РЕШЕНИЕ
№ 1
гр. Царево, 05.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Минчо Т. Танев
при участието на секретаря Антония Д. Димитрова
като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Гражданско дело №
20232180100125 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба С.
Я. С., ЕГН **********, с адрес : гр. П.****, чрез Адвокат Г. Н. Д., АК-
Пловдив, с адрес на кантората : гр. П.****, против Министъра на
земеделието, с адрес: гр. София, бул. „Христо Ботев,, № 55, с която се иска от
съда, да постанови решение, с което да приеме за установено между страните,
че С. Я. С., ЕГН **********, е собственик на част от недвижим имот с
идентификатор ****** находящ се в землище гр. Ц.**** м.”****” /която част
представлява продължения на имотната граница между два имота-*****/, на
основание изтекла в негова полза придобивна давност. Да присъди на ищеца
разноските по делото.
С исковата молба са представени писмени доказателства. Направено е
искане за допускане на гласни доказателства.
Съдът е приел исковата молба и е постановил да се изпрати препис от
исковата молба и доказателствата на ответника.
Ответника е получил съобщението и е депозирал писмен отговор в
срок. В отговора на исковата молба, ответника счита предявения иск за
допустим, но неоснователен. Ангажира писмени доказателства. Прави искане
1
за допускане на експертиза.
Според исковата молба, ищецът е съсобственик на поземлен имот с
идентификатор ****по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Царево, Община Царево, област Бургас, одобрени със Заповед РД-18-
56/24.08.2006г. на Изпълнителния директор на АК, с площ 4306 кв.м. по
скица, а по Нотариален акт 7036 кв.м. находящ се в землището на гр. Царево,
местност Арапя, трайно предназначение на територията : урбанизирана,
начин на трайно ползване : незастроен имот за курортно-рекреационен обект,
при съседи : ПИ с идентификатори : ************Сочи се, че при
закупуването му през 2001 г. въпросния недвижим имот е бил със статут -
нива. Според ищеца, един от съседните имоти, с който имота на ищеца
граничи на север, е Поземлен имот ***** Област Бургас, Община Царево, гр.
Царево, местност „******“, вид собственост- Държавна частна, вид
територия- Земеделска, категория 5, НТП Нива, с площ от 5448 кв.м. стар
номер *****, квартал 0, Заповед за одобрение на КККР РД-18- 56/24.08.2006г.
на Изпълнителния директор на АК. Според исковата молба, праводателите на
ищеца и той владели и ползвали част от този имот от повече от 25 години
необезпокоявано, непрекъснато и явно, като са извършили редица подобрения
в тази част от имота. Твърди се, че същите не са били наясно кой е собственик
на имота, тъй като никога не е бил обозначен или ограден, а и съгласно
цитирания Нотариален акт съществува значителна разлика в площите,
отразени в скицата и стария нотариален акт, водеща до объркване. Ищецът е
собственик и на имот с идентификатор ******, образуван по силата на
регулационния план и граничещ с масива на имот *******, както и на имот
*******
Според ответника, имот с идентификатор ****** е с НТП нива,
находящ се в землище гр. Царево, м. ”***”, пета категория, вид собственост-
държавна частна е собственост на МЗХ на основание реституцията му по реда
на ЗСПЗЗ. Легитимира се като собственик с решение по чл. 14, ал. 1, т. 1 от
ЗСПЗЗ /чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ/ за възстановяване на право на собственост
в стари реални граници, N 307 от 18.02.2000 г. Сочи, че възстановяването е
извършено на основание разпоредбата на чл. 45, ал. 1 и 2 от ППЗСПЗЗ
съгласно която земеделските земи от държавния и общинския поземлен фонд
се установяват служебно от общинските служби по земеделие и в този случай
общинската служба по земеделие Министерство на земеделието и храните
2
Областна дирекция “Земеделие”- гр. Бургас взема решение по чл. 18ж. ал. 1
от ППЗСПЗЗ. Твърди се, че ОСЗ е възстановила правото на собственост върху
имота на ДПФ и имота е актуван с акт за частна държавна собственост №
11543 от 23.12.2022 г. на Областен управител на Област Бургас. Според
ответника, Поземлен имот № ******* по КК на гр. Царево е част от
държавния поземлен фонд, с НТП „Нива”, като при извършване на
ежегодните проверки на земеделски имоти от държавния поземлен фонд през
2018 г. в изпълнение на задължението на Общинските служби по земеделие
съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, в част от имота е било
установено наличието на изградени временни постройки и поставени
каравани. Ответника твърди, че тези обекти са поставени без знанието и
разрешението на собственика на земята МЗХГ и без правно основание за
същото. Твърди се, че незабавно е сигнализирана Община Царево, в
качеството и на компетентен орган по ЗУТ, като е било установено, че
обектите навлизат в имота от съседният имот с идентификатор ******* с
НТП „Незастроен имот за курортно-рекреационен обект”, който е
собственост на ищеца. Според ответника, от извършена от органите на МВР
проверка също е било установено, че неправомерно изградените и
разположени временни постройки в поземлен имот № ******** по КК на гр.
Царево, са собственост на лицето С. С. поради което Община Царево е
инициирала процедура по чл. 57а, ал. 1 от ЗУТ. Ответника твърди, че не е
налице владение върху имота от десет години от страна на ищеца, той като
ищеца трябва да е осъществявал владение в периода между 1996 г. и 2006 г.
както и поне един ден след 08.03.2022 г., а това в конкретния случай не се е
реализирало.
В съдебно заседание, ищеца се представлява от упълномощен
представител. Пледират за уважаване на иска.
Ответника се представлява от упълномощен представител-
юрисконсулт. Пледира за отхвърляне на иска.
След цялостна, поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, съдът намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявен е положителен, установителен иск, с правно основание в чл.
124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗС.
3
По допустимостта на иска:
Съгласно формулирания петитум в исковата молба, съдът приема, че
ищецът е предявил положителен установителен иск за собственост.
Допустимостта на установителния иск се извежда от направените твърдения
от страна на ищеца, че е собственик и оспорването на правата му от страна на
ответника. Освен това съобразно исковата молба, ищецът е във владение на
имота. Следователно няма основание да осъществява защитата си с
ревандикационен иск. Тези две обстоятелства предпоставят допустимостта на
установителния иск. Във връзка с изложеното съдът намира, че е налице
правен интерес от предявяването на иска от страна на ищеца, поради което
той се явява допустим.
По основателността на иска:
Не се спори между страните по делото, а и от представения по делото
Нотариален акт за продажба на недвижим имот Номер ***** г. на Нотариус
М.В., рег. Номер 370 на НК с район на действие PC-Царево е видно, че ищеца
е придобил право на собственост върху недвижим имот, представляващ
поземлен имот с идентификатор ****** по Кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Царево, Община Царево, област Бургас,
одобрени със Заповед РД-18-56/ 24.08.2006 г. на Изпълнителния директор на
АК, с площ 4306 кв.м. по скица, а по Нотариален акт 7036 кв.м. находящ се в
землището на гр. Царево, местност „Арапя“ трайно предназначение на
територията : урбанизирана, начин на трайно ползване : незастроен имот за
курортно-рекреационен обект, при съседи ПИ с идентификатори 4******
Няма спор също така, че имота собственост на ищеца, граничи с имот с
идентификатор ****** който имот представлява нива, находяща се в землище
гр. Царево, м. ”****”, пета категория, вид собственост- държавна частна.
Не се спори, че имота с идентификатор ***** е собственост на
държавата, на основание реституцията му по реда на ЗСПЗЗ- Решение по чл.
14, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ, чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за възстановяване на право
на собственост в стари реални граници, № 307 от 18.02.2000 г.
Няма спор също така, че имота е актуван с акт за частна държавна
собственост № 11543 от 23.12.2022 г. на Областен управител на Област
Бургас.
От заключението на назначената и приета по делото експертиза се
4
установява, че съгласно изготвената Карта на възстановената собственост на
землището на гр. Царево през 1996-98 год. процесния имот представляващ
имот с номер *****и представлява незастроена нива (защрихована със зелен
цвят на скицата) Вещото лице е приложила към заключението си снимки от
Google Earth от 2003 г. и 2007 г. в периода между 01.06.1996 г. и 31.05.2006 г.
от които е видно, че терена, в който е разположен процесния имот не е
застроен и липсват данни за извършени дейности. Вещото лице сочи, че в
периода между 01.06.1996 г. и 31.05.2006 г. за процесния имот няма данни за
извършени промени. Според заключението, през 2011 год. в имота има
постройки, които през годините до момента са се увеличили и които са
записани в протоколите на община Царево като паянтови с веранди и
навеси.
По делото са изслушани двама свидетели, които единодушно в
показанията си твърдят, че ищеца владее и ползва процесния имот от 1990
год. и до момента, непрекъснато, явно и необезпокоявано.
При така установената фактическа обстановка, съда приема следното:
За да се признае на едно или няколко физически лица правото на
изключителна собственост по отношение на един отчасти или изцяло чужд
недвижим имот, разпоредбата на закона установява, че претендиращият
следва да е упражнявал в период по-дълъг от 10 години спокойното, явно и
необезпокоявано фактическата власт по отношение на конкретната вещ.
В настоящия случай- от заключението на назначената по делото
експертиза и приложените като доказателства снимки от Google Earth от 2003
г. и до 2023 г. от които е видно, че терена, в който е разположен процесния
имот не е застроен и липсват данни за извършени дейности- съда приема за
безспорно доказано, че към него момент ищеца не е владеел имота и не е
имало в него постройки поставени от ищеца. Постройки в процесния имот се
виждат на снимките от 2011 год. но ищеца не е ангажирал никакви
доказателства, че именно тези постройки са негови или поставени от него.
В противовес на това са показанията на разпитаните по делото
свидетели, които твърдят, че ищеца владее имота от 1990 год. и още от тогава
е пребивавал в него, оградил го и поставял в него постройки.
Съда не дава вяра на тия показания, като на първо място ги намира
заинтересовани и пристрастни- предвид личните отношения на свидетелите с
5
ищеца и факта, че притежават обекти в процесния имот. На следващо място,
съда намира тези показания и за неистинни- видно от цитираните по- горе
доказателства, а именно снимки от Google Earth от 2003 г. и 2007 г. в
твърдения от свидетелите период, постройки в имота е нямало.
При това положение, за съда се налага единствения възможен извод, че
предявения иск е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.
Това е така, тъй като той като за да е придобил имота на основание
изтекла в негова полза придобивна давност, ищеца следва да е упражнявал в
период по-дълъг от 10 години спокойното, явно и необезпокоявано
фактическата власт по отношение на конкретната вещ. В настоящия казус,
ищеца трябва да е осъществявал владение в периода между 1996 г. и 2006 г.
както и поне един ден след 08.03.2022 г. а това в конкретния случай не се е
реализирало, тъй като съгласно обсъдените по- горе доказателства, дори и да
владял в някакъв момент имота, то владението на ищеца евентуално е
започнало едва след 2011 год. и към момента не е изтекъл необходимия
период от 10 години, за да бъде придобит имота по давност. За периода
между 1996 г. и 2006 г. от представената експертиза и снимки към нея,
категорично се доказа, че въпросния имот не е бил във владение на ищеца и
не се е ползвал от него.
В този ред на правните съждения, за съда се налага извода, че
предявения иск е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде
отхвърлен изцяло.
Предвид решението на съда, и с оглед направеното в тази насока
искане, ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от С. Я. С., ЕГН
********** иск против Министъра на земеделието, с който се иска от съда, да
постанови решение, с което да приеме за установено между страните, че С. Я.
С., ЕГН **********, е собственик на част от недвижим имот с идентификатор
*************, находящ се в землище гр. Царево, м. ”***” /която част
6
представлява продължения на имотната граница между два
имота***********/, на основание изтекла в негова полза придобивна давност.
ОСЪЖДА С. Я. С., ЕГН **********, да заплати на Министъра на
земеделието, сумата от 100,00 лева, разноски по делото- за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване, в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, пред Окръжен съд- Бургас.
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
7