№ 141
гр. Русе, 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на осемнадесети март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милен Петров
Членове:Галина Магардичиян
Виржиния К. Караджова
при участието на секретаря Десислава Радева
като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Въззивно гражданско
дело № 20254500500151 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
Г. И. И. обжалва Решение № 424 от 28.03.2024 г., постановено по гр.д.№
1844/23 по описа на РРС, с което е уважен изцяло предявеният иск, по силата
на който е осъдена да заплати на П. Г. И. сумата от 2 416 лв. , представляваща
обезщетение за лишаването му от ползване на собствения му недвижим имот –
гараж № 2 със застроена площ от 14.80 кв.м., намиращ се в гр. Р., ж.к. "Р.", бл.
"К.", вх. *, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
63427.5.688.4.8, за периода от 08.04.2020 г. до 15.12.2023 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 04.04.2023г до окончателно
плащане, както и 991 лв. , разноски по делото. Излагат се оплаквания за
неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния
закон. Не е съгласна с констатацията на съда, че са събрани безспорно
доказателства за владението на ответницата. Счита, че при анализ на
събраните по делото доказателства се установява, че през процесния период
гаражът никога не е ползван от нея. Ако се приеме, че го е ползвала това е
било само за период от два дни, а през останалото време не е могло да го
направи единствено поради поведението на ищеца по делото. По тези
причини никой не се е обогатил, с оглед на което иска от въззивния съд да
постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение и да
постанови друго, с което да отхвърли предявеният иск. Претендира
направените от нея съдебни разноски в двете съдебни инстанции.
Въззиваемият П. Г. И. счита въззивната жалба за неоснователна, а
1
постановеното първоинстанционно решение за правилно, обосновано и
законосъобразно, поради което следва да се потвърди. Претендира
направените във въззивното производство разноски.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
По делото е установено по категоричен начин, че П. Г. И. е придобил
чрез дарение собствеността върху гараж № 2 със застроена площ от 14.80
кв.м., намиращ се в гр. Р., ж.к. "Р.", бл. "К.", вх. *, при граници: ул. "С. К.",
гараж № 3, гараж № 1 и изба № 1, заедно с припадащите се идеални части от
общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху имот пл.№
1808, 1809 и 1810 в квартал 502 по плана на гр.Русе, който гараж представлява
по кадастралната карта и регистри на гр.Русе самостоятелен обект с
идентификатор 63427.5.688.4.8, при граници: на същия етаж – самостоятелни
обекти 63427.5.688.4.9 и 63427.5.688.4.7, под обекта – няма, над обекта –
63427.5.688.4.1, с НА № 64, т. III, рег № 6798, д. № 371/2003 на Нотариус с рег
№ 180 с район на действие РРС, вх. рег № на СВ – Русе – 6763 от 24.06.2003г,
акт № 36/24.06.2003г., том XVII, нот.дело № 3832/2023г. по описа на Служба
по вписванията – гр.Русе.
Установено е, че владението върху имота на ищеца било отнето и
правото му на собственост било оспорено неправомерно от Н. Д. П., който се е
снабдил и с констативен нотариален акт за собственост върху имота му № 113,
том 9, нот.дело № 1816/2011г. по описа на Служба по вписванията – гр.Русе.
През 2013г. било образувано гр.дело № 4571/2013г. по описа на РРС по
предявен от П. М. Б. срещу Н. Д. П. иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД за обявяване за
окончателен на сключен помежду им предварителен договор от 03.06.2011г. за
покупко-продажба на процесния гараж. С решение от 14.11.2013г.
/постановено по реда на чл.239 от ГПК/ посочения предварителен договор е
бил обявен за окончателен, при условие в 2-седмичен срок от влизане в сила
на решението П. Б. да заплати на Н. П. уговоР.та продажна цена на имота от 5
500.00 лева. По делото е била представена саморъчно подписана от Н. П.
разписка, че на посочената сума му е била заплатена от П. Б.. С оглед на тези
действия от страна на Н. П. и П. Б., ищецът бил принуден да защити правата
си по съдебен ред, като с влязло в сила решение № 260023/31.03.2022г. по
гр.дело № 2270/2014г. по описа на РРС, образувано по предявен от ищеца
срещу Н. П. и П. Б. иск по чл.108 от ЗС, било признато за установено по
отношение на тях, че П. И. е собственик на процесния гараж, като същите
били осъдени да му предадат и владението върху имота. Тъй като това
решение не било осъществено доброволно, се наложило ищецът да образува
изп.дело № 945/2022г. по описа на ЧСИ В. Н. с район на действие РОС и на
15.12.2022г. бил реално осъществен въвода му във владение на имота, за което
бил съставен Протокол за въвод във владение на недвижим имот от същата
дата. На 08.04.2020г., в хода на висящността на гр.дело № 2270/2014г. по описа
2
на РРС, приключило с влязло в сила решение № 361/26.10.2022г. по в.гр.дело
№ 374/2022г. по описа на РОС, с нотариален акт № 59, том 9, нот.дело №
1777/08.04.2020г. по описа на Служба по вписванията – гр.Русе, П. Б. е продал
процесния гараж на ответницата Г. И. И.. Правилни са изводите на
първоинстанционния съд, че тази продажба обаче не е породила правно
действие и съгласно нея не е била прехвърлена собствеността върху гаража,
тъй като П. Б. не е бил собственик на гаража и не е осъществил основното си
задължение по продажбата – да прехвърли собствеността на същия.
От друга страна по делото е установено както от обясненията на Г. И. от
27.04.2022г. дадени в приложеното досъдебно производство, където се сочи,
че тя и съпругът й са задали към ищеца въпрос кога ще освободи
пространството пред гаража, за да могат да си го ползват, и че възпрепятства
достъпа им до гаража, така и от събраните по делото в първата инстанция
гласни доказателства – св. Т. П., че между отв.И. е този свидетел е сключен
договор за наем на гаража. Тези доказателства правилно са ценени от
първоинстанционния съд и доказват по несъмнен и категоричен начин, че през
процесния период от 08.04.2020г. до 15.12.2022г. ответницата без да има
правно основание за това, доколкото нито тя, нито праводателя й са
придобивали собствеността върху имота, е владяла гаража и по този начин
ищецът е бил неправомерно лишен от ответницата, от възможността да
упражнява правото си на ползване върху собствения си гараж. Поради това и
Г. И. му дължи обезщетение за лишаване от ползване на гаража за периода от
08.04.2020г. до 15.12.2022г. , когато е бил въведен във владение на същия.
Възраженията на ответницата, изложени в отговора й и във въззИ.ата жалба,
че не е могла да ползва гаража по причините изложени от нея, по отношение
на което са представени и събрани по настоящото дело доказателства, съдът
намира че са неотносими към настоящия правен спор, а правния спор е дали
ищецът като собственик е могъл да владее гаража и по причина на това, че тя
е имала владението върху същия, той не е могъл да го използва. Установено,
че ответницата в процесния период е извършвала действия – правни и
фактически, с които пречи на собственика на гаража да ползва същия, поради
което същата му дължи обезщетение за това лишаването му от ползване. В
този смисъл постановеното решение е изцяло правилно и следва да се
потвърди.
В тежест на жалбоподателката са направените от въззиваемия разноски
във въззивното производство в размер на 530 лв. договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така, окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 424 от 28.03.2024 г., постановено по гр.д.
№ 1844/2023 г. , постановено по описа на РРС.
3
ОСЪЖДА Г. И. И., ЕГН: ********** от гр. Р., ул. "Д. Д." № **, вх. *, ет.
*, ап. * да плати на П. Г. И., ЕГН: ********** от гр. Р., ул. "Д. Д." № **, бл.
"К.", вх. *, ет. * сумата от 530 лв. разноски във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4