РЕШЕНИЕ
№ 99
гр. Бургас, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Събина Н. Христова Диамандиева
Членове:Росица Ж. Темелкова
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно гражданско
дело № 20252000500112 по описа за 2025 година
Производството е образувано по повод подадената въззивна жалба от И.
Г. Г., от с.П., чрез процесуален представител адв.И. Ц. против решение №
327/13.11.2024г, постановено по гр.д.№217/24г на ОС –Сливен, в частта, в
която въззивникът е осъден да заплати на И. С. Т. сумата 150 000лв,
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането -20.07.2020г до окончателното й
изплащане, както и разноски в размер на 10 650лв и държавна такса в размер
на 6000лв. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, постановено в
нарушение на материалния закон.Присъденото обезщетение е в завишен
размер, като не е спазен критерия за справедливост, дефиниран в чл.52 ЗЗД.
Не е съобразено от съда, че от показанията на разпитаните свидетели не е
установено ищецът да е посещавал психиатър или психолог; обучението му
протича нормално, той води нормален начин на живот.Съдът е посочил
хипотетично, че при подобно престъпление човек би претърпял такива
вреди.Ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване, че е
претърпял твърдените вреди. Не се изложени мотиви относно определения
размер на обезщетението.Моли да бъде отменено решението в обжалваната
част и да се отхвърли иска.Моли за присъждане на разноски и адв.хонорар на
процесуалния представител на възивника по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв.
По делото е постъпил отговор на жалбата от адв.Т. Р., процесуален
представител на ищеца И. С. Т.. Жалбата е оспорена като неоснователна,
счита, че по делото са налице гласни доказателства, от които безспорно е
1
установено, че ищецът тежко е понесъл загубата на своя баща, с когото са
имали силна емоционална връзка и той е бил по-привързан към баща си,
отколкото към майка си. Установено е, че след убийството ищецът е влошил
успеха си, не е празнувал абитуриентския си бал; спрял да тренира футбол;
затворил се в себе си и не контактувал с никого.Излагат се установените от
разпита на свидетелите по делото факти във връзка с емоционалното
състояние на ищеца след смъртта на бащата.Счита, че правилно и след анализ
на събраните доказателства съдът е приел за справедлив размер на
обезщетението за претърпени неимуществени вреди 150 000лв.Моли да се
потвърди обжалваното решение, а също и присъждане на адв.хонорар по
чл.38, ал.2 от ЗА.
Производството е по чл.52 ЗЗД.
Образувано е по исковата молба на И. С. Т. против И. Г. Г. с искане да
бъде осъден ответникът да заплати сумата 350 000лв, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на непозволено
увреждане- извършено от ответника умишлено убийство на бащата на ищеца
С. Т. С. на 20.07.2020г,ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането до окончателното изплащане. В обстоятелствената част на
исковата молба подробно са изложени факти, свързани с тежкото
емоционално състояние, в което изпаднал ищецът след смъртта на баща си –
паника, страх за бъдещето, нарушение на съня и концентрацията, изолиране
от обществото, приятели и близки.Твърди се, че ищецът изключително тежко
е преживял загубата на баща си, към когото бил силно емоционално
привързан. Всеотдайността и грижите на бащата към сина били безгранични
и смъртта му довела до състояние на силен шок, емоционален срив и липса
на желание за постигане на цели и мечти.След тежката загуба животът му се
променил изцяло, наложило се да поеме функциите и задачите на баща си,
регистрирал се като земеделски производител и изцяло поел ангажиментите
на пострадалия, но без неговата опора и подкрепа. Счита, че претърпените
болки и страдания, които продължават и към настоящия момент в резултат на
най-тежката загуба – тази на родител, следва да се компенсират по
справедливост от причинителя на вредата. Претендира се обезщетение в
размер на 350 000лв, впоследствие намалено на 150 000лв.
В отговора на исковата молба процесуалният представител на
ответника е оспорил иска като изцяло недоказан и прекомерен съобразно
претърпените от ищеца вреди, социално –икономическите условия на живот в
страната и практиката на съдилищата по аналогични казуси.
С атакуваното решение съдът е уважил изцяло предявеният иск,
като е анализирал събраните по делото гласни и писмени доказателства и е
приел, че претърпените неимуществени вреди се отличават с изключително
висок интензитет на въздействие върху личността и нейните психологически
характеристики. Към момента на убийството ищецът е бил на 18 години,
между него и баща му е имало силна емоционална връзка, той му бил за
пример и сигурна опора. От него ищецът се е учил, търсил постоянно
неговата близост, навсякъде го следвал, учил се от него на труд. След анализ
2
на установените факти в производството съдът е приел,че справедливото
обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза на
претендираните 150 000лв.
При служебната проверка на обжалвания съдебен акт съдът не
констатира пороци, водещи до нищожност или недопустимост на съдебното
решение. По правилността му съдът е ограничен от посоченото в жалбата –
чл.269 ГПК.
Единственото възражение в жалбата касае размерът на определеното
от съда обезщетение, което въззивникът намира за прекомерно с оглед
доказаните неимуществени вреди.Твърди се, че животът и обучението на
ищеца са продължили нормално, той не е посещавал психолог или психиатър,
а определеното обезщетение не отговаря на принципа на справедливостта,
заложен в чл.52 ЗЗД.Това възражение е неоснователно.На първо място, от
показанията на разпитаните свидетели – София С. –майка на ищеца и П. П. –
приятел на починалия, е установено, че ищецът е понесъл изключително
тежко загубата на баща си, който за него е бил пример за подражание,за
начина по който човек следва да се държи в обществото. Свид. С. сочи, че
връзката между син и баща била изключително силна; след смъртта на баща
си ищецът е искал да спре да тренира футбол, но с подкрепа на приятели е
продължил. Влошил си е успеха в училище и трудно е завършил
образованието си. Регистрирал се е като земеделски производител през 2021г
и е започнал да прави това, което преди е правел баща му – да се грижи за
овощните градини, в памет на баща си и за да осигури финансова стабилност
на семейството. Твърденията за наличие на силна емоционална привързаност
между баща и син се потвърждават и от показанията на свид.П..Той
установява, че ищецът е бил непрекъснато с баща си още от малък, помагал
му е много в работата като земеделски производител, заедно са се грижили за
овощните градини.Свидетелят също така заявява, че ищецът много тежко е
приел смъртта на баща си и продължава да я преживява.На следващата
година след убийството му е предстоял абитуриентски бал, като вместо
празнична, обстановката е била тягостна.Искал е да се откаже от тренировки
по футбол, но след молба от отбора е продължил.Станал затворен, неспокоен,
не можел да спи. Според свидетеля ищецът все още не е преживял загубата на
баща си.Тези доказателства установят начинът, по който ищецът е приел и
преживява загубата на родител – баща му и не може да се приеме, че след
убийството живот му е продължил нормално, както се твърди в жалбата.
Фактът, че е продължил да учи и не е посещавал психолог или психиатър
изобщо не може да изключи тежкото емоционално състояние на ищеца,
който към момента на загубата на баща си е бил само на 18 години, в началото
на житейския си път и е разчитал на помощта и подкрепата на баща си, който
е бил на 44 години към момента на убийството, в разцвета на силите си.
Начинът, по който е загубил животът, също се отразило на ищеца, тъй като
не става дума за естествена смърт.
Съгласно трайно установена съдебна практика, понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с
3
преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен
случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при
определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства
са видът, характерът, интензитетът и продължителността на увреждането на
ищеца. При определяне на размера на паричното обезщетение по
справедливост, следва да се вземат предвид конкретно установените
неимуществени увреждания на ищеца, продължителността и степента на
претъпените болки и страдания от загубата на родител, които ищеца е търпял
и продължава да търпи, възрастта на ищеца към момента на убийството -18 г и
на пострадалия – 44 години, вкл. и начинът, по който е умъртвен и как това се
е отразило на сина му, социално-икономическите условия в страната и
съдебната практика по сходни случаи и идентични увреждания. Вземайки
предвид всичко това, настоящият състав намира ,че справедливият размер на
обезщетението за претърпени неимуществени вреди е 150 000лв, както
правилно е преценил и окръжният съд.С оглед на това решението следва да се
потвърди.
По разноските: с оглед изхода от въззивното производство на
процесуалния представител на въззиваемия се дължи адвокатски хонорар в
размер на 10 650лв, тъй като въззиваемият е бил представляван по реда на
чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв.Въззивникът е освободен от заплащане на държавна
такса с определение на ОС – Сливен от 16.01.2025г.
По постъпилата частна жалба против определение №
903/05.12.2024г : обжалваното определение е постановено след молба от
адв.И. М. Ц. за „допълване на решение № 327/13.11.2024г, постановено по
делото в частта за разноските“, дължими на адв.Ц., съобразено с изменението
на иска, съчетано с частично оттегляне на претенцията или частичен отказ от
иска. Изрично е посочено, че молбата е с правно основание чл.248 ГПК, т.е. не
се касае за допълване на съдебно решение по смисъла на чл.250 ГПК /когато
съдът не се е произнесъл по цялото искане/, а се касае за изменение на
постановеното решение в частта за разноските.Молбата по чл.248 ГПК е
допустима – подадена е преди да започне да тече преклузивния срок по
чл.248,ал.1 ГПК, тъй като решението, чието изменение се иска е връчено на
02.12.2024г, а молбата по чл.248 ГПК е подадена на 23.11.2024г чрез ССЕВ.
Действително, в съдебното решение съдът е изложил мотиви, че на
процесуалния представител на ответника не се дължат разноски, тъй като
исковите претенции за изцяло уважени. Липсва произнасяне с отделен
диспозитив в съдебното решение относно оставянето без уважение на това
искане. По същността си сезиращата молба на адвокат Ц. не е за допълване, а
за изменение на решението в частта за разноските, тъй като независимо от
липсата на диспозитив за разноските, искането за разноски е разгледано в
мотивите към решението. Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК, в срока за обжалване
на решението, а когато то е необжалваемо, в едномесечен срок от
постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да
измени постановеното решение в частта за разноските. Цитираната
разпоредба ясно визира две хипотези- на допълване на решението в частта за
разноски, тогава когато съдът по своевременно направено до приключване на
4
устните състезания в съответната инстанция искане за присъждане на
разноски е пропуснал да се произнесе по него с крайния си акт и на изменение
на решението в частта за разноски, тогава когато се е произнесъл по такова
искане, но недоволната от това страна иска от него да ревизира становището
си-както е в настоящия случай.С молба по чл.214, ал.1,т.2 ГПК ищецът в
съдебното заседание на 1.11.2024г е поискал изменение на иска чрез неговото
намаляване от 350 000лв на 150 00лв.В същото заседание процесуалният
представител на ответника е поискал да му се присъди адв. възнаграждение,
съобразно частта от претенцията, с която искът е намален, в размер на
3300лв.Ответникът е бил представляван по реда на чл.38, ал.1 ЗАдв.Съдът е
приел направеното изменение на иска чрез намаляване от 350 000лв на 150
000лв.Всяко намаляване на иска е свързано или с оттегляне на претенцията/ в
случая за сумата 200 000лв/ или отказ от същата, но и в двата случая има
десезиране на съда и прекратяване на производството по нея.Независимо
дали съдът е произнесъл отделно определение за прекратяване на
производството за тази част от иска в размер на 250 000лв, такова фактически
е налице, поради направеното десезиране от страна на ищеца.Такова
десезиране се потвърждава и от фактът, че присъждайки обезщетение в размер
на 150 000лв, съдът е приел, че искът е уважен в пълен размер. Съобразно
разпоредбата на чл.78,ал.4 ГПК ответникът има право на разноски и при
прекратяване на производството.Неоснователно е възражението в частната
жалба, че ответникът не е направил разноски в производството.Безспорно
такива разноски не са направени, но те не са присъдени на ответника, а на
процесуалният му представител, комуто се дължат, съобразно разпоредбата на
чл.38,ал.2 ЗАдв. Според същата разпоредба разноските са в тежест на
насрещната страна, а не на представлявания чрез безплатна адв. помощ и
съдействие.Що се отнася до това, че липсва акт на съда , с който да се допуска
безплатна адвокатска помощ от страна на процесуалния представител на
ответника, то такъв акт липсва и за процесуалния представител на ищеца,
който също е представляван по реда на чл.38,ал.1 ЗАдв.По въпроса за
предоставянето на безплатна адвокатска помощ на страна в процеса по реда
на чл.38, ал.1 ЗАдв, съдът не се произнася с отделен акт, а това е въпрос на
правоотношения между страната и адвоката, който я представлява в
хипотезите на цитираната законова норма. В частната жалба за първи път се
прави и възражение за прекомерност на адв.възнаграждение.Това възражение
е преклудирано, тъй като не е направено до приключване на устните
състезания / при положение, че искане за присъждане на разноски в размер на
3300лв е направено в рамките на открито съдебно заседание с нарочна молба в
присъствието на процесуалния представител на ищеца/. След този момент
възражението за прекомерност не може да бъде направено, а бъде ли заявено
следва да се остави без разглеждане. Прихващане с присъдените в тежест на
ответника разноски също не може да се направи, тъй като няма идентичност
на лицата, които да си дължат взаимно пари – ответникът Г. дължи разноски
на адв.Т. Р., а ищеца Т. – на адв.Ц..
В случая процесуалният представител на ответника, който го е
защитавал по реда на чл.38,ал.1,т.2 от ЗАдв., е претендирал сумата 3300лв/
5
списък на разноските на л.132 от първоинстанционното дело/, а съдът е
присъдил сумата от 12 650лв, което повече от поисканото. Едва в молбата по
чл.248 ГПК е поискана сумата от 12 650лв, но в срока по чл.248 ГПК не
могат да се правят нови искания за разноски, които не са направени до
приключване на устните състезания. Това налага обезсилване на
постановеното определение в частта, в която е осъден ищецът да заплати
сумата над 3300лв до присъдения размер от 12 650лв и да се потвърди същото
в останалата обжалвана част.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 327/13.11.2024г, постановено по гр.д.
№217/24г на ОС –Сливен.
ОСЪЖДА И. Г. П., от с.П., общ.С., ЕГН ********** да заплати на
адв.Т. Г. Р. –АК – Сливен адв.възнаграждение в размер на 10 650лв.
ОБЕЗСИЛВА определение № 903/05.12.2024г, постановено по гр.д.№
217/2024г на ОС – Сливен в частта, в която И. С. Т. от гр.С., ул.“Б. Т.“ №9 да
заплати на адв. И. М. Ц. – АК Благоевград адв.възнаграждение за сумата над
3300лв до присъдения размер от 12 650лв.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му обжалвана част.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните с касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6