Р Е Ш Е Н
И Е
№ 1070
гр. Пловдив, 13.06 юни 2022 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-ПЛОВДИВ, ХХI касационен
състав, в публично съдебно заседание на
единадесети май две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ЙОРДАН РУСЕВ
при
секретаря П. Ц. и участието на
прокурора КИЧКА КАЗАКОВА, като разгледа КАД № 749 по описа на
съда за 2022г., докладвано от съдия Й.
Русев, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно
процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба предявена от В.П.В., ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника си адвокат С.П., против Решение № 344 от 14.02.2022г. на Пловдивски районен съд, V наказателен състав, постановено по АНД № 7488 по описа на същия съд за 2021 г., потвърждаващо електронен фиш (ЕФ) серия К № 4055246 на ОД на МВР гр. Пловдив, с което на жалбоподателя, на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл.182 ал.1 т.3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 лв. за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от същия закон.
Касаторът счита, че обжалваното
решение е незаконосъобразно. Твърди се, че изводите на районният съд за
доказаност на твърдяното нарушение са неправилни. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение и на
потвърденото с него наказателно постановление.
В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от адв.П.,
който поддържа жалбата. Претендира сторените в производството разноски,
съгласно представен списък.
Ответникът по касационна жалба - ОД
на МВР гр. Пловдив, не се явява и не се представлява. В писмено становище,
приложено по делото, счита оспореното решение за законосъобразно, а
касационната жалба за неоснователна. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Пловдив застъпва становище, че жалбата е основателна и следва да
бъде уважена, а обжалваното решение да бъде отменено.
Пловдивският административен съд –
Двадесет и първи състав, след като разгледа поотделно и в съвкупност наведените
с жалбата касационни основания, намира за установено следното.
Касационната жалба са предявена от
надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, подадена е в срок, поради
което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е
ОСНОВАТЕЛНА.
Производството по АНД № 7488/2021г.
по описа на Районен съд – Пловдив, V нак. състав се е развило по жалба на В.П.В.
срещу електронен фиш (ЕФ) серия К № 4055246 на ОД на МВР гр. Пловдив, с който
на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл.182 ал.1 т.3 от ЗДвП, е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 100 лв. за извършено нарушение на
чл. 21, ал. 1 от същия закон.
Обективираните в ЕФ констатации се
свеждат до следното:
На 11.08.2020 г., в 17,31 часа, в гр.Пловдив, бул.
„Асеновградско шосе“ до № 1, посока на движение - север, при максимална
разрешена скорост за движение в населено място - 50 км./ч. и при отчетен
толеранс в полза на водача от минус 3 км/час, МПС с рег. № РВ ****СМ се движело
с установена стойност на скоростта 80 км/ч. и наказуемо превишение на скоростта
30 км/час. Нарушението е заснето с автоматизирано техническо средство АТСС ARH
CAM S1 № 11743са.
Процесното административно наказание е наложено при
тази фактическа и правна обстановка. Към доказателствения материал по делото са
приобщени снимков материал, справка за собственост на МПС, Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване, Протокол от проверка на преносима система за
контрол на скоростта на МПС №57-С-ИСИС/30.09.2020г. и Протокол за използване на
АТСС № 1030р-25756/12.08.2020г.
С обжалваното пред настоящата инстанция решение,
Районен съд – Пловдив е приел, че от събраните доказателства по безспорен начин
се установява, че е осъществен състав на визираното в електронния фиш
нарушение, както и че същият е издаден при спазване на законоустановената
процедура и при наличие на всички изискуеми реквизити за този вид акт по чл.
189, ал. 4 от ЗДвП.
Решението е неправилно.
Съобразно, правилото на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система (АТСС), за което не е предвидено наказание лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава
електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на
глоба в размер, определен за съответното нарушение.
В настоящия случай за спорното нарушение - превишение на разрешената максимална скорост
в населено място над 50 km/h, в чл. 182, ал. 1 т. 3 от ЗДвП е предвидено
административно наказание глоба в размер на 100 лв.
Легална дефиниция на понятието „Автоматизирани
технически средства и системи" (АТСС) е дадено в § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП
и това са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани,
одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и
могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично
от контролен орган и б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
Условията и редът за използване на АТСС за контрол на
правилата за движение по пътищата, са уредени с НАРЕДБА № 8121з-532 от
12.05.2015 г. (наричана за краткост Наредбата).
За осъществяване на контрол с АТСС служителят
позиционира служебен автомобил или мотоциклет или временно разполага АТСС на
участък от пътя и насочва уреда в контролираната посока, като включва АТСС и
извършва необходимите първоначални настройки за започване на автоматизирания
контрол и поставя начало на работния процес. По време на измерване на скоростта
от мобилно АТСС служителят може да осъществява наблюдение за функционирането на
уреда или да осъществява регулиране и подпомагане на движението, както и
контрол за спазване правилата за движение. След изтичане на времето за контрол
служителят изключва АТСС, като информацията със запаметените от уреда данни се
съхранява в локална компютърна конфигурация или локален сървър за издаване на
административни документи във връзка с установените нарушения, което се
отразява в протокола по чл. 10 (чл. 9, ал. 1 – 4 от Наредбата).
Тук е мястото да се посочи, че макар оспореният ЕФ да
съдържа всички изискуеми от закона реквизити, това обстоятелство не е в
състояние да санира допуснатите нарушения на административно-производствените
правила при неговото издаване.
От представената към ЕФ снимка по никакъв начин не
може да се установи скоростта на кое точно МПС от заснетите два автомобила е
отчетена с процесното АТСС. В текстовото съдържанието на тази снимка липсва
индивидуализация на автомобила, чиято скорост е засечена с автоматизираното
техническо средство.
В тази връзка, наложително е да се констатира, че
според т. 5.4. от приетото по делото "Ръководство за работа със СПУКС от
потребителите – оператори“ за техническо средство, видеокамера модел ARH САМ
S1, „Снимките съдържат информация за разпознат номер на МПС и метаданни
характеризиращи нарушението (GPS координати, точен адрес, посока на движение
"от – към", дата час на нарушението, установена скорост на движение
на МПС с техническото средство и др.). В тях се отразяват и въведените от
оператора данни в СПУКС за местонахождение (град, населено място и
административен адрес), ограниченията на скоростта въведени с пътни знаци,
пътната маркировка и др....“. На дадената като илюстрация снимка в
ръководството, информацията относно регистрационния номер на автомобила е
налична, но такава информация липсва в представената по делото снимка. В този
смисъл, трябва да се съобрази и разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, според
която, изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи
датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес.
Липсата на данни относно регистрационния номер на
моторното превозно средство в случая е било достатъчно, процесния електронен
фиш да бъде отменен, като издаден в нарушение на
административнопроизводствените правила.
На следващо място, от представената към ЕФ снимка по
никакъв начин не може да установи скоростта на кое точно МПС от заснетите два
автомобила е отчетена с процесното АТСС, нито посоката на движение. В
текстовото съдържанието на тази снимка е посочено, че засечената с
автоматизираното техническо средство скорост е - 83 км./ч. (отдалеч.), а ЕФ е
съставен за автомобила, приближаващ се към АТСС.
Не на последно място,
от данните по делото не се установява да е изпълнено императивното
изискване на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., а именно да
е направена снимка на разположението на уреда, доколкото в случая не е спорно,
че е използвано временно разположено на участък от пътя АТСС за контрол на
скоростта. Отбелязване в тази насока липсва в приобщения към доказателствения
материал по делото задължителен протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. Наличието на снимка на разположението на уреда, която е
неразделна част от протокол по чл. 10 от Наредбата, има за цел да даде визуална
представа къде и как точно е било поставено процесното автоматизирано
техническо средство (АТС), за да се прецени дали мястото и начина на
разположението му отговарят на посоченото в протокола, включително дали е било
разположено спрямо посоката на движение на заснетия автомобил. Доколкото
решението не може да почива на предположения, а на конкретно установени факти и
обстоятелства, в случая следва да се приеме, че макар снимка по чл. 10, ал. 3
от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. да е направена, тя по никакъв начин не
може да бъде обвързана с деня и мястото на осъществявания контрол. Това от своя
страна, възпрепятства съда да формира категоричен извод за местоположението на
процесното АТСС, както и за местоположението на заснетия автомобил в момента на
засичането на скоростта му.
При това положение, въз основа на събраните по делото
писмени доказателства, не може да се установи по непротиворечив начин
осъществено ли е така визираното в спорния електронен фиш нарушение на чл. 21,
ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗДвП. Това установяване в случая се извършва само
въз основа на писмени доказателства, а последните, както вече бе констатирано
по-горе, са непълни и неточни.
Наличието на всички тези взаимно изключващи се данни и
неточности съществено опорочават процедурата по установяване и заснемане на
нарушението, което от своя страна е основание за отмяна на обжалвания
електронен фиш.
Изложеното до тук, не е съобразено от
първоинстанционния съд при постановяването на обжалваното в настоящото
производство решение, поради което въпросният съдебен акт се явява неправилен и
като такъв ще следва да бъде отменен, като наред с това се постанови и отмяна
на потвърденото с него наказателно постановление.
При този изход на спора, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, във връзка с чл. 143, във връзка с чл. 228 от АПК, на касатора следва да
се присъдят съдебни разноски за две инстанции общо в размер на 600.00 лв., така
както са претендирани, съобразно представен списък на разноските. Сумата
представлява реално платени адвокатски възнаграждения (в минимално предвидения
в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, размер) за един адвокат за всяка съдебна инстанция.
Ето защо и
поради мотивите, изложени по-горе, ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХІ
състав,
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 344 от 14.02.2022 г. по
АНД № 7488/2021 г. на Районен съд-Пловдив, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба
серия К № 4055246, с който на В.П.В., с ЕГН **********, с адрес *** за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.1
т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева.
ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Пловдив да заплати на В.П.В.,
с ЕГН **********, с адрес *** сумата от 600 /шестстотин/ лева, представляваща
сторените разноски по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: