Срещу заповедта за изпълнение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е подадено
възражение от длъжника Х., като исковата молба е подадена в рамките на преклузивния
едномесечен срок по чл. 415, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, за спазването на който съдът следи
служебно, съгласно т. 5а от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, поради
което предявеният иск е заявен от надлежна страна пред компетентния за това съд и в
9
определения срок /едномесечен от получаване на съобщението, за подадено възражение от
страна на длъжника в заповедното производство/.
По отношение основателността на иска:
Ищецът следва е да докаже, по реда на пълното и главно доказване, процесуалните
предпоставки на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, наличие на изискуемо и ликвидно задължение,
като в тежест на ищеца е да докаже изложените в исковата молба твърдения- да установи
при условията на пълно и главно доказване, че между ищеца и ответника са били налице
валидни облигационни отношения по силата на сключен конкретен договор за
потребителски кредит; че е налице неизпълнение на задължения от страна на ответника;
размера на задължението, както и настъпила предсрочна изискуемост на кредита.
Претенциите на ищцовото дружество произтичат от възникнали облигационни
отношения с ответника, в качеството му на солидарен длъжник по силата на Договор за
потребителски кредит, като не е спорно по делото, че ответникът е подписал договора, с
оглед на което същият е породил своето правно действие.
Ищецът, в качеството си на кредитор, установи, че е изправната страна по договора,
тъй като представените писмени доказателства освен сключването на договора установяват
и предоставянето на сумата.
На следващо място, изискуемостта на вземането е обусловена от твърдяна настъпила
предсрочна изискуемост на кредита – такъв правопораждащ факт е посочен в исковата
молба, което обстоятелство, преценено през заявения петитум, обуславят предмета на
делото, поради което съдът дължи произнасяне по него.
При иска по чл. 422, ал. 1 ГПК ищецът следва да докаже факта, от който вземането му
произтича и едва след това ответникът следва да изчерпи и докаже възраженията си срещу
неговото съществуване (чл. 154, ал. 1 ГПК). В случая ищецът твърди в заявлението и
исковата си молба, че правопораждащият процесните вземания факт е сключен между ищеца
и ответника договор за кредит, който след уведомление до длъжника е станал предсрочно
изискуем, поради неизпълнение от ответника на падеж на една или повече погасителни
вноски. Ищецът обаче не установява по несъмнен начин, че са налице предпоставките,
обуславящи предсрочната изискуемост, както и не установява, че е уведомен длъжника за
предсрочната изискуемост.
След като кредиторът се е позовал в заявлението и исковата молба на настъпила
предсрочна изискуемост на кредита, то за да е настъпи правния резултат от предсрочната
изискуемост, кредиторът трябва да установи основанията за предсрочната изискуемост и че
е уведомен длъжника за нея.
Правото да се обяви кредита за предсрочно изискуем е на кредитора и с
упражняването му длъжникът губи преимуществото на срока по договора за кредит – по
аргумент от чл. 66 от ЗЗД, съгласно който, кредиторът не може да бъде принуден да приеме
изпълнение на части, макар задължението да е делимо. В Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 година на ВКС по тълкувателно дело № 4/2013 година, ОСГТК в чиято т. 18 е
10
прието, че в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от
договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при
неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да
събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането
или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи
кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост.
Съгласно чл. чл. 40.2, във връзка с чл. 38.3 от общи условия към Договор за
потребителски кредит, при неплащане в уговорения срок на част или пълния размер на
вземане на банката, Банката може да обяви предсрочната изискуемост по кредита, след
писмено уведомяване на длъжника.
Фактическият на част или пълния размер на вземане на банката една или повече
погасителни вноски и писмено уведомяване на длъжника.
В случая, ищецът твърди, че на общите условия и неплащане говорения срок на
погасителна вноска с падеж 06.09.2015 г. и 06.10.2015 г., съгласно погасителния план,
Банката е обявила предсрочната изискуемост по кредита, без да се прекратява действието на
договора, след писмено уведомяване на длъжника.
В изявлението на кредитора за отнемане на преимуществото на срока, обективирано
в Покана чрез ЧСИ Б. В. и ЧСИ Ст. Як., че се предоставя седемдневен срок от получаване на
съобщението, в който да се погасят задълженията по договора. Този срок, който се твърди,
не е настъпил.
На следващо място, предсрочната изискуемост настъпва, ако е налице неплатена
погасителна вноска към датата на писменото уведомяване на длъжника.
В случая, не може да се направи извод, че е налице фингирано връчване, доколкото се
твърди, че адресата на поканата не е открит на посочения в договор адрес, съвпадащ с
регистрираните такива, въпреки усилията на връчителя и направените няколко посещения,
поканата е счетена за връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК на 06.09.2021 г., като чрез
повторната покана се счита за връчена на 27.11.2022 г., като това е и датата, която ищеца
счита за обявяване на предсрочна изискуемост на задължението.
Прието е в съдебната практика – решение № 147/ 26.01.2021 г. на ВКС по т.д. № 2256/
2019 г., че когато при първото посещение на посочения по делото адрес на ответника,
връчителят не намери адресата или друго лице, което е съгласно да приеме съобщението,
той трябва да потърси сведения дали адресатът пребивава там. Ако връчителят намери
сведения, било че ответникът живее на адреса, било че от известно време или никога не е
пребивавал там, той трябва да ги удостовери в разписката към съобщението. При получени
сведения, че ответникът не живее на адреса, връчителят няма защо да го посещава повече. В
случаите, при които се установи, че ответникът пребивава на адреса, той трябва да положи
усилия да узнае, по кое време може да бъде намерен там, за да направи следващото
посещение тогава. Ако и при второто посещение не може да се осъществи връчване,
връчителят трябва да направи най-малко още едно посещение, като времето между първото
11
и последното трябва да е повече от един месец. При последното посещение връчителят
поставя уведомление, като попълва в него датата на поставянето му и го подписва.
Връчването чрез залепване на уведомление е възможно само на регистрирания настоящ
адрес /ако той е различен от постоянния/ или на регистрирания постоянен адрес /ако няма
различен настоящ/. Залепването на уведомление на друго място е без правно значение.
Настоящият състав споделя правното разрешение на въпроса, дадено с цитираното
решение на ВКС, с оглед което и при установените по делото данни за изпращане на
поканата до длъжника /в която е отразено, че поради просрочие на повече от една вноски
банката не прекратява действието на договора, но обявява предсрочната изискуемост на
дълга/, чрез ЧСИ, като връчването й е осъществено чрез залепване по чл. 47 от ГПК, след
осъществяването на три посещения на адреса на длъжника, удостоверено в констативен
протокол на ЧСИ и в разписка на призовкар при ЧСИ, в която разписка е отразено, че се и
залепва съобщение на входа на адреса, като не са отразени и останалите обстоятелства във
връзка със залепяне на уведомлението – не е посочено къде е залепено уведомлението /на
входната врата на апартамента или на жилищната сграда/, същото пуснато ли е в
пощенската кутия на адреса, имало ли е достъп до такава и достъп до адреса. С оглед на
това, не може да се извърши преценка дали по отношение на адресата наистина са били
налице предпоставките за приложение на чл. 47 ГПК и съответно - дали връчването е
редовно /в този смисъл са и определение № 47 от 17.01.2011 г. на ВКС по т. д. № 719/2010 г.,
II т. о., ТК и определение № 141 от 2.02.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 496/2009 г., I т. о., ТК/.
Още повече, не са представени съобщения и разписки към тях с отбелязвания в тях
кога е посетен адреса, какви данни са събрани и какви действия са извършени, то
следва извод, че процедурата по чл. 47 от ГПК е била опорочена, респективно банката не е
упражнила надлежно правото си да обяви процесният кредит за предсрочно изискуем преди
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
В конкретния случай, такова изявление за настъпила предсрочна изискуемост не е
надлежно съобщено на длъжника, поради което искът е неоснователен. Това следва и от
обстоятелството, че в констативен протоколл на ЧСИ Б. В. е посочено, че призовкар е
посетил адреса на ответника на 20.07.2021 г., 31.07.2021 г. и 20.08.2021 г., а в разписката от
20.08.2021 г. на призовкаря при ЧСИ Б. В. е посочено, че е залепено уведомление на
входната врата на адреса на О. Х., като е отбелязано по долу, че е посетен адреса на
20.07.2021 г., 31.07.2021 г. и 20.09.2021 г. – разминаване в датите.
На следващо място, при последващата Покана чрез ЧСИ Ст. Як. в регистъра на КЧСИ
и район на действие СГС, е посочено само в разписка от 05.03.2021 г. на призовкаря при
ЧСИ Ст. Як., че е посетен адреса, но никой не е намерен и няма никой на адреса. Не са
представени съобщения и разписки към тях с отбелязвания в тях кога е посетен адреса,
какви данни са събрани и какви действия са извършени, то следва извод, че
процедурата по чл. 47 от ГПК е била опорочена, респективно банката не е упражнила
надлежно правото си да обяви обяви кредита за предсрочно изискуем. Тези пороци при
връчването, не могат да обусловят извод за надлежно връчване на поканата за предсрочна
12
изискуемост на кредита, в протевен случай ще се накърнят правата на длъжника.
Предявената искова претенция се явява изцяло неоснователна, поради
невъзможността на кредитора да ангажира отговорността на ответника.
С извода за неоснователност на главния иск, то се явяват и неоснователни и
акцесорните такива за лихви.
Предвид гореизложените правни изводи, съдът намира за несъстоятелно обсъждането
на останалите, релевирани в писмения отговор, възражения.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат само в
полза на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, който предвижда, че ответникът има
право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
В хода на настоящото производство ответникът въпреки че претендира разноски, не
представи доказателства за направени такива, поради което искането е неоснователно.
При гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, против О. Ю.
Х., ЕГН **********, иск за признаване на установено съществуването на вземане в полза на
ищеца срещу длъжника, че съществува вземането в размер на че съществува вземането в
общ размер на 11 450.72 лв., от които 9129.58 лв. главница за периода от 06.09.2015 г. до
04.01.2023 г., ведно със законната лихва от 13.01.2023 г.- датата на подаване на
заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането, възнаградителна лихва
в размер на 2201.14 лв. за периода от 06.06.2016 г. до 27.11.2022 г., мораторна лихва в
размер на 120 лв. за периода от 06.06.2016 г. до 26.07.2018 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ искането на О. Ю. Х., ЕГН ********** за присъждане на разноски в
производството, като неоснователно.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – Благоевград в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
13