№ 14214
гр. София, 04.06.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДИАНА К. ХАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. ХАДЖИЕВА Частно гражданско
дело № 20211110166963 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е такова по реда на чл.410 от ГПК.
Съдът е уважил заявлението на кредитора и е издал Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 23320/23.12.2021 година, с която е разпоредил длъжникът
АЛ. Г. В., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес – С да заплати на заявителя „И, със
седалище и адрес на управление - С – управител чрез своя пълномощник адв. Б.С. следните
суми: - сумата от 41,67 лева, представляваща дължима главница за първа непогасена вноска
по индивидуален Д година, ведно със законната лихва върху тази сума, считана от датата на
депозиране на заявлението пред заповедния съд – 24.11.2021 година до окончателното
изплащане на сумата; - сумата от 28,65 лева, представляваща договорна лихва върху първа
непогасена вноска, дължима за периода от 07.11.2021 година до 07.11.2021 година, - сумата
от 0,20 лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата, дължима за периода
от 08.11.2021 г. – 23.11.2021 г., - сумата на сторените по делото разноски за заплатена
държавна такса в размер на 25,00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 360,00 лева.
Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника, който е депозирал възражение
по смисъла на чл.414а от ГПК като е заявил, че дължима сума е заплатена – така с
възражение вх.№ 25304/11.2.2022 година.
Съдът е дал указания на заявителя да изрази становище, като му е изпратил препис от
молбите.
В указания срок заявителят е депозирал становище, с което е заявил, че потвърждава,
че претендираната сума в размер на 41.67 лева - представляваща дължима главница в
заповедното производство по ЧГД № 66963/2021 г., действително е заплатена от страна на
длъжника след подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, а именно на дата 11.02.2022
година, датата на която сумата е постъпила в банкова сметка на кредитора. Със същото
становище е направено искане за издаване на изпълнителен лист в частта за разноските.
Във връзка с възражението на длъжника с вх.№ 25301/11.2.2022 година, в частта
относно размера на възнаградителната лихва от 28,65 лева – с Разпореждане №
17983/27.2.2022 година съдът е указал на заявителя, че има право да предяви иск относно
съществуването на това вземане по реда на чл.422 от ГПК. Във връзка с дадените указания –
на 29.4.2022 година по делото е постъпила молба с вх.№ 86881/29.4.2022 година, с която е
представена депозирана искова молба пред Софийски районен съд – вх.№ 86880/29.4.2022
година, относно която и на съда е служебно известно, че е образувано гр.дело № 23016/2022
година по описа на Софийски районен съд. Заявителят е предявил иск в срока по чл.415,
1
ал.4 от ГПК за установяване съществуването на вземането по издадената заповед за
изпълнение в частта относно сумата от 28,65 лева, представляваща договорна лихва
дължима за периода от датата на първата забавена вноска – 7.11.2021 година до 7.11.2021
година – датата на последната просрочена месечна вноска.
При горното, настоящият съдебен състав за да се произнесе съобрази следното:
Заповедното производство е строго формално, като основната цел е да се провери дали
претендираното вземане от заявителят-кредитор е спорно. Ако вземането не е спорно, тоест
не бъде подадено възражение в срок, заповедта за изпълнение по смисъла на чл.416 от ГПК
влиза в сила.
По смисъла на чл.414а от ГПК, длъжник който изпълни в срока за възражение – този
по чл.412, т.8 от ГПК може да подаде възражение, към което да приложи доказателства за
извършеното плащане. Съдът дава указания на заявителя, който има право да изрази
становище.
По аргумент от разпоредбата на чл.414а, ал.4 изречение първо и изречение второ, в
случай, че в указания срок заявителят депозира становище съдът дължи произнасяне по
постъпилото възражение и становище, но по волята на законодателя, това не е свързано с
обезсилване на издадената заповед за изпълнение.
При горното съдът следва да съобрази налице ли са предпоставки за уважаване на
заявлението на кредитора в частта с искането за издаване на изпълнителен лист за сумите по
заповедта за изпълнение и съответно по възражението на длъжника за разноските.
С оглед на доказаните факти – плащане след издаване на заповедта за изпълнение
относно главницата от 41,67 лева, за което страните не спорят за съда е и несъмнено, че с
разпоредбата на чл.414а от ГПК законодателно се цели да се провери дали вземането е
спорно, доколкото с изпълнението на задължението в срока за доброволно изпълнение, ако
длъжникът е изпълнил точно вземането посочено в заповедта за изпълнение, същият
удовлетворява интереса на кредитора да получи изпълнение на вземането си.
Безспорно е, че при плащане в хода на заповедното производство кредиторът се
удовлетворява и за него отпада правния интерес да предяви иск за установяване на
вземането си. Плащането обаче не спира срокът за подаване на възражение срещу заповедта
– такова по смисъла на чл.414, ал.1 от ГПК, с което се оспорва дължимостта на вземането, а
напротив налага извода за безспорност на вземането на кредитора. При това заповедта за
изпълнение per argumentum a fortiori влиза в сила.
Следва да се посочи, че за кредитора липсва правен интерес от предявяването на иск,
освен в изрично посочените хипотези на чл. 414а, ал. 5 ГПК, съответно ако кредиторът в
становището си твърди, че не е налице точно изпълнение на претендираното вземане, което
обуславя наличието на правен спор. В казуса кредиторът не възразява и признава, че
длъжникът да е заплатил сумата на претендираната със заповедта главница в размер на
41,67 лева.
При горното съдът като приема, че заповедта за изпълнение е влязла в сила с
изтичането на дадените на страните срокове – за възражение и становище, като приема, че
срещу длъжника не следва да се издаде изпълнителен лист само относно сумата на
посочената в заповедта да изпълнение главница за сумата от 41,67 лева.
В останалата част за сумите по заповедта за изпълнение – длъжникът оспорва
дължимостта както на претендираната възнаградителна лихва от 28,65 лева, така и
дължимостта на разноските по издадената заповед за изпълнение.
Следва да се посочи, че по предявения от кредитор иск, съответно като се съобразят
2
сумите, за които е издадена оспорената заповед за изпълнение е видно, че кредиторът не е
предявил иск за сумата от 0,20 лева, представляваща законна лихва за забава върху
главницата, дължима за периода от 8.11.2021 година до 23.11.2021 година, което налага
извода на съда – по аргумент от 415, ал.5 от ГПК, че в тази част издадената заповед за
изпълнение следва да се обезсили.
Доколкото с издадената заповед за изпълнение съдът е разпоредил длъжникът да
заплати главницата, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението –
24.11.2021 година до окончателното изплащане на сумата, а от представения от длъжника
документ е видно, че е платено на 10.2.2022 година, която сума е постъпила по сметка на
кредитора на 11.2.2022 година / в този смисъл чл.75, ал.3 от Закона за задълженията и
договорите/ се налага извода, че с платежния документ длъжника е удостоверил и
заплащането на посочената в заповедта за изпълнение законна лихва, което не се оспорва от
заявителя кредитор в депозираното становище.
Следва да се посочи, че вземането по заповедта за изпълнение – в частта за главницата
и дължимата върху нея законна лихва е е удовлетворено изцяло. При това заповедта за
изпълнение в тази част е влязла в сила с изтичането на срока.
На следващо място – по аргумент от разпоредбата на чл.406, ал.1 от ГПК – за да бъде
издаден изпълнителен лист в полза на заявителя, каквото искане е заявено още в
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение се следва не само
да е налице влязла в сила заповед за изпълнение, но и да е налице годно изпълняемо право –
т.е. удостоверява подлежащото на изпълнение вземане срещу длъжника, за което да бъде
издаде изпълнителен лист, поради което искането за издаване на изпълнителен лист, което е
инкорпорирано в подаденото заявление за издаване на заповедта за изпълнение като се има
предвид извършеното плащане от длъжника – следва да бъде отхвърлено относно
главницата, ведно със законната лихва върху нея.
Съдът не следва да издава изпълнителен лист и по искането за разноски, тъй като е
налице предявен иск за част от сумите по издадената заповед за изпълнение на парично
задължение – така по гр.дело № 23016/2022 година по описа на Софийски районен съд.
Както вече е посочил съда – в Разпореждане № 17983/27.2.2022 година – по смисъла на т.12
от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.6.2014 година, постановено по тълк.дело № 4/2013
година по описа на ОСГТК на ВКС – съдът, който разглежда иска по чл.422 от ГПК ще се
произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното и исковото производство,
съобразно изхода на спора. При това относно претендираните от кредитора разноски – ще се
произнесе исковия съд, а не настоящия заповеден съд.
Мотивиран от горното и на основание чл.416 от ГПК във връзка с чл.414а, ал.4,
изречение второ от ГПК, и на основание чл.415, ал.5 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ искането за издаване на изпълнителен лист в заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с вх.№ 94544/24.11.20121 година, въз основа на
което е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
23320/23.12.2021 година по ч.гр.дело № 66963/2021 година по описа на Софийски районен
съд – поради плащане на вземането по заповедта, признато от заявителя, в частта, с която
съдът е разпоредил длъжникът АЛ. Г. В., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес – С
да заплати на заявителя „И, със седалище и адрес на управление - С – управител чрез своя
пълномощник адв. Б.С. – за сумата от 41,67 лева, представляваща дължима главница за
първа непогасена вноска по индивидуален Д година, ведно със законната лихва върху тази
сума, считана от датата на депозиране на заявлението пред заповедния съд – 24.11.2021
3
година до окончателното изплащане на сумата.
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
23320/23.12.2021 година по ч.гр.дело № 66963/2021 година по описа на Софийски районен
съд в частта, с която съдът е разпоредил длъжникът АЛ. Г. В., ЕГН **********, с постоянен
и настоящ адрес – С да заплати на заявителя „И, със седалище и адрес на управление - С –
управител чрез своя пълномощник адв. Б.С. сумата от 0,20 лева, представляваща законна
лихва за забава върху главницата, дължима за периода от 08.11.2021 г. – 23.11.2021 г.
Отхвърля искането за издаване на изпълнителен лист в частта на разноските
сторени пред заповедния съд, като указва на заявителя, че по отговорността за разноските
ще се произнесе исковия съд по гр.дело № 23016/2022 година по описа на Софийски
районен съд.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд - с частна жалба в
двуседмичен срок, който за страните тече от връчването на разпореждането.
Препис да се връчи на заявителя и длъжника.
Следи влизане на определението в сила – да се докладва по гр.дело № 23016/2022
година по описа на Софийски районен съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4