РЕШЕНИЕ
№ 10498
гр. София, 28.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20221110116635 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от Р. Т. Д., с ЕГН **********, с адрес:
АДРЕС срещу ЕС с административен адрес: АДРЕС, с която се иска от съда да отмени като
незаконосъобразни взетите решения на проведени ОС на ЕС на 13.01.2022 г. и 24.02.2022 г.
Ищцата се легитимира като собственик на подземен гараж ***, построен в масивен
подземен паркинг - гараж, находящ се в гр. София, Столична община, район „************“
с административен адрес АДРЕС
Твърди се, че подземният паркинг се охранявал години наред от наета от
мажоритарния собственик на гаража - „ОФ“ АД, охранителна фирма посредством
денонощна жива охрана. От закупуването на гаража досега ищцата не заплащала такси за
охрана, тъй като не желала охрана. Тя сочи, че получила телефонно обаждане от БИ с
искане да заплати такси за охрана за минало време и била уведомена, че „ОФ“ АД вече не е
мажоритарен собственик в подземния паркинг и ще се избира ново ръководство, като на
13.01.2022 г. ще бъде проведено общо събрание на ЕС, на което щяло да се обсъжда въпроса
да се заплаща 50 лв. месечна такса на охранителната фирма, която охранява обекта.
Ищцата сочи, че не е присъствала общото събрание, не й е бил изпратен протокол от
провеждането му, нито бил разлепен такъв на видно място в подземния паркинг.
Твърди се, че такова решение на ОС „надхвърля компетенциите на общото събрание по
чл. 11, т.5 ЗУЕС “ и се цитира съдебна практика.
Ищцата твърди, че не уведомена и за проведено на 24.02.2022 г. ОС, на което било
взето решение охраната да остане и да се заплаща такса за нея 50 лв. месечно.
Ищцата твърди, че протоколите от проведените ОС й били изпратени по e-mail на
18.03.2022 г.
Излагат се твърдения, че решенията от общото събрание грубо заобикалят закона и
постановено решение на ВКС/ Решение№ 287 от18.12.2014 на ВКС I ГО по гр. д. № 3888 от
2014 г./ и са незаконосъобразни.
1
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор.
На първо място се твърди недопустимост на производството, по отношение на иска за
проведеното ОС на 13.01.2022 г., поради пропускане на преклузивния срок по чл.40, ал.2 от
ЗУЕС, а искът срещу решенията взети на Общото събрание, проведено на 24.02.2022 г.
се оспорва като неоснователен.
Оспорват се твърденията:
- че ищцата не е била уведомена за провеждането на Общото събрание, проведено на
24.02.2022 г..
- че на 03.03.2022 г. не е било поставено съобщение за това, че протоколът от
проведеното ОС на 24.02.2022 г. е изготвен.
- че сумата от 50 лева месечно, която е гласувано да заплащат собствениците на всеки
отделен обект се използва за заплащане на охрана на подземния паркинг.
Твърди се, че съобщение, че протоколът от ОС на 13.01.2022 г. е изготвен е бил
поставено на специалното табло за обяви в подземния паркинг на 18.01.2022 г., за което е
бил съставен изискуемия от закона протокол по чл.16, ал.7 ЗУЕС и доколкото ищцата
ползва постоянно своя гараж, за ЕС не съществува задължение да й изпраща протоколите от
ОС по никакъв друг начин и средство за комуникация.
Сочи се, че гласуваната месечна сума от 50 лева, която да бъде заплащана от всички
собственици, не е само сума по чл.11, ал.1, т.5 ЗУЕС, която се използва за управление и
поддържане на общите части, но също така в нея се включват суми за ремонт и обновяване
на общите части /т.7/, както и такива за извършване на полезни разходи /т.10, буква „а“/.
Представени са писмени доказателства.
Претендират се разноски.
Като прецени събраните по делото доказателства, съдът намери от фактическа и
правна страна следното:
Ищцата е етажен собственик, което обстоятелство се установява от приложения по
делото заверен препис от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №143,
том II, рег. № 7832, дело №316 от 2014 г. на Нотариус КБ, с който Р. Т. Д. е придобила по
силата на покупко-продажба подземен гараж АДРЕС.
Обжалват се решения от проведени общи събрания на ЕС на 13.01.2022 г. и 24.02.2022
г.
Срокът за предявяване на иска по чл. 40 ЗУЕС е 30-дневен и е преклузивен. Началото
на срока е в зависимост от условията по чл.16, ал.7 вр. чл.13, ал.2 ЗУЕС при следните
хипотези:
- за лицата, живеещи в сградата – от връчване на препис от протокола;
- за лицата, които не живеят в сградата или отсъстват повече от месец, но са посочили
адрес, електронен адрес или телефон – от момента на получаване на преписа, респ.
уведомяване по телефона /арг. от чл.13, ал.3, предл.първо ЗУЕС/ и
- за лицата, които не живеят в сградата и за тях липсват данни за контакт – от
поставяне на съобщението по чл.16, ал.7, изр.първо ЗУЕС за изготвяне на протокола.
В процесния случай не става въпрос за жилищна сграда, доколкото ЕС се състои от
паркоместа и гаражи, поради което първата хипотеза не може да бъде приложена. Страните
не спорят, че ищцата в качеството си на етажен собственик е предоставила на ЕС данни за
контакт / поне e-mail/. В случая съдът намира, че приложима е втората хипотеза- ищцата е
етажен собственик, който не живее, но е предоставила данни за контакт, съответно
преклузивния 30-дневен срок за предявяване на иска тече не от залепването на съобщение за
изготвяне на протокола по чл.16, ал.7, изр.първо ЗУЕС, а от момента, в който тя е получила
преписи от протокола по e-mail. Ищцата твърди, че това е сторено на 18.03.2022 г., а
ответната ЕС не оспорва това твърдение и не е провела доказване за по-ранен момент на
2
връчване на съобщение за изготвени протоколи от ОС. Позоваването на неприложимата в
процесния случай хипотеза за залепване на съобщението не обуславя тезата на ЕС за
недопустимост на производство по отношение на ОС на ЕС от 13.01.2022 г. Ето защо
доколкото исковете са предявени на 29.03.2022 г., а съдът приема, че срокът за предявяване
на иска по чл. 40 ЗУЕС е започнал да тече на 18.03.2022 г., то исковете са допустими, като
са предявени в преклузивния срок по чл.40, ал.2 ЗУЕС от лице, притежаващо положителна
процесуална легитимация.
От оповестяването на протокола за ищеца е възникнала възможността в срока по чл.16,
ал.9 ЗУЕС да оспори писмено съдържанието му, включително достоверността на отразените
в него решения. Не се твърди, а и не се установи по делото ищецът да е направил такова
оспорване/ извън изискването на препис от протокола/, поради което, протоколът се е
стабилизирал като съдържание и доказва с обвързваща етажните собственици и съда
доказателствена сила, че отразените в него действия на ОС и взети решения са извършени
съобразно отразеното в него, в който смисъл Решение № 8/24.02.2015 г. по гр. д. №
4294/2014 г., I г. о., ГК на ВКС.
Следва да бъде посочено, че основание на иска по чл.40 ЗУЕС са само посочените в
исковата молба пороци /недопустимо е решение на общото събрание да бъде отменено въз
основа на пороци, които не са въведени в исковата молба или по-късно по реда за
отстраняване нередовностите на исковата молба, или чрез изменение на иска/ - решение №
58 от 25.03.2014 г.по гр.д. № 5704/2013 г., I г.о., решение № 37/20.04.2016 г. по гр.д. №
4432/2015 г., I гр.о. Следователно в това производство, независимо от характера на нормите,
съдът не може служебно да прилага императивна правна норма, която не е въведена като
основание на иска и съдът следва единствено да разглежда въведените от ищеца твърдения
за нарушения при провеждането на ОС.
В определение № 89 от 22.05.2017 година, постановено по частно гражданско дело №
№ 11/ 2017 година на ВКС, Първо отделение, е прието следното: „Решението на ОС е
незаконосъобразно тогава, когато ОС е свикано и/ или решенията са взети в нарушение на
реда по ЗУЕС, и/ или ОС е упражнило своите правомощия в отклонение на изискванията от
чл. 11 и чл. 33 ЗУЕС.
С исковата молба от ищцата не въведени оплаквания относно процедурата по свикване
и провеждане на общите събрания. Независимо от това се установява, че те са свикани от
управителя на ЕС съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1, т. 1 ЗУЕС. Поканите за свикване на
общите събрания са подписани от управителя и са залепени на информационното табло на
входа на подземния паркинг. Спазена разпоредбата на чл. 13, ал. 1 ЗУЕС. Събранията са
проведени при дневен ред съобразно представената покана.
Съгласно Решение № 8/24.02.2015 г. по гр.д.№ 4294/14 г. І г.о. на ВКС, за провеждане
на общото събрание на ЕС се води протокол от избран от него протоколчик – чл.16, ал.4
ЗУЕС. Изискуемото се съдържание на протокола е нормативно установено в следващата ал.
5 на същия текст - дата, място на провеждане, дневен ред, присъстващите лица и идеалните
части от общите части, които представляват, същността на изявленията, предложенията и
взетите решения.
По делото не са ангажирани доказателства ищцата да е оспорила съдържанието на
протокола в седемдневен срок от съобщаването по реда на чл. 16, ал. 9 ЗУЕС, поради което
след изтичане на срока за оспорване на съдържанието, протоколът се стабилизира. В тази
връзка е формирана практика, която се споделя и от настоящия съдебен състав, изразена в
Решение № 8/24.02.2015 г. по гр.д.№ 4294/14 г. на ВКС, І г.о., в което е прието, че наличието
на специални изисквания към изготвянето и съдържанието на протокола, удостоверяване на
съдържанието му от изрично натоварени лица за това, определен начин за оповестяването
му и срок за оспорване на съдържанието му, придават доказателствена сила на протокола,
подобна на официалните свидетелстващи документи; след изтичане на срока за оспорване
на съдържанието му, протоколът се стабилизира и има обвързваща етажните собственици,
3
третите лица и съда доказателствена сила; в производството по чл. 40 ЗУЕС при оспорване
законосъобразността на взетите решения, съдържанието им се удостоверява със
стабилизирания протокол; в това производство в тежест на оспорващия е да докаже, че е
оспорил съдържанието в определения в чл. 16, ал.9 ЗУЕС срок, че въпреки това протоколът
не е поправен и че представения препис не отразява достоверно извършените действия и
взетите решения от ОС.
Видно е, че протоколът от проведеното ОС е подписан от председател и протоколчик,
съдържа дата и място на провеждане на ОС, дневния ред, посочени са явилите се лица и
идеалните части от ЕС, които представляват, обекта, който се представя, същността на
изявленията, направените предложения и приетите решения. Съставен е в 7-девен срок,
поставено е съобщение за изготвянето му съгласно чл. 16, ал. 7 ЗУЕС.
Видно от представените по делото протоколи оплакванията на ищцата касяат
гласуването на такса за управление и поддръжка в размер на 50 лева на месец, която по
твърдения на ищцата ще се разходва за заплащане на такса за охранителната фирма, която
да охранява ЕС.
Видно от протокола на проведеното на 13.01.2022 г. събрание по т.3 от дневния ред е
взето решение ЕС да се охранява от жива охрана, тип портиер. По т. 4 е взето решение
месечната такса за управлени и поддръжка на ЕС от 01.02.2022 г. да е в размер на 50 лева.
Видно от протокола на проведеното на 24.02.2022 г. събрание по т.5 от дневния ред е
взето решение месечната такса за поддръжка на подземния паркинг-гараж считано от
01.02.2022 г. да е в размер на 50 лева.
Макар и бланкетно да се оспорват всички останали решения на общото събрания на
13.01.2022 г. и на 24.02.2022 г. срещу тях не са изложени никакви съображения за
незаконосъобразност.
Съдът не намира за основателни и оплакванията на ищцата срещу определената такса
за поддръжка и управление на ЕС. Решенията в тази част са взети при упражняване на
правомощията на общото събрание по чл. 11, ал, 1, т. 5 ЗУЕС, в която разпоредба е
посочено, че правомощие на Общото събрание е определяне размера, на разходите за
управление и поддържане на общите части. Взетите решения отговарят и на императивната
разпоредба на чл. 51, ал1 ЗУЕС, че разходите за управление и поддържане на общите части
на ЕС се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и
членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят.
От представените протоколи, неоспорени от ищцата не се установява да са взети
конкретни решения за събиране на изрично посочена такса за охрана, напротив установява
се, че е определен размер на вноската за поддръжка и управление на ЕС. Възраженията на
ищцата биха били относими при иск по чл. 38 ЗУЕС, доколкото при период на поддръжка,
който е вече отминал, съдът трябва да се изясни дали реално е извършена дейност, дали и
на кого е заплатена/Определение № 124 от 17.02.2020 г. по гр. д. № 3130 по описа за 2019 г./
При контрола за законосъобразност на взетите решения в производството по чл. 40 ЗУЕС
съдът няма възможност да извърши тази преценка.
Предвид изложените съображения в обобщение следва да се посочи, че в
производството не се установи при свикването, провеждането и вземането на решения на
процесните ОС да са допуснати нарушения на ЗУЕС, водещи до незаконосъобразност на
решенията, поради което исковете следва да бъде отхвърлени като неоснователни.
Съгласно чл.78, ал.3 ГПК, ответната ЕС има право да иска заплащане на направените
от нея, съгласно представения списък за 600 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното Софийският районен съд
РЕШИ:
4
ОТХВЪРЛЯ исковете на Р. Т Д. , с ЕГН **********, с адрес: АДРЕС с правно
основание чл. 40 ЗУЕС срещу ЕС с административен адрес: АДРЕС, за отмяна на
взетите решения на проведени общи събрания на ЕС на 13.01.2022 г. и 24.02.2022 г.
ОСЪЖДА Р. Т. Д., с ЕГН ********** да заплати на ЕС с административен адрес:
АДРЕС сумата от 600 лева- съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5