Р Е Ш Е Н И Е
№ ….. 03.09.2019г.
гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският
районен съд ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ Състав
на четвърти
юни 2019 година
В
публично заседание в следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ
Секретар:
Росица Д.
Прокурор:
като
разгледа докладваното от СЪДИЯ ГЕОРГИЕВ
гражданско
дело номер 1622 по описа за 2019 година.
Предявен
е иск с правно основание чл.55,ал.1, предл.1 ЗЗД.
Делото е образувано по искова
молба от „Водоснабдяване и канализация”ЕООД-Стара Загора срещу „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД Пловдив с претенция да бъде осъден ответника да заплати на
ищеца недължимо платената сума от 1400лв., представляваща платена такса пренос
по ел. разпределителната мрежа до обект ниско напрежение – помпена станция „Орешник”
ИТ № 2939032, за периода от 01.03.2014г. до 31.03.2014г. начислена без
основание, ведно със законната лихва от датата на плащане на сумата до датата
на връщане на сумата на ищеца.
В срока по чл.131,ал.1 ГПК
ответниците са подали подробен писмен отговор, в който оспорват основателността
на претенцията и молят същата да бъде отхвърлена като неоснователна.
В исковата си молба „Водоснабдяване и канализация"
ЕООД излагат твърдения, че били еднолично дружество с
ограничена отговорност, вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
град Стара Загора, ул. „Христо Ботев" №62, първоначално вписано в
регистъра на търговските дружества с Решение № 4486/14.10.1991г. по ф.дело №4492/1991г. по описа на Ст.ОС. Същият
осъществява основно дейностите по дейност по водоснабдяване, канализация,
пречистване на битови и отпадни води, проучване, проектиране, изграждане,
поддържане и управление и контрол при изграждане на водоснабдителни,
канализационни и пречиствателни системи на територията на Област Стара Загора и
Община Тополовград.Същият потребител на ел.енергия относно притежавания обект с
ИТ№2939032-ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК"
с.Орешник", Община Тополовград, който обект е присъединен към
електропреносната система посредством Електропровод „Венеция" 20kV, собственост на дружеството, като
понижаването на доставената ел. енергия се извършва със съоръжения собственост
на дружеството. Измерването на консумираната ел. енергия на този обект се
осъществява посредством собственият на дружеството трафопост на ниво ниско
напрежение/Нн/. Ответникът
„ЕВН България
Електроснабдяване"
ЕАД, със
седалище и адрес на управление
4000
гр.Пловдив, ул."Христо Г.Данов" №37, вписано в TP с ЕИК *********, притежава Лицензия за обществено
снабдяване с електрическа енергия №Л-141-11/13.08.2004г. издадена от Държавната
комисия за енергийно и водно регулиране, наричан по-долу за краткост ЕВН, и
осъществява дейност по снабдяване на Потребителите/клиентите/с електрическа
енергия. По силата на чл.42 от Общите условия на договорите за пренос на
електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на
„ЕРЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ"АД/със старо
наименование „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД/, одобрени с решение на ДКЕВР
№ОУ-014 от 10.05.2008г., клиентът заплаща изчислената сума за пренос по
електроразпределителната мрежа и мрежови услуги вместо на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
ЮГ" ЕАД, на „ЕВН България Електроснабдяване" АД. Извършени плащания от ищеца към
ответника.През
периода от 01.03.2014г. до 31.03.2014г. „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ"
ЕООД е заплатило на ответното дружество сумата 932,28 лв. по фактура
N91109635176/15.03.2014г., както и сумата 971,12лв. по фактура
№**********/31.03.2014г. представляваща такса за пренос по ел. разпределителната мрежа до обект на ниско
напрежение, собственост на ищеца - Помпена станция „Капитан Петко Войвода",
намираща се в Община Тополовград. Следвало изрично да се отбележи,
че по посочените фактури ищецът е заплатил на ответника и други начислени суми,
за които към момента ищецът няма претенции и същите не са предмет на настоящата
искова молба.Място на измерване
на платената електрическа енергия.Посочената по-горе в Раздел II, т.1 от исковата
молба сума, е измерена и отчетена при измерване на електрическа енергия, от
страна на ниско напрежение /НН/, като измервателното устройство е разположено в
ЗРУ
20 kV /киловолта/
в Помпена станция „Орешник". Считали, че измерването
по този начин, и конкретно на това място, е незаконосъобразно, и води до
начисляване за заплащане на недължими суми. Считано от 01.07.2008 г. с Решение
№ Ц-021/26.06.2008г. на ДКЕВР, цената която се заплаща за ползване на мрежата,
се разделя на два компонента - цена за достъп до електроразпределителната
мрежа, и цена за пренос на електроенергия по електроразпределителната
мрежа.Съгласно действащата нормативна уредба за процесния период, мрежовите
услуги се заплащат върху използваната електрическа енергия съгласно показанията
на средствата за търговско измерване в местата на измерване, определени в
съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и
договорите по чл.11, т.1,2 и 3 по утвърдените от ДКЕВР цени. При отдаване на
електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно
електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на измерване е на
страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя
/ако има такава трансформация/ или в мястото на присъединяване на потребителя
към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа. Съгласно
чл.120 от ЗЕ, ел.енергията, доставена на потребителите, се измерва със средства
за търговско измерване - собственост на оператора на електропреносната мрежа
или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до
или на границата на имота на потребителя. Съгласно чл.120, ал. 2 от ЗЕ,
границата на собственост върху електрическите съоръжения и мястото на
средствата за търговско измерване се определят съгласно изискванията на
наредбата по чл.116, ал.7 и на правилата по чл. 83, ал.1, т.6 /Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия/. Приетата въз основа на чл.116,
ал.7 от ЗЕ наредба е Наредба № 6/09.06.2004г. Съгласно чл.29 ал.4 от Наредба
№6/09.06.2004г., когато електропровод, собственост на потребител, се
присъединява към електрическа уредба на преносното или съответното
разпределително предприятие, средствата за търговско измерване на електрическа
енергия се монтират в електрическата уредба на преносното или съответното
разпределително предприятие.Съгласно нормативна уредба относима за процесния
период, клиенти и производители, присъединени към електроразпределителната
мрежа, дължат утвърдени от КЕВР цени за достъп до електролреносната мрежа, за
пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по
електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния ценови
период, които заплащат на оператора на електроразпределителната мрежа и/или на
крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанция.За тези клиенти цената за пренос по електропреносната мрежа се
заплаща от разпределителното предприятие на независимия преносен оператор
съгласно договорите по чл.12
и 13. Мрежовите услуги се заплащат от клиентите върху фактурираните
количества електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско
измерване и/или
предоставена мощност в местата на измерване,
определени в съответствие с
Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия и договорите по чл.11, т.1,2 и 3 по
утвърдените от КЕВР цени.Съгласно чл.14 от Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия,
при отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно
електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на измерване е на
страната с по- високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя
(ако има такава трансформация) или а мястото на присъединяване на потребителя
към електропреносната. съответно електроразпределителната мрежа.Съгласно чл.29,
ал.4 от Наредба № 6/09.06.2004г.
за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към
преносната и разпределителните електрически мрежи, когато
електропровод, собственост на потребител, се присъединява към
електрическа уредба на преносното или съответното разпределително предприятие,
средствата за търговско измерване на електрическа енергия се монтират в
електрическата уредба на преносното или съответното разпределително предприятие.В
конкретния случай за Помпена станция „Орешник", границата на собственост между
преносното или съответното разпределително предприятие и ищеца е Подстанция „Тополовград" 20 kV, след която подстанция започва собствения на
ищеца Електропровод „Венеция" 20 kV. Този
електропровод е с дължина от около
На основание чл.131 от ГПК
ответникът „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД представят писмен отговор в
който заявяват по допустимост и основателност:
Предявения иск считали за допустим, но неоснователен, поради което го оспорвали
изцяло, както по основание, така и по размер. Правни и
фактически съображения: чл.43, ал.4 от ЗЕ за една особена територия се
издава една лицензия за снабдяване с електрическа енергия от крайния снабдител.
Според разпоредбата на чл. 986 (1) от ЗЕ (обн. ДВ, бр. 74 от 2006г., отм.,
бр.54 от 2012г., в сила от 17.07.2012г. и чл. 104а, (Нов-ДВ, бр.54 от 2012г. в
сила от 17.07.2012г.). „Крайните клиенти използвали електропреносната или
съответната електроразпределителна мрежа, към която били присъединени, при
публично известни общи условия", а според ал.4 на същия член -
„Публикуваните общи условия влизат в сила за крайните клиенти без изрично
писмено приемане.". По силата на чл.7, т.1 от общите условия и чл.4 от
договора „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД е поело задължение да
снабдява с електрическа енергия обектите на „Водоснабдяване и
канализация"ЕООД с кл.№ ********** и няколко места на потребление (ИТН),
едно от които е процесното ИТН 2939033. Ищецът от своя страна, съгласно чл. 11,
т.1 от общите условия, се е задължил да заплаща всички свои задължения,
свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините,
определени в същите - чл.18, ал.1 и ал.2. Съгласно чл.27, ал.1 от общите
условия и чл.18 от договора при неплащане в срок на дължими суми клиентът дължи
обезщетение за забава е размер на законната лихва за всеки просрочен ден. В изпълнение на задълженията си по общите
условия „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД било доставило в обекта на
ищеца за периода от 1.02.2014г. до 28.02.2014г. електроенергия, пренесена от
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД, като за стойността на доставената
ел.енергия и предоставените мрежови услуги издало фактурите, представени към
исковата молба и отговора, стойността на част от които съставлявали исковата
сума. Действително, ищецът бил клиент
на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, явяващ се краен снабдител по
смисъла на Закона за енергетиката(ЗЕ)и на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ ЕАД
(електроразпределително дружество). Като такъв ищецът бива снабдяван с
електроенергия чрез разпределителната мрежа при публично известни общи условия
(чл. 98а от ЗЕ). Между ищеца и „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД по силата на
общи условия е сключен договор за пренос на електрическа енергия през
разпределителната мрежа. Разпределението на електрическа енергия според §1,
т.49 от ДР на ЗЕ е определено като „транспортиране на
електрическа енергия ... през разпределителните мрежи".
Дейността „разпределение на електрическа енергия" също подлежи на
лицензиране (съгласно чл.39, ал.1, т.3 от ЗЕ), а електроразпределителната мрежа
е „съвкупност от електропроводни линии и електрически уредби с високо, средно и
ниско напрежение, която служи за разпределение на електрическа енергия"
(§1 т. 22 от ДР на Закона за енергетиката). „ЕВН България
Електроразпределение" ЕАД, като притежател на Лицензия №Л-140-07 от
13.08.2004г. за обществено разпределение на електрическа енергия извършва
услугата по пренос и разпределение на електрическа енергия по утвърдените от
ДКЕВР цени, като спазва следния основен принцип; на всички клиенти услугата
разпределение се калкулира по одобрените от ДКЕВР цени. Тарифната структура
била в съответствие със Закона за енергетиката, Закона за акцизите и данъчните
складове и Правилата за търговия с електрическа енергия. Доставената електрическа
енергия, описана в процесиите фактури била остойностена съгласно действащото в
процесния период решение на ДКЕ8Р NЦ-43/30.12.2013г.(в сила от 30.12.201Зг.) и съобразно
нивото на напрежение и мястото на измервано, определени при присъединяване на
обекта към електроразпредеителната мрежа. Обектът на ищеца бил
присъединен към електроразпределителната мрежа, собственост на
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД на ниво ниско напрежение. Безспорен
бил фактът, че присъединяването на обекта било извършено преди
влизане в сила на Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи
на производители и потребители и при спазване на действащата към момента на
присъединяването нормативна уредба а именно: Закон за електростопанството,
обн., ДВ, бр. 95 от 12.12.1975г., отм., бр.64 от 16.07.1999г. и Правилник за
прилагане на Закона за електростопанството, приет с ПМС №62 от 1976г., обн.,
ДВ, бр.72 от 7.09.1976г., отм.бр.31 от 14.04.2000г. и
разбира се преди влизане
в сила на чл.16, ал.1 от Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия. Начинът на присъединяване на обекта към
електроразпределителната мрежа, както и нивото на присъединяване и мястото на измерване на
електрическата енергия се определят към момента на присъединяване на обекта към
електроразпределителната мрежа по посочения в цитираните нормативни актове ред
или в договора за пршъединяване,
ако присъединяването е извършено след влизане в сила на Наредба за
присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на
производители и потребители, обн., ДВ, бр.40 от 16.05.2000г. отм., бр.34 от
19.04.2005г,
аналогично на действащата в момента уредба в Наредба №6 от 24.02.2014г. за
присъединяване на
производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или
към разпределителните електрически мрежи, обн., ДВ, бр. 31 от 4.04.2014г. От
представените по делото писмени доказателства може да се установи, че
процесиите обекти са присъединени през 1995г. Правилник за прилагане на
Закона за електростопансвото, приет с ПМС № 62 от 1976г., обн., ДВ, бр.72 от
7.09.1976г., отм., бр.31 от 14.04.2000г. чл.5/1/ При строеж, разширение и
реконструкция на промишлени, жилищни и други обекти преди започване на
проектирането трябвало да се поиска разрешение от съответните
електроснабдителни организации за начина на електрозахранване, както и за необходимата мощност за
строителство. ….чл.7. Когато за електроснабдяване на нова обекти на организациите-потребители
или за преустройство на съществуващи техни обекти се налага разширяване на
разпределителните уредби, увеличаване на трансформаторната мощност или други
работи по съоръженията за пренос и разпределение на електрическата енергия,
това се прави за сметка на тези потребители.
Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните
електрически мрежи на производители и потребители, обн., ДВ, бр.40 от
16.05.2000г. Чл.24/1/ В договора за присъединяване се включват клаузи за:……….
Ниво на напрежение и брой на фазите в мястото на присъединяване; Вид,
технически параметри, брой и място на монтиране на средствата за търговско
измерване, на управляващите и комуникационни устройства към тях, както и тарифи
за измерване на електрическата енергия. Наредба № 6 от 24.02.2014г. за присъединяване
на производителите и клиенти на електрическа енергия към преносната или към
разпределителните електрически мрежи, обн.ДВ, бр.31 от 04.04.2014г. чл. 19/1/ В
договора за присъединяване се включват клаузи за:…….Нивото на напрежение и броя
на фазите на границата на собственост. Вида, техническите параметри, броя и
мястото на монтиране на средствата за търговско измерване, на управляващите и
комуникационни устройства към тях, както и тарифите за измерване на
електрическата енергия; Видно е, че принципа, залегнал в отменените, така и в сега
действащите нормативни актове, е че нивото на напрежение и мястото на измерване
на електрическата енергия се определя/договаря към момента на присъединяване на
обекта. Еднократно към момента на
присъединяване
на обекта И. Действително след присъединяването
на обектите (чието проектиране и въвеждане в експлоатация на присъединителните
съоръжения е извършено като за мерене на ниво ниско напрежение) ищецът бил
подал искане за промяна на мястото на меренето на електрическата енергия на
ниво средно напрежение. Оспорвали
твърдението, че към искането си за промяна на мястото измерване на
електрическата енергия ищецът представил доказателства за собственост върху
присъединителните съоръжения - ел.проводи трафопостове. Всички доказателства за
собственост, представени по преписката сочат, че правото на собственост е на
Община Тополовград, а не на ищеца. Наред това исканията са подадени от лице с
пълномощно без нотариално заверка на подписа. Исканите доказателства
(пълномощно и извлечение от баланса на трафопоста - вж. писмото т.1 и т.2 са
представени в цялост едва с писмо изх.№ЦУ-14 от 21.01.2015г. От описа на
приложенията на всички предходни писма е видно, че представените извлечения от
баланса са за други активи, но е и за трафопостове (вж. писмо изх. № 9946 от
26.11.2014г.-т.5 - приложенията са за ел.провод 20 kV АС проводник 95L-7180м. и ел.провод 20 kV откл. за ТП проводник АС-95L-
В съдебно заседание ищецът поддържа
исковата молба чрез пълномощника си адв.Иванова, която внася уточнението по
претенцията за дължимостта на законната лихва върху сумата от датата на
завеждане на исковата молба в съда – 14.03.2019г. Претендира за присъждане на
направените по делото разноски. Представя писмена защита.
Ответното дружество, в писмена
молба от пълномощника си юриск.Раева, моли съда да отхвърли изцяло иска, като
неоснователен. Евентуално ако съдът прецени, че мястото на измерване на
електрическата енергия за процесния период не е следвало да бъде на ниво ниско
напрежение, а на ниво средно напрежение, съдът да уважи иска спрямо крайния
снабдител до размера на разликата между стойността на енергията, остойностена
по цени за пренос на енергия на ниво ниско напрежение и стойността на енергията,
остойностена по цени за пренос на енергия на ниво средно напрежение. Претендира
направените по делото разноски, като прави възражение за прекомерност на платеното
на ищцовото дружество адвокатско възнаграждение.
Съдът като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид
становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа
обстановка:
По делото не се спори, че ищецът е
потребител на електрическа енергия, като по представените и приети като
доказателства фактури за периода 01.03.2014г.–31.01.2014г.,издадени от „ЕВН електроснабдяване”
ЕАД–Пловдив/платени в цялост от ищеца/ са му начислени суми за пренос на
ел.енергия – по фактура № **********/15.03.2014г.– 932,28лева, фактура № **********/31.03.2014г.
– 971,12лева, видно от детайлната разбивка по всяка една от фактурите.
Между страните е водена
кореспонденция във връзка с идентифициране на обекти на потребители,
присъединени със собствени електропроводи към електрически подстанции, чието
мерене се осъществява в подстанциите – писмо изх.№ 6053-30/24.09.2008г., на ЕВН
България електроразпределение АД, писмо изх.№ 1784/ 23.10.2008г. на „ВиК” ЕООД
–Стара Загора, писмо изх.№ 2013/ 05.12.2008г. на „ВиК” ЕООД –Стара Загора,
писмо изх.№ 01/ 09.01.2009г. на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД. Ищецът е
завел писмо с искане за отпадане на такса пренос по ел. разпределителната мрежа
изх.№ 9946/26.11.2014г., на което е отговорен с писмо от 08.12.2014г., с
указания как да се процедира за смяна на меренето, което е заведено на 13.12.2014г.
и на 29.12.2014г. им е отговорено, че собствеността е на Община Тополовград, а
не на „В и К” ЕООД. С последващо писмо от 12.01.2015г. са им изискани копия от
актуален счетоводен запис за ДМА на енергийния обект – трафопост, на което ВиК
отговорило с писмо от 21.01.2015г., като получили в отговор разяснително писмо
от 30.01.2015г., като на 19.11.2015г. и на 14.01.2016г. са извършени демонтажи
на електромери за смяна на меренето от ниво ниско напрежение на ниво средно
напрежение – за това са съставени констативни протоколи за техническа проверка
и подмяна на средствата за търговско измерване.
За изясняване обстоятелствата по
делото са ангажирани свидетелски показания. Според свидетеля АЛЕКСАНДЪР РУСЕВ
ОГНЯНОВ, служител на ищеца от 1993г. от 2007г. – специалист в Централно
управление, а от 2015г. и понастоящем - Ръководител отдел „Енергомеханичен”, през
месец септември 2008г. във „В и К”ЕООД получили писмо от „ЕВН
Електроразпределение” и с тях контактувал той след като получил писмо от ДКВЕР,
които изискали документи за собственост, кои обекти са захранвани.
Тези спорове произтичали от непризнаването на собствеността на
електропровод, захранващ две техни помпени станции в район Тополовград, това били
помпена станция „Орешник” и помпена станция „Капитан Петко Войвода”. През
2008г. получили писмо от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД гр.Пловдив за
идентификация на обекти със захранващи електропроводи на обекти „ВиК”,
захранване на собствени електропроводи. Във връзка с това за четири от обектите
предоставили документи удостоверяващи собственост върху тези съоръжения и
затова собствеността била призната от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД
гр.Пловдив, а за други два обекта им било отговорено, че с този набор от
документи не могат да докажат собственост. Документите които им предоставили били
АКТ обр.16 на приемателната комисия за съответните помпени станции, акт на
общината която им дала безвъзмездно поддръжката на тези обекти, извлечение от
активите на дружеството и актуална скица на електропровода. Било им отговорено,
че с тези документи не могат да докажат собственост върху съоръженията, било им
предложено меренето да се премести в техните трафопостове, с което не били
съгласни, тъй като границите на собственост върху съоръженията се пада на изхода
на подстанция Тополовград от където се захранват техните съоръжения. През
2014г. получили писмо от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД гр.Пловдив, че
във връзка с Европейска програма за защита на царския орел в района на
Тополовград да окажат съдействие - всички въздушни линии трябвало да станат
кабелни и поискали тяхното съдействие, тъй като тази въздушна линия била
собственост на „ВиК”. Други документи пред „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД
гр.Пловдив те не представили, тъй като нямали други документи, за да удостоверят
собственост. Поддръжката на „Венеция” винаги е била на „ВиК” гр.Стара Загора,
това включвало подстанция „Орешник” и подстанция „Капитан Петко Войвода” които
били захранени с кабелни линии. Всички разходи били за сметка на „ВиК” гр.Стара
Загора. „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД гр.Пловдив не са поддържали и не
са извършвали ремонти по тези обекти.
Съдът кредитира показанията на
свидетеля, тъй като същите са обстоятелствени, безпротиворечиви, непосредствени
и кореспондират с останалите ангажирани по делото доказателства, от които се
установява собствеността на ищеца върху съоръженията - Заповед № 135/ 12.12.1995г.
на Община Тополовград, Акт за приемане на основни средства, инвентаризационен
опис, акт образец 16, писмо вх.№ 257/30.08.1995г., придружаващо акт образец 16
и Разрешение за ползване № 261 от 03.08.1995г., както и с по-горе цитираните
писма.
За изясняване на обстоятелствата
по делото е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза. От констатациите
на вещото лице при отговорите на поставените му въпроси се установява, че през
периода 01.03.2014г.–31.03.2014г. измерването на потребената от ищеца
ел.енергия по процесните фактури за обект помпена станция „Орешник” ИТ № 2939032
се е извършвало на ниво ниско напрежение в ЗРУ /Закрито разпределително
устройство/ 20кV/400V в помпена станция „Орешник” собственост на ищеца.
Измерването се е извършвало посредством измервателна група в състав: средство
за търговско измерване – статичен трифазен тройнотарифен електромер тим ЕМИ LZQJ, ф. номер№ 3368281, 5А/400V, клас
на точност 1, знак за извършена метрологична проверка М 13/045 02, срок за
извършване на последваща проверка 2017г.
– токови трансформатори – 3 броя, тип GANZ клас на точност 1, 600/5А, К 120,
ф.№ 852804, ф.№ 856 804 и ф.№ 854504 – модем за дистанционен отчет марка Gorlitz ф.№ *********, поставен в метално
електромерно табло тип ТЕПО.
Съгласно чл.120, ал.1 от ЗЕ и
чл.27 от ОУ на ЕВН, действали през процесния период, средствата за търговско
измерване СТИ, собственост на оператора на електрозапределителната мрежа се
разполагат до или на границата на имота на потребителя/ищеца/.При собственост
на ищеца върху електропровод „Венеция” 20кV, изходящ от подстанция
„Тополовград”, границата на собствеността му са изводите на електропровод
„Венеция” в ЗРУ на подстанция „Тополовград” на ниво средно напрежение. При
надлежно уведомяване на ответника за собствеността на ищеца върху електропровод
„Венеция” през процесния период, той е трябвало да монтира в подходящо ел.табло
измервателна група на средно напрежение, включваща токови и напреженови
трансформатори за средно напрежение, средство за търговско измерване и модем за
дистанционен отчет, на изводите средно напрежение 20кV на електропровод
„Венеция” в подстанция ”Тополовград” чрез одобряване на отделно поле „мерене”
или в съществуваща килия.
Тъй като измервателната група е
следвало да бъде поставена на ниво средно напрежение 20кV в ЗРУ на подстанция
„Тополовград” ищецът не дължи заплащане на пренос на ел.енергия по ел.разпределителната
мрежа средно напрежение 20кV/електропровод „Венеция”/ до обект помпена станция
„Орешник” ИТ № 2939032 за съответния период. Заплащането за пренос на
ел.енергия през електроразпределителната мрежа има за цел да компенсира
електроразпределителното предприятие за загубите на ел.енергия по този мрежа и
за дейностите по поддръжката и ремонтите й. Поддръжката и ремонтите са за
сметка на собственика/ищцовото дружество/, като той следва да заплаща загубите
на ел.енергия по нея чрез показанията на измервателната група, монтирана в
началото й. Тогава електроразпределителното и електроснабдителното предприятие
нямат разходи по нея, в конкретния случай не би имало разходи по електропровод
„Венеция” и нямат основание да калкулират на ищеца цена за пренос на ел.енергия
на ниво средно напрежение през електропровод „Венеция”.
Дори и измервателната група да е
монтирана на страна ниско напрежение в ЗРУ на помпена станция „Орешник” /както
е в конкретния случай през процесния период/, то ответникът няма основание да
калкулира на ищеца цена за пренос през електроразпределителната мрежа ниско
напрежение в месечните фактури за потребена ел.енергия, защото в помпена
станция „Орешник” и/или след нея няма електроразпределителна мрежа ниско
напрежение. Дори и да има такава, тя не е собственост на ответника, той няма
разходи по поддръжката и ремонта й, а загубите на ел.енергия по нея/или в
ел.съоръженията на помпена станция „Орешник”/ се заплащат от ищеца чрез
показанията на измервателната група, монтирана в ЗРУ„Орешник” на страна ниско
напрежение.
В заключение на изследването си,
което съдът възприема изцяло като компетентно, добросъвестно и отговарящо на
поставените му задачи, вещото лице дава отговор, че при собственост на ищеца на
електропровод „Венеция” 20 кV, изходящ от подстанция „Тополовград”, той не
дължи цена за пренос на ел.енергия през този електропровод до помпена станция „Орешник”
нито при монтирана измервателна група на страна ниско напрежение в помпена
станция „Капитан Петко Войвода”, нито при монтирана измервателна група на
страна средно напрежение в подстанция „Тополовград”.
По веригата на електрозахранване
от подстанция „Тополовград” 110/20 кV, собственост на ЕСО към НЕК, през
електропровод „Венеция” 20кV, собственост на „ВиК”ЕООД – Стара Загора, до
помпена станция „Орешник”, собственост на „ВиК”ЕООД – Стара Загора, ЕВН
„Електроснабдяване”ЕАД и ЕВН”Електроразпределение Юг” ЕАД нямат никаква
собственост. В конкретния случай ЕВН „Електроснабдяване”ЕАД се явява доставчик
на електроенергия на ишеца без никакви ангажименти, свързани с пренос на тази
доставена ел.енергия по електроразпределителната мрежа средно и ниско
напрежение, с изключение на задължението да монтира подходящи измервателни
групи на границата на собствеността на
ищеца. При собственост на ищеца върху електропровод „Венеция” 20 кV, изходящ от
подстанция „Тополовград”, той не дължи цена за пренос на ел.енергия пред този
електропровод до ПС”Орешник” нито при монтирана измервателна група на страна
ниско напрежение в ПС”Орешник”, нито при монтирана измервателна група на страна
ниско напрежение в ПС”Орешник”, нито при монтирана измервателна група на страна
средно напрежение в подстанция „Тополовград”. ЕВН ЕР няма собственост по цялата
верига на електроснабдяване на процесния обект и не може да претендира за такса
пренос по електроразпределителната мрежа до обекта.
За изясняване на обстоятелствата
по делото е назначена и изслушана и съдебно-икономическа експертиза. Според
заключението на същата, стойността на таксата пренос с включен ДДС по
процесните 2 фактури е 1903,40лева, както следва: по фактура № **********/ 15.03.2014г.–932,28лева,
по фактура № **********/ 31.03.2014г. – 971,12 лева – без включен ДДС, а с
включен ДДС общата сума на такса пренос по фактурите е в размер на 2284,08лева.
Съдът възприема заключението, като следва да признае цялата такса пренос за
недължимо платена. Тъй като предявената претенция е за сумата от 1400 лева – не
е поискано увеличаване на претенцията и съответно такова не е допуснато, то
същата следва да бъде уважена изцяло.
Като взе предвид обсъдените
по-горе доказателства съдът намира, че предявения осъдителен иск се явява изцяло
основателен по отношение на ответника по следните съображения: В производството
по предявения иск по чл.55 ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, че сумите
са платени от ищеца на ответника, а в тежест на ответника е да докаже обстоятелството
от което произтича неговата дължимост. Едва след това ищецът следва да установи
възраженията си за неговата недължимост. От ангажираните по делото доказателства
се установява, че ответникът не е следвало да начислява на ищеца такса пренос
за преноса на енергия по разпределителната мрежа- тъй като собствеността на процесния
електропровод и съоръженията е била на ищцовото дружество – същата е била
призната от ответника след 2014г. при допълнително представяне на същите
документи за собственост, които са му изпратени през октомври 2008г., като
понастоящем не се спори между страните, че тази част от
електроразпределителната мрежа е собственост именно на ищцовото дружество. Фактурите
са издадени от ответника към ищеца, а той ги е заплатил по сметка на
електроснабдителното дружество, което следва да му ги заплати като недължимо
платени.
Тъй като в случая е направено
възражение от страна на ответника по чл.78,ал.5 ГПК за прекомерност на
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, то същото следва да бъде
разгледано, като при цена на иска от 1400лева е платено възнаграждение в размер
на 936лева. Същото следва да бъде редуцирано до 328лева – изчислено по Наредба №
1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответника „ЕВН
България Електроснабдяване”ЕАД следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените от него по делото разноски/след редуциране на възнаграждението/
общо в размер на 708лв. – по представения списък на разноските, от които 60лева
държавна такса, 328лева – адвокатско възнаграждение, 320лева депозити за вещи
лица по назначените експертизи.
Следва в решението да бъде
посочена банковата сметка на ищцовото дружество в „Банка ДСК” ЕАД, сочена в
исковата молба – BG 96 STSA 93 0000 2002601.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
”ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД Пловдив, със седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, ул.Христо Г.Данов №37, представлявано от Михаела
Михайлова Михайлова-Дьорфлер, Жанет Петкова Стойчева и Робърт Дик, ЕИК
*********, ДА ЗАПЛАТИ НА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ”ЕООД – гр.Стара Загора,
бул.”Христо Ботев” № 62, ЕИК *********, представлявано от управителя Румен Тенев
Райков, ЕГН **********, чрез адв.Яна Иванова от АК-Стара Загора, съдебен адрес ***,офис2,
сумата от общо 1400лева/хиляда и четиристотин лева/без включен ДДС по фактури, както
следва: по фактура № **********/ 15.03.2014г. и по фактура № **********/31.03.2014г.,
представляващи недължимо платени от ищцовото дружество суми за такси пренос по
ел.разпределителната мрежа до обект ниско напрежение – Помпена станция „Орешник”
ИТ № 2939032, за периода 01.03.2014г. – 31.03.2014г., ведно със законната лихва
от датата на завеждане на исковата молба – 14.03.2019г. до окончателното
заплащане на сумата, както и сумата от 708/седемстотин и осем/лева направени по
делото разноски по посочената банкова смета на ищеца в „Банка ДСК”ЕАД – сметка
№ BG 96 STSA 93 0000 2002601.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните,
пред Старозагорския Окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :