РЕШЕНИЕ
№ 156
гр. гр.Мадан, 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесет и трети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20225430100153 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правна квалификация чл. 135, ал. 1 от ЗЗД от Ф. И. А. ЕООД, с ЕИК
**, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.“.” № .., представлявано заедно от
управителите - Д. П.М. и З. А. С. против Б. Б. Ч., ЕГН **********, в качеството му на ЕТ „Б.
- Б. Ч.”, ЕИК **, със седалище: с. Е., общ. Р., обл.С, и „П. Т.” ЕООД, с ЕИК **, със
седалище и адрес на управление: гр. Р., ул. Х. № .., представлявано от Й. Б. Ч..
В исковата молба се твърди, че по силата на Договор за цесия от 30.12.2016 г. и
подписаните към него приложения, „Ф. И. А.” ЕООД, ЕИК **придобило възмездно от
„ЛИЗИНГ ФИНАНС“ ЕАД, ЕИК ********* /с предходно наименование „ПИРЕОС
ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ" АД/, вземане към ЕТ „Б. – Б. Ч.”, с ЕИК **, произтичащо от Договор
за финансов лизинг № ... от 12.11.2008 г. Към датата на цесията - 30.12.2016 г., вземането
било в размер общо на сумата от 71 536. 97 евро. Длъжникът бил надлежно уведомен за
извършеното прехвърляне съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. За вземането в
полза на кредитора бил издаден Изпълнителен лист от 02.03.2010 г., по ч. гр. д. № ../2010 г.
на РС Мадан, по силата на който ЕТ „Б. - Б. Ч.“, с ЕГН ** е осъден да заплати на „ПИРЕОС
ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ** сумата от 35 002.13 евро, от които главница в размер
на 28 262.60 евро, лихва за периода 01.12.2008 г. до 31.10.2009 г. в размер на 3 970. 62 евро,
лихва за забава за периода от 01.02.2009 г. - 30.09.2009 г. в размер на 883. 12 евро, законна
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 01.03.2010 г. до
окончателното изплащане на вземането, разноски по договор за финансов лизинг в размер
на 1 885.79 евро за периода 01.12.2008 г. - 30.09.2009 г., както и направените разноски в
размер на 1 369.16 лв. – държавна такса и адвокатски хонорар в размер на 100 лв. За
събиране на вземането е било образувано изпълнително дело под № **/2010 г., по описа на
ЧСИ Ренета Милчева, peг. № 790 на КЧСИ. След връчване на покана за доброволно
изпълнение, длъжникът Б. Ч. в качеството му на ЕТ „Б. - Б. Ч.“, с ЕИК ** е оспорил
вземането, поради което е предявен иск за установяване съществуването му по реда на чл.
422, ал. 1 от ГПК. Считано от 29.03.2013 г., в резултат на успешно проведеното исково
производство по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК бил налице влязъл в законна сила съдебен акт,
ползващ се със силата на пресъдено нещо. След придобиване на вземането, по молба на
новия кредитор „Ф. И. А.” ЕООД (с вх. № .../28.09.2017г., по описа на ЧСИ Стефан Петров)
срещу ЕТ „Б. - Б. Ч.” било образувано ново изпълнително дело под № **, по описа на ЧСИ
1
Стефан Петров, peг. № 921, с район на действие СГС. В хода на принудителното
изпълнение, на 04.06.2019 г. от страна на длъжника Б. Б. Ч. в качеството му на едноличен
търговец с фирма ЕТ „Б. – Б. Ч.” е предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК
срещу „Ф.И.А.” ЕООД, за признаване на установено, че не са дължими сумите, за които е
издаден Изпълнителен лист от 02.03.2010 г., по ч. гр. д. № ../2010 г. на PC - Мадан.
Същевременно, въз основа на издадена в полза на длъжника обезпечителна заповед по
образуваното въз основа на предявения иск т. д. № ../2019 г., по описа на СГС, TO, VI - 2
състав, е спряно принудителното изпълнение по изп. дело № ** по описа на ЧСИ Стефан
Петров, образувано срещу ЕТ „Б. - Б. Ч.” с взискател ищеца в настоящото производство.
Ответникът се бил разпоредил със следното имущество: 1/ на 24.10.2019 г., ЕТ „Б. - Б. Ч.”
продава на „П. Т.” ЕООД, Поземлен имот, пл. № **, с площ по док. от 7 282.000 кв. м.,
местност Т. П., обл. П., община М., с. Т., представляващ имот с идентификатор** и то след
наложена в полза на кредитора по изп. дело № ** възбрана.; 2/ на 11.11.2019 г., ЕТ „Б. - Б.
Ч.” продава на „П. Т.” ЕООД, следните недвижими имоти: Поземлен имот пл. № **, с площ
от 80 квадратни метра, попадащ целия в УПИ VI - озеленяване в кв. * по плана на село Ч.,
община Р., ведно с построената в имота ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА СГРАДА с
предназначение МАГАЗИН със застроена площ от 80 (осемдесет) квадратни метра, за сумата
от 3 861. 40 лв., която сума продавачът е декларирал, че е получил напълно и в брой от
купувача преди подписване на договора. Впоследствие имотите са прехвърлени от
дружеството на трети Физически лица с Нотариален акт от 21.01.2021 г. 3/ на 11.11.2019 г.,
ЕТ „Б. - Б. Ч.” продава на „П. Т.” ЕООД, следният недвижим имот собственост на ЕТ, а
именно: УПИ I - ..- за бензиностанция и мотел в кв. ..по ПУП на село Ч., община Р., с площ
от 2920 квадратни метра, за сумата от 5 606. 40 лв. която сума продавачът е заявил, че е
получил от купувача напълно и в брой преди подписване на договора. Длъжникът бил
извършил и безвъзмездни разпоредителни сделки с притежавано от него недвижимо
имущество в режим на СИО, както следва: 1. На 11.11.2019 г. Б. Б. Ч. и съпругата му,
даряват на дъщеря си Й. Б. Ч. следните недвижими имоти: 1) Поземлен имот е номер ** по
картата на землището на село Ч., община Р., област С., ЕКАТТЕ ** в местността „ О. ” с
площ от 4. 888 дка; 2) Поземлен имот с номер ** по картата на землището на село Ч. община
Р., област С., ЕКАТТЕ **, в местността „О.” с площ от 0. 644 дка /нула декара шестстотин
четиридесет и четири квадратни метра и 3) Поземлен имот с номер ** по картата на
землището на село Ч., община Р., област С., ЕКАТТЕ **, в местността „О.” с площ от 9. 369
дка , 2. На 10.03.2020 г. Б. Б. Ч. и съпругата му - С. Д. Ч. даряват на внучката си Л. В. Х.
представлявана от майка си и законен представител Й. Б. Ч. следният недвижим имот,
придобит в режим на законова имуществена общност по смисъла на СК, чрез договор от
30.10.1995 г. за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните
имоти, вписан на 10.03.2020 г. в СВ - Мадан, а именно: Жилищен апартамент № **
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на град Р., ЗАЕДНО с прилежащите му избено помещение № .. със
светла площ от 8.03 квадратни метра, ЗАЕДНО с 8.41идеални части от общите части на
сградата и 69.67 61. 26 идеални части от правото на строеж върху поземления имот, и при
условие, че Б. Б. Ч. и С. Д. Ч. си запазват правото да ползват имота, описан по — горе докато
са живи. 3. На 10.03.2020 г. Б. Б. Ч. и съпругата му - С.Д. Ч. даряват на внучката си Л. В. Х.
представлявана от майка си и законен представител Й. Б. Ч. следният недвижим имот,
Поземлен имот УПИ V - .., в квартал .. по ЗРП на село Е., община Р., застроен и незастроен с
площ от 1074 кв.м, ведно с построените в имота двуетажна масивна жилищна сграда със
застроена площ от 56 квадратни метра и двуетажна полумасивна стопанска сграда със
застроена площ от 28 квадратни метра и при условие, че Б. Б. Ч. и С. Д. Ч. си запазват
правото да ползват имота и сградите, описани по - горе докато са живи. Разпоредителните
действия били извършени изцяло в ущърб на кредитора. С влязло в сила решение искът по
чл. 439 от ГПК, предявен от ЕТ „Б.- Б. Ч.” срещу „Ф. И. А.” ЕООД бил отхвърлен като
неоснователен. Съгласно удостоверение за размера на дълга изх. № ../22.03.2022 г., изд. по
изп. дело № **(образувано въз основа на Изпълнителния лист от 02.03.2010 г. от PC - Мадан
по ч. гр. д. № ../2010 г.), непогасеният остатък от дълга на ЕТ „Б. - Б. Ч.” към „Ф. И. А.С”
ЕООД възлизал общо на сумата от 145 765. 96 лв., от които: 55 276. 85 лв. - главница; 68
159. 49 лв. - законна лихва за периода 01.03.2010 г. - 05.04.2022 г.; 13 181. 37 лв. -
неолихвяеми вземания; 1 469. 16 лв. - съдебни разноски и 7 679. 09 лв. - разноски по Тарифа
2
към ЗЧСИ. На този етап, длъжникът не разполагал с достатъчно имущество, от чието
осребряване „Ф. И. А.” ЕООД би могъл да се удовлетвори изцяло за вземането си. Въпреки
опитите от страна на изправния кредитор за доброволно уреждане на отношенията,
длъжникът не е предприел действия за изпълнение на задълженията си.
С оглед изложеното е формулирано искане да бъде обявен за относително
недействителен по отношение на Ф. И. А. ЕООД, договор за покупко-продажба на
недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
**, на Семир Бозов, с район - PC Мадан, рег. № 356 на НК, вписан под № **г. на СВ -
Мадан, касаещ: УПИ I - ... - за бензиностанция и мотел в кв. 139 (сто тридесет и девет) по
ПУП на село Ч., община Р., одобрен със заповед № ../27.09.2004 г. на Кметът на община Р., с
площ от 2920 (две хиляди деветстотин и двадесет) квадратни метра, с НИВА от 3.801 дка.
(три декара осемстотин и един квадратни метра) по картата на землището на село Ч.,
община Р., с ЕКАТТЕ **.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците, с
който оспорват предявения иск като неоснователен. Твърди се, че ищецът „Ф. И. А." ЕООД
няма активна материалноправна легитимация за предявения от него иск. Представеният с
исковата молба Договор за цесия от 30.12.2016 г. не съдържал текст, от който да е видно, че
с него на цесионера се прехвърля вземане към ЕТ Б. – Б. Ч.. В представения договор нямало
посочени по произход и длъжник вземания, нито посочени и суми, установяващи размер на
прехвърленото вземане. Изрично заявяват, че с Договор за цесия от 30.12.2016 г., допълнен с
Анекс № 1 на ищеца не е прехвърляно вземане на „Лизинг финанс“ ЕАД /с предходно
наименование „Пиреос лизинг България“ АД/ към ЕТ „Б. - Б. Ч.. Освен това Анекс № 1 и
приложение към него не били съобщавани на длъжника от предишния кредитор по реда на
чл.99, ал.З ЗЗД, поради което прехвърлянето нямало действие спрямо длъжника /арг. от
чл.99, ал.4 ЗЗД/. Оспорва достоверността на датата на Анекс № 1.
Посочва, че нe е налице увреждащо действие по смисъла на чл.135, ал.1 ЗЗД, чиято
недействителност може да бъде искана. Твърди се, че първият ответник продължава да
разполага с имущество, което е достатъчно за удовлетворяване на пълния размер на
вземането на кредитора и надхвърля по стойност задължението. Към настоящия момент ЕТ
„Б. - Б. Ч.“ разполагало със следното значимо по стойност имущество: Ателие ..
представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ** по кадастралната карта
на гр.С., Община Н., състоящо се от входно антре, дневна, кухненски бокс и трапезария,
баня и тоалетна и една тераса, с площ от 33,25 кв.м., ведно с 12,64 кв.м. от общите части на
сградата или с обща площ от 45,89 кв.м. и Ателие №.., представляващо самостоятелен обект
в сграда с идентификатор № ** по кадастралната карта на гр.С., Община Н., състоящо се от
входно антре, дневна, кухненски бокс и трапезария, баня и тоалетна и една тераса, с площ от
31,89 кв.м., ведно с 12,12 кв.м. от общите части на сградата или с обща площ от 44,01 кв.м.
Актуалната пазарна стойност на двете ателиета към настоящия момент общо 94 600 евро
или 185 100 лева. Към настоящия момент Б. Б. Ч. като физическо лице притежавал
Апартамент „Б“ в гр.П., на ул."М." № 1.., с площ от 92,49 кв.м., състоящ се от дневна-
столова, кухненски бокс, две спални, пералня,, тоаелтна, коридор, ведно с избено
помещение 4 с площ от 4,45 кв.м., с 9,671% ид.ч. от общите части на сградата и Паркомясто
5 с полезна площ от 18 кв.м. Актуалната пазарна стойност на апартамента била 121439 евро
или 237 500 лева, а на паркомястото -12 852 евро или 25 100 лева. Твърденията за стойността
на описаните по-горе имоти се основавали на извършени от независими оценители актуални
оценки от края на м. май 2022 г. Твърди се, че въпреки атакуваните разпоредителни сделки,
длъжникът към момента притежавал имущество на обща стойност 447 700 лева. Не било
вярно твърдението на ищеца, че дългът възлизал на сумата от 145 765,96 лв., тъй като има
допълнително събрани суми в размер на 10 415,86 лв. от ЧСИ Ренета Василева и 6 712 лв.
от ЧСИ Стефан Петров. Дори обаче да приеме, че задължението е в посочения от ищеца
размер, наличното имущество на длъжника надхвърля многократно по стойност размера на
дълга.
Ответниците посочват, че при извършването на атакуваната с настоящия иск сделка
длъжникът не е знаел за увреждане, а знанието на длъжника е водеща предпоставка за
основателност на иска по чл.135 ЗЗД. В случая длъжникът знаел, че има кредитор, но не
знаел и не можел да знае, че го уврежда, при положение, че разполага с друго имущество,
3
което е достатъчно за удовлетворяването на дълга. Ответниците заявяват, че Й. Б. Ч. нито
лично, нито като управител на "П. Т." ЕООД, е знаела за задължението, на което се основава
настоящия иск, независимо от родствената връзка с физическото лице - търговец. На
следващо място ответниците, заявяват че настоящият иск представлява злоупотреба с право
от страна на ищеца, при която същият се стреми да се облагодетелства от собственото си
неправомерно поведение. Право на кредитора било да събере вземането си, което той обаче
не бил сторил в продължение на необосновано дълъг период от време, въпреки че е имал
възможност да го направи и въпреки че длъжникът разполага с имущество. С настоящия
иск, независимо от своето недобросъвестно бездействие, кредиторът се опитвал да обоснове
като увреждащо го разпореждане с такива недвижими имоти, с които е могъл да се
удовлетвори, но не го е сторил дълги години. С оглед изложеното ответниците молят за
отхвърляне на иска. Претендират разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД кредиторът има право да иска да бъдат
обявени за недействителни по отношение на него всички действия, с които длъжникът го
уврежда. За да бъде уважен искът по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД е необходимо да са налице
предвидените в закона предпоставки, а именно: че ищецът има качеството на кредитор
спрямо първия ответник; след възникване на вземането на ищеца, длъжникът да е извършил
действие, увреждащо кредитора; при извършване на увреждащото действие, длъжникът да е
знаел за увреждането. С оглед възмездния характер на сделката, лицето, с което длъжникът
е договарял също следва да е знаело за увреждането, което кредиторът понася в резултат на
сделката, като това знание трябва да е налице към момента на извършването й. Липсата на
един от тези елементи на фактическия състав е основание за отхвърляне на иска по чл.135
от ЗЗД.
По отношение на първата предпоставка по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, а именно
наличието на неудовлетворено вземане в полза на ищеца: От събраните по делото
доказателства се установява, че в полза на Пиреос Лизинг България ЕАД е издаден
изпълнителен лист от 02.03.2010 г. по ч.гр.д. № ../2010 г. по описа на Районен съд Мадан /л.
21 д./, видно от който ЕТ Б.-Б. Ч. е осъден да заплати на Пиреос Лизинг България ЕАД
сумата от 35002,13 евро /тридесет и пет хиляди и две евро и тринадесет евроцента/, от които
главница в размер на 28262,60 евро, лихва в размер на 3970,62 евро за периода от 01.12.2008
г. до 31.10.2019 г., лихва за забава за периода от 01.12.2008 г. до 31.10.2009 г. в размер на
883,12 евро, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 01.03.2010 г. до
окончателно изплащане на вземането, разноски по договор за финансов лизинг в размер на
1885,79 евро за периода от 01.12.2008 г. до 30.09.2009 г., както и направените разноски по
делото в размер на 1369,16 лева държавна такса и адвокатски хонорар в размер на 100 лева.
Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп. д. № ../2010 по описа на ЧСИ
Ренета Василева против ЕТ Б.-Б. Ч., видно от представената ПДИ /л. 22 д/. Вземането по
договора за финансов лизинг № .../12.11.2008 г., сключен между първия ответник и Пиреос
Лизинг България ЕАД, за което е издаден процесния изпълнителен лист е установено с
влязло в сила Решение № ../19.07.2011 г. по гр.д. № ../2010 г. по описа на Окръжен съд
Смолян, потвърдено с Решение № ../01.03.2012 г. по в.т.д. № ../2011 по описа на ПП.ски
апелативен съд, което решение не е допуснато до касационно обжалване с определение №
../29.03.2013 г. по т.д. № ../2012 г. по описа на ВКС, I т.о. /л. 24- л. 39 д./
По силата на договор за цесия от 30.12.2016 г., Анекс № 1 от 05.05.2017г. и
приложение № 2 към него /л. 13-16 д./, сключен между Лизинг Финанс ЕАД /с предходно
наименование и правноорганизационна форма ПИРЕОС ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ АД/, в
качеството му на цедент и Ф.И.А. ЕООД в качеството му на цесионер, процесните вземания
са прехвърлени в полза на ищеца. Представено е уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД от
цедента ЛИЗИНГ ФИНАНС ЕАД до първия ответник ЕТ Б. Б. Ч. за извършеното
прехвърляне на вземането в полза на ищеца в настоящото производство /л. 17 и л. 19 д./,
което уведомление е изпратено с писмо с обратна разписка до ответника на адрес: гр. Р.,
ул.К. № .. на адрес в с. Е.. Изпратените писма не са били получени от ответника, видно от
приложените обратни разписки на л. 18 и л. 20 от делото.
4
Впоследствие е предявен иск от ЕТ Б.-Б. Ч. против Ф.И.А. ЕООД с правно основание
чл. 439 от ГПК за установяване недължимост на сумите по договор за финансов лизинг №
../12.11.2008 г., за които е издаден процесния изпълнителен лист № ..от 02.03.2010 г. по
ч.гр.д. № ../2010 г. по описа на Районен съд Мадан поради погасяването им по давност /л.
41-46 д./, по който иск бил разгледан по т.д. № ../2019 г. по описа на СГС. В хода на
исковото производство е било допуснато обезпечение на предявения от ЕТ Б.-Б. Ч. иск, чрез
спиране на изпълнението по изпълнително дело № ** по описа на ЧСИ Стефан Петров/л. 49
д./. До взискателя Ф.И.А. ЕООД е изпратено съобщение от ЧСИ Стефан Петров /л. 47/, в
което е посочено, че с постановление на ЧСИ от 13.06.2019 г. на осн. чл. 432 ГПК
изпълнителното производство по цитираното изп. дело е спряно. С решение № ../15.01.2020
г. по т.д. № ../2019 г. по описа на СГС предявеният иск от ЕТ Б.-Б. Ч. против Ф.И.А. ЕООД е
отхвърлен. С решение № .. от 02.07.2020 г. по в.т.д. № ../2020 г. на Софийски апелативен
съд, решение № ../15.01.2020 г. по т.д. № ../2019 г. по описа на СГС е потвърдено изцяло.
Решението на Софийски апелативен съд не е недопуснато до касационно обжалване с
Определение № ../19.05.2021 г. по т.д. № ../2020 г. по описа на ВКС, I т.о. /л. 51-66 д./
Съдът намира, че посочените доказателства са достатъчни, за да обосноват качеството
кредитор на ищеца Ф.И.А. ЕООД спрямо ответника ЕТ Б. – Б. Ч., тъй като праводателят на
ищеца - Пиреос Лизинг България ЕАД се е снабдил с изпълнителен лист срещу този
ответник в рамките на образувано заповедно производство по реда на чл. 417 от ГПК.
Вземането по договора за финансов лизинг № ../12.11.2008 г., сключен между първия
ответник и Пиреос Лизинг България ЕАД впоследствие е установено с влязло в сила
съдебно решение. Съдът намира за неоснователни въведените от страна на ответника
възражения, че представения към исковата молба договор за цесия и приложенията към него
не легитимират ищеца като носител на процесното вземане. В представеното по делото
приложение към Анекс № 1 от 05.05.2017 г. към договор за цесия от 30.12.2016 г. са описани
множество вземания, които са прехвърлени от Пиреос Лизинг България ЕАД в полза на
ищеца по силата на процесия договор за цесия, сред които и вземането по договор № ...
срещу ЕТ Б.-Б. Ч., като е посочено, че задълженията към 30.12.2016 г. са в размер на
71536,97 евро /л. 16 д./ Тези данни са достатъчни за индивидуализиране на вземането, което
се прехвърля с договора за цесия. За тази индивидуализация не е необходимо
възпроизвеждането на всички клаузи, съдържащи се в документа, материализиращ самото
вземане. Няма изискване и изчерпателно да се изброяват и привилегиите и обезпеченията на
прехвърленото вземане, които преминават в полза на цесионера, освен при уговорка за
„противното" по смисъла на чл. 99 ал. 2 от ЗЗД. За валидността на договора за цесия
поначало законът не изисква достоверна дата, поради което договорите за цесия без
достоверна дата не са нищожни / в този смисъл Решение № 60256 от 07.03.2022 г. по гр. д.
№ 3590/2020 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение /. Правилото за достоверна
дата по чл. 181 от ГПК не е приложимо по отношение на лицата, които са длъжници и не са
страни по договора за цесия и не черпят права от някой от издателите на документа
(договора за цесия). Липсата на достоверна дата засяга предимно отношенията между
цедента и цесионера, но не води до недействителност на цесията или до липса на действие
по отношение на длъжника.
Не се споделят доводите на ответника, че същият не е бил уведомен за прехвърляне
на вземането по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. В подадената искова молба срещу Ф.И.А.
ЕООД, с която е предявен иск по чл. 439 от ГПК по т.д. № ../2019 г. по описа на СГС
ответникът в настоящото производство ЕТ Б. Б. Ч. не е оспорил активната материална
легитимация на кредитора Ф.И.А. ЕООД, като в изложеното от фактическа страна е
посочил, че е разбрал за цесията едва при запознаване с материалните по второто
образувано изпълнително дело срещу него. Освен това съгласно константната съдебна
практика, връчването на исковата молба, към която е приложено уведомление по чл. 99, ал.
4 ЗЗД, какъвто е случаят по настоящото дело, се приема за надлежно съобщаване на
извършената цесия, поради и което изложените от ответника доводи в този смисъл се явяват
неоснователни.
С оглед изложеното и доколкото с влязло в сила решение предявеният от ЕТ Б.-Б. Ч.
против Ф.И.А. ЕООД иск по чл. 439 от ГПК за установяване недължимост на процесното
вземане е отхвърлен, съдът намира, че активната материалноправна легитимация на ищеца в
настоящото производство като кредитор на първия ответник се установява по безспорен
5
начин. От заключението на изготвените първоначална и допълнителна съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че действителният размер на дълга на ЕТ Б.-Б. Ч. по изпълнително
дело № ** на ЧСИ Стефан Петров гр. София, ул. Цар Калоян № 6, като се отчетат всички
събрани от длъжника суми, в това число и тези по изп. д. № ../2010 г. на ЧСИ Рената
Милчева гр. София към 20.09.2022 г. е в размер на 139321,63 лева, от които главница в
размер на 55276,85 лева, неолихвяеми вземания в размер на 6420,80 лева, законна лихва за
периода от 01.03.2010 г. до 20.09.2022 г. в размер на 70739,07 лева, такси ЧСИ в размер на
6884,91 лева. Съгласно отбелязванията на изпълнителния лист на взискателя е преведена
сумата от 1577,15 лева, към НАП е направен превод в размер на 1407,08 лева, останалите
постъпили суми били разпределени към НАП и за такси. По счетоводни данни в
счетоводството на ЕТ Б. Б. Ч., задължението към лизинга било в размер на 40718,66 лева.
Съдът кредитира заключението на първоначалната и допълнителната съдебно-счетоводна
експертиза като обективно, компетентно изготвено и неоспорено от страните. Следва да се
отбележи, че регистрирането на едно физическо лице като едноличен търговец не води до
възникването на нов правен субект, различен от самото физическо лице.
По отношение на втората предпоставка по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, а именно
наличието на извършено от длъжника действие, което уврежда кредитора: На 11.11.2019
г. е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален
акт за покупко - продажба на недвижим имот № ... г., на нотариус Семир Бозов, с район - PC
Мадан, рег. № 356 на НК, вписан под № ... г. на СВ – Мадан /л. 75 д./ , по силата на който ЕТ
Б.-Б. Ч., в качеството му на продавач, прехвърлил на П.Т. ЕООД, чрез управителя Й. Б. Ч. –
в качеството на купувач, собствеността върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ: УПИ I - ... - за
бензиностанция и мотел в кв. 139 (сто тридесет и девет) по ПУП на село Ч., община Р.,
одобрен със заповед № ../27.09.2004 г. на Кмета на община Р. с площ от 2920 (две хиляди
деветстотин и двадесет) квадратни метра, с НИВА от 3.801 дка. (три декара осемстотин и
един квадратни метра), девета категория, в местността „О.“ имот № ** по картата на
землището на село Ч., община Р., с ЕКАТТЕ ** срещу заплащане на сумата от 5606,40 лева,
която сума продавачът заявил, че е получил от купувача напълно и в брой преди подписване
на договора.
Посоченото действие безспорно има увреждащ характер, тъй като увреждане е
налице както когато разпоредителното действие намалява актива на имуществото, така и
когато затруднява възможността за удовлетворяване на кредитора. В случая
трансформирането на недвижим имот в пари несъмнено затруднява това удовлетворяване
предвид възможността за твърде лесно укриване или последващо разходване на парите. Със
сключването на посочената сделка на практика е извършено увреждащо действие по
отношение на кредитора Ф.И.А. ЕООД. Съгласно установената практика на Върховния
касационен съд, всяко отчуждаване на имущество на длъжника намалява възможностите за
удовлетворение на кредитора (в този смисъл напр. решение № 639 от 06.10.2010 г. по гр.д.
№ 754/2009 г. IV г.о. ВКС, решение № 407 от 29.12.2014 г. по гр.д. № 2301/2014 г. IV г.о.
ВКС и други). От събраните по делото доказателства се установява, че освен оспорения по
реда на чл. 135 от ЗЗД в настоящото производство договор за покупко-продажба, сключен от
ответника, в качеството му на продавач на описания по-горе недвижим имот, след спиране
на изпълнението по изп. д. № ** по описа на ЧСИ Стефан Петров на 13.06.2019 г. първият
ответник се е разпоредил и със следното свое имущество:
- на 24.10.2019г. е продал на втория ответник П. Т. ЕООД поземлен имот, пл. № ** с
площ по док. 7282 кв.м., местност Т.П., обл.П., общ. М., с. Т., с идентификатор ** за цена от
15500 лева /видно от представения препис от нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № ** г. по описа на Нотариус Иван Иванов, рег. № 230 на НК/л. 230 д./.
- на 11.11.2019г. ЕТ Б. Б. Ч. продава на П.Т. ЕООД, представлявано от управителя Й.
Б. Ч.: Поземлен имот пл. № **, с площ 80 кв.м., попадащ в УПИ VI – озеленяване в кв. 74
(седемдесет и четвърти) по плана на село Ч., общ. Р., одобрен със заповед № ../23.04.1985 г.
на Кмета на община Р., ведно с построената в имота Едноетажна масивна сграда с
предназначение МАГАЗИН със застроена площ от 80 квадратни метра, съгласно скица №
../25.10.2019 г. на Община Р. за сумата от 3861,40 кв.м., която сума продавачът заявил, че е
получил от купувача напълно и в брой преди подписване на договора. /видно от Нотариален
акт № ...г. по описа на Нотариус Семир Бозов, с рег. № 356 на НК, вписан с акт № ...г. на
6
Служба по вписванията при Районен съд Мадан на л. 74 от делото/
- на 11.11.2019 г. Б. Б. Ч. и съпругата му С. Д. Ч. са дарили на дъщеря си Й. Ч.:
поземлен имот с номер **, ЕКАТТЕ ** в местността „О.“ с площ от 4.888 дка, с трайно
предназначение на територията – Залесена територия и начин на трайно ползване –
широколистна гора, попадаща в отдел 476 /четиристотин седемдесет и шест/, пототдел „н“;
поземлен имот с номер № ** по картата на землището на село Ч., общ. Р., обл. С., ЕКАТТЕ
** в местността „О.“ с площ от 0,644 дка, с трайно предназначение на територията –
Залесена територия и начин на трайно ползване – гора; поземлен имот с номер № ** по
картата на землището на с. Ч., общ. Р., обл. С., ЕКАТТЕ ** в местността „О.“ с площ от
9,369 дка, с трайно предназначение на територията – Залесена територия и начин на трайно
ползване – широколистна гора, попадаща в отдел 476, потодел „н“, видно от Нотариален акт
№ ... г. по описа на нотариус Семир Бозов, рег. № 356 на НК, вписан под № ...г. на СВ Мадан
/л. 71 д./
- на 10.03.2020 г. Б. Б. Ч. и съпругата му С. Д. Ч. са дарили на внучката си Л. В. Х.,
малолетна към датата на сделката, чрез нейната майка и законен представител Й. Б. Ч.:
жилищен апартамент № .., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
**по КККР на гр. Р., одобрена със заповед № РД-1.../10.03.2010 г. на ИД на АГКК-гр.
София, с административен адрес: гр. Р., обл .С., ул. К. № ..., намиращ се на първия етаж от
многофамилна жилищна сграда с идентификатор **, състояща се от четири надземни етажа,
разположена в поземлен имот с идентификатор **, представляваща жилище, апартамент №
.. брой нива едно, със застроена площ от 61,26 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и
сервизни помещения, заедно с прилежащото му избено помещение № .. със светла площ от
8.03 кв.м, заедно със 8.41 ид.ч. от общите части на сградата и 69,67 ид.ч. от правото на
строеж върху поземления имот, като прехвърлителите Б. Б. Ч. и С. Д. Ч. си запазват правото
да ползват имота докато са живи/видно от Нотариален акт № ... г. по описа на нотариус
Семир Бозов, рег. № 356 на НК, вписан с акт № ... г. на Служба по вписванията при Районен
съд Мадан на л. 72 д./
- на 10.03.2020 г. Б. Б. Ч. и съпругата му С. Д. Ч. са дарили на внучката си Л.В.Х.,
малолетна към датата на сделката, чрез нейната майка и законен представител Й. Б. Ч.:
поземлен имот УПИ V.. в кв. 97 по ЗРП на с. Е., общ. Р., одобрен със заповед № ../22.05.1992
г. на Кмет на на община Р. и частична регулация със заповед № ../18.07.2003 г. на кмета на
община Р., застроен и незастроен с площ от 1074 кв.м., ведно с построените в имота
Двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 56 кв.м. и двуетажна
полумасивна стопанска сграда със застроена площ от 28 квадратни метра, при условие, че Б.
Б. Ч. и С. Д. Ч. си запазват правото на ползване на имота и сградите докато са живи. /видно
от Нотариалент акт № ...г. по описа на нотариус Семир Бозов, рег. № 356 на НК, вписан с
акт № ... г. на Служба по вписванията на РС Мадан на л. 73 от делото/
От друга страна от събраните по делото доказателства – нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № ... г. от 11.11.2009 г. на нотариус Стоян Ангелов, рег. № 208,
с район на действие Районен съд Несебър /л. 102 д./ и Нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № ... на нотариус Иван Иванов – рег. № 230 на НК, с район на действие
Районен съд ПП. /л. 104 д./ е видно, че ответникът Б. Б. Ч. е придобил по възмезден начин
следните недвижими имоти:
АПАРТАМЕНТ „Б“ в гр. П. на ул. „М.“ ..., с идент. **, със застроена площ от 92.49
кв.м. състоящ се от дневна - столова, кухненски бокс, две спални, перално, тоалетна,
коридор, ведно с избено помещение № 4 с полезна площ 4,45 кв.м, както и с 9,671 %
идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху терена, паркомясто №
5 от подземния паркинг в същото дворно място, с полезна площ от 18 кв.м и 1/8 идеална
част от общите части на подземния паркинг, както и 1/8 идеална част от дворното място, в
което са построени обектите, представляващо поземлен имот № ..в кв. ...по плана на V-та
градска част на гр. П., за който имот е отреден парцел XV., с пазарна стойност към момента
225 940 лв., от които 210 870 лева е стойността на апартамента и 15070 лева е стойността на
паркомястото, съгласно изготвената по делото съдебно-оценъчна експертиза.
- АТЕЛИЕ № ** с идентификатор ** по кадастралната карта на гр. С., община Н.,
област Б., с адрес: гр. С., ул. „Л.“, ет. ..., със застроена площ от 33,25 кв.м, ведно с 12,64 кв.м
идеални части от общите части на сградата или с обща площ от 45,89 кв.м, както и ведно със
7
съответните идеални части от правото на строеж върху прилежащия към сградата терена, с
пазарна стойност към момента в размер на: 51 740 лева, съгласно изготвената по делото
съдебно-оценъчна експертиза.
- АТЕЛИЕ № ** с идентификатор ** по кадастралната карта на гр. С.с, община Н.,
област Б., с адрес: гр. С., ул.“Л.“, ет. .... със застроена площ от 31,89 кв.м, ведно с 12,12 кв.м
идеални части от общите части на сградата или с обща площ от 44,01 кв.м., както и ведно
със съответните идеални части от правото на строеж върху прилежащия към сградата терена
с пазарна стойност към момента 49 640 лв., съгласно изготвената по делото съдебно-
оценъчна експертиза.
Съдът кредитира заключението на изготвената по делото съдебно-оценъчна
експертиза, като обективна, компетентна, отговаряща в цялост на поставените задачи, а и
неоспорена от страните. Въпреки обстоятелството, че по делото е установено наличие на
имущество на ответника със значителна стойност, съгласно константната съдебна практика
втората предпоставка за уважаване на иска по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, а именно да е увреден
кредитора е налице винаги в случаите, когато е намалена възможността на кредитора за
удовлетворяване от имуществото на длъжника / в този смисъл Решение № 4 от 26.01.2011 г.
на ВКС по гр. д. № 551/2010 г., III г. о./ Увреждащо кредитора действие е всеки правен и
фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили
осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника. Така увреждане е налице, когато
длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин
затруднява удовлетворението на кредитора и тогава увреденият има интерес от иска по чл.
135 от ЗЗД, когато в резултат на предявяването му ще бъде променено действителното
правно положение - когато с прогласяването на недействителност на увреждащата сделка се
променя правната сфера на ответника по иска /Решение № 639 от 6.10.2010 г. на ВКС по гр.
д. № 754/2009 г., IV г. о., ГК/. Безспорно в случая, извършвайки оспорената по настоящото
дело сделка, ответникът е внесъл негативни промени в своята правна сфера, прехвърляйки
собствеността върху недвижимия имот, предмет на договора за покупко-продажба, което
обективно води до увреждане на кредитора и му открива пътя на защита по чл. 135 от ЗЗД за
обявяване на недействителна спрямо него на така реализираната сделка. Увреждащата
сделка се счита несъществуваща единствено по отношение на увредения кредитор и само с
оглед на това негово качеството. С иска по чл. 135 ЗЗД не се засяга обвързващата сила на
увреждащата сделка (или друго действие) в отношенията между страните, които са я
сключили (длъжникът и третото лице). Те продължават да бъдат валидно обвързани от нея и
след уважаването на иска. Увреждащата сделка се счита несъществуваща единствено по
отношение на увредения кредитор и само с оглед на това негово качеството. Без значение е
дали длъжникът притежава друго имущество, от което кредиторът да се удовлетвори, тъй
като оспорената сделка страда само от относителна недействителност, която лесно може да
се преодолее, като длъжникът изплати задължението си към кредитора. В решение №
407/29.12.2014 г. по гр. д. № 2301/2014 г. на ВКС, IV г. о., решение № 328/23.04.2010 г. по
гр. д. № 879/2010 г. на ВКС, III г. о. решение № 50/12.05.2017 г. по т. д. № 731/2016 г. на
ВКС, I т. о., е възприето разрешението, че отчуждаването на имущество от длъжника винаги
води до обективно намаляване на възможностите на кредитора да се удовлетвори поради
факта, че по силата на чл.133 ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за обезпечение на
кредиторите му и той не разполага с възражение за наличие на друго имущество, различно
от обекта на разпоредителната сделка или действие, върху което кредиторът може да насочи
принудителното си изпълнение. С оглед изложеното съдът намира за доказано наличието на
извършено увреждащо действие от страна на длъжника по смисъла на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД.
Неоснователни са въведените възражения на ответниците за наличие на „злоупотреба с
право“ от страна на ищеца. За уважаването на иска по чл.135 от ЗЗД е без значение дали е
налице съответствие или не между стойността на имотите, предмет на отменителния иск и
размера на установеното задължение. От значение е дали е налице увреждане на
кредитора/намаляване на имуществото на длъжника/ и дали вземането е възникнало преди
сключването на атакуваните сделки /в този см. Определение № 1282 от 21.10.2009 г. по гр.д.
№ 1067/2009 г. на ВКС, III г.о. /.
По отношение на третата предпоставка по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, а именно
наличието на знание за увреждащото действие у страните по оспорената сделка:
Относно т. нар. "субективен" елемент следва да се има предвид, че в чл. 135, ал. 1 ЗЗД е
8
въведено изискване длъжникът и лицето, с което той договоря, при възмездна сделка, да са
знаели, че със сключването й увреждат кредитора. Длъжникът винаги знае за увреждането,
когато разпоредителната сделка е извършена след възникване на кредиторовото вземане -
решение № 264 от 18.12.2013 г. по гр.д. № 915/2012 г. на ВКС, IV г. о. и др. В настоящия
случай първият ответник е имал качеството на длъжник спрямо ищеца към момента на
сключване на процесната сделка, доколкото производството по оспорване на вземането по
реда на чл. 439 от ГПК е било висящо. Ето защо длъжникът безспорно е знаел за
съществуването на негово задължение към кредитора, което не е удовлетворено, поради
което по делото се установява наличието на субективен елемент у длъжника.
По отношение на ответното дружество и наличието на знание за увреждането,
същото следва да се преценява спрямо неговия управител, като в случая на общо основание
е приложима законовата оборима презумпция, установена в разпоредбата на чл.135, ал.2
ЗЗД, тъй като управителят на ответното дружество Й. Б. Ч. е дъщеря на ответника Б. Б. Ч.,
видно от изисканата справка от НБД Население на л. 158 от делото. Съгласно чл. 135, ал. 2
от ЗЗД, когато увреждащата сделка е извършена в полза на съпруг, низходящ, възходящ,
брат или сестра на длъжника, знанието се предполага до доказване на противното. По своята
същност е налице една оборима законова презумпция, като оборването й е в тежест на онзи,
който твърди нещо различно от онова, което законът предполага. За опровергаване на
презумпцията са ангажирани свидетелски показания: в о.с.з. от 20.09.2022 г. като свидетел е
разпитан В. Д. Х., който живее на семейни начала с Й. Ч. и който заяви пред съда, че Й. Ч.
не знаела за задължения на ЕТ „Б.-Б. Ч.“ към трети лица, когато е купувала имота. Тя
научила за задълженията когато разбрали, че се водило настоящото дело. Свидетелят знаел
за извършени дарения в полза на неговото дете Л. Х.. Знаел, че Б. Ч. искал да дари на
внучката и дъщеря си. Не бил присъствал на сключване на сделките. Даренията били приети
чрез Й. Ч.. Свидетелят разбрал, че Б. Ч. имал задължения към трети лица, когато разбрал за
образуваното дело. Знаел, че Б. Ч. имал два апартамента в Св. Влас и един в ПП., ЕТ Б. Б. Ч.
имал гараж на територията на гр. Р., имот в местостта О. и имот в с. Е., общ. Р.. Б. Ч. не
искал да скрие нищо, имал достатъчно имоти. С Б. Ч. били в добри отношения. Б. Ч. и Й. Ч.
сега не били в добри отношения, защото Й. разбрала за неговите задължения. Й.
упражнявала дейността на дружеството П.Т. в гр. Р. на ул.“Х.“№ ... Всички работели заедно
в един офис. Б. Ч. работил с П.Т. ЕООД, той бил упълномощен да представлява
дружеството. Цялото семейство работило заедно.
В същото съдебно заседание е разпитан и свидетелят С. Р. Т., който работи във фирма
„П.Т.“ от м. юли 2019 г. като строителен техник. Познавал Б. Ч. и Й. Ч. в качеството им на
работодатели. Работил бил в офиса и бил присъствал на разговори. Знаел, че била
извършена продажба от Б. Ч. като собственик на имот в с. Ч., като ЕТ Б.-Б. Ч. в качеството
му на продавач и „П.Т.“ЕООД в качеството му на купувач. Знаел, че Б. Ч. е направил
дарение на внучката си, като предполага, че Б. Ч. бил направил дарение и на дъщеря си, тъй
като работил в офиса на фирма „П.Т.“ и присъствал на разговори между Й. Ч. и Б. Ч..
Офисът на ЕТ „Б. - Б. Ч.“ и на „П.Т.“ били на един адрес. Б. Ч. притежавал следните имоти:
на територията на гр. Р. разполагал с имот в с. Е., в с. Ч., апартамент в гр. Р.. В С. имал две
студиа, апартамент в гр. П. и имот в гр. П.. Присъствал бил на разговори между Б. Ч. и Й.
Ч., в които разговори обсъждали как да се снабдят с документи за сключване на сделка.
Свидетелят работил от 3 години в П.Т., като за тези три години бил чувал, че Б. Ч. имал
парични затруднения. Чул за това миналата година. Й. не му споделяла дали баща й има
задължения към трети лица. Й. Ч. и Б. Ч. имали скандал относно делото. Доколкото си
спомнял, когато пристигнали призовките за делото, Й. ги видяла и след това се стигнало за
скандал между нея и Б. Ч.. Свидетелят останал с впечатление, че Й. тогава разбрала, че баща
й имал задължения към трети лица.
По поставени въпроси по реда на чл. 176, ал. 3 от ГПК законният представител на
ответника П.Т. ЕООД Й. Ч. заявява, че не е знаела за задълженията на баща й Б. Ч. като
физическо лице и като едноличен търговец, както и че не е знаела, че е закупила възбранен в
полза на кредитора Ф.И.А. поземлен имот: пл. № ** с площ по документ от 7282 кв.м.,
местност „Т.“, обл. П., общ. М., с. Т., с идентификатор **, предмет на сделка с нотариален
акт от 24.10.2019г.
Настоящият състав намира, че ангажираните от ответника доказателства не оборват
9
презумпцията на чл. 135, ал.2 от ЗЗД. На първо място следва да се отбележи, че
свидетелските показания следва да се преценяват при спазване на изискванията на чл. 172 от
ГПК, тъй като свидетелите попадат в кръга свързани лица и са заинтересовани от
положително за ответниците решение - единият от свидетелите живее на семейни начала с
Й. Ч. – управител на ответното дружество П. т. ЕООД, а другият свидетел е в трудово
правни отношения със същото дружество. Споделените от свидетелите лични възприятия
не са достатъчни, за да се приеме, че презумпцията по чл.135, ал.2 от ЗЗД е оборена.
Показанията на св. В. Х. не създават с необходимата категоричност убеждението за липса на
знание у втория ответник относно увреждащият характер на атакуваната сделка по
отношение на ищеца. Същите не са житейски логични, доколкото не може да се установи
невъзможността на приобретателя да е знаел за увреждането, доколкото в един кратък
период от 24.10.2019г. до 10.03.2020 г. Й. Ч., в качеството си на управител на П.Т. ЕООД, в
лично качество и като майка и законен представител на Л.В.Х. е участвала в сключването на
три договора за покупко-продажба и три договора за дарение, по които Б. Ч. е прехвърлил
собствеността върху описаните по-горе недвижими имоти в полза на П.Т. ЕООД, Й. Б. Ч. и
Л.В.Х.. Установява се, че св. В. Х., първият ответник и представителят на ответното
дружество работят заедно в един офис, като Б. Ч. е упълномощен да представлява
дружеството „П. Т.“, което подчертава отношенията на близост и говори за наличие на
доверие между ответниците предвид сключването и на безвъзмездни сделки помежду им.
Показанията на св. С. Т., който работи в същия офис не се кредитират с доверие доколкото
същият е трудово-йерархична зависимост с управителя на ответното дружество. Освен това
показанията на св. Силви Топчиев са твърде общи, непълни и необективни, в голямата си
част основани на проведени разговори и получени сведения от ответниците по делото.
Същите не са житейски логични доколкото самият свидетел заявява, че бил чувал, че Б. Ч.
имал парични затруднения, но от друга страна останал с впечатление, че законният
представител на ответното дружество Й. Ч., която е в много по-близки отношения с
длъжника, разбрала за неговите задължения към трети лица едва когато получила призовката
за делото. Всички тези обстоятелства, преценени в тяхната съвкупност, според настоящия
състав обуславят извода, че ангажираните от ответниците доказателства за оборване на
презумпцията на чл. 135, ал.2 от ЗЗД са неубедителни. Предвид изложеното съдът намира,
че е налице и последната предпоставка от фактическия състав на иска по чл. 135, ал.1 от
ЗЗД, поради което искът следва да се уважи.
По отговорността за разноски:
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски се дължат в полза на ищеца. Представени са
доказателства за реализирани разноски от ищеца в размер на: 224,26 лева предявена
държавна такса в исковото производство, 10 лева държавна такса за вписване на искова
молба, 5 лева държавна такса за издаване на удостоверение за данъчна оценка на процесния
имот, 5 лева платена държавна такса за издаване на удостоверение за справка от НАП, или
общият размер на реализираните разноски в исковото производство възлиза на 244,26 лева.
Претендира се и заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размер от 500 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната
помощ за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 360
лв. Съобразно фактическата и правна сложност на делото и извършените от
упълномощения юрисконсулт процесуални действия съдът определя юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 лева, което следва да се присъди в полза на ищеца.
Разноски за адвокатско възнаграждение не са претендирани от ищеца. С оглед изложеното
следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 444,26 лева по исковото производство
в полза на ищеца.
Съгласно разясненията, дадени в т.5 от ТР № 6/2013, отговорността за разноски при
обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решението (по обезпечения иск), с
което се разглежда спора по същество и съобразно неговия изход, тъй като привременно
осъществената мярка е постановена с оглед този изход и в защита на правните последици от
решението. В обезпечителното производство по ч.гр.д. № ../2022 по описа на Окръжен съд
10
Смолян – видно от представените доказателства ищецът е направил следните разноски – 40
лева платена държавна такса, 5 лева платена държавна такса за издаване на обезпечителна
заповед, 15 лева платена държавна такса за вписване на издадената обезпечителна заповед,
които следва да бъдат присъдени в пълния им размер от 60 лева.
Предвид изложеното съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на Ф.И.А.
ЕООД, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. С., , ул.“В.” № ..., представлявано
заедно от управителите - Д. П. М. и З. А.в С. по предявения от него срещу Б. Б. Ч., ЕГН
**********, в качеството му на ЕТ „Б. - Б. Ч.”, ЕИК **, със седалище: с. Е., общ. Р., обл. С.,
и „П.Т.” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Р., ул. Х. №..,
представлявано от Й. Б. Ч., иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД, Договор за покупко-
продажба от 11.11.2019г., обективиран в Нотариален акт за покупко - продажба на
недвижим имот № ** г., на нотариус Семир Бозов, с район - PC Мадан, рег. № 356 на НК,
вписан под № ** г. на СВ - Мадан, по силата на който ЕТ Б.-Б. Ч. продава на П.Т. ЕООД,
следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ: УПИ I - ... - за бензиностанция и мотел в кв.
139 (сто тридесет и девет) по ПУП на село Ч., община Р., одобрен със заповед №
../27.09.2004 г. на Кмета на община Р., с площ от 2920 (две хиляди деветстотин и двадесет)
квадратни метра, с НИВА от 3.801 дка (три декара осемстотин и един квадратни метра),
девета категория, в местността „О.“ имот № ... по картата на землището на село Ч., община
Р., с ЕКАТТЕ ** за сумата от 5606,40 лева.
ОСЪЖДА Б. Б. Ч., ЕГН **********, в качеството му на ЕТ „Б. - Б. Ч.”, ЕИК **, със
седалище: с. Е., общ. Р., обл. С., и „П.Т.” ЕООД, с ЕИК **, със седалище и адрес на
управление: гр. Р., ул. Х. № .., представлявано от Й. Б. Ч. да заплатят на Ф.И.А. ЕООД, с
ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.“В.” № .., представлявано заедно от
управителите - Д. П. М. и З. А. С. сумата от 444,26 лева (четиристотин четиридесет и четири
лева и двадесет и шест стотинки) направени разноски в исковото производство, както и
сумата от 60 лева (шестдесет лева) разноски в производството по обезпечение на бъдещ иск.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Смолян в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
11