РЕШЕНИЕ
№ 407
гр. Пловдив, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно
наказателно дело № 20235330200281 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „К.И 79“ ЕООД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление – ***, представлявано от Л. И. К., срещу
електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство серия Г № 0046216 на ОДМВР –
гр.Пловдив, с който на основание чл.638, ал.4, във вр. с чл.638, ал.1, т.2, вр.
чл.461, т.1 от Кодекса за застраховането на същото дружество е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 2 000 /две
хиляди/ лева, за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането
/КЗ/.
В жалбата се сочи, че електронният фиш е неправилен и
незаконосъобразен, в който смисъл сочи, че регистрацията на същото МПС е
служебно прекратена към датата на твърдяното нарушение. Предлага
атакувания електронен фиш да бъде отменен, както и да бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Въззиваемата страна - ОДМВР – гр.Пловдив, не изпраща представител,
в писмено становище на процесуалния си представител – ***юрисконсулт П.
1
оспорва жалбата, както сочи, че електронният фиш е правилен и
законосъобразен, като развива аргументи по същество. Предлага жалбата да
бъде оставена без уважение, а електронния фиш да бъде потвърден, както и да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, в условията на
евентуалност - присъдените разноски за адвокатско възнаграждение да бъдат
намалени до минималното възнаграждение по Наредба № 1 от 2004г. на
Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и съдът намери
същата подадена в преклузивния срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП, предвид
следното:
Съгласно чл.189, ал.8 от ЗДвП - Електронният фиш подлежи на
обжалване по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14-дневен срок от получаването
му, а когато е направено възражение по ал.6 - в 14-дневен срок от
съобщаването на отказа за анулиране на фиша.
В случая въззиваемата страна не е изпълнила задължението си по чл.60,
ал.2 от ЗАНН да окомплектова преписката в пълнота, доколкото не е
изпратила доказателства за момента на получаване препис от електронния
фиш от жалбоподателя, въпреки че данни в такъв смисъл са поискани от съда
включително изрично с Разпореждане от 18.01.2023г.. Още неотносими в
случая са справки от електронна система, доколкото липсват всякакви данни
за начина на връчване, дал основания за отразяване на дата във въпросната
система. Ето защо и оглед разпределение доказателствената тежест по делото,
съдът следва да приеме, че настоящата жалба е подадена в законоустановения
срок.
Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и
пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
2
Установява се, че обжалваният електронен фиш представлява писмен
текст, отпечатан на обикновен бял лист хартия, формат А4, без подпис и
печат.
Видно от приложените в административно наказателната преписка
материали на ОД на МВР Пловдив, отдел „Охранителна полиция“, сектор
„Пътна полиция“, няма данни жалбоподателят да се е възползвал от правото
си на възражения по фиша на основание чл. 189 ал. 6 от ЗДВП, като същият е
бил обжалван в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП – чрез наказващия орган пред
съответния местно компетентен съд – Районен съд – Пловдив с жалба.
От фактическа страна е установено, че на 08.09.2022г., в 13:13ч. на в
гр.Пловдив, бул.„Източен“ 32, в посока - север, с автоматизирано техническо
средство – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение - № TFR1-M № 546 било заснето движение на товарен автомобил
марка „Мерцедес Спринтер“ с регистрационен номер „***“.
Въз основа на заснемането била изведена разпечатка на клип, в която
бил вписан регистрационния номер на автомобила, като дата и час на
нарушението били изведени показанията за дата 08.09.2022г. и час -
13:13:23ч., като място на нарушението били отразени географски координати.
В описателната част на така съставения фиш са били възпроизведени
данни, идентични с посочените в изведената разпечатка на клип, било
добавено описание административния адрес на мястото на нарушението, а
като нарушител било вписано името на дружеството – жалбоподател „К.И 79“
ЕООД
Изложената фактическа обстановка се приема за установена въз основа
на описаните по-горе писмени доказателства, включително и въз основа на
снимков материал от заснетия клип с техническо средство радар - веществено
доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от Закона за движението по
пътищата.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение,
установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен
орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа
данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
3
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на
вътрешните работи.
Така издадения електронният фиш съдържа необходимите реквизити.
Твърдяното нарушение е установено с одобрен тип средство за
измерване, съгласно Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
10.02.4835, прието по делото като писмено доказателство. В този смисъл
следва да се отбележи, че действително горното удостоверение е валидно до
24.02.2020г. - съгласно отбелязаното в последното. Въпреки това, съгласно
разпоредбата на чл.30, ал.5 от Закона за измерванията - когато срокът на
валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за
измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип.
Съгласно Протокол № 1-33-22 от 18.02.2022г. за лабораторна проверка,
мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение -
№ TFR1-M 546 е преминала проверка в лабораторни условия за точността на
измерване.
Представен е Протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата,
издадена от министъра на вътрешните работи – от дата 08.09.2022г. от който е
видно начина на разполагане на техническото средство, както и че посоката
движение на контролираните МПС е от юг на север.
Собствеността върху МПС, с което било извършено нарушението, а
именно – товарен автомобил марка „Мерцедес Спринтер“ с регистрационен
номер „***“ се установява от приложената справка база данни КАТ, от която
е видно, че последното МПС е собственост на дружеството –
жалбоподател„К.И 79“ ЕООД, ЕИК:*********.
Също от справка база Гаранционен фонд се установява, че към дата
08.09.2022г. за МПС с регистрационен номер „***“ е нямало сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, като последната такава е прекратена
4
към 21.04.2022г..
Въпреки горното, съгласно посочената като нарушена разпоредба на
чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса на застраховането – договор за застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко
лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на
територията на Република България и не е спряно от движени.
Същевременно, от приетото по делото Писмо изх.№ 10300-
1866/25.01.2023г. на началник сектор „Пътна полиция“ на ОД МВР –
Пловдив, както и приложената справка база данни КАТ – регистрацията на
МПС с рег. „***“ е била служебно прекратена на 24.05.2022г. и възстановена
на 24.10.2022г..
С оглед на горното се установява, че към монета на деянието –
08.09.2022г. МПС с рег. „***“ не е било регистрирано, съответно – с
установяване факта на неговото управление, собственикът не би могъл да
осъществи състава на чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса на застраховането.
Горното мотивира отмяна на облажвания електронен фиш като
незаконосъобразен, а именно – по същество неправилен, доколкото не се
установяват съставомерните елементи на нарушението на чл.483, ал.1, т.1 от
Кодекса на застраховането.
С оглед изхода на спора, на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.144
от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени извършените от него разноски в настоящото производство за
заплатено възнаграждение за осъществяване на процесуално
представителство от упълномощен от него адвокат в размер на 500 лева.
Следва да се посочи, че от страна на същия е направено своевременно
искане за присъждане на разноските в настоящото производство, като е
представен и оправдателен документ за тяхното извършване – Договор за
правна защита и съдействие, в който е посочено договорено и изплатено
възнаграждение в размер на 500 лева /лист 6/, както Анекс, в който е посочено
договорено и изплатено допълнително възнаграждение в размер на 100 лева.
Същевременно – налице е искането на въззиваемата страна за
намаляване размерна на присъденото възнаграждение за процесуално
представителство на жалбоподателя до минималния такъв, посочен в
5
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет. В случая следва да
намери приложение хипотезата на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от същата
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет. Съгласно последната
- при интерес от 1000 до 5000 лв., минималното възнаграждение е 400 лв. +
10 % за горницата над 1000 лв. или в случая – 500 лева.
Ето защо искането на въззиваемата страна по реда на чл.63д, ал.2 от
ЗАНН, е основателно до размера от 420 лева, доколкото настоящото дело
очевидно не представлява никаква фактическа и правна сложност, разгледано
е в рамките на едно съдебно заседание, с кратка продължителност, без разпит
на свидетели, поради което е липсват основания за присъждане разноски в
размер над посочения минимален такъв.
Ето защо и доколкото уговореното и изплатено възнаграждение е в
минимален размер, то същото не може да бъде намалено.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, вр. ал.2, т.1 от ЗАНН
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство серия Г № 0046216 на
ОДМВР – гр.Пловдив, с който на „К.И 79“ ЕООД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление – ***, представлявано от Л. И. К., на
основание чл.638, ал.4, във вр. с чл.638, ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от Кодекса за
застраховането на същото дружество е наложено административно наказание
– имуществена санкция в размер на 2 000 /две хиляди/ лева, за нарушение на
чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането
ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да ЗАПЛАТИ на „К.И 79“ ЕООД,
ЕИК:********* сумата в размер на 500 /петстотин/ лева, представляваща
възнаграждение в настоящото производство за процесуално
представителство.
6
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7