Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Иванка Димова | |
за да се произнесе, взе предвид: Производството по делото е по чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс. С решение № 842 от 19.07.2012 година по гр.д. № 913/2012 година Районен съд - гр. В. Т. съответно е осъдил З. "М." - С. да заплати на Л. С. Ф. сумата 1001,59 лева, представляваща незаплатена наемна цена за ползването на земеделски земи през стопанските години 2008/2009 година и 2009/2010 година, находящи се в землището на С., общ. П. Т., ведно със законната лихва, считано от 15.02.2012 година до окончателното изплащане на сумата; отхвърлил е като неоснователен предявения иск за горницата до 1703 лева; осъдил е З. "М." - С. да заплати на Л. С. Ф. сумата 275,83 лева, представляваща направените от нея по делото разноски съразмерно на уважената част на иска и е осъдил Л. С. Ф. да заплати на З." М." - С. сумата 205,81 лева, представляваща направените от кооперацията по делото разноски съразмерно на отхвърлената част на иска. Недоволна от така постановеното решение в частта му, с която е осъдена да заплати на Л. С. Ф. сумата 1001,59 лева, е ответницата З. " М." - С., която го обжалва в тази му част в предвидения с чл.259,ал.1 ГПК срок за това. В жалбата си кооперацията твърди, че решението на Районния съд е неправилно в обжалваната от нея част. Посочва, че при постановяване на последното съдът не е съобразил погасяването на вземането на Л. Ф. чрез съдебно прихващане с вземането на кооперацията. Моли решението, като порочно в обжалваната от кооперацията част, да бъде отменено. Претендира да й бъдат присъдени направените от нея разноски по делото за въззивната инстанция. Въззиваемата Л. С. Ф. заема становище, че жалбата на З." М." - С. е неоснователна и недоказана, респективно - обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде потвърдено.Претендира разноски за въззивната инстанция. Окръжният съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Въззивната жалба на З."М." - С. е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на разглеждане по делото е предявения от Л. С. Ф., в качеството й на наследник на Й. Т. Ф., против З."М. " - С. иск съответно по чл.79,ал.1 , във връзка с чл.232,ал.2 и чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата 1703 лева, представляваща дължимата й от кооперацията наемна цена за ползване през стопанските 2008/2009 година и 2009/2010 година на предоставените на кооперацията за временно ползване от наследодателя й Й. Т. Ф. земеделски земи по сключен между тях на 01.10.2007 година договор за наем, заедно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на претендираната от нея наемна цена. За да уважи с обжалваната от З."М." - С. част от постановеното от него решение така предявения от Л. С. Ф. иск за сумата 1001,59 лева, Районен съд - гр. В. Т. е приел, че кооперацията е признала претенцията на последната в тази й част, респективно - че е ползвала през процесните години оставената на Л. Ф. в наследство от Й. Т. Ф. земеделската земя, за което не й е заплатила дължимата за това наемна цена; че сключеният между наследодателя на ищцата и З."М." на 01.10.2007 година договор № 63 за аренда на земеделска земя е нищожен като такъв на основание чл.26,ал.2 ЗЗД, във връзка с чл.3,ал.1 ЗАЗ, тъй като не е сключен в предвидената от последния форма, при което не е и договор за наем, тъй като същият е сключен под отлагателно условие, което не е настъпило,респективно - основаващото се на чл.7 от договора възражение на кооперацията за прихващане е неоснователно. Районният съд е изложил подробни мотиви в тази насока, които мотиви тази инстанция, този състав, напълно споделя и към които препраща на основание чл.272 ГПК. В тази връзка следва да се има предвид, че съгласно чл.3,ал.1, изр.1 от Закона за арендата в земеделието " Договорът за аренда се сключва в писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните." Предвидената от закона форма на договора за аренда е условие за неговата действителност. В конкретния случай обаче сключеният между наследодателя на ищцата, сега въззиваема, Й. Т. Ф. и З."М." договор за аренда на земеделска земя № 63/ 01.1.2007 година / л.6 от първоинстанционното дело/ не е сключен с нотариална заверка на подписите на страните, поради което съдът правилно е приел, че договорът е нищожен съгласно чл.26,ал.2 ЗЗД, респективно - не е породил целените с него правни последици. Видно от договора /чл.8,ал.2/, същият влиза в сила от момента на нотариална заверка на подписите на страните. Във връзка с така договореното между страните отлагателно условие следва да се има предвид разпоредбата на чл.25,ал.1 ЗЗД, съгласно която " Действието на договора ...........може да бъде поставено в зависимост от едно бъдещо несигурно събитие." Редакцията на цитираната разпоредба налага извода, че ако това събитие не се е сбъднало, договорът не поражда своето действие. Ето защо, след като не е направена нотариална заверка на подписите на страните по договора, съдът правилно е приел, че същият няма характер на действащ договор за наем. Това ще рече, че възражението за прихващане на З."М." е неоснователно, респективно - кооперацията няма изискуемо и ликвидно вземане от Л. Ф. по чл.7 от договора, в какъвто смисъл са и изводите на първоинстанционния съд. Пред тази инстанция не се представят доказателства, навеждащи на изводи, различни от тези на Районен съд - гр.В. Т.. По изложените по-горе съображения Окръжният съд приема, че въззивната жалба на З."М." - С. е неоснователна и недоказана. Постановеното от Районен съд - гр.В. Т. решение в обжалваната му от кооперацията част е правилно и законосъобразно, поради което и като такова в тази му част същото следва да бъде потвърдено. В останалата му част решението не е обжалвано и е влязло в сила. При този изход на спора и на основание чл.78,ал.3 ГПК З."М." следва да бъде осъдена да заплати на Л. С. Ф. заплатеното от нея по делото за въззивната инстанция адвокатско възнаграждение, в размер 150 лева. Водим от горното и на основание чл.271,ал.1 ГПК, В. окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № ..... от 19.07.2012 година на Районен съд - гр.В. Т. по гр.д. № 913/2012 година в обжалваната му част, с която З. "М." - С. е осъдена да заплати на Л. С. Ф. сумата 1001,59 лева, представляваща незаплатена наемна цена за ползването на земеделски земи през стопанските години 2008/2009 година и 2009/2010 година, находящи се в землището на С., общ. П. Т., ведно със законната лихва, считано от 15.02.2012 година до окончателното изплащане на сумата . ОСЪЖДА З."М.", с ЕИК ........., със седалище и адрес на управление С., община П. Т., да заплати на Л. С. Ф., с ЕГН *, от гр. Р., ул."А. К." № 6, сумата 150 лева, представляваща заплатено от нея адвокатско възнаграждение по делото за въззивната инстанция. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |