№ 11420
гр. София, 10.11.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на десети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Теодора Иванова
като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно
частно гражданско дело № 20221100510647 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.577, ал. 1 във връзка с чл. 274, ал. 1, т.2
от ГПК.
С Определение № 1434 от 19.09.2022 г. съдия по вписванията при СРС
е отказал да разпореди заличаване на договорни ипотеки, вписани под
Акт № 195, том 05821.12.2005 г., Акт № 106, том 069/19.12.2006 г. и Акт №
102, том 22/25.07.2017 г., което е обжалвано с Жалба вх. рег.№ 18-00-
110/03.10.2022 г. от Р. П. Й., действаща чрез процесуалния си представител
адв. Т., при подробно изложени в жалбата оплаквания за неправилност и
необоснованост на атакувания отказ. Моли обжалваното определение да бъде
отменено.
Частната жалба е депозирана в срок, от надлежна страна, при наличие
на правен интерес и против акт от категорията на обжалваемите, поради което
е процесуално допустима.
Софийски градски съд, като взе предвид изложеното в жалбата и
доказателствата по делото, приема, че частната жалба по същество е
неоснователна, по следните съображения:
За да постанови обжалвания отказ съдията по вписванията е приел, че
молителката е следвало да подаде отделни молби за заличаването на всяка
ипотека, вместо с една молба да иска извършване на три действия. Освен
това, пълномощникът й не е представил пълномощно с нотариална заверка на
подписа. На последно място, една от ипотеките е била подновена, а
разпоредбата на чл. 22 от Правилника за вписванията предвиждал заличаване
само в хипотезата на изтекли десет години от датата на вписване без то да е
подновявано.
Определението като краен резултат е правилно.
1
Пред Службата по вписванията - гр. София е депозирано Заявление от Р.
П. Й., с което е поискано заличаване на три договорни ипотеки, вписани под
Акт № 195, том 05821.12.2005 г., Акт № 106, том 069/19.12.2006 г. и Акт №
102, том 22/25.07.2017 г., с които за обезпечаване на вземанията към Г.Л.Н. по
два договора за кредит с "Р. (България)" ЕАД, е ипотекиран следният
недвижим имот: Апартамент № 27, находящ се в гр. София, ж.к. "*******,
етаж 6, състоящ се от две стаи, хол, кухня и други сервизни помещения, с
площ от 71 кв.м., заедно със зимнично помещение без посочена площ и
номер, и с 1.451 % идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото.
От приложените към заявлението доказателства се установява, че
кредитополучателят Г.Н. е починал на 21.02.2011 г., оставяки за свои
законни наследници двете си деца А. Т. и Р.Н., които с нотариален акт № 41,
том ІV, дело № 504/207 г. са дарили ипотекирания недвижим имот на
жалбоподателката в настоящото производство Р. П. Й.. Видно от
приложеното Удостовеление от 15.08.2022 г., вземанията на банката по двата
договора за кредит са събирани от наследниците като задължени лице по изп.
д. № 497/2016 г. и № 468/2017 г., които изпълнителни дела са погасени
поради плащане.
Настоящият въззивен състав приема, че производството по заличаване е
регламентирано като вид охранително производство, поради което спрямо
него приложение намират съответно общите правила на ГПК, доколкото
липсват особени правила, както предписва чл. 530 от ГПК. Съобразно
разпоредбите на чл. 531, ал. 1 от ГПК и чл. 8, ал. 1, изр.1 от ПВ
охранителното производство започва по молба на заинтересовано лице,
т.е. лице, което има интерес да сезира съдията по вписванията за
оказване на дължимото от него съдействие. При съобразяване с
особеностите на охранителния процес следва да се приеме, че поначало
липсват пречки с една и съща молба да бъдат поискани няколко действия,
стига те да са съединени посредством такава връзка помежду си, която да
позволява извършването им в рамките на същото производство. Поради това,
не може с едно заявление да се поиска вписване на няколко юридически лица,
например, но е допустимо да се поиска вписване, отбелязване или заличаване
на няколко обстоятелства по партидата на един и същ търговец, напр.
вписване на нов управител, нов адрес на управление и нов учредителен акт.
Водещо, следователно, е дали отделните искания в молбата налагат вписване,
отбелязване или заличаване по една и съща партида или отделните действия
следва да бъдат извършени по различни партиди. Въз основа на посочения
критерий съдът счита, че в случая жалбоподателката Й. допустимо е
сезирала съдията по вписванията за заличаване на трите ипотеки,
вписани по една и съща партида № 430954.
На следващо място, не може да бъде споделено и становището на
съдията по вписванията, че в производство по заличаване на ипотека
пълномощникът трябва да е упълномощен с пълномощно с нотариална
2
заверка на подписа, което да представи заедно с останалите доказателства към
заявлението. Това е така, защото законът никъде не въвежда такова
изискване, а тъй като същото е ограничително, то не може да бъде извеждано
нито по аналогия на закона, нито по аналогия на правото.
Същевременно, доводът в жалбата, че заличаването на ипотеката е
винаги обвързано и обусловено от погасяването на дълга, за обезпечаване на
който е била вписана, е неоснователен. Вписаната законна или договорна
ипотека може да бъде заличена в няколко отделни хипотези: 1/ по
съгласие на кредитора, което трябва да бъде дадено в нотариално заверена
форма; въз основа на влязло в законна сила съдебно решение (двете хипотези
са предвидени в чл. 179, ал. 1 ЗЗД и чл. 19, ал. 1 от ПВп); 2/ по искане на
купувача на ипотекирания имот, придобит на публична продан, когато
купувачът не е поел ипотеката по съгласие с ипотекарния кедитор по реда на
чл.175, ал. 2 ЗЗД (чл. 19, ал. 2 и чл. 175, ал. 1 ЗЗД) или 3/ по искане на всяко
заинтересовано лице, когато са изтекли десет години от датата на вписването
на ипотеката - чл. 22 от ПВп. В нито една от посочените хипотези
заличаването не е обвързано с пълното погасяване на дълга: кредиторът
може да поиска заличаване и без да е получил удовлетворение, съдът може да
прогласи нищожност на ипотеката, но дългът, който тя обезпечава, да е
валидно поет и да продължава да съществува, купувачът на публична продан
може да поеме обезпеченото задължение, а в хипотезата на чл. 22 от ПВп
ипотеката се заличава поради изтичане на предвидения срок, без оглед на
изпълнението и неизпълнението на обезпеченото с нея вземане. Аргумент в
тази насока може да бъде черпен и от чл. 20 ПВп, уреждащ особен случай на
заличаване на вписването без да е изплатен още ипотечният дълг, по съгласие,
дадено от недееспособен.
В настоящия случай имотът не е придобит на публична продан,
липсва съгласие на кредитора за заличаване, няма и влязло в сила съдебно
решение. В последната от посочените хипотези - тази на чл. 22 от ПВп,
фактическият състав на нормата изисква единствено изтичане на
предвидения в нея 10-годишен срок, в който не е извършено подновяване на
вписването. За наличието на този факт съдията по вписванията следи
служебно. В този смисъл е и формираната с Определение 95 от 02.02.2018 г.
по ч. т. д. № 3006/2017 г. на ВКС, ІІ т.о . съдебна практика, която напълно се
споделя от настоящия въззивен състав, и която е в смисъл, че за съдията по
вписванията са релевантни единствено обстоятелствата по чл. 22 ПВ, а
именно: вписана ипотека, молба от заинтересованото лице за заличаване и
изтичане на установения от закона срок. По въпроса, може ли съдията по
вписванията да извършва преценка за правилността на вписването на
подновяване на ипотеката инцидентно е даден отговор в Определение № 453
от 03.07.2019 г. по ч. т. д. № 952/2019 г. на ВКС, ІІ т.о., където е посочено,
че законосъобразността на вписано преди изтичане на срока по чл. 22 ПВ
подновяване на ипотеката е извън дължимата от съдията по вписванията
проверка. В допълнение следва да бъде посочено, че дейността на съдията по
3
вписванията не е решаваща, а удостоверителна и поради това, когато е
сезиран със заявление за заличаване на ипотека, той не може да субсумира
доказателства и въз основа на тях да формира правни изводи, а следва да се
ограничи единстевно до проверка на това, сезиран ли е от
заинтересована страна, има ли вписана ипотика и изтекъл лие е десет
годиния срок от вписването й. Неоснователно жалбоподателката се
позовава на разпоредбата на чл. 19, ал. 3 от ПВп, смятайки, че тя урежда
отделна хипотеза на заличаване на ипотека. Посочената норма урежда
активната процесуално-правна легитимация в производството, като посочва
кой може да сезира службата по вписванията с искане за заличаване на
ипотека и това е всяко заинтересовано лице, но тя не предвижда
самостоятелни материално-правни предпоставки за заличаване, различни от
посочените по-горе. В конкретния случай след изтичането на десет години от
вписването на първата по ред ипотека по молба на кредитора "Р. (България)"
ЕАД е вписана нова през 2017 г. Тази ипотека съгласно чл. 18, ал. 4 от ПВп
има ред от новото вписване, като от тогава до подаване на заявлението през
2022 г. не е изтекъл десет годишния срок, предвиден в чл. 22 от ПВп. По
отношение на втората по ред ипотека, вписана през 2006 г., е извършено
подновяване по молба на кредитора преди изтичането на десет години от
вписването й, за което съдията по вписванията е направил съответното
отбелязване съобразно чл. 18, ал. 3 от ПВп. От тогава до датата на
заявлението също не са изтекли десет години. По изложените съображения,
жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Р. П. Й., действаща чрез
процесуалния си представител адв. Т., срещу Определение № 1434 от
19.09.2022 г. на съдия по вписванията при СРС, с което е отказано заличаване
на договорни ипотеки, вписани под Акт № 195, том 05821.12.2005 г., Акт №
106, том 069/19.12.2006 г. и Акт № 102, том 22/25.07.2017 г.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от
уведомяване за изготвянето му, чрез връчване на препис от същото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4